Костас Варналис
Диктаторите (27)

ГРАБИТЕЛСТВОТО

Дадохме портретите на най-прочутите политически мъже на световната Римска империя. Направихме анализ на обществения и политическия й живот. Говорихме за всеобщата поквара в Рим, която почвала „отгоре“, сиреч от двете управляващи олигархии на сенаторите и конниците, и обхващала и народа, и робите и затова по-късно народът и робите били неспособни да защитят този строй, който варварите унищожили.

Сега ще завършим с един пример на грабителство — ограбването на Азия от най-образования човек, човека с най-голямата гръцка култура за своето време — Лукул, чийто живот и дейност вече описахме.

Сула наложил на малоазийските градове една „малка“ глоба от 20 000 таланта! Инкасирането на тази сума възложил на Лукул. И Лукул, казва ни Плутарх, „се показал не само честен и справедлив, но и… мек при изпълнението на едно толкова тежко и неприятно задължение“. Сула възложил пак на Лукул да насече пари от златото, което Епафродит задигнал от Делфи, Олимпия и Епидавър — сиреч от най-големите верски средища на гърците. Монетите, издадени от Лукул, приели името му-нарекли ги „лукулки“, подобно на богатите угощения, които също получили названието „лукулии“.

Това са двете административни задачи, които Лукул изпълнил по нареждане на Сула като квестор на войските през първата митридатска война — 88–84 г. пр.н.е. От тази работа все нещо полепнало по пръстите му.

Лукул съумял да спечели доверието на силните на деня — Сула и хетерата Преция. Но първия си грабеж по собствена инициатива извършил на остров Митилини.

Митилинците се били присъединили към Митридат. Лукул обсадил безрезултатно главния им град. Тогава се престорил, че вдига обсадата — трикът на Одисей! — качил хората си на корабите и отплувал. Но се скрил в един залив и когато митилинците отворили вратите на града и се пръснали, за да разграбят вражеския лагер, Лукул се появил неочаквано и се нахвърлил върху тях. Избил петстотин души, пленил други шестстотин и разрешил на войниците си да разграбят богатия град.

Това станало през първата митридатска война. Когато му възложили върховното командуване през третата митридатска война (74–63 г. пр.н.е.), Лукул се погрижил първо да въведе дисциплина във войската си. След това разработил свой метод за омаломощаване на противника. Разбрал, че Митридат не би могъл дълго да изхранва 140 000 армия! И Лукул почнал „война на корема“, сиреч погрижвал се да бъдат задигани всички хранителни припаси в селищата, през които минавал, и избягвал открит бой, за да омаломощи войската на Митридат чрез глад.

Но когато нахлул в пределите на противника, Лукул взел със себе си и 30 000 гали… преносвачи! Защо? За да носят житото на неговата войска, та да не настъпи глад. В тази планинска и трудно проходима страна всеки гал бил длъжен да носи на гърба си цял медимн жито — 52 литра!

Навлизайки все по-навътре във вражеската страна, Лукул грабел всичко, каквото му паднело. Имало такова изобилие от храна, че цял вол се продавал само за една драхма от онова време! Плутарх казва: „Плячката била несметна и затова едни я захвърляли, а други я пилеели, защото никой не намирал на кого да я продаде.“

Конницата на Лукул през целия поход се пръскала на всички страни и грабела наред каквото й паднело. А това, което не успявала да отнесе, го унищожавала. Войниците му се оплаквали:

— Лукул завладява градовете със споразумения и капитулации! По този начин не ни дава възможност да грабим и ние пари и скъпоценности!

Войниците му не били по-малки плячкаджии от него. Впрочем целта на завоевателните войни на Рим била плячката!

Веднъж конницата на Лукул преследвала самия Митридат. И вече го настигала. Тогава хитрият азиатец оставил зад себе си едно муле, натоварено със злато. Римляните се нахвърлили върху мулето и го… облекчили. Сбили се и се избили при подялбата на златото. И Митридат успял да избяга. Но римляните заловили Калистрат, доверено лице на Митридат. Лукул дал строго нареждане да го доведат жив при него. Но конниците му, които узнали, че пленникът имал скрити в пояса си петстотин златни монети, убили Калистрат и си поделили парите!

Какъвто майсторът, такива и чираците му!

Лукул превзел Кабейра, където намерил големи богатства — сиреч взел ги! Завладял и Амиза и разрешил на войниците си да разграбят града и да го опожарят. След това превзел Тиграноцерта, столицата на Армения. Това бил голям и много богат град, пълен със скъпоценни дарове. Парите и даровете взел Лукул, а на войниците си разрешил да разграбят града. Сумата, която Лукул обрал от столицата, възлизала на 800 таланта суха пара!

След това навлязъл в страната на гордианците. В двореца на своя приятел крал Зарбиен намерил несметни богатства в злато и сребро и три милиона медимни жито! Задигнал всичко това, а краля, приятеля си, убил!

Към средата на лятото преминал Тавърските планини. На тази надморска височина житото не било още узряло, за да го ожъне и го вземе. Лукул много съжалявал за този… кутсузлук! Въобще отдето и да минел, обирал златото и житото и все не можел да насити алчността си!

Най-сетне на войниците му им омръзнало да го следват, а той да „тлъстее“ и заради тях. И казали — стоп!

— Стоп! Не отиваме по-нататък!

Хвърляли в краката му празните си кесии и крещели:

— Върви сам да се биеш с врага, щом само ти забогатяваш!

Така обяснява Дион Касий отказа на войниците му да продължат по-нататък. „Дотогава ограбеното възмездяваше войниците за опасностите и те го слушаха.“ Но сега опасностите били по-големи от плячката — доколкото алчният им началник позволявал да вземат и те дял от плячката! И така Лукул бил принуден да прекъсне похода (оплячкосването) и да се върне.

Междувременно обаче римляните отнели от Лукул командуването на войските и пратили на негово място Помпей.

В шествието на триумфа, който Лукул си устроил, когато се завърнал в Рим, имал 20 носилки, пълни със сребърни съдове, и още други 32, пълни със златни оръжия, чаши и монети! Имало също така и осем мулета, натоварени със златни легла, 56 натоварени с претопено сребро и 107 със сребърни монети. Тези… дребни неща представляват само онази част от плячката, която предал на държавното съкровище. А като си помислим, че Лукул станал един от най-богатите и разточителни римляни на своето време, тогава ще разберем какво задържал за себе си, сиреч — колко много укрил!

Това е бил смисълът и целта на римските завоевания — грабеж и поробване на народите в Азия, Африка и Европа. Емилий Павел, поклонник и той на гръцката култура, до такава степен ограбил бедната Гърция, че поколения наред римските граждани не плащали данъци. Защото държавното съкровище било претъпкано. И затова Плутарх има право, като казва: „За римските пълководци варварите не били нищо друго освен плячка и трофей.“

Ограбвали и оголвали „варварите“ цивилизованите „освободители“ и „покровители“ римляни, но знаели и да пилеят спечеленото със собствената си пот и с кръвта на войниците си! Лукул е съвършен тип на римлянин-егоист и разсипник. Когато се завърнал свръхбогат в родината си, той зарязал политиката и авантюристичните войни и се заел да се порадва на парите си — да ги харчи, да ги пилее, разбира се, не за да облекчи сиромашията, а за да задоволи и най-странните си прищевки. Само за себе си.

За едно угощение похарчвал по 350 000 златни драхми! Построил си великолепни дворци, потънали в райски разкош, които и през епохата на императорите били най-красивите в Рим. Построил библиотеки и ги напълнил с най-хубавите произведения на гръцката и римската литература.

Всичко това, пак повтаряме, направил само за себе си, а не за другите хора. Ето едно признание от самия него за егоизма му. Веднъж поканил на гости в двореца си няколко гръцки философи. Те останали смаяни от огромните разходи, които Лукул направил, за да ги посрещне — поне така мислели. Но когато му казали това, той им отвърнал надменно:

— Всичко това направих не заради вас, а заради… Лукул!

Така с ограбването на „варварите“ забогатял „римският Ксеркс“ и така пръскал парите на „варварите“, докато най-сетне поради много разпуснатия си живот и други крайности заболял от прогресивна парализа на мозъка и умрял без никакви угризения, както умрял и Сула — без угризения и той, но изяден от въшките.