Лайза Хел
Пръстен с диаманти (5)

V

На следващата сутрин Черил най-грижливо оправи двойното легло, на което спяха двете с Триша, и дори го покри с една пъстра копринена кувертюра на едри цветя. Подобно събитие се случваше толкова рядко в дома й, че предизвика учудването на приятелката й, която още от ранни зори си бе намерила занимание в бутика:

— Ти си се заела да поразтребиш?! Мога ли да попитам защо?

Черил остана невъзмутима пред ироничния намек.

— Днес, както вече имах честта да те осведомя, ще пристигне търговският представител на бижутерската фирма с куфарите си. Искам да изсипем всичките му пръстени на леглото и да ги огледаме един по един. Сега ясно ли ти е?

— Ясно ми е — погледна я Триша със събудена за миг надежда, преди да се върне отново в бутика.

Да можеше само отнякъде да се появи истинският годежен пръстен! В действителност през по-голямата част от времето тя претърсваше помещението на магазина, разчитайки на някакво чудо.

Но чудо, естествено, не се случи. Вместо това в точно уговореното време пристигна търговският агент. Черил веднага го покани най-любезно в спалнята, без да обръща внимание на признаците на безпокойство, изписани по лицето му.

— Ето ме, дойдох, както ме помолихте, мадам Чи-Чи — поздрави я той и се огледа в стаята за място, където да постави куфарчетата си.

— Разположете се удобно на леглото — подкани го Черил и като забеляза изумлението му, се разсмя. — Искам да кажа — изсипете съдържанието на колекцията си върху покривката на леглото.

Очевидно ефектът от двусмислените й забележки много я забавляваше и нямаше нищо против да ги продължи, ако в това време не бе влязла и Триша.

Джон — така се представи търговският посредник — сложи трите черни кожени куфарчета на копринената кувертюра и повдигна капаците им. Двете момичета с невъздържано любопитство се надвесиха над тях и започнаха нетърпеливо да ровят между евтините бижута.

— Удивително! — поклати глава учудено Черил. — Направо е удивително как понякога фалшивите украшения изглеждат като истински! Погледни тези, Триша — и тя посочи последователно три пръстена, — не ти ли се струва, че приличат на…

Без малко щеше да каже „твоя пръстен“, но в последния миг се спря и след кратка пауза довърши:

— … истински брилянтни пръстени?

Триша настойчиво се взря в тях, повдигна ги към светлината, поколеба се, после поклати отрицателно глава:

— Не знам… — каза тихо, — наистина не знам.

— Търпение! Търпение! Та ние едва сега започваме да търсим? — после Черил се обърна към Джон и свойски му подхвърли — Ще бъдете ли така любезен да донесете три бири от хладилника? Там някъде трябва да има и отварачка, ако не греша.

Останали насаме, тя тикна два други пръстена под носа на приятелката си и зашепна:

— Тези са точно като твоя, много ясно си го спомням! Е, какво ще кажеш?

— Ами, не знам… — отвърна нерешително Триша. — Като че ли…, не, не мога да реша. Нито един не ми прилича на него.

Черил сложи единия пръстен на безименния си пръст, повъртя го и раздразнено повиши тон:

— Избий си от главата, че ще намерим абсолютно точно копие на истинския! Просто не е възможно! Поне външно обаче трябва да изглежда като него.

— Но на тези много ясно им личи, че не са истински, Черил! Бари никога не би се заблудил.

Триша едва сдържаше отчаянието си.

— А какво ще кажеш за онзи там? — Черил посочи един пръстен на дъното на третото куфарче.

Приятелката й го взе и започна много дълго и внимателно да го разглежда. В това време се върна Джон с трите бири и с отварачката.

— Добро момче — похвали го Черил. — Вие наистина ни бяхте много полезен. Ще запомня това.

Докато тя отваряше бирите и се чукаше с търговеца за негово здраве, Триша многократно изпробва пръстена, въртейки го от всички страни. Трябваше да признае, че има известна прилика с нейния, но се боеше да не би това да е просто резултат от голямото й желание наистина да бъде така. Черил изглежда усети колебанието й, и за да й даде повече време да помисли, поведе оживен разговор с мъжа по най-различни теми.

— Всъщност аз се казвам Черил, а не мадам Чи-Чи — обясняваше му бавно тя, — но ако искате и занапред да продължавате да ме наричате така — моля, не ми е неприятно.

— А как стана така, че днес отново пожелахте да разгледате колекцията ми? — полюбопитства Джон. — Нали само преди няколко дни категорично заявихте, че няма да правите поръчка от малките размери пръстени, които са ми останали?

— Аз и сега няма да правя поръчка от тях. Може би ще купя само един пръстен.

— Я виж ти! — човекът изглеждаше смаян. Тази пухкава предизвикателна Черил имаше много своеобразни хрумвания и само му губеше времето с тях. — В такъв случай мога ли вече да затворя куфарчетата си? Както знаете, аз живея от продажби и имам и други ангажименти за днес! — добави доста хладно вече той.

— Избра ли си нещо, Триша? — докосна рамото на приятелката си Черил. — Кой ти харесва най-много?

— Този — Триша се бе спряла окончателно на последния пръстен, който разглеждаше. Показа го на двамата и продължи: — Вече може да приберете колекцията си, Джон, благодаря ви.

Сложи го на безименния си пръст и, го протегна към Черил за одобрение. Чувстваше го толкова лек, за разлика от истинския от тежко бяло злато с филигранни инкрустации и огромен блестящ диамант. Почувства, че не би могла да понася гледката на жалкия фалшификат, затова побърза да го свали и да го пусне в дамската си чантичка, на тоалетката. Очите й овлажняха и тя стисна зъби, за да не се разплаче.

* * *

— Той ще го забележи веднага… Ще го забележи…

Търговският агент отдавна си беше заминал. Двете стояха на стъкления щанд в бутика и побутваха пред себе си евтината имитация на брилянтен пръстен.

— Няма да го забележи, ако не му го показваш прекалено отблизо.

— Ще ме изхвърли заедно с пръстена! Няма да те изхвърли, защото те обича!

— Ако разбере истината, няма да ми се доверява никога повече!

— Значи не бива да узнае истината!

— Но нали един ден трябва да му кажа! Не мога да живея в лъжа!

— Но тогава отдавна ще сте женени и ще имате десет деца! Наистина ли мислиш, че Бари ще те изостави заради някакъв си пръстен? — на Черил вече й дойде до гуша непрестанното хленчене на приятелката й. — Я ела в спалнята и се облечи! Ще излезем. Днес е събота, никой нормален човек не виси у дома си в събота следобед.

— Върви сама, Черил. Не ми се ходи никъде.

Това наистина беше едната причина, но по-важната беше, че очакваше Бари да й се обади. Днес не беше изпратил цветя, най-малкото трябваше поне да се чуят по телефона.

Черил тръгна към банята, мърморейки заядливо: Вземам си обратно думите от миналата нощ, че ти завиждам! Никак, ама никак не ти завиждам! Какво хубаво има в любовта, щом постоянно си длъжна да се съобразяваш с някого? Надявам се да не ми се наложи в скоро време някой мъж да ми държи сметка за това, как прекарвам свободното си време!

Още известно време откъм банята се долавяше недоволното й ръмжене, което обаче без видим преход премина в тананикане на нашумял моден шлагер, едва заглушаван от шуртенето на водата от душа. Въпреки мрачното си настроение Триша неволно се усмихна. После взе пръстена и го пусна отново в чантичката си. Не искаше да го вижда до деня, в който щеше да отиде на летището да посрещне Бари. Дотогава оставаха още десетина дни.

* * *

Бари действително се обади. Минаваше полунощ и тя почти беше заспала, когато телефонът иззвъня. Жадно ловеше всяка негова дума, опиваше се от нежността в гласа му и току го прекъсваше, за да го пита отново и отново:

— Наистина ли ме обичаш още, мили?

— Но какво ти става, зайчето ми? Разбира се, че те обичам! И винаги ще те обичам, не се съмнявай в това!

Той беше много уморен, но паниката в тона й не му убягна.

— Днес не ми изпрати цветя! — изхълца Триша.

— Извини ме, любима. В това няма никакъв подтекст. Просто нямах никаква възможност да напусна конферентната зала, преговорите с японските акули бяха много напрегнати и продължителни. Ти си ми истинско глупаче, ако си мислиш нещо друго! Обещавам ти, че като се върна ще ти донеса нещо много хубаво!

— Не! Не! — почти изкрещя тя. — Не ми носи нищо, аз не заслужавам!

— Триша, какво ти става? — неспокойно попита Бари.

В главата му отново заседна тежко подозрение. Дали не се опитваше да му каже, че заслужава наказание за някаква изневяра? Това беше ужасно и го хвърли в паника.

— Триша? — попита със затаен дъх. — А ти все още ли ме обичаш? Или… или си срещнала някой друг?

Ах, тази Черил! Тази змия! Сигурно е мъкнела със себе си годеницата му на отвратителните си партита и Триша не е съумяла да се противопостави на някого от многобройните си обожатели. Почти беше сигурен, че така се е случило — тя е спала с някой друг мъж!

— Ооо, Бари, моля те! Как можеш да говориш такива ужасни неща? — тъжно подсмръкна Триша. — За мен съществуваш само ти и никой друг!

— Но защо си толкова отчаяна? Усещам, че е така!

— Сънувах кошмарни сънища тази нощ, Бари. Лежах в леглото и чаках да звъннеш, но съм заспала. Сънувах, че си ме изоставил и никога няма да се върнеш. Беше страшно — такава пустота, такава самота… Любими, кога се връщаш? Толкова съм самотна!

— Черил не е ли при теб? — загрижено попита той.

— Не е, разбира се! Толкова ли слабо я познаваш, та да смяташ, че ще си стои вкъщи в събота вечер? Дискотеките непреодолимо я зоват.

Внезапно на Бари му олекна. Значи, Черил излизаше сама! Триша издържаше на изкушението да я придружава при нощните й обиколки из града! Несправедливо я подозираше. Тя му беше вярна. Това беше прекрасно! Щеше да й донесе най-хубавото украшение, което намери в Лос Анджелис.

И той горещо зашепна в слушалката онези малки, дръзки и предизвикателни имена, с които я наричаше в миговете на взаимната им страст. Триша се изчерви, задиша накъсано и изпусна задавена въздишка:

— Бари, престани! Още една дума, и ще изляза на улицата да хвана първия мъж, който се мерне пред очите ми, за да го завлека в леглото!

— Проклятие! Не казвай това дори на шега! — изръмжа сърдито и заплашително той.

— Добре — засмя се тя, — но те предупреждавам, че първата ти нощ в Ню Йорк ми принадлежи изцяло. Няма да имаш нито секунда за сън!

Бари си представи гъвкавото й съблазнително тяло, тръпнещо под настойчивите му дръзки ласки и усети дълбок спазъм в слабините си.

— Обичам те — прошепна той. — Обичам те, Триша. До скоро!

— Аз също те обичам, Бари — долетя като ехо гласът й. — До скоро!

Тя се отпусна на възглавницата и затворила очи, дълго още чуваше нежните слова в ушите си. Постепенно безпокойството й се разсея, чертите й се смекчиха, освободени от напрежението и Триша потъна в здрав, оздравителен сън. Поне засега грижите бяха напълно забравени.

* * *

В продължение на два дни Черил наблюдава Триша, след което взе решение да предприеме нещо. Познаваше я добре и виждаше, че тази история с пръстена й тегне като воденичен камък на шията. Съзнаваше собствената си вина и искаше да я изкупи по някакъв начин. Повече от ясно й беше, че Бари нито за миг не би се заблудил относно автентичността на украшението, което самата Триша бе скрила някъде и изобщо не беше сигурно дали ще се осмели да го сложи. Приятелката й не умееше да лъже и съвсем естествено бе да се очаква, че годеникът й дълбоко ще се засегне. А какво щеше да стане след това, като бе имаше предвид гордостта и на двамата…

Значи трябваше да бъде намерен истинският пръстен. И Черил, вярната до гроб приятелка, се закле пред себе си, че чудо ще направи, но ще го открие.

Отиде в спалнята и посегна към телефона. Набра номера на отдела за обяви в „Ню Йорк Таймс“ и продиктува на служителката импровизирания в момента текст:

„Умолява се онзи, който миналата седмица е закупил от бутик «Чи-Чи» на «Спринг Стрийт» пръстен за един долар, да го върне на собственичката. Пръстенът притежава за нея само емоционална стойност. Голямо възнаграждение.“

— Колко пъти желаете да публикуваме обявата? — попита я любезната служителка.

— Три дни последователно — каза Черил.

Надяваше се срокът да е достатъчен. Ако ли пък не, щеше да измисли нещо друго допълнително.

Доволна от себе си, затвори телефонния указател и със сияещо лице се върна в бутика. Триша щеше да си получи пръстена.

Тя, Черил, ще спаси щастието на приятелката си.

* * *

Един час по-късно Ванеса Силвърстоун прекрачи прага на магазина, следвана от пуделите си, обладана от твърдото убеждение, че в лицето на розовата, възпълничка, едрогърда блондинка вижда бъдещата си снаха. Едновременно с нея в бутика дойде и момчето от цветарския магазин, носещо огромен, завит в целофан букет розово-бели прекрасни орхидеи и го връчи на Триша, без да поглежда дори какво пише на квитанцията и да пита за името на получателя. Вече знаеше за кого са цветята, пристигащи почти всеки ден от Лос Анджелис на името на мис Брадлинг.

Ванеса, Черил и Триша останаха прехласнати от великолепните цветя, докато пуделчетата бяха пък във възторг от невероятно приятното шумолене на целофана между острите им зъбки.

— Някой сигурно много ви обича, мило дете, щом ви изпраща такива прелестни цветя — със съжаление се обърна мисис Силвърстоун към Триша.

Разочарованието й не беше малко, защото тайно в себе си вече бе започнала да съставя план, според който Бари трябваше да изостави морално деградиралата си годеница и да се влюби в нейната многократно превъзхождаща я по всички линии приятелка. Сега мечтата й изглеждаше неосъществима, тъй като по всичко личеше, че грациозната стройна красавица има сериозен обожател. Несъмнено той беше голям щастливец. Но доколко се радваше на взаимност от нейна страна? Ето главният въпрос, който трябваше да бъде изяснен незабавно.

След като се погрижи за орхидеите, Триша се обърна към възрастната дама и я хвана за ръцете:

— Мадам де Уондър! Колко мило от ваша страна, че отново предпочетохте да дойдете при нас, при целия богат избор на бутици в Ню Йорк!

Черил, която в това време водеше с променлив успех битка с пуделчетата за останките от целофана, си отбеляза наум, че приятелката й направо бе родена за продавачка. Може би трябваше да й предложи сама да си отвори бутик?

— Дойдох, детето ми, за да се посъветвам с вас и… — Ванеса се извърна по посока на Черил, от която в момента се виждаха само предизвикателно стърчащите й задни части, тъй като се бе привела зад една стойка с окачени поли, преследвайки изнервящите я джафкащи животинчета — … с вашата приятелка за дрехите, които възнамерявам да купя. Ако правилно си спомням, последния път стана дума за това и вие бяхте така любезна да ми предложите услугите си.

— С най-голямо удоволствие ще го направим, мадам! Мисля, че приятелката ми ще бъде щастлива да ви даде компетентна консултация по всички интересуващи ви тоалети. Нали, скъпа? — обърна се тя към току-що изплувалата пред тях медночервена глава на Черил.

— О, клиентите ми са свикнали най-непринудено да разглеждат всичко, да изпробват необезпокоявани тоалетите. Защо не постъпите и вие така?

Това не влизаше в сметките на Ванеса. Намерението й беше да опознае по-добре бъдещата си снаха в разговор, а не да изпробва дрехи, макар че и това не бе за изпускане, като си помисли човек… Погледна с молба за помощ към Триша.

Девойката правилно изтълкува погледа й и заяви:

— Аз ще се погрижа за вас.

През следващите два часа тя наистина правеше точно това и Ванеса без колебание купуваше всичко, което й предложеше Триша. Черил междувременно се бе сбогувала с тях с едно безгрижно:

— Хей, деца, аз изчезвам. Имам среща.

Сърцето на мисис Силвърстоун прескочи няколко удара, в стомаха й се сви твърда топка. Имала среща! Ако Бари чуеше това! С каква неприкрита арогантност това зле възпитано същество вадеше на показ безсрамния си начин на живот! Сляп ли беше нейния син?!

— Какво съдържание се влага днес в думата „среща“? — попита тя любезната си консултантка. — Едно време, когато бях млада, под среща се разбираше излизането на разходка с някой съученик или съседско момче. Всичко беше толкова благоприлично, невинно и все пак странно вълнуващо. И сега ли е така?

Триша сподави усмивката си. Не знаеше дали при всички е еднакво, но при Черил със сигурност в тази дума се влагаше доста по-различен смисъл.

— Как да ви кажа — внимателно започна тя. — Би могло да значи уговорка за обяд, посещение на кино, театър или концерт, но също така и уединена, интимна среща с… годеник, да кажем, или с приятел… — е, мисля, че разбирате какво имам предвид.

Постара се да избегне думата „любовник“, макар, че по отношение на Черил тя единствена щеше да бъде на място.

— А вашите срещи от какъв характер са? — продължи да любопитства Ванеса. — Извинете ме за нетактичността, но ми се струва, че хубаво момиче като вас има поне по десет обожатели за всяко свое пръстче на ръцете.

— О, не е чак толкова лошо — възпротиви се Триша и леко се изчерви. — По-рано дори имах чувството, че истински симпатичните мъже се страхуват от хубавите момичета. Сигурно си мислят, че са труднодостъпни.

— По-рано ли? А сега как е?

Любопитството й ставаше прекалено дръзко и неучтиво, но тя искаше да разбере колкото се може повече за красивата зеленоока девойка с изискани маниери и приветлива усмивка.

— Сега се чувствам на седмото небе от щастие, защото съм влюбена в един мъж и за нищо на света не бих го заменила за празни, мимолетни авантюри.

— Има ли нещо общо този мъж с великодушния изпращач на цветя? — добродушно се усмихна старата дама.

— Да, има много общо — широко се засмя Триша. — Става дума за един и същ човек. Откакто влезе в живота ми, за мен не съществува нищо друго — никакви срещи, случайни флиртове, комплименти…

— Надявам се, че той ще съумее да оцени това.

— И аз се надявам, тоест — сигурна съм, че той го оценява.

Ванеса окончателно погреба надеждите си да накара Бари по-отблизо да опознае тази удивителна жена.

* * *

Мисис Силвърстоун съвсем преднамерено се задържа по-дълго в бутика. Надяваше се, че приятелката на сина й ще се върне, за да може да размени няколко думи с нея. В края на краищата заради бъдещата си — о, Боже! — снаха бе пропътувала целия този път от Лос Анджелис до Ню Йорк.

Черил обаче изглежда си прекарваше много хубаво с някой от любовниците си и не бързаше да се прибира. Магазинът беше в сигурни ръце и тя нямаше причини да не се възползва с пълни шепи от възможността да се позабавлява, както си знае. Макар да изглеждаше твърде егоистично от нейна страна — просто си беше такава и знаеше, че Триша няма да й се сърди и да й натяква. И когато приятелят й най-сетне я докара пред дома й — прекалено рано според нея! — нито за миг не й дойде наум за възрастната достолепна лейди, която за втори път проявяваше жив интерес към бутика и изложените в него тоалети. Тя се сбогува най-сърдечно с моментния си обожател и отвори вратата на автомобила, но изведнъж промени намерението си и като се хвърли буйно на врата му, започна пламенно да го целува и да го опипва между краката.

Точно в този момент Ванеса излезе от бутика с две препълнени с дрехи книжни торби, следвана от Триша и двете пуделчета и се насочи към поръчаното предварително такси. Любимците й подушиха позната миризма и въртейки весело опашчици се втурнаха с радостен лай към чифт стърчащи от спряната наблизо кола крака. Те принадлежаха на Черил, напълно погълната от едно не съвсем благоприлично занимание върху част от анатомията на русия здравеняк зад волана на въпросното превозно средство.

Ванеса вдигна поглед натам и остана поразена от това, което видя. За щастие, то беше само част от действителното положение на нещата, тъй като страничното стъкло й предоставяше достъп до сравнително по-невинния остатък от мизансцена. Но и това й беше предостатъчно. Тя се извърна възмутена и влезе в таксито.

Триша, която остана неприятно сюрпризирана от случилото се, примами кученцата и ги вкара при господарката им. После приветливо й помаха за сбогом.

Що се отнася до Черил — тя просто не забеляза нищо.

Известно време Триша остана загледана след таксито, учудена от примесеното с болка, възмутено изражение на старата дама.

Двете с мадам де Уондър си бяха уговорили среща утре следобед в града. Младата девойка с най-голямо удоволствие прие да я придружава в обиколката й из другите големи магазини и да я съветва при избора на тоалети. Най-енергично отблъсна предложението да й плати за тази услуга, тъй като не го правеше за пари, а защото й беше приятно. Освен това през време на кариерата си като топмодел бе получавала достатъчно високи хонорари, за да може да преживее остатъка от живота си в умерен разкош, да не говорим за това, че Бари буквално я засипваше с щедростта си.

Хрумна й, че може да използва случая да купи нещо ново и за себе си и приятно да изненада своя любим.

* * *

По пътя към хотела Ванеса Силвърстоун тегли дебела черта под главата „Бари — годеж — женитба“. С това окончателно трябваше да бъде приключено. Синът й ще се ожени за тази жена само през трупа й. Нямаше да му позволи да направи такава фатална стъпка. Каква майка би била иначе? Не, не, и не!

Обективно погледнато, Бари беше много добре изглеждащ, зрял мъж със стремителна кариера в света на бизнеса. Богат, мил и добре възпитан, готов да се притече на помощ всекиму, любящ син и — тук Ванеса леко се изчерви — вероятно добър любовник. Е, трябваше ли един такъв великолепен представител на мъжката раса да вегетира покрай някаква си долна уличница, която по неизвестен начин е успяла да му замае главата?

Малко преди полунощ тя успя да се свърже с него и гневно му заяви, че е имал глупостта да се влюби в една аморална, безсърдечна и недостойна за чувствата му персона, при това грозна — дори отиде дотам, че си позволи да я нарече „курва“, с което предизвика буря от възмущение в сина си. Бари, безкрайно изтощен от шестнайсетчасовите преговори, изтърва нервите си и избухна:

— Мамо, не искам да чувам нито дума повече от теб за бъдещата ми жена! Връщай се веднага в Лос Анджелис и се занимавай с твоите дамски клубове или други неща, от които разбираш! Колкото до морала на собствената ми годеница — остави на мен да преценя! Лека нощ!

И той тракна слушалката.

Все пак обидните забележки на майка му оказаха своето влияние и Бари се въздържа да набере номера на Триша тази вечер. Нямаше да може да се овладее и щяха да се скарат. Той твърдо реши, като приключи ангажиментите си, да събере Триша и Ванеса и тримата заедно да проведат един прям и открит разговор, който да разсее всички недоразумения помежду им.