Супер книжка, прочетох и първата и втората част с удоволствие. Дано третата не се забави толкова много, колкото втората. За първи път се настройвам така „фенски“ по отношение на съвременен български писател. Желая на авторката здраве и много време за писане, за да ни зарадва скоро с продължението. :)))
Невероятно добра книга! Очаквам с нетърпение третата част!
Великолепна книга, с нетърпение чакам следващите части.Успех на автора!
Чаках книгата с нетърпение. Благодаря и браво авторке!
Прекрасно продължение и отлично развръщане на идеята. Отново заметките преди всяка глава дават ход на паралелна история, която се вписва идеално в главната. А имената на митичните създания — ако не са нашенски (караконджул, юда), поне звучат нашенски (вейница). Почуствах се прекрасно, четейки фентъзи без елфи, орки, гоблини и т.н. Самата книга просто се чете на един дъх — героите са представени без много разточителство, действието се развива бързо, а описанията са просто част, която не трябва да се пропуска. Човек спокойно може да си представи че се намира там. Огромно благодаря на авторката и пожелавам успешно развитие на идеята за Гелда Валуния!!! Успехи!
Много късно зацепих че юдите всъщност са самодиви :D, прекрасно произведение!
Това е уникална книга,очаквам третата част с наистина огромно нетърпение. И съм възхитен от българските нишки вплетени в история, която по никакъв начин не прилича на нещо писано от българин. Ако не бяха те, заедно с прабългарските имена никога не бих помислил, че е писано от български автор. Свърших я преди три дни и от тогава все си представям как продължава историята, чудя се как ще зъвърши и какво ще стане с героите. Абе зарибих се яко. Дано продължението излезе по-скоро!
Много хубава поредица, чакам третата книга с нетърпение и малко тъга, защото се очаква да е последна :) но не и последна книга на авторката надявам се :)
Първата ми хареса повече, но и тази беше на ниво. Аз лично виждам само два проблема на книгата-много е кратка :D и определено се нуждае от една нулева глава, в която да се опише станалото дотук, защото действието е доста наситено и след като излизат в такъв голям период от време нещата се позабравят. На мен лично ми трябваха две глави за да се ориентирам и да си припомня повечето неща от първата книга.
Чудесна книга. Постига ефекта на криминалния роман — започваш я и докато не я прочетеш, не можеш да се откъснеш нито от героите и съдбите им, нито от събитията, които се развиват шеметно, едновременно. И в същото време всичко е разказано така спокойно, описателно и увлекателно, че до подробности го виждаш и си го представяш, навсякъде присъстваш, но… Колкото и да си изкушен, колкото и да си вещ читател на фантастика и фентази, в нито един момент не си в състояние да кажеш: а, досещам се какво ще стане…, какво ще се случи…, кой кому какво ще причини…, как това ще свърши… Напротив. Първата книга беше пълна с изненади за фантазията и въображението. Тази, втората — още повече. Като бях дете, баба ми разказваше една любима приказка, в която героите бродеха в Горната, Средната и Долната земя. Това беше толкова отдавна и нищо повече не помня от приказката. А в тази книга пак се срещнах с тази идея — за паралелно съществуващите светове, но бих казала — във фолклорния й вариант. Вплетена е в приказно повествувание, но ако от фантазното ниво се пренесем в един по-дълбок пласт на романа, който изобщо не е афиширан и дефиниран директно — философията, там откриваме въпроси и отговори, авторски възгледи за света и сътворението му, които вълнуват човечеството от край време. Например: Може ли и ражда ли/създава ли грозотата красота? Красотата може ли да е опасна, ужасна, страшна, уродлива? Наистина ли „красотата ще спаси света“ и може ли да го унищожи? Създателят безгрешен ли е, а човекът доколко е нему подобен? Какво става с „черновите“ на Създателя /много сполучливо е названието на погрешните му творения/? Те имат ли право на съществувание? Иначе казано, авторката едва доловимо задава въпроси, лежащи дълбоко в основата на хуманизма и екзистенциализма, дава своите отговори индиректно чрез самия сюжет. И всъщност, ако си усетил и този пласт на романа, те предизвиква да разсъждаваш и по тези въпроси, да търсиш отговорите заедно с нея. Съгласявайки се или не, почти винаги си изненадан от подхода и гледната й точка. Чакам третата книга и заради необикновените фантазни герои и събития, и заради разплитането на сюжетната интрига, и заради авторската философия, която е не по-малко интригуваща. Пожелавам изключителен успех на авторката — равностоен на забележителния й талант да измисля и да разказва. И търпеливо чакам следващата й книга.
Тези творби са на световно ниво. Този автор ми стана любим фентъзи и съм горда, че е българин.
С удоволствие прочетох на един дъх книгите и с нетърпение чакам продължението. Много се радвам на факта, че автора е българка. Още утре отивам на „Славейков“ да си купя книгите!
Като сюжет историята в книгите е добре замислена, но е написана на доста прост език. Всеки герой все нещо не разбрал,винаги е объркан от ситуацията в която е попаднал, и винаги се намира по някой, който да му обясни. Въпреки, че след това героят отново е объркан и недоразбрал. Явно геройте в тази книга, която е на ’’ световно ниво’’ са доста глуповати и объркани служещи си с речи най- вече от родът на ’’Млакни ма; Бе;Кой това;Мърла’’ и тем подобни. Но явно и писателят е на такова ниво на интелигентност за да създаде такава цветущо-прозаична пряка реч.
@Звезден прах, в лъскавите книги/филми секс-символите са гримирани дори под душа и във ваната. Но в живота всички…, хм, с извинение пърдим, уригваме се и т.н. Има ситуации в които си позволяваме простотии или си изпускаме нервите. Не мисля, че авторката прекалява с това, а просто го показва като част от истинската същност на човека (мъж или жена). На мен много по-голямо впечатление ми направиха завършващите текстове, където героите са в света на въображението си и мечтите си…, където душата им се стреми към детското и към доброто, красотата на света и живота.
Хареса ми и обръщането на представите за „лоши/добри герои“ от нашенската приказна среда. Връщам ме към времето, когато за пръв път се смях с „Драги ми Смехурко“ и Патиланчо Данчо :-).
Харесват ми и новите думички като „веЙница“ ~ „веЩица“, заигравката с приказките на баба и някои отдавна забравени слова.
Струва ми се, че Венета може да разгърне и освободи страхотни фантазии със словото си. Очаквам с нетърпение…
Тези книги, ако се филмират ще избият рибата. Хайде, кога да очакваме следващата част?
Книгата е страхотна! Продължението на „Демон, юда и магьосник“ е невероятно! Разбираме какво се случва с Деница, когато Янкул отхвърля любовта й и я обвинява за смъртта на хората (другарите, войниците) му. Без да съзнава, тя отнема живота на своя възлюбен. В отчаянието си Деница се впуска в търсенето на загубеното було.
Ермиар, отворил вече едната от трите същесвуващи книги, се връща при семейството си, придружен от Загарда. Особена изненада е, когато тя е тази, която отваря книгата, пазена от горските юди. За да може да спаси живота на мъжа, който обича (Безмер), извървява пътя по превръщането й в истинска вейница. Еднорогът (или полуеднорог), който язди ябруската принцеса Бендидора, се прекланя на вейницата.
С нетърпение очаквам третата книга!
Ще има ли трета част скоро? Страхотно ме ентусиазира това фентъзи! Тъкмо се измъквам от моя житейска мъгла и да попадна на такъв шедьовър! Прочетох и интервюто в http://trubadurs.com/2015/02/04/anna-hells-interview-veneta-vyzharova-150204/ — харесаха ми разумните и без надуване отговори. Изобщо отношението на авторката, вероятно доста млада, към нещата от живота и най-вече към писането на фентъзи.
О, и очаквам с нетърпение ърбън фентъзито. За мен „Една нощ през самотния Октомври“ на Зелазни е любимо четиво всяка есен (пък и пролет, лято, зима).
И аз, както много хора, започнах предубедено. Но сега почти приключвам с Втората и вече ме обзема тъга… Просто се четат на един дъх, наистина съм очарована! Искрено се надявам скоро да има и Трета книга. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.