Чарлз Дикенс
Тежки времена (3)

I
Едничкото нещо потребно^[1]

— Помнете: това, което искам, е факти. Учете тези момчета и момичета само на факти. В живота са необходими единствено факти. Не насаждайте нищо друго и изкоренявайте всичко друго. Умът на разумни животни може да се оформи само с факти; нищо друго никога не ще им бъде полезно. Този е принципът, по който възпитавам собствените си деца, този е принципът, по който възпитавам и тези деца. Придържайте се към него, сър!

Това ставаше в неугледна, гола класна стая, която приличаше на някакъв неприветлив склад, а ъгловатият показалец на говорещия придаваше тежест на тези изказвания, като прокарваше по една черта под всяко изречение върху ръкава на учителя. За тежестта им допринасяше ъгловатото, подобно на стена чело, за основи на което служеха веждите, а очите бяха удобно разположени в две тъмни пещери, засенчени от стената. За тежестта им допринасяше устата на говорещия — голяма, упорита, с тънки устни. За тежестта им допринасяше гласът на говорещия, твърд, сух и властен. За тежестта им допринасяше косата на говорещия, щръкнала около плешивото теме, сякаш елхи, насадени, за да пазят от вятъра лъсналата му повърхност, цялата осеяна с буци, същинска коричка на сладкиш със сливи, като че ли главата едва можеше да побере неопровержимите факти, складирани в нея. Непреклонното държане на говорещия, ъгловатата му дреха, ъгловатите крака, ъгловатите рамена — нещо повече, дори и вратовръзката, стегната така, че го беше хванала, тъй да се каже, здраво за гушата, като някой неоспорим факт — всичко допринасяше за тази тежест.

— В този живот не ни трябва нищо друго освен факти, сър, нищо освен факти!

Говорещият, учителят и третият присъствуващ възрастен отстъпиха малко и плъзнаха поглед по наклонената плоскост на малките съсъди, подредени там вече, готови за наливането на галоните факти, докато се напълнят до ръба.