Бертрис Смол
Чаровнице моя (6)

Глава пета

Принцът удържа на думата си и действително дойде на следващия ден. Еада бързо разбра, че той е привлечен от Мейрин, а не от желанието си да им показва Константинопол. Въпреки това Василий ентусиазирано ги развеждаше из града и скоро Еада научи повече исторически факти, отколкото й бяха необходими.

— Той ме изтощава — каза тя на съпруга си една вечер, когато вече бяха изминали шест месеца от пристигането им във византийската столица. — Принцът е изключително начетен мъж и Мейрин много харесва компанията му.

— Едно нещо е сигурно — отвърна Алдуин със смях. — Сега ти нямаш достатъчно свободно време, за да тъгуваш по Англия.

— Така е, но бих желала да се отърва за една седмица от този принц и от великолепния му, но изморяващ град.

— Не можеш да оставиш Мейрин да се разхожда сама с Василий Дукас.

Еада погледна намръщено съпруга си.

— Знам задълженията си на майка, милорд — сряза го тя. — Докато той излиза с Мейрин, аз също ще бъда с тях — тя погледна Алдуин и в сините й очи проблесна игриво пламъче: — Знаете ли, милорд, че и Константинопол като Рим има четиринайсет района и че тъй както един от районите на Рим се намира на другия бряг на река Тибър, един от четиринайсетте района на Константинопол лежи отвъд Златния рог, в Пера? Известно ли ви е, милорд, че Константинопол има петдесет укрепени врати и че стените му имат дължина трийсет мили, както и че огромните му запаси от зърно и вода му позволяват да издържи безкрайно дълго на обсада? Знаете ли, милорд, че огромната верига, пресичаща Златния рог, защитава Константинопол от нападение по море?

Алдуин се разсмя и Мейрин, която междувременно беше влязла в стаята, се присъедини към шегата:

— Знаеш ли, татко, че акведуктите гарантират на хората достатъчно запаси от прясна вода по всяко време и че, за разлика от западноевропейските градове, Константинопол има подземна канализация, която отнася отпадъците на града? За разлика от нашите английски градове, татко, улиците са осветени през нощта! В града има три болници, в които работят и лекарки! В Константинопол има пожарна команда и почти един милион жители!

— Всичко това е доста впечатляващо — съгласи се саксонецът, — но аз подозирам, че принцът се интересува много повече от теб, дъще, отколкото от всички факти и цифри, с които ти е натъпкал главата, само защото е искал да бъде близо до теб.

— Татко! — бузите на Мейрин поруменяха, но Еада веднага застана нащрек.

— Какво си чул? — попита тя съпруга си. — Какво сте си говорили с принца, милорд?

— Засега нищо, но той пожела да говори с мен за нещо лично и ще ме посети още днес — Алдуин Ателсбеорн погледна дъщеря си: — Е, Мейрин, какво ще кажеш? Ако принц Василий поиска ръката ти, да му я дам ли? Ще бъдеш ли щастлива в Константинопол? Майка ти и аз няма да можем да останем тук след приключването на преговорите по търговския договор. Като се има предвид начина, по който византийците се отнасят към бизнеса, преговорите ще продължат около две години. След изтичането им ще трябва да напуснем Византия.

— Мама ме е учила, че една жена може да избира само между две неща в живота си: Църквата и брачното ложе — отвърна Мейрин. — Аз не чувствам влечение към Църквата и следователно ще се омъжа, за когото ти решиш, татко.

— Не, Мейрин — каза тихо баща й. — Бих искал ти сама да избереш съпруга си. Помисли за това, което ти казах, дъще.

— Херцог Уилям ще бъде следващият крал на Англия и ако аз се завърна в Англия, ще трябва по необходимост да се омъжа за норман. Норманите са горди мъже, а моята зестра не е голяма и аз не притежавам земи в Англия. Едва ли някога ще получа по-добро предложение за женитба от това, което може би ще направи принцът.

— Ти си красива, Мейрин. Има мъже, които ще искат да те имат, въпреки че не си богата.

— Но принцът ще ме обича — отговори момичето. — Толкова много ли искам, татко?

— Трябва сама да си отговориш на този въпрос, дъще. Аз обичам майка ти, а Сиаран сен Ронан е обичал Мер Тир Конъл, но за много мъже бракът е само една сделка, която им позволява да увеличат имотите и богатството си. Но дори и в такива случаи, ако мъжът и жената се уважават, между тях може да възникне приятелство, което често прераства в любов.

— Говориш като истински англосаксонец, татко. Норманите не уважават и не оценяват жените си, както правят англичаните. Може и да съм млада, но знам, че за норманите жените са просто красиви предмети и средство за продължаване на рода им. Ти си умен, но твоето право на избор не ми предоставя никакъв избор. Аз мога да се омъжа за някой неизвестен норман, който ще ме вземе само заради красотата ми, ще презира бедността ми и ще се отнася с мен като със своя собственост; или пък за Василий Дукас, който е любезен човек и ще се отнася към мен с уважение. Разбира се, че бих избрала принца. Бих ли могла да си намеря по-добър съпруг?

Еада поклати глава.

— Вие и двамата избързвате — каза тя загрижено. — Засега принцът е поискал само да разговаря с теб, Алдуин, и изобщо не е споменал Мейрин. Дъщеря ни не трябва да таи напразни надежди.

Алдуин се усмихна:

— Ако принцът е искал да си говорим за нещо друго, щеше да ми каже какво е то. Той ми каза, че искал да поговорим за нещо лично. Какво друго може да бъде, ако не Мейрин?

— Чух слухове… — каза Еада. — Слухове за принца и за актьора Велизарий.

— Това са само клюки — Алдуин се направи, че не е взел на сериозно думите на жена си. Той знаеше повече по въпроса, но как можеше да обясни всичко на Еада?

— Актьорът живее в двореца Буколеон, където живее и Василий Дукас — продължи рязко саксонката. — Слугите може би клюкарстват, но няма дим без огън, милорд. Името на Велизарий често се споменава с това на принца.

— Той е най-великият актьор във Византийската империя. Императорът го уважава, а Василий му е приятел — отговори Алдуин. — Приятелства от този род са нещо обичайно тук и не пречат на мъжа да се ожени и да бъде верен на съпругата си. Не забравяй, че съм живял тук в продължение на няколко години, Еада, и познавам обичаите на византийците. В приятелството на принца с актьора няма нищо необичайно.

— Ти винаги си се държал така, като че ли Мейрин е само твоя — каза Еада с нотка на горчивина в гласа. — Но аз също я обичам! Искам тя да бъде щастлива и затова подобни слухове ме карат да се тревожа за нея!

— О, не се карайте заради мен! — помоли ги момичето и обви ръце около майка си. — Мамо, ако принцът пожелае да се ожени за мен, аз ще приема с благодарност. Той е любезен, грижовен и забавен и аз знам, че ще ме направи щастлива.

Еада оправи една непокорна къдрица от косата на дъщеря си.

— Ти познаваш света толкова малко, скъпа моя — каза тя нежно. След това се измъкна от прегръдката на момичето и се обърна към съпруга си: — Нека да се разберем така, милорд. Ако принцът наистина поиска ръката на дъщеря ни, нека да почака шест месеца. Ако след изтичането на този срок двамата все още искат да се оженят, така да бъде.

Алдуин се замисли за миг, след което попита:

— Мейрин има ли вече женското течение?

— Не, милорд — отвърна Еада и се изчерви.

Алдуин кимна:

— В такъв случай ще се съглася с условието ти. Ако бракът не може да бъде консумиран, не виждам защо трябва да избързваме.

Еада въздъхна облекчено. За шест месеца можеше да се случат много неща. А може би съпругът й грешеше и принцът нямаше намерение да поиска ръката на дъщеря им, а да поговорят за нещо друго.

 

 

Когато Василий пристигна в Градинския дворец, Еада и Мейрин отсъстваха. Двете се разхождаха из градините на двореца и се възхищаваха на разцъфналите дървета и пролетните цветя, които бяха засети между фонтаните и езерцата с плуващи в тях риби. Когато един слуга дойде, за да им каже, че трябва бързо да се върнат във вилата, Еада изтръпна. Тя знаеше, какво означава това — че принцът наистина е поискал ръката на Мейрин. В противен случай Алдуин би се присъединил към тях, за да прекарат заедно следобеда.

Мъжете седяха в градината пред вилата. И двамата се усмихваха. Зено наливаше вино в изящни златни бокали. Алдуин ги подкани да побързат с махване на ръка.

— Мейрин, Еада, елате! Имам новини за вас! — той изчака двете жени да се настанят на меките табуретки до столовете на Алдуин и Василий. След това се обърна към тях, като че ли това, което щеше да им каже, трябваше да ги изненада: — Скъпи мои, принц Василий ни направи честта да поиска от мен ръката на Мейрин! Аз, разбира се, се съгласих. Какво ще кажеш, Еада?

— Това наистина е чест за нас, милорд — каза бавно жена му, — но дъщеря ни още не е жена и е твърде млада за брачното ложе.

— Ние вече обсъдихме това със съпруга ви — намеси се Василий. — Аз се съгласих бракът да не бъде консумиран, докато Мейрин не стане жена. Сватбата обаче ще се състои на първи май. След това дъщеря ви ще дойде да живее при мен в двореца Буколеон.

Еада хвърли изпълнен с тревога поглед към Алдуин, но беше твърде добре възпитана, за да си позволи да му противоречи или да му иска обяснение в присъствието на византиеца.

— Ще стане така, както се споразумеете със съпруга ми — каза тя, — но бих искала да ви запитам, защо бързате толкова. До първи май остават само три седмици.

Принцът й се усмихна и тюркоазените му очи засияха:

— Аз се влюбих в Мейрин от пръв поглед, милейди. В продължение на шест месеца прекарвах с нея почти всеки ден в обиколки из града. Вие сте очарователна придружителка, но аз бих желал да остана насаме с Мейрин, далеч от любопитни очи. Как бих могъл да й кажа колко я обичам, когато стотици уши, а най-вече тези на майка й, се ослушват да чуят всяка моя дума? През изминалите шест месеца съчиних сто любовни песни, но нито веднъж нямах възможността да остана насаме с дъщеря ви, за да й ги изпея. Единствената ми гаранция е думата ми, милейди, но всеки във Византия ще ви каже, че принц Василий Дукас държи на думата си. Обещавам ви да пазя и обожавам Мейрин, да не я наранявам по никакъв начин и да я уважавам до края на живота си!

— Вие ме победихте, милорд — каза с въздишка Еада. — Какво бих могла да отговоря на такова обещание?

— Дайте ни благословията си, милейди — и той отново й се усмихна.

— Имате я!

Алдуин Ателсбеорн стана от стола си и помогна на жена си да се изправи.

— Ела, Еада — нареди той и двамата се отправиха към градините.

Василий и Мейрин останаха сами за първи път след нощта на Самхейн, в която той я бе върнал във вилата.

— Ти не каза нищо, Мейрин — отбеляза тихо принцът.

— Вие и майка ми не ми дадохте думата, милорд — отвърна тя.

— Съгласна ли си да бъдеш моя жена? — Василий повдигна с ръка брадичката й и я погледна в очите.

— Съгласна съм, милорд — отвърна момичето. — А какво щеше да стане, ако не бях?

— Пак щях да те имам — отговори той тихо и Мейрин усети нотка на безжалостност в гласа му.

— Аз все още не ви обичам, милорд — подразни го тя.

— Аз ще те науча да ме обичаш, Мейрин. Обичала ли си мъж някога? Може би в Англия имаш някой любим, когото все още не си забравила?

— Няма такъв, милорд, и никога не е имало. Изобщо не знам как трябва да се обича мъж — очите й показаха на принца, че тя казваше истината.

Василий нежно погали лицето й и Мейрин имаше чувството, че я докосва светкавица. Очите й леко се разшириха и в ъгълчетата на устните й се появи лека усмивка. За принца беше очевидно, че той наистина е първият мъж в живота й, и Василий едва успя да потисне трепета си. Тя беше по-съвършена, отколкото той можеше да си представи. Василий смяташе да я направи такава, каквото я искаше. Той дори не се беше надявал на такъв късмет при избора си на съпруга!

Принц Василий беше колекционер на красиви предмети и дворецът Буколеон беше пълен с най-различни редки ценности. Там се съхраняваше най-голямата и най-красивата колекция на гръцки грънчарски изделия в света. Нито един от екземплярите не беше на по-малко от хиляда години и всички бяха без нито един дефект. Статуите, които принцът беше събрал, също бяха древни и нямаха никакви недостатъци. Той притежаваше и колекция от съвършени скъпоценни камъни.

Като християнин, Василий можеше да има само една жена. Мейрин с нейната несравнима красота щеше да бъде гордостта на колекцията му — едно ненадминато украшение, за което щяха да му завиждат, по което щяха да копнеят и на което щяха да се възхищават всички, които го видеха. Той погледна красивото й лице и по тялото му премина тръпка на желание. Кой знае кога щеше да я има! Очакването го възбуждаше още повече. Василий докосна с пръст съблазнителните й устни. Те бяха влажни и леко се разтвориха при допира на пръста му. Принцът забеляза, че гърдите й започнаха да се повдигат по-бързо под роклята. Очите му се вторачиха в нейните и той бавно потърка с пръста си чувствителната кожа на устната й.

— Целувана ли си от мъж? Не от баща ти или брат ти, а от някой любим? — попита я той.

— Не — отвърна тя задъхано. — Нали ви казах, милорд, че нямам любим!

— Тогава аз ще бъда първия и единствен мъж, който ще го направи, Мейрин! Ти имаш много чувствена уста, моя малка красавица. Устните ти биха накарали всеки мъж да полудее — той се наведе напред и устните му докоснаха нейните. Езикът му разтвори меката плът и единствено опита му го възпря да не я обладае още в този миг.

Нещо в Мейрин сякаш щеше да експлодира. Сърцето й заби по-бързо и тя почувства, че отмалява. Прииска й се да получи още от непознатата страст, която обещаваха очите му.

— Обещах на родителите ти да не консумираме брака си, преди да станеш жена, Мейрин — каза тихо принцът, — но има и други начини да се задоволяваме един друг, докато чакаме да разцъфтиш. Ще те науча как да даваш и да приемаш страстта. Ти няма да се страхуваш от мен, нали, моя съвършена красавице?

— Не, милорд — Мейрин наистина малко се страхуваше от внезапното и неприкрито желание, което този мъж бе проявил към нея, но не можеше да му признае, че се бои, след като той се държеше толкова нежно с нея. Василий усети това и се опита да я успокои:

— Желанието между мъж и жена е нещо хубаво и съвсем естествено, Мейрин. Ти се страхуваш, само защото за теб това е нещо ново и непознато. Така би се чувствало всяко друго момиче на твое място. Повярвай ми, Мейрин, аз никога няма да те нараня нарочно!

Тя преглътна и бузите й се зачервиха:

— Вярвам ви, милорд!

Принцът отново подпря брадичката й с ръка и усмихвайки се, я целуна още веднъж.

— През първия ден на май ти ще станеш моя съпруга, малка ми принцесо.

— Белтейн! — каза тя. — Празникът на плодородието, на цветята и на планирането на новата реколта. Келтите смятат, че сватбите на този ден носят щастие.

— Означава ли това, че си доволна, че ще сключим брак в този ден?

— Да, милорд. Това, че въпреки непознаването на обичаите на моя народ, вие избрахте точно тази дата, е добро предзнаменование за мен.

— Ти ще живееш в Буколеон, Мейрин. Това, разбира се, не е моя личен дворец. Там аз живея заедно с повечето от членовете на императорското семейство. Това лято ще ти построя дворец отвъд Босфора, в зеленината на хълма над морето. Там ние ще консумираме любовта си, там ще се родят децата ни и там ще умрем някой ден след много щастливи години заедно. Харесва ли ти това?

— О, да, милорд — отвърна тя и му се усмихна. — Императорският дворец е много красив, но аз бих предпочела да имам свой дом, където да живеем само ние и семейството ни.

— Не те ли привличат славата и интригите на императорския двор, Мейрин?

— Не, милорд, тези неща не са за мен. Аз съм най-щастлива, когато съм си у дома със семейството.

— Сигурно има и други неща, които харесваш, Мейрин. Ти си твърде интелигентна, за да нямаш други интереси. Бих искал да ми разкажеш за себе си и да ми кажеш какво обичаш.

— Обичам музиката, милорд. За мен говорят, че имам дарбата да лекувам. Наистина — знам много за билките.

— Вродената лечителска дарба е нещо специално — отбеляза той.

— Няма много за разказване. Животът ми не беше кой знае колко интересен. Англия е красива страна, но красотата й е естествена. Тя не притежава великолепието, което видях във Византия. Тук аз мога да науча толкова много неща! В библиотеките ви е запазена мъдростта на древните и на мен ще ми бъде необходим цял един живот, за да вникна дори в малка част от нея.

— Ти можеш да четеш? — Василий изглеждаше изненадан.

— Имате ли нещо против?

— Не — отвърна принцът бавно. — Просто съм малко изненадан. Не мислех, че англосаксонските жени имат подобни познания.

— Мама казва, че мъжете не харесват жени, които знаят колкото тях, но баща ми вярва, че жените трябва да знаят да четат и пишат достатъчно добре, за да бъдат сигурни, че съдебният пристав не ги ограбва. Затова аз трябваше да посещавам уроците на брат Бейхард заедно с брат ми Бранд. Брат Бейхард бързо разбра, че аз се интересувам от овладяването на знания повече от брат си.

— На теб ти е харесвало да учиш? — Василий бе направо поразен от това откритие. Той не бе очаквал подобно нещо от нея, защото в сравнение с просветена Византия, Англия беше полуцивилизована страна.

— Да — отвърна тя. — Трябва да бъда откровена с вас, милорд. Ученето ми доставяше удоволствие.

— Ще ти намеря частен учител! — каза въодушевено принцът. — След сватбата ни ти ще прекарваш част от времето си в учене, любов моя. Докато такива занимания ти доставят удоволствие, ти ще бъдеш свободна да им се посветиш. В Константинопол не смятаме, че жените не трябва да учат, а поощряваме тяхното желание за знания.

Василий едва прикриваше радостта си. Никога не беше си мислил каква трябва да бъде жената, която ще го направи щастлив. В жените принцът виждаше само красотата и не търсеше нищо повече у тях, което вероятно се дължеше на факта, че повечето от жените от неговото поколение и с неговото положение бяха мързеливи, разглезени красавици, които рядко правеха усилия да бъдат нещо повече от красиви украшения. Малкото жени, които се интересуваха и от други неща, освен от шивачките си и от триножниците си за рисуване, обикновено не можеха да се похвалят с кой знае каква красота или богатство, но бяха достатъчно умни, за да осъзнаят, че имат нужда от нещо повече и търсеха начин да го получат. Те свършваха или в манастир, или като известни учени, които нямаха време за съпруг или семейство.

Жени като Мейрин не съществуваха. Тя бе надарена с извънредна красота и интелигентност. Внезапно Василий осъзна, че точно това бе идеалът му за жена. Той възнамеряваше да я оформи така, като скулпторът оформя глината си. Тя щеше да бъде не само най-красивата, но и най-мъдрата жена във Византия. Неговото творение! Инстинктът му подсказваше, че Мейрин е добродетелна, и той щеше да я обича и да се грижи за нея толкова много, че тя никога да не бъде изкушена от друг. За другите жени тя щеше да бъде жив пример за съвършенство. Красива. Начетена. Недостъпна. И само негова!

— Ела при мен! — каза той и я придърпа в скута си, прегърна я с едната си ръка, а с другата обърна лицето й към себе си. — Обичам те! — каза той. Гласът му бе почти груб. — Ще те науча да ме обичаш! За нас няма да съществува друг мъж или друга жена. Аз ще ти дам щастие, каквото няма нито една жена. А сега ме целуни!

Той говореше толкова пламенно, че Мейрин почувства срам. Тя прехапа долната си устна и се опита да се отдръпне от него, но той я накара отново да го погледне.

— Подчинението е първото правило в брака, Мейрин. Ти си млада, неопитна и девствена и аз очаквах, че може да изпиташ срам. Този път ще ти простя, но в бъдеще очаквам пълно подчинение. А сега ми дай устните си и ме целуни!

Момичето си помисли, че Василий е твърде властен. Тонът и думите му за подчинението й се сториха жестоки. Но тя се бе съгласила да стане негова съпруга и трябваше да понесе последствията от решението си. Мейрин се изчерви, затвори очи и вдигна устни към неговите. Докосването накара сърцето й да забие лудо, защото тази целувка не беше като предишните. Този път устните му се сляха страстно с нейните и целувката му я остави без дъх.

— Ооо! — опита се да си поеме въздух тя, когато Василий най-после я пусна. Той се разсмя, повдигна я нежно от скута си, стана и излезе от стаята, без да каже нито дума повече. Мейрин не можеше да помръдне. Последната целувка бе накарала кръвта й да нахлуе в мозъка и бе предизвикала някакво непознато усещане в стомаха й. Ако това бе любовта, то тя беше нещо невероятно!

Еада и Алдуин забързано влязоха в стаята, като говореха едновременно. Мейрин им се усмихваше и им кимаше, но думите им не достигаха до съзнанието й. Мислите й бяха заети с Василий и с обещанията му за щастие. Баща й казваше, че трябвало да се изпратят вестоносци до Англия, за да информират краля за брака й. Бранд също трябвало да бъде уведомен.

 

 

Принц Василий трябваше да поиска одобрението на императора за брака си. Нямаше вероятност императорът да се възпротиви на щастието на братовчед си, защото византийците бяха рядко демократични по отношение на брака. Ако някой богат мъж искаше да се ожени за жена с по-ниско социално положение, това си беше лично негова работа и никой не го осъждаше.

Константин X с удоволствие даде благословията си. Братовчед му бе решил да създаде семейство, а семейството означаваше сила. Императорът обаче изрази загрижеността си по един въпрос.

— Каза ли на Велизарий, че ще се жениш? — попита той Василий.

— Нямаше нужда да му казвам за това, преди да получа благословията ви, господарю. Ще говоря с него довечера.

— Той няма да бъде доволен от решението ти, Василий. Велизарий е емоционален човек — предупреди го Константин.

— Той няма от какво да се притеснява. Аз обичам Мейрин, но обичам и Велизарий. Защо да го напускам, само защото ще се женя?

— А дали Мейрин ще те разбере, Василий? Дали Велизарий ще те разбере?

— Мейрин изобщо няма да знае, Констанс. Възнамерявам да й построя дворец на хълмовете отвъд Босфора. Тя иска да има свой собствен дом. Въпреки че градът й харесва, тя предпочита да живее извън Константинопол и ми се струва, че рядко ще идва тук. Велизарий пък никога не напуска Константинопол и презира провинцията. Мисля, че няма да ми е трудно да задържа и жена си, и любовника си. В крайна сметка, не правят ли така всички мъже?

 

 

— Ще се жениш ли? — Велизарий Фока, най-великият византийски актьор на века, гледаше шокиран принца. — Ще се жениш на първи май? За бога, Василий! Как можеш да бъдеш толкова жесток! Та ние се срещнахме точно на първи май миналата година! Никога няма да ти простя това, Василий! Никога! — по издълженото му красиво лице се плъзна една сълза.

— Точно затова този ден е изпълнен с много щастливи спомени за мен — отговори принцът. След това прегърна любовника си: — Аз не бих те наранил съзнателно, Велизарий, но датата на сватбата е вече определена и не може да бъде променена.

— Но защо трябва да се жениш? — златистокафявите очи на актьора се насълзиха: — Не ме ли обичаш?

— Разбира се, че те обичам, но ти не можеш да ми родиш деца, Велизарий. Мой дълг към семейството ми е да имам наследници. Освен това Мейрин е нещо изключително. По красота тя ми е равна. Аз не можах да й устоя и вече я обичам.

— Чух, че косата й имала най-пагубния цвят — вметна остро актьорът. — Оранжева! Как може някакво момиче с оранжева коса да се равнява с теб по красота, мой сладки принце?

— Косата й е златисточервена и прилича на огън. Мейрин е въплъщение на съвършенството и при това е девствена. И преди всичко, Велизарий, тя е интелигентна!

— Но тя е англосаксонка, Василий! Тези хора са полуцивилизовани! Видя ли пратениците на техния крал? Дълги коси, неподстригани бради и ужасни дрехи!

— Тя може да чете, Велизарий — отвърна принцът със смях. — Може и да смята. Пише красиво. Говори няколко езика. Какво ще кажеш за това?

— Ще кажа, че бих искал да се срещна с този рядък екземпляр. Може би ще открием, че освен теб имаме и други общи интереси.

— О, не, скъпи мой — разсмя се Василий. — Ти със сигурност няма да се срещнеш с Мейрин. Няма да ти позволя да я срещнеш и да й разкажеш за нашата връзка. Тя не би разбрала подобно нещо. Може би когато порасне малко и свикне с нашия начин на живот, нещата ще се променят, но не и сега. Ще й построя дворец отвъд Босфора и никой от вас двамата няма да може да вижда другия.

— Колко си се загрижил и за двама ни! — озъби му се Велизарий. — Ти си голям късметлия, защото аз разбирам необходимостта от този брак за теб, въпреки че бъдещата ти съпруга едва ли би разбрала какво съществува между нас. Не мисля, че нещата са толкова прости, принце мой. Какво те кара да вярваш, че някой няма да каже за нас на момичето? Да не мислиш, че нямаш врагове? Какво ще кажат родителите на момичето, ако научат за ексцентричния ти вкус? Дали тогава биха ти отстъпили своето съкровище? Дали наистина толкова много биха искали да имат за зет принц, че да забравят варварските си скрупули? Едва ли.

— Внимавай, Велизарий! — каза тихо принцът. — Искам това момиче! Опиташ ли се да ми попречиш, ще те напусна.

— Ти така или иначе ще ме напуснеш — отвърна актьорът. — Знам го! — гласът му беше почти истеричен.

— Не, няма — Василий погали нежно къдравата коса на любовника си: — Няма да те напусна, скъпи мой. Един мъж може да обича няколко души едновременно, Велизарий, както аз обичам теб и Мейрин. Всеки от вас задоволява различни мои нужди и аз трябва да ви имам и двамата. Ти винаги си знаел, че за разлика от теб, аз мога да обичам както мъже, така и жени и че някой ден ще трябва да ме делиш със съпруга. Не ми се цупи, любими! — и той бързо целуна устните на актьора.

Велизарий отвърна на целувката и каза тъжно:

— Ти искаш да разбиеш сърцето ми, принце мой. Още когато те видях за първи път, знаех, че ще стане така, но не можех да не те обичам.

— Вярвай ми — каза Василий с усмивка. — Всичко ще бъде наред. Знаеш, че ще го направя, нали?

— Почти съжалявам невестата ти, Василий — каза тихо актьорът. — Чудя се дали тя осъзнава какъв безскрупулен мъж си.

 

 

Влюбена за първи път в живота си, Мейрин виждаше само това, което искаше да види. Принцът я бе завладял с обяснението си в любов и със страстните си целувки. Целувките му й бяха доставили удоволствие и възбуда, каквито не беше познавала преди. Тя безрезервно вярваше на всичко, което той й бе казал, и с нетърпение очакваше деня, в който тялото й щеше да бъде готово да се слее с неговото и да познае мъжката любов.

Мейрин вече бе станала по-висока от Еада. Гърдите й, които при пристигането й в Константинопол бяха само пъпки върху детския й гръден кош, се бяха заоблили и налели. Дрехите бързо й омаляваха и трябваше да бъдат преправяни. Мейрин започваше да изпитва нови чувства, които я караха в един миг да се ежи, а в следващия — да се изпълва с радост. От красиво дете тя се превръщаше в красива жена.

Дагда забелязваше начина, по който всички в двора гледаха господарката му. Жените, разбира се, й завиждаха. На два пъти гигантът забеляза, че младият гвардеец Ерик Лонгсуорд гледа Мейрин с неприкрито желание. Когато младежът усетеше, че го наблюдават, похотливата искрица изчезваше от погледа му.

Императрица Мария-Ирена дойде от двореца си, за да се срещне с Мейрин. Тя беше дълбоко религиозна жена, която живееше в уединение и целият й живот бе посветен на молитви и вършене на добри дела. Тъмните й очи тревожно огледаха лицето на Мейрин. Очевидно доволна от това, което видя, тя се усмихна на момичето и потупа майчински ръката му.

— Личи си, че сте добра млада девойка — каза тя толкова тихо, че останалите трябваше да напрегнат доста слуха си, за да я разберат. — Ще направя дарения на света Ана, майката на Света Дева Мария, за това, че Василий е успял да си намери подходяща жена. Ти нали знаеш, мила моя, че основното задължение на съпругата е да роди деца на съпруга си? — тъмните й очи се втренчиха в изчервилата се Мейрин.

— Дъщеря ми все още не е достатъчно голяма, за да зачене и роди деца, ваше величество — каза Еада.

— Така е, но това няма да трае дълго и тя скоро ще бъде готова. Отсега виждам женствеността в красивите й очи. Чуй ме, дете мое. Да бъдеш жена и покорно да се отдаваш на плътските желания на съпруга си е трудно, но твой дълг като съпруга е да го правиш. Майка ти, без съмнение, ти е разказала за безсрамния начин, по който биват зачевани децата. Това е наказанието, наложено ни от Бога заради греха на Ева и ние сме длъжни да търпим. Ти обаче можеш да направиш голяма услуга на душата си, като по време на този животински акт се концентрираш върху броеницата си — императрицата тревожно се вторачи в Мейрин, обзета от страх, че може би е шокирала горкото момиче с откровеността си.

Мейрин потисна желанието си да се разсмее. За англосаксонците сексът не беше табу и те му се отдаваха с удоволствие. Съпружеското щастие на Еада и Алдуин не беше тайна за никого, Бранд и Мейрин неведнъж бяха изненадвали родителите си, вкопчени в похотлива прегръдка. Двете деца винаги можеха да питат родителите си по всички въпроси, отнасящи се до плътския живот, и Еада бе доверила на дъщеря си, че въпреки че тези удоволствия могат да изглеждат малко странни, това не ги прави по-малко приятни.

Думите на императрицата изненадаха Мейрин, но тя знаеше, че трябва да се държи учтиво с възрастната дама, която й говореше така, само защото наистина се тревожеше за нея. Момичето инстинктивно усещаше, че Василий е много страстен мъж. Принцът й бе признал, че предпочита неопитните й целувки пред поведението на жените, които безропотно понасят прегръдките на своите съпрузи. Тя не можеше да си обясни, защо императрицата се беше обърнала към нея толкова официално.

— Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да ме посетите и да ми дадете мъдрите си съвети, ваше величество — каза учтиво Мейрин. — Няма да забравя думите ви.

Еада засия от гордост. Маниерите на дъщеря й бяха безупречни, а тактичността й бе похвална. Въпреки че за Еада бе чест Мейрин да бъде посетена от императрицата, тя не можеше да си обясни защо Мария-Ирена бе сметнала за необходимо да говори толкова мрачни неща на момичето. Мисълта, че някой може да се концентрира върху броеницата си в момент на върховна страст, беше неописуемо забавна.

След императрицата и останалите членове на рода Дукас дойдоха, за да поднесат почитанията си, и всеки от тях донесе по някакъв подарък за Мейрин. Някои от тях не бяха богати или не принадлежаха към благородния клон на семейството, но дори и те се гордееха с родството си с императора и с това, че сватбата на Василий с красивата чужденка отново ги извеждаше в центъра на вниманието. Бащата на принца бе починал, но майка му дойде да види Мейрин веднага след като императрицата си замина.

Илиана Дукас беше дребна, елегантна жена с надменен вид. Цветът на кожата й беше като този на сина й, но за разлика от него тя имаше права коса, прибрана на кок в основата на тила й. Очите на Василий бяха топли, а очите на майка му бяха безизразни и студени, и се оживяваха само когато говореше за единственото си дете. Майката на принца беше облечена във великолепна дреха от алена коприна със златна бродерия. Дори и императрицата не бе изглеждала толкова величествена.

Нейният подарък за Мейрин бе една прекрасна огърлица от украсени с филигран златни плочки с инкрустирани в тях аметисти.

— За да вървят в тон с очите ти — каза тя навъсено. — Синът ми ми каза, че очите ти имали цвета на аметист, но на мен ми се струва, че са по-скоро виолетови. Ти си много млада, но аз би трябвало да ти благодаря, че ще откъснеш сина ми от хедонистичния живот, който той водеше през всичките тези години. Аз не одобрявам приятелите му. Вярвам, че ще му бъдеш добра жена и няма да се държиш като някаква малка глупачка, която боготвори праха под краката му и му позволява да продължава с разпуснатия си живот. Дари ме с внуци колкото се може по-скоро! За мое нещастие, единствен Василий оцеля от всичките ми деца. Децата успяват да задържат мъжа край семейното огнище по-добре от жената — тя се вгледа в Мейрин: — Нали си достатъчно голяма, за да имаш деца?

— Не съвсем — намеси се Еада.

— Защо той ще иска да се ожени за нея, ако не за да се сдобие със синове? — раздразнено попита Илиана Дукас. — Синът ми трябва да има деца!

— Ние се обичаме — каза Мейрин — и скоро ще консумираме нашия съюз.

— Любов ли? — възрастната дама се разсмя грубо, но после въздъхна: — Любовта, мила моя, е само една илюзия, въпреки че сега ти едва ли ще ми повярваш. С времето ще научиш, че единствените реални неща на този свят са онези, които можеш да хванеш с ръцете си. Познавам сина си. Той те обича заради красивото ти лице и неопитността ти. Животът в Константинопол бързо ще те лиши от второто, затова пази първото също толкова ревностно, колкото го правеше и императрица Зоя, ако не искаш някой ден да загубиш Василий завинаги.

Мейрин изглеждаше доста разстроена и чертите на Илиана се смекчиха:

— Виж, детето ми, с годините аз наистина станах доста язвителна, но не съм толкова лоша, колкото ти се струвам. Просто се опитвам да ти спестя болката, която аз съм изпитала — тя се усмихна студено: — Ще се опитам да бъда добра свекърва, Мейрин, и да не се меся в живота ти, но ако имаш нужда от помощта ми, не се колебай да ме потърсиш! Аз искам само най-доброто за Василий и знам, че и ти искаш същото. Ние трябва да бъдем приятелки и съюзници. Няма нужда историята да се повтаря — завърши тя и си тръгна.

Когато Еада и Мейрин останаха сами, момичето възкликна:

— Колко странна жена е майката на Василий! Първоначално се уплаших от нея, но след това осъзнах, че я съжалявам, въпреки че не знаех защо.

Еада поклати глава:

— Може би съпругът й не е бил толкова добър с нея, колкото е Василий с теб. За жената съпругът и семейството са всичко. Жената тъгува, когато любимият й мъж се отнася зле с нея, но най-много я боли, когато загуби децата си. Надявам се никога да не изпитваш такава болка, Мейрин!

Момичето хвана ръката на майка си и я притисна към сърцето си. Откакто Алдуин и жена му я бяха осиновили, Еада бе изгубила две деца. Едното бе момченце, което бе живяло само един ден. Второто бе изгубено по време на бременността й и се бе оказало невъзможно да се определи дали е момче или момиче. След смъртта на Едит, Еада и съпругът й си мислеха, че няма да могат да имат повече деца, но саксонката бе забременяла отново само за да изгуби и двете деца. След това тя не бе успяла да зачене отново. Мейрин знаеше колко тежко майка й бе преживяла загубата на тези две деца и я разбираше напълно.

— Ще се опитам да се сприятеля с лейди Илиана, мамо.

— Така ще бъде най-добре, Мейрин. Когато с баща ти се върнем в Англия, семейството на Василий ще бъде твоето семейство. За да бъдеш щастлива, ти трябва да си създадеш приятели между членовете на клана Дукас.

 

 

Денят на сватбата наближаваше. Императорските шивачки работеха неуморно върху булчинските дрехи на Мейрин. Роклята бе изработена от златист плат и прилепваше плътно по тялото на момичето. Върху нея тя щеше да носи туника от златна коприна, обшита с аметисти, диаманти и перли. Косата на Мейрин щеше да бъде разпусната, за да показва, че е девствена, но на главата й щеше да бъде поставена изящна златна корона, украсена с диаманти и перли. Шивачките, които работеха по булчинската премяна, бяха много развълнувани и по време на последната проба зяпаха изумени бъдещата принцеса, която бе облякла сътворените от тях дрехи.

— Никога не съм виждала нещо по-красиво! — каза с въздишка Еада на дъщеря си.

Мейрин не й отговори. Тя се бе вторачила замечтано в отражението си в огледалото и си мислеше за деня, в който щеше да принадлежи на Василий. Строежът на бъдещия й дом вече бе започнал. Дворецът представляваше величествена сграда с куполен покрив и колонади. Беше разположен по средата на зелените хълмове отвъд Босфора. Мраморни стълби водеха от двореца до малко пристанище с мраморен кей. На всяка стълбищна площадка бяха засадени различни растения.

През седмиците преди сватбата Мейрин наблюдаваше работата на строителите отдалеч. Дворецът нямаше да бъде готов скоро и щяха да изминат много месеци, преди двамата да се настанят да живеят в него, но в деня преди бракосъчетанието момичето не можа да издържи на изкушението да види отблизо бъдещия си дом.

— Трябва да премина протока и да го видя! — възкликна тя пред принца, който бе дошъл на обичайното си сутрешно посещение. — О, Василий, трябва да ме заведеш! — Мейрин се хвърли в прегръдките му и го погледна настойчиво: — Моля те!

Той остави ръцете си да се плъзнат по тялото й. Пръстите му се спряха в основата на кръста й. Василий забеляза, че момичешкото й тяло променяше формата си с всеки изминал ден. Той я придърпа към себе си и усети пълнотата на гърдите й. Устните му засмукаха нейните и тя храбро го целуна. Принцът се разсмя:

— Значи искаш да видиш красотата, която създавам за теб, така ли, красавице моя?

— Да! Да! Да! — очите й бяха придобили аметистов цвят. Василий бе забелязал, че очите й ставаха по-светли, когато тя бе щастлива, и му се прииска Мейрин винаги да бъде толкова щастлива, колкото беше сега.

— Тогава, моя съвършена принцесо, още тази сутрин ще прекосим протока и аз ще ти покажа двореца, който строя за теб. Той ще бъде доказателство за моята любов към теб, Мейрин. Обожавам те, красавице моя! Никога преди не съм срещал друга като теб и никога няма да срещна такава. Ти си неповторима и си само моя!

Той я погледна в очите и Мейрин още веднъж изпита бурни, смесени чувства. Дали всички невести изпитваха същото? Едва ли бе така, защото на света нямаше друг мъж като Василий. В този момент тя си помисли, че всички тези чувства сигурно означаваха, че тя го обича. Мейрин срамежливо докосна лицето му с пръст.

— Обичам ви, милорд! — прошепна тя. — Вие ме направихте много щастлива.

Той й се усмихна нежно:

— О, моя съвършена красавице! Твоята детска неопитност не може да ти подскаже колко щастлива мога да те направя в действителност! С времето и това ще стане, а засега съм доволен, че вече си започнала да ме обичаш. Доволен съм и от това, че от утре ще ми принадлежиш завинаги.

Принцът учтиво поиска разрешение от Еада да заведе Мейрин на другия бряг и когато го получи, нареди да им приготвят кораб и поведе бъдещата си съпруга от Градинския дворец към пристанище Буколеон, в което можеха да спират само императорските плавателни съдове. Еада усмихнато ги гледаше как се отдалечават. Василий я бе поканил да ги придружи, но тя бе отказала, защото знаеше, че Мейрин трябва да остане сама с мъжа, за когото щеше да се омъжи на следващия ден.

Еада харесваше Василий. Той изглеждаше добър човек и се отнасяше с дъщеря й нежно и внимателно. Той бе направил всичко възможно, за да увери саксонката, че няма да консумира брака си с Мейрин преди първото месечно течение на момичето. Еада вярваше, че византиецът щеше да удържи на думата си, въпреки че според нея денят, в който дъщеря й щеше да стане жена, не беше далеч. В последно време тялото на Мейрин бе започнало да се развива бързо. Кръстът й бе започнал да се оформя, бедрата и гърдите й се бяха заоблили, а по ръцете, краката и срамните й части се бе появил мъх с цвета на праскова. Мейрин скоро щеше да бъде истинска жена.

Въпреки всичко това, у Василий Дукас имаше нещо необяснимо, което смущаваше Еада. Тя бе опитала да поговори с Алдуин за това, но съпругът й беше предубеден по отношение на дъщеря им и не искаше да слуша. От мига, в който той бе довел момичето в дома им, той бе решил, че няма да я даде за жена на обикновен саксонец, а на нормански благородник. Сега Алдуин бе успял да й намери дори по-добра партия и не искаше да чува лоша дума за Василий. Еада можеше само да се надява, женският й инстинкт да я е подвел този път. Тя обичаше Мейрин също толкова, колкото и Ателсбеорн, а може би дори и повече.

 

 

Корабът, с който пътуваха Василий и Мейрин, бързо прекоси Босфора. Принцът бе очарован от вълнението на своята любима. Корабът опря до мраморния кей и един роб веднага скочи на сушата и го привърза към една от забитите във водата до кея мраморни колони. След това робът подаде ръка на Мейрин, която бързаше да слезе от кораба. Василий слезе след нея и я поведе нагоре по хълма.

— В момента се зидат стаите — обясняваше той — и по стените още няма никаква украса. Ще имаме красиви стаи за забавления и вечери. Личните ни покои ще имат бани, а едно цяло крило ще бъде отделено за децата ни. Знаеш ли — каза той, като я прегърна — колко много те желая, мила моя?

— Струва ми се, че и аз също ви желая, милорд. Копнея по неща, които все още не познавам и не разбирам — призна си тя.

— Скоро — промърмори Василий в косата й — ти ще бъдеш жена, Мейрин. Утре вечер ще те взема в леглото си и ще започна да те подготвям за часа, когато това ще стане, а докато правя това, ти ще познаеш удоволствието.

— А вие ще изпитате ли удоволствие, милорд?

— Ще те науча как да ми доставяш удоволствие, моя съвършена красавице — отвърна принцът, допирайки устните си до ухото й.

Василий си помисли колко е възбуждащ ароматът на парфюма й, докато притискаше златисточервената й глава към рамото си. Велизарий беше очарователен любовник, но това красиво младо момиче го възбуждаше повече, отколкото който и да било преди. Съзнанието, че не може да я притежава сега и че ще трябва да изчака още, само щеше да направи удоволствието още по-голямо.

Мейрин се сгуши върху гърдите му. Тя все още не можеше да повярва, че този красив и влиятелен мъж я бе избрал за своя съпруга. Константинопол бе град, който се славеше с красивите си жени, и въпреки това Василий се бе спрял на нея. Мейрин не беше глупава. Тя осъзнаваше колко голяма е красотата й, но знаеше, че й липсваха всички останали качества, които имаха византийките и които тя смяташе, че принцът би искал да открие у бъдещата си съпруга. Момичето знаеше, че докато майка й е в Константинопол, ще има кой да й даде отговор на тази загадка. Василий я погали по главата:

— Много се умълча, Мейрин. За какво мислиш?

Тя вдигна глава, за да го погледне в очите, и каза:

— Мислех си колко много бих искала да ви направя щастлив, милорд!

Лицето му се сгърчи за миг. Това стана толкова бързо, че Мейрин не беше сигурна дали изобщо бе видяла нещо. Василий имаше чувството, че някаква огромна ръка внезапно бе стегнала сърцето му в стоманен обръч. Боже милостиви! Колко неопитна и сладка бе Мейрин! Изведнъж принцът осъзна, че наистина я обича силно. Не просто заради красотата й, а и заради чистотата и добротата на сърцето й.

— Колко съм щастлив, че те имам! — каза той тихо. — Не е необходимо да правиш каквото и да било, за да ме зарадваш. Това, че си до мен, е достатъчно. Знам, че утре ще бъдеш моя жена и това ме прави най-щастливият човек на света. О, Мейрин! Двамата с теб ще изживеем най-прекрасния живот. Обещавам ти!