Карън Хоукинс
Как да отвлечеш шотландски лорд (14)

Глава 13

Казват, че проклятието на МакЛийн ще бъде развалено, когато всеки член от едно поколение извърши истинско добро дело. Можете ли да си представите? Всичките седем — вие и братята ви, да се впуснете в битки с дракони или да спасявате девойки в беда? Какво хубаво приключение би бил животът ви тогава!

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Фиона почувства силно желание да сключи пръсти около врата на Лусинда и да стисне силно.

Но повдигна гордо брадичка и проговори с цялото самообладание, на което бе способна.

— Лейди Федърингтън. Как сте?

— О, Фиона МакЛийн — тя измърка като коте, а Фиона стисна зъби.

— Всъщност, аз съм лейди Кинкейд.

Прииска й се жената пред нея да не е толкова красива, че видът й да спира дъха на човек, с нейния премрежен поглед и изваяна фигура. Тя беше точно типа жена, подходяща за Джак. Когато са били заедно, сигурно са предизвиквали завистливи погледи, тя толкова руса, а Джак с прекрасните си сини очи и гъсти кестеняви коси.

— Виж ти… — жената закрачи бавно около Фиона, оглеждайки я от глава до пети. — Значи ти си щастливката, която успя да впримчи Блек Джак Кинкейд. Не мога да повярвам, че Джак се е оженил. — Очите й се присвиха в тънки цепки. — Бих се заклела, че той ще стигне до олтара само като рита и крещи. Или може би… ако е в безсъзнание?

Проклятие, защо Джак би разказал на тази нещастница как са се оженили? Представи си ужасеното изражение на Лусинда. Или по-лошо, представи си ехидната й усмивка, присмивайки се над нейното отчаяние и над капана, в който е попаднал Джак…

— Наистина, лейди Кинкейд — думите й звучаха подигравателно, а усмивката й беше фалшива, колкото самата нея. — Но някак не ми приличате на лейди Кинкейд. — Очите й огледаха критично тялото на Фиона и изведнъж тя се почувства… дебела. Дебела, трътлеста и непохватна.

Каквато очевидно не беше. Може би беше малко по-закръглена, но това въобще не я правеше дебела. Освен това, Джак изглежда я харесваше точно такава.

И само преди десетина минути й го доказа в градината. Успокояващо бе да си припомни горещите му длани и забързаното му дишане, когато я докосваше, въпреки че не беше толкова глупава да си мисли, че той не би сторил същото и с друга жена.

— Горкият Джак! Това изпитание го унижи доста. — Лусинда се облегна на мраморната масичка, на която имаше ваза с цветя. — Джак е отегчен, защото му се налага да прекарва толкова много време с теб.

— О? — каза сладко Фиона. — Той със сигурност изглежда доста ентусиазиран… удовлетворен… когато сме заедно насаме.

— Не знаеш колко близки сме с Джак — изсъска Лусинда. — Ако не го беше изиграла, вече щяхме да се женени.

Фиона повдигна вежди.

— Какъв шок би било това за лорд Федърингтън!

Лусинда изви пренебрежително устни.

— Не мога да повярвам, че малка мишка като теб би си помислила да хване Джак Кинкейд. Той има нужда от повече, отколкото можеш да му предложиш. Има нужда от истинска жена, някоя, която да разбира неговите желания и нужди. Някоя, като мен.

Фиона стисна юмрук толкова силно, че ноктите й се врязаха в дланта й, а отвън се чу тътен на гръмотевица. Широките врати се разтърсиха от силата на внезапно появилия се вятър.

— Сигурно ти е трудно да живееш с мисълта, че си спечелила съпруга си чрез сила и измама — каза Лусинда, с измамно загрижен глас. — Затова, че буквално си завлякла горкия човечец до олтара. Не знам как бих ходила с изправена глава, ако бях на твое място.

Фиона надяна фалшива усмивка на лицето си.

— Колко забавно, именно вие да ми говорите за измами! Поне сега Джак има съпруга, на която може да се довери. Едва ли вашият съпруг може да се похвали със същото. — Тя се обърна, с намерението да си тръгне, а гневът изпълваше цялото й тяло.

Лусинда застана пред нея, препречвайки пътя й.

— Отместете се! — Заповяда Фиона.

— Не съм свършила разговора си с теб — каза Лусинда с проблясващи от гняв очи.

— Отместете се веднага! — повтори Фиона.

— Никой не може да ми казва какво да правя — отвърна Лусинда с презрение. — Особено селянка като теб.

Ярост обзе Фиона, а навън отекна гръм. Тя вдигна вазата и махна цветята. Лусинда изпищя, щом водата се плисна в лицето й.

Тя ахна, косата й висеше на мокри кичури, тъмни вадички грим се стичаха по лицето й.

— Ти… ти… Не мога да повярвам, че…

Фиона се наведе напред.

— Не се опитвайте да пръскате отровата си върху мен или близките ми. Аз съм МакЛийн, а МакЛийн защитават това, което им принадлежи. Следващия път, когато ви наредя да се махнете от пътя ми, съветвам ви да го направите веднага.

Вратата на коридора се отвори и през нея преминаха двама джентълмени, оживено обсъждайки предимствата на емфието пред пурите.

Те се заковаха на мястото си, щом забелязаха Лусинда, стояща подгизнала в една локва по средата на коридора. Стреснатите им погледи се преместиха върху Фиона. Усмихвайки се сковано, тя остави вазата на масичката и започна да подрежда цветята.

— Милостиви Боже! Лейди Федърингтън! Какво се е случило? — По-високият от двамата мъже пристъпи напред.

Той остави вратите отворени и сега още няколко човека ги гледаха учудено.

Фиона направи лек реверанс пред Лусинда.

— Приятна вечер, лейди Федърингтън. Ако искате да посетите дамския будоар, той е надолу по коридора в ляво.

— О! Ти… Ти… — гласът на Лусинда прекъсна.

Още хора излязоха в коридора. Голяма част от мъжете изглеждаха разстроени, дори разгневени, но върху лицето на всяка дама, видяла дори за миг жените в коридора, грееше усмивка.

Фиона повдигна полите си и прекрачи над локвата.

— Извинете ме. Джак ме чака.

Лусинда изпрати Фиона с толкова отровен поглед, че господата, които кръжаха около нея, побързаха да отстъпят назад.

— Ще съжаляваш за това!

— Дайте най-доброто от себе си — каза студено Фиона. — Ще съм готова и ще ви чакам.

Тя намери Джак до бюфета. Той се извини на господата, с които разговаряше и я поведе към главната зала. В другия край Лусинда бе заобиколена от толкова голяма тълпа, че дори не се виждаше.

— Чудя се за какво е всичко това? — каза Джак, докато си взимаха палтата.

— Ами, лош късмет с една ваза с цветя.

Излизайки навън, бяха посрещнати от силен вятър, светкавици, проблясващи в далечината и мирис на люляк.

Джак погледна подозрително към небето.

— Фиона?

— Сигурно е Грегор — каза тя невинно.

— Никога не съм подушвал люляк във въздуха по време на някоя от неговите бури.

— Наистина ли? Колко странно. — Зарадва се, щом видя, че каретата им пристига.

Не изглеждаше много убеден, но още преди да стигнат края на улицата заваля.

Погледна към покрива на каретата.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Определено. Никога през целия си живот не съм се чувствала по-свежа.

Джак я погледна накриво.

— Свежа? Странен подбор на думи.

— Радвам се, че се прибираме у дома. — Тя се усмихна и се плъзна по седалката, а бедрото й докосна неговото.

Въпреки, че не можеше да види лицето му в тъмнината, Фиона можеше да почувства промяната във въздуха. Окуражена, постави ръката си върху коляното му, прокарвайки пръстите си нагоре по бедрото му, а след това надолу.

Джак хвана ръката й и придърпвайки я към себе си, я постави между бедрата си. Очите й станаха огромни, щом усети издутината под пръстите си.

— О, Боже! Виждам, че и ти се радваш, че се прибираме в къщи.

С потъмнели от желание очи, Джак я притисна към себе си в страстна прегръдка, която продължи до пристигането на екипажа пред дома на Кинкейд. Фиона едва успя да се приведе в приличен вид, преди слугата да отвори вратата на каретата.

Веднага щом слязоха, Джак побърза да я отведе вътре и нагоре по стълбите, докато ръцете му се движеха влудяващо под пелерината й, оставяйки я тръпнеща и задъхана.

Часове по-късно, Фиона се беше отпуснала срещу него, докато той спеше, широките му гърди се повдигаха и спадаха ритмично, а кожата му все още гореше след изживяния екстаз.

Усмихна се блажено. Нека Лусинда Федърингтън се усмихва самодоволно. Нека Алън Кембъл прави каквото си поиска. Тя нямаше да позволи на никой да застане между нея и Джак. Те може да не се обичаха, но имаха доверие един в друг и безспорно страст, която правеше любенето им удивително и запомнящо се.

Фиона затвори очи, топлината и близостта на Джак й помогнаха да заспи.

Засега това беше достатъчно.