Метаданни
Данни
- Серия
- Проклятието на Маклийн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- How to Abduct a Highland Lord, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Fantastique, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 219 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Глава 4
Разбира се, гордостта и силата невинаги са нещо лошо. Ако някога участваш в битка и нещата отиват от лошо към по-лошо, със сигурност ще искаш да имаш на своя страна поне двама МакЛийн. И ако има думи, чието значение те не знаят, то това са думите „отказвам се“.
Пътуването до Лондон бе дълго и мъчително. Въпреки, че каретата бе наистина луксозна и стабилна — Александър не би купил нещо некачествено за сестра си — тя се люлееше и подскачаше по пътя заради скоростта, с която Джак настояваше да се движат.
Уморена, Фиона потъна в дълбок сън след първите няколко часа. Следващите два дни й бяха като в мъгла. Всеки път щом спираха за смяна на конете, Джак я събуждаше и я придружаваше до гостилницата. Полузамаяна, тя хапваше нещо, след което отново потегляха. И каретата продължаваше лудото си препускане към Лондон.
Накрая, късно на третия ден, Фиона се сепна в съня си. Бе спала дълбоко, без сънища. Вдигна глава, примигвайки в тъмното, докато напълно се събуди.
Постепенно осъзна, че се намираше в каретата си, сгушена в ъгъла, с буза долепена до нечия… жилетка.
Фиона подскочи.
Джак. Сватбата. Лондон.
О, Боже! Тя преглътна, болезнено осъзнала, че бедрото й бе интимно притиснато до неговото.
Бе спала върху него. Отдръпна се към другата страна, притискайки с ръце лицето си.
— Какво има, любима? — гласът на Джак й подейства като гръмотевица. — Не съм ли достатъчно удобен?
Фиона затвори за миг очи. О, дано само не са ми потекли лигите!
Проблесна искра, последвана от слабо съскане, докато Джак палеше един от висящите в ъгъла фенери.
Топъл, златист блясък изпълни каретата и освети кестенявата му коса, правейки я наситено тъмно кафява, когато той седна обратно на мястото си с крак опрян до нейните.
Погледът на Фиона пробяга по дрехите му. Слава Богу, нямаше мокро петно върху жилетката му. Успокоена, тя приглади косата си — фуркетите бяха разпилени навсякъде, а къдриците гъделичкаха ръцете й.
— Виж ми косата!
Когато забеляза развеселения поглед на Джак, се изчерви.
— Вероятно изглеждам ужасно.
Очите му, почти черни на светлината от фенера, я огледаха цялата и бегла усмивка се появи върху устните му.
— Изглеждаш като жена, която току-що е станала от леглото си, което е използвала по възможно най-добрия начин.
В съзнанието на Фиона изникна ярък спомен за нея и Джак, без дрехи, с преплетени тела, спомен, който мислеше, че е отдавна погребан.
Прехапа устни, надявайки се болката да я отклони от мислите й.
— Не се опитвай да ме изкушаваш с вида си.
Видът й бил изкусителен? Тя повдигна края на завеската и огледа лицето си в отражението върху прозореца.
— Изобщо не изглеждам съблазнително. Изглеждам просто… О, по дяволите! Косата ми! — Две големи къдрици стърчаха отзад, подобно на дяволски рога. — Защо не ми каза, че имам рога?
— Може би харесвам жени с рога — той кръстоса ръце на гърдите си — един очарователен хищник.
Тя се опита да приглади къдриците си.
— Значи харесваш рога? Изкушавам се да направя едно сравнение между теб и определен вид животни.
Той неохотно се разсмя.
— Ей, Богу, много си дръзка!
— Винаги съм била. — За последен път се опита да оправи косата си. — Как е сега?
Тъмният му поглед пробяга по косата й, а след това продължи надолу. Много надолу.
— Имам предвид косата на главата ми!
Устните на Джак се разтегнаха в усмивка, след което присви рамене:
— Няма да се извинявам за това, че съм мъж.
— Би трябвало да се извиниш за оскърбителното си поведение. — Тя скръсти ръце в скута си. — Какво имаше предвид като каза „с вида си“?
— Намирам за много еротично, когато една жена прехапва долната си устна.
— Шегуваш се, нали? — възкликна тя.
Сините му очи потъмняха.
— Ти си невинна като младенец, нали?
Бузите й пламнаха:
— От всички мъже на света, ти си този, който знае, че това не е истина.
— Има много видове невинност, Фиона.
Тя сви рамене.
— Не съжалявам за онова, което се случи преди години, а за начина, по който приключи.
— Вината не беше моя.
— Напротив, ти не бе готов да се задомиш.
— Предложих ти да се омъжиш за мен! Чаках те, но ти не дойде. Вместо това изпрати братята си с проклетата бележка и…
— Ти все още имаше любовница.
Това бе посрещнато с мълчание. Изражението на Джак помръкна.
— Не виждам какво общо има това. Много мъже имат любовници. Исках да се оженя за теб, Фиона. Това бе, което имаше значение.
Странна болка лумна в нея:
— Имаме различни ценности. Не бих допуснала съпругът ми да има любовница.
Той сви рамене.
— Може би щях да се откажа от нея, ако ме бе помолила. Така и няма да разберем, нали?
— А сега имаш ли?
Въпросът бе изречен, преди да успее да се спре.
Той здраво стисна устни.
— Това не те засяга.
Фиона усети, че е свила ръце в юмруци и се насили да разтвори пръстите си. Засягаше я! Не можеше да приеме бракът им да е такъв. И тук бе основната грешка в плана й: беше се омъжила за единствения мъж, когото не можеше да приласкае, да държи във властта си, или да убеди в нещо.
Погледна го изпод полупритворените си клепачи. Всяка извивка на тялото му крещеше за съпротива. Позата, в която бе застанал, с кръстосани на гърдите ръце, здраво стъпили на пода крака и горделиво наклонена глава, недвусмислено показваше, че тя не бе спечелила тази битка. Още по-лошо, най-вероятно щеше да я загуби.
Фиона не обичаше да губи.
— Всичко, което правиш, ме засяга. Вече сме женени.
— Не за дълго. В мига, в който стигнем Лондон, ще видя как може да се оправим с тази каша.
Фиона му хвърли поглед изпод мигли:
— Женитбата не може да бъде отменена. Вече ти обясних.
Джак повдигна вежди.
— Не бъди толкова сигурна.
— Защо да не съм? — каза тя раздразнено. — Дори и ти трябва да признаеш, че много по-често съм права, отколкото греша.
Внезапно той се усмихна — спонтанна, крива усмивка, която спря дъха на Фиона.
— Не си се променила ни най-малко.
Ако планът й криеше някаква опасност, тя бе, че можеше да се поддаде на обаянието на Джак, а това щеше да разбие сърцето й. Достатъчно бе страдала вече.
— Отново хапеш устната си — очите му проблеснаха. — Да ти обясня ли защо този жест е толкова еротичен? Предупреждавам те, че е доста неприлично.
— Всичко, което се отнася до теб, е такова.
Той стисна устни, но отговори спокойно:
— Когато хапеш устни, ме караш да си мисля за всички други неща, които би могла да правиш с устата си.
— Ах! Като да се храниш и целуваш, и…
Бузите й пламнаха, но в същото време беше и заинтригувана. Джак винаги бе имал такова въздействие върху нея. Можеше да я засрами и възбуди едновременно.
Но може би това бе полезна информация. Може би щеше да настъпи момент, когато ще й се наложи да го съблазни — особено, ако откаже да изпълни „съпружеските си задължения“, когато пристигнат в Лондон. Което можеше и да стане, ако си имаше любовница. Фиона стисна устни, в опит да не се намръщи. Никога не бе обичала да дели нещата си с друг и бе сигурна, че ще бъде твърде собственически настроена към съпруга си.
— Загубила си част от фуркетите си — Джак извади два от гънките на роклята й и й ги подаде. — Косата ти е толкова дълга. По-дълга от последния път, когато те видях.
— Почти до кръста ми е — направи гримаса тя. — Мислех си да я отрежа.
— Харесвам жени с дълги коси.
— Харесваш всички жени, независимо дали да с дълги коси, или не — изсумтя тя, докато подреждаше къдриците около слепоочието си.
Той й намигна закачливо:
— Точно сега харесвам най-много жени с дълги кестеняви коси и зелени очи.
— О, просто спри.
— Да спра какво? — невинно попита той.
— Спри да флиртуваш. При теб всяко изречение е предложение.
Той се облегна назад върху възглавниците, а бедрото му се плъзна до нейните.
— А при теб всяко изречение е предизвикателство.
Тя не знаеше как да отговори на това. Ако отвърнеше, щеше да потвърди думите му. Ако не кажеше нищо, щеше да се наложи да преглътне значително количество хапливи забележки.
Той повдигна ъгъла на кожената завеска и се загледа в мрака.
— Влизаме в Лондон. Почти два сутринта е. — Настани се удобно в ъгъла, протягайки отново крака към нейните. — Обичам да пътувам бързо.
Тя погледна на другата страна. Прецени, че няма смисъл да стои през целия път в ъгъла, тъй като нощния въздух проникваше от всяка пролука. Трябваше да се примири с факта, че краката му се притискаха в нейните. В крайна сметка помежду им имаше достатъчно слоеве дрехи — долната й риза, фустите й, роклята и наметката й. Джак носеше бричове и… Тя погледна към краката му. Какво още? А ако беше гол под бричовете си? Стояха му като излети, подчертаваха силните очертания на бедрата му и подутината точно над…
О, Боже. Тя затвори очи. Бе погледнала към неговия… Това бе не само грубо, но и предизвика в нея възхитителна тръпка, сякаш го бе докоснала.
— Фиона, ако някога пак ме погледнеш по този начин, не отговарям за действията си — Джак бе толкова близо, че тя можеше да почувства дъха му върху челото си. — Разбираш ли ме?
Фиона успя да кимне нервно, чувствайки облекчение, когато той се отдръпна.
От разстояние тя можеше да се справи с Джак. Отблизо в каретата, бедрото му на сантиметри от нейното… спомените бяха твърде ярки, твърде неприлични. Тогава тя бе млада, импулсивна и бе доволна, че от връзката им не остана нищо друго, освен малко натрапчиви спомени.
Тя прочисти гърлото си:
— Просто си спомних за нас.
— Аз също си мисля за това.
Тя премигна.
— Не вярвах, че ще се сетиш.
Погледна я развеселено с тъмните си очи:
— Не вярваш? Как бих могъл да не помня? Ти ми беше първата.
— Това е невъзможно. Ти вече си имаше любовница! Александър каза, че и тя не ти е първата.
— Значи трябва да благодаря на брат ти за това… Напомни ми да го направя както трябва, когато го видя.
— Така или иначе, щях да разбера.
Джак не го оспори.
— Да, но ти бе специална — първата ми девица.
Срамът я заля и тя се взря във върховете на ботите си, които се показваха изпод полата й. Защо и тя не бе нещо толкова обикновено като една обувка? Без емоции или спомени, които да я карат да се чувства неудобно.
Намръщи се леко. Обувките наистина водеха перфектен живот. Те бяха лъскани, обгрижвани и от тях не се очакваше нищо по-болезнено от това, да прегазят някоя кална локва. И тя бе сигурна, че обувките никога не са искали просто да изчезнат.
Фиона се загледа в ръцете си, премести поглед към ръба на наметката си, после към отсрещната седалка, навсякъде, но не и към него.
— Мили Боже, тук със сигурност е по-топло, отколкото в провинцията, нали?
— Да — той простря краката си и коляното му още повече се притисна в нейното. — По-топло е.
Тя го погледна крадешком. Кога погледът му стана толкова твърд, толкова напрегнат? Въпреки, че не се мръщеше, цялата му поза говореше за горчивия гняв, който бушуваше в него. Част от нея се надяваше, че той ще приеме обстоятелствата, свързани с брака им, и няма да се бори срещу съдбата. Явно надеждите й са били напразни.
Тя въздъхна.
— Кога ще пристигнем?
— Скоро. Спряхме да сменим конете в Барнет, така че те са достатъчно свежи.
— Барнет? Не си спомням да сме сменяли коне там.
— Спряхме, докато ти спеше. Казах на твоя човек…
— Той си има име — каза тя кратко. — Би било по-учтиво да го използваш, вместо да го наричаш „твоя човек“.
Веждите на Джак се смръщиха.
— Нали не си една от онези реформистки?
— Единственото нещо, което искам да променя, са твоите лоши обноски.
Джак я изгледа невярващо.
— Моите какво?
— Твоите лоши обноски. Сигурна съм, че не знаеш името на никого от собствената си прислуга, нали?
— Нямам време за глупости. Та те са дузини.
— Дузини? Колко голяма е градската ти къща?
— Достатъчно — срещна погледа й и вдигна ръка. — Спри! Опитвам се да си спомня името на проклетия слуга — той се намръщи. — Сет?
— Саймън.
— Да де, Саймън. Той се появи на прозореца, когато каретата спря за смяната. Твоят Саймън е доста изобретателен.
— Нищо не помня.
— Обясних му, че си изтощена от… съпружеските ни забавления.
Фиона се задъха.
— Не си го направил!
Очите на Джак заблестяха на бледата светлина на фенера.
— Не, не съм. Но ми се искаше — той плъзна ръка около кръста й и я придърпа към себе си.
— Не всеки младоженец е толкова търпелив към булката си в сватбената им нощ — обхвана лицето й, а палецът му проследи линията на бузата й. — За твое щастие, аз съм много търпелив мъж.
Странен трепет се появи в стомаха на Фиона, кожата й настръхна. Той имаше способността просто с едно докосване или нежна дума, да накара костите й да се размекнат. Бе толкова уверен в себе си, докато тя бе изпълнена с несигурност. За първи път в живота си не знаеше какво бъдеще я чака и това я ужасяваше.
Той прокара пръст по устните й, а погледът му следваше движението.
— Имаш много красива уста, Фиона. Толкова красива и пълна, като узряла ягода, червена и сладка…
Той се наведе напред и прокара устни по нейните. Не бе целувка, а по-скоро обещание, далечен шепот за това, което би могло да бъде.
Фиона потръпна отново, кожата й бе гореща, а гърдите — напрегнати. Тя би трябвало да се бори с това привличане. Да се бори и да държи емоциите си под контрол. Но през последната седмица бе правила само това и бе уморена. Искаше спокойствие, разбиране и страст. След седмица изпълнена със скръб, искаше да вкуси от живота. Да го задържи до себе си, да го почувства и да му се наслади.
Плъзна ръце около врата му и го целуна.
Джак усети точния момент, когато тя се предаде на страстта, която трептеше помежду им. Докато спеше в прегръдките му, аромата на косата й и топлината на кожата й го притегляха и той трябваше да се бори с желанието си да я докосне, да я вкуси, да я притежава. Пътят до Лондон беше дълъг. При един от неравните участъци ръката й падна в скута му и той си помисли, че ще избухне.
Винаги е било така помежду им. От първата им среща нещо горещо и първично ги привличаше един към друг.
И сега, най-накрая освободената му страст избухна с докосването на устните й до неговите. Придърпа я по-близо и захапа долната й устна, наслаждавайки се на пълнотата й.
Но той искаше нещо повече от целувка. Много повече. Плъзна ръка нагоре към гърдата й, обхвана я и прокара палец по зърното, карайки го да се втвърди през тънката материя.
Фиона се задъха, устните й се разделиха и Джак плъзна езика си между тях. Тя изстена, притискайки се по-близо, ръцете й обгърнаха врата му.
Боже, тя бе толкова сладка. Той задълбочи целувката, опитвайки от нейната зрялост, докато плъзгаше ръце надолу към кръста й, към ханша й. Тя бе чувствена и съвършена. Това бе жена, създадена за любов, създадена за него. Внезапно поклащане го върна към реалността, докато каретата спираше.
— По дяволите! — изръмжа той. — Пристигнахме.
Джак погледна надолу към очите й. Тя седеше в скута му с подути от целувките му устни и поруменяла кожа. Слабините му се стегнаха, но той безжалостно ги пренебрегна. Желаеше я и тя щеше да бъде негова. Знаеше го. Но преди да направи тази крачка, трябваше да разбере, дали бе възможно брака им да се анулира.
Междувременно не бе лошо да й покаже кой командва. Нека да вкуси цената на това да бъде омъжена за мъж, който не желае да е женен. Със стисната челюст той оправи наметката на Фиона и приглади полата й.
Откъм вратата се чу леко почукване.
— О, не! — Фиона опита да стане от скута му, но Джак я държеше здраво.
— Джак! — изсъска тя. — Саймън ще ни види.
— Нека ни види. — Той затегна хватката си, изражението му бе мрачно. — Сега ти си моя съпруга. Това ми дава правото да те държа, където си искам.
Фиона имаше дяволски ефект върху него. Ставаше раздразнителен и прекалено собственически настроен, което бе още една причина да приключи с този фарс и то бързо.
Вратата на каретата се отвори и Саймън се изчерви, виждайки Фиона в скута на Джак.
— Стъпалата — заповяда Джак.
Саймън кимна, гледайки към земята. Пусна стъпалата и се премести встрани.
Джак я повдигна и стъпи навън, понасяйки я по широките стъпала, които водеха към вратите на къщата му.
— Джак! — изсъска Фиона. — Пусни ме долу! Ами слугите?
— Нека ни видят.
При други обстоятелства Фиона би се възпротивила по-остро, но се страхуваше, че това ще направи появата им още по-абсурдна.
Докато Джак изкачваше стълбите, Фиона огледа новия си дом. Внушителното пететажно имение се издигаше над нея. Масивните корнизи на високите прозорци и врати говореха за качество и лукс, които се виждаха дори на слабата светлина.
— Мили Боже! Огромно е!
Джак спря с крак на последното стъпало.
— Ще ми се да запазиш тези коментари, докато стигнем леглото, любима. Там ще ги оценя много по-добре.
Страните на Фиона поруменяха.
— Престани!
Зловещата усмивка на Джак проблесна, когато стъпи на прага. Големите врати се отвориха като с магия.
В следващия момент бяха вътре, а вратите се затвориха. Фиона мимоходом забеляза червено-черната мраморна настилка, скъпите килими и блясъка на огромния канделабър, висящ над преддверието.
Джак подмина един скован мъж, който най-вероятно беше иконома и неприветлива, сивокоса жена с множество ключове на колана, които издаваха, че е икономката. Забеляза поне дузина фигури в далечината, без съмнение също членове на домакинството.
— Милорд — каза иконома, когато Джак мина покрай него. — Не знаехме, че се връщате. В стаята ви не е запален огън. — Да…
— Не — каза Джак, вземайки по две стъпала наведнъж. — Не е необходимо. — Той спря на върха, а погледът му нахално галеше Фиона. — Моля, донесете голяма закуска сутринта. Много голяма.
Фиона не вярваше на ушите си. Идеше й да потъне в земята от срам. Цялото й тяло поруменя. Как смееше да говори така пред прислугата?
Ядосан е. Тя не бе изненадана, но не бе очаквала такава ярост.
Джак я понесе навътре по дългия коридор, а стъпките му потъваха в дебелия, червен килим.
Фиона се отърси от раздразнението си. Утре щеше да го накара да я представи на прислугата и всичко щеше да се нареди. Засега искаше да спре да мисли. Да спре да чувства. Копнееше да се отпусне в някое пухено легло със свежи чаршафи.
Той отвори една врата и я пренесе в огромна стая до легло, което се издигаше в центъра, опряно на едната стена. Спря до ръба на матрака и погледна към нея с непроницаемо изражение.
Фиона затаи дъх, усещайки с болезнена яснота леглото под себе си и ръцете на Джак, които я притискаха нежно. Това беше моментът, в който той щеше да предяви правата си на неин съпруг. Тялото й трептеше, дъхът й бе накъсан.
Джак я повдигна малко по-високо и после, без да се церемони, я хвърли на леглото.
Фиона отскочи задъхана, опитвайки се да се измъкне сред морето от завивки и възглавници.
— Джак!
Той вече пресичаше стаята към отворената врата.
Тя се изправи на колене, с разбъркани поли и стелещи се по гърба й коси. — Къде отиваш?
— Да се видя с адвоката си.
— По това време на нощта?
— За това, което му плащам ще изкара мързеливия си задник от леглото по което и да е време. — Изражението му бе твърдо.
— Междувременно, можеш да спиш тук. Поне тази нощ.
Гърдите я заболяха, сякаш я бе ударил.
— Джак, враждата…
— Ще спре със или без наша помощ. — Той отвори вратата. — Приятни сънища, съпруго. Това ще е единствената нощ, в която ще се наслаждаваш на леглото ми.
— Но ти не можеш просто…
Вратата се затвори с трясък.