Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боб Лий Суагър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 47-th Samurai, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Редакция
ultimat (2012)

Издание:

Стивън Хънтър. 47-ият самурай

 

Редактор: Димитрия Сотирова

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

 

Издателство ЕРА, София, 2008

тел./факс 02/980 16 29

e-mail: [email protected]

Печат: Експреспринт ООД

ISBN: 978–954–389–003–3

История

  1. — Добавяне

44.
Правосъдие по законите на Едо

Излезе на двора точно когато автобусите, които трябваше да вземат войниците, влизаха през портата. Отиде при Фуджикава.

— Дадохте ли жертви, майоре?

— Размина ни се. Има няколко тежки порязвания и сега ги шият. Няколко сътресения, изкълчвания, много синини и други леки поражения. Най-зле е един войник, когото някакъв готвач успял да зашемети, преди да избяга.

Суогър веднага се досети кой е бил това.

— Колко убихте?

— Петнайсет. Има обаче много ранени. Нашите хора сега шият раните им и преливат плазма на по-тежко пострадалите. Имат късмет, защото техните, хора щяха да ги оставят да умрат.

— Значи шестнайсет. Наложи се да убия един дебелак горе. Както и да е, изглежда, че ще успеете да се махнете оттук преди разсъмване.

— Имаме да свършим само още една работа.

Майорът се обърна и посочи. Боб видя Юичи Мива по кимоно, през което се виждаха хилавите му гърди, разтреперан, коленичил в снега. Никой не го докосваше, никой не го тормозеше, но лицето му бе посърнало и загрижено.

— Може би по-добре да не ставате свидетел на това — каза майорът.

— Няма да ми е за първи път.

— Ще постъпим според старите закони.

— Това е най-правилният начин.

— Хората ми също мислят така. Гласувахме и сме единодушни.

Кимна на сержант Канда, който се приближи, носейки грижливо завързана червена копринена торба. Беше от онези, в които се съхраняват мечове. Майор Фуджикава бързо я развърза и извади острие, монтирано на чисто нова ръкохватка, което Боб веднага позна. Това беше мечът, който баща му бе взел от Йоджима.

Майорът се приближи до коленичилия мъж.

Заговори на японски, но капитан Танада преведе шепнешком:

— Мива Юичи, това е мечът, използван през петнайсетата година на периода генроку от Оиши, васалът на Асано, за да обезглави Кира, който предал господаря му. Това е мечът, който този американец е донесъл на Филип Яно и е бил наследствено богатство на семейство Яно, защото е принадлежал на майор Хидеки Яно в последната му битка на остров Йоджима. Това е мечът, заради който сте наредили Филип Яно и цялото му семейството да бъдат убити, за да осигурите кариерата и амбициите си; вие, който имате всичко, но не сте се задоволили с това. Аз, Албърт Фуджикава от Първа военновъздушна бригада на Японските сили за самоотбрана и бивш подчинен на Филип Яно, според традицията съм поел дълга да отмъстя за господаря си. Давам ви право на избор. Ако искате, можете да използвате този меч, за да сложите край на живота си и така в очите на самураите да защитите името и честта си. Ако не, ще ви екзекутирам като обикновен престъпник.

Мива го погледна надуто:

— Прави каквото искаш. Само знай, че убиваш един далновиден човек. Смъртта на Яно сан и семейството му бяха необходимо зло. Аз се боря да запазя Япония цяла и чиста. Аз съм защитник на стара Япония. Боря се срещу чужденците, а Яно сан, както всички знаем, беше на тяхна страна. Убий ме. Ти така си решил. Няма да се опитвам да те разубеждавам от това жалко отмъщение, което е свидетелство единствено за вашата нищожност. Когато аз умра, част от Япония също ще умре. Нека да се знае, че доброволно ти давам врата си, но след години мнозина ще съжаляват за това, което сега ще сториш.

Снежинките се сипеха, въртяха се, покриваха всичко, заглушаваха всеки шум. Настъпи пълна тишина. Дори пленниците, вързани на земята, гледаха със страхопочитание, съзнавайки важността на този момент. Старецът се наведе напред, проточи врата си не само за улеснение на екзекутора си, а и за облекчаване на своите мъки. Майорът се приготви. Подаде острието за освещаване на един от войниците си, който изсипа върху него една бутилка „Фуджи“. После офицерът зае позиция за шинчокугири, вертикалния прав удар, и полираното острие изсвистя в кристалния въздух. Главата се отдели почти безкръвно. Падна с глухото издумкване на дебела книга върху дъсчен под. Тялото залитна напред, потрепери и застина. Кръвта започна да рисува нови фигури върху снега.

Майорът изпълни бързо чибури, изтръска кръвта и върху снега наблизо се образува ивица от червени капки. После някой засвири американския химн.

Едва към края на първия куплет Суогър осъзна, че музиката идва от него; мобилният телефон, даден му от Кондо, за който съвсем бе забравил, звънеше.

Той вдигна.

— Пет и половина е. Бяхме се разбрали да ти се обадя — каза Кондо Исами. — Имаме сметки за уреждане.

— Така е. Кажи мястото и часа.

— Не е далеч, гайджин. В съседната къща съм, от другата страна на стената. Много приятно място. Ще се срещнем в парка Кийосуми. При езерцето завий наляво. Погледни от лявата си страна. Ще те чакам на едно островче. Лесно ще го намериш. Ще ме познаеш по меча.