Костас Варналис
Диктаторите (3)

ЮГУРТА
НУМИДИЙСКИЯТ МАВЪР
154–104 г. пр.н.е.

Югурта не е римлянин. Той е мавър, цар на Нумидия. Но е свързан повече от всеки друг с историята на обществените нрави на владетеля на света, Рим. Той разголил и изложил целия римски империум: консули, претори, сенатори, трибуни и така ги оплел всички, че този случай никога няма да престане да вони.

Случаят Югурта е една „афера Ставицки“ от онова време. Югурта е познавал много добре римските политици. Знаел е тяхната алчност и безсъвестност; знаел е, че те живеят от „нещастията на отечеството“, както казва Салустий. И така, подкупвайки римските управници, Югурта вършел най-различни неща в ущърб на Рим и успявал, все тъй с подкупи, да се отървава безнаказано. И дори се хвалел, че ако искал, можел да подкупи целия Рим.

Югурта не бил обикновена личност. Притежавал всички качества, но и всички недостатъци на своето време. Бил племенник на цар Микипса. Микипса забелязал ума и смелостта на племенника си, осиновил го и го направил наследник на царството наравно със собствените си деца — Адхербал и Хиемпсал.

Но осиновил змия. Щом старият умрял, трите момчета си поделили царството му — Нумидия, днешен Алжир.

Салустий ни дава следния портрет на Югурта: „Той бил красив, силен и умен, и не се оставил да бъде покварен от разкоша и безделието! Прекарвал времето си с коне и в надбягвания и лов на диви зверове. Бил първи по подвизи, но последен се хвалел с тях…“

Но тогава имало много млади мъже (така се наричали онези, които за първи път заемали някоя от високите политически длъжности), при това благородници, които предпочитали парата пред честта. Интриганти в Рим, тирани спрямо съюзниците му. Те убедили Югурта, че ако убие Микипса (втория си баща, този, който го осиновил!), щял да остане единствен господар на Нумидия… „В Рим тогава всичко се продаваше.“

Югурта не сметнал за разумно да убие „баща“ си. Ала убил след смъртта на Микипса „брат“ си Хиемпсал и взел дела му. Добро начало! Нека първо укрепне, пък сетне ще дойде ред и на другия му „брат“, Адхербал. И действително, скоро започнал война срещу Адхербал. И го победил. Злочестият победен поискал тогава помощ от Рим. А Рим тъкмо това и чакал!

Рим постоянно търсел поводи, за да се меси в работите на други държави и да ги подчинява. Но ако политиката на Рим е била винаги империалистическа и цинична, то и политиците му са били винаги грабители и подкупни. И в случая, за който разказваме, сиреч случая, когато Адхербал поискал намесата на Рим, политиката на Рим възтържествувала, но политическите му нрави станали за резил.

Щом обаче пратениците на Адхербал заминали за Рим, Югурта също така веднага изпратил свои хора, но „натоварени със злато и сребро“. Наредил им да отрупат с дарове старите му приятели и да му създадат нови, пак с подаръци, без да жалят златото и среброто. И те още щом стъпили в Рим, изпратили дарове на старите приятели на господаря си, а така също и на най-влиятелните сенатори от онова време. И положението веднага се променило. От престъпник Югурта станал протеже на аристокрацията. Подкупените от Югурта благородници се заели с всеки сенатор поотделно и по този начин „почтеното и пра-древно събрание на старейшините осуетило наказването на черния цар“.

Така ни описва нещата Салустий.

Но злото не спряло дотук. Сенатът издал решение („сенатско предписание!“), че Югурта е имал право да убие Хиемпсал, защото Хиемпсал го обидил; и че е имал право да се бие срещу Адхербал (и да го победи!), защото Адхербал го „нападнал пръв“! Като че ли четеш нова история!

А след това самата „римска добродетел“ (virtus romana) изпратила в Нумидия десетчленна комисия, която да разпредели „справедливо“ царството между двамата съперници, Югурта и Адхербал. Новата история ни е научила, щом чуем думата „комисия“, да потръпваме. И тогава било същото.

Председател на комисията бил Луций Оптимий, човек с голям авторитет и много враждебно настроен срещу Югурта. Но Югурта познавал машинката. „С бакшишите и обещанията си (за по-големи бакшиши, но след като свършел работата!), той го накарал да пожертвува репутацията, честта и дълга си! Но и останалите членове на комисията били подкупени по същия начин“ (Салустий). И така при подялбата на царството Югурта взел най-богатите и най-гъсто населени области.

Въпреки този си успех Югурта нямал намерение да си седне на задника. Искал ни повече, ни по-малко, да остане единствен владетел на цяла Нумидия и знаел, че нямало да бъде много трудно да постигне това с парите си — като купи съгласието на покровителя Рим!

И отново започнал война с Адхербал. Пред това стремително нападение на „брат“ си, Адхербал се видял принуден да изостави своите земи и да се затвори в крепостта Цирта, днешния град Константин в Алжир. Оттам успял да изпрати по двама доверени свои хора писмо до Сената, с което молел за незабавна помощ от… покровителя Рим! Адхербал обяснявал, че нападението на Югурта срещу него било нападение срещу самия Рим.

Всичко това било хубаво. Но подкупените от Югурта сенатори направили всичко възможно, за да предотвратят вземането на каквото и да е решение против Югурта. И Салустий добавя тъжно: „И този път обществените интереси били пожертвувани пред личните интереси.“

И така „подкупените оръдия“ на черния цар успели да осуетят обявяването на война на работодателя си. И вместо войска възнамерявали да се изпрати нова… комисия, съставена от достопочтени членове на Сената, която да посредничи между противниците и да наложи волята на Рим. Ала те си правели сметката без кръчмаря. Югурта възприел хамитската тактика на яваш-яваш. Протакал преговорите, докато превземе Цирта и постави с това комисията пред свършен факт. И действително, превзел Цирта, хванал в плен самия Адхербал и го убил, след като го изтезавал, а на туй отгоре изклал и цялото население на града — нумидийци и римляни!

Когато в Рим се узнало за това ново и най-дръзко дотогава предизвикателство на африканския монарх, Сенатът се събрал, за да разисква какви мерки трябва да се вземат срещу него. Но „агентите“ на Югурта се заели да пречат на работата с всички възможни начини и средства. Разискванията продължили много дни, докато се заличи първото впечатление от това страшно злодеяние. „Толкова силни били приятелите и покровителите на царя“ — отбелязва Салустий.

Но понеже „народният трибун“ (избран от народа за следващата година) Гай Мемий разкрил пред народа всички интриги на благородниците и управниците, които имали за цел да издействуват опрощаването на Югурта, Сенатът се уплашил от гнева на народа и решил да изпрати в Нумидия консула Луций Калпурний.

Консулът Луций Калпурний, когото римляните изпратили в Нумидия да наложи с оръжие „правото“ (!), „притежавал големи добродетели“, ни казва Салустий, „ала един негов недостатък, развалял всичко — користолюбието… Неуморим, с енергичен дух, предвидлив, той познавал добре военното дело и не трепвал пред опасностите и неочакваните обстоятелства. И само блясъкът на златото го заслепявал, тогава той губел самообладанието си и се отдавал телом и духом на него“.

Това е портретът не само на един римски управник (политически или военен); това е портретът на всички тях.

Калпурний нахлул стремително в Нумидия. Завзел крепости и градове, заловил много пленници, но щом Югурта поднесъл пред очите му блясъка на златото, тогава се появили трудностите в този военен поход! Този човек, който имал страст към парите, се оставил да бъде съблазнен! И не само той, ала и „princeps“-ът на Сената, сиреч първият по старшинство сенатор, Марк Скаврий, който бил прочут с неподкупността си и бил изпратен тъкмо затова — да предотвратява подкупването и измените на Калпурний!… „Единственият, който в една продажна среда се бил показал дотогава непримирим враг на царя — но и той накрая претърпял корабокрушение върху скалата на златото и загубил и чест, и уважение (Салустий).“

Щом Югурта успял да подкупи дори и Скаврий, нищо вече не можело да го спре. Престрашил се и отишъл в лагера на Калпурний. Там за очи бил подписан мир, съгласно който Югурта се предавал на римския народ, но в действителност си оставал независим. И цялата му загуба (военни репарации) била да заплати някаква смешна сума и да предаде голям брой овце и говеда, и двайсет слона!

Така първият управник на Рим, консулът Калпурний, и първият сенатор от всички „записани отци“, Марк Скаврий, предали отечеството си за пари! И ако в тази работа се бяха замесили и други „първи“, и те щяха да извършат същото предателство, както вършели това и „вторите“…

Когато в Рим узнали за този позор, народът започнал да негодува — и сенаторите се изплашили. И тогава „народният трибун“ Гай Мемий почнал да настройва народа срещу управниците и изобщо срещу продажната класа на патрициите.

„Червя се, като си помисля, че от петнайсет години насам сте играчки в ръцете на шепа хора! И треперите пред тях, вместо вие да ги накарате да треперят! Не казвам да грабнете оръжието, а да ги сразите със същите средства, които те използуват срещу вас… Чрез съдилищата… Виновните да бъдат дадени под съд и да бъде призован тук като свидетел самият Югурта… Патрициите искат да бъдат винаги ваши господари. Третират съюзниците ни като врагове, враговете — като съюзници. Днес държавата е продажна и ако не накажем виновниците, тогава ще бъдем вечно техни роби, а те — вечно наши царе. Казвам царе, защото само царете не носят отговорност…“

Така казвал Мемий на народа и предизвикал буря от негодувание в Рим. В Рим съществувала опасност от бунт, а в това време военачалниците, които Калпурний оставил в Африка — той се бил върнал в столицата — „вдъхновени от примера на командира си, вършели най-различни скандални злоупотреби. Едни върнали на Югурта двадесетте слона, които бил предал съгласно клаузите на мирния договор, а други — пленниците (и всичко това за пари!), а трети, по-дребните, го ударили на плячкосване и ограбили страната, една страна, която формално била сключила мир с римляните“.

Междувременно откритата и смела критика на Мемий, която изнесла на улицата скандала със сенатските първенци и патрициите, дала резултати. Сенатът, изплашен от народното негодувание, изпратил претора Луций Касий в Нумидия с нареждане да доведе Югурта в Рим, за да бъде съден. С това си действие Сенатът целял да успокои народния гняв.

Касий отишъл в Африка, срещнал се с Югурта и му предал заповедта на Сената.

— За твое добро ти казвам, ела в Рим. След като и съгласно договора си се предал в ръцете на римския народ, за теб ще бъде по-добре да се уповаваш на снизходителността на народа, вместо да откажеш да дойдеш и по този начин да изпиташ силата на римското оръжие.

Хитрият нумидиец приел. Не само защото притежавал голяма душевна сила и безстрашие, но защото много разчитал и на непобедимото си злато. Бил сигурен, че лесно ще се отърве, понеже добре познавал всички тези римски „патриоти“.

Югурта обаче не бил човек, който би се задоволил да се отърве лесно. Искал да постигне и други определени неща. Още щом стъпил в Рим, първата му работа била да подкупи първенците! И подкупил трибуна Гай Вевий. Това било голям успех. И ето защо. Когато процесът започнал и попитали нещо Югурта, Вевий станал и извикал:

— Забранявам му да говори! Veto!

Такова било всемогъществото на длъжността трибун! Отрицателно наистина, но страшно! Когато само единият от двамата, а по-късно от десетте архонти ставал и казвал „Вето!“ — всичко спирало.

Поради тази забрана, която трибунът наложил на Югурта, процесът бил прекратен за „неопределено време“ и Югурта се спасил. Спасил се, но не мирясал.

В Рим имало един внук на цар Масиниса, на име Масиба. След падането на Цирта той успял да избяга в Рим. Там консулът Спор Калвиний, приемник на Калпурний, убедил Масиба да поиска от Сената короната на Нумидия, сиреч Масиба убедил Калвиний да му помогне да заеме престола!

Този именно опасен „кандидат за трона“ му решителният Югурта си наумил да елиминира. Но това не било лесна работа. Не можел да разчита на подкрепата на бившите си „приятели“, защото поквареността им била разобличена и сега не смеели да му помогнат. Били много изплашени от общественото негодувание срещу тях.

И така той се заел сам с тази работа. Възложил на един от свитата си, Вомилкар, да му намери няколко наемни убийци, да го отърват от този досаден роднина Масиба. Политически убийства — най-обикновеното нещо „през вековете“.

Убийци се намерили веднага. Устроили засада. И намушкали с нож Масиба. Масиба заминал за царството на Плутон. Ала властите заловили един от убийците. И с познатите „през всички векове“ средства убиецът бил принуден да признае истината, един от редките случаи, когато „истината“ му била… истинска!

Тогава обвинили Вомилкар, че бил моралният извършител на убийството, но Югурта сварил да му помогне да избяга в Африка, преди да го заловят и го дадат под съд. Не ще и дума, че за това бягство помогнали и „приятелите“ му. Тази негова постъпка не бивало да се узнае, главно защото тогава всичките му поданици и всичките му престъпни оръдия биха загубили вяра в сатанинските му способности.

След това негово предизвикателство Сенатът му наредил да напусне пределите на Италия. Тъкмо когато се озовал отвъд стените на Рим, слънцето изгрявало. Черният владетел се извърнал по едно време назад и дълго гледал красивата столица на света, огряна от Аполон! Поклатил презрително глава и казал:

— О, продажен град! Скоро ще престанеш да съществуваш, ако се намери подходящ купувач!

Щом си заминал, Рим веднага изпратил подире му консула Спор Калвиний да завърши войната. Но хитрият африканец кога с нападения, кога с отстъпления, кога с разни предложения и безкрайни преговори за мир накарал противника си да изгуби цяла година време, без да постигне никакъв резултат. И тогава мнозина в Рим отдали тези неуспехи не на нехайството или на неспособността на консула, а на парите на нумидиеца.

След като изтекла годината му, консулът Калвиний се завърнал в Рим и оставил на свое място брат си Авлий за заместник-консул. Но Авлий нямал нито глава, нито военен опит.

Тогава Югурта подкупил много от офицерите — хилядници и стотници — и много от войниците на Авлий и заповядал нощна атака срещу римския лагер. Поражението на римляните било пълно. Но какво станало всъщност? Когато нападението на Югурта започнало, едни от подкупените офицери и войници си плюли на петите, а други преминали на страната на врага.

Победеният Авлий бил принуден да подпише унизителен договор с царя варварин (110–109 г. пр.н.е.). Но Сенатът отказал да утвърди този договор. Попречил на това пак един от народните управници, трибунът Гай Мамилий Лиментан. Този трибун предложил да се разследват всички онези, които са взели пари от Югурта и по този начин са го окуражили да се държи презрително с Рим и да воюва срещу него.

Под натиска на този народен трибун Сенатът се видял принуден да продължи войната срещу Югурта. И изпратил в Африка способния консул Метел, който в много сражения победил Югурта. А това ще рече: не се оставил да бъде подкупен!

Метел обсадил град Сотул, където се намирала хазната на Югурта. Югурта побързал да предложи преговори за мир, като изпратил на Метел 200 000 фунта сребро. Но Метел държал Югурта да капитулира. Така войната продължила. Когато изтекла годината на консулствуването на Метел, римляните изпратили на негово място легата Марий, а за квестор „лисицата“ Сула.

Когато Югурта загубил почти цялата си територия и се затворил зад стените на Цирта, Бокх, царят на Мавритания, съюзник на Югурта, изпратил посланик в Рим и поискал да му дадат короната на Нумидия. Но Сенатът му отвърнал, че щели да му сторят хатър тогава, когато и той им направи една подобаваща услуга.

А подобаваща услуга означавало намек за Бокх да им предаде Югурта. Така и станало. Марий отвел окования във вериги Югурта в Рим. Там хвърлили нумидийския цар в мрачния затвор Тулиан, където го оставили да умре от глад! По такъв жесток начин си отмъстил Рим за позора на войската на Лиментан, която Югурта накарал да премине „под ярема“, нанасяйки най-голямата обида на римляните.

И тъй черният цар имал такъв черен край — получил заслуженото за злините си. Ала никой от продажните му приятели не пострадал. Този случай бързо се забравил, както обикновено става. А достойнството и честта на страната все тъй се продавали от управниците или, както днес бихме казали — „все тъй се изкарвали на търг“.