Лори Фостър
Сърце на жена (17)

17.

Луна никога не бе изпитвала такъв вцепеняващ страх. Брайън Кели, дяволите да го вземат, изглеждаше съвсем незаинтересован. Всъщност от време на време дори се усмихваше, особено при всеки нов изстрел с пистолета си. Или може би това бе гримаса.

Не беше сигурна. По нещо й приличаше на Джо, може би с нелепата си наслада от смъртоносната игра.

Мъжът се обърна назад към нея, забеляза измъченото й изражение и поклати глава.

— Престани да се косиш, момиче. Уинстън си знае работата.

— Така е — отговори Луна, но знаеше, че дори и Джо не може да се противопостави на куршума.

Куинси изстена и се хвана за главата. Лицето му бе насинено, подуто, покрито с кръв, която се стичаше от носа надолу по брадичката. Изглеждаше ужасно зле. Ала Джо излезе навън заради него и Луна не можеше да му съчувства. В по-голямата част от времето пренебрегваше него и жалките му оплаквания. Ако ранят Джо, ще прибави и тя нещо към разнообразните му контузии.

Луна наблюдаваше Брайън — той прокара ръка през лицето си, отмахна мократа коса настрани и изтри дъжда. Подобно на Куинси, мъжът имаше руса коса, но неговата бе малко по-тъмна, дълга и неподдържана, избеляла на кичури от слънцето. Очите му бяха кафяви. На Куинси обаче бяха тъмни и бездънни като на Остин и Уилоу, а на Брайън бяха светли като мед и обрамчени с дълги тъмни мигли, сплъстени от дъжда. Джо го бе ударил на едно-две места, но на този мъж сякаш му отиваше.

— Извинявай, ако съм те наранил — измърмори Брайън разсеяно и огледа лицето й. — Инстинктите са ужасни понякога. Когато се появи зад мен, си помислих, че е някоя от другите жени.

Той се обърна и продължи да се оглежда за Бруно.

Луна го зяпна гневно.

— Ако това е твоят начин да ми поискаш прошка, не ти я давам.

— Така ли? — не се усмихна, но тя усети, че е развеселен от отказа й.

— Остави Джо да отиде там сам.

Думите й го разсмяха:

— Божичко, наистина ли очакваше да го спра?

Внезапно настъпи тишина. Не се чуваха никакви изстрели. Никакъв шум. Сърцето на Луна се качи в гърлото й и остана там. Тя скочи на крака и тръгна да излиза иззад бараката, ала Брайън я хвана и я задържа до себе си.

И двамата надникнаха.

Листакът прошумоля. Храстите се раздалечиха. На полянката се появи Джо, висок и строен, с високо вдигната глава. Накуцваше леко заради контузеното си коляно, но пък през рамото си бе прехвърлил едър мъж със завързани ръце и крака. Дълга, черна пушка висеше на другата му ръка. Луна се вторачи в него невярващо, докато той равномерно крачеше напред с дългите си крака.

— Проклетия — измърмори Брайън и излезе изпод съмнителното прикритие на постройката.

Луна притича през полянката, краката й шляпаха по мократа земя.

— Джо!

Една закъсняла светкавица процепи оловното небе с драматичен диско ефект. Някъде далеч изтрещя гръм и сякаш изкопира строгото изражение на сурово изсечените черти на Джо. Въздухът беше тежък, мрачен и нерадостен, ужасно студен.

Джо не се бе привел под тежестта, която носеше. Всъщност около него витаеше зловещата и заплашителна атмосфера, като че ли може да се справи с глутница лъвове, без въобще да се изпоти.

Луна забеляза как едното му око започва да посинява, няколко нови драскотини по голите му гърди и рамене, но най-вече забеляза триумфалното задоволство в красивите сини очи. Бе се забавлявал и поради тази причина най-вече й се прииска да разиграе дряновицата.

Луна застана до Джо, очите й бяха ококорени.

— Това Бруно ли е?

Джо кимна рязко и продължи покрай нея на път към къщата. Мъжът, метнат през рамото му, приличаше на огромен булдог и по вид и по звук. Той ръмжеше, ревеше, но не успяваше да каже много, не и както Джо го бе хванал, с парче плат, откъснато от ризата му.

Луна се забърза след Уинстън.

— Какво възнамеряваш да правиш с него?

Тя се тревожеше за коляното на Джо, за изхода от цялата тази история и за сърцето си. Глупаво, но хранеше мъничка скрита надежда, че Джо ще хареса Визита и ще я обикне, достатъчно, за да остане. Но как е възможно да бъде доволен във Визита, когато съвсем очевидно обича да поема рискове?

— Ще го предам на Скот — отговори Джо с удивително безразличие.

Разбира се, Бруно изглеждаше сякаш отмъщението вече го бе застигнало и вероятно Джо се бе отървал от натрапчивите си помисли.

— Бруно е мой.

Уинстън се спря, обърна се да погледне през рамо към Брайън, после сви рамене със задоволство и стовари едрия мъж върху мократа земя. Бруно започна да рита и да вика. Луна си помисли, че ако той не бе със запушена уста, мръсните му ругатни щяха да изпълнят въздуха.

— Добре — Джо сложи ръце на хълбоците си. — Тогава ти занеси задника му до къщата.

Луна го зяпна.

— Добре? Това ли е то, добре! Просто така го предаваш на Брайън? Не те е грижа? Откакто за първи път чух за Бруно, ти все си твърдял как ти ще го хванеш.

— Аз го хванах — напомни й Джо.

— Но аз… — думите й заглъхнаха, а различни идеи напъплиха в мислите й. Поклати глава. — Смятах, че това е лично за теб и искаш ти самият да се разправиш с него.

— За мен е лична работа — заяви Брайън с недвусмислена категоричност. — Не съм седял на онзи проклет хълм нощ след нощ, наблюдавайки дома ти само за да оставя някой друг да получи удовлетворението от пъхането на Бруно зад решетките.

Джо пренебрегна Брайън.

— Не ме интересува какво ще се случи на Бруно, искам само да не се пречка в живота ни — много нежно хвана тила на Луна и помръдна главата й. — Исках да съм сигурен, че ти и децата сте в безопасност, мила. Единствено това има значение за мен сега.

— Това е всичко? — гласът на Луна потрепери, а също и устните й.

— Гарантирам ти, че Бруно няма да се мярка пред погледа ви доста дълго време — Брайън се наведе до падналия мъж и разхлаби въжетата около глезените му, за да може да върви. Разкъсаната риза на Бруно бе окървавена, лицето му приличаше много на физиономията на Куинси, забелязваха се явните белези от побой.

— Наказал си го — отбеляза Брайън, когато забеляза раната от нож на дясното рамо на Бруно.

— Щеше да ме застреля. Нямах избор, трябваше да го обезоръжа.

Луна се олюля крачка назад, занемяла от небрежния начин, по който Джо разкри картите на живота си.

Уинстън разтърси рамене, за да се отпусне от напрежението, след като вече не бе натоварен със значителното тегло на Бруно.

— Ще се оправи. Дяволски добър съм с ножа. Зная как да нараня, без да убия — после погледна зад Брайън и мрачно додаде: — Искаш ли да ти демонстрирам със стария Куинс?

В ръката му отново се появи смъртоносното острие.

Куинси, който тайничко пълзеше настрани, замръзна от ужас. Обърна се рязко с лице към Джо и едва не припадна.

Джо сви пръст.

— Хайде да вървим, Куинс. Скот също иска да си поговори с теб.

Куинси сякаш не можеше да реши дали да тръгне мирно с него или да се опита да избяга.

Луна погледна Джо.

— Той защо разбиваше постройката ни до езерото?

Джо сви устни и очите му потъмняха от подновена ярост. Изразът му бе достатъчен, за да накара Куинси да вземе решение; тръгна с тях, без да каже дума.

— Той е бащата на Уилоу и Остин — Джо плъзна ръка около кръста й и я прегърна. — Иска да изгони децата, защото започват да приличат на него. Хората скоро ще забележат приликата и това ще унищожи репутацията на Куинси.

Куинси обгърна тялото си с ръце и се обърна към тях:

— Имам съпруга, заварен син, живот тук. Ако хората научат…

Сърцето на Луна се сви при мисълта пред какво ще се изправят децата. Все пак Куинси беше техен баща и въобще не го бе грижа за това.

— И те имат живот тук, мръснико! — Джо я дръпна, преди тя да успее да го достигне. Луна щеше да каже и още нещо, но не получи тази възможност.

Тишината бе нарушена от друг сладък женски глас.

— Братле, ти просто не можеш да стоиш далеч от конфликти.

Те почти като един се обърнаха настрани към къщата, където стоеше висока, елегантна жена; краката й бяха разкрачени около самия ръб на ужасно кална локва. Дългата, мокра, рошава черна коса танцуваше на вятъра. Беше обута с кални черни дънки и риза, която преди сигурно е била бяла, но сега беше подгизнала, мръсна и разкъсана. Цялото рамо и част от сутиена се виждаха. Жената високомерно бе подпряла ръце на слабите си бедра. Огромна усмивка цъфтеше на устните й.

Брайън се изпъна и я огледа с любопитно, мъжко одобрение.

— А това кой е?

Джо щипна носа и изимитира болка.

— Сестричката ми.

Аликс колебливо направи крачка напред, после погледна надолу към Бруно, който лежеше свит на земята, мълчалив и неподвижен. Тя кимна на Джо.

— Отлична работа. Мъртъв ли е?

Брайън се отдръпна удивен. Интересът му се смени с колебливо недоверие.

— Жадна за кръв жена, а?

Бруно изръмжа, опита да се извърти и да седне, тъй като Брайън беше охлабил въжетата. Аликс изглеждаше почти разочарована от тези признаци на живот.

Джо й се намръщи.

— По дяволите, какво е станало с теб? Добре ли си? — той бързо скъси разстоянието помежду им, но не и преди да сграбчи ръката на Луна и да я повлече след себе си. — Да не си катастрофирала?

— Не, разбира се — Аликс се изправи на пръсти, за да го целуне по бузата. Луна ги наблюдаваше слисана, докато жената не придърпа и нея за една здрава прегръдка. — На онзи стар и криволичещ път попаднах на невероятен мъж, Джейми Крийд. Той някак си изникна от нищото, сякаш знаеше точно къде да ме намери. Много загадъчна случка, казвам ви.

Джо затвори очи.

— О, господи…

Аликс погледна към Луна и вдигна вежди. Каза със замечтан глас:

— Толкова е сладък, нали? Толкова тъмен и загадъчен, и…

— Аликс!

Тя въздъхна и се обърна към брат си.

— Както и да е, той ми съобщи, че тук има проблеми и трябва да побързаме. Беше толкова убедителен, че аз, естествено, му повярвах.

Един мускул потрепна на лицето на Джо.

— Качила си непознат мъж в колата си? — гласът му се бе снижил до заплашителен шепот.

— И добре, че го сторих, като се има предвид драмата, която се разиграва тук. Божичко, Джейми караше и трябва да ви кажа, че този мъж е истински маниак.

Джо изръмжа:

— Без майтап! Има ли скрит смисъл в този разказ?

Аликс разсеяно потупа гърдите на брат си.

— Не бъди толкова подозрителен, братле. Дойдохме навреме, за да видим как Амелия се промъква в имението. Когато я попитах какво прави, тя се опита да ме удари, но аз я ударих първа — разтърка радостно кокалчетата си, което изненада Луна и накара Брайън да поклати глава. — Точно както ми показа, Джо. Бух, точно в носа. Падна като камък.

Луна никога не бе срещала жена като Аликс Уинстън и, естествено, бе останала безмълвна.

— Не съм сигурна какво бе намислила, но не успя да влезе в къщата, уверявам ви — засмя се Аликс.

— Къщата е заключена — промълви най-накрая Луна, след като се окопити. — Уилоу знае, че не трябва да пуска никой друг вътре, освен мен, Джо и шериф Ройал.

— Тя пусна Джейми — обезпокои се Аликс. — Децата изглежда го познаваха и му имаха доверие, а той се държеше много приятелски с тях. Надявам се да няма проблеми, а?

Луна каза:

— Не, всичко е наред.

В същото време Джо заяви:

— Не, не е наред.

Аликс чу само Луна.

— Чудесно. Между другото, шерифът е вече тук. Пристигна, когато аз — прокашля се — се разправях с Амелия и тъй като попадна в средата, той също бе поразен от удар — после забързано обясни на Джо: — Не знаех, че е заместник-шериф. Ако знаех, нямаше да го цапардосам толкова силно както Амелия. Но, божичко, той винаги ли има такъв мръсен език? Започна да ругае и продължи с ужасни думи. Проглуши ушите ми, казвам ти. За жалост ме дръпна настрани от Амелия, иначе щях да я поваля точно както си ме учил.

Джо изглеждаше изключително раздразнен.

— Къде точно е Скот? Не си го контузила, нали?

Луна зяпна Джо. Думите му звучаха сякаш сестра му бе способна да контузи възрастен мъж, трениран за полицай. Скот не беше мекотело. Е, не беше като Джо, но на Луна й изглеждаше достатъчно голям и силен.

Аликс се засмя.

— Скот, заместник-шерифът? Добре е. Отиде да заключи Амелия отзад в камиона си. Прошепна настрани към Луна: — Не е приятна жена, ала Джо е излизал с много глупачки преди.

Точно в този миг Скот се появи с тежка крачка иззад къщата. Изглеждаше повече от вбесен и беше два пъти по-кален от Аликс. Калта покриваше гърдите му, по-голямата част от краката и една цяла страна на главата и лицето му.

С примирена въздишка Джо скръсти ръце и зачака. Луна се дръпна по-близо до него. Бе толкова доволна от сравнително доброто му физическо състояние, че не можеше да спре да трепери и да го докосва. Джо изглеждаше як и силен, а тя имаше нужда да се увери, че наистина не е ранен.

Тежките ботуши на Скот разхвърляха много кал наоколо, докато той бурно се приближаваше към Аликс.

— Вероятно е и твоят задник — изрева той, посочи я с пръст, а лицето му почервеня от яд — да бъде окован с белезници.

Аликс му се присмя, застана наперено и попита:

— Можеш да оковеш задник в белезници? Колко хитро.

Скот се ококори още повече, а лицето му стана тъмночервено. Издаде почти животински звук от яд, прокара ръка през калната си коса, сви пръсти и подръпна. После обърна гневния си взор към Джо.

— Тя ме удари. Събори ме в проклетата кал.

— Ти се изпречи на пътя ми — обясни Аликс с нелепо спокойствие. — Освен това от къде да зная, че си заместник-шериф?

Брайън изправи Бруно на крака, огледа Аликс и Скот и се разсмя. Когато всички се вторачиха в него, той се разхили още по-силно.

— Не скучаете тук, а, Уинстън?

Скот стисна зъби така здраво, че те сякаш щяха да се счупят. Погледна гневно Аликс и изръмжа:

— Ами сирените? Светлините на колата? Униформата ми? Да не си помисли, че съм някакъв чудат скаут?

Аликс се усмихна и дори се осмели да поглади с ръка опръсканата с кал униформена риза.

— Веднага щом забелязах униформата, престанах да се бия.

Скот не бе удовлетворен. Хвана китката й и притисна дланта й към гърдите си.

— Не и преди да разбиеш устната ми — той вдигна брадичка към нея и показа устната си, която вече се подуваше.

Аликс се загледа в устата му.

— О, горкото, то има подутинка.

Скот изръмжа и я придърпа към себе си. Луна не беше сигурна дали възнамерява да я целуне или да я удуши.

Реши, че някой трябва да овладее положението, преди да се пролее още кръв. Защо да не го направи тя.

— Скот, наистина ми е неприятно да прекъсна разговора ви, но може ли да се обадиш за известно подкрепление? Аз трябва да проверя децата и да благодаря на Джейми за помощта му, но ми се иска тези идиоти да си отидат, а не някой от тях да нарани Джо.

Настъпи тишина. Дори мокрите дървета престанаха да капят. Щурчетата замълчаха. Никой не дишаше. Сякаш в забавен филм, Джо се обърна и я загледа гневно, изпаднал в невероятна почуда.

— Да нарани мен?

Луна вдигна поглед към него. Сините му очи сега бяха изпълнени с възмущение, бяха светли и завладяващи на отиващата си сивкава дневна светлина. Черната му коса падаше свободно върху челото, а леко гърбавият нос бе полепнал с кал в горния си край. Той беше най-красивият мъж, отвън и отвътре, който някога бе срещала.

Нямаше намерение да го казва. Ако не бе така емоционално разтърсена, така ужасно изтощена, нямаше да изрече тези думи. Но все още усещаше болка в сърцето, коремът й бе свит на топка, а остатъчният страх не я бе напуснал. Преди да се усети, думите сами се изтъркаляха:

— Обичам те, глупчо, и не искам да рискувам.

Джо отвори уста, за да изсипе нови доводи, после внезапно я затвори. Вдигна учудено вежди и се завъртя назад на пети.

— Какво, по дяволите, каза?

Ужасена от невъздържаните думи, излезли от устата й, и от настоятелния му въпрос, Луна поклати глава.

— Луна? — гласът на Джо стана познатият й, чувствен и провлечен глас, с който й говореше винаги, когато бе в любовно настроение. Не можеше да си представи как е възможно да бъде чувствен сега.

— О, не! — Луна отново поклати глава, чувстваше се като пълен идиот. — Няма да го повторя, така че забрави.

Аликс плесна с ръце.

— Ами, чух я съвсем ясно още първия път. Каза, че те обича. Ура! Най-накрая ще си имам снаха и то добра.

Луна усети как стана за смях. Никога не бе казвала на мъж, че го обича, а сега го изкрещя на Джо.

И то не насаме, както би било подходящо за любовно обяснение, а пред омешана аудитория от приятели, роднини и подлеци. Лицето й се изчерви, но после усети, че само Джо й обърна някакво внимание.

И Скот, и Брайън бяха съсредоточили цялото си внимание върху Аликс, наблюдаваха я със същото бдително уважение, което биха си позволили към една красива, но отровна змия.

Аликс се засмя и им извика:

— Хайде, момчета, да се захващаме за работа. Няма време да се мотаем наоколо и да си бъбрим безцелно. Скот, обади ли се за още една кола? Май ще ти трябва, след като Джо е хванал двама мерзавци този път. Те и двамата изглеждат непочтени и аз не бих ги изпратила да седят отзад с Амелия — тя престорено потръпна от ужас. — Господ да ни пази от такава съдба.

— Зная си работата — сряза я Скот.

Аликс кимна:

— Чудесно. Според мен това означава, че още една кола идва насам. Благодаря ти.

— Не ми благодари, че си върша проклетата работа.

— Мъжете стават толкова криви, когато са възбудени — отбеляза Аликс.

После тя се обърна към Брайън Кели и му подаде ръка.

— Брайън? Приятно ми е да се запознаем. Божичко, и ти си грамаден — не му даде шанс да отговори. — Искаш ли да вдигнеш един от тези мъже горе на стълбите? Добър човек. Ще се организираме бързо.

Луна очарована наблюдаваше как Аликс сръчно подтиква двамата мъже да изпълняват поръчките й.

— Опасна е.

Джо придърпа Луна и потърка нос в ухото й.

— Ти също, мила. Спря сърцето ми с онова свое изявление.

Луна се сгуши по-близо, обичаше уханието му, топлотата и силата му.

— Кое изявление? — попита тя, което накара Джо да се разсмее. Нямаше начин да го отрече сега, но поне не я притискаше пред всички.

Скот се прокашля.

— По дяволите, Джо, мразя да прекъсвам този интимен момент, на който си се отдал сред цялата сеч тук, но трябва да поговорим.

Аликс го хвана под ръка.

— За какво?

Скот я пренебрегна, но не избута ръката й. Просто се престори, че тя не е там.

— Куинси е пребит, другият мъж е вързан като животно, а трябва да обясниш и цялата кална женска схватка.

— Накратко, хванах Куинси да разбива постройката до езерото. Той ме удари пръв, така че аз му отвърнах.

— Това е лъжа!

— Аз съм свидетел — доброволно се включи Брайън и прекъсна опроверженията на Куинси. — Мога да свидетелствам, че Уинстън действа в самозащита, след като се изправи пред Куинси, който се опитваше да отвори с лост вратата на бараката.

Луна кимна:

— Аз също.

Куинси започна да хленчи:

— Трябва ми линейка. Май носът ми е счупен.

Скот потри уморено очи, после свали белезниците от колана си и ги щракна на китките на Куинси.

— Линейката е на път. Ще те прегледат, преди да те взема в затвора.

— Ще трябва да арестуваш и Дайна Бел. Тя е помагала на Куинси да създадат всички тези малки злополуки и вандалски действия.

Скот наведе глава и изпъшка:

— Добре. Ще се оправя — прониза Джо с многозначителен, възмутен поглед. — Изглежда арестът ще бъде дяволски натъпкан тази нощ.

Бруно произнесе няколко приглушени думи през запушената си уста, но Брайън каза:

— Този го държа под контрол. Раната му е повърхностна. Ще оживее, направо срамота.

Скот се начумери.

— Не ми се иска да разпитвам, но кой, по дяволите, си ти?

Брайън извади значката си, после подаде на Скот пълномощно за заповед за арест.

— Джо се отнесе грубо с него, не аз — усмивката му не бе любезна. — Аз играя по правилата, така че няма да има никакви пропуски.

— Отпуши му проклетата уста тогава.

— Веднага щом остана насаме с него — обеща Брайън, после започна да побутва Бруно към предната част на къщата. Наложи се едрият мъж да прави дребни крачки заради въжетата около глезените. — Искам да ни откарате до моята кола, а оттам аз ще транспортирам Бруно обратно. Но ние ще ви изчакаме отпред. Имам да му казвам някои неща.

Бруно явно не хареса твърде идеята, тъй като през цялото време се дърпаше, но независимо от това бе отведен отпред.

— Кошмар — изстена Скот. — Остава да изясним само женската схватка.

Аликс се усмихна под мустак и придърпа ръката на Скот до гърдите си, накара го да замълчи.

Джо изръмжа нетърпеливо.

— По дяволите, Аликс, пусни го и се дръж прилично. Скот, ето пушката на Бруно. Куинси, престани да се сополивиш — хвърли поглед към Скот. — Искам Луна да преоблече мокрите си дрехи, преди да продължим с разговорите. Господи, аз имам нужда от аспирин и лед. Определено съм прекалено стар за такива глупости.

Скот сякаш щеше да откаже, но после вдигна ръце.

— Ами, добре, защо не — загледа се в Аликс продължително, смръщи се загадъчно и накрая измърмори. — Аз не бързам.

Те се обърнаха назад и едва не се сблъскаха с Джейми Крийд. Дълбоките интелигентни кафяви очи изглежда възприеха цялата сцена, без да се движат твърде. На лицето му нямаше усмивка, никакво забележимо изражение.

Силният вятър разтвори износената фланелена риза на Джейми и прилепи сивата тениска към мускулестия корем. Косата му бе пусната, висеше на раменете. Уилоу и Остин го следваха с неуверен израз на лицата.

Джейми постави ръце на гърбовете им и ги побутна напред.

— Вървете сега и помнете какво ви казах.

Децата кимнаха.

Джейми огледа Луна за миг. После наклони глава за миг и изрече мъдро и важно:

— Всичко ще е наред вече.

— Ето пак — измърмори Джо.

Луна го накара да замълчи, после обърна очи с надежда към Джейми. В момента наистина имаше нужда от обещаваща подкрепа.

— Така ли, Джейми? — хвърли поглед към Джо. — Всичко?

— Да. Можеш да престанеш да се безпокоиш.

Аликс прошепна: „Ще припадна“ и се облегна на Скот, за да я подкрепи.

Джо се начумери. Той обърна лицето на Луна към себе си и постави юмрук под брадичката й.

— Аз ти казвам да не се безпокоиш, а ти слушаш ли ме? Божичко, не! — той я загледа гневно, напрегнат от раздразнението. — А когато някакъв странен тип се смъква от планината, ти се хващаш за всяка негова дума.

— Джо! — Луна се обезпокои, че ще обиди Джейми.

Джо нямаше такива грижи.

— Кълна се, Луна, ако вярваш на глупостите на Джейми, а на мен не, ще…

Луна изчака, но заплахата остана неизречена.

— Ти какво?

Джо се загледа в нея още за миг, после целуна ръката й.

— Не зная. Ще измисля нещо.

Аликс се подсмихна и каза:

— Може би Джейми просто оказва по-голямо въздействие на жените от теб, Джо.

— Божичко! — Скот извъртя очи и побутна Аликс да престане да се подпира на него. — Можех да се досетя, че и ти ще се вържеш на тази глупост. Половината жени в града са влюбени в Джейми Крийд. Издигнали са го до някаква мистериозна и ефирна романтична фигура, а той, дяволите да го вземат, се появява и се измъква от града достатъчно често, че да поддържа живо това впечатление.

— Не му вреди фактът, че е висок, мургав и красив — подразни го Аликс, но когато се обърна, за да отправи флирта си директно към Джейми, той вече бе изчезнал. Нямаше и следа от него. — Хей, къде се изпари?

Уилоу погледна зад себе си, смръщи се и сви рамене:

— Не зная. Беше тук преди секунда.

Луна се огледа наоколо с почуда.

— Еха, наистина е добър в изпаряването.

— Ще се появи отново — изръмжа Скот.

Джо измърмори:

— За съжаление.

— Май и двамата ревнувате — заяви Луна, което веднага предизвика сериозно възмущение.

— Може би е отишъл отпред — Аликс тръгна натам и побутна Скот да върви с нея. Той започна да негодува, но все пак я последва. Куинси се запъти след тях, защото Скот държеше ключа от белезниците му.

Уилоу тръгна редом с Луна. Очите й бяха огромни и тъмни.

— И двамата ли сте добре?

— Добре сме, скъпа — вината връхлетя Луна. — Толкова съжалявам, че ви оставих сами. Не беше редно, аз просто не помислих…

— И аз така мисля — Джо прегърна Луна, като смекчи самообвиненията й и насочи всички към задната врата. — Трябваше да си останеш вътре.

Уилоу погледна Джо, после Луна.

— Не бе възможно. Тя те обича и, разбира се, не можа да те остави сам навън. Така каза Джейми.

— Така ли каза? — за първи път Джо не вдигна шум около способностите за възприемане на Джейми.

Изненадващо, Уилоу се усмихна.

— Добре си бяхме. Ти нали се увери, че сме вътре и всички врати са заключени, и вече се бяхме обадили на шериф Ройал. В безопасност бяхме.

Луна установи, че момичето не е разстроено, а се опитва да я успокои и да й вдъхне увереност. Примигна и попита:

— Вярваш ли, че те обичам?

— Да. Джейми твърди, че си много обичлива и знае, че си дошла, за да останеш и никога няма да ни напуснеш.

Джо изсумтя, но не каза нищо.

Остин заподскача пред Джо и продължи да се отдръпва назад към къщата.

— Джейми каза, че и ти оставаш, Джо. Заяви, че нещата са на път да се оправят благодарение на теб и вече няма да ти се иска да ни напуснеш.

Джо кимна.

— И аз, както и Луна, ви харесвам много. Ужасно бихте ми липсвали, ако не ви виждам всеки ден.

Остин се захили.

— Да. Джейми каза, че си тук завинаги.

Джо подръпна обицата си.

— Е, този път има право.

Луна спря на прага на кухнята и зяпна изумено Джо.

— Има право?

Джо приближи съвсем близо до нея. На пода около тях се образува локва.

— Сега ти започваш да се съмняваш в думите на Джейми. Или отново се съмняваш в мен? — не изглеждаше много доволен от подобна възможност. — След всичкото време, което изкарахме заедно, мислиш ли, че бих могъл да си тръгна?

— Ами…

Джо я хвана за врата и я целува, докато Остин не увисна на крака му и не започна да стене сякаш е смъртно ранен.

Джо се захили и каза:

— Ти ме обичаш, аз те обичам, децата май нямат нищо против това.

Той замълча, после се обърна към тях:

— Имате ли нещо против да поостана?

Остин нададе вик:

— Ще ме научиш ли да използвам нож като твоя?

Джо измърмори:

— Ъъъ…

Остин се вторачи в Джо, малкото му челце се сбърчи.

— Ти ще си ни като баща, нали? Не харесвам твърде Куинси. Не искам той да е наш баща. Предпочитам да си ти.

Емоции задавиха Джо.

— Вие и двамата ли знаете?

Уилоу заби поглед в краката си.

— Да, дочухме нещичко през прозореца, после Джейми поговори с нас по въпроса — тя вдигна глава и го погледна с очите на възрастен. — Той каза, че всеки мъж може да стане биологичен баща, но само много специален мъж е способен да бъде татко.

Джо бе разтърсен. Преглътна два пъти.

— Бих желал да съм ваш баща.

Уилоу изтри очи и прегърна брат си. На устните й затрептя колеблива усмивка, но все пак усмивка на облекчение и задоволство. Подсмръкна тихо, после почти се разсмя:

— Всичко е наред. Относно Куинси, имам предвид.

Луна едва не се разплака. Уилоу бе толкова зряла за възрастта си.

— Сега поне разбрахме защо ни мрази толкова много. Не е нещо, което ние да сме направили. Той просто е толкова повърхностен човек. Съжалявам го. И наистина изпитвам жал към Клей.

Луна си пое дълбоко дъх и преглътна сълзите си. Имаше чувството, че ако се разплаче сега, след миг всички ще циврят.

— Струва ми се, че Клей е доста интелигентен и съобразителен млад мъж. Силен е. Ще го преодолее.

Остин се залепи за Джо.

— Вероятно ти можеш да му помогнеш.

Джо каза:

— Ще се радвам да опитам, след като вие всички ме поканихте да остана.

Уилоу се усмихна с една от своите спокойни усмивки.

— Ще трябва да се ожениш за Луна. Тя иска брак, семейство и други такива неща.

Лицето на Луна поруменя.

Джо отговори шеговито:

— Ако се налага… — засмя се, когато Луна го засипа с юмруци. После галантно вдигна ръката й и целуна кокалчетата. Гласът му бе нежен, неустоим. — Ще се омъжиш ли за мен, Луна?

В корема й запърхаха пеперуди по съвсем нова причина. Попита:

— Обичаш ли ме?

Той се захили:

— Да, наистина те обичам. Толкова много, че дори ме хваща страх.

Остин му се присмя:

— Теб нищо не те плаши — два пъти разцепи въздуха с ръка. — Много си жилав.

— Колко малко знаеш за жените, моето момче. Те са ужасяващи, а Луна най-много от всички. В деня, в който я срещнах, разбрах, че ергенските ми дни са преброени.

Когато Луна продължи да стои леко зашеметена от развоя на събитията, Джо си пое дълбоко дъх и каза:

— Добре. Нека да опитаме от друг ъгъл. Помисли си за шока, който ще изпита Зейн. Вероятно ще припадне. Е, няма ли да е забавно да го наблюдаваме?

— Кой е Зейн? — поиска да узнае Уилоу.

— Мой братовчед, много хубав човек. Ще се запознаеш с него на сватбата, както и с целия род Уинстън. Е, ако Луна ме отърве от страданията и каже да — той й хвърли поглед, видя я, че все още е зашеметена и продължи: — Знаеш ли, Луна, ако наистина искаш семейство, аз мога да ти заема. Те ще доведат множество братовчеди за Остин и Уилоу, а ние ще трябва да организираме тези огромни ваканции и семейни тържества. Сигурен съм, че веднага щом отворим езерото, те ще искат да дойдат на почивка тук и все ще идват. Кълна се, че Аликс вече обмисля да се премести насам. От приходите от езерото и общите ни спестявания, ще сме…

Луна се хвърли на гърдите му.

— Да!

Джо въздъхна облекчено, притисна лице към рамото й, прегърна я и я стисна силно. Само след миг се пресегна слепешката и придърпа Уилоу и Остин в могъщата си прегръдка.

По дяволите, май все пак щеше да заплаче, осъзна Луна, след като усети сълзите да се стичат надолу по бузите й. Ала този път това бяха сълзи от щастие.

Джо целуна слепоочието й.

— Хей, всичко е наред. Забрави ли, Джейми така каза?

Тя се засмя, ощипа го и промълви:

— Вярвам го, защото ти така ми каза. Аа… Ето че стигнахме донякъде.

 

 

Късно вечерта се чу чукане на входната врата. Уилоу, следвана от Джо, отиде да отвори. Най-накрая, след няколко часа, всичко бе утихнало, ала Уинстън продължи да пърха наоколо. Аликс твърдеше, че той е като квачка, когато е обезпокоен. Уилоу нямаше нищо против. Почувства се много по-добре, когато разбра защо Куинси се бе отнесъл към нея и Остин с презрение, и когато научи, че най-накрая ще получат малко спокойствие. Джо и Луна остават и те отново ще имат семейство. Слава богу, че Куинси няма да е член на това семейство.

Дори още преди да отвори вратата и да види Клей на прага, с ръце в джобовете и с приведени рамене, Уилоу някак си бе усетила присъствието му.

Сърцето й се сви от болката, затаила се в очите му. Нейният живот най-накрая се бе пооправил, ала неговият се бе обърнал с главата надолу.

— Здравей.

— Здрасти — Клей си пое дълбоко въздух. Погледна към Джо. — Имаш ли нещо против аз…

Уилоу отвори мрежата пред входната врата и излезе.

— Няма нищо против — отговори тя, а погледът, който хвърли на Джо, просто му каза да изчезне. Тя знаеше, че Джо съчувства на Клей, както бе изпитал състрадание към нея и към Остин. Въпреки заплашителния му външен вид, Уинстън бе просто страхотен.

Без да продумат и дума, те слязоха от верандата и се отдалечиха малко от къщата. Клей подритна една буца пред себе си, беше напрегнат, мълчалив.

Уилоу докосна ръката му.

— Съжалявам.

Той се засмя и обърна лице към небето.

— Мъчех се да измисля как аз да ти го кажа — обърна се към нея, на лицето му бе изписана мъка. — Кълна се, Уилоу, не знаех. Спомням си въпросите ти за онова коте и колко се разстрои ти. Ако бях знаел…

Тя сложи пръст на устата му.

— Всичко е наред. Ти не си отговорен за делата на Куинси.

Той хвана китките й и придърпа ръката й към себе си.

— Не си сърдита?

— Не на теб.

Момчето наведе глава.

— Благодаря… — отново замълча, усещаше се напрежението му, най-накрая измърмори: — Толкова съм смутен.

Уилоу не знаеше дали е добре или не, но се приближи към него и го прегърна силно. Раменете му бяха широки и яки, гърдите солидни. Беше й приятно да е толкова близо до него, дори и само за да му предложи утеха.

Клей се скова, но само за миг, после отвърна на прегръдката й и почти я вдигна във въздуха. Тя усети как момчето се разтреперва и започна да се опасява, че може да се разплаче. Но той се сдържа.

— Мама напуска Куинси — промълви Клей до врата й, звучеше отвратен. — Не заради това, което е направил, а защото вдигна такъв голям скандал при залавянето. Всички за това говорят. Приятелите ми се обаждат.

Уилоу поглади косата му, после се наведе назад, за да погледне лицето му. Той я пусна обратно долу.

— Майка ти няма да напусне и града, нали? — Уилоу не можеше да понесе мисълта за друга загуба.

— Не мисля. Сега говори само как ще накара Куинси да си плати.

— Радвам се да го чуя. Ще ми е неприятно да не сме приятели.

Клей се вторачи в нея. Лунната светлина се процеждаше през дърветата, хвърляше отблясъци на кожата му и придаваше много зрял вид на чертите му. Той се наведе и постави топла, нежна целувка на бузата й.

— Скоро ще станеш на петнадесет, нали?

— Да. Следващия месец.

— Тогава… Може би, след като всичко се поуспокои отново, ще можем да бъдем повече от приятели…

Много бавно, Уилоу се усмихна.

— Може би.

 

 

Брайън, Скот, Джейми и Джули Роуз дойдоха на сватбата три седмици по-късно. Освен тези специални приятели, тя бе в съвсем семеен кръг и се състоя навън, до езерото. Джо не искаше да изчакват за по-официална церемония и когато колебливо попита Луна за нейното желание, тя сбърчи нос и отговори: „Не мога да си се представя в натруфена бяла дантела. Не, предпочитам да се забавлявам“. После направи компромис с бялата дантела и замени червените кичури в косата си с някои много бледо руси нюанси.

Аликс се съгласи да постои с децата, докато Луна и Джо отидат на мини меден месец за пет дни. Щяха да отседнат в уединена вила в гората и единственото им занимание щеше да бъде любовта. Това напълно устройваше Джо. А пък щяха да се върнат навреме за голямото откриване на езерото, което щеше да стартира с риболовното дерби на децата.

Джо бе планирал специални мероприятия на езерото до края на лятото, а през следващите сезони — съответни занимания. Много хора вече си бяха подновили членството, а езерото бе напълнено с дребна сладководна риба. Скоро поляната щеше да бъде уредена така, че да приема първите желаещи за къмпинг. Като цяло Уинстън беше доволен от развитието на нещата.

Луна се изуми от размера на банковата му сметка. Комбинирана с нейната, те имаха едно добро начало, за да направят подобрения на къщата и някои инвестиции. Първата покупка, която направи Джо, беше голяма спалня за стаята им.

Когато видя, че Луна е прекалено заета със сестра му, Джо отиде да поговори с Брайън. Ловецът на глави се бе облегнал небрежно на едно дебело дърво, самотно и величествено. Облечен в костюм, той изглеждаше напълно различен човек, само дето продължаваше мълчаливо да стои нащрек. Хищническият му поглед постоянно обхождаше многобройните маси за пикник, пръснати из градината, отрупани с храна и заобиколени от гости.

Джо оцени бдителността му сред тълпата, тъй като някога и той действаше така.

— Изглеждаш нещастен с тази вратовръзка.

Брайън го потвърди с кимване.

— Мразя ги проклетите — взе питието, подадено му от Джо, и продължи да оглежда всички и всичко. — Хубава сватба.

— Времето ни съдейства, дори шумното ми семейство да не го прави.

Брайън леко се усмихна:

— Буйни хора са.

— Да — Джо огледа изпитото изражение на Брайън и въздъхна. — Знаеш ли, изглеждаш като човек, който има нужда от почивка. Когато и да дойдеш, си добре дошъл. Може би не бях много гостоприемен в деня на първата ни среща, но…

Брайън поклати глава:

— Няма нищо, Уинстън. Хвърлих дамата ти на земята. Ти просто реагира. Не се сърдя — Брайън глътна останалата част от питието си и тихо продължи: — Само да си знаеш, че нарочно не отвърнах на ударите ти онзи ден. Оставих те да ме цапардосаш, защото бях дошъл да те използвам, за да заловя Бруно. Но ако се опиташ отново…

Джо се захили и го удари с юмрук по рамото, като почти го прекатури.

— Ако един от двама ни се отегчи, ще трябва да видим какъв ще е резултатът от подобна схватка. Засега обаче съм прекалено щастлив, за да рискувам да бъда пребит отново.

Брайън намери с поглед Луна в тълпата и се усмихна:

— Виждам — поколеба се за миг, после присви очи. — Благодаря за поканата за гостуване, но не мисля, че е необходимо. Свикнах с мястото, докато чаках Бруно да се задейства — изглеждаше нерешителен, огледа Джо за миг, после допълни: — Купих си земя. На няколко мили южно от тук е, само един акър, но е уединено място, близо до потока. Красиво и тихо.

Джо се изненада.

— Ще строиш тук?

— Първо трябва да се погрижа за нещо, после ще му мисля.

— На лов за нов избягал от закона престъпник, а?

Брайън поклати глава.

— Не, не и този път — юмруците му се свиваха и отпускаха. — Брат ми има нужда от малко помощ.

Луна и Аликс се приближиха към тях и чуха последния коментар.

— Ти имаш брат? — попита Луна.

— Прилича ли на теб? — заинтересува се Аликс. Наведе се към него и приглади ревера му. — Много си хубав в костюм.

Джо хвана ръката на сестра си и я дръпна към себе си.

Брайън само се усмихна.

— Всъщност с Брус си приличаме като две капки вода. Еднояйчни близнаци сме. Но приликите свършват до външността.

— Оо? — усмихна се Джо и само за да подразни Брайън попита: — Той е добър човек, така ли?

— Много добър. Свещеник — всички останаха за миг безмълвни, а Брайън се отдръпна от дървото. — Като заговорих за брат ми, се сетих, че трябва вече да тръгвам.

Брайън прегърна Луна, ръкува се с Джо, после се обърна към Аликс:

— Скот идва насам. Планът ти да го накараш да ревнува проработи.

Аликс се захили:

— Какво те кара да мислиш, че искам той да ревнува?

Брайън присви очи.

— Защото иначе принцеса като теб никога не би флиртувала с мен. Прекалено умна си за подобно нещо — той помаха на Скот на излизане от задната врата.

Джо се засмя на изумения израз на лицето на Аликс и каза:

— Е, сестричке, номерът ти не мина.

Тя бързо се окопити и отговори:

— Напротив. Погледни Скот, виж го колко е ядосан и ще разбереш, че е минал.

Точно тогава се появи Скот. Застана пред Аликс, ноздрите му се разширяваха, очите му горяха.

Тя каза с тъга:

— Наложи се Брайън да си тръгне. А къде е Джейми? Не съм го виждала от часове.

Без да продума, Скот обви пръсти около китката на Аликс и я задърпа. Аликс погледна през рамо, прати мъничка триумфална усмивка към Луна и тръгна съвсем доброволно.

— Сестра ти е страхотна.

Джо застана зад Луна. Наведе се и целуна тила й, ухото.

— Роклята ти е страхотна. Харесва ми стилът ти, мила — тя си бе избрала дълга тясна кремава рокля. Беше без презрамки и откриваше раменете й напълно, само леко бе събрана на гърдите. Моделът беше простичък, но елегантен и доста скромен за Луна. Носеше малко букетче от маргаритки и карамфилчета, завързани с дълга панделка.

— Обичаш ли ме?

Джо промърмори:

— Хайде да се измъкнем оттук и ще ти покажа колко много те обичам.

Те чуха как Остин надава вик и погледнаха към другия край на двора, където той се беше проснал на едно одеяло и играеше на канадска борба с Чеиз Уинстън, един по-тихичък братовчед на Джо. С много фанфари и дюдюкане Чейз се остави да загуби. Зейн вдигна Остин и го провъзгласиха за шампион.

Джули Роуз седеше отстрани и ги насърчаваше силно. Тя изглежда много си допадна с Тамара, съпругата на Зейн. Макар Джули Роуз да твърдеше, че е сгодена, дойде на сватбата и приема сама. И въобще не изглеждаше натъжена от факта. Благоразумната Джули Роуз се държеше като истинска купонджийка, когато й се отдадеше възможност.

— Къде отиде Джейми? — попита Луна и се огледа.

— Сигурен съм, че се е изпарил в мъглите или магически се е транспортирал някъде другаде. Кой знае? И по-важното, кого го е грижа?

Луна му хвърли кос поглед и го подразни:

— Не мога да повярвам, че все още изпитваш чувство на ревност.

— За собственост, не на ревност — Джо започна лекичко да хапе ухото й.

— Ами, това е добре. Защото Джейми те харесва. Преди да си тръгне, каза, че имаш много специален сватбен подарък за мен.

Джо замръзна. Много бавно вдигна глава и се вторачи в нея.

— Какво говориш?

— Не е ли познал? — Луна изглеждаше малко тъжна от подобна възможност. — Кълна се, той почти се усмихна, когато ми го каза.

Ъгълчетата на устните й лекичко се свиха.

— Този… — тихото възклицание на Джо заглъхна. — Хайде! Да се махаме оттук. Ще ти покажа подаръка, веднага щом останем сами.

— Е, вече съм два пъти по-любопитна.

Джо я вдигна на ръце и в същото време извика:

— Към всички заинтересувани, Луна ще хвърля букета, за да можем да тръгнем след това.

Аликс веднага се появи, косата й беше малко чорлава, но усмивката все така наперена. Джули Роуз се нареди до нея, после Уилоу, дъщерята на Мак — Триста, и няколко други неомъжени братовчедки от голямото семейство.

Джо завъртя Луна два пъти, което я разсмя, и каза:

— Хвърляй.

Луна запрати букета във въздуха. Вместо да полети към редицата от жени, той отхвърча на обратната посока.

Брайън тъкмо се появяваше иззад ъгъла и мърмореше:

— Хей, колата ми е затисната от някакъв миниван…

Букетът го удари право в челото, но Брайън бе бойна машина, олюля се назад, после стъпи здраво и хвана проклетото нещо.

Само след миг бе нападнат от всички неомъжени жени на сватбата.

 

 

Джо продължи да се подхилва на съдбата на Брайън, докато пренасяше Луна във вилата. После ритна вратата и я затвори. Бяха на по-малко от два часа път от къщи, но имаха необходимата за целите им уединеност.

— Най-накрая — въздъхна Джо, все още държеше Луна на ръце, и тръгна към шикозната спалня. От мига, в който тя произнесе да, той се бореше със силните си чувства за собственост, гордост и любов, за да продължи да бъде приветлив с останалите.

Джо я положи на леглото, легна и той и я покри с тялото си, прилепи устни км нейните, преди тя да успее да произнесе и дума. Обхвана лицето й с ръце, близна устните й и изстена от задоволство.

— Джо — прошепна тя, когато той дръпна горната част на роклята й под гърдите и започна да я целува от шията надолу. — Къде ми е подаръка?

— Идва — нежно захапа едно зърно и през цялото време си мислеше колко ще е хубаво да спи цяла нощ с нея. Те бяха продължили дискретните си следобедни отношения, докато децата бяха на училище. Луна бе волна душа, но приемаше сериозно отговорностите си към децата и това означаваше, че трябва да им дава добър пример.

Той плъзна ръка нагоре по бедрото й, в бикините, и обхвана с длан мекото й дупе.

— Кажи, че ме обичаш.

— Обичам те — простена тя и вече започна да се извива около него.

— Добре. Тогава свали тези дрехи — Джо седна и сръчно я разсъблече. Щом като остана гола, той започна да я докосва навсякъде, а когато това не бе достатъчно, да я целува, да опитва вкуса на цялото й тяло.

Луна не попита повече за подаръка си, но поиска и той да се съблече.

— Свали дрехите си, Джо. Искам те. Сега.

Джо предвкусваше реакцията й, изправи се и метна връзката си настрани, после бързо откопча ризата. Направи я на топка и я захвърли в другия край на стаята. Луна се надигна на лакът, за да го гледа как си изритва обувките, навежда се да събуе чорапите и после с усмивка се обърна с гръб към нея и си смъкна панталоните.

Настъпи миг на изумена тишина, преди Луна да се разсмее.

— Това ли е моят — тя леко го шляпна — подарък?

— Да — Джо се обърна и се мушна в леглото до нея. — Харесва ли ти?

— Май каза, че татуировките болят прекалено.

— Ужасно ме болеше. Скъпа, все пак си заслужава да изпитам малко болка заради теб. Освен това аз само добавих няколко букви.

— Добави още две?

Джо се засмя:

— Просто се сдобих с: „на“.

Сега Джо бе татуиран с: „Аз обичам Луна“.

Луна се сви до гърдите му.

— Вече си белязан, че си мой, Джо Уинстън. Няма връщане назад.

— Няма проблем — Джо придърпа устните й към своите и започна лекичко да я хапе. — Твой съм, откакто хвърли подноса с храната върху мен.

Тя замислено погали косъмчетата на гърдите му за миг, после срещна погледа му.

— Обещаваш ли да не се отегчиш от мен? Няма ли да ти липсва тръпката?

Джо ококори очи и се засмя. Претърколи я под себе си, усети нежните й извивки, съвършеното съчетаване на телата им.

— Божичко, по-голяма тръпка от теб не бих могъл да понеса. Бих се върнал на старата си работа, единствено ако имам нужда от почивка, зная, че не съм в първа младост вече, мила, но не съм и толкова стар — този път, когато започна да я целува, Луна вече се смееше и отвръщаше на целувките му. — Вярваш ли ми?

— Да, Джо — усмихна се. — Да кажа да на Джо Уинстън вероятно е едно от най-мъдрите неща, които някога съм правила.

Джо изстена, когато навлезе в нея.

— Със сигурност с всеки изминал ден ще ставаш все по-уверена в това.

Беше спечелил най-голямата награда от живота. Грабнал бе едно сърце. Сърце на жена.