Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchantress Mine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2010)
Корекция
plqsak (2012)
Корекция
hrUssI (2012)
Форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Бертрис Смол. Чаровнице моя

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Галина Димова

ISBN: 954-17-0086-1

История

  1. — Добавяне

Глава петнадесета

От шести век върху голямата Единбургска скала се издигаше някаква сграда, която олицетворяваше властта. В началото тя бе представлявала просто една укрепена къща, но сега беше превърната в малък замък, в който кралят отсядаше, когато беше в Единбург. Точно там Ерик Лонгсуорд отведе Мейрин, която трепереше от вълнение при мисълта, че ще се измъкне от лапите на похитителя си. По време на престоя си в Йорк тя бе чула за сватбата на овдовелия шотландски крал Малкълм Сеан Мор със сестрата на Едгар Ателинг — Маргарет.

Англосаксонският наследник и семейството му бяха потърсили убежище в двора на шотландския крал и от тогава Малкълм се държеше като маниак. Той искаше красивата сестра на Едгар така, както не беше искал друга жена. Овдовял преди няколко години, шотландският крал не можеше да се оплаче от липса на компаньонки. Първата му съпруга Ингеборг бе дъщеря на ърла на Оркней и от нея кралят имаше трима сина, от които само един бе останал жив — първородният Дънкан. Русата Ингеборг му бе била вярна в продължение на много години на опасности и бе починала в мига, в който Малкълм бе спечелил пълна победа. Той наистина я беше харесвал, защото тя бе добра жена.

Любовта беше споходила Малкълм Сеан Мор за първи и единствен път в живота му едва когато той вече беше навършил тридесет и осем години. Маргарет бе влязла в живота му и той веднага бе разбрал, че за него нямаше да има щастие, ако тя не станеше негова жена. Красивата Маргарет с нейните тъмночервени къдрици беше преминала двадесетте и като не беше успяла да си намери съпруг, бе заключила, че бог я иска за себе си. Тя възнамеряваше да се върне в Унгария — която беше родната страна на майка й и където Маргарет беше прекарала първата половина от живота си — за да влезе в манастир със сестра си Кристина.

Когато Малкълм започна да я преследва с онази страст, за която Маргарет бе слушала само в епичните поеми, тя изпита уплаха, гняв, надменност, интерес и най-накрая се почувства поласкана от вниманието му. По майчина линия беше роднина на светия римски император Хенрих, но баща й беше само един беден изгнаник. Независимо, че той беше законният наследник на английския трон, той си оставаше изгнаник. Никой не беше обръщал внимание на Маргарет и след раждането на Едгар тя и сестра й Кристина останаха още повече на заден план. Едгар получаваше всичко, особено след смъртта на баща им.

Но Малкълм Сеан Мор не приемаше отказ. Той искаше красавицата Маргарет за жена и нито протестите й, нито нежеланието на брат й да се противопостави на волята на сестра си можеха да му попречат. Майката на Маргарет беше умна жена. Тя усети накъде духа вятърът и обмисли всички възможности. Тя нито за миг не бе повярвала, че дъщеря й наистина смята, че нейното призвание е религията, въпреки че не можеше да отрече факта, че Маргарет беше изключително набожна. Агата Унгарска реши, че дъщеря й се нуждае от съпруг. Въпреки че едрият и прям мъж, който искаше ръката на Маргарет, не беше точно онова, което майка й искаше за дъщеря си, той не беше и за пренебрегване.

Той беше крал и въпреки че не беше от най-известните, не беше и беден. Малкълм имаше само един жив наследник. Маргарет беше достатъчно млада и можеше да роди на съпруга си няколко деца. Ако единственият наследник на краля бъдеше убит в някоя от честите засади по границата, които шотландците и англичаните си организираха постоянно, то Маргарет не само щеше да бъде кралица на Шотландия, но и майка на следващия шотландски крал. Агата се усмихна на себе си: това беше много по-добра съдба от затварянето в манастир до живот. Кристина също щеше да бъде облагодетелствана от положението на сестра си и можеше да си намери подходящ съпруг. Ако Едгар не станеше крал на Англия, а колкото и да й се искаше това, Агата знаеше, че то едва ли ще стане, тогава нямаше да бъде зле да има дъщеря кралица.

Агата започна да увещава Маргарет да приеме ухажванията на Малкълм. Замисляла ли се беше някога Маргарет, че я бяха довели в Шотландия с определена цел? Крал Малкълм беше вдовец, на когото беше останал само един жив син и той отчаяно се нуждаеше от съпруга. Вярно, че Шотландия все още беше до голяма степен една страна, организирана на племенния принцип, но независимо от това беше християнска държава. Агата посочи на дъщеря си, че Шотландската църква не беше от най-последователните католически църкви и в нея се чувстваше влиянието на келтската религия. Може би Маргарет е била доведена тук, за да се омъжи за краля и да му помогне да реформира Църквата и да я вкара в лоното на Светата майка църква, преди да се е отцепила, както бе направила бунтовната Византийска църква.

Маргарет мислеше върху думите на майка си и хвърли един поглед към Малкълм Сеан Мор, който се намираше в другия край на залата. Кралят беше малко по-висок от метър и осемдесет и беше най-малко с тридесет сантиметра по-висок от нея. Той беше едър мъж с масивни рамене и гъста черна коса. Когато се оженеха, тя щеше да го накара да обръсне рошавата си брада. Маргарет харесваше замъглените му сиви очи и насмешливите бръчки в ъгълчетата на очите му.

Малкълм Сеан Мор обожаваше Маргарет Английска. Агата твърде късно осъзна, че кралят беше готов да се сражава дори с дракони, за да спечели любимата си, но брачният договор вече беше подписан. Кралят обаче се беше показал много щедър. Маргарет щеше да има свой собствен доход и щеше да бъде финансово независима. Тя щеше да бъде коронясана за кралица на Шотландия и щеше да получава всичко, което поискаше, стига то да бъде в границите на разумното. За Кристина щеше да бъде намерен подходящ съпруг, а на Агата щяха да бъдат дадени имения, в които да се оттегли на старини. По отношение на Едгар, обаче кралят започна да увърта. Той каза на Агата, че не можел да помогне много на младия й син, но Едгар винаги щял да бъде добре дошъл в Шотландия. Агата беше принудена да се съгласи с това, защото щеше да бъде глупаво да замени щастието на двете си дъщери за амбициите на сина си, а тя не беше глупава жена.

Сватбата беше отпразнувана в края на лятото на 1069 година и сега, през януари 1070 година, Маргарет Шотландска вече цъфтеше с очевидното доказателство за любовта на съпруга си. Първото им дете трябваше да се роди в края на пролетта. Много мъже биха се отегчили след постигането на желаната цел, но Малкълм Сеан Мор не беше от тях. С всеки изминат ден той все повече се влюбваше в младата си съпруга. Според мълвата, нямало нищо, което кралят да не бил готов да направи за любимата си Маргарет. Мейрин разчиташе точно на това, защото нямаше намерение да излага случая си пред краля, а възнамеряваше да се остави на милостта на кралицата.

Младата кралица бе внесла изискаността на унгарския двор в новия си дом. Голямата зала на кралската къща беше топла, чиста и приветлива. Тя представляваше голяма правоъгълна стая със стени от сив камък и огънати дъбови греди, които поддържаха високия таван. В далечния край на залата се намираше единственият й прозорец, който имаше формата на арка и беше от истинско стъкло. От всяка страна на стаята имаше по една камина, като всяка от тях беше достатъчно голяма, за да побере няколко дебели пъна. Над камините беше издялан кралският герб. Дървеният под беше застлан с чисти рогозки, а на позлатени пики по стените бяха окачени многоцветни знамена. Между тях беше и знамето, което Малкълм Сеан Мор беше пленил от чичо си Макбет, когато си беше възвърнал короната.

Ерик Лонгсуорд преведе Мейрин покрай полудивите лордове на шотландския двор. Неприкритите погледи, които мъжете й хвърляха, накараха Мейрин да се изчерви. Похитителят й очевидно се забавляваше много. Той се перчеше с красотата й и на висок глас разказваше на всеки, който искаше да слуша, колко добре я задоволявал в леглото. Двамата се движеха бавно през залата и Мейрин през цялото време беше навела скромно очи, защото се чувстваше неудобно от неспирното самохвалство на Ерик. Най-накрая те стигнаха до кралския подиум, на който седяха Малкълм и Маргарет.

— Значи това е отдавна изгубената ти съпруга, Ерик Лонгсуорд — каза кралят.

— Да, господарю. Обещах й да я доведа в двора, защото тя много настояваше.

— Как се казва?

— Мейрин от Ефлея.

— Погледни ме, Мейрин от Ефлея! — нареди кралят. — Искам да видя лицето ти.

Мейрин се подчини. Устата на Малкълм й заприлича на устата на Жослин: устните бяха дебели и чувствени. Сърцето заблъска диво в гърдите й и тя с върховно усилие на волята си се въздържа да не му извика молбата си. Трябваше да изчака да се срещне с кралицата.

— Ерик Лонгсуорд не е преувеличил, като ни казваше колко си красива, Мейрин от Ефлея — каза кралят любезно. — Съпругът ти е късметлия.

После Малкълм се обърна към викинга:

— Сега можеш да представиш съпругата си на кралицата.

— Ваше Величество — каза Ерик и се поклони учтиво на Маргарет, — разрешете ми да ви представя съпругата си — Мейрин от Ефлея.

Младата кралица се усмихна на Мейрин:

— Добре дошла в Шотландия, милейди.

За изненада на кралицата Мейрин коленичи пред нея, хвана роклята й и целуна края й, след което каза:

— Мадам, моля ви да ми помогнете!

Маргарет изглеждаше учудена от този внезапен обрат на събитията и кралят се намеси:

— Какво е това? Какво искате, лейди?

Мейрин усети пръстите на Ерик да се впиват жестоко в раменете й.

— Жена ми не се чувства добре, милорд — каза викингът и се опита да я изправи на крака. — Пленничеството й при норманите й е размътило разсъдъка и аз никога не знам кога ще започнат пристъпите на умопомрачение.

— Милейди кралице — настоя Мейрин, без да се помръдне, — в името на Светата дева Мария, моля ви да ме изслушате! Аз не съм луда! — тя вдигна очи, за да погледне кралицата, и Маргарет, която познаваше страха, го видя в тези очи.

— Свали ръцете си от жена си, Ерик Лонгсуорд! — нареди кралицата. — Вярвам й, че не е луда, и искам да чуя какво има да ми казва.

После Маргарет се обърна към съпруга си:

— Милорд, тази жена се страхува и е дошла при мен за помощ. Искам да знам защо.

Кралят кимна. Той не можеше да откаже нищо на своята Мег.

— Говори, Мейрин от Ефлея, но имай предвид деликатното състояние на кралицата!

— Милорд — каза Мейрин, — аз за нищо на света не бих наранила съпругата ви. Аз също познавам радостта от майчинството. Имам малка дъщеричка на име Мод, която след няколко седмици ще навърши една годинка.

После тя се обърна към кралицата:

— Милейди, моля ви да ми помогнете в името на детето ми. Ерик Лонгсуорд не е мой съпруг. Аз съм съпруга на Жослин дьо Кобург, господар на Ефлея. На Коледа Ерик Лонгсуорд ме отвлече от Йорк, където бях със съпруга си за коледния двор на крал Уилям — по бузите й потекоха сълзи. — Искам да се върна в дома си — при съпруга си и детето си. Моля ви да ми помогнете, милейди! Умолявам ви!

Ерик Лонгсуорд се намеси, преди кралицата да беше успяла да каже нещо:

— Тя е луда, господарю. Идването на норманите я накара да пометне и тя никога не можа да приеме смъртта на детето ни. Оставете ме да я върна у дома си — той още веднъж хвана Мейрин за раменете.

— Той лъже! — извика гневно Мейрин и се освободи от ръцете му. — Аз съм дъщеря на Алдуин Ателсбеорн и жена му Еада. Аз съм съпруга на Жослин дьо Кобург, господар на Ефлея. Този мъж тук поиска ръката ми, преди крал Уилям да дойде в Англия, но баща ми отказа да ме даде на наследника на някакви си двеста хектара земя! Ерик Лонгсуорд ми призна, че в битката при Фулфорд е търсил брат ми и баща ми и е заклал и двамата! Мислите ли, че бих се омъжила за убиеца на баща си и брат си?

— Какви доказателства за верността на твърденията си ще ни дадете, Мейрин от Ефлея? — запита я кралицата.

— Омъжих се за съпруга си Жослин дьо Кобург в деня преди Коледа на 1066 година. Венчавката се състоя в присъствието на краля и церемонията беше извършена от брата на краля — епископ Одо. Достатъчно е да изпратите вестоносец при крал Уилям и той ще потвърди истинността на думите ми. Жослин сигурно се е побъркал. Той няма да знае къде да ме търси. Майка ми също ще се тревожи. Тя също може да потвърди, че не лъжа.

— Средата на зимата е — каза кралят. — Ще бъде трудно да изпратим вестоносец сега, особено в тази буря, която вилнее навън.

— Не оставяйте този човек да ме вземе отново със себе си! — помоли го Мейрин. — Не ме принуждавайте да живея в прелюбодейство и не застрашавайте безсмъртието на душата ми, милорд! Ако не заради мен, то направете го заради дъщеричката ми, която плаче за майка си! По-скоро бих станала слугиня в дома ви, отколкото отново да тръгна с Ерик Лонгсуорд, или пък можете още сега да наредите да ме убият, милорд, защото аз няма да тръгна с този мъж! — тя наведе покорно глава като затворник, който очаква удара на палача.

— Тя няма да се върне с него — каза твърдо кралицата.

— Маргарет, Ерик Лонгсуорд е мой васал — възрази съпругът й.

— Малкълм, няма да позволя това бедно момиче да бъде унижавано повече. Тя ще остане при мен, докато не бъде проверено дали казва истината.

— Много добре, Мег — отвърна тихо кралят. — Да бъде както искаш.

Той се обърна към викинга:

— Мейрин от Ефлея ще остане при кралицата до изясняването на този проблем!

Ерик се втренчи гневно в тила на Мейрин, но тя не го забеляза. Цялото й тяло бе отмаляло от облекчение и тя имаше чувството, че няма да може да стане от пода.

— Благодаря ви, милейди! — каза тя на кралицата и докато гледаше това невероятно красиво лице, Маргарет инстинктивно разбра, че Мейрин не лъжеше. Кралицата кимна и леърд Гленкирк пристъпи напред и помогна на Мейрин да се изправи на крака.

— Заведете милейди Мейрин в покоите ми! — нареди му Маргарет и като погледна абатисата на манастира „Света Хилда“, я запита: — Ще ги придружите ли и вие, милейди абатисо?

Абатисата беше възрастна жена с набръчкано лице. Тя кимна и застана до Мейрин. Триото се отправи към изхода, но Ерик им препречи пътя. Ръката на леърда машинално хвана дръжката на камата му, а абатисата закри Мейрин с тялото си.

— Ще съжаляваш за действията си, Мейрин от Ефлея — каза злобно Ерик. — Ти си моя и ще си останеш моя!

— Не! — отвърна тихо тя. — Ти си този, който ще съжалява за действията си! Жослин ще те убие за това, което извърши.

Викингът се отдръпна от пътя им. Тримата минаха покрай него, напуснаха голямата зала на кралския дом и поеха по коридора към покоите на кралицата.

— Горкото дете! — каза съчувствено абатисата. — Какво ужасно преживяване си имала! Умно беше, че поиска помощ от кралицата. Никога не се е раждала друга толкова добра жена като нашата кралица Маргарет.

— Да си откраднеш булка е нещо нормално — намеси се леърд Гленкирк, — но да откраднеш съпругата на друг мъж е престъпление. Ако съпругът ви има чест, той ще трябва да убие Ерик Лонгсуорд.

— Иска ми се аз самата да можех да го убия! — заяви яростно Мейрин и младият леърд й се ухили.

— Дете, дете! — укори я нежно абатисата. — Не трябва да говориш така! Не застрашавай скъпоценната си душа с пламъците на ада заради такива мъже.

Тримата стигнаха до покоите на кралицата. Леърд Гленкирк ги остави вътре и си тръгна. Абатисата обясни на прислужниците на кралицата, че Мейрин щеше да бъде гостенка на господарката им, след което й даде знак да седне до нея пред огъня, докато чакаха Маргарет да се присъедини към тях. Младата кралица не ги накара да чакат дълго и дойде с майка си и сестра си само след няколко минути.

— Ерик Лонгсуорд се опита да разубеди краля и да го накара да ви върне под попечителството му — каза кралицата, смеейки се. — Единственото, което успя, бе да раздразни Малкълм. При мен ще бъдете в безопасност, милейди Мейрин. А сега ми разкажете как попаднахте в ръцете на този мъж — кралицата се настани срещу Мейрин на един стол до огъня и каза на останалите да седнат. Майка й седна до дъщеря си Кристина, която положи главата си върху коляното й.

— Съпругът ми и аз живеем в имението Ефлея, което е разположено в близост до границата с Уелс, край Херфорд и Уустър. Съпругът ми дойде от Нормандия с крал Уилям и като негов васал замина на север, за да помогне на господаря си да потуши въстанието — тук Мейрин спря и се изчерви. Неудобно й беше да говори пред майката на Едгар Ателинг, но Агата усети каква е причината за това и махна с ръка.

— Не се притеснявайте, милейди Мейрин — каза тя. — Отдавна съм приела факта, че Едгар никога няма да бъде крал на Англия. Всички тези убийства в негово име ме отвращават. Продължавайте!

— Кралят нареди дворът да се събере в Йорк за Коледа — продължи разказа си Мейрин. — Съпругът ми изпрати да ме повикат и аз отпътувах за Йорк — за миг очите й се натъжиха от спомена за опустошението, което беше видяла по пътя си. — Това, което видях по пътя, просто не може да се опише с думи!

— Един крал трябва да бъде силен — вметна одобрително Агата.

— Пристигнах безпрепятствено в Йорк — продължи Мейрин. — Със съпруга ми отпразнувахме третата годишнина от брака си. Сутринта на Коледа отидохме на месата и през цялото време, докато траеше службата, аз имах чувството, че някой ме наблюдава, но от мястото си не можех да видя кой е, а не смеех да се обърна. Месата свърши и аз успях да се огледам наоколо. Стори ми се, че забелязах Ерик Лонгсуорд. Казах това на Жослин и той реши, че Ерик може би е преминал на служба при Госпатрик или Уолтеоф, защото техните хора започваха да се връщат в града, преди господарят им да се предаде на крал Уилям. Тогава дойде един кралски паж и каза на съпруга ми, че кралят искал да говори с него. Трябваше да отпътуваме рано на следващия ден и кралят беше много зает. Жослин ме придружи до палатката ни и остави оръженосеца си Лоял да се грижи за мен. Момчето ми се възхищаваше и аз го поканих да влезе вътре, ако му стане много студено. Влязох в палатката и там ме чакаше Ерик Лонгсуорд, който ме хвана за гърлото и заплаши, че ще убие бедния Лоял, ако се опитам да извикам. Каза ми, че щял да ме заведе в Шотландия и че съм му принадлежала по право. Когато му отвърнах, че няма да тръгна с него, гой ме удари в челюстта и ме повали в безсъзнание. Когато се свестих, вече бяхме далеч от Йорк.

— Колко ужасно! — възкликна сестрата на кралицата.

— Наистина беше ужасно — призна Мейрин, — но мисълта, че съпругът ми нямаше да знае къде съм, беше още по-ужасяваща.

Кралицата погледна прислужничките си, които слушаха разказа на Мейрин с ококорени очи.

— Излезте! — нареди им тя строго и жените си тръгнаха с нежелание. — Няма нужда да предизвикваме повече клюки, отколкото ще предизвика този инцидент.

— Благодаря ви, милейди — отвърна Мейрин. — Толкова се срамувам от всичко това!

— Кога се срещнахте с Ерик Лонгсуорд за първи път? — запита Маргарет.

— Баща ми, Алдуин Ателсбеорн, беше изпратен от крал Едуард да оглави търговската му делегация във Византия. Баща ми трябваше да преговаря по новия търговски договор между двете страни. Майка ми и аз отпътувахме с него, а брат ми Бранд остана в Ефлея. В Константинопол останахме две години, през което време аз се омъжих за братовчеда на императора, принц Василий Дукас.

— Значи сте и византийска принцеса? — Кристина очевидно беше впечатлена.

— Бях някога — отвърна Мейрин, — но Василий почина неочаквано през първата година на брака ни и аз трябваше да се завърна в Англия с майка си. Ерик Лонгсуорд беше гвардеец във варангийската гвардия на императора, която се състои от англосаксонци и норвежци. Той ни придружи до Англия, защото си отиваше в отпуск заедно с група гвардейци. Аз бях в траур и въпреки това той се осмели да ми направи предложение. Аз го отблъснах. По-късно той изложи своето и пред брат ми Бранд, но той му отказа. Затова убил баща ми и брат ми по време на битката с Харолд Хардраде. После крал Уилям победи ърл Харолд и без да знае, че съм законна наследница на баща си… — тук Мейрин се усмихна. — Той не знаел, че баща ми има дъщеря, и затова подарил на Жослин дьо Кобург имението Ефлея. Само че имението беше моето наследство и моята зестра и Жослин, и аз веднага се скарахме. Той предявяваше претенции върху собствеността ми с правото на завоевател, а аз — с правото на законна наследница. Не стигаше само това, ами кралят го беше натоварил със задачата да построи замък на територията на Ефлея. Имението е много изолирано и причината да избегнем нападенията на мародерите през всичките тези години беше, че те не знаеха за съществуването на Ефлея. Жослин искаше да построи замъка си на един западен хълм, а аз бях против.

— Но как тогава сте се оженили? — не се сдържа Кристина.

Мейрин се разсмя:

— Жослин и аз решихме, че бракът е единственият начин да разрешим спора си за правото на собственост върху имението. Когато отидохме в Лондон за коронацията на краля, крал Уилям се съгласи с нас и нареди да бъдем бракосъчетани в негово присъствие и в присъствието на най-близките му приятели от брат му, епископ Одо. Аз не си бях представяла сватбата точно така — призна си тя.

— Обичате ли се? — отново я прекъсна Кристина.

Чертите на Мейрин се смекчиха и на лицето й се появи замечтано изражение.

— О, да, аз много го обичам! — отвърна тя.

— Мисля, че това е най-романтичната история, която съм чувала — въздъхна сестрата на кралицата.

— Кога се видяхте отново с Ерик Лонгсуорд? — поинтересува се кралицата.

— Няколко месеца след сватбата ни. Жослин отиде на помощ на епископ Одо край Дувър. В негово отсъствие Ерик Лонгсуорд доведе Еадрик Дивия в Ефлея. Той казал на Еадрик, че съм сгодена за него и че щял да задържи имението за Еадрик — Мейрин мъдро замени името на Едгар Ателинг с това на тана, защото не искаше да обиди семейството на Едгар Ателинг, което й бе дало подслон. — По това време очаквах първото си дете, което изгубих малко след като хората на Еадрик си бяха тръгнали — тя продължи да обяснява как, след като бе разбрала за приближаването на Еадрик, бе помогнала на жителите на имението да приберат реколтата, за да не бъде тя изгорена от нашествениците. Тя разказа как бяха скрили животните и работниците, и как бяха изпратили младите момичета в близкия манастир. — Последния път, когато видях Ерик Лонгсуорд, преди той да ме отвлече в Йорк, бе когато той си тръгна с хората на Еадрик Дивия — завърши Мейрин. — Знаех, че той вероятно се е почувствал доста глупаво, след като публично го бях обявила за лъжец, но не предполагах, че ще го видя отново.

— Той изнасили ли ви? — очите на Кристина бяха опулени от любопитство.

— Кристина! — майка й и сестра й се обадиха едновременно. И двете бяха шокирани от въпроса й.

— Не, няма нищо — каза Мейрин. — Точно това е най-невероятното в цялата история. Той не ме изнасили, въпреки че според него не е така — Мейрин се обърна към лейди Агата: — Лейди, това не е за разказване пред едно малко момиче.

Майката на кралицата кимна и се обърна към по-малката си дъщеря:

— Върви си в стаята, Кристина, и помисли върху греховете на излишното любопитство и необмислените приказки! — тонът й беше строг, а изражението й — сериозно.

— Да, майко.

Кристина стана от мястото си и се обърна към Мейрин:

— Моля да ми простите, ако съм ви обидила, милейди.

— Не сте ме обидили — отвърна Мейрин и се усмихна на момичето. Кристина беше по-малка от нея с не повече от една година, но като омъжена жена с дете Мейрин се чувстваше много по-възрастна. Момичето излезе от стаята, като направи реверанс към сестра си, майка си, абатисата и Мейрин.

— Продължете разказа си — каза кралицата. — Казахте, че Ерик Лонгсуорд не ви е изнасилил, въпреки че според него било точно обратното. Не разбирам думите ви.

— Милейди кралице, поставете се за миг в моето положение. Представете си, че отхвърленият от вас ухажор ви отвлича от съпруга ви. Първата нощ се подслонявате в стара плевня. Той ви набива и вие знаете, че после ще ви изнасили, защото той сам ви е казал какво смята да прави с вас — трите жени слушаха внимателно. — Когато свърши с боя, той ме накара да се съблека, хвърли ме върху сламата и скочи върху мен.

— Ооо! — очите на възрастната абатиса щяха да изскочат от орбитите си.

Мейрин бързо им обясни как Ерик я бе галил и целувал и как я беше нападнал не с мъжествеността си, а с пръстите си.

— Той — изглежда — вярва, че всеки път, когато прави това, всъщност се сношава с мен. Това е много странно, но вие не можете да си представите какво облекчение изпитвах всеки път, когато ме вкарваше в леглото си и не ме изнасилваше. Как щях да погледна съпруга си, ако го беше направил!

— Той нито веднъж ли… — започна Агата, но се изчерви и не продължи.

— Не, лейди. Нито веднъж, въпреки че самият той вярва, че го е направил. Готова съм да се закълна в това пред Светия кръст!

— Коя светица ви е покровителка? — запита кралицата.

— Светата дева — отвърна Мейрин. — Родена съм на нейния ден, петнадесети август.

— Очевидно е — каза Маргарет, — че Светата дева ви е помогнала, Мейрин от Ефлея. Спасението ви е просто чудо. Аз ви повярвах още в самото начало, а след като изслушах цялата ви история, съм убедена, че постъпих правилно, като ви измъкнах от ръцете на този порочен мъж. Ще се погрижа кралят да изпрати вест на съпруга ви и да му каже къде се намирате.

Мейрин избухна в сълзи от облекчение и коленичи пред кралицата, за да целуне ръката й.

— Как бих могла да ви се отплатя, Ваше Величество? — попита тя.

— Останете при мен, докато родя — отвърна кралицата. — Съпругът ви няма да може да дойде тук преди пролетта, а детето ми трябва да се роди тогава. Дамите в двора ми са добри жени, но им липсват образование и обноски. Тези неща ми липсват, защото бях свикнала с тях в Унгария и в двора на крал Едуард. Вие сте почти на моята възраст, пътувала сте много и очевидно сте образована. Можете ли да четете?

— Да, милейди.

Кралицата й даде знак да седне отново и каза:

— Тогава ще четем заедно и ще обсъждаме прочетеното. Това ще ми помогне да преодолея самотата през последните месеци от бременността ми — Маргарет й се усмихна и Мейрин разбра, че най-после е в безопасност.

Идеята да влезе в шотландския кралски двор, за да си осигури безопасността, се оказа добра. Кралят се интересуваше от всичко, от което се интересуваше кралицата, и Мейрин се намери и под негова закрила. Малкълм Сеан Мор не беше надживял гражданската война в детството си, бягството си в Англия, когато бил едва на десет години, и борбата за трона, като се бе държал като глупак. Той осъзнаваше, че Ерик Лонгсуорд не е човек, който се отказва от намеренията си, и уреди Мейрин да спи в една малка стая в покоите на жена му.

— Опитай се да си върнеш тази жена преди пристигането на Жослин дьо Кобург, Ерик Лонгсуорд, и ще изгубиш приятелството ми — предупреди той викинга. — Ще те гоня докрай и ти няма да ми избягаш!

Мейрин бързо свикна с ролята си на компаньонка на кралицата. Тя се чувстваше в безопасност, но Ефлея и семейството й й липсваха, въпреки че Мейрин не се съмняваше, че Еада ще се погрижи добре за Мод. Повече беше загрижена за Жослин. На него щеше да му бъде много трудно да приеме случилото се. Той беше горд човек, но Мейрин беше уверена, че любовта им щеше да ги изведе невредими след това изпитание.

Януари мина и в навечерието на Имболч Мейрин с удивление откри, че из цяла Шотландия бяха запалени келтските огньове. Дворът дори организира тържествено отпразнуване на този ден, въпреки че кралицата не одобряваше това.

— Този обичай не е християнски — каза тя.

— Но в него няма нищо лошо — възрази меко Мейрин. — Това е стар народен обичай и в Ефлея ние също го спазваме. Огньовете на уелсците отвъд границата се виждат от много мили. Този обичай е част от нашето наследство. Той е извинение, с което разнообразяваме дългите и скучни зимни дни. Не забравяйте, милейди кралице, че скоро започва периодът на Великите пости.

Една сутрин към средата на февруари Мейрин се почувства зле и дори любимото й телешко месо я караше да повръща. Тя се беше чувствала по същия начин два пъти преди и разбра, че отново е забременяла. Дете, заченато през страстните нощи, прекарани с Жослин в Йорк. Синът им! Това беше техният син! Тя просто го знаеше. Мейрин постави ръка върху плоския си все още корем.

— Бременна съм — каза тя на Маргарет.

Двете жени се бяха сприятелили и сега си споделяха дори тайни за съпрузите си. Кралицата беше доволна.

— Колко сте щастлива, че не сте пометнали, докато сте били в ръцете на онзи ужасен мъж — кралицата изобщо не искаше и да си помисли, че бе възможно Мейрин да я беше излъгала за Ерик Лонгсуорд и че детето може би беше от него.

Мейрин кимна:

— Да, милейди, аз съм щастливка, но ако вие смятате, че Светата дева ме е защитила от Ерик Лонгсуорд, то тогава тя е защитила и сина ми. Знам, че ще бъде син! Уилям дьо Кобург. Така бяхме решили да го кръстим. Преди раждането на Мод решихме, че ако детето ни е момче, ще го кръстим Уилям, а ако е момиче, ще бъде Мод. Вие как ще наречете сина си?

— Едуард — на името на крал Едуард, който беше толкова добър с нас, когато бяхме деца в двора му.

Мейрин не се и опита да прикрие състоянието си. Всъщност тя беше горда с бременността си, защото двамата с Жослин искаха да имат голямо семейство. Най-тежко й беше от това, че не можеше да съобщи радостната новина на съпруга си и на Еада. Мейрин отправи благодарствена молитва за майка си. Тя знаеше, че дължеше безопасността на дъщеря си на Еада.

Леърд Гленкирк се бе нагърбил със задачата да я охранява. Той се казваше Ангус Леели и Мейрин беше много благодарна, че той седеше до нея в голямата зала на кралския дом, защото Ерик Лонгсуорд все още можеше да посещава двора. Не минаваше ден, без тя да види, че викингът я гледа втренчено от мястото си в залата. Докато Жослин не се появеше, за да докаже истинността на думите й, Мейрин беше принудена да търпи присъствието на Ерик. Ангус Леели не харесваше Ерик.

— Този човек ми прилича на страхливец — каза й той един следобед, докато се разхождаха в малката градина на Маргарет. По земята все още имаше сняг и както изглеждаше, преди да настъпи вечерта, отново щеше да завали.

— Той си е страхливец — отвърна Мейрин. — Той сам ми каза, че е пробол баща ми в гръб, защото знаел, че няма шансове да го победи в честен двубой. Мисля, че Ерик Лонгсуорд е луд, Ангус. Може би затова той ме плаши толкова много.

— Едно му признавам — каза леърдът.

— Какво?

— Има добър вкус по отношение на жените — отвърна Ангус, усмихвайки се срамежливо.

Виолетовите очи на Мейрин проблеснаха доволно. Леърд Гленкирк беше красив мъж. Той беше висок и строен, а носът му беше малко дълъг за лицето му, въпреки че беше съвсем пропорционален спрямо голямата му уста. Косата му имаше цвета на дъбово листо, а очите му бяха сини и топли.

— Това комплимент ли беше, Ангус Леели? — подразни го тя.

— По дяволите, милейди Мейрин, не искам да ви заприличам на един от онези флиртаджии, с които е пълен кралският двор. Вие знаете, че сте красива, а аз съм прям човек. Истината е, че завиждам на съпруга ви. Нямах време да си намеря жена, въпреки че роднините ми постоянно ми натякват, че е мой дълг да се оженя. Честно си признавам, че много ми се иска вие да сте моето момиче, а момчето в корема ви да е моят син. Затова, докато съпругът ви не дойде да ви прибере, аз ще се грижа за вас, сякаш сте моя, а не на някой друг.

Мейрин сложи ръката си върху ръкава му и Ангус наведе глава, за да я погледне.

— Ангус Леели, това е най-хубавото нещо, което са ми казвали от много месеци насам! Гордея се, че сте мой приятел! А сега искам да ви издам една тайна. В този двор има една дама, която би дала живота си само за една добра дума от вас. Интересувате ли се коя е тя?

— Да — отвърна бавно той. На лицето му бяха изписани любопитство и почуда. Двамата влязоха в затоплената голяма зала.

— Дамата, която ви се възхищава, е лейди Кристина.

— Сестрата на кралицата? — той сниши гласа си: — Вие сигурно грешите. Не мога да се надявам да получа ръката на сестрата на кралицата.

— Тя не иска и да чуе за брак, въпреки че бих се обзаложила, че ако бъде споменато името на подходящия човек, ще запее друга песен. Кралицата иска сестра й да има щастлив брак.

Леърд Гленкирк се замисли и хвърли един бърз поглед към седящата в другия край на залата Кристина.

— Тя е хубаво момиче — каза той повече на себе си и Мейрин се усмихна.

— Вървете и поговорете с нея — насърчи го тя.

— Какво да й кажа? — той беше толкова паникьосан, че на Мейрин й се прииска да се разсмее високо.

— Вървете и й кажете, че бихме желали да се присъедини към нас на чаша разредено вино, Ангус! След това я придружете през залата до мен.

— Не мога да го направя! Тя ще си помисли, че си позволявам твърде много — възрази той.

— Понякога една жена харесва мъжете да се държат смело — каза му тя. Време беше този едър планинец да се заеме сериозно с ухажването на млади девойки, а не на омъжени жени. Той беше вече узрял за брак, а тя със сигурност знаеше, че младата Кристина си падаше по Ангус. — Вървете! — побутна го тя. — Ако се намирахте на бойното поле, нямаше да се колебаете толкова, Ангус Леели. Е, ухажването е като бойно пое. Вие искате да спечелите битката, нали? Мъжете от семейство Леели със сигурност не може да са страхливци.

Леърдът изпъна тяло и прекоси залата, без дори да погледне назад. Мейрин се усмихна, когато го видя да се покланя на кралицата и на сестра й. Тогава един глас изсъска в ухото й:

— Какво ли ще каже Жослин дьо Кобург, когато дойде тук и види, че носиш моето бебе в корема си? — Ерик Лонгсуорд бе застанал до нея и се усмихваше гадно.

Мейрин го погледна с изпепеляващ поглед:

— Детето е на съпруга ми и беше заченато точно преди Коледа. Това дете не може да бъде твое и ти знаеш това много добре.

— Достатъчно те чуках! — изръмжа той.

— Но не и с нещо, което може да даде начало на живот — отвърна тя рязко. — Но ти знаеш и това!

— Кучко! Детето е мое и аз ще се закълна в това пред съпруга ти!

— Ако направиш това, значи си лъжец, Ерик Лонгсуорд, и Господ ще те порази за тази лъжа. Детето е от Жослин дьо Кобург и колкото и да ти се иска, няма да можеш да промениш този факт — с тези думи Мейрин се обърна, премина през залата и се присъедини към кралицата.

Ангус Леели говореше тихо на Кристина, която го гледаше право в очите. Бузите на момичето бяха порозовели.

— Какво искаше този мъж от вас? — запита кралицата. Тя вече не наричаше Ерик по име.

— Той твърди, че детето ми било от него и че щял да каже това на Жослин. Това не е вярно, милейди Маргарет! Аз не ви излъгах. Няма начин Ерик Лонгсуорд да ми е направил дете. На Жослин ще му бъде достатъчно трудно да приеме факта, че трябваше да изтърпя компанията на този луд в продължение на няколко седмици, но какво ще правя аз, ако Ерик накара съпруга ми да се усъмни дали детето ми е от него?

— Светата дева ви закриляше досега, Мейрин. Тя и за в бъдеще ще ви закриля — каза кралицата — и аз ще се моля всичко да мине добре — след това Маргарет погледна сестра си и отново се обърна към Мейрин: — Това ваша работа ли е?

— Не сте ли забелязали как очите на сестра ви следят младия леърд навсякъде? Откакто съм в Единбург, успях да опозная Ангус доста добре. Той е добър човек, милейди.

— Тя може да се омъжи за някой влиятелен лорд — отбеляза кралицата.

— Струва ми се, че тя не иска това — отвърна Мейрин.

— Искам сестра ми да бъде щастлива. Тя не си спомня Унгария толкова добре, колкото си я спомням аз, и както сама виждате, Кристина има лицето и косата на нашия англосаксонски баща. Ако не се бях омъжила за краля, Кристина едва ли щеше да може да се омъжи.

— Ангус Леели би се оженил за нея дори и ако тя не притежава нищо. Той много скоро ще бъде един влюбен мъж, въпреки че сам още не знае това.

Маргарет се усмихна на приятелката си:

— Ти го харесваш, нали?

— Да, така е. Кристина е влюбена в него от доста време, милейди. Погледнете ги само! Те са си лика-прилика и ако се съди по изражението на лицето на Ангус, той май вече е завладян от чара на сестра ви. Той вече е влюбен и е готов да си вземе съпруга. С него Кристина ще бъде щастлива.

— Ще видим — каза кралицата и отново се усмихна: — Нека сега да отидем и да видим как върви ухажването им, а после ще поговоря с краля.

Настъпи пролетта и към края на май кралицата роди красиво момче, което беше кръстено Едуард. В същия този ден Жослин дьо Кобург пристигна в Единбург, за да прибере отвлечената си съпруга. Когато на Коледа се беше върнал в палатката си и беше намерил Лоял да стои на пост пред празното му жилище, Жослин едва не бе откачил. Младият оръженосец се бе разплакал от срам, когато бяха открили, че Мейрин е изчезнала. Разрязаната задна стена на палатката показа на Жослин как беше влязъл и излязъл похитителят. Снегът едва започваше да вали и все още не беше заличил следите от мястото, на което бе стоял конят на Ерик Лонгсуорд.

Ерик Лонгсуорд! Жослин нито за миг не се беше усъмнил, че точно той е отвлякъл жена му. Не го ли беше забелязала Мейрин на сутрешната меса? Той веднага отиде при краля и му разказа всичко. Уилям прояви съчувствие и повече от една дузина рицари изявиха желание да помогнат на Жослин в търсенето на съпругата му. Те се разделиха на няколко групи и всяка група се отправи в различна посока, защото Жослин нямаше представа накъде точно да тръгне. Снеговалежът се бе усилил и по здрач хайката беше принудена да се завърне в Йорк. Мейрин и похитителят й не бяха открити. Когато бурята утихна, те отново се отправиха да я търсят, но в опустошената околност на Йорк не бяха останали много живи хора, а онези, които срещаха, нямаха желание да сътрудничат на норманските рицари. Когато ги притиснеха, те си признаваха, че не са видели никого, най-малко пък жена с описанието на Мейрин.

Жослин се беше завърнал в Ефлея, защото си беше помислил, че Ерик Лонгсуорд може още да е свързан с Еадрик Дивия. Той бе решил първо да се върне в имението, а след това да отиде да търси Еадрик в Уелс. Еада беше ужасена, когато научи за отвличането на дъщеря си.

— Как си могъл да напуснеш Йорк? — бе запитала тя Жослин.

— Там нямаше и следа от нея. Трябваше да започна отнякъде и Еадрик Дивия ми се стори логичния избор.

— Може би, но подозирам, че Ерик Лонгсуорд вече не е на служба при Еадрик, защото танът не беше много доволен, когато разбра, че викингът го е излъгал за Мейрин и за Ефлея.

— Ако тя не е в Уелс, тогава не знам къде да отида.

— Питай Еадрик. Той може да знае нещо и мисля, че вече е готов да даде клетва за вярност на крал Уилям.

— Какво ти дава основание да мислиш така?

— Бунтовете му не доведоха до нищо, а урокът, който кралят даде на Нортумбрия, едва ли е останал незабелязан от Еадрик. Той ще трябва или да преклони глава пред Уилям и да му се закълне във вярност, или ще го сполети участта на ърл Едуин. Предложи му приятелство от името на краля и от свое име. Така няма да нараниш гордостта му, която е голяма, и ще му дадеш възможност да се присъедини към краля, без да опетни честта си.

Жослин се бе усмихнал на Еада и я бе прегърнал:

— Откъде толкова мъдрост у теб, майко?

— От дългия ми живот — бе отвърнала тя усмихнато. — А сега върви да намериш дъщеря ми и да я върнеш у дома.

Жослин бе послушал съвета на Еада и беше отпътувал с малък отряд за базата на Еадрик Дивия. Първоначално танът го беше приел с недоверчиво гостоприемство, което по-късно бе прераснало в благосклонно, докато най-накрая Еадрик не бе протегнал ръката си в знак на приятелство. Еада се бе оказала права: Еадрик Дивия искаше да се сдобри с крал Уилям. Жослин бе уверил домакина си, че кралят щеше да го приеме с почести, след което му бе изложил целта на посещението си. Новината за отвличането на Мейрин бе ужасила Еадрик, но той бе отговорил: „Не мога да ти помогна, приятелю, защото не съм виждал това страхливо копеле, откакто го изгоних. Но ти не се бой, защото жена ти е смела. Дори да не успее да му избяга, тя все някак ще намери начин да ти съобщи къде се намира. Не мисля, че той ще посмее да се върне при мен, защото аз не се отнасям добре с онези, които ме лъжат. Според мен този тип е луд. Сега, когато Тостиг е мъртъв, Ерик може да е отишъл на север и да се е присъединил към хората на Едгар Ателинг в Шотландия. Търсил ли си ги там?“

Жослин се бе завърнал в Ефлея отчаян, но Еада се бе съгласила със заключението на Еадрик. Зимата обаче беше тежка и Жослин трябваше да изчака до пролетта, преди да тръгне отново на север. Тъй като бе загрижен най-вече да си върне жената, Жослин бе пренебрегнал факта, че Ерик беше отхвърленият ухажор на Мейрин. С приближаването на края на зимата обаче тази мисъл се загнездваше в съзнанието му и той не можеше да я изгони от там. Жослин знаеше, че Мейрин нямаше да приеме доброволно Ерик за свой любовник, но какво можеше да направи тя срещу грубата му сила. Рицарят беше сигурен, че викингът е изнасилил съпругата му, и колкото и да се опитваше, не можеше да приеме този факт, въпреки че в случая Мейрин нямаше никаква вина.

Жослин все още възнамеряваше да намери жена си и да я върне в Ефлея. Докато не го направеше, нямаше да може да се справи с кошмарите си, а той трябваше да ги преодолее, ако искаше да продължи да живее заедно с Мейрин. Преди това обаче Ерик Лонгсуорд трябваше да умре, защото беше погазил честта на Жослин дьо Кобург, като беше отвлякъл и изнасилил жена му. В съзнанието си Жослин виждаше не само как красивата му съпруга се опитва да се измъкне от прегръдките на другия мъж, но и как Ерик Лонгсуорд се гърчи в предсмъртни мъки, пронизан от копието на рицаря.

Дагда усети какво става в душата на господаря му и му каза:

— Не можете да я държите отговорна за случилото се.

Жослин обърна потъмнелите си очи към гиганта:

— Аз не я виня. Не, наистина.

— Напротив, милорд, вините я! Ако тя знаеше за това, сигурно щеше да се самоубие от любов към вас. Най-голямата й слабост е, че е много злопаметна.

— Нека Бог да се смили над мен, Дагда! Как да се отърва от ужасните си мисли? Ерик Лонгсуорд е изнасилил жена ми. Аз й прощавам, но как мога да забравя?

— Въпреки това трябва да забравите, милорд. Може би, ако мислехте повече като своите келтски предци, щяхте да разберете. Телата ни са просто черупките на душите ни по време на земния ни живот. Когато този живот свърши, ние сваляме черупките си, както змията сваля кожата си. Не черупката има значение, а душата. Дори и сто души да притежават тялото на милейди Мейрин, никоя от тях няма да докосне сърцето или душата й, защото те са само ваши! Ще позволите ли на гордостта си да унищожи любовта ви, милорд? Помислете си за това.

Жослин не спираше да си мисли върху думите на ирландеца, докато яздеше към Шотландия заедно с пратеника, който бе пристигнал в Ефлея в средата на май и го бе поканил да отиде в кралския двор в Единбург, за да прибере отвлечената си съпруга. Дагда бе настоял да го придружи и Жослин се бе съгласил, защото имаше нужда от силата на гиганта и се срамуваше от собствената си слабост да прости, макар че дълбоко в сърцето си той все още обичаше Мейрин и винаги щеше да я обича. При пристигането си в Единбург те научиха, че същата сутрин кралицата беше родила здраво момченце.

По пътя Жослин бе научил, че жена му пристигнала в двора в началото на януари и след като била представена на кралицата, се хвърлила в краката й и поискала закрила от нея. Разказът й разтърсил двора и кралица Маргарет взела Мейрин под своя защита, което много ядосало Ерик Лонгсуорд, който твърдял, че Мейрин му е жена. Жослин бе почувствал облекчение. Мейрин бе останала в ръцете на похитителя си сравнително кратко. Като се имаше предвид, че Ерик беше бягал в разгара на суровата зима, може би жена му беше успяла да се спаси от изнасилването.

Докато гледаше Мейрин да тича срещу него с огряно от радост лице, Жослин изгуби всякаква надежда, защото жена му очевидно беше бременна. Той едва се сдържа да не изстене на висок глас. Неговата прекрасна магьосница бе изнасилена от един човек, който не беше нищо повече от животно, но заради съпругата си норманът беше готов да приеме дори и незаконороденото дете, както го бе приел собственият му баща. Каква ирония на съдбата бе, че сега той самият изпадаше в такова положение, но Жослин осъзна, че и на Мейрин не й е лесно. Тя беше принудена да носи плода на своя срам.

— Жослин, любими!

Той разтвори ръце, за да я прегърне, и като усети сълзите да напират под клепачите му, зарови глава във врата на жена си, за да ги прикрие.

— Господи, магьоснице, мислех си, че никога вече няма да те видя!

— Бременна съм — каза тя. Гласът й беше изпълнен с радост. — Този път ще бъде син, Жослин. Нашият син Уилям, който ще се роди най-късно до Архангеловден! Истинско чудо беше, че не пометнах, преди да пристигнем в Единбург.

— Нашият син ли? — гласът му прозвуча глупаво дори и за самия него.

Мейрин се отдръпна и го погледна в очите.

— Да, милорд, нашият син! — повтори тя, този път с по-рязък глас.

Срещата им бе станала в двора на кралската къща и докато Мейрин и Жослин влизаха в голямата зала, където той щеше да бъде представен на крал Малкълм, пред тях се изпречи Ерик Лонгсуорд и им се ухили подигравателно.

— Какво ще кажете за жена си и за сина, който й направих, милорд Дьо Кобург? — попита той.

Жослин скочи напред с див рев, за да хване противника си за гушата. Преди пръстите му да се бяха затворили около врата на викинга, двама мъже застанаха между Ерик и Жослин.

— Не, милорд! — каза Дагда.

Червената мъгла, която бе паднала пред очите на предизвикания съпруг, бавно се разпръсна. Гневът му не беше намалял, но Жослин си бе върнал разума. Очите му се спряха върху един строен мъж с голям нос, който бе облечен в дълга до коленете вълнена туника и прехвърлена през рамото му лента от синьо-зелен плат с украса от тесни червени и бели ивици. Мъжът бе насочил меча си към Ерик Лонгсуорд.

— Ангус Леели, леърд Гленкирк — представи се мъжът с усмивка, която озари цялото му лице. — Не дарявайте този приятел с лека смърт, милорд. Очаквахме ви, за да видим как ще унищожите този боклук бавно и болезнено.

В гърлото на Жослин се надигна смях:

— Като си помисля още веднъж, Ангус Леели, струва ми се, че ще ми бъде приятно да накълцам на малки ивички този крадец на жени.

— Много добре, човече, защото кралят иска да направи спектакъл от това.

— Оставете го да си върви! — каза Жослин. — Няма да го убия точно сега.

Ангус прибра меча си в ножницата.

Ерик разтърка мястото на врата си, където оръжието беше одраскало кожата му, и като погледна Жослин, го попита тихо:

— Не ми отговорихте, милорд Дьо Кобург. Какво мислите за бебето, с което напълних корема на Мейрин?

— Лъжец! — Мейрин го заплю. Очите й святкаха гневно. — Не отричам, че ти ме целуваше и ме опипваше, но нито веднъж не направи онова, което щеше да накара в корема ми да се появи бебе. Детето е от съпруга ми и е заченато в Йорк, преди да ме отвлечеш! Ще се закълна в това пред Светия кръст!

Гостите в голямата зала се обърнаха и се заслушаха в разговора между двамата мъже и жената. Повечето от тях вярваха на Мейрин, защото кралицата й вярваше, но се намираше и по някой Тома Неверни, който мислеше, че Ерик е изнасилил жертвата си и следователно детето й беше от него, а тя лъжеше, за да защити рожбата си.

— Мейрин, тук не му е нито времето, нито мястото да обсъждаме това — каза Жослин.

— Не съм съгласна, милорд. Или вярвате на мен, или на Ерик Лонгсуорд.

— Вярвам, че вярваш в това, което казваш, магьоснице. Знам, че не би ме излъгала нарочно.

— Детето е ваше, милорд! Ако не желаете да го приемете, значи вече не приемате и мен, защото ако между нас няма доверие, бракът ни не може да просъществува!

Преди той да успее да й отговори, Мейрин излезе от залата.

Ерик се разсмя.

— Детето е мое — каза той, — защото аз я чуках в същия ден, в който си я взех от теб. Може и да ме убиеш, Жослин дьо Кобург, но моят син ще наследи Ефлея! Дори и ако не прилича на мен, ти пак ще знаеш, че е мой, и ще трябва да приемеш копелето заради жена си — той отново се разсмя: — Не ми пука дали ще ме убиеш, защото без Мейрин животът ми е безсмислен, но аз няма да умра наистина, нали? Аз ще живея в образа на сина си и ще те преследвам през целия ти живот. Искаш ли да знаеш как жена ти пъшкаше и се гърчеше под члена ми? А как ме молеше да не спирам? Как ме молеше за повече и как острите й нокти ме пришпорваха напред, за да я задоволя така, както ти очевидно никога не си я задоволявал? С тази своя бяла кожа и огненочервена коса тя е една страхотна мръсница. Не си спомням някога да съм преживявал нещо подобно с друга жена. Искаш ли да знаеш какво ми каза тя, когато я обладах за първи път?

Юмрукът на Дагда се стрелна напред и Ерик Лонгсуорд се строполи в краката на Жослин. Жослин не можеше да се помръдне от мястото си и дори Ангус Леели бе поразен от жестокостта в думите на викинга. Измина доста време, преди леърд Гленкирк да наруши мълчанието.

— Този човек е напълно откачен, така да знаете. Думите му са жестоки, но вие не трябва да му вярвате.

— Така ли щяхте да говорите, ако Мейрин беше ваша жена? — запита го Жослин.

— Ако Мейрин беше моя жена, аз щях да й повярвам. Вие сте късметлия, милорд Дьо Кобург.

— Става въпрос за съпругата ми и за детето, което тя носи в себе си. Мое ли е това дете, или не?

Ангус кимна бавно.

— Да, наистина е трудно — каза той. — Въпреки това вие трябва да се успокоите заради Мейрин, а пък е възможно и детето да е момиче.

— Влюбен ли сте в жена ми, Ангус Леели?

Леърдът се ухили:

— Може и да съм бил, но тя не ме насърчи. Вместо това тя обърна разума и сърцето ми към най-хубавата девойка, за която някога съм мечтал — по-малката сестра на кралицата. Тя се съгласи да стане моя съпруга и аз се надявам вие с Мейрин да бъдете тук за сватбата ни, за да споделите щастието ни.

След това Ангус Леели заведе Жослин дьо Кобург при Малкълм Сеан Мор. Кралят поздрави госта си с добре дошъл и след като прочете пергамента, на който бе документиран бракът между Жослин дьо Кобург и Мейрин от Ефлея, и който бе подпечатан с печатите на крал Уилям и епископ Одо, отсъди Мейрин от Ефлея да бъде върната на законния си съпруг.

— Какво ще правите с Ерик Лонгсуорд, милорд?

— Бих искал да се срещна с него в двубой.

— До смърт ли?

— Да, милорд. Без пощада!

— Разбирам, че трябва да изчистите петното от честта си, милорд Дьо Кобург, но какво ще стане, ако изгубите? Съпругата ви ще бъде оставена на милостта на онзи разбойник, а децата ви ще останат без баща. Искам да видя този човек, който по закон е мой васал, наказан за злодеянията си.

Жослин поклати глава:

— Правото е на моя страна, милорд. Няма да мога да спя спокойно, докато не отмъстя за себе си и за невинната си съпруга. Няма да изгубя в боя! Бог е на моя страна.

Кралят го разбра и кимна. Ако той самият се намираше на мястото на този рицар, щеше да поиска същото.

— Ще се разпоредя Ерик Лонгсуорд да бъде затворен в тъмницата ми, докато не настъпи денят, в който ще се срещнете на полето на честта, милорд Дьо Кобург. Засега обаче този ден ще трябва да бъде отложен. Днес аз станах баща на един здрав син и няма да позволя нищо да помрачи тържествата по случай раждането на сина ми. Малко след това ще бъде и сватбата на сестрата на кралицата и нищо не трябва да разваля и нейното щастие. След сватбата на Кристина ще организираме турнира, в който ще защитите семейната си чест в двубой с Ерик Лонгсуорд. Ще изчакате ли дотогава, милорд Дьо Кобург?

Жослин кимна.

— Добре! — каза Малкълм Сеан Мор. — В такъв случай до този ден вие и красивата ви съпруга ще бъдете мои гости. Добре дошъл в Шотландия, милорд Дьо Кобург! Добре дошъл в Шотландия!