Бертрис Смол
Чаровнице моя (17)

Глава шестнадесета

В кралския дом бяха намерени две малки стаи за Мейрин и Жослин и Ангус Леели заведе Жослин в тях след аудиенцията му при краля. В продължение на няколко минути след като леърдът си тръгна, Жослин стоя пред вратата на стаята. После внезапно я отвори и влезе вътре. Помещението беше празно.

Той изненадано се огледа. Намираше се в някаква вътрешна стая, в която имаше само една малка правоъгълна дъбова маса и два стола с високи облегалки. Той премина през стаичката, отвори намиращата се в дъното й врата и влезе във втора стая, която имаше голямо легло, един прозорец и ъглова камина. Жена му стоеше до прозореца и гледаше навън към града.

— Засега ще трябва да останем в Единбург — каза той.

— Защо? — запита тя, без да се обръща. — Искам да се върна у дома, в Ефлея, преди да стане невъзможно да пътувам! Мама ми липсва, а Мод не ме е виждала почти от половин година.

— Ерик Лонгсуорд трябва да бъде наказан за злодеянието си и аз трябва да се погрижа за това.

— Не може ли да го направи крал Малкълм? — в гласа й нямаше топлота.

— Може, но аз не му позволих. Ерик Лонгсуорд потъпка честта ми и мое право е да се срещна с него в двубой.

— А моята чест?

— Аз се бия за нашата чест, Мейрин.

— Аз пък не мисля така, милорд. Вие ще се биете с Ерик Лонгсуорд и ще го убиете, но не заради любовта си към мен, или защото сте вбесен от начина, по който този мъж се отнесе с мен. Ще го убиете, защото смятате, че ме е изнасилил и е сложил в утробата ми детето си. Дете, което вие трябва да признаете. Син, който ще бъде вашият наследник. Вие не се биете заради мен, Жослин! Вие се биете заради това, че сте ядосан, но аз ви казвам, че грешите — тя се обърна към него и Жослин видя в очите й гняв, който жена му отчаяно се опитваше да обуздае.

Гняв? Защо трябваше да изпитва гняв към него? Не беше ли той обиденият?

— Вече за втори път ми се кълнеш, че детето ти не е от Ерик Лонгсуорд, Мейрин. Аз те обичам и искам да ти вярвам, магьоснице, но как мога да го направя? — запита я той. В гласа му се долавяше отчаяние.

— Защо приемаш неговите думи, а не моите, Жослин? Дали защото той е мъж и следователно може да му се вярва повече? Ерик Лонгсуорд ме би и ме насили с ръцете си и устата си, но не мисля, че той е способен да се сношава с жена по нормалния начин. Той не ме изнасили. Ще бъда още по-пряма, милорд. Той не прониза тялото ми с члена си, нито пък пусна семето си в мен. Не мога да го кажа по-ясно, Жослин, Детето в корема ми беше заченато от нас в Йорк! Ако това дете е, както мисля, момче, и ти откажеш да го признаеш, аз ще се обърна към Църквата и краля. Повече не смятам да говоря за това, нито пък ще се оправдавам пред теб!

Той беше слисан от студенината й и осъзна колко беше вбесена Мейрин. Първата му реакция беше да й отвърне със същото, но някакъв вътрешен глас го предупреди, че ако направеше това, щеше да сложи край на връзката им. Жослин не искаше това, а му се струваше, че и тя не го искаше. Той внезапно си спомни предупреждението на Дагда, а след това се сети, че през по-голямата част от петте месеца, които бяха прекарали разделени с Мейрин, той не бе изпадал в сериозна опасност. Жена му обаче се бе чувствала застрашена и се бе страхувала не само за себе си, но и за нероденото си дете. Един от тях трябваше да отстъпи и Жослин виждаше, че това няма да бъде съпругата му. Той можеше да бъде също толкова упорит, колкото и тя, но така само щеше да задълбочи пропастта помежду им. Жослин осъзна, че трябваше да направи първия ход, ако искаше да си върне жената. Той трябваше да преглътне гордостта си, защото нейната гордост беше също толкова голяма.

— Помогни ми, Мейрин! — каза тихо той. — И на мен ми е трудно.

— Не мога да те накарам да ми повярваш, Жослин! — отвърна тя, но гласът й не беше толкова рязък като преди.

— Не разбирам как си могла да се отървеш от изнасилването.

— В началото — обясни тя — бях ужасена. Той ми каза какво точно смятал да прави с мен. Докато яздехме в бурята през първия ден, той управляваше коня си с една ръка, а с другата мачкаше гърдите ми. Толкова се срамувах, но не исках да умра. Исках да живея, за да се върна при теб и Мод в Ефлея! Мислех си, че със сигурност ще ме откриеш, преди да падне нощта, но ти не се появи.

— Не знаех къде да те търся, а снегът заличи следите ви, въпреки че дори и да не беше завалял, аз пак нямаше да разбера кои са следите ви.

Тя кимна:

— Знам, но тогава толкова се надявах, милорд! — Мейрин тихо продължи да му разказва за пътешествието с похитителя си. За това, как бяха срещнали останалите и как през първата нощ се бяха подслонили в изоставената ферма. Как беше научила, че пътуват за Шотландия. Докато Мейрин говореше, сърцето на Жослин се късаше, защото той усещаше, че няма право да се съмнява в жена си. Въпреки това недоверието го терзаеше, особено след жестоките думи на Ерик Лонгсуорд. Мейрин, изглежда, не криеше нищо, защото разказваше за страданията си с големи подробности, но тя все още настояваше, че Ерик Лонгсуорд не я бил изнасилил.

Когато свърши разказа си, очите й го погледнаха въпросително и Жослин разбра какво трябваше да направи, ако искаше да запази любовта и уважението на любимата си магьосница.

— Вярвам ти, Мейрин — каза той. — Наистина ти вярвам!

— И приемаш детето, което нося, за твое законно дете?

— Да! — отвърна той, без да се колебае, и за негова изненада Мейрин избухна в сълзи и се хвърли на врата му. Ръцете му инстинктивно я обвиха и когато Жослин почувства познатата топлина на тялото й и мекотата на прекрасната й коса, съмненията му започнаха да изчезват.

— Не трябва да плачеш, магьоснице. Ние отново сме заедно и аз никога вече няма да разреша да се отделиш от мен! — каза той и я погали по косата, за да я успокои.

— Толкова се страхувах — прошепна тя, — но повече се страхувах да покажа страха си, защото знаех, че ще бъда загубена, ако го направя, Жослин. Не искам да те загубя завинаги!

Тези нейни думи го накараха да осъзнае колко смело се бе държала тя всъщност.

— Ако искаш, ще те изпратя у дома още сега, докато все още ще ти бъде удобно да пътуваш. Детето трябва да се роди в Ефлея.

Мейрин поклати глава:

— Не! Няма значение къде ще се роди синът ни, както и няма значение къде е бил заченат. Аз също искам да си отмъстя на Ерик Лонгсуорд. Искам да го убиеш. Сама бих го убила, ако можех!

— Крал Малкълм ще уреди двубоя едва след празненствата по случай раждането на принц Едуард и сватбата на Кристина, тоест някъде през август. Детето ни трябва да се роди до Архангеловден, който се пада на двадесет и девети септември.

— Още една причина да останем тук, милорд. Не бяхме ли разделени достатъчно дълго?

— Поне Ерик Лонгсуорд вече няма да ни притеснява. Кралят нареди да го затворят до двубоя ни.

— Защо чак сега? Той бе оставен да ме наранява с думите си и лъжите си, откакто пристигнахме в двора.

— Той твърдял, че сте женени, Мейрин! Ти си отричала и това е предизвикало съмнение. Сега спорът е уреден, защото аз донесох доказателството за нашия съюз. Затова кралят нареди онзи злодей да бъде затворен.

— Добре! — каза тя с такъв тон, че Жослин не можа да се сдържи да не се разсмее.

— Почти съжалявам този човек — каза той.

— Това е, защото успя да ме върнеш при себе си — забеляза тя самодоволно и Жослин отново се разсмя.

— Да — отвърна той и за своя изненада усети, че се възбужда. — Ти отново си при мен, магьоснице. А сега какво да правя с теб? — той трябваше да я обладае, за да укрепи връзката им.

Мейрин му се усмихна прелъстително.

— Пътували сте доста, милорд — каза тя. — Без съмнение сте готов за една топла баня и за топло легло! Ще се погрижа да получите и двете незабавно.

Тя нареди на кралските слуги да донесат голяма дъбова вана за кралския гост. Неколцина яки слуги тичаха напред-назад между антрето и малката стая и носеха кофи с вода за ваната. Една слугиня донесе малко парче сапун. Когато всички те си бяха отишли и Жослин се бе съблякъл и се бе настанил удобно във ваната, Мейрин дойде да го изкъпе като добра съпруга, облечена само в долната си риза.

Тя коленичи пред ваната, взе сапуна, потопи го във водата и започна да го прекарва по гърдите на съпруга си с бавни кръгообразни движения. И двамата мълчаха. Ръцете й се придвижиха към раменете и врата му. После тя се зае с дългия му гръб. Ръцете й преминаваха по цялата му дължина и търкаха ли, търкаха. Тя стигна до основата на гърба му и Жослин се раздвижи, когато жена му се зае със задника му.

От парата, която се вдигаше над ваната, кожата на Мейрин беше порозовяла. Влагата правеше ризата й прозрачна и гърдите й се виждаха под плата. Зърната й бяха набъбнали и членът му бе толкова раздразнен от тази гледка, че щръкна над водата. В ъгълчетата на устните на Мейрин заигра лека усмивка, но тя не каза нищо и плъзна сапуна по плоския корем на съпруга си.

— Нали няма да забравиш краката? — запита я той.

— Не, милорд, ще измия и краката ви — тя вкара и другата си ръка във водата и придвижи сапуна по единия му крак, като започна от бедрото и стигна до глезена, след което бавно прекара сапуна между пръстите на Жослин. После направи същото и с другия му крак.

Той се беше приготвил да изскочи от ваната, но преди да го направи, Мейрин бе започнала да мие гъстата му коса, като жулеше скалпа му с такава жестокост, че той я помоли:

— Имайте милост, лейди! Това е бедната ми глава!

— Познавам частите на тялото ви, милорд, включително и този грубиян — тя стисна пулсиращата му мъжественост, — дето ме гледа толкова смело! — после Мейрин изля върху главата на съпруга си кофа чиста топла вода, последвана от още една кофа, но този път със студена вода. — Сега вече си годен за компанията на човешки същества, Жослин дьо Кобург! — каза доволно тя и се отдръпна от ваната.

Жослин се изправи ухилено, отърси се от останалата по него вода и взе грубата кърпа, която Мейрин му подаде, за да се избърше. В антрето беше студено, но когато Жослин влезе пак в спалнята, той откри, че жена му беше спуснала кепенците на единствения прозорец, а в камината гореше огън. Очите му привикнаха с полумрака и той видя, че Мейрин беше легнала гола в леглото.

— А сега, милорд, след като изпълних съпружеския си дълг, като се погрижих за чистотата ви, ще се погрижа и за другите ви нужди, ако ми позволите.

Жослин остави очите си бавно да я огледат. Детето, което трябваше да се роди след няколко месеца, бе закръглило приятно корема й. По някаква причина тя му се струваше по-чувствена, отколкото когато и да било преди. Тя го изкушаваше неимоверно и дори и слабата сянка на съмнение, която човъркаше съзнанието му, не можеше да намали желанието му.

Мейрин се подпря на лакът и погледна съпруга си. Кофата студена вода, която беше изляла върху му, очевидно не беше убила желанието му да я има и мъжествеността му стърчеше право напред.

— Не си ли намерихте някоя крепостна женица, докато ме нямаше, милорд? — подразни го тя.

— Не, магьоснице — отвърна той и се намести до нея на леглото. Устните им се сляха в нежна целувка, после — в още една и в още една. Жослин нежно бутна жена си по гръб и започна да целува бузите й, клепачите й, лицето й и вдлъбнатината под ухото й.

Мейрин усети, че се отпуска за първи път след толкова месеци. Струваше й се, че никога не се бяха разделяли, и тя въздъхна доволно и протегна ръка, за да го погали по тила.

— За мен не съществува друга жена, освен теб, магьоснице! — прошепна Жослин в ухото й. Устните му минаха по дължината на рамото й и се преместиха върху красивите й гърди, които бременността беше направила изключително чувствителни. Той целуна втвърдените им зърна и започна да ближе всяко от тях. Докато езикът му галеше нежната й кожа, ръцете му милваха тялото й и мачкаха гърдите й. Жослин я обърна срещу себе си така, че дупето й докосваше члена му, и в продължение на няколко минути си игра с гърдите й. После нежно обви корема й с двете си ръце и за своя изненада почувства движенията на детето.

— Той рита доста силно за такова малко човече — каза Жослин.

— Той трябва да бъде силен, любов моя — отвърна Мейрин и се обърна с лице към съпруга си.

— Бих те обладал — каза той, — но ме е страх да не нараним детето.

— Ние не наранихме Мод. Всъщност аз мисля, че желанието ни един за друг е добро за детето — тя разтвори краката си и той се плъзна между тях, като остави единия й крак под себе си, а другия вдигна високо.

Жослин я опипа и откри, че тя беше влажна и готова за него. Той проникна нежно в тялото й и радостното изражение, което се изписа на лицето й, когато пулсиращата му мъжественост я изпълни, едва не го разплака. Виолетовите й очи сякаш се разшириха и той забеляза, че Мейрин плаче. Двамата се любиха с нежна страст, докато не изпитаха екстаза, който бе познат само на влюбените.

След това тя заспа, доволна и наситена на любенето му. Жослин гледаше спящата си съпруга и се питаше как бе могъл да се усъмни в нея. Той самият бе копеле по рождение, но не бе имало никакво съмнение кои са родителите му. Майка му винаги бе имала безупречно поведение. Тя не бе познавала друг мъж, освен баща му. Жослин трябваше да забрави! Трябваше да преглътне съмненията си, защото — ако не го направеше — щеше да загуби жена си, а той осъзнаваше, че за него Мейрин означаваше много повече, отколкото всеки друг на света.

 

 

Шотландският кралски двор не беше толкова възпитан и изискан като английския, но притежаваше някакъв груб чар, който се харесваше на Жослин. Влиянието на кралица Маргарет обаче започваше да се чувства и съпругите, и дъщерите на благородниците започваха да откриват, че харесват деликатността, добрите обноски и очарованието, които кралицата бе донесла със себе си. Извън кралския дом обаче мъжете се държаха както обикновено. През по-голямата част от лятото Жослин ходеше на лов за елени и сърни, и на риболов за сьомга и пъстърва с Ангус Леели и приятелите му.

Всяка вечер той се връщаше спокоен и доволен и Мейрин го къпеше както през първия ден. Вечер те ходеха в голямата зала, където вечеряха и разговаряха с новите си приятели, слушаха гайдарите, които свиреха диви и продължителни мелодии, които можеха да накарат човек да се разплаче, и гледаха мъжете да танцуват танци, които бяха толкова стари, че бяха изгубили истинското си предназначение някъде във времето.

Кралят имаше бард — един старец, който беше висок два метра, с подобна на грива бяла коса и глас, който бе чист и ясен като планински въздух. Името му беше Сеосаид Маккаймбол и когато пееше историите си за отминали дни, за спечелени битки и за изгубена любов, в голямата зала настъпваше гробна тишина.

Новороденият син на краля беше здраво дете и целият двор се радваше заедно с Малкълм Сеан Мор и жена му. Маргарет бе родила сравнително леко и сега искаше да има още деца. Мейрин и тя все още бяха приятелки и Мейрин я бе подкрепила в трудните моменти на раждането, което накара кралицата да й обещае, че ще бъде при нея, когато настъпеше и нейният час. Мейрин и Жослин не бяха скрили факта, че детето им щеше да се роди в Единбург, защото сватбата на Кристина нямаше да бъде отпразнувана преди края на август.

Ангус Леели бе изключително благодарен на Мейрин, че му беше отворила очите за любовта на Кристина. Както Мейрин бе предсказала, той бързо се беше влюбил в сестрата на кралицата и готовността, с която тя бе отвърнала на чувствата му, го беше направила най-щастливия мъж на света. Мейрин се радваше, като ги гледаше заедно.

Сватбата в кралското семейство беше повод за празнуване в шотландския двор. Времето в края на лятото беше идеално — ясно и топло, а не мъгливо и влажно.

— Сезонът ще бъде добър за лов на диви патици — забеляза Ангус по време на тържествата около сватбата му. — Ще дойдете ли в Гленкирк, Жос?

— Бих искал, Ангус, но детето трябва да се роди скоро и веднага щом Мейрин се почувства достатъчно добре, за да може да язди, ще трябва да се върнем в Англия. Там ще имам много работа по строежа на замъка в имението ни, а Мейрин иска отново да види Мод. Дъщеря ни сигурно няма да си спомня майка си. Само едно нещо ни задържа тук, но сега, когато сватбата ви беше отпразнувана, кралят ще трябва да определи деня на двубоя ми с Ерик Лонгсуорд.

— Знаеш ли дали му е било разрешено да се упражнява по време на престоя си в затвора? — запита леърдът.

— Да. Аз лично помолих краля да му даде тази възможност. Няма да се бия с човек, който е прекарал няколко месеца затворен в някаква килия. Това няма да бъде почтено.

— А почтено ли е да разделяте младоженеца от младоженката, милорд Дьо Кобург? — принцеса Кристина се беше приближила до тях и бе хванала съпруга си под ръка. Тя беше много красиво момиче и в този ден изглеждаше още по-хубава в златистата си рокля. Ангус я целуна леко по челото.

— Обещавам никога вече да не те пренебрегвам, момиче — каза той с обич.

Жослин се усмихна и остави брачната двойка, за да потърси жена си. Той намери Мейрин да седи с кралицата. Напоследък у Мейрин имаше някакво излъчване, което сякаш нарастваше с нарастването на детето в корема й. Жослин се наведе и я целуна по косата:

— Уменията ви заслужават похвала, лейди. Никога не съм виждал по-щастлива двойка от Ангус и Кристина.

— С изключение на нас двамата — отвърна тя с усмивка.

— Неведоми са пътищата Господни — намеси се кралицата. — Чудя се дали щяхме да забележим любовта на Кристина към Ангус, ако Мейрин не ни беше казала за нея. Подобно на мен сестра ми също смяташе, че й е отредено да бъде дете на Църквата, което бе една голяма заблуда.

— Като гледам колко е здрав и жизнерадостен малкият Едуард — каза Мейрин, — знам, че Божията воля е била вие да се ожените за краля.

— Какво за краля? — запита Малкълм Сеан Мор, който се бе приближил, за да се присъедини към групичката им.

— Обсъждахме Божията воля и как тя ни донесе голямо щастие, защото слушахме Бог и му се подчинявахме — отвърна кралицата.

— Мислите ли, че съм Божи инструмент, лейди? — пошегува се кралят. — Признавам, че притежавам божествен инструмент, но не знаех, че той изпълнява Божията воля. Може пък да съм сгрешил.

— Милорд! — кралицата се изчерви, но въпреки това скастри съпруга си. — Пазете се от богохулство, за да не ви накаже бог по начин, който няма да ви се хареса.

— Опазил ме господ — разсмя се кралят. После стана сериозен и се обърна към Жослин: — За онзи спор между вас и Ерик Лонгсуорд: още ли искате двубой?

— Да, милорд.

— Така да бъде тогава, Жослин дьо Кобург. Ще се срещнете с врага си на първи септември. Съгласен ли сте?

— Да. Колкото по-скоро, толкова по-добре, защото трябва да се връщаме в Ефлея.

— Ако се биеш на първи и не бъдеш ранен сериозно, можем да си тръгнем няколко дни след това — каза Мейрин.

— Ами детето? Ще бъде ли то в безопасност? Мислех, че възнамеряваш да останеш тук, докато родиш.

— Детето трябва да се роди към края на месеца. Ако пътуваме бавно и внимаваме, мисля, че ще можем да се приберем в Ефлея навреме. Струва ми се, че бих поела риска, за да се върна у дома навреме за раждането, Жослин.

— Да изчакаме и после ще решим, Мейрин. Не искам да застрашавам живота ти, по какъвто и да било начин.

Мейрин бе доволна, че съпругът й бе толкова внимателен и загрижен за безопасността на детето и жена си. Опасността за нея беше минимална. Тя се боеше повече за живота на Жослин. Двубоят, в който той щеше да защити честта си, нямаше да се проведе на кон, защото Ерик Лонгсуорд не беше обучен за такъв вид бой. Боят на кон бе въведен в Англия от норманите. Жослин щеше да срещне противника си пеша и двамата щяха да се бият с мечове. Единствено смъртта на единия можеше да прекрати двубоя.

— Не искам да гледаш боя — каза Жослин на жена си вечерта преди битката.

— Каква съпруга ще бъда, ако не гледам с гордост как поразяваш врага си?

— Остава малко време до раждането на детето. Ти никога не си присъствала на двубой, нали?

— Не.

— Това е борба до смърт, Мейрин. Оръжията ни няма да бъдат притъпени, за да не можем да си нанесем сериозни наранявания. Ерик Лонгсуорд и аз ще излезем на арената, знаейки, че само един от нас ще я напусне жив. Дори ако аз, опазил господ, загина, смъртта на Ерик е сигурна, защото крал Малкълм ще нареди да го екзекутират.

— Тогава защо изобщо ще се биеш с него, Жослин?

— Говорили сме за това и преди, Мейрин. Честта ни трябва да бъде отмъстена. Що се отнася до Ерик, той ще иска да ме убие, защото смята, че ако не може да те има, аз също не трябва да те притежавам.

Тя потръпна и каза:

— Според мен мъжете са глупаци, но както би казала кралицата, бог не е дал друг избор на жените.

Жослин се разсмя и я прегърна:

— Не се тревожи, магьоснице. Бог е на моя страна в този спор. Аз ще победя Ерик Лонгсуорд!

Тя се отдръпна раздразнено от прегръдката му.

— Ще се погрижа Лоял да приготви снаряжението ти — каза тя и излезе.

— Страхува се — каза Дагда, който бе стоял наблизо и бе чул всичко.

— Иска ми се тя да не гледа утре.

— Съжалявам, че не можете да я спрете, милорд, но щом не можете, тогава трябва да я забравите и да се концентрирате върху задачата да убиете Ерик Лонгсуорд. Не оставяйте страховете ви по отношение на Мейрин да завладеят съзнанието ви, защото, ако го направите, ще изгубите контрол над себе си. Може дори да загубите жена си.

Жослин кимна.

— Знам — каза той, — но аз няма да изгубя, Дагда! Дори той да ме убие, аз ще го убия първи.

— Не говорете за смърт, милорд. Това носи лош късмет. Утре вие ще се срещнете с Ерик Лонгсуорд на арената и ще го убиете възможно най-бързо.

Тази нощ Мейрин не можа да спи. Тя обикаляше нервно малкото преддверие, докато четирите му стени не започнаха да й се струват потискащи и тя не взе палтото си и отиде в параклиса. Мейрин коленичи в светия дом и се почувства по-спокойна. Малкият параклис бе построен по нареждане на Маргарет и представляваше малка стая с каменни стени, разположена в една кула в кралския дом. Олтарът беше от резбован дъб и върху него горяха две златни свещи. Когато Мейрин свърши молитвите си, тя усети, че в помещението имаше и друг човек, и се огледа, за да види кой е той. Зад нея бе застанал отец Тургот, изповедникът на кралицата.

— Искате ли да се помоля с вас, милейди Мейрин? — запита той.

— Моля — отвърна тя и свещеникът коленичи до нея.

Когато казаха молитвите си, той я попита:

— Искате ли да се изповядате пред мен, милейди?

— О, да! — отвърна тя и се почувства поласкана, че Тургот я бе попитал, защото той обикновено не изповядваше никого другиго, освен кралицата. Мейрин изведнъж осъзна, че не се беше изповядвала, откакто бе пристигнала в Единбург. Какво ли щеше да си помисли за нея отец Тургот? Тя сложи ръце в неговите и започна изповедта си. Ако свещеникът бе шокиран от думите й, той с нищо не го показа. Мейрин свърши и той каза:

— Греховете ви са малки, милейди, и вие сте страдали много. Страхът, който изпитвате за съпруга си, който трябва да защити своята и вашата чест утре, е много по-голямо наказание, отколкото наказанията, които бих могъл да ви наложа аз — той положи ръцете си върху наведената й глава, благослови я и каза: — Вървете си в мир, дъще — после й помогна да се изправи, защото големият й корем я правеше тромава.

Мейрин се върна в спалнята си и успя да подремне малко, но се събуди в мига, в който Жослин стана от леглото.

— Къде отиваш? — запита тя. — Твърде е рано за двубоя.

Тя се зачуди защо ли гласът й звучеше толкова странно. Жослин, изглежда, не забеляза това.

— Отивам на утринна литургия и да получа благословия.

— Ще дойда с теб — каза тя и нервно отметна завивката.

— Не. Искам да останеш тук, Мейрин. Тази сутрин трябва да остана сам с мислите си. Сега не мога да мисля за теб!

Той излезе, но Мейрин не можа да заспи. Тя стана, облече се и отиде в голямата зала, за да потърси Дагда.

— Той не поиска да отида с него на месата — каза тя тревожно. — Каза ми, че искал да остане сам. Какво му става, Дагда?

— Не трябва да ходиш да гледаш боя — бе откровеният отговор на ирландеца.

— Той ми е съпруг! Той отива, за да отмъсти за честта ни! Разбира се, че трябва да бъда там!

— Напротив, не трябва. При нормални обстоятелства лорд Жослин щеше да бъде горд да се бие пред теб, но ти трябва да раждаш скоро и той се страхува, че, след като никога преди не си гледала бой до смърт, може да се уплашиш и да пометнеш. Той ще мисли за теб, докато ще трябва да се концентрира върху битката.

— Искаш да кажеш, че присъствието ми може да застраши живота на съпруга ми и да промени изхода от двубоя — Мейрин изглеждаше замислена.

— Той ще спечели, независимо дали ти си там или не, защото бог е на негова страна, но ще му бъде по-лесно, ако не трябва да понася бремето на твоето присъствие.

— Какво ще кажат хората, ако не отида, Дагда?

— Кога те е интересувало какво ще кажат хората? Придружи го до арената, обяви публично, че го обичаш, и се върни в покоите на кралицата, за да изчакаш завръщането на съпруга си.

— Защо не ми каза това по-рано, Дагда?

— Защото нямаше да ме послушаш, нали, детето ми? Сенките под очите ти ми подсказват, че си прекарала безсънна нощ. Вярвам, че сега си по-склонна да се вслушаш в разума — гигантът я прегърна: — Ти ще ме послушаш, нали?

— Да, Дагда. Ще пожелая на съпруга си бог да е с него и ще изчакам завръщането му в покоите на кралицата.

Когато Жослин научи, че Мейрин е променила решението си, той се зарадва, защото знаеше, че Дагда бе прав.

Ако двубоят беше част от турнир, той би започнал в средата на следобеда. Двубоят като спектакъл можеше да излезе извън контрол, когато жаждата за кръв у противниците нараснеше, и само тъмнината на нощта можеше да прекрати такъв турнир. Днешният бой обаче щеше да бъде само между двама мъже, така че трябваше да започне два часа преди пладне. Въпреки че всички места на арената бяха заети, атмосферата беше мрачна. Ставаше въпрос за сериозен спор.

За случая Мейрин бе облякла пурпурночервената си рокля и бледолилава брокатена туника. На гърдите си имаше висящ на тежка златна верига кръст от злато, емайл и перли, който й бе подарен от кралицата. Косата й беше прибрана в две дебели плитки, които се спускаха от всяка страна на главата й, върху която бе сложила златистия си воал. Бременността й личеше и тя не се опитваше да я прикрие, докато придружаваше съпруга си до мястото на краля. Събития от този род се съпровождаха от определена тържественост и Жослин се обърна към жена си:

— Лейди, въз основа на думите ви и от ваше име поставям живота си в опасност, за да се бия с Ерик Лонгсуорд. Знаете, че каузата ми е справедлива.

— Милорд — отвърна тя, — можете да се биете, защото каузата ви наистина е справедлива.

Жослин дьо Кобург целуна жена си и докосна корема й — нещо, което се стори на зрителите като благословия, след което Мейрин се обърна и гордо се отправи обратно към будоара на кралицата.

— Мейрин Алдуинсдотър! — извика Ерик Лонгсуорд след нея. — Няма ли да ми пожелаеш късмет? Няма ли да пожелаеш късмет на бащата на детето си?

За миг Мейрин спря, вцепенена от звука на гласа му. Мейрин се беше тревожила най-вече за съпруга си и не беше забелязала викинга, въпреки че той, естествено, се намираше на арената. За миг й се прииска да се обърне и да го обсипе с проклятия, но реши, че най-лошото, което можеше да направи за Ерик сега, бе да се престори, че не го забелязва. Тя вдигна високо глава и продължи по пътя си.

Оставаха само няколко минути до началото на двубоя. Дагда изблъска Лоял настрани и провери снаряжението на Жослин. Рицарят беше облечен в ризница, която покриваше цялото му тяло. Заостреният му шлем имаше наличник. Носеше петоъгълен щит, на който върху небесносин фон бяха изобразени златен диагонал, златна роза в горната половина и златна звезда в долната. Златната роза бе част от герба на баща му и Раул дьо Роан бе разрешил на сина си да я използва. Златната звезда бе поставена в чест на Мейрин, защото за Жослин звездата бе символът на магьосниците. Върху златния диагонал бяха изписани думите „Honoria Supra Alis“ — „Честта над всичко“ — девиз, който той сам си беше избрал. Най-важната част от снаряжението му беше двуостър меч с прост кръстовиден предпазител и голяма контратежест на дръжката. Дагда откъсна един косъм от главата си и го прокара по острието. Косъмът се разцепи веднага. Ирландецът се усмихна на Лоял.

— Много добре, момко — каза той одобрително. После погледна към Жослин: — Готов сте, милорд.

През прозорците на будоара на кралицата долитаха насърчителните викове на зрителите. Мейрин инстинктивно потръпна и почувства как детето в утробата й почти подскочи. От мястото си тя не виждаше арената и беше съвсем сама. Дори и слугините на кралицата бяха отишли да гледат двубоя.

„Не трябва да се страхувам! — каза си тя. — Бог е на наша страна в този спор. Единствено смъртта на Ерик Лонгсуорд от ръката на Жослин може да изчисти петното от честта ми и да изтрие всяка сянка на съмнение относно бащинството на детето ми. Когато Жослин победи Ерик, всички ще разберат, че не съм излъгала.“ Мейрин не беше глупава и знаеше, че много от шотландците в двора вярваха на думите на викинга, въпреки вярата на кралицата в разказа на приятелката й.

Тя за кой ли път се запита защо Ерик Лонгсуорд не я беше изнасилил наистина. Защо беше смятал, че я обладава, като вкарва пръстите си в съпротивляващото се тяло на жертвата си? Докато се беше гаврил с нея, а и след това, той й бе говорил, като че ли наистина я обладаваше, и тази маска на самоувереност и сигурност никога не бе напуснала лицето му. Мейрин бе започнала да вярва, че той наистина бе смятал, че я притежава изцяло по нормалния начин. Ако това бе така, то Ерик Лонгсуорд наистина беше луд.

Някъде далеч под нея се разнасяха виковете на тълпата, която наблюдаваше боя. Боже господи! Защо се беше съгласила да не присъства? Сега трябваше да бъде в павилиона на краля и да наблюдава и окуражава съпруга си в победата му! Внезапно Мейрин усети, че навън бе настъпила тишина. Тя се заслуша внимателно, но не можа да чуе нищо, освен свистенето на вятъра около кулата.

Мейрин почувства как тялото й се стяга от страх. Какво се бе случило? Защо бяха спрели да викат? „Трябва да отида при Жослин!“ — помисли си тя, но краката й не искаха да помръднат. В продължение на известно време тя не можеше да мръдне, нито да си поеме дъх. Помисли си, че ако съпругът й е мъртъв, и тя също иска да умре. После над арената се разнесе мощен радостен възглас и в този миг Мейрин разбра, че Жослин беше победил противника си.

Тя се хвана за един стол с висока облегалка, за да не падне. Цялото й тяло се отпусна от облекчение. Тя си пое дълбоко дъх на няколко пъти и усети как силите й се възвръщат. Сега можеше да отиде при съпруга си и всичко щеше да бъде наред. Направи крачка напред и за нейна най-голяма изненада между краката й потече вода, която направи голяма локва на пода. Когато осъзна какво означаваше това, тя се вцепени. Детето щеше да се роди с няколко седмици по-рано! Мейрин бе обзета от страх и още веднъж не можа да помръдне.

Маргарет и придворните й дами се втурнаха в стаята, за да я прегърнат, но тя им даде знак да стоят настрани. Майката на кралицата първа разбра какво се беше случило. Тя нежно сложи ръка върху рамото на Мейрин и я заведе до един стол.

— Боли ли те? — запита тя.

Мейрин поклати глава.

— Не трябва да се плашиш, скъпа — каза лейди Агата. — Това е второто ти дете, нали?

— Твърде е рано — отвърна Мейрин.

— Колко рано?

— Три седмици, може би четири.

— Всичко ще бъде наред — успокои я майката на кралицата. — Много деца, които са се раждали с няколко седмици по-рано, са доживявали до дълбоки старини.

— Искам си съпруга. Искам Жослин!

— Ще изпратя едно от момичетата да го доведе — каза лейди Агата. — Първо трябва да ти намерим удобно място, скъпа, и да свалим мокрите ти дрехи.

— Милейди Маргарет! Той добре ли е? Той ли победи?

— Да, Мейрин, съпругът ви е добре, а Ерик Лонгсуорд е мъртъв. Той никога вече няма да ви създава неприятности, скъпа приятелко.

— Слава богу! — прошепна Мейрин и припадна.

Събуди се в собствената си спалня. Дрехите й бяха свалени. Около раменете й беше увит мек вълнен шал, но освен него тя нямаше друго по себе си. Лейди Агата ръчкаше огъня в ъгловата камина, а кепенците на прозореца бяха махнати. Възрастната жена се изправи и като видя, че Мейрин се е съвзела, каза:

— Нали нямате нищо против да остана тук, скъпа? Знам, че майка ви сигурно ви липсва в този момент.

— Благодаря ви, милейди. Къде е съпругът ми? Мога ли да видя Жослин?

— Разбира се — отвърна майката на кралицата. — Той и вашият белокос гигант чакат в другата стая. Нека да ви покрия със завивката и след това ще ги доведа и двамата, защото гигантът няма да се успокои, преди лично да се увери, че сте добре. Кой е той?

— Той е човекът, който отгледа майка ми и мен — отвърна усмихнато Мейрин. — Това е дълга история, милейди.

— Ще ми я разкажете по-късно — лейди Агата се усмихна и отиде да извика Жослин и Дагда.

— Ти си ранен! — извика Мейрин, когато съпругът й влезе в стаята и се приближи до леглото. Той беше гол от кръста нагоре и имаше чиста превръзка около рамото си. Бинтът бе почервенял от кръв.

— Просто драскотина — отвърна Жослин. — Ти как си?

— Водите ми потекоха, което означава, че детето ще се роди по-рано, но болките все още не са започнали. Ела по-близо и дай да ти видя раната.

Той седна на леглото и Мейрин развърза превръзката му.

— Добре съм — опита се да възрази Жослин.

— Няма да бъдеш добре, ако тази рана не бъде превързана както трябва.

— Той не ми даде да го превържа — каза Дагда, който също беше влязъл в спалнята. — Нищо не можеше да го спре да се втурне при теб и да ти каже, че е добре.

— Той е мъртъв — каза Жослин — и никога вече няма да те нарани или обиди, магьоснице!

Тя кимна, после каза:

— Трябва да превържа раната ти. Милейди Агата, ще ми подадете ли една долна риза? Дагда, ще ми трябва мъх, за да затворя раната. Ти знаеш точно от кой вид. Можеш ли да го намериш наблизо?

— Помислих, че може да потрябва, и предварително събрах малко. Ще отида да го донеса.

Майката на кралицата не се противопостави на действията на Мейрин. Всъщност тя смяташе, че това, което младата жена правеше, бе похвално, тъй като все още нямаше родилни болки, а съпругът й се нуждаеше от помощ. Агата подаде на Мейрин ризата, която й бе поискала, и я запита:

— Ще ви трябва ли вода, скъпа?

— Да, милейди, а също и чист плат за превръзка и вино, с което да почистя раната — Мейрин навлече ризата и стана от леглото. Детето в корема й си почиваше и събираше сили за предстоящото си раждане. Жослин я прегърна и те останаха така в продължение на няколко минути. Той помириса косата й и Мейрин измърка щастливо.

— Толкова се страхувах — каза му тя. — От будоара на кралицата не можех да виждам арената, но чувах виковете на тълпата. Тогава те изведнъж замлъкнаха…

— Бях повалил Ерик Лонгсуорд на колене и тогава го убих — каза тихо Жослин.

— Но той те е ранил!

— По случайност — отвърна съпругът й с безгрижна усмивка.

Тя се отдръпна от него и погледна към дълбоката рана, която се беше покрила със съсирена кръв.

— Ако е имал малко повече късмет, ти никога вече нямаше да можеш да използваш тази си ръка. Там има един мускул, който, ако Ерик го беше срязал, щеше да те остави инвалид. О, господи! Погледни само тези ожулвания! — ръката й тревожно премина по тялото му, по другата му ръка и рамо. Жослин се намръщи няколко пъти, но не изгуби чувството си за хумор.

— Лейди — пошегува се той, — моля ви да спрете, преди да съм забравил, че днес ще раждате.

Лейди Агата бе влязла в стаята тъкмо навреме, за да чуе тази забележка, и се разсмя. Думите на Жослин я накараха да си спомни толкова много неща, защото тя и съпругът й също се бяха шегували така един с друг. Това беше знак за щастие в семейството.

— Ето ви някои от нещата, от които имате нужда, скъпа — каза тя на Мейрин. — Ще проверя дали водата в котлето над огъня се е сгорещила.

— Сядай на леглото! — нареди Мейрин на съпруга си.

— Ще ти помогна — Дагда се бе върнал в спалнята и носеше мъха.

Мейрин кимна и лейди Агата веднага разбра, че младата жена и Дагда бяха работили заедно и преди. Майката на кралицата застана мълчаливо встрани, защото знаеше, че ако Мейрин имаше нужда от нещо, щеше да й каже. Дагда подаде на Жослин малък леген. Мейрин задържа ръцете си над легена и Дагда ги поля с вино. Гигантът отнесе легена и го замени с друг, който беше напълнен с вряла вода. Той подаде на Мейрин чисто парче плат, което тя потопи във водата и започна да чисти с него съсирената кръв от раната. Водата бързо се зачервяваше от кръвта и Дагда трябваше да я сменя три пъти, преди раната да бъде почистена. Въпреки че силното кървене беше спряло, раната все още беше отворена и сега кървеше леко. Водата беше сменена още веднъж и Дагда наля малко вино в легена. Той подаде на Мейрин чист сюнгер и хвана рамото на Жослин, докато тя дезинфекцираше раната със силното вино. Жослин се намръщи леко от болката.

— Трябва да обгоря раната — каза Мейрин на съпруга си. — Ако не го направя, тя може да се отвори отново. Няма да загубиш повече кръв.

— Добре — каза той. И преди бяха обгаряли раните му. Не беше много приятно преживяване.

Дагда бе поставил камата си върху решетката на камината. Когато острието се нажежи до червено, той взе камата и я подаде на Мейрин. Тя притисна острието към раната и успя да я затвори. Малката стая се изпълни с миризмата на изгорена плът. Жослин изстена високо и затвори очи от болка.

Мейрин бе пребледняла и от особеното изражение на лицето й лейди Агата предположи, че родилните болки бяха започнали. Възрастната дама подозираше, че Мейрин нямаше да каже нищо, преди да се погрижи за съпруга си. Майката на кралицата гледаше как Мейрин внимателно постави студения мъх върху обгорената рана, след което я превърза и се отдръпна, за да огледа творението си. Доволна от работата си, Мейрин наля на съпруга си един бокал вино и му го подаде, като преди това пусна в него една щипка от някакъв бял прашец, който Дагда извади от една кесийка.

— Това е болкоуспокояващо — обясни Мейрин. — В него има хвойна, пелин и вратига — тогава по лицето й премина силен спазъм.

— Милорд Дьо Кобург — каза майката на кралицата, — трябва да ви помоля да станете и да отстъпите леглото на жена си. Тя беше толкова загрижена за вашето състояние, че както изглежда, забрави за своето.

— Добре съм — възрази слабо Мейрин.

Жослин изпи лекарството, стана и помогна на жена си да легне в леглото.

— Вие направихте повече, отколкото трябваше, лейди — каза той тихо. — Наистина сте добра дъщеря на майка си. Еада ще бъде толкова горда, когато й разкажа за поведението ви!

Мейрин се изкиска:

— Да, милорд, аз наистина съм добра дъщеря на майка си и тя ме е научила да изпълнявам задълженията си като добра съпруга.

Агата разбра, че това е някаква шега между Мейрин и Жослин. С помощта на гиганта майката на кралицата превърна малката стая в родилно, въпреки че никога преди не беше използвала помощта на мъж в такава ситуация. Дагда, изглежда, знаеше какво трябва да прави. Тя не можа да сдържи любопитството си.

— Виждал ли сте как се раждат деца? — попита го тя.

— Да, милейди. Присъствах на раждането на милейди Мейрин и на раждането на дъщеря й Мод.

Лейди Агата си помисли, че това е много интересно, и с изненада откри, че отговорът на ирландеца не я шокира. Тя кимна одобрително, когато Дагда постави няколко дебели възглавници под гърба на Мейрин, които я повдигнаха в полуседнало положение. Той със сигурност знаеше какво прави и когато Мейрин забеляза любопитството на възрастната дама, тя се обърна към нея с думите:

— Имаме доста време, милейди Агата, така че ще ви обясня положението на Дагда.

Майката на кралицата слушаше удивена разказа на Мейрин. Тя нямаше причина да не вярва на Мейрин, а и младата жена очевидно казваше истината, защото съпругът й не отрече думите й. Въпреки това историята й заслужаваше да бъде възпята в песните на бардовете из големите зали. Агата вярваше, че едрият ирландец бе избил стотици хора навремето, но вследствие на възпитанието при нежните монаси Дагда бе станал пазител на най-крехката форма на живот — едно малко момиченце. Историята беше трогателна и Агата на няколко пъти беше готова да се разплаче.

Понякога болките ставаха твърде силни и Мейрин прекъсваше разказа си, за да си поеме дъх. Кралицата и сестра й бяха дошли, за да я видят. Те бяха останали да си поговорят с нея и й бяха разказали за двубоя. Жослин се беше бил с чест и умение — като истински рицар. Ерик Лонгсуорд се бе държал злобно и непочтено и изсипвал поток лъжи за себе си и Мейрин с надеждата да накара противника си да сгреши. Жослин обаче бе успял да затвори ушите си за думите на Ерик и бавно, но методично бе успял да го притисне със силни удари, докато най-накрая викингът бе паднал на земята и Жослин дьо Кобург без колебание бе пронизал ризницата на викинга с меча си и го бе убил на място.

— Как го раниха? — запита Мейрин.

— Това стана в началото — отвърна Маргарет. — Отначало Ерик се биеше мълчаливо срещу съпруга ви, но когато разбра, че няма да може лесно да го победи, започна да говори всички тези гадости. Думите му изненадаха Жослин и той свали гарда си. Ерик използва този момент да му нанесе удар, но Жослин успя да се съвземе мигновено и повече не позволи на противника си да получи предимство. Мейрин, надявам се да ме разберете, но аз наредих Ерик Лонгсуорд да бъде погребан в свещена земя. Той беше зъл и арогантен човек, но се изповяда преди двубоя и следователно аз трябваше да сметна, че той е просто една християнска душа и има право на добро погребение. Съвестта ми не позволява да направя нещо друго.

— Не, Маргарет, аз не мразя Ерик Лонгсуорд. Той имаше трагична съдба, но заплати за злодеянията си с най-ценното нещо, което притежаваше — живота си. Може би на онзи свят той ще бъде по-щастлив, отколкото на този. Ще се моля за спасението на душата му.

Кралицата се усмихна със задоволство:

— Знаех, че имате добро сърце и можете да простите, Мейрин. Когато се върнете в дома си в Ефлея, не забравяйте, че в лицето на Маргарет Шотландска винаги ще имате една приятелка.

Кралицата и сестра й си тръгнаха и Мейрин успя да подремне малко. Когато се събуди, вече бе паднал мрак и болките й се засилиха. През следващите няколко часа тя се потеше и се напрягаше да изтласка детето от разкъсваното си от болката тяло. Лейди Агата не можеше да й помогне с нищо друго, освен с ободряващите си думи, с по някоя чаша вино или като изтриваше потта от челото й. От време на време тя ставаше от мястото си край главата на младата жена и проверяваше как се движи детето. Когато най-накрая й се стори, че моментът е настъпил, тя изпрати една прислужница да извика Жослин, който пристигна веднага. С него дойде и Дагда и двамата мъже зачакаха в преддверието да бъдат повикани да влязат в спалнята. Най-накрая лейди Агата подаде глава през вратата и каза:

— Главата и раменете на детето се родиха, милорд. Ако искате да видите първите опити на детето ви да оживее, трябва да влезете сега!

Мъжете влязоха в спалнята и застанаха от двете страни на Мейрин. Майката на кралицата се наведе в краката на Мейрин и помогна на детето да излезе от тялото на майка си. Бебето все още не беше излязло напълно, но плачеше силно и дори Мейрин се усмихна при звука на гласчето му. Тя направи още един тласък и младенецът излезе на бял свят.

— Момче е! — извика Агата и вдигна окървавеното телце на плачещото бебе, за да го видят всички. После сложи детето върху корема на щастливата му майка. Мейрин бързо изхвърли плацентата. Възрастната жена преряза връвта, която свързваше майката и сина, и сръчно почисти пациентката си, докато засменият Дагда взе бебето и нежно избърса родилната кръв от телцето му с топло масло и меко парче плат.

Жослин се почувства излишен и се измъкна от стаята.

Той бе хвърлил само един поглед към бебето, защото се страхуваше от това, което можеше да види. Старите страхове внезапно се върнаха. Всички ужасни думи, с които Ерик Лонгсуорд го беше засипал през изминалия следобед и които той беше изхвърлил от съзнанието си, за да не загуби контрол над себе си по време на боя, сега се върнаха, за да го измъчват. Той почти чуваше как Ерик Лонгсуорд се надсмива на страданията му от ада, където със сигурност се намираше сега. Викингът му се подиграваше, защото неговият син, а не този на Жослин щеше да бъде наследникът на Дьо Кобург.

Преди много седмици Жослин се беше заклел на Мейрин, че й вярва, че Ерик Лонгсуорд не я е изнасилил и че детето в утробата й е негово. Тогава й бе казал, че не се съмнява в думите й, но всъщност винаги се бе съмнявал в тях. Тя със сигурност беше най-красивата жена на света и никой нормален мъж, който би се докопал до нея и би я желал, както я бе желал Ерик Лонгсуорд, не би направил глупостта да не се възползва от нея изцяло.

— Милорд? — Дагда бе застанал до него. — Лейди Мейрин иска да ви види.

Жослин бавно се върна в спалнята, където любимата му магьосница се беше разположила между възглавниците и му се усмихваше гордо, положила повитото бебе на сгъвката на ръката си. Той прогони проклетите мисли в най-скришните кътчета на съзнанието си, усмихна се и за първи път се загледа по-продължително в бебето. По някакъв странен начин малкият му напомняше за Мод. Единствената разлика между двете деца беше русият мъх, който покриваше главата на момченцето. Косата на Мод беше тъмна.

— Ето сина ви, милорд — каза тихо Мейрин. — Ето го Уилям дьо Кобург. Кълна се в Истинския кръст, че той е ваш син! Ще го признаете ли за такъв?

Той знаеше, че трябва да отговори утвърдително, но се поколеба и в този миг кралят и Маргарет влязоха в стаята. Жослин беше благодарен за това и се обърна, за да ги поздрави, но не и преди да беше забелязал болката в невярващите очи на Мейрин.

— Жослин, приятелю — каза Малкълм Сеан Мор, — трябва да ви кажа нещо, което беше открито, докато тялото на Ерик Лонгсуорд беше подготвяно за погребението. Жена ми никога не се беше съмнявала в твърденията на Мейрин, че похитителят й не я е изнасилил, и заради моята Мег аз също й повярвах. Жена ви не е излъгала, въпреки че аз знам, че имаше хора, които не й повярваха. Когато дрехите на Ерик бяха свалени от тялото му, за да бъде то измито, преди да бъде подготвено за погребението, беше открито, че Ерик Лонгсуорд няма гениталии.

— Какво? — Жослин почувства облекчение и удивление.

— Човекът е нямал гениталии — повтори кралят. — Някога очевидно е имал, но е бил ранен тежко, в някаква битка и ги е загубил. Използвал е тръстикова пръчка, за да се облекчава, но членът и тестисите му ги няма. Гледката е ужасна. Помислих си, че сигурно ще искате да знаете за това. А сега дайте да видя красивия син, който сте направили.

Мейрин мълчаливо подаде бебето на краля, след което каза:

— За мен ще бъде голяма чест, ако вие и кралицата се съгласите да станете кръстници на сина ми. Ще бъде ли възможно отец Тургот да кръсти Уилям тази вечер?

Маргарет хвърли бърз поглед към Жослин и Мейрин и веднага разбра, че нещо не беше наред.

— Разбира се, че ще го кръсти — каза тя. — Дай ми кръщелника ни, Малкълм. Ще отидем в параклиса веднага и ще се погрижим младият Уилям да бъде обявен за добър християнин, преди да е изминал един час.

Стаята бързо се изпразни и в нея останаха само Мейрин и Жослин. Настъпи дълга тишина, която беше нарушавана само от пращенето на някоя суха ябълкова клонка в камината. Най-накрая Мейрин наруши мълчанието:

— Никога няма да ти простя това, Жослин!

— Трябва да ми простиш! — каза той. — Не мога да живея без теб, магьоснице. Опитах се да ти повярвам! Исках да ти повярвам! Мислех, че съм ти повярвал, но докато стоях в другата стая преди няколко минути, всички онези ужасни неща, които ми наговори Ерик Лонгсуорд днес следобед, се върнаха в съзнанието ми и за миг аз се поддадох на съмнението си.

— Ако кралят не беше дошъл с тези новини, ти щеше да продължиш да се съмняваш в мен и в Уилям!

— Не! — той отричаше и се срамуваше още повече, защото знаеше, че Мейрин бе права.

— Никога няма да ти простя това, Жослин! — повтори тя и като видя студения гняв във виолетовите й очи, той усети, че сега се страхува повече, отколкото когато и да било през живота си.

— Трябва да ми простиш, магьоснице. Аз те обичам и признавам Уилям за наш законороден син!

— Твърде късно е! — изсъска тя. — Закъсняхте, милорд. Уилям е мой син, само мой! Никога няма да ви го дам!

После тя му обърна гръб и Жослин дьо Кобург разбра, че от всички битки, в които беше участвал през живота си, битката, която го очакваше сега — битката да си върне любовта на жена си — щеше да бъде най-трудната.