Бертрис Смол
Чаровнице моя (7)

Глава шеста

— Мамо!?Аз кървя! — Мейрин погледна към алените петна върху бедрата си. Изведнъж разбра какво става и отново извика: — Мамо! Аз съм жена!

Еада знаеше, че това все някога трябваше да се случи, но се питаше, защо трябваше да стане точно в нощта преди сватбата на Мейрин. Бракът не можеше да бъде консумиран преди първото течение на дъщеря й да премине, но саксонката се беше надявала момичето да има малко повече време. Тя прикри чувствата си и започна да обяснява на Мейрин как да се справя с течението. Дъщеря й беше пребледняла и кожата й бе студена и влажна.

Мейрин се оплакваше от болки в стомаха и гърба. Майка й я сложи да си легне и й даде да изпие някакво топло питие, в което беше сложено лекарство. След това Еада седна на леглото и изчака дъщеря й да заспи. После се затича да уведоми принца за събитието.

За нейна най-голяма изненада Василий се отнесе с разбиране към цялата история.

— Няма причина — каза й той — да променяме плановете си. Знам, че и по-млади момичета са се омъжвали и са раждали деца, но Мейрин е по-неопитна от повечето жени на нейната възраст и е по-различна от византийките. За някои мъже това не би имало значение, но аз не съм от тях. Искам бавно да запозная Мейрин с удоволствията, които могат да си доставят мъжът и жената, и нямам твърде голямо желание да я лиша от девствеността й веднага. Искам тя изцяло да се наслади на своето пробуждане, преди да консумираме съюза си.

— А вие можете ли да консумирате този съюз? — думите излязоха от устата й, преди Еада да се усети. Осъзнала грешката си, тя притисна длан върху устните си и се изчерви. Развеселен от реакцията й, принцът се разсмя:

— Да, лейди, аз съвсем сигурно мога да консумирам брака си с дъщеря ви!

— Моля за извинение, милорд, но аз чух някои слухове. Като майка съм загрижена за благополучието на детето си. Някой ден ние със съпруга ми ще се завърнем в Англия и ще оставим Мейрин в тази непозната за нея страна и може би никога вече няма да я видим отново. Аз просто искам тя да бъде щастлива, милорд.

— Аз няма да я разочаровам, лейди. Ще й дам всичко, от което се нуждае, за да бъде щастлива — отвърна тихо той. — Обичам Мейрин и каквото и да сте чули за мен, то няма нищо общо с любовта ми към дъщеря ви!

Еада знаеше, че трябва да приеме този отговор.

— Милорд, аз наруших добрия тон, като ви заговорих по този начин. Кълна се, че не исках да се правя на тъща, която се меси в живота ви.

— Не е грях, че искате дъщеря ви да бъде щастлива, лейди — прекъсна я принцът. — Това, което си казахме днес, ще си остане между нас и ако вие забравите за този разговор, аз също ще го забравя.

— Милордът е много любезен — отвърна Еада. Тя почувства облекчение, като разбра, че Алдуин няма да бъде уведомен за инцидента. Саксонката направи реверанс и излезе от стаята.

Следващият ден бе слънчев и топъл. Според старинния обичай, Мейрин стана рано, за да събере цветя от градината, преди по тях да се е образувала роса. Тя все още се чувстваше малко отпаднала и това й напомняше, че е вече истинска жена. На сватбата й обаче нямаше да присъстват много хора и ако булката беше малко неразположена, едва ли някой щеше да забележи. Всъщност тя подозираше, че гостите ще възхваляват очевидната й скромност.

Тъй като Василий не беше член на императорското семейство по пряка линия и бе получил титлата си по майчина линия, сватбата му не беше династична и следователно нямаше да се състои в голямата базилика „Света София“, а в разположената срещу нея по-малка църква „Света Ирена“.

В ранния следобед принцът пристигна в Градинския дворец с група музиканти, за да придружи младоженката и родителите й до църквата. Музикантите бяха облечени в дрехи от златиста, зелена и яркосиня коприна и изпълняваха весели мелодии на гайди и барабани.

Мейрин бе изведена от вилата от родителите си и Дагда, и бе придружена от тях до църквата, която се намираше на другия край на императорските градини. Младоженецът и музикантите вървяха пред тях. Мека златиста светлина се процеждаше във всички ъгълчета на църквата. Слънчевите лъчи, които проникваха през красивите прозорци, се отразяваха от жълтите стени, от красивите булчински дрехи в бяло и златно, с които беше облечена Мейрин.

Въпреки че преди няколко години Византийската църква се беше отцепила от Римската, Мейрин не забеляза голяма разлика между двете. Единствената разлика бе, че едната църква извършваше богослуженията на латински, а другата — на гръцки. Когато младоженците се изправиха пред свещеника, короните им бяха съединени с тясна златна лентичка, която символизираше връзките на брака, които щяха да съединят Василий и Мейрин в едно. Свещеникът накара младоженците да обиколят олтара три пъти. На сватбата бяха поканени Алдуин, Еада, Дагда, прислужницата Нара, принцеса Илиана, император Константин, императрица Мария-Ирена, Тимон Теократ и жена му Евдокия. Гостите пееха весели брачни химни и хвърляха ориз по младоженците — това беше древен обичай, с който се вярваше, че се осигурява плодовитост на булката. После всички се изредиха да поздравят принца с потупване по гърба. След края на церемонията Василий и невестата му заведоха гостите си в Градинския дворец, където им бяха сервирани сватбени торти и вино.

Принцът забеляза, че Мейрин е уморена, и нареди да я качат на носилка. Гостите им пожелаха много щастие и ги оставиха да си тръгнат. Дагда и Нара вече се бяха отправили към двореца Буколеон. Еада бе обещала на дъщеря си да й даде Нара за лична прислужница след сватбата. Що се отнася до Дагда, беше ясно, че ирландецът ще остане на служба при Мейрин и съпруга й, защото се бе клел във вярност първо на Мейрин.

В носилката Мейрин се отпусна назад и миг след това клепачите й се затвориха. Василий, който вървеше отстрани, се усмихна. Беше толкова красива! Взе ръката й в своята и Мейрин отвори очи.

— Каква булка съм аз, щом като заспивам в деня на сватбата си? — укори се тя.

— Уморена — отвърна принцът със смях. — Всичко беше толкова вълнуващо, красавице моя!

Тя усети, че Василий наблегна на „всичко“, и разбра, че майка й му е казала, че дъщеря й е вече истинска жена. Мейрин изпита огромно облекчение, защото не беше сигурна как трябва да повдигне подобен въпрос пред някой мъж, дори ако този мъж беше съпругът й.

— Отпусни се и си почини — каза той нежно. — Ще поговорим пак, когато стигнем у дома.

Дворецът Буколеон се намираше до императорското пристанище. Кеят му беше украсен със статуи на лъвове, дракони, грифони и други истински, и митологични същества. Дворецът бе построен от красиви мраморни блокове, свързани в мозайка от ярки цветове. Около него бяха разположени павилиони, изкуствени, езерца, фонтани и градини. Излъчваното от сградата спокойствие бе измамно, защото в Буколеон живееха и работеха двайсет хиляди придворни, войници, свещеници, слуги, служители и артисти. В работилниците на Буколеон се изработваха висококачествени копринени тъкани, над чието производство държавата имаше монопол; бои за платове и оръжия с отлично качество.

Мейрин и съпругът й щяха да живеят в този дворец, докато не бъдеше завършен новият им дом. Покоите на принц Василий Дукас бяха с изглед към градините и морето. Малкото крило на двореца, в което щяха да живеят младоженците, имаше свой вътрешен двор и отделен вход. Принцът помогна на жена си да слезе от носилката и я пренесе на ръце през прага. Мейрин се изчерви и скри лицето си зад рамото му. Сърцето й биеше лудо от вълнение и донякъде от страх, но за нейна изненада Василий я сложи върху леглото в спалнята с думите:

— А сега си почини, Мейрин. Ще се видим за вечеря — след това излезе от стаята.

Тя беше твърде уморена, за да спори с него. Болките в стомаха й бяха започнали да я мъчат отново. Започна да й се гади. „Ако това значи да бъдеш жена — измърмори Мейрин, — не съм сигурна дали искам да бъда такава.“ Тя се обърна на една страна, но така й беше неудобно и отново легна по гръб.

— Нара! — извика тя.

Прислужничката се появи веднага.

— Какво желаете, принцесо?

— Иди при майка ми и й кажи, че искам да ми даде малко от еликсира, който ми даде вчера за болките в стомаха. Кажи й също, че искам да науча рецептата, за да мога да си го приготвям сама в бъдеще.

— Да, милейди, отивам веднага, но мога ли да ви предложа междувременно да опитате от червеното кипърско вино?

— Налей ми малко — нареди Мейрин. — Нара, ти имаш ли болки, когато връзката ти с луната е нарушена?

Прислужничката се усмихна:

— Когато бях момиче, ме болеше, но вече не.

— Не разбирам — каза Мейрин озадачено.

— Ами… — започна Нара с намигване — когато едно момиче опита веднъж, болките изчезват.

— Да опита какво?

Изведнъж Нара осъзна, че въпреки че Мейрин бе научила от майка си основното за секса, тя всъщност не знаеше много и нямаше практически опит, както трябваше и да бъде при една порядъчна млада дама. Веселата прислужничка обаче вече беше казала А и нямаше как — трябваше да кажи и Б. Налагаше й се да каже истината.

— Ами, принцесо, исках да кажа, че когато започнете да се сношавате редовно със съпруга си, болките ви трябва да изчезнат. Поне така стана с мен.

— Но ти не си омъжена! — реагира Мейрин. После проумя думите на прислужничката и се изчерви като домат: — Ооо!

— Тичам при майка ви, принцесо — каза бързо Нара и излетя през вратата на спалнята.

Разбира се! Нара си имаше любовник! Мейрин не можеше да си прости, че се бе държала толкова глупаво. Това откритие би трябвало да я шокира, но не бе станало така. Момчетата и момичетата в английските села често се сношаваха, преди брачните им клетви да бъдат обявени пред олтара. Мейрин откри, че не се отвращава от морала на прислужницата си. Тя се запита дали майка й знаеше за похожденията на Нара и реши, че Еада сигурно не знае. Момичето си помисли, че няма да бъде зле да има прислужница с такъв голям опит, докато и самата тя не научеше всичко за тези неща.

Изведнъж Мейрин се сети, че е първи май. Тя знаеше това още от сутринта, но от вълнение покрай сватбата беше забравила. Трябваше да запали огъня си за Белтейн! Особено в този най-важен в живота си ден!

Тя огледа стаята внимателно. Всичко й беше напълно непознато, защото никога преди не беше влизала в покоите на Василий. Мейрин нямаше представа къде Нара беше оставила торбичката с дъбовите й тресчици. На вратата се почука.

Влезе Дагда, който носеше плитка медна купа.

— Знам, че сте уморена, милейди, но знаех, че няма да забравите за Белтейн. Терасата на спалнята гледа право на запад и вие можете да накладете огъня си тук, където никой няма да ви безпокои.

Той й подаде купата и Мейрин нареди миниатюрен огън върху плоското й дъно.

— Да излезем навън — каза тя с усмивка и той прочете облекчение в очите й. — Аз почти бях забравила, Дагда, и когато се сетих, не можах да намеря дъб — призна си тя.

— Аз се погрижих за дъба — отвърна гигантът. Двамата стояха пред малкия огън и отново отдаваха почит към древното си наследство. Душата на Мейрин се освободи от тялото й и тя видя чифт кафяви очи, които втренчено я гледаха от издължено, сухо лице, и някакъв примитивен инстинкт й подсказа, че собственикът на това лице я мразеше и следователно не искаше тя да бъде щастлива. Тя дойде на себе си с тих вик.

— Какво има? — попита я тревожно Дагда.

— Нищо — отвърна Мейрин, защото не искаше да сподели видението си с него. Без съмнение, то се дължеше на неразположението й от първото й течение и Мейрин се почувства като глупачка. — Добре съм — увери тя ирландеца, като го потупа по ръката. Изражението му я накара да се почувства гузна, защото и двамата знаеха, че тя лъже.

Огънят изгасна бързо и Дагда си тръгна. Мейрин се върна в спалнята и отпи от виното, което Нара й бе наляла. После зачака завръщането на прислужницата си.

Нара бе тичала през целия път. Мейрин смеси отварата на майка си с вино, изпи сместа и малко след това заспа. Когато се събуди, болките бяха изчезнали. За нейно щастие, дрехите й бяха толкова гъсто обшити със скъпоценни камъни, че дори не се бяха измачкали. Тя изми лицето си с розова вода и се присъедини към съпруга си за сватбената им вечеря.

Храната беше богата и разнообразна. Бяха им поднесени порция миди, накиснати във вино и билки; два печени гълъба, поставени върху легло от ориз, украсено със смокини; натъркана с чесън агнешка плешка, заобиколена от малки бели лукови главички; купа с артишок, задушен в олио и оцет от пелин; черни маслини в собствения им сок; козе сирене в саламура и мек бял хляб.

Мейрин се чувстваше много по-добре и яде с апетит. Прислужниците почистиха масата и поставиха пред младоженците поднос с плодове. Едва тогава Мейрин осъзна, че е останала сама със съпруга си. Тя бавно си избра една праскова от подноса и я захапа.

Василий отгатна мислите й и я погали по бузата.

— Обичам те — каза той, — но ми е известно, че майка ти е умряла при раждане на петнайсетгодишна възраст. Не искам това да се случи и с теб, моя съвършена красавице.

— Майка ми каза ли ви, че женското ми течение се появи миналата нощ? — тя се изчерви, но Еада я бе учила, че жената трябва да бъде откровена със съпруга си. Мейрин бе сигурна, че принцът знаеше, и въпреки това отговорът му я обърка.

— Каза ми — отговори той сериозно, — но това не променя мнението ми, Мейрин. Аз не съм някакъв лаком звяр и не искам да консумирам брака си с теб веднага. Пред нас има още много вечери като тази. Имаме достатъчно време да се обичаме, но не и преди да сме се опознали по-добре. Не искам да те загубя при раждане, както баща ти е загубил майка ти. Разбираш ли ме?

Тя кимна и почувства странно облекчение. Ухажванията на принца й се бяха стрували възбуждащи, но тя бързо осъзнаваше, че знае твърде малко за мъжа, чиято съпруга бе станала. Мейрин откри, че е доволна от решението му да й даде време да свикне с новото си положение и с него.

— Аз изобщо не ви познавам, не е ли така? — запита го тя замислено.

— Не — отвърна Василий, — все още не. Когато ме опознаеш, едва ли ще останеш разочарована, любов моя.

Мейрин внезапно се разсмя.

— Ами ако се разочаровам? — подразни го тя.

— Ще се погрижа това да не стане — ухили се принцът. Харесваше му начина, по който тя нежно се присмиваше на увереността му. Когато пораснеше, Мейрин щеше да бъде великолепна жена. Василий забеляза, че тя отново е пребледняла, и й предложи да се оттегли.

— Но къде ще спите вие, милорд?

— Нара ми е приготвила дивана в спалнята ни. Не е необходимо всички в двореца да знаят за уговорката ни. Имаме само трима лични прислужници: твоите — Нара и Дагда — и моят Йоан. Те ще си мълчат, ако не искат да им бъдат изтръгнати езиците. Никой няма да се меси в личния ни живот!

 

 

Животът на Мейрин в двореца беше спокоен. Василий й беше обещал да й намери учител и удържа на думите си. Симеон беше възрастен евреин, който я посещаваше няколко пъти в седмицата и й преподаваше философия, история, висша математика и естествени науки. Един млад евнух на име Петър я учеше да свири на лютня. Всеки ден Василий и Мейрин яздеха по заобикалящите града хълмове и плуваха в басейна в частната си градина.

През първите няколко месеца от брака си двамата спяха в отделни стаи, въпреки че не се срамуваха от голотата си. Мейрин бързо свикна с присъствието на принца. Василий често се чудеше как е могъл да живее без нея преди. С времето Мейрин започваше да вярва, че той я обича и ставаше все по-малко стеснителна, което много радваше съпруга й. Учителите й бързо започнаха да сипят похвали за интелигентността й и Василий се присъединяваше към техните хвалебствия, като придърпваше жена си към себе си и я целуваше.

Внезапно нещо се случи. След това никой от тях не можеше да си обясни какво точно бе станало, но когато веднъж устните на Василий докоснаха тези на Мейрин, сетивата и на двамата реагираха едновременно. Нежните й ръце се обвиха около него и тя притисна тялото си към неговото. Устните й се разтвориха под натиска на неговите. Това, което бе започнало като невинна целувка, се бе превърнало в целувка на неочаквана страст. Езикът на принца проникна в устата й. Мейрин измърка доволно. Преди да се опомнят, Василий бе свалил нощницата й и бе положил жена си върху голямото легло.

В продължение на няколко минути той само я гледаше. После въздъхна дълбоко. Тя беше необикновено красива. Той се възбуждаше не толкова от нейната неопитност, колкото от това, че тя беше нещо непознато за него. Всички съпрузи се нуждаеха от време, за да се опознаят, но Василий чувстваше, че у Мейрин има нещо, което тя никога няма да разкрие пред когото и да било. Той я искаше толкова много, но все още беше рано. Още от самото начало принцът бе решил първо да запознае жена си с другите пътища към удоволствието и сега му се удаваше добра възможност да започне обучението й. Въпреки че очите й бяха затворени, тя не се опита да го отблъсне.

Василий се съблече, легна до нея и започна нежно да гали гърдите й. След няколко минути тя отвори очи и го погледна. Сега пръстите му обикаляха бавно зърната й. Мейрин издаде звук на очевидно удоволствие и това накара съпруга й да се усмихне.

— Това ти харесва — заяви той.

— Да. Защо не сте ме докосвали по този начин досега?

— Защото не беше готова.

— А защо смятате, че сега съм готова?

— Не знам — отвърна Василий. — Просто чувствам, че си готова, скъпа моя — той се наведе над гърдите й и топлият му език започна да ближе бавно зърното на едната й гърда. Мейрин потръпна. Ръката му започна да гали другата й гърда.

Топлата влага върху кожата й и съзнанието, че езикът му я докосва, събудиха нещо дълбоко в душата на Мейрин. Тя почувства топлина между бедрата си и се размърда тревожно, но когато той извади зърното й от устните си, тя прошепна:

— Моля ви, милорд, не спирайте!

Той се усмихна, премести устните си върху другото й зърно и го засмука. Мейрин остана без дъх от изненада! После пръстите й се забиха в косата му и тя го притисна силно към себе си:

— Да!

Василий продължи да си играе с нея по този начин още няколко минути. Меките полукълба на гърдите й реагираха на всяко негово докосване. Той се зачуди дали и останалата част от тялото й е толкова чувствителна и ръцете му се плъзнаха надолу. Плоският й корем се сви под допира на пръстите му и Мейрин усети как вътре в нея избухва огън и по тялото й преминава гореща вълна от възбуда. Не можа да потисне стона си:

— О, Василий, любов моя! Това е толкова хубаво. О, как горя! Целувай ме!

Той бавно сложи устните си върху нейните и Мейрин страстно отвърна на целувката му. Езичето й се втурна в устата му и започна да ближе езика му. Ръцете й започнаха да галят стройното му тяло. Пръстите й се плъзгаха по раменете и гърба му и милваха стегнатите му бедра. Докосването й възбуди Василий до болка. Той легна по гръб до нея, хвана ръката й и я придърпа към мъжествеността си. Пръстите й без колебание стиснаха гладкия, топъл член и тя нежно започна да го гали. Василий не беше предполагал, че е толкова възбуден. Допирът на ръцете й го накара да се изпразни почти веднага върху топлата й длан. Той изпъшка полузасрамен, но Мейрин беше доволна.

— Никога преди не съм виждала мъжко семе — каза тя. — Само като си представя, че от това се раждат деца…! — тя седна на леглото и се загледа в лепкавата течност. Василий се разсмя.

— Страхувам се, че извърших грях, като изхвърлих семето си на място, където няма да може да пусне корен — каза той.

— За първи път ли правите такова нещо, милорд? Мислех, че мъжкото семе може да се изхвърля само в утробата на жената. Сега виждам, че не е така.

— Не, не е така, любов моя. Когато е възбуден, мъжът може да изхвърля семето си, където иска, но само в женската утроба то може да пусне корен и да прерасне в дете.

— Кажи ми на кои други места може да се изпразва мъжът, Василий? Искам да се науча да ти давам наслада по същия начин, по който ти я даваш на мен.

Той се замисли за миг, но реши, че тя все още не е достатъчно опитна.

— Нямам намерение да крия тези неща от теб, скъпа — каза той, — но бих предпочел да ти ги покажа, вместо да ти разказвам за тях. Трябва обаче да бъдеш търпелива. Засега предпочитам да приключа с уроците по тази тема. Трябва да се изкъпем, защото сме поканени да вечеряме с императора.

Мейрин се намуси. Тя не познаваше хитрините, с които можеше да накара съпруга си да промени решението си.

— Ще бъда доволна, когато си имаме наш собствен дом и Босфорът ще ни разделя от Константинопол — каза тя. — Тези вечери с императора са много скучни!

— Към края на зимата дворецът ни ще бъде готов — увери я той. — Оказа се, че няма да има достатъчно вода за новия ни дом и затова сега се строи акведукт. За съжаление, строителството му отнема време.

— Искам да бъда сама с теб — оплака се Мейрин и той й се усмихна в отговор.

Неочаквано и за самата себе си, тя се беше влюбила в него и го ревнуваше през всяка минута, която не прекарваше с него. Василий й бе показал пътя към извора на страстта и Мейрин искаше да пие до насита от него. Тя си купи робиня, която беше опитна масажистка, и започна да прекарва повече време в банята. По няколко часа на ден Зоя се грижеше за тялото на господарката си, за да бъде тя готова за принца. Мейрин откри, че копнее за докосванията на Василий. Тя се опитваше да привлече вниманието му по всевъзможни начини, защото, колкото повече той я милваше и галеше, толкова повече на нея й се искаше той да не спира.

Василий не разочарова съпругата си. Въпреки че според него тя все още беше твърде млада, за да могат да консумират напълно съюза си, на нея й се искаше да научи всички начини, с които можеше да му достави удоволствие. Той знаеше, че наближава времето, когато нямаше да може да обуздае желанието си да притежава изцяло това красиво момиче.

Когато Мейрин не посещаваше уроците на Симеон или Петър, а Василий не беше в двора на братовчед си, двамата се хвърляха в прегръдките си. Гърдите й се бяха превърнали в гладки полукълба от пищна плът и той обичаше да плъзга твърдото си копие между тях, като внимаваше да го издърпа преди върховния момент. Мейрин не се срамуваше да си играе с него. Един ден, когато двамата се галеха, тя се наведе и хвана члена на съпруга си с устни. Василий трепна от изненада и тя го погледна въпросително:

— Забранено ли е това?

— Само за глупаците и лицемерите — отвърна той и нежно натисна главата й надолу. Когато тя го бе довела почти до върха, той й каза да спре. После я сложи да легне по гръб, вдигна краката й на раменете си и я люби по същия начин, по който го бе любила и тя.

Вратата към познанието се открехна още малко пред Мейрин. Досега тя беше смятала, че дори и пълното консумиране на брака им едва ли би било по-хубаво от удоволствието, което двамата си доставяха и получаваха, когато бяха заедно. Сега тя разбираше колко невежа е била в това отношение. Почувства, че не може да се владее, и й се стори, че се издига към луната и звездите. После отново се озова в прегръдката на силните му ръце. Василий я гледаше усмихнато.

— Нямам търпение да те притежавам изцяло, любов моя! — прошепна той. — Ти се превърна в смисъла на живота ми, Мейрин.

— И аз нямам търпение — отвърна тя. — Обичам те, принце мой! Изминаха осем месеца, откакто отпразнувахме сватбата си. Сега съм на четиринайсет години и съм готова да стана жена, но мога да почакам още няколко седмици. Скоро ще се нанесем в новия си дворец. Не искам да консумираме брака си в Буколеон, Василий. Искам да го направим през първата нощ в новия ни дом. Не мислиш ли, че ще бъде добро предзнаменование за бъдещето ни, ако първото ни дете бъде заченато в собствения ни дом?

Думите й го трогнаха. Колкото й силно да беше желанието му да я има, идеята й да консумират брака си в собствения им дворец го радваше. Принцът погали Мейрин по бузата. Тюркоазните му очи бяха изпълнени с обич и възхищение. Тя действително беше идеалната съпруга за него. Уважението й към традициите заслужаваше възхищение.

— Ще се постарая домът ни да бъде готов възможно най-бързо — обеща той. — Дотогава ще трябва да стоим настрани един от друг. Това ще увеличи желанието ни, Мейрин. Ти си умела и надарена ученичка на страстта, любов моя. Искам консумирането на брака ни да бъде толкова приятно, че да си спомняш за него с радост през целия си живот.

— Но аз не мога да живея без докосванията ви, милорд! Вие сте ми необходим, за да оцелея! — опита се да го поласкае тя.

— Довечера ще задоволя всичките ти похотливи копнежи, любов моя, но съмне ли се, ще се преместя в друга стая и ще остана там, докато настъпи времето да се нанесем в новия си дом. Искам да бъдеш толкова гладна за мен, колкото съм и аз за теб в този момент!

Василий я прегърна и я целуна.

— Толкова си сладка! — измърмори той върху устните й. — Мисля, че трябва да съм полудял, щом искам да се отделя от теб.

— Може би — подразни го тя — ще бъде по-добре да започнем с въздържанието си още сега, милорд.

— О, не, чаровнице моя, няма да ми избягаш тази вечер! — разсмя се той. След това я вдигна на ръце и я понесе към леглото.

Двамата страстно се милваха с ръце и устни. Василий засмука гърдите й и Мейрин въздъхна доволно, когато познатите тръпки на възбуда преминаха по тялото й. Ръцете на съпруга й започнаха да галят вътрешната страна на полуразтворените й бедра. Тя потръпна, когато пръстите му за първи път се плъзнаха между нежните гънки от розова плът. Принцът усети как тя се стяга и побърза да я успокои:

— Не се страхувай, Мейрин! Само ще проуча сладостта ти за малко — един нежен пръст я потърка и внимателно влезе в треперещото й тяло. — Ах, любов моя, колко ми се иска да те пронижа с копието си, а не с пръста си! — прошепна той.

Пръстът му се движеше ритмично в нея и Мейрин усети как страхът й отстъпва пред някаква непозната за нея възбуда. Тялото й не искаше да стои неподвижно и тя започна да тласка бедрата си нагоре, за да посрещне движенията на ръката му.

— О, Василий! Толкова е хубаво! — извика тя, когато цялото й същество бе завладяно от чувството, че се разтапя.

Той наведе глава и я целуна страстно. Доволен беше, че първото сериозно проникване не я беше изплашило. Василий бе научил всичко, което му беше необходимо: девствената ципа на жена му беше здрава и той щеше да се нуждае от цялото си умение и търпение, за да я разкъса. Той се надигна и каза:

— Ти си съвършена, любов моя. Обожавам те!

Мейрин се почувства на седмото небе от щастие. Тя обичаше и беше обичана, желаеше и беше желана!

През следващите няколко дни Мейрин изглеждаше изключително щастлива. Еада забеляза това и не можа да се сдържи да не я попита:

— Щастлива ли си, дете мое?

— О, да, мамо!

Саксонката замълча за малко.

— Да не би вече…? — тя се спря, но Мейрин прочете мислите й.

— Все още не, но аз съм готова и Василий е съгласен, мамо. Ние обаче решихме да изчакаме, докато се нанесем в новия си дом отвъд пролива. Искам синът ми да бъде заченат под покрива на собствения ми дом.

— Още не съм говорила с теб за това, което трябва да очакваш, детето ми — каза Еада. — Щом моментът е наближил, ти трябва да бъдеш подготвена.

— Не мисля, че вече има нещо, което да не съм научила, мамо. Вярно е, че още не сме консумирали съюза си, но Василий и аз играхме най-различни игрички в леглото през изминалите няколко месеца. Всичко беше чудесно — каза Мейрин с лека нотка на самодоволство.

— А той предупреди ли те за болката? — попита Еада.

— За болката ли? — Мейрин изглеждаше объркана. — Каква болка? Никой не е споменавал за болка!

Саксонката се усмихна. Тя си помисли колко типично беше за мъжете да обръщат внимание само на удоволствието при първото сношение.

— Когато за пръв път станеш жена, Мейрин, можеш да изпиташ болка — каза тя. — В това няма нищо страшно и то е съвсем естествено. Освен това, когато девственият щит бъде пронизан, ще има леко кръвотечение. Това става само първия път. После няма да има нито болка, нито кървене, а само удоволствие.

— Вие с татко изпитвате ли удоволствие все още? — запита смело Мейрин. После се засрами и заби поглед в земята. Еада се разсмя.

— Да! — отвърна тя и в сините й очи проблесна весело пламъче. — След всички тези години ние с баща ти все още изпитваме удоволствие от сношението. Ние се обичаме, Мейрин! Без любов радостта не може да продължава дълго. Надявам се с Василий да се обичате така, както се обичаме ние с баща ти.

— Не се съмнявай в това, мамо! — каза Мейрин с увереността на всяка млада съпруга, която не може да вижда далеч в бъдещето. — Той казва, че дори и в съня си мисли за мен. Аз съм толкова щастлива, че той ме обича!

 

 

— Ти я обичаш? — гласът на Велизарий звучеше неестествено пискливо в ушите на принца, докато той крачеше напред-назад из личните си покои в двореца Буколеон. Велизарий беше най-известния актьор на Византия и това му даваше привилегията да живее в двореца за сметка на императора. — За бога, Василий! Защо просто не вземеш една кама и не ме пронижеш в сърцето? Когато ме уведоми за намерението си да се ожениш, ти се закле, че няма да престанеш да ме обичаш и че се жениш, само защото искаш да имаш наследници. От тогава изминаха осем месеца и ти нито веднъж не ме посети като любовник. Въпреки това аз ти останах верен, защото знаех, че ти никога не лъжеш. Сега идваш при мен и ми заявяваш, че обичаш онази кучка! Дошъл си тук, само за да ми кажеш сбогом! Аз те обичам! Нищо ли не означава това за теб? Ти си жесток! Жесток! — Велизарий се хвърли на един покрит със златисточервен сатен диван. Притисна една възглавница към гърдите си и се втренчи с помътнял поглед в принца. В очите му се четяха гняв, ревност и омраза.

— Аз не съм като теб, Велизарий — каза тихо Василий. — През целия си живот съм имал само двама мъже за любовници. Както ти е известно, първият от тях беше братовчед ми Евгений Демирцис. Тогава и двамата бяхме тринайсетгодишни и се страхувахме да се доближим до жена, за да не ни откаже. Опитвахме един с друг, докато не придобихме достатъчно увереност и не пробвахме с робинята на леля ми. Преди теб всичките ми любовници са били жени. Винаги съм харесвал жените. Ти не си като мен. Ти никога не си обичал жена и не си способен на това. Колко пъти си ми казвал, че дори мисълта да се любиш с жена те отблъсква? Понякога ми се струва, че ти имаш женска душа, затворена в тялото на мъж.

— Тогава защо дойде при мен? — запита сприхаво актьорът.

— Спомням си кога се запознахме, Велизарий. По това време аз имах връзка с три жени и бях открил, че всяка от тези кучки ме мамеше, докато същевременно пълнеше кутиите си за скъпоценности с щедрите ми подаръци. За капак на всичко, Елена Мономачос се опита да ми припише бащинството на копелето си. Бях ядосан, може би дори и малко отегчен от жените. Може би съм сметнал, че имам нужда от промяна, а мъж любовник е огромна промяна. Освен това ти ми харесваше — той потупа актьора по ръката: — Ти си най-добрият ми приятел, Велизарий. Моля те, умолявам те, опитай се да разбереш чувствата ми! Мейрин притежава всичко, което съм търсил у жените. О, да, тя е млада, но я очаква голямо бъдеще. Понякога се будя посред нощ от страх, че някой ден ще изостана от нея — той се усмихна: — Бог да ми е на помощ: аз съм толкова влюбен в нея! Не можеш ли да разбереш това, скъпи Велизарий?

— Любов ли? — изръмжа презрително актьорът. — Ти не знаеш какво е любов, Василий! Ти познаваш само удоволствието да притежаваш нова играчка, каквато е за теб и съпругата ти, принце мой! Когато се наситиш да я чукаш, ти ще си потърсиш някоя нова красавица! Горкото момиче! Въпреки че никога не съм я виждал, аз всъщност й съчувствам. Говори се, че била сладка, но когато ти изсмучеш сладостта й, ще я замениш за нова играчка така, както заменяш мен сега, Василий, и аз те мразя за това!

— Грешиш! Аз я обичам! — каза принцът, раздразнен от думите на Велизарий. — Ние все още не сме консумирали брака си. Когато се оженихме, аз смятах, че тя е твърде млада за това, но сега тя е вече готова за любов. След три дни ние ще консумираме любовта си в новия си дом.

Той седна зад Велизарий и обви ръката си около него. Актьорът потръпна от тази прегръдка.

— О, стига, приятелю! Радвай се за мен! Има много хора, които искат да бъдеш техен любовник. Колко пъти сме се смели над твоите обожатели? Не е ли вярно, че през изминалите няколко месеца са ти били направени поне сто предложения?

— Разбира се, че е вярно — отвърна рязко Велизарий, — при това от по-важни от теб хора. Аз съм желан мъж! — той се изпъчи и несъзнателно повдигна брадичка. На устните му се появи лека усмивка, която бързо изчезна. — Аз обаче останах верен на любовта ни. Но не и ти! Не съм си позволил, дори да си определя среща с някого.

— Съжалявам — каза принцът. — Ти си ми приятел и аз никога не съм искал да те нараня. Мислех, че ще мога да ви обичам и двамата, но се оказа, че съм се лъгал.

— И предпочете нея пред мен! — в гласа на Велизарий се чувстваше дълбока тъга. — Защо?

— Не можех да постъпя другояче. Сега знам, че й принадлежа още от първия миг, в който я зърнах.

Велизарий въздъхна. Въздишката му бе изпълнена с такава болка, че Василий усети сълзи да напират в очите му.

— Колкото и да те обичам, принце мой, аз не мога да те задържа при мен насила. Ти разби сърцето ми и някой ден ще разбиеш и нейното, но аз не съм глупак. Аз все още те обичам и ти желая да бъдеш щастлив, дори и сега, когато ме напускаш — той стана от дивана. — Ела! Ще изпием последната си чаша вино заедно. След това ти ще си тръгнеш, за да се върнеш при неопитната си жена — актьорът бавно прекоси стаята. В един от ъглите имаше кръгла маса от мрамор и злато, върху която беше сложен сребърен поднос с наредени върху него чаши и кани. — Тя не знае за нас, нали? — попита той замислено.

— Не — отвърна Василий. — Мейрин не знае нищо. Любов като тази между мъжете не влиза в обсега на познанията й. Такава любов би я шокирала. Тя не е израсла в Константинопол и за нея тези неща не са така естествени, както са за нас.

Велизарий бе стигнал до масата и кимна, сякаш искаше да изрази съгласието си с думите на принца. Върху палеца на лявата му ръка имаше пръстен с голям рубин. Актьорът застана така, че тялото му закриваше подноса от погледа на Василий, и натисна някаква тайна пружина върху тъмночервения камък. Пръстенът се отвори и откри малка кухина, пълна с някакъв бял прах. Велизарий сръчно изсипа равни части от праха във всяка от двете, обковани със сребро чаши и бързо наля в тях кървавочервено гръцко вино. Прахът се разтвори моментално в червената течност. Велизарий се обърна и усмихнато понесе двете чаши към дивана.

— За какво ще пием? — попита той, като подаде едната чаша на принца. — Това ще бъде последната ни наздравица и трябва да бъде по-специална.

— Да пием за това и двамата да намерим истинското щастие — отвърна Василий, — защото ми става мъчно, като си помисля, че съм те наранил, скъпи Велизарий. Иска ми се да бъдеш толкова щастлив, колкото съм аз сега.

Велизарий се усмихна широко.

— Аз вече съм щастлив, принце мой — каза той, вдигна чашата към устните си и я изпи до дъно. Василий последва примера му. Чашите бяха поставени върху масата и актьорът се обърна към принца с изненадваща злъч в гласа:

— Твоята безценна принцеса скоро ще научи колко лесно предаваш хората, които те обичат, принце мой! Много скоро тя ще познае ужасната болка, която ти ми причини, и ще трябва да живее с тази болка до края на живота си, за който аз се моля да бъде дълъг! Когато ни намерят заедно, Василий, някои хора ще пожелаят да разкрият връзката ни пред жена ти. Най-голямото отмъщение за мен е, че тя никога няма да бъде сигурна дали наистина си я обичал! Защото, принце мой, ти няма да живееш достатъчно дълго, за да я успокоиш или да отречеш клеветите! — той се изсмя остро. После внезапно залитна и падна на колене. Василий почувства силна, остра болка да пронизва вътрешностите му.

— Велизарий! — извика той. — Какво си направил? — след това и той падна на колене и се озова лице в лице с актьора.

— Какво съм направил ли? — Велизарий бързо пребледняваше. — Просто се постарах ти да останеш завинаги с мен, скъпи! Тя не може да те има, защото ти си мой, Василий! Мой и сега, и вовеки веков! Мой! — с тези думи той се просна напред, в ръцете на принца, и издъхна. Тежестта на тялото му повали Василий по гръб върху великолепния дебел килим от червена и черна вълна.

Василий не чувстваше тялото си. Той не можеше да се движи и лежеше по гръб, притиснат от безпомощната прегръдка на Велизарий. Думите на убиеца проникнаха в съзнанието на принца и той усети как сърцето му бавно спира да бие. В последен прилив на енергия той успя да извика само една дума:

— Мейрин! — и издъхна.

Известно време в стаята цареше тишина. После вратата на антрето бавно се отвори и едно момче влезе забързано. Гледката на двата трупа го накара да спре, но то бързо се опомни и се приближи до телата. Като внимаваше да не ги побутне, момчето извади малко огледало и го постави първо пред устните на Василий, а след това — и пред тези на актьора. Стъклото остана ясно.

Момчето въздъхна, излезе от стаята и се затича по лабиринта от коридори, които свързваха различните крила на двореца. Когато достигна до покоите на Василий, хлапакът оправи туниката си, влезе смело и пожела да говори с принцесата.

— Тя е с майка си — отвърна Нара, като си помисли, че прошението на момчето не е от голямо значение. — Наредено ми е да не я безпокоя.

— Трябва да говоря с нея! — настоя малкият. — Трябва!

— Е, да, ама не може, момчето ми, и толкова! — заяви твърдо Нара.

Внезапно момчето, което едва ли беше на повече от десет години, се разплака.

— Господарят ми е мъртъв и принцът също! — захълца той. — Не знам какво да правя. Мислех си, че принцесата може да помогне — завърши той и обърса носа си с опакото на ръката.

— Какво? — изкрещя прислужницата. — Какви ги говориш? Дагда! Ела бързо тук! — тя сграбчи хлапето за яката и го бутна към средата на стаята, където то се озова лице в лице с някакъв гигант с дълга до раменете бяла коса. Малкият се разтрепери от страх.

— Не се бой, момче — каза ирландецът. — Кой си ти и какво искаш?

— Казвам се Павел и съм роб на великия актьор Велизарий. Идвам от покоите на господаря си. Той лежи на пода с принц Василий. И двамата са мъртви.

— Бог да ни е на помощ! — извика Нара, но един поглед на Дагда бе достатъчен, за да я накара да млъкне.

— Сигурен ли си, че са мъртви, момче? — продължи Дагда.

— Да, милорд. Сложих огледалото си пред устните им и стъклото не се замъгли. Беше време за банята на господаря ми и аз влязох само за да му напомня, защото той щеше да ме бие, ако водата не беше достатъчно топла. Не съм ги шпионирал! — едва сега момчето осъзна колко сериозно е всичко и се разтрепери от страх.

— Защо дойде тук, момче? — запита го Дагда.

— Нали това са покоите на принц Василий и жена му, господарю? Принц Василий лежи мъртъв до трупа на господаря ми. Къде другаде можех да отида?

— Жено! — студеният поглед на гиганта прониза прислужницата. — Дръж си езика зад зъбите, докато не се върна!

Нара кимна уплашено.

Ирландецът нареди на хлапето да остане с прислужницата и изтича по коридора до покоите на Велизарий. Пред вратата се спря и се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого, след което влезе. Дагда бе чул слуховете за връзката между принца и актьора, но знаеше, че тя беше прекратена след сватбата на Василий. Погледът му се спря върху двамата мъже на пода и устните му се свиха презрително.

Дагда обмисляше ситуацията. Трябваше да премести телата, за да не бъде Мейрин наранена от скандала. Той издърпа трупа на Велизарий настрани, премести тялото на Василий върху дивана и го настани между възглавниците. Не можеше да направи нищо повече. Така поне двамата мъже не бяха вплетени в перверзната си прегръдка. Ирландецът напусна стаята с въздишка и забързано се отправи по коридорите на двореца към стаята на придворния лекар Деметрий.

По време на престоя си в Константинопол, гигантът се беше сприятелил с Деметрий и двамата често играеха шах вечер. Сега Дагда се нуждаеше от своя приятел. Той влезе безпрепятствено в апартамента на лекаря и като видя, че приятелят му е сам, бързо му обясни какво се бе случило. Деметрий последва гиганта в покоите на Велизарий. Поклащайки глава, лекарят се зае да преглежда двете тела.

— Отрова — каза тихо той, след като помириса устните на принца и провери чашите и каните. — Не е била сложена в кана, а в самите чаши.

— Каква отрова? — запита го Дагда. — Как е била сложена и от кого?

— Не съм сигурен точно каква е, освен че е изключително силен и добре рафиниран прах от беладона, за който няма противоотрова. Подействала е почти мигновено, Дагда. Това мога да твърдя със сигурност, защото по телата няма почти никакви изкривявания. Никога няма да разберем кой от двамата я е сложил, както няма да разберем и дали става дума за договор за двойно самоубийство или за убийство.

— Принцът беше приключил връзката си с актьора — каза Дагда. — Той бе верен на господарката ми от деня, в който се венчаха, и след два-три дни двамата щяха да се преместят да живеят в собствения си дом.

— Тогава е най-вероятно Велизарий, като е научил за това и след като е бил пренебрегван от принц Василий през последните няколко месеца, да го е подмамил тук с намерението да отнеме живота и на двамата.

— Ще се закълнеш ли, че това е така? — попита ирландецът. — Смъртта на принца ще разбие сърцето на господарката ми, защото тя го обичаше истински. Тя не знаеше за предишните му връзки и дори не можеше да си представи, че принц Василий би обичал мъж. Това не е обичайно за нашия народ.

Лекарят кимна съчувствено:

— Няма нужда да тревожим излишно горката жена, приятелю. Ще се закълна, че Велизарий е убил принц Василий, преди да отнеме собствения си живот, но няма да мога да спра слуховете, които ще последват, Дагда, а вярвай ми — такива ще има. Предишните връзки на принца са публична тайна. Досега господарката ти имаше щастието да не чува слуховете, но вече няма да бъде така. Ще има хора, които няма да повярват, че Велизарий е убил принца. Те ще кажат, че двамата мъже, които все още са били любовници, са решили да умрат заедно, вместо да бъдат разделени, когато принцът и съпругата му се преместят да живеят извън Константинопол.

— Трябва да отида да кажа на господарката си — каза ирландецът.

— Тя не знае ли още?

— Тя ми е като собствено дете. Майка й я повери на грижите ми, преди да умре. Аз се грижих за нея и я пазех през целия й живот, Деметрий, но не мога да я предпазя от тази болка. Имам чувството, че меч е пронизал сърцето ми.

— Нека и аз да дойда с теб — каза лекарят. — Принцесата може би ще се нуждае от успокоително след шока, но ти не се страхувай, приятелю. Тя е млада и здрава и времето ще излекува тази ужасна рана, както е излекувало много други преди нея. Кажи ми, тя бременна ли е?

— Не — отвърна гигантът. — Сигурен съм в това.

— Жалко. Понякога едно бебе придава смисъл на живота на вдовиците.

Двамата бързо се върнаха в покоите на Мейрин.

— Къде бяхте? — попита Нара. — Принцесата току-що излезе от банята и попита дали той вече не е дошъл. Наистина ли са мъртви? Какво се е случило? Ако тя види момчето, ще поиска да разбере кое е то. Какво да й кажа?

— Нищо няма да й казваш, Нара — отвърна Дагда и се обърна към Павел. — Отсега нататък ти ще бъдеш слуга на придворния лекар Деметрий, момче. Няма да споменаваш на никого за това, което си видял, нито пък за връзката на бившия ти господар с принца. Ясно ли е?

— Да, милорд — отвърна хлапето. То се смяташе за късметлия, че се бе отървало толкова лесно. Не беше нещо необичайно робите, които бяха видели нещо неподходящо, да бъдат ослепявани, да им бъдат отрязвани езиците или да бъдат осакатявани по друг начин или просто да бъдат убити. Малкият не можа да потисне тръпката си и двамата мъже забелязаха това.

— Не трябва да се страхуваш от нищо, Павел — каза Деметрий. — Просто трябва да си мълчиш. Имам нужда от умно момче като теб и смятам да те науча да ми приготвяш лекарствата.

— Трябва да й кажем — каза Дагда и лекарят кимна.

— Да извикам ли лейди Еада и лорд Алдуин? — попита Нара.

— Да — отговори гигантът. — Кажи им, че принцът е бил убит и че трябва бързо да дойдат при дъщеря си.

— Дагда!

Всички се обърнаха и видяха, че Мейрин е застанала на вратата между спалнята и антрето. Нара изписка и тичешком излезе от стаята.

— Какво говориш, Дагда? Къде е съпругът ми? — Мейрин бе пребледняла. — Къде е Василий?

Нямаше лесен начин за излизане от положението.

— Той е мъртъв — отвърна тихо ирландецът.

— Не! — тя се хвана за рамката на вратата. Краката й се подкосиха и Мейрин не беше сигурна дали вече ще може да се задържи права без чужда помощ. — Лъжеш!

Очите на ирландеца се насълзиха:

— Лъгал ли съм те някога, дете мое? Мислиш ли, че бих те наранил нарочно?

— Не! — гласът й бе почти хленчещ. — Кажи ми, че не е мъртъв, Дагда! Моля те, кажи ми, че не е мъртъв!

Сърцето на гиганта се разкъсваше от мъка. С тъжен стон той прегърна Мейрин и я замоли:

— Плачи, дете! Плачи!

Мейрин се освободи от прегръдката му. Очите й бяха потъмнели от мъка, а лицето й бе пепелявосиво. Тя отвори уста, но от нея не излезе звук. После се строполи в безсъзнание върху пода.