Лайза Хел
Пръстен с диаманти (8)

VIII

Приблизително по времето, когато самолетът на „Пан Американ“ с Бари на борда оставяше зад себе си Илинойс, Чикаго и прелиташе над Мичиганското езеро, Триша се надигна от масата и като се извини на Ванеса, се отправи към тоалетната да освежи грима си. Огледа се за Черил, тъй като имаше нужда от известна душевна подкрепа преди съдбовната среща на летището, но приятелката й захласнато се носеше по танцовата площадка и тя реши да не я безпокои.

Пристъпи в облицованото с розови фаянсови плочки преддверие и видя пред огледалото Сузана. Досега не бе имала възможност да поговори отблизо с щастливата годеница, затова използва случая да я поздрави още веднъж и да размени няколко думи с нея. Момичето не беше на себе си от радост и отговаряше толкова неадекватно на въпросите й, че Триша неволно се запита дали и тя е изглеждала такава в очите на Черил преди две седмици.

„Надявам се, че не!“ — помисли си развеселена, докато разглеждаше хубавичката брюнетка. Сузана беше облечена в семпла бяла рокля, не носеше много бижута.

Бижута ли!!!

Триша се вцепени в буквалния смисъл на думата, когато забеляза пръстена на ръката й. Това беше нейният пръстен! Пръстенът на Бари! Просто не можеше да бъде сбъркан!

Мъртвобледа се подпря на стената и усети пронизващия хлад на розовия фаянс. Затвори очи, защото й се зави свят.

„Дали Сузана знае, че пръстенът е истински? Ще ми го върне ли, ако й разкажа всичко? О, Господи, какво да направя? Как да я попитам?“

Нямаше съмнение, че именно годеникът й бе онзи млад мъж, на когото Мария бе продала пръстена.

— Толкова си бледа — отбеляза Сузана. — Не ти ли е добре?

— О, не, нищо ми няма. Пих малко повече, това е всичко. Ще се оправя.

Отговорът изглежда напълно задоволи бъдещата младоженка, защото в следния миг тя отвърна лице от Триша и продължи с оправянето на грима си. След като реши, че е постигнала задоволителен резултат, свали пръстена, остави го върху стъклената подставка на огледалото и старателно изми ръцете си.

Внезапно в умивалнята с весели крясъци нахлу група млади момичета, които наобиколиха Сузана и като я задърпаха навън, една през друга я увещаваха да произнесе кратка реч. Доколкото Триша успя да разбере от възбудените им обяснения, вече бяха склонили годеника да се покачи на един стол и да приветства гостите, а сега се очакваше същото и от нея.

Вратата захлопна след тях и девойката остана сама.

„Край! — помисли си отчаяно. — Само преди секунди имах уникалния шанс поне да се опитам да си възвърна пръстена. Сега вече всичко е загубено!“

Вгледа се в разстроеното си отражение, готова да избухне в безутешен плач.

И тогава го видя!

Блясъкът на брилянта я ослепи, когато се втренчи отблизо в малкия лъскав предмет под огледалото. В суматохата Сузана го бе забравила.

Протегна към него ръка с треперещи пръсти. Още десет сантиметра, девет, осем… три, два, един… и ето най-сетне бленуваният пръстен бе в шепата й!

Усмивка на неизказано блаженство се разля по лицето й.

Страните й порозовяха, изразителните й зелени очи заблестяха като смарагди. Въздъхна щастливо и притисна скъпоценното бижу до гърдите си. Застина неподвижно за няколко дълги секунди, после бързо затършува в чантичката си, извади фалшивия пръстен и го сложи на подставката.

„Дано Сузана не забележи разликата! — помоли се в себе си. — Не искам да развалям празника й, но нямам право да рискувам собственото си щастие!“

Вратата зад гърба й отново се отвори и в тоалетната пристъпи мадам де Уондър.

— Ето къде сте била, мило дете! Не стана ли време да тръгваме?

Триша се обърна към нея със сияеща усмивка и кимна. Възрастната дама учудено поклати глава. Каква коренна промяна бе настъпила в девойката! Къде остана онова тъжно, потиснато създание, което само допреди няколко минути приличаше на птица с пречупени криле? Ах, тези момичета! Наистина са непредсказуеми.

С няколко бързи движения Триша среса дългата си руса коса, освежи червилото си и се извърна, за да хване под ръка Ванеса.

Ако последната бе по-наблюдателна, щеше да забележи хвърлящия огнени искри пръстен на ръката й. Но в момента мисис Силвърстоун бе изцяло погълната от предстоящата среща със сина си и трудния разговор, който трябваше да проведе с него.

Върнаха се в залата и завариха шумно оживление, тъй като всички присъстващи прави приветстваха току-що сгодената двойка. Триша се повдигна на пръсти, за да открие в навалицата Черил, и когато я съзря в компанията на двама братовчеди на Сузана, триумфално вдигна ръка с проблясващия на пръста брилянтен пръстен. Смаяното изражение на приятелката й с широко отворена уста и ококорени очи я убеди, че е разбрала правилно жеста й.

* * *

Студената синкава луна се бе издигнала високо над хоризонта, когато самолетът приближи Ню Йорк. В нетърпението си Бари отдавна бе закопчал предпазния колан, макар че стюардесата едва сега подканваше пътниците да сторят това. Под тях се простираше заобиколеният в море от ярки светлини многомилионен град. Въпреки че бе виждал многократно тази гледка при честите си пътувания, сега тя му се струваше по-прекрасна от всякога. Защото там долу, между хилядите разноцветни светлини, между високите небостъргачи, широки булеварди и тесни мръсни улички го чакаше тя — неговата Триша, неговата любима!

Машината се наклони косо надолу към летището и Бари преглътна, за да преодолее прехода в налягането и да отпуши ушите си. Още минута и щяха да се приземят.

Триша щеше да го чака на пистата, майка му — също. Предстоеше много интересна сцена, когато ги запознае! Не беше сигурен дали майка му ще поиска да разкрие инкогнито си, след като си бе съставила такова отрицателно мнение за годеницата му. Развеселен се запита как би могъл да се справи със ситуацията. Във всеки, случай, каквото и да се опитваше да му внуши мисис Силвърстоун, за себе си знаеше, че с Триша се обичат безумно и няма сила в света, която да ги раздели.

Както обикновено, летище „Кенеди“ бе безнадеждно задръстено с излитащи и кацащи самолети, и се наложи да направят още един кръг над града. Едва сдържаш нетърпението си, Бари си представи момента, в който ще останат насаме с Триша. Кръвта му закипя във вените, пулсът му се качи в гърлото. Не би могъл да я изчака дори да се съблече!

Затвори очи и си представи тънкото й, стройно тяло, високия стегнат бюст, меката заобленост на хълбоците, божествено изваяните, дълги крака… Но най-хубавото в нея беше лицето й с онези смарагдовозелени очи, които в мига на всепоглъщащата страст при сливането на телата им проблясваха като истински скъпоценни камъни, преди да ги закрият умопомрачително извитите мигли. От всичко на света Бари обичаше най-много този миг, когато усещаше нейната пълна отдаденост, и се стремеше да го удължава колкото се може повече. За него той означаваше върховното блаженство в любовта.

Моторите на самолета завиха оглушително и го извадиха от вглъбеното му състояние. Пилотът насочваше машината към пистата за приземяване. През илюминаторите вече се различаваха широките аутобани и потоците автомобили със запалени фарове. Прелетяха на не повече от десет метра височина над моста на Хъдсън, после усетиха твърдия тласък от допира на колесника в излъскания бетон. В продължение на няколко секунди ревът на двигателите стана зашеметяващо пронизителен, после рязко секна. Бяха се приземили.

Бари грабна куфарчето си изпод седалката и го стисна здраво. Вътре, между многобройните документи и преписки, се намираше подаръкът за неговата годеница. Дали щеше да й хареса?

Най-сетне стюардесата даде разрешение за откопчаване на коланите. Секунди по-късно Бари беше първият пасажер, напуснал самолета.

Затича се към изхода на тесния тунел, стиснал куфарчето си под мишница. Още с влизането в салона за посрещачи ги видя.

Двете стояха една до друга, допрели рамена.

„Не може да бъде!? — беше първата му мисъл. — Значи все пак са се запознали?“.

Преди да успее да вдигне ръка, за да им помаха, към него се втурнаха двете пуделчета, изпуснати непредпазливо от Ванеса.

Въртейки радостно късите си опашчици, те дадоха воля на обзелите ги чувства при вида на познатото лице, и моментално причиниха невъобразима суматоха сред потока прииждащи пътници и посрещачи. Заскачаха по ръцете му, по гърдите, опитваха се да го близнат по лицето.

Триша остана смаяна от случилото се и едва постепенно схвана смисъла му: „Значи това беше добрият «познат» на мадам де Уондър?! Ама че съвпадение!“

Но тя все още не знаеше цялата истина.

Изненадата й обаче не можеше да се сравни с тази на Ванеса, когато видя как синът й грабна в прегръдките си красивата й придружителка, вдигна я, като перце и се завъртя с нея в кръг. Девойката сключи ръце около шията му и пламенно притисна устни в неговите.

„Нищо не разбирам! Абсолютно нищо не разбирам…!“ — прошепна по-скоро на себе си, отколкото на глас старата лейди.

Бари внимателно пусна годеницата си на пода и се обърна към нея с разперени ръце:

— Мамо! Колко се радвам да ви видя заедно! Кога успяхте да се запознаете?

— Но… ще ми обясни ли някой какво става тук?!

Триша беше напълно втрещена. „Значи «мадам де Уондър» всъщност е бъдещата ми свекърва? Господи, това е невероятно!“

На свой ред Ванеса Силвърстоун гледаше недоумяващо.

— А вие двамата откъде се познавате?

Бари най-сетне разбра, че двете жени не знаят нищо една за друга, и избухна в заразителен смях:

— Ами тогава нека разсеем недоразуменията! Мамо, това е Триша, моята годеница! Триша, това е майка ми!

— О, Боже! — едновременно възкликнаха двете и също се разсмяха, а после се хвърлиха в прегръдките си.

— Ако знаехте само, мило дете, какви ужасни неща изприказвах на Бари за вас, тоест — за неговата годеница, защото мислех, че приятелката ви е Триша…

— Черил ли? — ахна девойката. — Фантастично! Значи вие смятахте, че Бари е сгоден за нея? Не, просто не ми го побира умът! Как ви хрумна?

— Но тя носеше пръстена!

— Този пръстен ли? — и Триша протегна ръка. — Може би, но само за няколко минути. Дадох й го за малко, за да задоволя любопитството й.

— А русите коси? Зелените очи?

— Мадам, има толкова много руси момичета със зелени очи!

— Мадам ли? — извърна се Бари възмутен. — Защо са тези официалности между вас?

После нежно обви с ръка раменете на Триша, вдъхна аромата на косите й и й прошепна в ухото:

— Не издържам повече! Ти ме подлудяваш! Хайде да се прибираме най-сетне вкъщи!

Ванеса се вгледа с умилено изражение в лицата на двамата влюбени и въздъхна облекчено:

— Камък ми падна от сърцето! Цели две седмици живях в истински кошмар, като си представях за кого иска да се ожени синът ми…

— Съвсем напразно, мамо — засмя се Триша. — В действителност Черил е чудесно момиче, само е малко… експанзивна…

— Не, не, не, не я защитавай, мило дете! Тя е невъзможна! Макар че… — тя спря и се замисли — сега, когато знам, че тя не е Триша, не ми изглежда чак толкова… хм, антипатична. Може би има нещо мило в нейната импулсивност.

Внезапно в чакалнята нахлу шумна група млади хора, предвождана от леко пийналата разгорещена брюнетка. Бари се вгледа по-внимателно в нея и изохка:

— Триша, няма да повярваш, като ти кажа кой идва — твоята приятелка Черил! За вълка говорим, а той — в кошарата!

— Черил ли? — настръхна мисис Силвърстоун и се надигна на пръсти. — Да, виждам я. Но тя води със себе си всички гости от годежа!

— Какви гости? — изуми се синът й.

Наложи се Триша да обясни надве-натри за какъв годеж ставаше дума. Накрая завърши:

— За да не се стига до безкрайни въпроси и отговори, искам да ти кажа, че досега ние с Черил познавахме майка ти като мадам де Уондър, случайно попаднала в бутик „Чи-Чи“. Всъщност, как попадна в бутика? — извърна се тя с подозрителни искрици в погледа към Ванеса.

— Мама искаше да си поиграе на Шерлок Холмс — изпревари я Бари. — Не можеше да повярва, че има такова американско момиче, което ще се откаже от една невероятно пищна сватба в полза на скромно, едва ли не потайно бракосъчетание. В Ню Йорк я доведе неутолимото й любопитство. Тя измами дори и мен!

— Хайде, хайде! Да не говорим повече за това. Струва ми се, че разбрах всичко, което исках, и нямам нищо против да се ожените така, както искате. Ще направим едно хубаво малко тържество с не повече от 100–120 гости в съвсем тесен семеен кръг, тъй да се каже…

„Сто и двайсет гости?! И това ми било тесен семеен кръг!“ — развеселено си помисли Триша, а на глас каза:

— Щом Черил е тръгнала с цялата тази тайфа, няма да можем да й се изплъзнем и ще се наложи да се върнем в ресторанта.

— Тогава ще те изнасиля направо на дансинга! — зашепна горещо в ухото й Бари. — Не издържам повече!

— Нямам нищо против, стига да посмееш! — засмя се девойката. — Не забравяй, че майка ти също ще бъде там!

— Нека изчезваме, преди Черил да ни е открила!

— Не можем да оставим майка ти сама! Тя не познава никого на това парти.

— Нали познава Черил? — продължаваше да настоява той.

— Да, но не може да я понася. Откажи се, Бари!

И бездруго вече беше късно. Бяха ги открили и не след дълго тримата се оказаха оградени от възбудените младежи, които с радостни възгласи ги помъкнаха към такси пиацата.

* * *

Разбира се, това можеше да се очаква от Черил. Тласкана донякъде от липсата на емоции в поуспокоената атмосфера на годежното тържество, но много повече от незадоволеното си любопитство по отношение на неочакваната поява на истинския пръстен, тя успя да убеди повечето от присъстващите да я придружат до аерогарата, за да посрещнат още един евентуален гост на партито. Добре знаеше, че попадне ли Триша веднъж в ръцете на Бари, нямаше да я види поне до следващия ден. А трябваше на всяка цена да разбули измъчващата я загадка около тайнствения пръстен незабавно, тази вечер. Най-сигурният начин да стори това беше да замъкне и двамата в ресторанта, а после щеше да бъде детска играчка да примами приятелката си в тоалетната и да изкопчи прелюбопитната история.

Планът й се увенча с успех. Половин час по-късно вече знаеше всички подробности около щастливото връщане на пръстена и истинската самоличност на мадам де Уондър. Когато чу обаче цената, която Триша поиска в замяна на сензационните си новини, усмивката й помръкна.

— Нали ще се погрижиш за бъдещата ми свекърва? — помоли я с подкупващ тон приятелката й. — Бари настоява да се прибираме, а не иска да вземе майка си. Забавлявай я до края на нощта, моля те!

— Господи, защо ме наказваш така?! Тя не може да ме гледа!

След кратък размисъл все пак склони:

— Е, добре, от мен да мине. Ще се опитам да се покажа откъм най-добрата си страна, дължа ти го. В края на краищата нали бабушкерата вече е част от нашето семейство!

* * *

Бари и Триша се измъкнаха незабелязано от партито. В таксито, пътувайки към Сентръл Парк и апартамента му, забравиха напълно и за Ванеса, и за Черил, и за пуделчетата, и дори за таксиметровия шофьор. Бари затвори плъзгащото се стъклено прозорче към него и привлече девойката в обятията си. „Най-сетне!“

Докосването на копринения водопад на косите й го накара да потръпне. Главата й лежеше на рамото му, ръцете й обвиха шията му. Обляха го вълните на сластно желание и той започна да покрива с влажни целувки раменете, шията и лицето й. Ръката му потърси нежната заобленост на бедрата й, които пламнаха и започнаха да треперят. Топлината на тялото й плъзна в неговото и се предаде и на последната му фибра като таен, известен само на тях знак. Сгорещената му кръв препусна луда като разтопена лава по вените, възбудата предизвика мъчително, сладостно премаляване в слабините му.

— Оох, любима! — промълви в ухото й. — Ако знаеш само колко много ми липсваше! Нощите без теб бяха тъжни и студени, дори в съня тялото ми усещаше, че е самотно!

Триша улови ръката му и я притисна още по-силно към меката влажна топлина между бедрата си. Роклята й се повдигаше все по-нагоре и по-нагоре и при вида на финия овал на разголената плът той дрезгаво простена. „По дяволите, защо не кара по-бързо този шофьор? Защо тази проклета кола непрекъснато спира? Нима всички светофари в Ню Йорк тази нощ светят само червено?“

— Прегърни ме! — умоляващо изрече тя. — Прегърни ме по-здраво и ми обещай, че никога повече няма да заминаваш без мен!

— Обещавам, обещавам!

Той впи жадно устни в нейните, притискайки я все по-плътно до себе си.

Колата спря на посочения адрес, но никой от двамата не усети това. Шофьорът почука дискретно един-два пъти на прозорчето, но след като се убеди, че не го чуват, заблъска силно с юмрук по преградната стена:

— Хей, пристигнахме! Няма ли да ми платите? Аз да не съм хотел?!

Грубият му глас ги накара най-сетне да се осъзнаят. Бари отвори прозорчето, плати сметката и остави на човека пет долара бакшиш, което го накара моментално да ги изгледа с любезно съпричастие и да измърмори значително по-меко:

— Благодаря, мистър! Приятно прекарване!

Хванати ръка за ръка, те се затичаха към ярко осветения вход на бялата сграда и не се спряха дори пред асансьора, а полетяха задъхани по стъпалата нагоре. Ключалката им отне известно време, после куфарчето и шлиферът на Бари се озоваха на пода в антрето, докато той грабна Триша на ръце и с два скока я отнесе в спалнята.

Червената копринена рокля се скупчи на дебелия килим, последвана от черните чорапи и прозрачните бикини. Костюмът и обувките на Бари отхвръкнаха чак в другия край на помещението. Само миг и голите им тръпнещи тела се сляха в дългоочакваната прегръдка. Вече никой и нищо не ги разделяше и не можеше да им попречи да се отдадат на развихрената си страст.

— Бари, Бари! — зашепна девойката. — Целуни ме, скъпи! Целувай ме, не спирай!

Той и нямаше такова намерение. Устните му неспирно обхождаха лицето, шията и гърдите й, спускаха се надолу към плоския стегнат корем, овлажнял от кипнало желание, пръстите му си пробиха път в къдравата мекота на венериното хълмче. Триша изстена сладострастно, тялото й се заизвива под него съблазняващо. Бедрата й се разтвориха, само за да се вплетат след това високо зад гърба му, и тя го замоли със замиращ гърлен глас:

— Вземи ме, любими! Вземи ме веднага, цялата! Ооо, колко те обичам! Люби ме, Бари!

Бари искаше да изчака, за да се наслади по-дълго на този възхитителен апотеоз на единението между две сърца, две тела и две души, но всепомитащият ураган на бликналия плътски копнеж отне и последната искрица воля в замъгления му разум.

— Да, любов моя! Да, да, да!

С мощен тласък той влезе в нея и я изпълни докрай. Бясно пулсиращият му член, вече неуправляем, поде своя вихрен танц в лоното на женствеността й, предизвикващ кратки експлозии от течен огън в цялото й същество, които, многократно усилени, се предаваха посредством тази жива връзка в стегнатото мускулесто тяло и го караха да се гърчи и извива в спазми на неподозирана наслада. Времето и пространството вече не съществуваха — всичко беше само едно всепоглъщащо чувство на взаимно сливане.

Дългият период на въздържание си каза думата все пак и много скоро ритъмът на любовната игра ги изведе в кресчендо до висините на възторжения екстаз.

Останаха да лежат плътно вплетени в омаята на сладко изтощение. Оросените им в пот тела се повдигаха и спадаха мъчително. Триша му се усмихна безсилно, когато успя да отвори за миг прекрасните си, грейнали от щастие очи. Ръката на Бари, почиваща върху едната й малка гърда, усещаше лудите удари на любимото сърце.

Можеха да останат вечно така.

Най-сетне той си възвърна способността да се движи. Повдигна се малко и издърпа чаршафа над сгорещените им тела.

— Искам да останем така цялата нощ, утре през целия ден, вдругиден и по-вдругиден… Никога да не ставаме! — промълви Триша и се сгуши на гърдите му.

— Малкото ми глупаче! Не искаш ли да видиш подаръка си?

— Подарък ли? Нима ми носиш друг подарък, освен себе си? — опита се да види лицето му тя в тъмнината.

— Разбира се, че ти нося и нещо друго, макар да не съм много сигурен дали улучих това, което исках.

Бари щракна ключа на нощната лампа и двамата запремигваха невиждащо, докато свикнат със светлината. Тогава той се вгледа захласнато в лицето й и съвсем сериозно каза:

— Колко си красива, Триша! С какво те заслужих?

— Сега пък ти се държиш глупаво, Бари Силвърстоун! Как можеш да ми задаваш подобен въпрос? Та аз те обичам! Думи като „заслужавам“ нямат място в любовта, не знаеш ли?

— Не само си красива, но и интелигентна! — засмя се внезапно Бари. — А мама си е помислила, че Черил… — поклати развеселено глава. — Наистина смешно!

— Смешно или не, ти ми обеща подарък, миличък! Искам да го видя! — подсети го тя.

— Ах, да! Подаръкът! Веднага, любима, но преди това ми покажи пръстена за момент.

„Ето, това беше мигът, в който можех да изгубя всичко!“ — помисли си Триша и потрепери. Представи си какво би се случило, ако не се беше намерил истинският пръстен. Слава Богу, кошмарът бе отминал!

Бари вдигна ръката й, огледа бегло украшението, после, целуна тънките деликатни пръсти и скочи от леглото. Донесе куфарчето си от антрето и извади отвътре малко книжно руло, привързано с червена копринена панделка. Сложи го в скута й и бързо се пъхна под чаршафа.

— Отвори го!

Триша дръпна панделката, рулото се разви и се показа тясна продълговата касетка, облечена в черно кадифе. Поколеба се, преди да вдигне, капачето, затова Бари нетърпеливо я подкани:

— Хайде, какво чакаш?

Тя я отвори и ахна смаяно. Вътре имаше великолепна смарагдова гривна. Всяко камъче беше обградено от малки диаманти, а точно в средата бе инкрустиран един огромен, поразително приличаш на брилянта от годежния пръстен скъпоценен камък.

— О, Бари, приказна е! Много ме глезиш!

Хвърли се на шията му и започна горещо да го целува по устните, страните и носа.

— Спри! — нежно я отстрани той. — С това можем да продължим след малко, но преди това прочети какво пише на рулото.

Триша изненадано посегна към хартията и я разви.

— Чети на глас — дяволито предложи Бари.

Тя се подчини и зачете:

„С настоящото заявявам, че като вземам предвид желанието на бъдещата си съпруга, давам съгласието си за извършване на церемонията по бракосъчетаването ни в капелата «Кескейд Рейндж», южно от Хоакин Ривър в Сиера Невада, в присъствието само на двама свидетели и никакви гости.

Бари Силвърстоун“

В първия момент го изгледа недоумяващо и само поклати глава. Той взе рулото от ръцете й и го хвърли настрани.

— Купих смарагдовата гривна, защото ми напомняше за цвета на очите ти. А тази клетвена декларация написах, защото те обичам повече от всичко и съм готов да изпълня всяко твое желание. Щастлива ли си?

— Нещо повече от щастлива! Дори ме е срам!… Как бих могла да ти се отблагодаря?

— Хрумна ми един начин — лукаво се усмихна Бари и я привлече към себе си.

Когато успя да освободи устните си от неговите, Триша се изправи и тържествено заяви:

— Въпреки обещанието ти, аз реших да направим голяма сватба. Заради майка ти! Тя от години чака с нетърпение този велик момент. Все пак ти си единственият й син!

* * *

Ванеса като че ли отгатна, че ставаше дума за нея, защото когато Бари вдигна слушалката на звънящия телефон, на другия край беше тя.

— Бари! — бодро прозвуча гласът й. — Нормално ли се прибрахте до вкъщи?

Синът й трябваше да отмести глава на известно разстояние, защото старата лейди крещеше едва ли не с цяло гърло.

— Да, мамо — отвърна лаконично.

— Добре, добре, и аз така смятах! Всъщност, обаждам ви се, за да ви кажа, че ние с Черил сключихме примирие. Откакто разбрах, че не тя е бъдещата ми снаха, я намирам страхотно симпатична. Особено оригинален ми се струва начинът, по който флиртува с мъжете. Направо ги побърква, предизвиква ги до крайност, а после се отдръпва и им се присмива отстрани. Чудесно се забавлявам с нея!

Триша, която чуваше всичко, захихика в шепи.

— Хмм… мене ако питаш — нерешително промърмори Бари, — не го намирам чак толкова оригинално. Я си представи, че на нейно място беше Триша…

— Триша, Триша — как ли пък не! — прекъсна го Ванеса. — Тя те обожава, глупчо, и дете би го разбрало от пръв поглед! Впрочем, като стана дума за нея — предай й, че ще я чакам за чая в пет в хотел „Астор“. При положение, че се възстановя дотогава.

— От какво да се възстановиш, мамо?

— От махмурлука от какво друго! — изкиска се мисис Силвърстоун. — Партито свърши, но ние с Черил сме на мнение, че още не е време за спане, и възнамеряваме да пообиколим нощните барове из Манхатън!…

Тук връзката прекъсна.

— Чу ли това? — обърна се втрещеният Бари към Триша. — Мама и Черил…

— Черил ще се грижи добре за нея, не се притеснявай.

— Но… но… — той все още стоеше със слушалката в ръка. — Една толкова възрастна дама и едно незряло младо момиче сред нощния порок!… Това е прекалено… фриволно!

— Живеем в Ню Йорк, скъпи! — усмихна му се подкупващо Триша. — Тук всичко е възможно. Имаш ли си понятие изобщо кое е фриволно и кое — не?

Без да дочака отговора му, грабна слушалката и я остави на вилката. После угаси нощната лампа и зашепна прелъстително:

— Мисля, че не. Но ако ме помолиш, аз с удоволствие ще ти покажа!…