Костас Варналис
Диктаторите (29)

КОМОД

Ще затворим мрачните страници на римската история с портретите на три от най-отвратителните чудовища, които са яхвали някога врата на окования във вериги древен свят. Тези три чудовища са Комод, Каракала и Хелиогабал.

Комод царувал от 180 до 191 година.

Той бил син на мъдрия император Марк Аврелий, стоика, който написал на гръцки език чудесната книга „На себе си“.

Ето как Маламас описва Комод, сякаш го е виждал с очите си: „Той имал войнска осанка, бил бял, синеок, с широко лице, чип нос, имал яки плещи, къса брада, обичал да строи и бил набожен.“

Комод се възкачил много млад на трона, едва 19-годишен, след като накарал дворцовите лекари да отровят баща му с лекарствата си — така поне разправяли и вярвали хората. И наистина по-нататъшното му поведение потвърждава напълно това подозрение.

Баща му се погрижил да му даде отлично образование, казва ни Зонарас. Но, изглежда, това образование не било от голяма полза за него, защото имал слаб характер. Бил нерешителен и лековерен от „простодушие“, или по-скоро от глупост. И мързелив. Не обичал трудностите и усилията, а изпълнения с удоволствия живот. А безотговорността му като император му давала пълна възможност да осъществи и най-причудливата си прищявка, да ограбва имуществото на богатите и да убива когото си ще, без да дава сметка никому, а най-малко на несъществуващата си съвест.

Луций Марк Антоний Аврелий Комод притежавал атлетическо телосложение. И затова се мислел за втори Херкулес и се явявал пред тълпите с боздуган и лъвска кожа. При други случаи идвал на театър облечен като Хермес с кадуцей^[1] в ръка. И искал всички да го гледат.

Тези неща били най-естествени явления в императорския Рим. Вече от два века насам съществувала здраво установена традиция — тронът на световната империя да бъде заеман от налудничави и кръвожадни властелини, а народът да се възхищава на тези короновани зверове и да се забавлява със зверовете на арената.

Понеже имал голяма нужда от пари, Комод избивал наред богаташите, мъже и жени, и обсебвал имуществата им, съобразно старата традиция на всички римски тирани, диктатори и императори от времето на Сула насам. „И ги убивал — казва Зонарас — или по донос, или по подозрение, или заради голямото им богатство, или заради знатния им произход, или защото били много образовани, или защото притежавали големи добродетели.“

Зет му Помпейан организирал заговор против него. Този Помпейан бил женен за племенницата на императора Криспия, дъщеря на сестра му Лукила, за която казвали, че била любовница на брат си. Лукила подбудила зет си да убие брат й.

Ала Комод, като човек страхлив и мнителен, бил обкръжен от телохранители и шпиони. И узнал навреме за заговора. И тогава убил наведнъж и тримата — Помпейан, Криспия и Лукила.

Този атлетически сложен император слизал редовно на арената и се биел и като гладиатор, и със зверове. Той задължил Сената да отбелязва в протоколите си победите на господаря на света. Седемстотин и петдесет победи спечелил Комод над опитни гладиатори и диви зверове!

По едно време му скимнало да промени имената на месеците и на столицата си. Искал да ги нарече на свое име, защото смятал, че по този начин ще увековечи името си, както Цезар увековечил своето с месец юли, а Октавиан — с месец август.

Но Комод не избрал само един месец, за да го нарече на свое име, а кръстил и дванадесетте на своите имена и презимена, които били следните: Непобедим, Щастлив, Благочестив, Луций, Елий, Аврелий, Комод, Август, Херакъл, Римлянин, Всевечен! „И винаги така пишел имената на месеците!“

По този начин премахнал и досадните имена на Юлий и Август. Както казахме, пожелал да промени и името на Рим и го прекръстил на Комодиана, както на времето Нерон искал да го нарече Неронопол.

Издал също така заповед неговото царуване да се назове „Златен век“! Защо не!

И за да има време да се занимава със сериозните работи — гладиаторските борби и боевете със зверове, — предал управлението на… света на някой си Клеандър. И този Клеандър продавал открито и в продължение на много години най-високите държавни длъжности.

Когато Комод, облечен като Херакъл, слизал с боздуган в ръка на арената и разбивал главите на вързани куци, слепи и едноръки хора, зрителите, благородници и плебеи, се смеели и се любували на своя император. Такава низост не бил проявил дотогава никой от предшествениците му.

Но накрая и „златният бог“ си платил за греховете. Не защото бил лош управник, а защото заплашил неколцина царедворци, че ще ги очисти. И за да спасят главите си, царедворците изпреварили господаря си и го очистили. Отровили го с говеждо месо, както пише Зонарас.

Така умрял този полулуд самохвалко-император, сит не само на човешко, но и на говеждо месо.