Ърнест Хемингуей
Да имаш и да нямаш (11)

Глава единадесета

Беше към девет и половина, когато Устатия влезе в заведението. Личеше си, че при Ричард са го почерпили доста, защото пие ли, става наперен, а сега влезе много наперен.

— Как е, шефе? — обръща се той към Хари.

— Не ми викай шефе — казва му Хари.

— Искам да си поговорим с теб, шефе.

— Къде? В кабинета ти отзад ли? — пита го Хари.

— Да, там отзад. Фреди, има ли някой там?

— Не, нали сега е забранено. Я кажете, няма ли да я вдигнат тая забрана за след шест часа?

— Що не ме наемеш да оправим работата? — вика Устатия.

— Да те наемат дяволите — отвръща му Фреди.

После двамата отиват отзад, където са сепаретата и касите с празните бутилки.

На тавана светеше една електрическа крушка и Хари надникна във всички тъмни сепарета да се увери, че няма никого.

— Е? — каза той.

— Искат я вдругиден привечер — обясни Устатия.

— Какво са намислили?

— Нали говориш испански? — рече Устатия.

— Ама да не си им казал?

— Не. Знаеш, че съм ти приятел.

— Ти ще продадеш и родната си майка.

— Я остави. Не виждаш ли на какъв номер те отварям?

— Откога си в играта?

— Чуй, трябват ми тия пари. Трябва да се махна. Тук съм за никъде. И сам го знаеш, Хари.

— Кой не го знае?

— Знаеш откъде взимат пари за тая революция — отвличат заложници и такива работи.

— Знам.

— И това е същото. Правят го заради справедливо дело.

— Така. Ама го правят тука. Родил си се тука и ги познаваш всички по крайбрежието.

— Никой няма да пострада.

— С тия типове?

— Мислех те за мъж, ама излезе баба.

— Баба ли съм, не съм ли баба, не се тревожи за мене. Имам намерение да остана да си живея тук.

— Аз пък нямам — рече Устатия.

Господи, помисли си Хари. Сам си каза.

— Ще се махна — рече Устатия. — Кога ще измъкнеш лодката?

— Довечера.

— Кой ще ти помага?

— Ти.

— А къде ще я оставиш?

— Където винаги.

Измъкнаха лодката без трудности. Беше така просто, както го бе предвидил Хари. Нощният пазач минаваше през час, а в останалото време стоеше при главния портал на старото военно пристанище. Двамата влязоха в пристава с ял, срязаха въжето, взеха лодката на буксир и леко я изтеглиха с отлива. Когато излязоха от фарватера, Хари прегледа моторите и установи, че са наред, само дето бяха разхлабили главите на разпределителите. Провери горивото и се оказа, че имат почти сто и петдесет галона. Не бяха източвали и каквото беше останало от последния рейс, си стоеше непокътнато. На тръгване беше заредил, а по пътя изразходваха малко, защото имаше вълнение и трябваше да карат на бавен ход.

— Имам бензин у дома в един варел — каза той на Устатия. — Ще взема няколко дамаджани бензин в колата, а Албърт може да донесе още, ако трябва. Ще я откарам в ръкава под пътя. Ще могат да дойдат с кола.

— Те искаха да ги чакаш на стария док.

— Мога ли да се изложа там на показ?

— Не можеш. Но мисля, че няма да се съгласят да се качат на автомобил.

— Добре, засега ще я оставим в ръкава, там ще мога да пренеса гориво и да прегледам каквото трябва, а после ще я закарам при дока. Ти ще наемеш един скутер и ще ги докараш. Сега трябва да тръгвам. Имам да свърша куп неща. Връщаш яла и идваш с колата до моста да ме вземеш. След два часа ще бъда на шосето.

— Ще те взема — каза му Устатия, а Хари тръгна на ниски обороти и тихичко изтегли на буксир яла към светлините на стражевата шхуна. Застана на празен ход да придържа яла, за да се прехвърли Устатия.

— След около два часа — повтори той.

— Добре — каза Устатия.

Седеше Хари на щурвала, караше бавно в тъмното, гледаше да не попадне в светлините на дока и си казваше, че Устатия няма да си получи даром парите. Колко ли очаква да му бутнат? И къде ли се е сдушил с ония? Даваше надежди едно време тоя многознайко. И като адвокат е способен. Ама като го чуеш как сам си го казва, и тебе ще те побият тръпки. Все едно сам да си прочетеш присъдата. Как му се побра в устата? Като го чух как го изрече, изстинах.