Костас Варналис
Диктаторите (28)

РИМЛЯНИ И ГЪРЦИ

Нека затворим за момент албума на коронованите римски зверове и видим какво отношение е имал Рим към Гърция, духовния център на древния свят, неговата духовна „дойка“.

Гърция загубила своята свобода постепенно, на части, малко по малко, почти без да… забележи това. Начинът, по който е била поробена, представлява един от най-ярките примери на методите, използувани от Рим, за да погълне чужди земи и народи. Тези методи са били винаги много полезен урок за всеки завоевател.

Формално Рим оставял гърците свободни. И се стремял да ги разедини. С непрекъснатите си намеси в работите им и с провокациите на привържениците си във всеки град Рим унижавал гърците и ги дразнел до крайност. И един ден, за някакъв нищожен или измислен повод, им слагал веригите. Монтескьо описва много сполучливо този „разяждащ“ метод на римската политика: „Когато Рим побеждавал някой народ, първата му работа била да го отслаби, като му наложи такива условия за живот, че и малкото останали му сили да бъдат непрекъснато подкопавани. Ако този народ не можел да издържи на подобен гнет и се вдигал, за да отхвърли римското попечителство, Рим го усмирявал и го притискал още повече, така че полека-лека, без някаква рязка промяна, този свободен народ — поне той си мислел, че е такъв! — се събуждал един ден поробен, без сам да разбере как е станало това!“

Поробването на Гърция станало по същия начин — полека-лека! Не можем да определим точно хронологията на събитията. Във всеки случай Коринт бил опожарен през 146 г. пр.н.е. и Ахея била обявена за римска провинция. Въпреки това много градове продължили да се считат за свободни — самоуправляващи се, или пък притежавали специални привилегии. Това положение продължило така около двеста години и едва при Август можем да кажем, че поробването на Гърция било завършено напълно. С други думи, цели два века римската политика гризяла като мишка свободата на Гърция. Римляните не бързали. Времето работело за тях, а също така и много гърци! Този метод струвал по-малко в кръв и в пари! Предателството процъфтявало!

Във всеки случай гърците са били разединени и без римляните да ги разединяват.

Градовете били разделени на две партии — демократична и аристократична (аристократичната била римофилски настроена) и се ядели една друга. Но и самите градове-държави се ядели помежду си. Гражданските войни не стихвали. През III и II век пр.н.е. в Гърция съществували вече два съюза — ахейският и етолийският. Ала възникнал още един — спартанският. Същевременно македонските царе непрекъснато се стремели с войни и дипломация да включат Гърция в своята държава. Политическите цели на съюзите и на македонските владетели се сблъсквали непрекъснато помежду си и предизвиквали безконечни граждански войни. Етолийците воювали срещу ахейците; македонци и ахейци воювали срещу етолийците. Спарта воювала срещу ахейците и македонците; македонците и Антиох III Сирийски воювали срещу Птоломеите; Пергам и Родос воювали срещу македонците и Антиох… в полза на римляните!

Когато прочутият с „елинофилството“ си римски пълководец Тит Квинт Фламинин победил македонския цар Филип V при Киноскефалес — между Лариса и Фарсала, — спуснал се надолу и отишъл в Истмос (196 г. пр.н.е.), където всички гърци чествували Истмийските игри, събрал и аристократите, и народа и им известил, че почтеният Рим ги освободил от игото на македонците!

Какво представлявала тази помпозна и театрална свобода, ни обяснява Папаригопулос: „Фламинин подготвял гърците за римското господство.“ А Момзен иронизира просветения Фламинин, поклонника на гръцката култура, задето се показал толкова добър към един раболепен народ и не му отнел направо независимостта, та Рим да бъде спокоен!

Когато синът на Филип V, Персей, човек сребролюбив и лош военачалник, се вдигнал срещу римляните, те изпратили срещу него стария патриций Емилий Павел, стар, но образец на римски добродетели. Емилий Павел победил Персей при Пидна в Македония (171 г. пр.н.е.). И тогава приложил принципа „разделяй и владей“ по най-драстичен начин. Унищожил напълно македонската държава и разделил страната на четири съперничещи си провинции.

Като разделил Македония на четири съперничещи си провинции, Емилий Павел направил безопасна тази толкова размирна северна част на Гърция. И за да прекъсне всякаква материална и духовна връзка между тези четири части, извършил нещо много макиавелистко, нещо, което са вършели много често и всички големи завоеватели. Забранил търговията и сключването на бракове между четирите провинции. Сиреч обградил всяка от тях с безкрайни… редове бодлив тел, та да не може, дето е речено, и птичка да прехвръкне през границите им!

„Мъдър“, добродетелен и голям учител в правото на по-силния, Емилий Павел се превърнал и в образец на жестокост. Той не можел да върши половинчати работи като Фламинин. След като „наредил“ Македония, спуснал се надолу, за да „оздрави“ Гърция. От Пелопонес, който след Македония бил най-неспокойната част на Гърция, взел хиляда заложници; с други думи, заловил и оковал във вериги най-добрите, най-свободолюбивите и най-родолюбивите хора от градовете на ахейския съюз под предлог, че подготвяли война срещу Рим и били приятели на Персей.

Разбира се, той не познавал лично тези заложници от Пелопонес. Други му дали списъка с имената им. Гърци! Гърци римофили и врагове на патриотите гърци! Нищо ново под слънцето! Сред тези патриоти заложници се намирал и един голям ум — историкът Полибий.

След като „наредил“ и устроил всичко както трябва, Емилий Павел се сбогувал с гърците и им препоръчал да помнят, че римляните са ги освободили, и да пазят тази „свобода“ и да живеят в мир и съгласие. И заминал за Епир. Трябвало да изпълни една заповед на Сената — „да възмезди войниците си с ограбването на тамошните градове“, пише Плутарх.

Но понеже не искал да си губи времето и най-главното, понеже нямал сметка да ограбва селата и градовете един по един, защото по този начин жителите щели да научат и да съберат парите и ценните си вещи и да избягат, решил да направи тъй, че за един ден да ограби целия Епир, и то съвсем неочаквано. Използувал най-долна измама. Изпратил отреди във всички градове, за да съберат по мирен начин парите и скъпоценностите им. Изплашените жители събрали каквото имали и нямали, за да го предадат на римляните, та по този начин да спасят поне живота си. Но в определения ден и час, вместо да приемат събраните пари и скъпоценности, частите на Емилий Павел се нахвърлили върху нищо неподозиращите жители и го ударили на грабеж. Отмъкнали всичко — вещи и хора. И опожарили градовете. Само за един ден 70 града в Епир се превърнали в пепелища и 150 000 души били отведени в робство и по-късно продадени.

Такъв бил „премъдрият, човеколюбивият и елинофилът“ Емилий Павел. Но премъдрите му човеколюбиви и елинофилски дела не спират дотук.

Римският военачалник заловил в плен царя на Македония Персей. И за да не забравяме мръсотиите в гръцката история, ще споменем, че съюзник на римляните и участник във войната срещу Персей бил гъркът цар на Пергам.

Заедно с Персей Емилий Павел заловил и децата му — две момчета и едно момиче. Отмъкнал също така всичко от съкровищницата на Персей. „Среброто и златото — казва Плутарх — Емилий Павел не задържал за себе си, а ги предал на квесторите, за да ги внесат в държавната хазна в Рим. Задържал само библиотеката на пленника — за себе си и за децата си, защото много «обичали» гръцката култура.“

Толкова почтен, скромен и възвишен човек бил, че когато отишъл в Олимпия, заповядал на своите блюдолизци гърци да поставят статуята му в свещената горичка на Зевс — Алтис. И с право! Нали „освободил“ Гърция!

Персей и плячката откарал в Рим и ги показал на народа през дните на триумфа си. Плутарх и Диодор Сицилийски са ни оставили описание на това блестящо празненство, което траяло цели три дни. От това описание научаваме колко безмилостен бил човеколюбивият грабеж на „премъдрия“ Емилий Павел.

През тези три дни по улиците на Рим преминали 1200 коли, натоварени с оръжия, щитове, шлемове, лъкове, колчани и прочие. Целият този метал блестял под слънцето на славата и заслепявал тълпата. Преминали също така и петстотин коли, натоварени с картини, златни чаши, с двеста и двадесет вази, пълни със сребърни монети — седемстотин и петдесет тройни таланта. Преминали и 120 вола с позлатени рога — определени за жертвоприношения и угощения.

Зад сто и двадесетте бели вола с позлатени рога следвали осемдесет съда, пълни със златни монети, а подир тях — четиристотин златни венци, изпратени на Емилий Павел чрез специални посланици от разни градове като отличия за победата му, и т.н.

Никак не е малко това, което победоносният пълководец показал пред всички. Лично той не задържал нищо за себе си — освен книгите, — но войниците му, съобразно заповедта на Сената, разграбили седемдесет града в Епир. Ала освен показаната и непоказаната плячка Емилий Павел събрал цели планини гръцко оръжие, което изгорил в Амфиполис пред очите на представители от цяла Гърция.

Сумата, която Емилий Павел внесъл в държавната хазна, била толкова огромна, че, както ни казва Плутарх, „не станало нужда народът да плаща данъци чак до времето на консулите Хиртий и Пане, през първите години на гражданската война между Антоний и Цезар“, сиреч в продължение на почти век и половина.

От тази „подробност“ става съвсем ясно какъв вид свобода дал на македонците и гърците Емилий Павел! Освободил ги от всякакво излишно бреме — пари, оръжия, хора, животни. С други думи, в продължение на сто и петдесет години бедната Гърция хранела мързеливия народ на Рим.

Такива били всички триумфи на римските пълководци и императори. От количеството и стойността на плячката, която показвали на народа, се съдело за величината на победата. Сиреч величината на победата била пропорционална на величината на грабежа и безчовечността на победителите! А жестокостта на триумфаторите била неизмерима, както въобще на цялата римска цивилизация. Тази „цивилизация“ прекарала през улиците на Рим Персей с трите му деца и свитата му от 250 князе, всички окъсани и във вериги. „И македонският цар — казва Плутарх — изглеждал като човек, загубил разума си от многото нещастия. Мнозина от тълпата, като гледали трите му деца, които следвали баща си в мъченичеството му, без да разбират участта си, ги съжалявали и дори някои се просълзили!“

След като парадът на пленниците завършил, римската цивилизация хвърлила Персей в затвора. „Този затвор — казва ни Плутарх — представлявал дълбока, много тъмна яма, от която се издигала страшна смрад, поради големия брой хора, хвърлени в това място, все осъдени на смърт престъпници… Вонята била толкова непоносима, че никой не можел да се приближи до ямата.“ Значи човек не можел да се приближи до тази яма, камо ли да живее в нея!

И в този „карцер“ хвърлили на Персей един меч и едно въже, за да се убие сам, като избере онзи вид смърт, който предпочитал.

Но Персей не се решил да се самоубие. „Показал се малодушен“ — както отбелязва Диодор. И тогава самите римляни го ликвидирали по следния сатанински начин — поставили го в друг затвор и пазачите не му давали да спи. Щом затварял очи, те го събуждали. И така умрял от изтощение. Но много е възможно и да е полудял, преди да издъхне. Защото това изтезание неминуемо довежда до лудост.

„Премъдрият“ и „човеколюбив“ Емилий Павел проявил още веднъж мъдростта и човеколюбието си към Персей. Нещастният македонски цар го помолил да не го превежда при триумфалното си шествие през улиците на града пред очите на стотици хиляди хора. А почтеният Емилий Павел му отвърнал със зловещ сарказъм:

— Но това и преди, и сега зависи само от теб!

С този отговор искал да каже — от теб е зависело да се самоубиеш, преди да те заловя; и сега от теб зависи да се самоубиеш, ако искаш да се избавиш от преминаването по улиците.

Древногръцките историци Полибий, Плутарх и Диодор се възхищават на този римлянин, който поробил, опожарил, опустошил и ограбил Гърция. И защо? Защото са били повече римски, отколкото гръцки историци! Такива странни явления се срещат и в наши дни. Но най-интересното извън личния интерес на историците е това, което изтъква Плутарх: „Пълководецът Емилий Павел бил по-добър от войската си. Защото успял да извърши толкова големи дела с една недисциплинирана и изпълнена със злоба войска.“ За отечеството си естествено. Ако и той бил като войската си, може би днес нямаше да съществува Гърция!

Както споменахме вече, Емилий Павел взел като заложници хиляда най-изтъкнати родолюбци от Пелопонес, та Рим да бъде спокоен. Това бил „цветът на гърците“, както ги нарича Зонарас.

Родните градове на тези заложници непрекъснато молели римляните да освободят техните граждани; но Рим дори не благоволявал да им отговори. Така изминали седемнадесет години. Повечето от заложниците починали, останалите остарели — и когато най-сетне Рим решил да ги освободи, живи били само около една трета, към триста души.

Тези триста души се завърнали в родината си остарели и съсипани, но изпълнени с омраза към римляните. Заварили Гърция в не по-добро вътрешно положение от преди. Гражданските войни — с подкрепата на Рим — продължавали. И понеже водачът на ахейския съюз Критолаос обявил война на Спарта — която била оръдие на чужденците, — въпреки изричната забрана на Рим, пълководецът Метел, който се намирал в Македония, където току-що бил потушил едно безразсъдно въстание на някакъв мним Филип, се спуснал надолу към Гърция, за да накаже непокорния Критолаос. И го победил близо до град Скарфея. Критолаос паднал убит. Тогава начело на ахейския съюз застанал Дией.

Но и Метел бил заместен от консула Луций Мумии, който пристигнал от Рим, за да продължи войната и злодеянията.

Както Емилий Павел се наричал „човеколюбив“, така и Мумии наричал себе си „любител на изкуството“. При подобни случаи на насилие думите губят своето значение.

Мумий бил човек необразован, груб и суров. Като управител на Лузитания (Португалия) веднъж избил като овце девет хиляди души, а при друг случай още повече — петнадесет хиляди. Вторите, петнадесетте хиляди, Мумий изклал, защото преминали с лодки Херкулесовите стълбове (Гибралтар) и опустошили отсрещния африкански бряг. Те били избити до крак, „за да не остане никакъв свидетел на тази сеч“, както казва Апиан — сиреч да не остане нито един, който да разкаже ужаса на другите. Сетне Мумий взел плячката на лузитанските „башибозуци“ и я раздал на войниците си. А всичко, което не можело да бъде пренесено, било изгорено на място. „Останалото изгорил в чест на морските божества.“ С други думи, благодарил на боговете на морето за касапницата, която устроил, но нямало море, което би могло да я измие!

Имал, значи, забележително, съвсем чисто минало този Луций Мумии. И този зверски жесток човек римляните изпратили в Гърция да „оправи“ гърците. Този суров изпълнител на волята на суровата си родина бил добър пълководец и победил Дией при Коринтския провлак. Защото както на времето Емилий Павел получил нареждане да опустоши 70 града в Епир, така и сега римският Сенат дал заповед на Мумии да опожари и разруши напълно Коринт. Защо?

Защото Сенатът, този консервативен и аристократичен върховен съвет на римската държава, бил същевременно и орган на плутокрацията. А римската плутокрация искала да унищожи Коринт, защото този най-гъсто населен и най-богат град в Гърция по онова време бил търговски съперник на Рим и искал да се наложи като най-голямо пристанище в източното Средиземноморие. По този начин читателят може да види, че зад прекрасните думи „отечество, слава, свобода“ се криела материална изгода!

Коринт бил най-големият морски, търговски и производителен център в Гърция. И най-многолюдният град. Броял 300 000 свободни граждани и 500 000 роби. Производството на керамични изделия — прочутите в цял свят коринтски вази! — тъкани, благовонни вещества и други процъфтявало. Тук в Коринт били построени първите триери — големи кораби с три реда весла. Тук се трупали несметни богатства от таксите, които корабите плащали, за да бъдат прехвърлени чрез „плъзгане“ през провлака от едното море в другото.

Изпълнявайки заповедта на Сената, Мумий съборил и разрушил стените на Коринт и подпалил къщите му. Преди това събрал всичкото оръжие, което градът и жителите му притежавали. Събрал също така и всички статуи и картини, които били с хиляди в този богат град, опаковал ги, натоварил ги на кораби и ги изпратил в метрополията… на света — Рим!

Но чувствителното му сърце не му дало да изгори заедно с къщите и хората — поне нямал такава заповед! И затова освен оръжията и произведенията на изкуството, събрал и хората. Изклал всички мъже, а жените и децата оставил. Тоест не ги оставил, оставя ли се такава стока — продал ги като роби.

Суровостта и жестокостта на римските войници, които опожарявали и колели, били толкова големи, че много от жителите, които не могли да понесат нещастието на родината си и собствената си тежка участ, се самоубивали или полудявали.

Територията на Коринт била обявена за „прокълната“ и било забранено на същото място да се издигне нов град.

Но кланетата не се ограничили само в Коринт, Мумий, този жесток и див човек, извършил същото във всички градове, които се вдигнали срещу Рим. След като опожарил, опустошил и обезоръжил Гърция, той я провъзгласил за „римска провинция“. А това означавало, че отсега нататък в гръцките градове нямало да управлява народът, а римският военачалник и куислинговците!^[1]

Това станало през 146 година преди нашата ера.

И така „богатият Коринт“, „Коринт, звездата на Гърция“, бил затрит от лицето на земята, а и територията му — пустош от пепелища и купища камъни — станала част от римската държава. Имало стара поговорка, която гласяла: „Не всеки може да отиде в Коринт“ — сиреч в Коринт има толкова много съблазни и развлечения, че пътникът трябва да има много пари, за да отиде там. Така че в Коринт отивали само гуляйджиите паралии.

А сега римляните забранили и на богатите, и на бедните да отиват в Коринт!

След сто години, през 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар минал оттам и се натъжил, като видял останките на този голям град. И наредил да се изгради отново Коринт, но като юлианска колония — Colonia Julia Corinthus!

Мумий предал вътрешното управление на градовете на олигархите, тоест на богатите: римската окупация ограничила привилегиите, властта и богатствата им, а народа превърнала в роб. Историческият живот на гръцката нация бил спрян за векове наред. Оттогава Гърция „се превърнала в прост сателит или в статист в историческата драма“ казва Папаригопулос.

Същата година, когато Коринт е бил унищожен от Мумий, в Северна Африка е бил разрушен друг голям търговски град, Картаген, от Сципион Млади. Рим опожарил и разрушил и този град, защото бил търговски конкурент на римските плутократи. Полибий, който бил очевидец на разрушаването на Картаген и на Коринт признава, че унищожаването на Коринт било по-трагично.

За Мумии се разправят разни истории, които показват недодялаността и варварщината му. Когато товарел статуите и картините на корабите, сам надзиравал работата и заплашвал капитаните да внимават да не строшат нещо, защото щял „да ги накара сами да ги направят“! Може би е искал да каже, че ще заплатят стойността им, та други живописци и скулптури да направят нови статуи и картини!

Ето какви груби и невежи хора тържествували над духа! Както винаги!

И когато се завърнал в Рим, този страшен подпалвач, грабител и касапин на Гърция си устроил величествен триумф в чест на своя подвиг и получил почетната титла „Ахейски“.

А сега затваряме тези скоби и се връщаме отново към албума на римските императори.