Лайза Хел
Пръстен с диаманти (7)

VII

Салвадор седеше ухилен срещу Джон и разказваше:

— Ти беше прав, твоята мадам Чи-Чи е страхотно гадже! Така беше започнала да ме обработва под масата, че видях звезди посред бял ден и едва се сдържах да не й скоча още там на място. Вече живо си представях как ли ще бъде в леглото, когато всичко пропадна.

— Как така? Не я ли заведе вкъщи? Защо ме накара да отида на хотел тогава?

— Внезапно в ресторанта се появи някаква нейна приятелка. От пръв поглед си личеше, че изобщо не носи майтап.

— Е, какво от това? Нали имаше уговорка с Черил за пръстена?

— Да, ама онази веднага я отмъкна в тоалетната със сърдито изражение и останаха доста дълго там. Предположих, че и тя е в играта, а както ти казах, пред нея номерът с фалшивия пръстен нямаше да мине. Работата стана дебела и аз реших да се чупя. Оставих пръстена на келнера и му поръчах да й го предаде, после си плюх на петите.

— Страхливец! Нали трябваше да й покажеш пръстена чак след като свършиш онази работа?

— И аз така мислех да направя, но нещо ми подсказа, че няма да ме огрее. Шесто чувство, знаеш… Абе, какво да ти разправям. За мен случаят е приключен.

* * *

След знаменателната вечеря в „Руска чайна“ Ванеса и Триша не се видяха няколко дни. Мисис Силвърстоун усилено обмисляше план как веднъж завинаги да разобличи лицемерната годеница на сина си, а Триша се посвети изцяло на работата в бутика. Това, освен че й помагаше да забрави тягостните си грижи, й доставяше истинско удоволствие и тя смяташе, че Черил би направила много по-добре, ако обръщаше внимание на магазина си повече, отколкото на всевъзможните си приятели, от които освен разочарования, нищо хубаво не бе видяла.

— … дори и сметките в заведенията им плащаш! — укоряваше я тя един ден, докато прибираше някои от дрехите си в малкия куфар.

До завръщането на Бари оставаха само три дни, но вече не издържаше на дългото очакване и се чудеше с какво да си запълни времето.

— Е, това беше само веднъж, в „Чайната“, но мисля, че си струваше. Истински се забавлявах, преди да дойдеш ти…

— Господи, какви примитивни забавления! Не можеш ли да бъдеш малко по-взискателна в избора си на партньор?

— Тъй вярно, мадам! — изпъна тяло Черил и тракна въображаемите токове на ботушите си.

Триша неволно се разсмя. Ето защо не можеше да се сърди дълго на приятелката си.

В това време иззвъня телефонът. Черил вдигна слушалката и след като послуша мълчаливо известно време, радостно възкликна:

— Много се радвам за теб, Сузана! Чудесно! Значи, ще бъде истинско празненство? Обожавам такива неща. Да? С удоволствие! Всичко се подрежда идеално — най-добрата ми приятелка в момента живее при мен, на всяка цена ще я доведа. И още някого ли? Добре, ще помисля. По-сериозен човек? Добре де, ще видя какво мога да направя. Поздрави годеника си от мен. Аз познавам ли го? Е, няма значение. До скоро, Сузана!

Тя затвори и се обърна към Триша:

— Една моя позната — Сузана — ме кани на годежа си след три дни. Ти също си поканена, освен това ме помоли да потърся и да заведа в ресторанта някоя по-улегнала жена, която да направлява годежния ритуал. Сузана е малко старомодна и държи на традицията.

— Аз познавам ли я?

— Едва ли. Не излиза много-много, а и не е красавица.

— Значи, ще правят годежа си в ресторант? Защо не вкъщи?

— Защото и двамата с годеника си са студенти и нямат пари. Живеят в една мебелирана стая под наем, там е твърде тясно.

— И кога ще се състои церемонията?

— След три дни.

— След три дни се връща Бари! Не мога да дойда.

— Ооо, Триша! И двамата са големи симпатяги, ще стане страхотно парти!

— Не мога, не разбираш ли? Самолетът на Бари ще кацне в десет вечерта.

— Идеално! Годежът започва в шест, а ресторантът се намира на десет минути от летище „Кенеди“. Спокойно можеш да дойдеш, а после направо оттам ще тръгнеш към аерогарата.

— Черил, наистина нямам желание. Толкова съм изнервена покрай цялата тази история с пръстена… Разбери, не съм в настроение за празненства!

— Тъкмо затова! Промяната ще ти се отрази добре, ще се отпуснеш и ще забравиш неприятностите. Хайде, Триша, не ме изоставяй! Нямаш никакво извинение! По-добре помисли кого още да заведем.

— Аз ли? Мисля, че ти познаваш достатъчно подходящи кавалери.

— Не става въпрос за мъже, с тях проблеми няма. Нужна е опитна жена. Хей, какво ще кажеш за твоята нова приятелка?

— За кого говориш?

— За онази мисис… как беше… Уондърленд или дявол знае как се казваше. Струва ми се подходяща. Дали още е в Ню Йорк?

— Сигурно, иначе би дошла да се сбогува с нас.

— Чудесно! Ще я поканим. Такива като нея обичат сватби, годежи и всякакви семейни празници.

* * *

Ванеса Силвърстоун действително прие поканата с видимо удоволствие, но после загрижено смръщи вежди:

— За жалост, мога да остана само един-два часа. Трябва да посрещна на летището моя… един мой добър познат.

Триша побърза да я увери, че ресторантът е недалеч оттам и освен това тя също трябва да бъде сред посрещачите в десет часа.

— В десет ли? — изненада се Ванеса. — Какво странно съвпадение! Само не ми казвайте, мило дете, че вашият гост идва с полета от Лос Анджелис!

— Точно оттам идва — засмя се девойката.

— Моят също, моят също! — зарадва се старата дама като дете. — Тогава ще отидем заедно на партито и заедно ще го напуснем, за да посрещнем гостите си. Радвам се, че ангажиментите ни съвпадат. Кажете, ще дойде ли и вашата невъзможна приятелка?

— Ще дойде, но ако ми позволите — тя не е невъзможна.

— Нима ще отречете, че в „Руска чайна“ се държа крайно отвратително?

— Тя просто е лекомислена и твърде неконвенционална, мадам!

— Скъпа моя — енергично отвърна Ванеса, — прави ви чест, че така я защитавате, но и двете сме наясно какво представлява тя. За мен тази тема вече е приключена!

Триша преглътна думите, които се канеше да изрече. Искаше да обясни, че в днешно време е напълно нормално да съществуват отношения, които по-рано са били считани за недопустими, за правото на всяка жена да избира вида и начина, по който да се забавлява и други подобни — но съзна, че мадам де Уондър нямаше да приеме, нито пък да разбере аргументите й. Между нея и Черил имаше не само една дистанция от около петдесет години, но и цели антагонистични светове, и не беше Триша тази, която можеше да прехвърли мостове между тях.

Вместо това й предложи в деня на годежа да мине да я вземе в пет часа от хотел „Астор“.

— Мислите ли, че мога да взема и пуделите с мен? — внезапно се разтревожи Ванеса. — Не обичам да ги оставям сами. Те са добре възпитани и обикновено не създават главоболия.

— Ако така ще се чувствате по-спокойна — вземете ги. Все ще се намери някое местенце за двете мили животинки.

* * *

Черил беше обърнала бутика нагоре с краката, за да си подбере подходяща рокля за годежа, когато Триша й съобщи за съгласието на мадам де Уондър.

— Не ти ли се струва малко особена тази дама? — замислено попита тя. — От една страна е твърде старомодна и дори истерична, що се отнася до моя начин на живот, а от друга — веднага приема поканата от хора, които едва познава, за да присъства на годежа на други хора, които въобще не познава! Ако бях по-чувствителна сигурно щях да се изчервявам под неодобрителните й погледи.

— Остави жената на мира, по-добре ми покажи какъв тоалет си избра за партито.

Черил ухилено вдигна нагоре една неоновозелена минипола и розова, остро изрязана горна част на бански костюм.

— Какво? Нима ще посмееш да се появиш така в ресторанта?!

— Защо, не ти ли харесва? Като си обуя черни мрежести чорапи и боядисам косата си оранжева, ще бъда последния писък на модата!

— Да, да, и с това ще станеш причина мадам де Уондър да издаде своя последен предсмъртен писък! Искаш празненството да завърши с труп ли?

— По дяволите, Триша, не ми се иска да се съобразявам, с когото и да е, но наистина няма да ми е приятно, ако симпатичната бабушкера вирне петалата. Добре, ще те послушам.

* * *

Следващите три дни преминаха за Триша в приповдигнато настроение около избора на рокля за празненството, радостта от завръщането на Бари, трескави планове за предстоящата сватба и неудържимия копнеж най-сетне да го притисне в обятията си. Всичко това измести на заден план най-големия й проблем — загубата на годежния пръстен. Необичайното за характера й оживление не убягна от вниманието на Черил, която лесно си го обясни с усилията на приятелката й да забрави неприятностите и да посрещне годеника си с чисто сърце.

Черил би направила всичко, за да й помогне да открие пръстена, изгубен всъщност по нейна вина и непрекъснато мислеше как да стане така, че Бари хем да не научи истината, хем Триша да не бъде принудена да го излъже. На пръв поглед задачата нямаше решение.

Неусетно дойде и последният ден от съвместното им съжителство. Междувременно мадам де Уондър се бе обаждала на два пъти, за да се увери, не Триша ще дойде да я вземе от „Астор“.

— И после нали ще отидем заедно на летището? — настойчиво питаше тя.

— Но разбира се, мадам де Уондър, за мен това е най-важното тази вечер.

В един часа Мария се върна от обяд и Черил я осведоми, че до края на деня тя остава пълновластен господар на бутика.

Дланите на продавачката овлажняха от вълнение и тя боязливо и умоляващо изгледа двете девойки, но успя да каже само едно „благодаря“. След злополучната продажба на пръстена бе загубила и малкото самочувствие, което притежаваше.

— За нейно добро е — подхвърли Черил, след като излязоха от магазина. — Иначе никога няма да се научи да бъде самостоятелна.

— Не виждаш ли, че трепери от страх? — укори я Триша, която съчувстваше на бедното създание.

— Всички така сме започнали. Забрави Мария и насочи вниманието си към това, което следва.

Това, което следваше, бе един невероятен безпорядък в спалнята. Черил бе довлякла тук цял щендер с поли, рокли и блузи и Триша бе подложена на истинско изпитание, докато приятелката й изпробваше всяка една от тях и искаше да чуе как й стоят.

— Черил, повечето, от тях не са за теб. Ето например…

— Не ме интересува дали подхождат на фигурата ми или не! Искам да правят впечатление. Ако можех да се движа като теб…

И тя направи няколко крачки, въртейки силно хълбоците си.

Триша се разсмя.

— Нима така се движа аз? О, Черил, мисля, че от теб не става манекенка!

— И аз това казвам. Затова толкова обичам да те гледам. Моите предимства са другаде.

След два часа на Триша й омръзна и се разбунтува:

— Прави каквото искаш! Аз отивам в банята.

— Моля те, още една минута! — хвана я за ръката Черил. — За последен път ми кажи какво да облека!

— Пепитеният костюм с тясната пола.

— Много е скучен — оплака се Черил, — при това ме прави много стара!

— Тогава червената рокля на бели точки.

— Това по може — прокара тя пръсти през косата си. — Червеното ще ходи на русата ми коса. Но… жълтата шифонена рокля има фантастично дълбоко деколте, ще събере очите на всички мъже. Няма ли да е по-секси? — предизвикателно погали високите си едри гърди.

— Ааа, стига! Писна ми!

Триша скочи и хукна към банята.

Когато след половин час излезе оттам, зачервена от дългия престой под струята гореща вода, с приятно ухаещи, току-що изсушени дълги руси коси, Черил все още стоеше нерешително сред купчината поли и рокли.

— Побързай! — подвикна й. — Вече е четири часа, след час трябва да сме в хотел „Астор“.

— Как се чувстваш? — изгледа я любопитно Черил.

Триша правилно изтълкува въпроса й и в отговор само протегна напред дясната си ръка и размърда пръсти.

— Ще сложиш ли фалшивия?

— Да, реших да го сложа.

— Значи все пак няма да кажеш на Бари истината?

— Страх ме е, Черил! Няма да посмея! Може би утре… Искам първата нощ той да ми принадлежи изцяло, нищо да не помрачава щастието ни. Пък след това да става каквото ще!

— Ще продължиш ли да настояваш за скромна сватба?

— Не ме питай за това! Може изобщо да няма сватба.

Черил на свой ред влезе в банята, а Триша започна да се облича. Бе избрала прилепнала по тялото яркочервена копринена рокля със силно разголен гръб и висока столче яка, стигаща до брадичката й, черни копринени чорапи и червено-черни обувки с висок ток от естествена кожа. Почти приключваше с грима, когато приятелката й влезе в спалнята и подсвирна от възхищение.

— Хей, всички ще си глътнат езиците! Ако бях мъж, веднага щях да ти се нахвърля, както Робинзон Крузо след връщането си в Испания се е нахвърлял върху жените след двадесет и осем години полово въздържание!

Триша развеселено поклати глава.

— Понякога ме учудваш с твоите знания. Наистина ли са били двадесет и осем?

— Повтарям ти това, което ми шушнеше в ухото един от моите приятели. Той действително се държеше първия път така, като че ли години наред не е лягал с жена. Колкото до моите знания, скъпа, трябва да ти кажа, че в леглото можеш да научиш какво ли не. Докато събират сили за нова атака, мъжете обичат да говорят за себе си и за това, което знаят, а аз не забравям такива неща. Веднъж бях с един атомен физик и той най-подробно ме осветли върху такива понятия като атомния модел на Бор, квантовомеханичната теория за строежа на атома, структурния образец на Ръдърфорд и други подобни. Може да ти е смешно, но запомних всичко дума по дума!

Тя започна толкова енергично да се търка с една груба хавлия, че кожата й придоби цвета на зряла кайсия.

— Една молекула се състои от електрически неутрални атоми, които са свързани помежду си с атомни връзки. Водната молекула например съдържа…

— Млъкни, моля те! — Триша й запуши устата с длан и издърпа от ръцете й хавлията. — Обличай се вече, имаме само 20 минути на разположение!

— Почакай, тъкмо стигнах до понятието атомен часовник!

Черил беше като автомат, програмиран да изкаже всичко, което знае, и нищо не бе в състояние да я спре. Приятелката й обаче категорично отказа да я слуша и като взе тоалетния си несесер, изчезна в банята. Оттам продължаваше да чува монотонния й глас, който нареждаше:

— Атомният часовник е прецизно висококачествено съоръжение, предназначено да измерва времето с изумителна точност…

Внезапно гласът замлъкна, за да се извиси след секунди в отчаян фалцет:

— Проклет боклук! Свърши се с фризурата ми! Три-ша-а! Помощ!

Триша притича бързо в спалнята и като я видя, се заля в звънък смях. Черил стърчеше в жълтата шифонена рокля като парче салам, на което са обелили само единия край на предпазната кожица. Пълният й бюст възпрепятстваше по-нататъшното движение на дрехата и тя не можеше нито да я смъкне надолу, нито да я изтегли през главата.

— Направи нещо! Не мога да дишам! Никак не е смешно! — хленчеше жалостиво Черил. — Помогни ми, по дяволите!

Задъхвайки се от смях, с голям труд Триша успя да я избави от тясната рокля.

— Ами сега?! Какво да облека?

— Преди всичко — нещо по-удобно — предложи девойката. — Оттатък в бутика виси на витрината една лилава копринена рокля. Ако я комбинираш с този три четвърти жакет… Я опитай!

Мърморейки нещо по адрес на целомъдрието на дизайнерите, Черил все пак облече въпросната рокля, напъха се в чифт отворени на петата, сребристи, застрашително високи обувки и след като се обля с половин флакон „Шанел“, отсъди, че има известен шанс да внесе неспокойствие сред мъжкото съсловие на приема.

Оставаше й само да сложи дълга черна перука и маслиненозелени контактни лещи.

* * *

Половин час по-късно Ванеса намери външността й евтина, вулгарна и във висша степен неподходяща за семплата елегантност на Бари. Учудваше я обстоятелството, че годеницата му и дума не споменаваше за предстоящото му завръщане, но в края на краищата това бе нищо в сравнение с другите й простъпки.

Що се отнася до Триша, мадам Силвърстоун беше на мнение, че се е облякла изключително женствено, без при това да провокира низшите сексуални инстинкти на мъжката природа.

Голямо беше учудването й, когато установи, че присъстващите на партито млади мъже са на коренно противоположното мнение.

Те я оглеждаха с такова неприкрито желание, поглъщаха всеки милиметър от стройното й гъвкаво тяло, не пропускаха възможност да се доближат до нея и да я заговорят, да й целунат ръка, но Ванеса трябваше с горчивина да приеме, въздишайки скрито, че може би вече не е в състояние реално да прецени кое днес се смята за секси и кое — за благоприлично. Впрочем, Черил също се радваше на особено внимание, което още повече разстрои старата дама.

За нейно дълбоко задоволство Триша не се отделяше от компанията й. От една страна, опитващите се да флиртуват с нея кавалери я отегчаваха, а от друга й доставяха огромно удоволствие духовитите забележки на мадам де Уондър за облеклото и маниерите на някои от присъстващите дами. Влюбената сгодена двойка почти не обръщаше внимание на гостите и празненството си течеше по най-естествения и непринуден начин, без да се наложи Ванеса да влиза в ролята на церемониалмайстор. Сузана и Тимоти само дебнеха удобен случай, за да се усамотят в някой ъгъл и да се хвърлят в прегръдките си. За сметка на това Черил напълно забравила добрите си намерения да поотслабне малко — с пълни шепи се възползваше от предлаганите ястия, а особено от питиетата.

Като забеляза това, Ванеса се обърна към младата си събеседничка:

— Приятелката ви ще се напие, докато стане време да тръгваме за аерогарата.

— Няма значение. Тя ще се прибере с такси до вкъщи.

— Как, няма ли да дойде на летището?!

Мисис Силвърстоун беше поразена. Нима бъдещата й снаха не смяташе за необходимо да посрещне годеника си?

— Не, разбира се. Няма причини да идва с нас.

— Много странно — започна Ванеса, но не продължи.

Вече нищо не разбираше. Почувства нужда от малко алкохол, за да се съвземе, и посегна към чашата си. В същия миг един мъж на средна възраст — очевидно роднина на някой от годениците — услужливо й наля малко шампанско. Черил, която тъкмо се настаняваше след подскок в скута на седящия срещу тях едър русокос момък, отдавна впил похотлив поглед в щедрото й деколте, извика през смях:

— Ах, мадам, май и вие си уловихте едно засукано котараче?

Ванеса се задави с виното при тази цинична забележка и разля няколко капки върху бялата си блуза. Триша бръкна в чантичката си за кърпа, за да й помогне да ги попие, и пръстите й напипаха вътре фалшивия пръстен. Настроението й моментално падна под нулата, усмивката й изчезна, лицето й потъмня. Възрастната дама забеляза това и отвори уста да я попита за причината, но й се стори, че въпросът й ще прозвучи недискретно и не каза нищо. Вместо това само я погали успокоително по ръката и леко й се усмихна. Младата жена усети съпричастността й и мадам де Уондър й стана още по-симпатична.