Лоръл К. Хамилтън
Убийствен танц (40)

39

Жан-Клод отвори вратата на спалнята и нежно ме въведе вътре. Леглото ме накара да спра. Имаше промяна в завивките. Покриваха го червени чаршафи. Алени завеси оформяха нещо подобно на балдахин, над почти черното дърво. Имаше около дузина възглавници и всичките бяха в ослепително, крещящо червено. Дори и след вечерта, която бях имала, привличаха погледа.

— Харесва ми новата украса, май.

— Спалното бельо трябваше да се смени. Винаги се оплакваш, че трябва да използвам повече цветове.

Погледнах втренчено към леглото.

— Ще спра да се оплаквам.

— Ще ти подготвя ваната — отиде в банята без нито една шега или неприличен коментар. Беше почти стряскащо.

Който и да бе сменил чаршафите, бе махнал и столовете на Едуард и Харли. Не исках да сядам на чистите чаршафи покрита, с каквото, по дяволите, бях покрита. Седнах на белия килим и се опитах да не мисля. Немисленето е доста по-трудно, отколкото звучи. Мислите ми продължаваха да се гонят една друга, като върколак, преследващ опашката си. Образът предизвика смях в гърлото ми и накрая на смеха звук, подобен на ридание или стенание. Поставих опакото на ръката си пред устата. Не ми харесваше този звук да излиза от мен. Звучеше безнадежден, победен.

Проклятие, не бях победена, но бях наранена. Ако онова, което чувствах бе истинска рана, щях да кървя до смърт.

Вратата на банята най-сетне се отвори. Около Жан-Клод се понесе облак влажен, топъл въздух. Беше свалил ризата си и белегът с формата на кръст нарушаваше съвършенството на гърдите му. Държеше ботушите си в една ръка, а в другата имаше кърпа, алена като чаршафите.

— Измих се в умивалника, докато се пълнеше ваната — тръгна бос по белия килим. — Опасявам се, че използвах последната чиста хавлия. Ще ти донеса нова.

Махнах ръка от устата си и кимнах. Накрая успях да промълвя:

— Добре.

Изправих се, преди да успее да ми предложи помощ. Не се нуждаех от помощ.

Жан-Клод се отмести встрани. Черната му коса се спускаше на почти прилепнали къдрици по бледите рамене, накъдрена от влагата в банята. Опитах се да не му обръщам внимание, доколкото бе в човешките възможности, и влязох вътре.

Стаята бе топла и замъглена, а черната мраморна вана — пълна с пяна. Предложи ми черна табличка от тоалетката. Шампоани, сапуни, кристали за вана и нещо, което приличаше на ароматни масла.

— Излез, за да мога да се съблека.

— Нужни бяха двама души, за да те облекат тази вечер, ma petite. Няма ли да ти трябва помощ да се съблечеш? — гласът му бе съвсем равен. Лицето му бе неподвижно, очите толкова невинни, че ме накараха да се усмихна.

Въздъхнах.

— Ако освободиш двата ремъка отзад, мисля, че ще мога да се справя с останалото. Но без номера.

Сложих ръце върху сутиена, защото единият ремък щеше да го освободи. Доколкото успявах да схвана, другият бе съществен за останалата част от облеклото.

Пръстите му се преместиха към горния ремък. Наблюдавах го в замъгленото огледало. Ремъкът бе освободен и кожата се отпусна с лека въздишка. Премести се веднага на втория каиш без излишни движения. Разкопча и него и отстъпи назад.

— Без номера, ma petite.

Излезе от стаята, а аз наблюдавах в запотените огледала как изчезва като привидение. Когато вратата се затвори, се заех с останалите каиши. Беше като да се обелвам, за да махна покритата с лепкаво вещество кожа.

Поставих таблата с тоалетни принадлежности на ръба на ваната и се плъзнах във водата. Водата бе топла, точно на границата да не е твърде гореща. Потопих се до брадичката, но не успявах да се отпусна. Лепкавата маса продължаваше да се държи за тялото ми на парцали. Трябваше да я махна от себе си. Седнах във ваната и започнах да търкам. Сапунът миришеше на гардения. Шампоанът миришеше на билки. Човек можеше да разчита, че Жан-Клод няма да купи някаква марка от бакалията.

Измих косата си два пъти, потапяйки се под вода и показвайки се, за да си поема въздух. Бях изтъркана и непорочна или поне чиста. Огледалата се бяха изяснили и единственото, което отразяваха, бе образът ми. Почистих остатъка от грима. Пригладих косата си назад от лицето ми. Очите ми бяха огромни и почти черни. Кожата ми бе толкова бледа, че бе почти бяла. Изглеждах стресната, ефирна, нереална.

На вратата се почука леко.

— Ma petite, може ли да вляза?

Погледнах надолу към себе си. Все още имаше пяна. Придърпах една купчина по-близо до гърдите си и казах:

— Влез.

Положих доста усилия да не се прегърбя във водата. Стоях с изправен гръб, вярвайки на мехурчетата. Освен това нямаше да се свивам. Така че стоях гола във вана пълна с пяна. И какво от това? Никой не може да ви засрами, освен ако не му позволите сами.

Жан-Клод влезе с две големи червени хавлии. Затвори вратата след себе си с лека усмивка.

— Не бихме искали топлият въздух да излезе.

Присвих очи, но отвърнах:

— Предполагам, че да.

— Къде искаш хавлиите? Тук? — понечи да ги постави на тоалетката.

— Там не мога да ги достигна — отвърнах аз.

— Тук? — постави ги върху табуретката.

Стоеше там и се взираше в мен, все така облечен единствено в черни дънки. Стъпалата му бяха впечатляващо бели на фона на черния килим.

— Все още е твърде далече.

Седна на ръба на ваната, поставяйки хавлиите на пода. Погледна към мен, сякаш можеше със силата на волята си да накара мехурчетата да се махнат.

— Така достатъчно близо ли е?

— Може би твърде близо — казах аз.

Той прокара пръсти по мехурчетата по края на ваната.

— По-добре ли се чувстваш, ma petite?

— Казах без сексуални намеци, помниш ли?

— Доколкото си спомням, каза без сексуални намеци, докато не се почистиш — той се усмихна. — Чиста си.

Въздъхнах.

— Да, може да се разчита да си буквален.

Той прокара пръст във водата. Извъртя рамото си достатъчно, че да мога да видя белезите от камшик по гърба му. Бяха гладки и бели и внезапно изпитах желание да прекарам пръсти по тях.

Той се обърна с лице към мен. Изтри мокрите пръсти в гърдите си, оставяйки блестящи следи влага по гладката кожа и по белега от изгореното, та чак надолу по корема си. Пръстите му се заиграха с тъмните косъмчета, които изчезваха в панталоните му.

Затворих очи и въздъхнах.

— Какво има, ma petite? — почувствах, че се навежда над мен. — Да не ти прилошава?

Отворих очи. Беше навел цялата горна част на тялото си над ваната, поставяйки дясната си ръка на далечния ръб, а лявата близо до рамото ми. Бедрото му бе толкова надвиснало над водата, че ако докоснех гърдите му щеше да падне вътре.

— На мен не ми прилошава — отвърнах.

Лицето му се наведе към моето.

— Радвам се да го чуя.

Целуна ме леко, едва доловимо докосване с устни, но дори и тази лека целувка накара стомаха ми да се свие.

Ахнах и го отблъснах. Той падна във ваната, потъвайки напълно, като само краката му останаха отвън. Приземи се върху голото ми тяло и аз изкрещях.

Повдигна се, за да си поеме въздух, а дългата му черна коса падаше на кичури около лицето и по раменете. Не го бях виждала по-изненадан. Изпълзя от мен, най-вече защото го блъсках. Изправи се с мъка на крака. По тялото му се стичаше вода. Погледна надолу, бях се сгушила на една страна и го гледах вбесена.

Той поклати глава и се разсмя. Звукът изпълни стаята и пропълзя по кожата ми като ръка.

— От над триста години се ползвам с благоразположението на дамите, Анита. Защо само с теб се чувствам странно?

— Може да е намек — казах аз.

— Може би.

Вдигнах поглед към него. Стоеше до колене във ваната с мехурчетата. Беше мокър до кости и би трябвало да изглежда нелепо, но не беше така. Беше красив.

— Как е възможно да си толкова адски красив, когато знам какво представляваш?

Той коленичи във водата. Пяната го покри до кръста, така че изглеждаше сякаш е гол. Гърдите му бяха покрити с фини капчици вода. Искаше ми се да прокарам ръце по тялото му. Исках да оближа водата от кожата му. Притеглих крака до гърдите си и ги обвих с ръце, защото не вярвах сама на себе си.

Той се приближи към мен. Водата се разплиска и завихри около голото ми тяло. Жан-Клод остана на колене, толкова близо, че дънките му докосваха сгънатите ми крака. Усещането за него във водата, толкова близо, ме накара да скрия лице в краката си. Туптенето на сърцето ми ме издаде. Знаех, че може да усети нуждата ми във въздуха.

— Кажи ми да си тръгна, ma petite, и ще го направя — почувствах как се навежда над мен и лицето му е точно над мократа ми коса.

Бавно вдигнах лице.

Той постави ръцете си на ръба на ваната, по една от двете ми страни, излагайки гърдите си в опасна близост до лицето ми. Наблюдавах как водата образува капчици по кожата му, по същия начин, както той понякога наблюдаваше кръвта по моята: с почти всепоглъщаща нужда, на която не можеш да устоиш, толкова силен порив, че не исках да кажа „не“.

Отпуснах ръце от коленете си и се наведох напред.

— Не си тръгвай — прошепнах.

Допрях ръце до кръста му, колебливо, сякаш щях да се изгоря, но кожата му бе хладна под хлъзгавата повърхност на водата. Хладна и гладка на пипане. Хвърлих поглед нагоре към лицето му и знаех, че на моето е изписано нещо близко до страх.

Лицето му бе прекрасно и несигурно, сякаш не знаеше какво да прави оттук насетне. Беше изражение, което не бях вярвала, че ще видя у Жан-Клод, когато съм гола в обятията му.

Задържах очи върху лицето му, докато приближавах устни към стомаха му. Прокарах език по кожата, бързо, колебливо движение.

Той въздъхна, очите му потрепнаха и се затвориха, а тялото му почти потъна към мен. Притиснах устни към кожата му, пиейки водата от тялото му. Не можех да достигна гърдите му. Преместих се на колене, запазвайки равновесие с помощта на ръцете си, поставени на тънкия му кръст.

Усещах въздуха хладен с голите си гърди. Заставането на колене ги бе открило. Замръзнах, внезапно изпълнена с несигурност. Исках отчаяно да видя лицето му и се страхувах да вдигна очи.

Пръстите му докоснаха раменете ми, плъзнаха се надолу по мократа кожа. Потреперих и вдигнах поглед. Изражението му спря дъха в гърлото ми. Нежност, нужда, удивление.

— Толкова си красива, ma petite — той постави върховете на пръстите си върху устните ми, преди да успея да протестирам. — Красива си. За това не лъжа.

Пръстите му се задвижиха по устните ми и по брадичката. Плъзна ръце по раменете ми, надолу по гърба, с бавни провокиращи движения. Ръцете му се спряха от двете страни на кръста ми в огледален образ на моите собствени върху неговия.

— Сега какво? — гласът ми бе леко задъхан.

— Каквото пожелаеш, ma petite.

Задвижих ръце по кръста му с масажиращи движения, усещайки плътта под дланите си, усещайки него. Разтворих широко длани, накланяйки пръсти под ъгъл към кожата му и ги прокарах нагоре по ребрата му.

Той стисна пръсти на кръста ми, притискайки своите ръце към ребрата ми. Прокара ръце нагоре по тялото ми. Силните му пръсти се притискаха в кожата ми достатъчно, че да ме накарат да въздъхна. Спря с палци точно под гърдите ми. Докосването му бе нежно като перце, сякаш почти не бе докосване. Но това леко отъркване на кожата му в гърдите ми накара тялото ми да реагира, зърната ми се втвърдиха. Тялото ми го желаеше. Желаеше го толкова силно, че чувствах кожата си огромна и копнееща от мисълта за това.

Собствените ми ръце бяха притиснати към гърдите му. Осъзнах, че все още копира действията ми, чака аз да направя следващия ход.

Взрях се в лицето му. Огледах търсещо тази красота, тези тъмни очи. В тях нямаше притегляне, нямаше сила, с изключение на гъстата линия от мигли и богатия цвят на небето точно преди мракът да погълне света, когато човек си мисли, че всичко е черно, но на запад има съвсем лека отсянка на синьо, тъмна и наситена като мастило. Красотата има собствена сила.

Плъзнах ръце нагоре по гърдите му, пръстите ми докоснаха зърната му. Погледнах към лицето му, докато го правех, а сърцето ми тупкаше в гърлото, дишането ми бе учестено.

Ръцете му се придвижиха нагоре и обхванаха гърдите ми в шепи. Докосването на дланите му ме накара да ахна. Той се отпусна по-ниско във водата, без да спира да ме докосва. Наведе се над гърдите ми и ги целуна нежно. Облиза водата от кожата ми, движейки внимателно устни.

Потреперих и се наложи да се хвана за голите му рамене. Единственото, което можех да видя, бе дългата му, тъмна коса, извита над мен. Мярнах отражението ни в едно от огледалата. Наблюдавах как устните му се приближават към гърдата ми, почувствах как я поема, доколкото може, в уста. Зъбите се притиснаха към кожата ми. За миг помислих, че ще се впият в плътта ми и ще пролеят кръв на топла малка струйка, но той се дръпна. Падна на ръце и крака във водата, което ме направи по-висока, позволи ми да погледна надолу към лицето му.

Вече нямаше несигурност. Очите му все още бяха прекрасни, все още човешки, но в тях се четеше познание, нарастващ мрак. Секс, поради липсата на по-добра дума, но това изражение в мъжките очи е твърде примитивно, за да се опише. Това е мракът, таящ се във всички нас, който наднича навън. Онази част от нас, която заключваме в сънищата си и отричаме през деня. Остана приведен във водата с тази животинска светлина в очите и аз отидох при него.

Целунах го, леко, едва докосвайки го с устни. Прокарах език по неговите и той отвори уста. Обхванах лицето му в шепи и го целунах, вкусвайки го, изследвайки го.

Той се повдигна от водата с нещо средно между стенание и вик. Ръцете му се сключиха зад гърба ми и ме завъртя във водата като акула. Повдигнахме се задъхани. Отдръпна се от мен, за да се облегне на далечния ръб на ваната. Дишах толкова тежко, че треперех. Пулсът ми бумтеше в гърлото. Можех да го почувствам върху езика си, почти да го преметна в уста като бонбон. Осъзнах, че не чувам само собственото си сърце. Чувах и сърцето на Жан-Клод.

Виждах пулса на врата му като нещо живо и отделно, но не само очите ми го виждаха. Можех да го почувствам, сякаш е моят собствен. Никога не съм осъзнавала с такава яснота кръвта, циркулираща в тялото ми. Пулсиращата топлина на собствената ми кожа. Учестеното туптене на сърцето ми. Животът, пулсиращ вътре в мен. Тялото на Жан-Клод туптеше в ритъм с моето. Сякаш яздеше пулса ми, кръвта ми. Чувствах нуждата му, и не беше само секс, но за пръв път осъзнавах, че не е и само кръв. Ставаше дума за мен цялата. Искаше да се стопли в тялото ми, сякаш държи ръце над пламъците, и да събере в себе си моята топлина, живота ми. Чувствах покоя в него, дълбока тишина, която нищо живо не може да докосне, като притихнало езеро, скрито в мрака. В един кристален миг осъзнах, че за мен това е част от привличането: исках да забия пръсти в този покой, в това тихо място на смърт. Исках да го прегърна, да се изправя срещу него, да го победя. Исках да го изпълня с пламтящ прилив на живот и знаех, че в този момент мога да го направя, но само с цената на отпиване от тази притихнала, тъмна вода.

— Моите най-дълбоки извинения, ma petite, за малко не ме погуби — той се потопи във водата и се облегна на ръба на ваната. — Не дойдох да се храня, ma petite. Съжалявам.

Почувствах как туптенето на сърцето му се отдалечава от мен, отдръпва се от мен. Пулсът ми се забави. Единственото сърце, бумтящо в ушите ми, бе моето собствено.

Той се изправи и по тялото му се стичаше вода.

— Ще си тръгна, ma petite — въздъхна. — Отнемаш ми трудно извоювания контрол. Само ти можеш да ми го причиниш. Само ти.

Припълзях през водата към него и оставих тъмнината да изпълни очите ми.

— Не си тръгвай — промълвих.

Наблюдаваше ме с поглед, в който се четеше една част изумление, една част развеселеност и една част страх, сякаш не ми вярваше или не вярваше на себе си.

Коленичих в краката му, прокарвайки ръце по подгизналия плат на дънките му. Забих леко нокти в плата над бедрата му и погледнах нагоре към него. Лицето ми бе опасно близо до места, които не бях докосвала никога преди, дори с ръце. Толкова близо, че не можех да не забележа, че е втвърден под прилепналия тежък плат. Изпитах ужасяващото желание да положа буза върху слабините му. Прокарах леко ръка над него, едва докосвайки го. Това ефирно докосване предизвика леко стенание от устните му.

Погледна ме като удавник.

Срещнах очите му.

— Без зъби, без кръв.

Той кимна бавно. Опита се два пъти, преди да успее да проговори.

— Както желае моята дама.

Положих буза върху него и го почувствах твърд и голям срещу кожата си. Почувствах как цялото му тяло се стяга. Потърках лице в него като котка. Той издаде тих звук. Погледнах нагоре. Очите му бяха затворени, главата му отметната назад.

Сграбчих колана на дънките му и го използвах, за да се изправя на крака. По тялото ми се стичаше вода, а по кожата ми имаше пяна.

Ръцете му обхванаха кръста ми, но очите му се спуснаха още по-ниско. Срещна погледа ми и се усмихна. Беше обичайната му усмивка. Усмивката, която казваше, че си мисли порочни неща, неща, които човек би направил само в мрака, ако го предизвикат. За пръв път исках всичко, което обещаваше тази усмивка.

Дръпнах дънките му.

— Свали ги.

Той ги разкопча внимателно. Отдели мокрия плат от тялото си. И да бе имало бельо, не го видях. Дънките се оказаха на килима. Внезапно се оказа съвсем гол.

Беше като издялан от алабастър, всеки мускул, всяка извивка на тялото му беше съвършена и бледа. Беше излишно да му казвам, че е красив. Да ахкам и охкам, щеше да е проява на неувереност. Кикотенето бе изключено. Гласът ми прозвуча тихо и задавено, пресипнал от всички онези думи, които ми убягваха.

— Не си обрязан.

— Не, ma petite. Това проблем ли е?

Направих онова, което исках още от първия миг, щом го зърнах. Обвих пръсти около него, стискайки съвсем леко. Той затвори очи, потрепервайки и се подпря с ръце върху раменете ми.

— Не е проблем — отвърнах.

Внезапно ме дръпна към себе си и притисна голите ни тела едно към друго. Усещането за него, твърд и гладък, допрян до корема ми, бе почти съкрушаващо. Забих пръсти в гърба му, за да не позволя на внезапно омекналите ми колене да поддадат.

Целунах гърдите му. Изправих се на пръсти и целунах раменете му, врата му. Прокарах език по кожата му и го вкусих, повъртях аромата му, усещането за него в устата си. Целунахме се с почти невинно докосване на устни. Сключих ръце зад врата му, извивайки тяло към неговото. Той издаде нисък гърлен звук.

Плъзна се надолу по тялото ми с ръце сключени зад гърба ми, придържайки ме, когато се измъкна от обятията ми и ме остави изправена, да се взирам надолу към него.

Облиза корема ми с бързи мокри движения на езика. Ръцете му си играеха по задните ми части, подканящо. Ближеше напред-назад на мястото, където свършваше коремът ми и започваше горната част на бедрата ми. Пръстите му се плъзнаха между краката ми.

Ахнах.

— Какво правиш?

Завъртя очи нагоре, с уста все още притисната в долната част на корема ми. Повдигна лице достатъчно, че да може да проговори и прошепна:

— Познай от три опита, ma petite.

Постави ръце на бедрата ми и раздалечи краката ми. Ръката му се плъзна по мен и започна да ме изследва.

Внезапно устата ми пресъхна. Облизах устни и казах:

— Не мисля, че краката ми ще ме удържат.

Той прокара език надолу по хълбока ми.

— Когато настъпи моментът, ma petite, ще те хвана.

Продължи с целувките надолу по бедрото ми. Пръстът му се плъзна в мен. Дъхът ми излезе като въздишка.

Целуна вътрешната страна на бедрата ми, прокарвайки език и устни по кожата ми. Усещането за пръстите му между краката ми стегнаха тялото ми и можех да почувствам началото на нещо голямо и всепомитащо.

Той се изправи с ръка между бедрата ми. Наведе се и ме целуна дълго и бавно. Движението на ръката му бе в синхрон с целувката. Бавно и продължително, дразнещо тялото ми. Когато пръстите му се плъзнаха в мен, извиках и потреперих насреща му.

Той ме остави изправена във водата, сама и трепереща, но не от студ. Не можех да мисля достатъчно, че да се запитам къде е отишъл. Появи се пред мен с презерватив в ръка, сякаш го бе измъкнал от въздуха. Прокара опаковката надолу по тялото ми.

Докоснах го, докато го разопаковаше. Хванах го в ръце и почувствах кадифената му гладкост. Кожата бе невероятно нежна. Измъкна се внимателно от ръцете ми с несигурен смях.

Когато беше готов, ме вдигна с ръце на задната страна на бедрата ми. Притисна се към мен, без да прониква, отърка се там, където ръцете му ме бяха докосвали.

— Моля те — прошепнах.

Той разтвори краката ми и проникна в мен. Бавно, толкова бавно, сякаш се страхуваше, че ще ме нарани, но не болеше.

Когато бе изцяло в мен, ме погледна. Изражението му бе приковаващо. По лицето му пробягваха емоции. Нежност, триумф, нужда.

— Желаех го от толкова отдавна, ma petite, от толкова отдавна.

Движеше се навътре и навън, бавно, почти колебливо. Наблюдавах лицето му, докато емоциите станаха твърде много, твърде искрени. Имаше нещо като болка в очите му, нещо, което дори не можех да започна да разбирам.

Движенията на бедрата му все още бяха бавни, внимателни. Беше невероятно, но исках повече. Приближих уста към неговата и изрекох:

— Няма да се счупя — притиснах устни достатъчно силно, че да почувствам натиска на зъбите му.

Той падна на колене във водата, притискайки ме към стената на ваната. Устата му изяждаше моята и почувствах лека остра болка. Сладка, медна кръв напълни устата ми и той проникна в мен твърдо и бързо. Наблюдавах го в огледалата. Наблюдавах как тялото му се повдига и спуска над моето. Обгърнах го с ръце и крака. Държах го до себе си, чувствах как тялото му прониква в моето. Чувствах нуждата му.

Някой издаваше високи стенания и това бях аз. Обвих крака около кръста му. Мускулите в долната част на корема ми се сгърчиха и стегнаха.

Притиснах тяло към Жан-Клод сякаш щях да се покатеря през него, в него. Сграбчих сноп коса в шепата си и наблюдавах лицето му от няколко сантиметра. Наблюдавах лицето му, докато тялото му проникваше в моето. Емоциите бяха изчезнали. Лицето му бе почти отпуснато от нуждата. От ъгълчето на устата ми се стичаше кръв и той я облиза, а тялото му се стегна срещу мен.

Той забави ритъма си. Почувствах напрежението от усилието през ръцете и гърба му. Забави. Всеки път, щом проникваше в мен, сякаш можех да го почувствам в гърдите си. Сякаш бе станал невъзможно голям вътре в мен. Тялото ми се гърчеше около него, стягаше се като ръка. Той извика и загуби ритъм. Проникна в мен по-бързо, по-силно, сякаш щеше да слее телата ни, да спои плътта ни в едно цяло. Заля ме вълна от удоволствие, като прилив на гъделичкаща, помитаща тялото енергия. Избухна върху мен като хладен пламък и въпреки това все още не беше приключил. Всеки тласък на тялото му проникваше в мен и докосваше неща, които не би трябвало да са възможни за докосване. Сякаш успяваше да достигне до места, които гласът му съумяваше да докосне, сякаш не само тялото му се потапяше вътре в мен. За миг светът се превърна в сияйна белота, в нещо разтапящо се. Забих пръсти в гърба на Жан-Клод. От устата ми заизлизаха звуци твърде примитивни, че да се нарекат писъци. Когато осъзнах, че пускам кръв от гърба му, задрасках собствените си ръце. Не бях питала какво мисли за болката.

Сгуших се около него и му позволих да понесе пълното тегло на тялото ми. Той се покатери по ръба на ваната и ме повдигна извън водата. Пропълзя на четири крака по повдигнатата част около ваната с мен, висяща от него. Наведе тялото си и аз се отдръпнах. Плъзна се извън мен и все още бе твърд и готов, както когато започваше.

Погледнах го.

— Не си свършил.

— Не чаках толкова дълго, за да приключа така бързо.

Наведе се в някакво подобие на лицева опора и прокара език по една от драскотините на ръката ми. Завъртя език около устните си.

— Ако си го направила заради мен, го оценявам. Ако си го направила, за да не ме нараниш, не беше нужно. Нямам нищо против малко болка.

— Нито пък аз.

Той плъзна тялото си по моето.

— Забелязах — целуна ме бавно. Легна до мен, после направи бързо движение, докато не се оказа по гръб, а аз не се озовах почти във ваната. — Искам да те наблюдавам как се движиш, ma petite. Искам те върху мен.

Възседнах кръста му и се плъзнах бавно върху него. От този ъгъл проникването беше по-дълбоко, някак по-остро. Ръцете му се задвижиха нагоре по тялото ми, върху гърдите ми. Лежеше по гръб под мен. Дългата му къдрава черна коса беше почти напълно суха. Разстилаше се около лицето му на гъста мека вълна. Това исках. Да го виждам по този начин. Да го чувствам вътре в себе си.

— Движи се за мен, Анита.

И аз се задвижих. Яздих тялото му. Той се стегна в мен и аз ахнах. Наблюдавах нашата сцена в огледалата. Наблюдавах как хълбоците ми се люлеят над него.

— Ма petite — прошепна той, — погледни ме в очите. Нека нещата между нас станат каквито винаги са можели да бъдат.

Загледах се в тъмносините му очи. Бяха прекрасни, но бяха само очи. Поклатих глава.

— Не мога.

— Трябва да ме пуснеш в ума си, така както ме пусна в тялото си — той потръпна вътре в мен и ми бе трудно да мисля.

— Не знам как — отвърнах.

— Обичай ме, Анита, обичай ме.

Погледнах надолу към него и го направих.

— Обичам те.

— Тогава ме пусни вътре, ma petite. Позволи ми да те обичам.

Почувствах го като вдигане на завеса. Почувствах очите му и те внезапно станаха удавящо дълбоки, като безкраен среднощно син океан, който някак съумяваше да гори. Усещах тялото си. Можех да почувствам Жан-Клод вътре в мен. Можех да го почувствам като копринено докосване в ума си.

Оргазмът ме удари неочаквано и отвори ума ми за него повече, отколкото бях планирала. Захвърли ме широко отворена и потъваща в очите му. Той извика под мен и осъзнах, че все още мога да чувствам тялото си, ръцете си на гърдите му, таза си, който го яздеше. Отворих очи и за един замайващ миг видях как лицето му се отпуска в момент на пълна невъздържаност.

Строполих се върху него, прокарвайки длани по ръцете му, чувствайки туптящото му сърце срещу гърдите си. За няколко мига лежахме безмълвно, почивахме си, държахме се един друг, после се плъзнах от него и се сгуших до тялото му.

— Вече не можеш да ме държиш с очите си. Дори и да те пусна вътре, все още мога да разруша връзката във всеки един момент.

— Да, ma petite.

— Това притеснява ли те?

Той повдигна кичур от косата ми и го потърка между пръстите си.

— Нека да кажем, че не ме притеснява толкова, колкото би ме притеснявало преди няколко часа.

Повдигнах се на един лакът, така че да мога да виждам лицето му.

— Което означава какво? Че след като вече правих секс с теб, не съм опасна ли?

Той ме изгледа втренчено. Не можех да разчета очите му.

— Винаги ще си опасна, ma petite — повдигна се нагоре, сгъвайки се в кръста, и приближи устни към моите за нежна целувка. Отдръпна се от мен достатъчно, че да може да говори, подпирайки се на една ръка. — Преди време щеше да превземеш сърцето ми с кол или пистолет — хвана ръката ми и я вдигна към устните си. — Сега го направи с тези деликатни ръце и аромата на тялото си — целуна опакото на ръката ми с цялата нежност, на която бе способен. Легна по гръб и ме привлече към себе си. — Ела, ma petite, наслади се на завоеванието си.

Задържах лицето си назад, избягвайки целувката.

— Ти не си покорен — отвърнах аз.

— Нито пък ти, ma petite — прокара ръка по гърба ми. — Започвам да осъзнавам, че никога няма да бъдеш покорена, и че това е най-силният афродизиак от всички.

— Предизвикателство завинаги — казах аз.

— Във вечността — прошепна той.

Позволих му да ме притегли за целувка и част от мен все още не бе сигурна дали онова, което направих, бе хубаво или лошо. Но само за тази вечер не ми пукаше.