Костас Варналис
Диктаторите (7)

КАТИЛИНА
„ОБЩЕСТВЕНИЯТ ВРАГ“
106–62 г. пр.н.е.

Луций Сергий Катилина е съвременник на Сула, Помпей, Цезар, Антоний, сиреч на всички онези, които с меча си са заграбвали върховната власт и със същия меч са пращали на другия свят хиляди хора.

Ала Катилина е най-оклеветеният „обществен враг“ в древния Рим. Всички, които са управлявали Рим от Сула насетне са били „обществени врагове“. Но щастието ги е съпровождало винаги. Били са победители! Докато Катилина е бил победен. Претърпял е неуспех, макар че е използувал и той, като Сула и съвременниците му и другите след тях, всички познати средства в областта на политиката. И станал изкупителната жертва в римската история, човекът, върху когото стоварили греховете на всички.

А историята му не е написана от самия него (както Сула и Цезар), нито от неговите хора, а от победителите и враговете му.

Салустий и Цицерон представят бунта на Катилина като някакъв заговор на злодеи, чиято единствена цел била избиването на граждани и заграбването на имуществата им! И все пак този заговор, като всички останали, е бил политически заговор. А що се отнася до избиването на граждани и заграбването на имуществата им, трябва да се каже, че Катилина само го е желаел, докато другите са го сторили. Там е разликата. Убийствата и грабежите не са били измислени от Катилина, а са били главното средство на политическия кариеризъм в онази епоха, и при това тези, които са се борели против него и са го убили и са разказали „историята“ му, не са били в никакъв случай по-добри от него, напротив — много по-лоши.

Затова трябва да бъдем резервирани и снизходителни спрямо този страшен Катилина. И най-вече, защото провалът на заговора му и смъртта му не донесли нищо добро на държавата. Напротив, политическата поквара и разпуснатостта на нравите още повече се усилили и увековечили, като по този начин подготвили почвата за възникването на самодържавието, а по-късно — и за разпадането на огромната империя.

Поквареният до мозъка на костите си Салустий седнал и написал „Заговорът на Катилина“. А Цицерон, този голям сребролюбец, държал „катилинските“ си речи в Сената. И двамата са майстори на стила и имат обиграни пера. И все пак от техните текстове не можем да разберем що за „страшен“ заговорник е бил Катилина, чието име е останало пословично в историята — символ на политическите гангстери за всички времена и страни.

В тези красиво написани и образцови в жанра си произведения на римската литература не виждаме като в огледало зловещия лик на Катилина, а зловещия лик на епохата и на враговете му.

Катилина бил благородник от старо и аристократично семейство. Родоначалникът на това семейство, Сергест, бил един от другарите на Еней — сиреч родоначалникът на семейството е бил и основоположник на Рим! Разбира се, тази подробност нямала историческо значение, ала имала психологическо… С подобни праотцовски легенди разни властолюбци се стремели да вземат властта в ръцете си, и онези, които успявали в това, или предците им били богове, или пък те самите ставали богове.

Катилина, както ни го описва Салустий, бил изключителна личност: „Той притежаваше голяма физическа и умствена сила, но беше покварен по природа. Още от най-ранната му младост гражданските войни, с убийствата и грабежите си, бяха неговото забавление. С тях беше откърмен. Имаше желязно тяло, способно да издържа на студ, жега и безсъние до степен, която човек просто не може да си представи. Беше смел по дух, недоверчив и колеблив; умееше да лицемери и да прикрива всичко. Хвърляше око на чуждите богатства и пилееше своето. Пламенен в страстите и красноречив, но без никакъв здрав разум. Неукротимият му дух търсеше постоянно изключителни, невиждани, химерични неща. От деня, в който Луций Сула установи тиранията си, този човек бе обладан от манията да вземе в свои ръце върховната власт. И за да постигне тази си цел, той никак не подбираше средствата.“

Това обаче е не само портретът на Катилина, а портретът на всички патриции от онази епоха — на целия Рим! И ето какво казва още Салустий, без да крие, че не описва един-единствен човек, а цялата римска държава:

„Катилина вземаше пример от покварените нрави на една страна, която беше плячка на две смъртоносни и противоположни страсти — разточителството и користолюбието…“

И Салустий продължава: „Противоестествената любов, похищенията и всички онези изтънчени наслади бяха обладали до крайност душите на хората. Мъжете проституираха като жени, а жените не криеха позора си. Младите изяждаха бащиното си наследство, а сетне го удряха на грабеж…“

И Салустий продължава описанието на нравите на своето време: „Сред един такъв град, толкова огромен и толкова развратен, за Катилина не бе трудно да събере около себе си всички грехове и престъпления. И действително прелюбодейците, комарджиите, похитителите, всички покварени и «извратени» типове бяха пръснали на вятъра бащиното си наследство и бяха натрупали огромни дългове. А дълговете бяха направили, за да могат да откупят безчестията и престъпленията си. Освен това в Рим се бяха събрали отвред всички отцеубийци и светотатци, едни от тях бяха вече осъждани, а над други висеше опасността да бъдат осъдени; а също така и онези, които живееха от ръката си или от езика си, сиреч чрез убийства и лъжесвидетелствуване. Но при Катилина отиваха най-вече младежите. А Катилина даваше на едни жени, на други — коне, и т.н.“

След това описание на нравите на епохата и на привържениците на Катилина следва изводът, че той не е бил виновник за тази поквара, а само един вид организатор и частен случай на всеобщото разложение. Впрочем тъкмо от тази кал властолюбците набирали побойниците и убийците си.

Но в историята на Катилина Салустий прекалява с ораторствуването си. Привърженици на Катилина не са били тези, които той ни посочва, тоест каймакът на поквареното римско общество, а по-скоро недоволните от анархията, от унищожаването на демокрацията и от деспотизма на патрициите, с една дума, пострадалите от хищността и безсъвестността на патрициите. Катилина е бил по-скоро един народен водач, който е искал да смаже силата на олигархията, на рода и богатството, и да възвърне на народа предишното му чувство на сигурност и по-почтен начин на живот. Ето какво казал на народа Катилина, както донася за това самият Салустий.

„Откакто държавата падна в ръцете на патрициите, на тях плащат дан чуждите царе, управителите на областите и покорените народи… Те, патрициите, лапат обществените средства и си строят царски дворци… А на нас остават само съдебните процеси, присъдите, нещастията…“

С такива думи се е стремял Катилина да въодушеви последователите си. А пък и това, което казвал, не било лъжа. Но не бил нито първият, нито последният, който извършвал държавен преврат, за да вземе властта. А също така нито първият, нито последният, който, за да завземе властта, би извършил убийства и който и след завземането на властта би извършил убийства и… конфискации, за да я задържи в ръцете си. Така или иначе, не извършил нищо. И в това се състои грешката му. Но дори и да бе извършил, не би могъл да надмине Сула.

А че Салустий преувеличава нещата, се вижда и от следната „басня“, и човек може само да се чуди как така един сериозен историк е вярвал на такива скроени работи! „Разправят, че след като завършил речта си, за да свърже съучастниците си с ненарушима клетва, Катилина им дал да изпият по чаша вино, размесено с… човешка кръв!“ Нещо подобно ще кажат по-късно и за християните — че ядат деца, и за евреите — че пият човешка кръв!… Но и в наши дни победителите не казват по-добри неща за жертвите си!

Тази „басня“ поставя на голямо изпитание историческата обективност на Салустий, който като управител на провинцията Нова Африка ограбил поданиците си и отнесъл в Рим несметни богатства, построил си дворци и си направил великолепни градини на хълма Квиринал. Самият той извършил същите неща, в които обвинява Катилина, че искал да ги извърши, и каквито вършели патрициите. Чисто и просто Салустий говори със злоба срещу подстрекателя на народа Катилина, защото Катилина заплашвал патрициите, че ще им вземе всичко. А пък Салустий имал твърде много!

Ала това, как Цицерон разкрил заговора на Катилина и как го осуетил, е въпрос, който не ни интересува. За нас е от значение обстоятелството, подчертано и от самия Салустий, че римският народ, плебеите, подкрепяли бунта на Катилина, защото мразели произвола на Сената и алчността на патрициите. Този метеж е бил подкрепен и от някои недоволни патриции и имал съдействието и на самия Юлий Цезар, който искал да се възползува от него!

През януари 62 г. пр.н.е. е станало много кръвопролитно сражение при Пистория между привържениците на Катилина и легионите на Гай Антоний. Катилина бил победен. Но нито той, нито привържениците му потърсили спасение в бягството! Проявили удивително мъжество, което ще рече, че не са били плячкаджии! Самият Катилина с малък брой свои привърженици се нахвърлил с меч в ръка върху най-гъстите редици на правителствените войски и всички загинали като храбреци.