Хедер Меспи
Билкова отвара и рог от еднорог (1)

1. Еньовче

Тя бе малко момиченце, босо, гологлаво, с тъмни, ококорени очи. Затича се към високите треви и се овъргаля със звучен смях сред зелените стръкове и листа. Росата я окъпа, а слънцето, светло и усмихнато, позлати буйните й коси. Пред очите й блесна нещо ярко и жълто. Тя се наведе и го вдигна. Бе намерила венец, обсипан с жълти дребни цветчета. Огледа го с възхищение и внимателно го намести на главата си. Тогава се случи нещо невероятно. Гората около нея се преобрази. Беше си същата, но пълна с нови и нови същества, никому непознати. Видя дребни джуджета, крачещи в стройна редица. Из въздуха се гонеха крилати, ефирно искрящи феи, а един бял еднорог притича между дърветата. Изумително! Дори й се стори, че иззад близкия храст предпазливо я наблюдава мъничък зелен дракон с черни, лъскави очи.

— Не може да бъде — ахна тя и в този момент усети, как някой подръпва полата й.

Огледа се и видя едно джудже. Беше луничаво, с руси коси, зелени дрехи и заострени ушички.

— Върни ми венеца — каза троснато то.

— Но аз виждам толкова нови неща, като съм с него. Остави ми го, моля те — примоли се момичето, — нека го понося още малко и ще ти го върна.

Джуджето я погледна начумерено:

— Аз съм духът на еньовчето, от него изплетох този венец. И ако остане още малко на главата ти, ще се превърнеш във вейница.

— Какво е вейница? — попита момичето.

— Ще общуваш с духовете на билките.

— Но това е чудесно — зарадва се тя. — Тогава нека се превърна във вейница.

— Ако това е желанието ти, добре — отговори джуджето и си тръгна.

— Хей, почакай — извика тя след него, — къде тръгна?

Но джуджето не се обърна повече. Навлезе сред дърветата и изчезна. А тя продължи да се оглежда наоколо, открила един цял нов свят.