Ърнест Хемингуей
Да имаш и да нямаш (8)

Глава осма

Хари бе изхвърлил последната торба през борда.

— Подай ми канджата — каза той на негъра.

— Загуби се.

Хари натисна стартерите и пусна двата мотора. Втория беше монтирал, когато през време на кризата клиентите му за спортен риболов изчезнаха и той пак се залови с контрабанда на алкохол. Взе секирчето с лявата си ръка и преряза котвеното въже върху шпила. Котвата ще остане на дъното, пък като дойдат да извлекат товара, ще я намерят, мина му през ума. Сега подкарвам лодката към залива Гарисън Байт — пък ако я вземат, да я вземат. Трябва ми лекар, че да не остана и без ръка, и без лодка. Товарът струва колкото лодката. Строшеното не е много. Поразлее се малко, а като се размирише, ще кажеш, здрава бутилка не е останала.

Той освободи левия съединител и понесен от прилива, се отдалечи от лонгоза. Моторите работеха равномерно. Лодката на капитан Уили беше на две мили от тях и държеше курс към Бока Гранде. Приливът вече позволява да се мине през езерата, каза си Хари.

Той освободи десния съединител, увеличи газта и двигателите зареваха. Усети как носът на моторницата се надигна, видя как мангровата зеленина се совна покрай борда и засмуканата вода се заплиска в оголените подмоли. Дано не ми вземат лодката, каза си наум. Дано ми оправят ръката. Можех ли да допусна, че при Мариел ще вземат да стрелят срещу нас, след като половин година ходехме и се връщахме най-свободно. Кубинска им работа.

— Ей, Уесли — подвикна той назад към кубрика, където негърът лежеше, навит с одеялото. — Как си?

— Боже — измънка Уесли, — толкова лошо, че по-лошо не може.

— Ще видиш, че може, когато докторът започне да ти прочиства раната — рече му Хари.

— Ти не си човек — каза негърът. — У тебе няма нищо човешко.

Няма грешка при стария Уили, мислеше си Хари. Това се вика човек на място, Добре, че тръгнахме, вместо да чакаме. Глупаво щеше да е да чакаме. Така бях замаян и ми прилоша, че не можех да разсъждавам.

Пред тях вече се белееше хотел „Ла Конча“, виждаха се мачтите на радиопредавателя и къщите на града. Хари различаваше фериботите пред дока „Тръмбо“, който трябваше да заобиколи, за да завие към Гарисън Байт. Бива си го стария Уили, мислеше си той. Направи ги на луди. Що ли за птици возеше? Ей, ама страшно ми е зле. Добре направихме, че дойдохме. Добре стана, че не чакахме.

— Мистър Хари — рече негърът, — съжалявам, че не помогнах да изхвърлим товара.

— Негър раниш ли го, за нищо не става. Ама ти не си лош негър, Уесли.

През рева на моторите и силния плясък на лодката по водата той усещаше странния, прималял припев на сърцето си. Винаги го чуваше, завръщайки се от морето. Дано ми оправят ръката, каза си той. Ще ми трябва тая ръка.