Лори Фостър
Сърце на жена (13)

13.

Не бе лесно за Джо да търси улики, докато Остин танцуваше около него и бърбореше неспирно. Уинстън познаваше деца, много деца. Но никога не бе осъзнавал силата на индивидуалността им. Те бяха сложни малки човечета и той откри, че обича да разкрива и да опознава всяка страна на техните характери.

Не му отне много време да заключи, че Остин използва смели изявления, всеки път, когато се чувства застрашен. Перченето маскираше най-големите му страхове — да не загуби Уилоу и да не остане сам. Той беше заядлив, когато го дразнеха, шумен, когато бе несигурен, и постоянно изстрелваше въпроси за всичко и всеки.

Той беше горд малък мъж, който отказва да признае безпокойствата си.

Уилоу реагираше на тревогите по съвсем противоположен начин. Тя говореше за мислите и чувствата си, а когато не й бе удобно да го стори, не продумваше и дума, затваряше се като мида и се вглъбяваше в себе си.

Две години бе носила света на крехките си рамене, но се бе справила като истински боец и бе следвала приоритетите си. Обстоятелствата й бяха наложили зрелост, характерна за по-големите с пет-шест години от нея, но тя все още притежаваше младежка уязвимост.

Уилоу се бе разплакала тази сутрин и така бе съкрушила сърцето на Джо. Не разбираше как някой може съзнателно да нарани момичето. Уилоу, както и Остин, беше станала изключително специална за него. Тя се бе превърнала в част от семейството му, а Джо винаги защитаваше семейството си.

Спомни си коментарите на Луна в кухнята и се почувства ужасно. Толкова бе бързал да я привлече в леглото, че нито веднъж не се бе заинтересувал истински от миналото й. Сега умът му гъмжеше от въпроси. Ако не е близка със семейството си, къде прекарва ваканциите си? Сама, яде бърза закуска? Само мисълта за това накара стомаха му да се свие и почти го задави от умиление. Би се обзаложил, че никой не подготвя нищо специално за нея на рождения й ден; божичко, дори не знае коя е рождената й дата! Но ще открие. По хиляди начини ще компенсира пропуснатото. Тя разбира колко отговорно нещо е семейството; сега Джо искаше да й покаже колко забавно може да бъде семейството.

Докато почистваше боята от постройката, Джо внимателно огледа района. На глинестата, влажна от росата почва се бяха отбелязали стъпки от големи, с размера на възрастен, обувки. Изненадващо, следата не бе от гуменки или маратонки, а от официални обувки с гладки подметки.

Отпечатъците бяха пресни и не бяха на Джо.

Смачкани храсти и стъпкани диви цветя бяха оставили забележима пътека. Който и да бе написал злобните думи, той бе дошъл от същия къпинак, където Джо бе получил драскотините при последния инцидент. Там бе най-удобното място да се остави кола и да се дойде в имението.

Скрита камера към пътя е добра идея. Това ще е първото нещо за утре. Джо тъкмо си го помисли и поклати глава.

Пътуването до магазина за охранителни камери ще е второто нещо в списъка му. Първо е Луна. Искаше да я люби, да продължи всекидневната си кампания по спечелването й. Тя не бе разбрала още, но той си бе дал дума. Не временно. Луна бе негова и ще бъде негова завинаги.

Тя ще го разбере съвсем скоро, когато той откаже да си тръгне.

 

 

Уилоу се мотаеше навън, не търсеше Клей. Не. Госпожица Роуз й бе дала почивка, докато те с Остин поработеха по някакви буболечки. Цък! Уиолу дори не искаше да остане в една стая с отвратителните буболечки, затова учителката й разреши да постои навън в двора, стига да не излиза извън оградата.

От първия ден на лятното училище забеляза Клей да се шляе наоколо. Тя нарочно не му обръщаше никакво внимание. Той не бе навън с приятелите си, а сам. Чакаше. Нея?

Веднага щом излезе от сградата, Уилоу се огледа и ето го, облегнат на оградата, която обграждаше двора, сякаш знаеше, че тя ще дойде. Мразеше го.

Толкова се радваше да го види.

Веднага щом погледите им се срещнаха, Уилоу вирна нос и се обърна, нарочно се отнасяше хладно с него, искаше й се да го нарани така много, както той я бе наранил.

На Клей очевидно му бе омръзнало да чака, прескочи оградата и се запъти към нея.

— Уилоу!

Тя се завъртя, изненадана от упоритостта му и… тайничко доволна.

— Върви си, Клей. Не искам да говоря с теб.

— Тогава нека аз да говоря с теб — отвърна той, докато дългите му крака бързо скъсяваха разстоянието между тях.

— Не искам и да те слушам.

Той се спря объркан и смутен.

— Хайде, Уилоу! Не искаш да отговаряш на телефонните ми обаждания, не искаш да те посещавам — лицето му се изчерви, но той продължи решително: — Аз… аз исках да ти се извиня.

Тръпка на изненада пробяга по тялото й, но Уилоу направи всичко възможно, за да я скрие. Скръсти ръце и го погледна ядно.

— За какво?

Клей се намръщи, сложи ръце на хълбоците си и я погледна прямо.

— За всичко. За… грубостта си и гадните неща, които ти наговорих.

Сърцето на Уилоу започна да препуска, разтърси я толкова много, че тя се захили подигравателно.

— А защо го направи?

— Не зная — погледът му бе прикован в нея, смутен от загубата й на контрол. Той сви рамене безпомощно объркан и предпазливо направи още две стъпки към нея. — Ти излезе с онова момче и…

И Уилоу направи две крачки към него, готова за отбрана. Ако той отново я обиди, ще го фрасне право в носа.

— Той ти наговори куп лъжи за мен. А ти му повярва, Клей Оуен! — тя се задави от обида и допълни. — Мразя те…

Раменете му увиснаха. Много тихо момчето каза:

— Не, не ме мразиш — приближи се още малко, докато застана точно пред нея. Беше пъхнал ръце в джобовете си и бе навел глава. Тя го чу как преглъща. — Извинявай, Уилоу!

Уилоу му обърна гръб.

— Добре. Извинението се приема.

Тя подсмръкна, мразеше глупавите сълзи. Никога не й носеха нищо добро. Със сигурност не върнаха майка й и не върнаха живота им в нормалния коловоз. От дълго време посрещаше всеки нов ден с мрачна неизбежност, просто искаше той да мине, а не да му се наслади. Мразеше Патриша, но се бе страхувала да си го признае. Дайна често й бе казвала, че ако те двамата с Остин не се държат прилично, ще ги разделят и ще ги дадат на приемни семейства. Патриша не ги тормозеше, тя просто не им обръщаше внимание. И Уилоу бе смятала това за по-добро от някои други алтернативи.

Но любов не бе съществувала и момичето се чувстваше кухо отвътре, чак й призляваше.

А Клей… Той съвсем съзнателно бе прибавил още страдания към живота й и тя не можеше да разбере защо. Сълзите се запречиха на гърлото й и Уилоу се опита да се отдалечи, не искаше той да ги види.

Клей хвана ръката й.

— Уилоу… — и той изглеждаше готов да се разплаче, но не я бе грижа.

— Остави ме — гласът й бе колеблив, а не настойчив.

— Не — много нежно я обърна. Опита да погледне лицето й, но Уилоу продължаваше да стои с наведена глава и обърнато настрани лице. — Ужасен глупак бях, Уилоу. Не те обвинявам, че не искаше да говориш с мен. Просто бях ревнив, а те харесвам толкова много… повече от всяко друго момиче.

Тя се засмя нерадостно:

— Значи не ме мразиш, а?

— Никога не мога да те мразя — подпъхна дългата й коса зад ухото. — Можем ли да започнем наново, Уилоу? Моля те!

Изпълнена с подозрения, тя се насили да вдигне глава.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо си толкова мил сега? — не разбираше неочаквания обрат в него и със сигурност не му вярваше.

Устните му се изкривиха в кисела усмивка.

— Имам впечатлението, че в противен случай мъжагата у вас няма да ме допусне близо до теб.

— Джо? Мил си с мен само заради Джо?

Клей, запъвайки се, побърза да я увери в обратното.

— Не. Наистина се ядосах, когато ми каза да се разкарам и се мъчех да измисля как да се добера до теб, как да те виждам, без той да разбере. И това ме накара да се замисля защо толкова много искам да те виждам, че чак да рискувам да си навлека неприятности с него — Клей се прокашля. — Той е някак заплашителен.

— Зная. Но е много приятен. Поне към мен и Остин — тя не бе готова да го остави да се откачи от куката и допълни с нюанс заплаха: — Не зная чувствата му към теб.

Адамовата ябълка на Клей се спусна рязко надолу, когато той преглътна с усилие.

— Знаеш ли, откакто майка ти умря, всички започнаха да говорят лоши неща за теб и Остин. Всичко се промени и на мен не ми хареса — той замислено задъвка долната си устна. — Предполагам, че аз, ъъ, си го изкарах на теб.

Клей бе едно от малкото познати неща, останали в живота й, а той толкова лесно бе разрушил това.

— Много мило от твоя страна, Клей. Благодаря.

Момчето наклони глава назад и изпъшка:

— Божичко, съжалявам, Уилоу. Наистина — той хвана двете й ръце. — Моля те, дай ми нов шанс.

Уиолу, все още недоверчива, попита:

— Шанс за какво?

— Можем да бъдем просто приятели, ако това искаш.

Думите му прозвучаха, сякаш той би искал много повече, но Уилоу нямаше да му прости толкова бързо. И все пак тя искаше, имаше нужда, от приятел. Почувства болка в гърдите си, но каза:

— Да, добре, но трябва да си мил и с Остин.

Клей се засмя и Уилоу почувства как сърцето й се разтуптява и стомахът й се свива. Той е толкова сладък.

— Можеш ли да го накараш да не ми се нахвърля?

— Ако ти си добър с Остин, той ще е добър с теб. Поне така си мисля. Харесва те толкова, колкото и Джо те харесва.

Все още усмихнат, Клей каза:

— Ще спечеля Остин.

— Ами приятелите ти?

— Да вървят по дяволите. Ако се държат лошо с теб, да изчезват. Не ме интересува.

Щастие забълбука у нея. Появи се лека усмивка, но тя прехапа устни, за да я скрие.

— Ами вторият ти баща?

Внезапно Клей заприлича на възрастен, а не на шестнайсетгодишно момче. Изпъна рамене като мъж и стана сериозен.

— Съжалявам, че никога не те е харесвал. Не го разбирам, само зная, че приема задълженията си към града наистина сериозно и според него фактът, че вие с Остин нямате баща, може да има лошо влияние или нещо подобно. Куинси греши за теб, Уилоу, и вече не ме интересува какво мисли той.

— Може да ти се ядоса, ако научи, че ние сме… приятели.

Клей поклати глава.

— Не е необходимо да знае, но дори да разбере, за мен няма да има значение — момчето се приближи по-близо и сведе чело до нейното. — Приятели сме от доста време, Уилоу. Единствено ти имаш значение.

Той се опита да я целуне, но Уилоу обърна глава и устните му докоснаха бузата й. Това бе достатъчно, за да се изчерви и да накара пръстите й да се свият навътре в новите сандали. Много малко момчета я бяха целували някога, но тя се чувстваше готова да опита. След като се увери в искреността на Клей, тихо промълви.

— Трябва да влизам.

Клей я пусна. Пое си дълбоко въздух.

— Ако ти се обадя по-късно, ще говориш ли с мен?

— Разбира се — Уилоу тръгна назад към училището. Въпреки че се опита да сдържи усмивката си, бузите й горяха. Всичко изглеждаше толкова различно сега, по-хубаво, обещаващо.

И тогава видя драскотините по ръцете на Клей. Сърцето й падна в петите и тя се олюля.

— Уилоу? — Клей се спусна към нея. — Какво има?

Той тъкмо щеше да я докосне и тя се отдръпна назад, прилоша й от подозрение.

— Ръцете ти.

Момчето погледна надолу.

— Ръцете ми?

— От къде са ти тези драскотини? — вторачи се в него обвинително, с нова отворена рана. — Откъде, Клей?

— Нищо ми няма — погледна драскотините си с безразличие. — Куинси донесе едно бездомно коте у дома и то все още се опитва да свикне с обстановката. Много е диво, някак ми напомня за Остин, ако искаш да знаеш.

Клей се опита да се усмихне закачливо, но това само накара Уилоу да се почувства по-куха.

— Коте? — обля я вълна недоверие. Куинси Оуен не обичаше домашни любимци. Уилоу не бе сигурна откъде знае, но не се съмняваше. — Очакваш да ти повярвам, че вторият ти баща е донесъл котка у дома?

Клей се намръщи:

— Защо ми е да лъжа? — попита той, но тъй като тя бе все още начумерена, сви рамене… — Ела у дома и провери сама. Направихме му много хубаво легло в килера. Утре ще го занеса на ветеринар за ваксини и т.н.

На Уилоу й бе омразен молещият тон, но прошепна:

— Не ме лъжи, Клей…

— Не лъжа — огледа лицето й, беше обезпокоен, искрен. — Никога няма да те излъжа. Кълна се, Уилоу!

Тя се взира в него дълго време и най-накрая му повярва.

— Добре.

Сърцето й продължаваше да препуска, от надежда и от ужас. Да каже ли на Джо? Господи, не знаеше и й прилошаваше от страх.

— Аз… аз трябва да тръгвам.

— Чакай — той се пресегна към нея, но тя се измъкна. — Уилоу, защо питаше за…

Уилоу не го остави да довърши. Обърна се и побягна към училище. Повярва му, наистина. Но… Ами ако лъже? Драскотините му изглеждаха същите като на Джо. Ако Клей е сторил онези ужасни неща на дома й, подигравайки се, опитвайки се да ги принудят да напуснат? Ами ако той я нарича боклук? Вторият му баща не я харесва; всички в градчето го знаеха.

Уилоу бе разтърсвана от емоции; мушна се в сградата и се облегна на стената. Моля те, само да не е Клей! Моля… Знаеше, че трябва да каже на Джо. Който и да е, той бе наранил не само нея, но и Остин. А тя не може да позволи подобно нещо.

Ако е Клей, трябваше да знае.

Може би не беше. И тогава една малка част от живота й ще се възвърне към нормалното.

 

 

Луна се сви до Джо, преситена, изтощена, лудешки влюбена. Божичко, страхотен е! С ръцете си, устата, цялото тяло. Тя потръпна, защото изпита последствието от удоволствието и целуна гърдите му.

Джо вдигна глава от леглото и я погледна.

— Това пък за какво беше?

— Кое?

— Лекото потръпване.

— Оо… — Луна му се усмихна и прокара ръка по тъмните косъмчета на гърдите му. Мускулите му блестяха от пот, продължаваше да диша тежко, но бе усетил лекото й потръпване. Джо оставаше така отворен към нея, че тя не можеше да изсумти, без той да забележи. Никога не бе познавала мъж толкова съзвучен с жената. Струваше й се едновременно приятно и смущаващо цялото това мъжко внимание да е насочено към нея. — Мислех си колко си талантлив.

— В леглото ли?

Тя кимна.

Той се засмя, наведе глава назад и изпъшка:

— Радвам се, че забеляза. И искам да отбележа, че ставам по-добър с възрастта.

Това я накара да се разсмее и да почувства лека меланхолия. Няма да види как Джо остарява; дотогава ще си е отишъл, за да прилага чудесата си на много други жени. Нещастник!

— Сигурна съм. Представям си те даже като дядо, който се клатушка и сграбчва дупето на някоя баба.

Със затворени очи и спокойно изражение, той измърмори:

— Ами дупето ти е толкова хубаво, скъпа, че не се съмнявам и за миг в това.

Сега пък Луна се надигна и го зяпна. Той го каза, като че ли тя ще остарее с него.

Джо бавно отвори очи, разкри изгаряща страст и сексуални желания. Вниманието му се насочи към гърдите й.

— Ела тук — дълбокият му дрезгав глас почти я накара да загуби потока на мислите си. Желанието на Джо разпалваше и нейните желания.

— Не, изчакай — Луна се опита да го задържи настрана. Той да не си мисли, че може да й внуши подобно предположение, за първи път да направи намек за бъдещето и после да продължи сякаш нищо не е казал? — Какво…

— Мислех, че вече престана да ми отказваш — с шеговита лекота, въпреки усилията й, Джо я приближи до себе си, гърдата й почти докосна устните му. — Можем да поговорим по-късно.

— Но Джо… о, божичко! — устните му бяха горещи, леко я подръпваха, възбуждаха я. Тя затвори очи и се наслади на удоволствието.

Джо небрежно я лизна, преди да мине на другата.

— Обичам вкуса ти, мила. Цялата те обичам — той хвана бедрата й и я избута върху себе си. — Ела отгоре, за да хвана това сладко дупе, което обсъждахме.

— Ти го обсъждаше, не аз — Луна откри, че вече е просната върху него, краката й бяха разтворени, жадните му устни бяха отново на зърното й, а ръцете му притискаха и мачкаха дупето й. Джо вече бе получил ерекция и тя знаеше какво означава. Откакто бе казала да, той бе ненаситен и не можеше да бъде спрян.

Дни наред щедро я бе дарявал с толкова много удоволствие, че тя не бе имала възможност да му отвърне. Джо имаше такова невероятно тяло, че Луна искаше на свой ред да му даде. Изви се и пръстите й пробягаха по гърдите до плоския корем. Разтвори длан и се наслади на къдравите косъмчета по тялото, гладката плът над здрави кости и изпъкналите мускули.

Преди тя да успее да се изплъзне, ръцете на Джо сграбчиха талията й и той започна да протестира:

— Върни се тук.

Луна се подпря на ръцете си, чиито мускули се изпънаха.

— Тихо, Джо! — докато произнасяше думите, тя проучи тялото му с поглед. Малките му зърна с цвят на мед бяха изпънати, едва видими под косъмчетата. Раменете му блестяха от пот. Мастилено черната му коса беше рошава.

Тя прокара ръка по тялото му от гърдите чак до хълбоците и се усмихна. Пенисът му, омекнал само преди няколко минути след разтърсващото освобождаване, сега отново бе дълъг и твърд, готов да му се обърне малко внимание.

— Само се отпусни и се наслади спокойно поне веднъж.

Ноздрите му потрепериха; погледът му заблестя, докато синьото на очите му се разгоря като пламък. Той попита със сексапилен, много заинтересован хриплив шепот:

— Какво ще правиш?

— Нищо, което ти вече да не си правил с мен.

Продължителен, дрезгав стон се изтръгна от него и той затвори очи.

— Господи, помогни ми!

Луна се засмя, усещаше силата и властта си.

— Голям, силен мъж като теб ще го понесе, нали?

Джо обърна глава, за да погледне часовника.

— Имаме два часа, преди да тръгнем за децата. Поне един час ще ми трябва за възстановяване.

Той проявяваше такава невъзмутима, искрена ирония, че все я караше да се усмихва.

— Ще го имам предвид.

Тя се премести до него, после сложи ръка горе на едрото, изпъстрено с косъмчета бедро.

— Откъде да започна?

Джо сякаш се задушаваше, попита:

— Трябва ли да правя предположения?

С върха на пръста си тя проследи пениса му.

— Тук?

— О, да.

Тя се засмя и го потупа.

— Обърни се.

— Да се обърна? — хвърли й колеблив, предпазлив поглед.

— С това изражение изглеждаш несигурен като Остин.

Джо изръмжа и се претърколи по корем.

— Никога не съм несигурен в леглото! — сви ръце под главата и се опита да изглежда отпуснат, но Луна забеляза сковаността на широките му рамене, напрегнатите мускули на краката. О, Джо Уинстън съвсем не бе спокоен. — Давай, момиче!

— Казвала ли съм ти някога, че по някаква безумна причина, на мен някак ми харесва да ме наричаш момиче.

Разсеял се за миг, той каза:

— Така ли?

— Да — Луна прекара пръсти по цялата дължина на гръбнака му. Гърбът му бе широк, копринено гладък и стегнат. Добре очертани мускули от двете страни на гръбначния стълб образуваха дълбока вдлъбнатина, която тя намираше за изключително мъжествена и привлекателна.

— Харесвам и дупета. Разбира се, с тази твоя глупава татуировка…

Луна отново прочете думите: Обичам Лу и развеселена поклати глава.

— Ще отида да ми я махнат.

— Не ми ли спомена, че ще боли? — тя погали пъстрите букви върху стегнатото дупе и усети как дъха й спира. — Не ми пречи.

Джо се обърна отново по гръб.

— Ами, започва да тормози мен.

Това я изненада:

— Защо?

Той извъртя очи и измърмори:

— Ще продължаваш да ме дразниш или ще се заемаш с работа?

Луна преглътна усмивката си, породена от неговата нетърпеливост, плъзна ръка по-надолу и обхвана тестисите му. Те се стегнаха.

— Възбуден си.

— Ти лежиш гола до мен — дрезгаво измърмори той. — Какво очакваш?

Тя продължи да го гали. Попита много тихо:

— Такава ли работа очакваше?

— О, да.

Без предупреждение, тя сви пръсти в самата основа, за да не му позволи да помръдне, наведе се и пое широкото, чувствително връхче в устата си. Джо стана корав и нададе продължителен, тръпнещ стон.

Изпита опияняващо чувство, да накара големия мъжага Джо Уинстън да изпусне контрола. Пое го по-навътре и бе възнаградена с още един, още по-дрезгав стон. Миришеше прекрасно, на разгорещена мъжка плът и неповторимата му миризма. Бе толкова близо до него, че уханието му я опияняваше. Раздвижи език около главичката, подразни я отвътре, където беше най-чувствителното място, после леко се отдалечи.

Джо надигна хълбоци от леглото, за да последва отдръпването й.

— Няма да изкарам още дълго, мила — всеки голям, здрав мускул на тялото му се опъна. — Луна?

Хареса й отчаянието в произнасянето на името й.

Джо изруга и неохотно се опита да я отдръпне. Хвана я за косата и лекичко подръпна, но Луна ясно му даде да разбере, че го иска целия. Най-накрая продължително стенание разкри, че се предава и после изригна.

 

 

Тя докосна гърдите му, разроши къдравите косъмчета, постави длан върху галопиращото му сърце.

— Джо?

— Да?

— Благодаря за всичко, което направи, и всичко, което правиш. Ние го оценяваме.

Джо затаи дъх за миг, после сви рамене.

— Няма защо.

Все още звучеше замаяно, което накара Луна да се захили, после продължи:

— Децата те обожават и са много впечатлени от теб.

Отпуснатата ръка, дето я прегръщаше, я стисна по-силно. Поклати глава и отвори очи, за да я погледне.

— И аз изпитвам същото към тях. Те са невероятни и изключително сладки. А също и ти. Ти имаш най-добрите майчински инстинкти, които някога съм виждал у човек с волна душа. Децата може и да ме харесват, но те се доверяват на теб. За кратко време им вдъхна толкова увереност, че животът им се промени.

Луна въздъхна и се облегна на него.

— Можем да постигнем много повече, ако го нямаше целият онзи тормоз. Всеки път, когато си мисля, че ще свърши, се случва нещо ново.

Джо поклати глава и каза:

— Не мога да разбера как е възможно някой да се отнася лошо с тях. И баща им да си тръгне… да ги зареже.

Той седна и се вторачи в Луна.

— Какво? — и тя се изправи. — Какво има?

— Имаш ли представа кой може да е баща им?

— Не — Луна видя как мозъкът му забръмча и разбра, че Джо се мъчи да измисли нещо. — Никой не знае. Зная само, че никога не е бил част от живота им.

Джо пусна крака надолу от леглото и стана.

— Искам да проверя нещо.

Излезе от стаята, а Луна се запъти след него. Той отиде в кухнята и взе купчината хартии, които държеше над микровълновата печка. Това бяха документи за езерото и бизнеса на Клоуи. Всяка нощ той проверяваше тези неща и се опитваше да разбере какво трябва да направят, за да стане то отново печелившо.

Прерови листите, докато намери оригиналните. Все още беше гол, затова нямаше очила и протегна листа напред, присви очи.

— Ами, какво ще кажеш за това?

— Кое? — опита се да погледне Луна през рамото му, но той бе прекалено висок.

Джо погледна към нея, изражението му беше замислено.

— Знаеш ли, че братовчедка ти е получила езерото и целия имот преди четиринадесет години?

И да имаше някакво значение, Луна не го разбра.

— Е?

— Тогава е родена Уилоу. Как една самотна, бременна жена е могла да си го позволи? Дори стойността му да е по-малка заради района, то все пак е изключително. Само къщата струва цяло състояние и не е никак малка. Защо самотна жена само с едно бебе ще си я пожелае?

Луна поклати глава.

— Не разбирам какво намекваш.

— Мисля, че бащата на Уилоу й е подарил всичко това. Мисля, че кучият му син е знаел, че е бременна и може би е откупил мълчанието й с къщата.

— Но защо? Много мъже не се женят за жените, след като те забременеят от тях. Това е новото време — самотните майки са навсякъде. А какво обяснение ще дадеш за Остин? Джо, те имат пет години разлика и много си приличат.

— Приличат на Клоуи?

— Предполагам. Остин каза, че Уилоу прилича досущ на майка си, а той самият е по-малка, мъжка нейна версия с големи тъмни очи и руса коса. Това не е обичайна комбинация. Обикновено русите хора имат сини очи, а хората с толкова тъмни очи имат и тъмни коси.

— Вярно е. Забележителен вид имат.

— Различните бащи няма ли да повлияят на външния им вид? А ако имат един и същи баща, защо той се е откупил от Клоуи, а после е продължил да идва достатъчно често, че тя да забременее втори път.

Джо сви яките си рамене.

— Не зная. Може би вече е бил женен, а плащането на детска издръжка е щяло да го издаде. Това е било по-лесно, помагал й е, без никой да разбере. Могъл е да се наслаждава на компанията на Клоуи, да я ощастливи с имота и все пак да запази всичко в тайна. Доста по-лесно е да скрие покупката на земя, отколкото да прикрие седмични плащания.

— Може би Клоуи го е обичала много и не е могла да му отказва, въпреки че той не е искал да се ожени за нея.

— Може би. Мисля да намеря къде е работила Клоуи. Вероятно това ще ни насочи кой…

Някой почука на кухненската врата зад тях и ги стресна. Джо светкавично вдигна поглед и изруга. Луна се мушна зад него, опита да се скрие.

Някаква непозната жена стоеше на прага. Тя прилепи лице към прозореца на вратата, за да погледне вътре, и Луна, с ужасен вик, се втурна в спалнята на Джо. Той я последва по петите.

Двамата застанаха зад другата врата и се спогледаха с широко отворени очи. Джо се разсмя.

— Олеле.

Луна го цапардоса по рамото.

— Не е смешно. Коя е тази?

— От къде, по дяволите, да зная?

Джо надникна зад вратата, видя как жената наднича вътре, и бързо се отдръпна назад.

— Божичко, видя ме!

Луна изпъшка.

— Джо, обуй си някакви панталони. Иди да отвориш вратата, а аз ще се промъкна зад теб, ще се кача горе и ще се облека.

— Както кажеш, мила — той я заобиколи, отиде до разнебитения гардероб и отвори едно от чекмеджетата му. Измъкна чифт панталони и се мушна в тях. — Престани да изглеждаш толкова виновна. И двамата сме възрастни. Позволено ни е да си подремнем заедно следобед.

Луна вдигна глава.

— Видя ни, сигурна съм.

Джо повдигна нагоре брадичката й.

— Е, и? Ако не е искала да види такава прекрасна гледка, да не е надничала по прозорчетата на вратите — целуна челото й, после я обърна с потупване по дупето. — Готова ли си?

Луна разтри нашляпаното място и изръмжа:

— Отмъщенията могат да са ужасни, Джо Уинстън!

Той въобще не се уплаши, отвори вратата и я закри с едрото си тяло. Луна избяга. Напусна бързо кухнята, съпроводена от подхилванията на Джо, и се затича нагоре по стълбите.

Докато се обличаше, мислите й се въртяха повече около въпроса как Клоуи е получила имота, отколкото около неочаквания им посетител. Предположи, че жената е съседка или вероятно иска да се оплаче от Остин. Няма да остави никой да го обиди, защото бе убедена в доброто му поведение напоследък. За разлика от Патриша тя не изпускаше децата от поглед, освен когато бяха на училище, а пък вярваше на уменията на Джули да ги държи под око там. През останалото време те бяха все около нея и тя знаеше, че не са направили нищо нередно.

Когато Луна се върна в стаята, току-що облечена с дълга памучна лятна рокля в яркосиньо и бяло и сребристи сандали, тя се изправи пред шокиращо разкритие.

Джо, с голи гърди и боси крака, стоеше до плота и правеше кафе. Той й хвърли един бърз поглед и обяви много сериозно:

— Луна, това е госпожа Грейди от Социалните служби.

Луна занемя, забързано бе стигнала до вратата, а сега комично замръзна на прага.

Жената стана. Поведението й бе достатъчно приятно предвид обстоятелствата. Тя протегна ръка.

— Първо почуках на входната врата, но никой не ми отговори, така че се осмелих да мина отзад, за да проверя дали не сте в градината.

— Оо. Ние бяхме… — Луна преглътна и остави гласа си да заглъхне. Те бяха горе, правеха любов и тя бе така погълната от тялото на Джо, че нищо друго не бе чула. Ала не можеше да каже това на госпожа Грейди.

Жената кимна, беше развеселена, сякаш разбираше всичко и без обясненията на Луна.

— Както се изисква от Социалните служби, това е рутинна изненада, за да видим семейството — тя се засмя кратко и докато все още държеше ръката на Луна, погледът й се плъзна към Джо. — И изглежда наистина ви изненадах.