Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchantress Mine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2010)
Корекция
plqsak (2012)
Корекция
hrUssI (2012)
Форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Бертрис Смол. Чаровнице моя

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Галина Димова

ISBN: 954-17-0086-1

История

  1. — Добавяне

Глава десета

Нощта настъпи и имението потъна в сън. Отвън снегът, който заплашваше да продължи да вали поне няколко дни, се сипеше в тъмнината и покриваше спящата земя с дебел бял килим. Някъде из извисяващите се над долината хълмове виеше самотно вълк и воят му се подемаше от негов събрат, който ловуваше наблизо. Тази нощ те нямаше да хванат нищо и щяха да си легнат гладни, защото всички останали горски създания бяха потърсили убежище от бурята.

Мейрин се бе изкъпала в голямата дъбова вана, която бе поставена пред камината в дневната. След вечеря ваната отново бе напълнена с вряла вода и оставена да се охлади. Сега всички си бяха легнали и Мейрин къпеше Жослин. Той беше изненадан, въпреки че Мейрин беше вдовица, че тя изобщо не се бе притеснила от голотата му, когато той бе съблякъл дрехите си. Всъщност на него му се стори, че тя оглежда тялото му с любопитство. Жослин почувства неудобство при мисълта, че тя може би сравняваше атрибутите му с онези, които беше виждала преди.

— Много си дълъг — забеляза тя безгрижно, докато го оглеждаше от главата до петите. Той току-що бе свалил и последното парче плат от тялото си.

— Имате ли някоя определена част предвид, милейди? — подкачи я дяволито той.

— Всичко ви е дълго, милорд. Лицето ви, ръцете ви, тялото ви. Досега не съм виждала толкова висок човек.

— Няма ли и нещо друго, чиято дължина да ви впечатли, лейди? — той я погледна похотливо.

Мейрин обмисли думите му, после изведнъж прозря смисъла им и се изчерви.

— Ах, ти, мошеник такъв! — скастри го тя и той се разхили. — Влизайте във ваната, милорд, преди водата да е изстинала съвсем! А, може би, една студена вана ще бъде по-подходяща за такъв похотлив мъж като вас!

— О, Мейрин, магьоснице моя! Признавам си, че копнея по теб като млад козел за козичка! Ти си най-красивата жена, която съм срещал през живота си! От шест дни и нощи сме съпрузи, а все още не съм имал възможността да споделя леглото си с теб. Знаеш ли, колко много ми се иска да си легнем заедно! Да галя красивото ти тяло! Да те притежавам изцяло!

Мейрин се усмихна и нежно започна да сапунисва широките му рамене:

— Тази вечер, милорд, и двамата ще задоволим копнежите си. Ще ви доставя удоволствие така, както ме научи да го правя първият ми съпруг. В замяна вие ще ме любите и ще ми направите деца. Много искам да имам деца!

Тя не можеше да си представи как подействаха думите й на Жослин. Кръвта заби във вените му и той внезапно протегна ръка и я дръпна при себе си във ваната. Обви ръце около нея и я целуна със страст, която я остави без дъх. Мейрин усети езика му да навлиза в устата й и приветства това първо проникване в тялото й, като бавно започна да лиже езика му със своя, както я беше учил Василий. Жослин я настани в скута си и разкъса тънката й ленена риза, която беше единствената й дреха, като захвърли двете парчета встрани. Мейрин не обърна внимание на водата, която се разплиска по пода, когато съпругът й я притисна силно към гърдите си.

Езиците им се преплитаха диво, ближеха се, преминаваха върху устните, бузите и ушите им. Тя отметна глава назад и откри врата си. Езикът му се стрелна по копринената й кожа и едната му ръка я хвана за гръдта. Пръстите му бавно започнаха да мачкат плътта й, докато тя не започна да мърда дупето си от възбуда.

Мейрин обърна глава и зарови лицето си във врата му. После вдигна главата си, хвана долната част на ухото му със зъби, захапа я леко и я дръпна, както малко кученце дърпа парче плат. След това езикът й се вмъкна в ухото му и бавно започна да го лиже.

— Ооо, магьоснице — изпъшка той, — трябва да спреш това мъчение, ако не искаш първото ни сношение да стане във ваната!

— Не знаех, че това можело да става и във водата — тя го погледна в очите и каза съблазнително: — Беше ми приятно да ви къпя, милорд, но вие ме дръпнахте във ваната и съсипахте ризата ми. Не ви ли е срам?

— Не! — отвърна той тихо. Златистозелените му очи бяха изпълнени с желание.

— Остави ме да стана! — нареди му тя. Струваше й се, че погледът му изсмуква силите от тялото й.

Той я пусна с нежелание и й помогна да се надигне. Мейрин излезе от ваната и коленичи, за да го доизкъпе. Краищата на дългата й коса бяха мокри, но тя не ги усещаше, защото цялото й тяло беше мокро.

Когато тя се изправи, Жослин успя да види цялото й тяло и при вида на красотата му бе загубил ума и дума. Той се възбуди до болка само докато я гледаше. Тя беше толкова красива и беше негова!

Мейрин завърши къпането на съпруга си с разтуптяно сърце, свела поглед, за да прикрие мислите си. Изля няколко кофи чиста вода върху него и той се изправи. Възбудата му беше очевидна. При вида на твърдата колона на мъжествеността му, която стърчеше по средата на тъмнорусите къдрици между бедрата му, Мейрин усети, че не й достига въздух. Пред нея се намираше оръжието, което щеше да унищожи девствеността й, и тя с нетърпение очакваше мига, в който това щеше да се случи. Тя избърса тялото на Жослин със суха кърпа и му каза:

— Да си лягаме, милорд, за да не настинем.

Той безмълвно взе кърпата от ръцете й и нежно избърса тялото й. Ръцете му се застояха около гърдите й, като бавно следваха формата им и обикаляха настръхналите зърна. Жослин коленичи и прекара плата по стомаха й и през месестото й розово хълмче. Пръстите му следваха цепката и нежно галеха плътта й. Мейрин потръпна. Без да отрони дума, Жослин я вдигна, пренесе я през коридора между дневната и спалнята и я положи внимателно върху леглото.

Мъждукащият пламък на свещта хвърляше черни сенки върху тялото на Жослин, докато той стоеше и се наслаждаваше на красотата на жена си. Когато тя протегна ръце към него, той не можа да устои на изкушението да легне до нея. Тялото му се притисна към нейното и Мейрин въздъхна. Жослин се усмихна, защото неприкритото й желание го ласкаеше. Той никога не беше срещал друга жена, която толкова открито да си признава, че харесва мъжките ласки. Всъщност това го възбуждаше още повече. Той прокара ръка по гърба й, за да я хване за задничето, и с изненада усети, че тя направи същото с него.

— Кожата ти е мека за мъж, дори и там, където мускулите ти са твърди — измърмори тя.

Той не бе очаквал точно това. Всички жени, които беше познавал, бяха лежали неподвижно, докато той ги любеше. Мейрин, изглежда, искаше да участва активно в страстта. Това беше учудващо, но си имаше своите предимства.

— И твоята кожа е мека — отвърна той и внезапно му стана смешно.

Те лежаха един до друг и ръцете им изучаваха телата им. Жослин с изненада откри, че иска да бъде много нежен с нея, въпреки че беше вдовица. Той не си спомняше някога да беше внимавал толкова много с жена, колкото с Мейрин сега. Качи се върху нея и докосна гърдите й. После се наведе, хвана едното зърно между устните си и го засмука.

Мейрин почувства топлите му устни да се впиват в кожата й и несъзнателно изви тялото си напред. Устните му, които леко подръпваха зърното й, я подлудяваха. Тя зарови пръсти в косата му. После усети зъбите му леко да захапват чувствителната й кожа, за да отстъпят след това място на езика му. Мейрин си помисли колко прекрасно беше отново да бъде обичана и й се прииска да му отвърне със същото. Искаше й се той да почувства същото онова прекрасно нещо, което пораждаха в нея устните му, езикът му, ръцете му и зъбите му.

Езикът на Жослин се плъзна в долината между гърдите и премина по стомаха й, като остави влажна следа зад себе си.

— Толкова си сладка, магьоснице! — изпъшка той. — Искам да целувам и галя всяка частица от тялото ти!

— Не, не! — каза тя. — Нека аз да те любя малко!

— Да ме любиш ли? Та нали точно това правим, скъпа?

— Не, съпруже, ти ме любиш. Сега искам да те любя аз. О, моля те, Жослин! Легни по гръб и ме остави да те любя за малко!

Той се подчини на странната й молба, защото беше любопитен да види какво ще последва. Мейрин коленичи и се наведе над него, за да го целуне. После езичето й започна да го ближе, премина по врата му, по раменете и гърдите му, достигна до зърната и започна да ближе и тях. Жослин изпита невероятно удоволствие.

Никоя жена преди не го беше докосвала по този начин. Той бе вярвал, че мъжът си ляга с жената, за да си достави удоволствие. Жослин отдавна бе научил, че удоволствието му беше по-голямо, когато галеше жената преди сношението. Сега жена му му показваше и другата страна на женската природа, въпреки че той не беше сигурен дали е редно тя да му прави всички тези чудесни неща.

Внезапно огненочервената глава на Мейрин се озова между бедрата му и устните й поеха члена му. Жослин изпъшка от изненада и първата му мисъл беше да я накара да прекрати това, но не му достигнаха сили да го направи. Тя ритмично вкарваше и изкарваше мъжествеността му в устата си и по тялото му преминаваха горещи вълни, докато най-накрая не усети, че ще се пръсне. В този миг той успя да се съвземе достатъчно, за да й нареди да се отдръпне.

— Спри, магьоснице! — успя да промълви той. — Въпреки че смятам да наводня утробата ти със семето си, нека това да стане там, където то може да пусне корен!

Мейрин вдигна глава:

— Доставих ли ви удоволствие, милорд?

Той кимна и запита:

— Твоят принц ли те научи на тези неща?

— Да — усмихна се Мейрин. — Веднъж го попитах дали всичко това не е забранено, а той ми отговори, че само глупаците и двуличниците го смятат за такова.

Жослин се разсмя:

— Струва ми се, лейди, че следвам доста отъпкана пътека — после я придърпа към себе си и усети как гърдите й се притискаха към неговите, докато езиците им отново се преплитаха. Жослин усещаше собствения си вкус в устата й и това го възбуждаше още повече.

Този мъж бе запалил в нея огън, който я изгаряше. Мейрин го желаеше толкова много. „Колко странно! — помисли си тя. — Мислих си, че никога повече няма да мога да обичам или да вярвам на мъж. Въпреки че тогава не го знаех, за Василий аз бях само една луксозна играчка. И досега се питам дали той наистина ме обичаше. Защо Василий се ожени за мен? Дали не беше, защото не е искал никой друг да ме притежава, щом като той не може? С Жослин нещата са много по-прости. Омъжи се само заради Ефлея. Той е нормален мъж и ме иска заради похотта, която разпалвам в него. Казва, че ме обича, и вероятно си вярва. Може пък наистина да ме обича.“

Той отново бе започнал да милва гърдите й. Топлите му ръце се плъзгаха по тях, мачкаха ги и си играеха с втвърдените им зърна. Той нежно стискаше нежната плът между пръстите си, опъваше я и прекарваше палеца и показалеца си върху нея. Мейрин измърка от удоволствие.

„Искам го! — помисли си тя. — Искам този мъж да ме притежава изцяло и да сложи край на девствеността ми. Света Дево! Той не знае!“ Мейрин внезапно осъзна, че не беше казала на съпруга си, че е все още девствена! До този миг тя не се беше замисляла сериозно по въпроса.

Тя беше вдовица. Като се имаше предвид и какво беше показала на Жослин току-що, той сигурно предполагаше, че тя има голям опит. Колко девственици можеха да се похвалят, че са изпитали различните видове страст, които тя беше изпитала с Василий? Можеше ли мъжът да разбере дали една жена е девствена? Мейрин никога досега не се беше замисляла за това. Какво трябваше да направи? Сега едва ли беше най-подходящия момент да обсъжда този въпрос със съпруга си.

Жослин изгаряше от желание по красивата си жена. Провокиращите й действия бяха събудили у него необикновена похот. Той никога не беше изпитвал нещо подобно. Мейрин беше най-възбуждащата жена, която беше познавал, но той не знаеше дали това трябва да го радва или не. В крайна сметка, страстта не беше качество, което трябваше да се очаква от една жена. Той почувства топлата й копринена плът върху себе си и не можа да устои на изкушението. Със сподавен стон Жослин обърна жена си по гръб.

— Не мога да чакам повече, магьоснице! Ти запали в мен адски огън и не съм сигурен, че той ще изгасне, когато те обладая.

— Жослин… — започна тя, но той затвори устата й с целувка и тя усети ръката му да я опипва между бедрата. Мейрин отчаяно дръпна главата си настрани. Целувките му бяха като наркотик, от който съзнанието й се замъгляваше от удоволствие. — Ти просто не разбираш! — опита се тя да му каже още веднъж.

Той нежно постави ръката си върху устата й:

— Не, магьоснице, ти си тази, която не разбира. Смятам да те обладая, моя огненокоса съпруго, и няма да чакам повече! — краката му обвиха нейните и големите му ръце разтвориха бедрата й. Едната му ръка се спусна надолу и той плъзна един пръст между долните й устни и потърка малката й перла. Жослин знаеше, че това действие винаги възбужда жените.

Мейрин извика от удоволствие. Топла вълна от желание премина по тялото й, последвана от още няколко. Тялото й беше отпаднало от копнеж и същевременно напрегнато от очакването на това, което щеше да последва. „Трябва да му кажа!“ — помисли си тя като в просъница, но вече беше твърде късно. Устните му засмукаха нейните и тя усети гладката главичка на члена му да прониква между покорната й плът и да навлиза в канала й.

„Трябва да бъда нежен, защото тя отдавна не е приемала мъж — мислеше Жослин. — Толкова е тясна! О, колко е тясна! Ооо, божичко! Колко я искам!“

Мейрин се опита да се отпусне, като нареди на тялото си да бъде топло и послушно, но изведнъж бе обзета от страх. Болката! Еада й беше казала, че ще я заболи. Той щеше да я нарани и тя трябваше да го спре! Трябваше да му каже, че е девствена! Мейрин бе обзета от паника и страхът прогони всичките й спомени за изпитаното удоволствие. Тя с изненада усети, че се бори с него и извърта тялото си наляво-надясно. Юмруците й започнаха да удрят с всичка сила по гърдите му.

Отначало Жослин си помисли, че жена му опитва някаква нова игра. Той улови ръцете й, изви ги над главата й и отново започна да се притиска към нея.

— Какво, магьоснице — запита той през стиснати зъби, — да не си играеш на девственица с мен?

Задъхана от усилието, Мейрин успя да изхълца:

— Аз съм девствена, милорд! Девствена!

Жослин тъкмо щеше да се засмее, когато усети, че някаква бариера му пречи да проникне по-дълбоко в тялото на жена си. Той реши, че това е просто плод на въображението му, отдръпна се леко и отново се опита да проникне докрай, но безуспешно. На лицето му се изписа учудване и той я попита:

— Каква е тази магия, чаровнице? — Жослин чувстваше настоятелното пулсиране на члена си и нуждата да довърши започнатото.

— Няма никаква магия, милорд! — изхълца Мейрин. — Василий не консумира съюза ни. Бях твърде млада за това. Нямахме време!

— Нямахте време ли?

Думите й проникнаха като експлозия в съзнанието му. Времето се беше оказало достатъчно, за да се научи тя на всички трикове на една куртизанка, но не е било достатъчно за консумирането на брака й! Жослин се запита какъв ли човек ще да е бил Василий. Защо не беше направил Мейрин своя жена изцяло? Жослин усещаше, че главата започва да го боли, и той се зачуди защо се беше ядосал толкова. Мейрин беше девствена. Никой мъж не я беше познал преди него и никой нямаше да я има. Тя беше само негова!

— Магьоснице — изпъшка той, — ще се опитам да бъда нежен, но вече не мога да се спра! — с тези думи Жослин отново започна да се движи в нея с ритмични движения, които я накараха да се задъха от удоволствие. Тогава, когато тя най-много го очакваше, той разкъса девствената й ципа и проникна в нея докрай, натъжен от вика й на болка и същевременно доволен, че беше единственият мъж, който го беше чул.

Викът й отекна в собствените й уши. Болката беше навсякъде. Тя се разпространяваше по гърдите й и достигаше почти до коленете й. Това ли беше удоволствието? После болката започна да напуска тялото й със същата бързина, с която се бе появила. На нейно място се появи някакво друго чувство, което бе толкова силно, че Мейрин почти се уплаши. Не беше неприятно, а просто непознато. Тя се вкопчи в Жослин, водена от някакъв примитивен инстинкт, и устните й потърсиха лицето му.

Известно време той бе лежал неподвижно върху нея, за да й даде възможност да се съвземе. Сега Жослин почувства ръцете й да се обвиват около него, меките й устни да го целуват и отново започна да се движи в нея. Острите й нокти се забиха в гърба му и заедно с това тялото й направи първите си опити да отвърне на движенията му. Много скоро те вече се движеха като едно цяло и лицето й му разкри всичко, което искаше да знае.

„Трябва да съм умряла — помисли си Мейрин. — Умряла съм от удоволствие!“ Тя усещаше всяка част от тялото му. Членът му беше голям и твърд и пулсираше в тялото й. Душата й се издигаше към небето подобно на летящ на воля сокол. Нагоре. Нагоре. Нагоре. Едва ли можеше да отиде по-нагоре! „Да — казваше съзнанието й. — Аз съм мъртва и това е прекрасно!“ После тя усети как се спуска отново на земята, обвита в някаква топла тъмнина.

Жослин изстреля семето си в утробата й със сподавен стон. През целия си живот не беше преживявал подобно нещо с жена. Тя беше самото съвършенство и беше негова съпруга! Той се смъкна от тялото й и я прегърна.

— Обичам те, Мейрин! — каза той и се усмихна, когато тя въздъхна тихо и отвърна:

— Мисля, че и аз те обичам, Жослин.

Той успя да придърпа завивката от лисичи кожи върху тях, преди двамата да потънат в дълбок сън.

Мейрин първа се събуди от студената сива светлина на новия ден. Тя все още усещаше доволство, каквото никога преди не беше изпитвала. Мейрин долови звуците от дишането на съпруга си и обърна глава, за да го погледне. Жослин спеше, прехвърлил едната си ръка над главата си, а другата беше сложена върху очите му. Тя се запита какво ли е било детството му. Баща му очевидно го беше приел въпреки незаконното му рождение. „Кой си ти, Жослин дьо Кобург? — запита мислено тя. — Кой си ти, съпруже и господарю мой?“

— Добро утро, милейди съпруго — каза той. Очите му все още не се отваряха.

Мейрин се разхили:

— Откога сте буден, милорд?

— Събудих се преди теб, магьоснице.

— И просто си лежахте, докато аз ви оглеждах? — той кимна и тя отново се разхили. — Вие сте разбойник по душа, милорд — каза тя сериозно, но очите й се смееха. — Достатъчно ли подхраних суетността ви?

— За какво си мислеше, докато ме гледаше?

— Осъзнах колко слабо те познавам, Жослин дьо Кобург. Чудех се какво ли е било детството ти.

— Беше щастливо и нещастно.

— Защо?

— Знаеш обстоятелствата около раждането ми, Мейрин. Живях в Кобург от момента на раждането си до деня, в който баща ми се ожени повторно. Тогава бях на четири години. Майка ми и аз бяхме изпратени в дома на дядо ми. И на двете места бях щастлив. Родителите ми и дядо ми ме обичаха. По-големите ми полусестри Адела и Бруис ме глезеха много. Баща ми ме посещаваше всеки ден, докато живееха в дома на дядо. После младата му съпруга почина, докато раждаше моя полубрат. В началото се говореше, че Гутенок нямало да оцелее, но силната му и здрава дойка го обичаше много и в крайна сметка той оживя. По това време майка ми и аз вече се бяхме върнали в Кобург. Този път баща ми не се вслуша в съветите на роднините си и се ожени за майка ми. Тогава бях на шест години и от този момент животът ми започна да се променя. Разбира се, майка ми се стараеше да докаже на семейството на баща ми, че е напълно подходяща за негова съпруга. Тя дари Гутенок с много грижи и обич. Той, разбира се, беше законният наследник на баща ми. Мама не даваше косъм да падне от главата на полубрат ми. Той от своя страна не си спомняше истинската си майка и обожаваше мама. Когато Гутенок навърши две години, аз бях изпратен в двора на Уилям Нормандски, за да започна образованието си. Баща ми искаше да ме образова така, както бяха образовали самия него.

— Неприятно ли ти беше, че те отпращат?

Очите на Жослин се замъглиха и той се замисли за миг, преди да й отговори:

— Да, бях нещастен. По това време майка ми беше повече майка на Гутенок, отколкото моя. Това все още не се е променило. В продължение на шест години тя ми беше чудесна майка, но днес в Бретон има хора, които я смятат за истинска майка на полубрат ми, защото тя се държи като такава. Аз пък съм копелето на баща си, което няма майка. Ще те излъжа, ако ти кажа, че не се чувствам засегнат от това. Напротив, много съм обиден, но същевременно изпитвам и вина. Семейството ми никога не ми е отказвало своята любов или подкрепа. Аз бях оставен да си проправям път в живота сам и така научих колко струвам, а за един мъж е много важно да знае това. Въпреки това всеки път, когато видя Гутенок с майка ми, сърцето ми се свива от болка. И най-малките му постижения карат очите й да се изпълват с гордост, докато погледът й се отвръща, когато съм близо до нея, защото присъствието ми я кара да се чувства неловко. Каквото и да правя, аз не мога да залича петното на незаконното си рождение от името й.

— А баща ти?

— Баща ми винаги се е държал добре с мен, но никога не ми позволи да забравя, че съм копеле, а не негов законен син. Въпреки това той се грижеше добре за мен. Той ми отвори вратите на двора на Уилям Нормандски, и в младежките ми години честно управляваше наследството, което бащата на майката ми ми беше оставил. Никога не отрече, че ми е баща, и публично ме призна за свой син. Като се има предвид, че съм незаконороден, баща ми се държа добре с мен.

— На колко си години? Аз съм твоя жена, а не знам дори нещо толкова просто.

— На тридесет години съм. Рожденият ми ден е на трети август. Кога е твоят? Знам, че си на шестнадесет, защото Еада ми каза, но не знам датата, на която си родена.

— Тридесет и първи октомври, в навечерието на Самхейн.

— Самхейн ли? Ти още ли спазваш старите традиции, Мейрин?

— Винаги си паля огньовете. Правила съм това през целия си живот. Дагда ме научи как да го правя, защото народът на майка ми го е правил.

— Това е езически обичай, Мейрин. Не мисля, че Църквата одобрява подобно поведение.

— Ха! Какво знаеш ти за тези обичаи? Разбираш ли защо се палят огньовете?

Жослин трябваше да признае, че не разбира.

— Тогава ще ти обясня, но не си помисляй да ми забраняваш да ги паля, защото няма да те послушам! Самхейн бележи началото на новата година, когато земята преживява бавната и студена смърт на зимата, която винаги предшества прераждането й през пролетта. Това звучи ли ти в разрез с християнството? — Мейрин предпочете да премълчи факта, че на Самхейн бариерите между живота и смъртта падаха най-ниско и духовете можеха да преминават свободно от единия свят в другия. — Имболч, който се празнува на първи февруари, е празникът на завръщащата се пролет. Белтейн на първи май е празникът на плодородието и зачеването и някога е бил денят, в който келтите предпочитали да сключват брак. Лугнаса се празнува на първи август и е празник на слънцето и на енергията му, представена в живота под различни форми. Има ли нещо лошо във всичко това, милорд?

— Така, както обясняваш, не ми се струва лошо — отвърна той, след като помисли малко. — Но какво мисли отец Албърт за всичко това, Мейрин?

Жена му се разсмя:

— Отец Албърт е от Симру, тоест от Уелс, а уелсците са келтски народ. Огньовете са нещо обичайно в тази част на Англия и свещениците си затварят очите, стига всички да посещават службите в църквата.

— В норманския двор обаче не е така, милейди съпруго — каза той. — Кралят е изключително праволинеен във вярата си и иска да прочисти редовете на духовенството от еретици. В това си начинание той получи безрезервната подкрепа на папата.

Мейрин се повдигна на лакът и го погледна в очите. Огненочервената й коса се спускаше от едната й страна подобно на завеса.

— Винаги ли обсъждаш такива сложни неща като религията с жените, които споделят леглото ти? — запита тя закачливо. — И това ли е обичайно за норманския двор?

Едната й гръд бе скрита от извивката на тялото й, но другата се виждаше добре. Жослин се обърна, захапа зърното й и опъна меката плът. Мейрин изписка изненадано и се премести в полуседнало положение между възглавниците, но той не я пусна, а просто се премести заедно с нея.

— Тази игра може да се играе от двама, мой разгонен съпруже — каза Мейрин и хвана члена му, за да си поиграе с него. Под умелите й пръсти той бързо се втвърди. Ръцете й се движеха нежно и предизвикателно по цялата му дължина. Внезапното стягане на зъбите на съпруга й около зърното й, й показа, че го е възбудила също толкова, колкото и той бе възбудил нея.

Двамата продължиха да се галят и да разучават телата си. Жослин обичаше да чувства кожата й под устните си и притисната до тялото му. Мейрин обожаваше допира до окосмените части на краката му и натиска на гърдите му върху нежната си плът. Жослин си помисли, че ако жена му продължеше да си играе така с члена му, той нямаше да издържи твърде дълго. Устните му пуснаха зърното й и той премести тялото си нагоре и започна да я целува, докато ръката му продължи започнатото от устните му дело. Палецът му търкаше набъбналата плът. Изящните ръце на жена му се плъзгаха нагоре-надолу по тила му, галейки го в един момент и дращейки в следващия. Той се претърколи върху нея и влезе в тялото й с един-единствен тласък, след което започна да я пронизва с члена си, като внимаваше да не я нарани, защото не беше забравил, че е дефлорирана само преди няколко часа.

— Ооо, магьоснице — измърмори Жослин, — ти изпълваш цялото ми същество с радост и спираш дъха ми!

Думите му й доставиха почти толкова голямо удоволствие, колкото и тялото му, което сега се стремеше да я доведе до върха. Инстинктът й подсказа да обвие краката си около кръста му и тя остана без дъх от изненада, когато усети, че той влиза още по-дълбоко в нея. Сега Мейрин знаеше, че трябва да се движи в ритъм с него, и беше удивена, че телата им прилепваха толкова добре едно към друго. Тя започна да усеща, че вече не може да се владее.

— Ооо, Жослин, съпруже, винаги ли е толкова хубаво?

— Света Дево — прошепна той в отговор, — надявам се да е така, магьоснице!

Тя отново започваше да се издига към небето. Чувството й напомняше за спираловидния полет на морските птици, които беше видяла по време на кратките си пътешествия, на чайките, които, попаднали във вихрушка, започваха да се изкачват нагоре и нагоре, докато най-накрая спираловидното движение спираше и птиците се устремяваха надолу, към земята.

Отново и отново той я пронизваше и с всеки негов тласък Мейрин искаше все повече, докато не й се стори, че ще умре от удоволствие. Тя се запита дали и той се чувстваше по същия начин. Тогава, също както през нощта, тя внезапно пропадна в топлата тъмнина и докато падаше, чу вика си и почувства топлината на семето му, което отново наводни утробата й.

Когато се съвзе, тя откри, че Жослин е легнал напреко на тялото й и тя го гали нежно по главата.

— Сега вече едва ли сме непознати един за друг, Мейрин — каза той с отпаднал глас, след което се отдръпна от нея, за да седне и да се загледа в нея. Ръката му помилва извивката на брадичката й: — Не, магьоснице, ние вече не сме непознати! Може би, все още не знаем много един за друг, но телата ни се сприятелиха за много кратко време.

— И душите ни също, милорд.

Той кимна:

— Да, милейди съпруго, мисля, че си права.

— Странно е, но се чувствам щастлива — призна му тя. — През целия си живот съм била нещастна само веднъж, но това, което чувствам, лежейки до теб сега, е нещо съвсем ново за мен. Сега разбирам, че то е истинското щастие. Ние сме късметлии, милорд!

— Така е, Мейрин, ние сме късметлии, че успяхме да се намерим в този побъркан свят, в който живеем! — той я придърпа към себе си и тя положи главата си върху гърдите му.

Ухото й долови силното туптене на сърцето му. Ноздрите й се изпълниха с вече познатата й миризма на мъж. Той не миришеше като баща й или Бранд. Миризмата му беше различна, но успокояваща. Все още беше рано. Сивата светлина на утрото едва успяваше да се промъкне през тесните прозорци, за да освети стаята. Не се чуваше друг шум, освен воя на вятъра, което подсказа на Мейрин, че навън все още вали сняг. Тя се отпусна в ръцете на съпруга си и задряма.

Жослин я придържаше, като че ли тя беше най-деликатното и най-рядкото от всички създания. Той усети тялото й да се отпуска и да заспива, и сърцето му се изпълни с някакво непознато за него чувство. Това беше неговата жена и с нея той щеше да създаде едно почтено и уважавано семейство. Децата му никога нямаше да познаят позора на незаконния произход, който го беше преследвал през целия му живот. Заради него го беше изоставила собствената му майка. Не! Неговите деца щяха да бъдат законородени и щяха да бъдат обичани и от двамата си родители! Мейрин леко се размърда в съня си и Жослин се запита дали семето му вече беше пуснало корен в красивото й тяло и дали вече не беше създаден синът му. Разбира се, само времето можеше да даде отговор на въпроса му, а междувременно той възнамеряваше да я обладава често, за да бъде сигурен, че ще имат деца възможно най-скоро.

Жослин усети, че заспива. Когато се събуди, Мейрин се протягаше до него. Тя бе отметнала завивката от лисичи кожи и се готвеше да става, когато той внезапно забеляза кафеникавите петна по бедрата й. Жослин протегна ръка да ги докосне, очите му срещнаха нейните и страстта отново пламна между тях. Жослин се надигна, наведе се напред и сложи няколко леки целувки върху засъхналата кръв, след което отново вдигна очи и я погледна.

— Благодаря, магьоснице! — каза той, пленен от руменината на бузите й.

Мейрин извади една долна риза от раклата си, нахлузи я през глава, излезе от спалнята и забързано се отправи към дневната, където слугите вече бяха запалили огъня в камината. Голямата вана беше изнесена, но върху тухлената лавица, която бе иззидана над камината, се намираше леген с топла вода. Мейрин внимателно свали легена и го постави върху масата. Тя изцеди парчето плат, което плуваше във водата, и внимателно изтри доказателствата за изгубената си девственост, след което се върна в спалнята.

Жослин все още лежеше в леглото и с любопитство наблюдаваше как жена му се облича. Върху долната си риза Мейрин облече елече, над което сложи ленена пола и виолетово-синя туника, чиито ръкави се разширяваха от лакътя към китката. Тя пристегна туниката си в кръста с колан от пурпурни и златни метални кръгове. Най-накрая Мейрин обу чифт меки обувки, които се закопчаваха отпред.

Жослин гледаше с удивление как жена му решеше дългата си коса с леки и дълги движения на ръката си. Мейрин сплете косата си на плитки и я изви така, че плитките да не висят свободно. Тя стана, разтърси полата си, за да изглади гънките й, и погледна съпруга си:

— Ако не побързаш, ще закъснеем за месата, Жослин.

— Ти си най-красивата жена, която съм виждал!

— О, милорд, не ми пейте тази песен! Красотата може да доставя удоволствие, но по-често е проклятие. Ако ме обичате, аз се надявам да е заради самата мен, а не заради красотата ми. Ако някой ден красотата ми повехне, дали все още ще ме обичате?

— Красотата ви е част от вас, милейди съпруго. Мейрин от Ефлея не е просто една красива жена. Надявам се да прекарам остатъка от живота си, изучавайки многото страни на скъпоценния камък, който ми беше подарен от моя господар Уилям.

— В името на свети Кътбърт, милорд, тези ласкателства се леят от устата ви твърде лесно! Мисля, че сте човек, от когото хората трябва да се страхуват, Жослин — тя се приближи до леглото и дръпна завивката: — Ставайте, милорд! Да не искате да дадете лош пример на хората от имението?

Той я сграбчи и се опита да я вкара в леглото, но Мейрин му се изплъзна и докато излизаше през вратата, се обърна, за да му се изплези.

Тя го чу да се смее, докато слизаше по стълбите към залата, където вече я очакваше Еада. Саксонката пожела добро утро на дъщеря си и се взря в нея. В очите на Мейрин се четеше само щастие и Еада се усмихна със зле прикрито облекчение. В погледа на Мейрин проблеснаха весели пламъчета, когато тя прегърна майка си.

— Добре ли си, детето ми? — Еада не вярваше само на вида на дъщеря си и искаше устно потвърждение.

— Добре съм, мамо, и най-после вече съм жена!

— Ти си му казала и той е бил нежен с теб?

Мейрин кимна. Да отговори утвърдително на въпроса на майка си беше по-лесно, отколкото да й обясни, че беше забравила да каже на съпруга си, че е девствена, докато не беше станало твърде късно.

— Ти беше права, мамо. Той е добър човек.

— Можеш ли да го обичаш? Знам, че няма да бъде същото, като с Василий, Мейрин, но ще се моля да бъдете щастливи заедно.

— Аз обичах Василий с любовта на едно дете, майко. Мисля, че ще мога да обичам Жослин с любовта на жена. С Василий живеех в някаква нереална приказка, затворена в златен дворец. Сега осъзнавам, че когато Василий свикнеше с красотата ми, той щеше да си потърси забавления някъде другаде. За него аз бях само едно развлечение. С Жослин аз ще изкова връзка, основаваща се на любовта, и ще градя всичко върху нея! Кой знае какво ще можем да постигнем заедно с него! Знам, че с Василий никога нямаше да мога да направя това.

Отговорът на Мейрин напълно задоволи Еада.

— Тогава — подкачи тя дъщеря си — аз може да си поживея спокойно на стари години.

— Ти никога няма да остарееш, мамо — каза Жослин, който бе влязъл в залата навреме, за да чуе последните думи на саксонката. Той отиде направо при Еада и я целуна по бузата: — Мога ли да ви наричам така, милейди?

Еада усети, че очите й се насълзяват, и се зачуди защо толкова лесно се разплакваше напоследък.

— Да, синко — отвърна тя, — можеш да ме наричаш „мамо“ — тя го прегърна: — А сега, деца мои, сигурно вече сме закъснели за месата — с тези думи тя влезе в антрето, където ги чакаше един слуга с палтата им.

— Изглеждате много добре, милорд — обърна се Мейрин към съпруга си.

— Няма да разочаровам хората в имението — отвърна шеговито той и тя му се изплези в отговор.

Жослин беше обул панталони, които според Мейрин не му бяха по мярка. Те трябваше да прилепват по-плътно по краката му и тя реши да прегледа гардероба му и да се погрижи да му осигури необходимите дрехи. Тъмносинята туника падаше малко под коленете му и беше украсена с бродерия от сребърни нишки около врата и ръкавите. Коланът му беше широк и имаше украса като тази на дрехата. Жослин беше обул ботуши, които стигаха до коленете му.

Докато обличаха тежките си кожени палта, към тях се приближи Дагда:

— Снощи един вълк е слязъл от хълмовете, милорд. Следите му са навсякъде около къщата.

— Успял ли е да отмъкне някое животно?

— Не. Животните бяха прибрани в кошарите заради бурята, но звярът трябва да е бил много гладен, щом се е осмелил да се приближи толкова до имението.

— Кажи на хората за вълка! — нареди Жослин. — Гладните вълци нерядко нападат малки деца и ги отмъкват. Ще излезем да потърсим звяра, щом бурята отмине.

Навън снегът продължаваше да вали. Те изминаха пеша разстоянието между къщата и селската църква, в която отец Албърт отслужваше сутрешната меса. В църквата беше студено и пламъчетата на високите свещи потрепваха при всеки порив на вятъра. Каменният под беше заледен и студът проникна през дрехите им, когато коленичиха, за да приемат светото причастие от ръцете на свещеника.

През следващите няколко дни снегът ту спираше да вали, ту отново започваше да се сипе. Последва една седмица на мрачни дни, през които небето заплашваше да изсипе огромни количества сняг върху спящата земя.

Когато можеха, Мейрин и Жослин се качваха на конете си и обикаляха къщурките на имението, за да се уверят, че хората са добре. Мейрин с облекчение разбра, че според Жослин недоволните селяни са лоши работници. Подобно на Алдуин Ателсбеорн, Жослин дьо Кобург се грижеше за хората си. Усмихнатите лица, които Мейрин виждаше край себе си, й казваха, че хората в Ефлея бяха доволни от новия си господар.

Понякога съдебният пристав Егбърт също идваше с тях. Той показваше на господаря си какво трябва да се поправи в селото. Заедно те провериха склада за зърно и научиха, че са претърпели малко загуби поради необичайно големия брой полски мишки. Мелничарят Уеорт увери господарите си, че наскоро се е сдобил с голям котарак, който проявявал необикновено голям апетит не само към мишките, които вече бяха намалели наполовина, но и към котките, които живееха в мелницата, и вече бе издул коремите на половината от тях.

— Надявам се Ваше Превъзходителство да има същия успех с лейди Мейрин, какъвто има котаракът ми с котките, за да може в Ефлея отново да има много деца! — каза смело мелничарят.

— Млъкни, Уеорт! — нареди приставът, но Мейрин и Жослин се разсмяха.

Погледите, които си размениха, показаха на мелничаря и пристава, че ако в Ефлея няма деца, това няма да се дължи на липсата на желание от страна на господарите на имението.

В дните, когато беше твърде студено за разходки навън, Жослин прекарваше много часове в залата, преглеждайки счетоводните книги на имението, а Мейрин и майка й седяха до камината и му шиеха нови дрехи. По-голямата част от гардероба му беше износена, а и качеството на облеклото му не беше от най-доброто, което беше нормално. По време на службата му като паж в двора на Уилям, майка му му беше изпращала по две туники годишно — едната за студените дни, а другата за топлите, както и много ризи за носене под туниките, два чифта панталони, чифт ботуши и палто. Когато Жослин порасна, тези подаръци бяха спрени. Родителите му смятаха, че на тридесет години той е достатъчно голям, за да се издържа сам, което си беше вярно.

Младите ергени обаче трябваше да разчитат на непознати да им шият дрехите, ако изобщо можеха да си позволят подобен лукс. Шивачките обикновено бяха слугини, които искаха да изкарат по някоя допълнителна пара. Те трябваше сами да купуват плата и ограниченият им доход ги принуждаваше да купуват само евтини тъкани. Еада и Мейрин бяха опитни шивачки и бързо се заеха да променят печалното състояние на дрехите на новия господар на Ефлея. Те отидоха до склада на имението и донесоха от там ленени платове, които бяха изтъкали със собствените си ръце, както и фини вълнени и памучни тъкани, коприна и брокат от Византия. Двете жени внимателно взеха мярка на Жослин и започнаха да режат и да шият, докато платовете започнаха да приемат формата на дрехи и рицарят се сдоби с красиво ново облекло.

В началото той се беше почувствал неудобно от това разхищение на средства, но Еада го беше дръпнала настрана и му бе казала:

— Ти си господарят на Ефлея, Жослин! Всичко, което принадлежи на имението, принадлежи и на теб. Старите ти дрехи са толкова износени, че не могат да бъдат поправени. Необходимо е да ти бъдат ушити нови дрехи. Щяхме да постъпим по същия начин, ако на твое място бяха съпругът ми или Бранд. Че кой друг би се погрижил за теб, ако не ние с Мейрин?

— Аз си го харесвам повече голичък — каза дяволито Мейрин и с удоволствие видя, че съпругът й се изчерви. Това я накара да се разсмее.

— Майко — обърна се Жослин към Еада, — дъщеря ти не се държи с мен с подобаващото се уважение!

— В такъв случай трябва да я набиеш — посъветва го саксонката сериозно, но очите й се смееха.

— Наистина ли искате да ме натупате, милорд? — попита Мейрин и плъзна ръка по врата на съпруга си, гледайки го предизвикателно в очите. Езичето й се стрелна по устните й и ги облиза.

Жослин усети слабините му да се стягат при допира и думите й.

— Мисля, че се нуждаеш от един хубав бой, за да те науча да проявяваш необходимото уважение към мен като към твой съпруг и господар — изръмжа той в отговор, — и смятам да направя това още сега!

— Тогава първо ще трябва да ме хванете, милорд! — каза тя подигравателно и го блъсна толкова силно, че Жослин падна по гръб. Мейрин изтича по стълбите, пищейки от престорен ужас, а той я последва с викове на също толкова престорен гняв.

Зад тях Еада и Дагда, който седеше до камината и точеше ножове, се усмихнаха един на друг и си помислиха едно и също нещо.

Мейрин премина тичешком по коридора на втория етаж и се затвори в спалнята, но преди да успее да спусне резето, Жослин се вмъкна в стаята.

— Вие сте лош тактик, съпруго — каза той. — След като не сте достатъчно бърза, за да ме надбягате, трябваше да си оставите поне още една възможност за бягство — златистозелените му очи проблеснаха порочно, докато я заграждаше в един от ъглите. Той протегна ръка и с лекота хвана жена си и я измъкна от безполезното й скривалище.

— Нали няма да ме набиеш наистина?

— О, напротив, точно това ще направя — отвърна той, отстъпи към леглото, седна върху него и я сложи напреко на коленете си.

Мейрин не можеше да повярва на ставащото. Тя усети Жослин да надига полите на роклята й и да оголва задника й.

— Жослин! — извика тя шокирано, когато едната му ръка обви здраво кръста й, за да й попречи да мърда.

Известно време той с удоволствие гледаше стегнатите хълмчета гладка плът. После ръката му се спусна върху бялата кожа, оставяйки розов отпечатък от дланта и пръстите му. Мейрин изпищя повече от изненада, отколкото от болка, защото ударът беше шумен, но не и силен.

— Ще те науча да ме уважаваш, жено! — каза Жослин с престорения тон на вбесен съпруг. После я шляпна още два пъти по задника, обърна я с лице към себе си и запита: — Сега разкайвате ли се, лейди?

— Ооо! — проплака тя и накара две фалшиви сълзи да се търкулнат изпод здраво стиснатите й клепачи. — Вие сте звяр, милорд, щом се отнасяте толкова зле с мен!

— Какво е това? Да не би да критикувате поведението на господаря си, лейди? Мисля, че ще трябва да продължа с наказанието — той се изправи, без да я пуска, и безцеремонно я хвърли върху леглото. Преди Мейрин да успее да стане, Жослин се хвърли върху й, вдигна полите й високо над главата й и зарови главата си между бедрата й. Веднага стана очевидно, че е улучил целта още с първия изстрел.

— Ооо! — изписка тя. — Ооо, Жослин! О, как само ме наказваш!

Опитният му език започна да се движи по розовата плът с безпогрешна точност и въпреки че ръцете му бяха стегнали бедрата й и я държаха здраво, Мейрин успяваше да мърда тялото си под езика му.

— Сладка си — измърмори той. — Толкова си сладка, магьоснице!

— Жослин, господарю мой! — прошепна тя на пресекулки. — Днес ти ме наказа добре, но ще трябва да продължиш да ме възпитаваш така и за в бъдеще, за да не се забравям!

— Искаш ли да поправя поведението ти по този начин? — попита той и подразни пъпката на женствеността й с езика си.

— Ооо, това е жестоко мъчение, милорд — извика тя, — но аз не искам да спирате, защото, ако го направите, аз пак ще бъда лошо момиче! Аах! Оох! — Мейрин изпита върховно удоволствие и тялото й се отпусна, обляно от гореща вълна.

Със стон на похот Жослин се надигна, качи се върху нея и вкара пулсиращата си мъжественост в горещия й канал. Той я пронизваше отново и отново като обезумял, вкарваше и изкарваше члена си, без да усеща драскането на ноктите й, които оставяха кървави белези по гърба му. Най-накрая, когато и двамата вече не можеха да сдържат страстта си, соковете им се изляха и се смесиха, след което те останаха да лежат притихнали и отпаднали.

Мина доста време, преди Мейрин да се съвземе и да каже:

— Още не са минали и два часа след пладне!

Жослин се засмя.

— Лейди — каза той, — какво общо има часът с това, което правим?

— Трябва ли да се любим посред бял ден? Това ми се струва малко неприлично.

— Не знам да има правило, което да забранява на мъжа и жената да се наслаждават един на друг, когато си поискат — той се смъкна от нея, хвана ръката й и я целуна.

— Спомняш ли си, дали родителите ти са се любили през деня? — запита го тя.

— Да, преди да се оженят, но след сватбата си започнаха да се държат много благопристойно. Е, не чак толкова благопристойно, че да не си направят още едно дете. Това е толкова странно! Сестра ми Линет е законородена, а аз не съм. Аз познавам сестра си твърде слабо, защото майка ми не искаше безценната й дъщеря да общува с копелета — в гласа му се долавяше лека горчивина.

Мейрин стисна ръката му:

— Ние ще обичаме децата си, Жослин! Аз никога не съм виждала своята полусестра, но Бранд я замени напълно. Аз го обичах, сякаш ми беше истински брат, и искам децата ни да се обичат по същия начин.

Тя беше великолепна — тази красива жена, за която се беше оженил! Той никога не беше срещал жена с толкова добро сърце и й се възхищаваше безкрайно. Жослин се зачуди какво ли беше направил, за да заслужи такова щастие. Искаше му се да извика колко е щастлив.

— Трябва да пиша на баща си — каза той — и да му кажа, че сме се оженили. Отдавна трябваше да направя това, но почеркът ми е много лош. Мислиш ли, че отец Албърт ще може да напише писмото заради мен?

— Аз ще го напиша — отвърна Мейрин. Тя се изправи и оправи дрехите си. — Ако, разбира се, първо се оправите и се върнете заедно с мен в залата, милорд.

— Много добре, лейди, ще дойда с вас, но отсега нататък ще следя стриктно поведението ви и всяка вечер ще си уреждаме сметките.

— А кой ще следи за вашето поведение, милорд? — запита тя с дяволита усмивка. — Трябва ли и аз да следя всяко ваше действие?

Жослин кимна:

— Аз съм справедлив човек и ще ви дам възможност да изложите оплакванията си — той се изправи и приглади дрехите си. После сграбчи Мейрин с едно внезапно движение: — Ти си много дръзка жена, Мейрин!

— Една дръзка жена за един мошеник, милорд — отвърна тя игриво и дръпна главата му надолу, за да го целуне.

— Не толкова бързо — разсмя се Жослин, когато Мейрин се опита да се отдръпне. След това я целуна бавно, движейки устните си върху нейните, докато езикът му нежно тършуваше из устата й.

„Защо — запита се Мейрин, — когато той ме целува, имам чувството, че във вените ми тече подсладено вино?“ Тя успя да отдръпне главата си.

— Недей! — помоли с отпаднал глас.

— Защо? Харесва ми да те целувам.

— И на мен ми харесва — призна си Мейрин, — но целувките ти ме карат да те искам толкова много.

Жослин се разхили:

— Това според мен е изключително прилично поведение, съпруго — той я придърпа към себе си и ръцете му започнаха да се движат нагоре-надолу по гърба й.

— Никога няма да успеем да свършим каквато и да било работа, ако единственото нещо, което вършим, е…

— Да се чукаме — подсказа той и се разсмя. — Това може и да е англосаксонска дума, Мейрин, но аз знам значението й. Тя означава „да засея“ и точно това смятам да направя аз с теб. Ще засея семето си дълбоко в теб и ще видя как узряваш с дете — очите му я погледнаха страстно: — Не мисля, че някога ще ти се наситя, магьоснице.

— Нито пък аз на теб! — прошепна тя. — Знаеш ли колко копнея за теб? Чудя се, дали всъщност не трябва да се срамувам от това, че изпитвам толкова силно желание — погали го нежно по бузата и Жослин потръпна.

Той я пусна и като се отърси от вцепенението си, каза:

— Права си, Мейрин. Няма да свършим никаква работа, ако веднага не излезем от тази стая — без да отрони нито дума повече, той я хвана за ръката и двамата слязоха в залата, където Еада все още шиеше, а Дагда точеше няколко остриета за ножове.

Мейрин взе туниката, върху която беше работила преди, и отново започна да се занимава с бродерията около яката. Жослин се върна до масата, върху която беше оставил счетоводните книги на имението. От време на време обаче очите им се срещаха, защото нито един от двамата не можеше да издържи твърде дълго, без да погледне другия. Техният поглед ги възбуждаше и те имаха чувството, че не биха могли да живеят един без друг.

Когато вечерята им беше сервирана, Мейрин и Жослин ядоха набързо, защото нямаха търпение да излязат от залата и да се скрият в спалнята си. Писмото до Раул дьо Роан беше забравено. Еада и Дагда си разменяха весели погледи. Най-после, когато след много прозевки и оплаквания, че са уморени, Мейрин и Жослин бяха напуснали залата, саксонката се обърна към ирландеца:

— Дагда, струва ми се, че можем да очакваме наследник на Ефлея към Архангеловден. Признавам, че отдавна копнея да имам внуци!

Гигантът се засмя, но когато заговори, в гласа му се долавяше носталгична нотка.

— Тя е същата като Мер тир Конъл. Моята принцеса беше също така страстно влюбена в Сиаран сен Ронан, колкото е и Мейрин в съпруга си.

— Моли се тази любов да не завърши по същия начин! — каза Еада.

— Няма! — отвърна Дагда. — Моята принцеса беше деликатно същество. Мейрин винаги е била силна и е по-широка в таза, отколкото беше принцесата. В лице Мейрин прилича на родната си майка, но по телосложение прилича повече на баща си. Мейрин е създадена, за да ражда деца и иска да има такива. Моята принцеса се радваше, че носи в себе си детето на барон сен Ронан, но същевременно и малко се страхуваше, а подобни страхове могат да вземат своя дан от жената. Мейрин не е такава. Мер тир Конъл беше деликатна и слаба. Дъщеря й е направена от много по-здрав материал. Не се страхувайте за безопасността й, милейди Еада! Тя не само ще преживее всичко, на което я подложи животът, но и ще продължи да разцъфтява!