Карън Хоукинс
Как да отвлечеш шотландски лорд (10)

Глава 9

Жалко за клана МакЛийн, с техния нрав и настроения. Те са яростни и в гнева, и в любовта си. Винаги са били изключително близки помежду си — каквото засяга един, засяга всички. Заедно биха пели в Рая или биха гнили в Ада.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

— Ето ви и вас, милорд! — забърза Девънсгейт към него, докато един лакей взимаше палтото му, а друг — шапката. — Започнах да се притеснявам, дали са ви намерили.

— Очевидно, след като съм тук! — Джак откъсна вниманието си от лакеите, от които още двама стояха пред библиотеката. Господи, колко ли всъщност бяха?

Обърна се рязко и натъртеният му корем запротестира. Явно заради Фиона и братята й скоро нямаше да остане здраво място по тялото му.

Навън гръмотевица раздра небето и дъждът премина в нещо друго.

Девънсгейт примигна.

— Градушка? През април?

Джак вдигна поглед към притъмнелите прозорци, където малки ледени топчета отскачаха от стъклата и танцуваха по первазите.

— Дявол да ги вземе, тези МакЛийн! — промърмори тихо.

— Не ви разбрах, милорд?

— Няма значение. Къде е Нейно благородие?

— В спалнята ви. — Икономът сви ръце и впери поглед пред себе си. — Трябва да ви уведомя милорд, че тази сутрин имахме малко неприятна ситуация.

Зловещата нотка в гласа му спря Джак:

— Какво се е случило?

Икономът сбърчи нос превзето:

— Не успяхте да ни уведомите, че сте се оженили за дамата, която така неофициално — и бих добавил скандално — внесохте снощи в къщата.

На Джак му отне цяла вечност, за да схване намека в думите на Девънсгейт. Значи, когато Фиона се е събудила… Нищо чудно, че е изпратила лакей да го търси.

— Загазил съм?

— Определено. Силно се надявам, че Нейно благородие ще прости на персонала, че не сме реагирали както трябва, когато тя стана и пожела закуска. — Девънсгейт се взря неотклонно в Джак. — Мисис Тарлингтън първоначално бе на мнение, че „шарлатанката“ трябва да бъде извлечена за ухото и изгонена.

Какъв глупак? Не се бе сетил, че прислугата не познава Фиона. Не беше помислил за нея, събудила се сама и гладна, да пита за закуска и да среща в отговор само неверие и враждебност.

— Трябваше да я представя.

— Да, милорд.

— Разстроена ли е? — Джак потри врат.

Девънсгейт погледна демонстративно към тавана.

— Чудесно — промърмори Джак. Тази сутрин беше излязъл твърдо решен да докаже, че женитбата няма да промени живота му ни най-малко. И всичко, което успя да постигне, бе да разстрои всички.

— Предполагам, че трябва да отида при нея — въздъхна той.

— Тя ви чака, господарю. Също така поръча поднос със закуска за двама. Предполагам, че едно искрено извинение ще изглади нещата — предложи тихо икономът.

Това беше учудващо добра новина:

— Благодаря ти, Девънсгейт. Наистина ще опитам. — Джак огледа фоайето и пред погледа му попадна ваза със свежи цветя. Решително се отправи натам и грабна една шепа от цветята. Извади ги и ги изтръска над килима.

— Милорд!

— Не се тревожи, Девънсгейт. Това е само вода. — Протегна ръка и огледа букета. Бяха малко смачкани, след като ги беше изскубнал грубо, но щяха да свършат работа. При други обстоятелства би набрал цветя от собствената си градина, но след поройната градушка навън се съмняваше, че навън е оцеляло нещо повече от стрък трева.

Девънсгейт погледна неспокойно през прозореца, преди отново да насочи вниманието си към Джак:

— Надявам се, че Нейно благородие не е била твърде засегната от недоверието на мисис Тарлингтън или моето тази сутрин.

— Вината е моя, не твоя. — Джак вече изкачваше стълбите. Започваше да мисли, че снощи се е държал като задник. По дяволите, всичко, което искаше, бе просто да докаже, че е господар на живота си. Стисна челюст. Нямаше да се откаже. Въпреки, че сбърка, като не се погрижи за удобствата на Фиона и я изостави сама, той все още имаше правото да ходи където поиска и когато пожелае.

Стигна до вратата на спалнята и погледна към раздърпаното си сако. Най-малкото можеше да се приведе в приличен вид за пред нея. Сложи цветята на пода до вратата и поизглади сакото и вратовръзката си. Използва ръба на ръкава, за да лъсне върховете на обувките, след което посегна към цветята. Пръстите му тъкмо се увиха около стъблата и вратата се отвори със замах.

Джак се озова вперил поглед в ботите на Фиона. Ботите, които така възбуждащо лежаха върху задника му снощи.

Тялото му реагира мигновено, заставайки нащрек. Побърза да се изправи. Ох! Челото му се удари в нещо твърдо, цветята се разлетяха.

Ау! Фиона залитна назад, а ръката й притискаше челото над едната вежда.

Джак я подхвана в момента, в който коленете й поддадоха:

— Фиона! Съжалявам! Аз просто… О, в името на…

Той я вдигна на ръце и я внесе вътре, затваряйки вратата с ритник. Мимоходом забеляза голямата месингова вана в единия ъгъл и подноса със закуска на малката масичка пред наскоро запаления огън.

Пренесе я през стаята и нежно я положи на канапето, след което повдигна брадичката й и я огледа.

Яркочервена бразда бе белязала гладкото й чело. Без да се замисля, притисна устни към мястото.

Фиона затвори очи при докосването му. Беше просто жест, почти целомъдрен, но я обзе спокойствие. Отпусна се в прегръдката му и отказа да мисли за каквото и да било.

Беше прекарала цялата сутрин, ядосвайки се на отсъствието на Джак. Ядът отстъпи пред желязната решимост да му обясни, как се бе почувствала от това, че той не бе информирал прислугата коя е тя.

След това прекара голяма част от времето си да упражнява съдържателната, добре обмислена реч, която да убеди господин Кинкейд със сигурност как стоят нещата. Дори бе планирала в кое кресло да го настани, докато го изумява с желязната си логика и спокойствие — червеното кресло срещу светлината. Искаше да вижда изражението на лицето му във всеки един момент.

Бе решена да се утвърди като символ на достойнство, благоприличие и женска гордост и да му докаже, че е способна на разумни дискусии. И сега се случи това! Той още не беше прекрачил прага и удариха глави като в комедия във Воксхол.

Животът бе несправедлив.

Джак въздъхна, погледът му срещна нейния. Той изглеждаше изморен. Дълбоки бразди слизаха от ъгълчетата на устата му до брадичката. Ръцете я сърбяха да изглади тези бръчки, да докосне кожата и наболата му брада, да целуне крайчеца на устните му, а може би и нещо повече…

Мътните да го вземат! Тя му беше ядосана, и с право. Не биваше да го забравя. Фиона сви ръце в юмруци и извърна поглед. Какво в него я караше да желае безумно докосването му, дори когато фучеше от яд?

— Съжалявам за инцидента преди малко — започна, борейки се със себе си да изглежда спокойна. — Мислех, че си изпуснал нещо и се наведох да погледна какво.

— Лъсках си обувката с ръкав. — Той погледна към измачканите си дрехи. — Опитвах се да изглеждам малко по-прилично. — Хвърли поглед през рамо към смачканите цветя, подаващи се изпод вратата. — Дори ти носех цветя.

Тя прехапа устна, загледана в цветята, пречупени под ръба на вратата. Смях накъдри устните й. Каква ужасна бъркотия!

— Защо ми носеше цветя?

— Защото съм задник. Много съжалявам, че не те представих на прислугата. Трябваше, но… — изражението му стана строго — бях зает да доказвам, че живота ми не се е променил.

— Животът и на двама ни се промени.

— Донякъде.

Тя сви рамене и завъртя глава. Не можеше да сбърка предизвикателството в погледа му.

— Ясно.

Джак докосна леко с пръсти челото й:

— Ако това беше малко по-ниско, щеше да се сдобиеш със синьо око. И така ще остане ужасна синина.

— Може би малко лед ще помогне.

Той веднага стана, прекоси стаята и се пресегна над камината за златната верижка скрита зад рамката на една картина. Дръпна я два пъти.

— Значи там бил звънеца?

— Не го ли използва, за да повикаш слугите? — Джак изглеждаше изненадан.

— Не — отвърна тя остро. — Когато исках прислугата да направи нещо, слизах долу и им казвах.

Той се загледа в подноса със закуската, ваната и робата сложена на леглото. Искра на съжаление премина през лицето му:

— Фиона, съжалявам.

— Да, със сигурност. — Тя прехапа устни. Спокойствие. Благоприличие. Самообладание.

— Смятам, че ние…

Лекото почукване откъм вратата бе последвано от влизането на Девънсгейт.

— Милорд?

— Имаме нужда от лед — каза Джак кратко. — Главата на Нейно благородие влезе в контакт с моята, която, както знаеш, е твърда.

— Да, милорд. — Икономът се обърна да излезе, но се поколеба. — Милейди?

Фиона се насили да отклони поглед от Джак:

— Да?

— Извинявам се за поведението си по-рано, в което липсваше полагаемото ви се уважение като господарка на този дом. Аз не знаех…

— Недей. — Фиона вдигна ръка. — Обстоятелствата бяха странни за всички ни. Да забравим случилото се?

Девънсгейт изглеждаше облекчен:

— Да, моля ви, милейди. Ще донеса лед за челото ви. — С дълбок поклон той изчезна, а вратата се затвори тихо.

Фиона се изправи и отиде до прозореца, ръцете й бяха свити пред нея. Сега как да започне подобен разговор? Не можеше да иска от него да постъпи по друг начин. Тя го бе отвлякла и го беше принудила на тази женитба. Как можеше да настоява той да бъде по… отдаден?

Но и тя не го бе искала и заслужаваше уважение, ако не друго. И все пак…

Странен шум привлече вниманието й към прозореца. Намръщено дръпна плътните кадифени завеси. Градушка удряше в стъклата и образуваше ледени купчинки по перваза. Изумена, погледна към Джак.

— Братята ми са пристигнали?

Джак кимна.

— Къде са? В салона? Защо не ми каза?

— Тръгнаха си, но ще се върнат. — Той се усмихна кисело. — Поне така ми обещаха.

— Къде отидоха?

— Не знам, но съм убеден, че двама от тях смятат да останат задълго в града.

— О, Господи. Кои двама?

— Дугъл и Хю. — Намръщи се той. — Или може би бяха Хю и Грегор. Не помня. Ще разбереш скоро, обещаха, че няма да останат незабелязани.

Фиона повдигна вежди.

— Какво означава това?

— Можеш да ги попиташ, когато дойдат да те видят. Не мога да говоря от тяхно име. — Джак изви вежда. — Предполагам, че не знаеш, кой от тях е способен да предизвика градушка.

— Грегор, той има студен характер. Останалите можем да предизвикваме само дъжд.

— Като облака, който вися над каретата ми снощи.

Отново дивият й нрав й бе създал проблеми. Погледът й попадна на подноса със закуската и тя се запъти към него с очевидно облекчение:

— Време е за закуска.

Той скръсти ръце пред гърдите си и се отпусна тежко в креслото.

— Безспорно.

Тя намаза с конфитюр две препечени филийки, сложи в чиниите яйца на очи, резени шунка и филийките.

Чу се ново почукване по вратата и се появи Девънсгейт с късче лед, увито в ленена кърпа. Подаде кърпата на Фиона, напълни й чашата с чай, а на Джак наля халба бира и излезе.

Фиона притисна леда до челото си, гледайки Джак. Когато той отпи голяма глътка от бирата си, сакото се опъна плътно по мускулестата му ръка. Стомахът й се сви от гледката. Беше толкова привлекателен и красив.

— Къде беше тази сутрин?

По дяволите! Нямах намерение да го питам това! Какво се случи с добре подготвената ми реч?

Той остави халбата на масичката, а изражението му стана непроницаемо.

— Щом искаш да знаеш, бях в игрален дом.

Веднъж започнала, тя не можеше да си позволи да спре. Прокашля се и продължи:

— Джак, не ми хареса, че ме изостави снощи. Следващия път, когато излизаш, ще изляза с теб.

Това не прозвуча неразумно. Звучеше спокойно, добре аргументирано и…

— Не!

— Моля?

— Чу ме. Игралната зала не е подходящо място за добре възпитани дами.

— Нито за добре възпитани господа — отвърна тя сухо.

— Да не би да искаш от мен да се откажа от забавленията си? — Сви устни той.

— Не. Имам предвид, да. Тоест, ох, по дяволите, не знам какво имам предвид, освен, че не бива да гуляеш толкова.

— Аз не „гуляя“. Дори да го правех, не виждам какво те интересува това.

Тя стисна ръце в юмруци:

— Всичко, което правиш, ме интересува. Все пак сме женени.

— Само на хартия. — Той се отпусна обратно в креслото и скръсти ръце. — Съгласих се да ти направя дете, но няма да се откажа от свободата си. Ако поискам да ида в игрална зала, ще го направя. Не можеш да ме спреш.

Щом си мислеше, че може да скита из града, да задява жените и да прави Бог знае още какво, явно не знаеше какво го чака.

— Добре, но всичко, което правиш ти, мога да правя и аз.

— Фиона, това не е състезание.

Тя вдигна рамене.

— Ако си искаш свободата, имаш я, но и аз ще разполагам с моята.

— Дявол да го вземе, Фиона! Не можеш…

Тихото почукване по вратата ги прекъсна отново. Девънсгейт влезе, следван от върволица лакеи с кофи димяща вода. Те напълниха ваната, изливайки кофите един по един и излязоха.

Девънсгейт преметна чиста кърпа на ръба на ваната и сипа соли за баня в димящата вода. Из стаята се разнесе силния аромат на сандалово дърво. После събра чиниите им и се обърна към Фиона:

— Ще има ли още нещо, милейди?

Тя погледна измачканата си рокля.

— Това ще има нужда от почистване и гладене.

— Загубихме сандъка с дрехите на Фиона по време на буря — провлече Джак. — Следобед ще излезем да й набавим нов гардероб.

— Да, милорд. Ще поръчам каретата.

Икономът се поклони и излезе безшумно.

Настъпи мълчание. Фиона нервно се размърда, очите й прескачаха от Джак към ваната и обратно.

— Няма ли да се възползваш от банята си? — попита Джак.

Тя погледна отново към ваната и се изчерви:

— Надявах се на малко усамотение.

Неочаквано той се изкикоти, а звукът сякаш стопли стаята.

— Фиона, виждал съм те гола и извиваща се под мен. Защо сега се срамуваш да се съблечеш пред очите ми?

Някак случилото се през нощта й се струваше толкова отдавна.

— Аз просто…

Какво? Щеше да откаже да бъде близка с него, само защото не се беше съгласил с условията й? Трябваше да продължат интимните си контакти, ако искаха дете.

Освен това, тя никога не беше усещала нещо толкова могъщо, като любенето с него. И не искаше да се отказва от това усещане.

Хвърли бърз поглед към Джак и се подсмихна. Беше се изтегнал в креслото и изглеждаше отпуснат, освен ръката, с която беше сграбчил облегалката толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

В този миг тя прозря истината. Той също е бил толкова развълнуван от предната вечер, колкото и тя! Сърцето й пропусна един удар и я заля усещане за триумф.

Фиона се изправи и отиде до ваната, наведе се и прокара пръсти през водата. Горещи облаци пара се издигнаха и погъделичкаха носа й с аромат на сандалово дърво.

Джак се стегна от напрежение. Фиона се усмихна. Имаше няколко начина да се одере котката. Обърна се към него и бавно развърза панделките на врата си.

Вече и двете му ръце стискаха облегалките на креслото.

О, да. Наистина имаше и друг начин да привлече вниманието на един палав шотландски лорд. И, Господи, усещането беше страхотно.

Смъкна роклята от едното си рамо и спря.

— По-добре първо да си събуя ботите.

Очите му потъмняха развеселени:

— Искаш ли да ти помогна?

— Сигурна съм, че ще стане доста по-бързо.

Той стана и тръгна към нея, горд и непокорен. Тя предположи, че и да не е спечелила спора, това си има своите предимства. Все още можеха да застанат един срещу друг с високо вдигнати глави.

В много отношения бяха еднакви. Тя, също като него, не обичаше да губи. И двамата се наслаждаваха на горещата си страст един към друг.

Потрепери, когато той коленичи пред нея, а ръцете му обхванаха прасеца й. Джак бавно развърза дантелата и вдигна лице към нея.

— Хвани се за рамото ми.

Тя сложи ръка на рамото му, учудвайки се на топлината, която се просмукваше през сакото.

Хвана крака й с една ръка и с другата издърпа ботата.

— Така — каза Джак, пускайки обувката на пода.

Фиона затаи дъх, когато ръката му се плъзна още малко нагоре.

На лицето му просветна дяволита усмивка и той вдигна и другия й крак. За секунда и другата обувка се озова на пода при първата.

Тя погледна към ваната:

— Как мислиш, дали ще се поберем и двамата във ваната ти? Изглежда доста голяма.

— Достатъчно голяма е, ако седнеш в скута ми — ухили се той, докато се изправяше.

Цялото й тяло се разтрепери при мисълта да седнат заедно във ваната.

— Ами, тогава?

Той се наведе към нея. Вдъхна аромата на кожата й и с целувки очерта пътечка от яката до ухото й.

Фиона разхлаби панделката, която държеше роклята и тя падна на пода. Преструвайки се, че не забелязва как Джак я наблюдава, вдигна роклята от земята и я преметна върху един стол. След това се зае да развързва панделките на шемизетата си. Тялото й вибрираше леко, освободено от дрехите. Абсолютно гола, тя прескочи ръба на ваната и се плъзна във водата.

Ах! Тя затвори очи. Горещината и парата докосваха кожата й, докато водата я обгръщаше.

— Мръдни напред, сладка моя.

Фиона отвори очи. Джак стоеше гол пред нея и лека усмивка блестеше в очите му. Тя го зяпна изумена. Не можа да се овладее, той бе наистина великолепен, тялото му — изваяни мускули, опъващи гладката кожа от широките рамене до плоския корем и добре оформените бедра.

Тя се плъзна напред във ваната. Повдигайки коленете й, Джак влезе и седна зад нея. Опъна краката си от двете страни и я повдигна да седне в него. Беше божествено! Седеше във водата и Джак я обгръщаше отвсякъде. Бедрата му сякаш бяха правени, за да седи върху тях. Мускулестите му ръце, разперени от двете й страни, а рамото му примамливо я канеше да облегне глава.

Застинаха така за един безкраен момент, погълнати от удоволствието на водата и един от друг. Фиона се сгуши в него и наведе назад глава, за да вижда лицето му. Той я целуна по челото:

— Извинявам се, че не те представих на прислугата. Не помислих. Беше непростима грешка от моя страна.

Тя сви рамене, кожата й се плъзна по неговата. Телата им прилепнаха едно към друго от влагата.

— По-интересно ми е да обсъдим увлечението ти към игралните зали. Знам какво се случва на подобни места. Не забравяй, че имам братя.

Той прокара ръка през лицето си и се намръщи.

— Как бих могъл да забравя?

Джак се пресегна и обхвана гърдите й с ръце, погали зърната й и топлата вода се разплиска по чувствителната й кожа.

Под дупето си тя можеше безпогрешно да усети раздвижването на мъжествеността му. Тялото й се изви в искрите на завладялото я желание. Фиона повдигна устни към неговите, плъзна ръце около врата му, а неговата ръка си проправи път между бедрата й.

Тя вече бе изгубена, пленница на жарките му ласки. Не след дълго се предаде в прегръдките на Джак.