Джонатан Мабъри
Човекът вълк (9)

Осма глава

Слънцето беше ниско и багреше небето, докато се спускаше към далечния запад. Лорънс крачеше по улицата, все още свил юмруци в пристъп на ярост. Челюстта му го болеше от силата, с която беше стиснал зъби. Господи, как му се искаше да хвърли един бой на тези мъже, особено на онзи надут военен дръвник.

Беше стигнал до църквата, когато се обърна и тръгна обратно към кръчмата. Може би все пак трябваше да им даде един хубав урок. Може би това беше начинът да разберат, че…

Но в този момент полицаят Най излезе от сенките и се изпречи на пътя му. Лорънс леко се приведе, готов за бой, но полицаят му се усмихна тъжно и му подаде малката кесия с вещите на Бен.

— Моите съболезнования за случилото се, Толбът… но сега е време да се приберете у дома.

Мускулчетата около устата на Лорънс заиграха и известно време той гледа мълчаливо към кръчмата.

— По-верни думи от тези не са били изричани — каза накрая той, сетне си пое въздух през носа, издиша го бавно и взе кесията от Най. Когато се обърна и тръгна към мястото, където беше вързал коня си. Най го догони и закрачи редом с него.

Малко по-късно Лорънс каза:

— Какво се е случило с брат ми и онези другите мъже?

Най поклати глава.

— Трябва да е било някакво животно.

— И какво правите вие по въпроса? — Най се поколеба и в това време Лорънс се спря и се изпречи на пътя му. Той беше по-едър и по-висок от Най и полицаят беше принуден да гледа нагоре, за да поддържа зрителен контакт с него. — Очевидно не правите нищо.

Въпреки заплахата, която се четеше в погледа на Лорънс, полицаят Най се защити:

— От него няма никаква следа, Толбът. Вероятно си е отишло… каквото и да е било то.

— Ами ако не е? — попита Лорънс. — Тогава какво?

Най дори не се опита да отговори. Очевидно беше мислил за това и нямаше никаква представа какво да прави.

— Така си и знаех — процеди Лорънс злъчно и продължи по пътя си. Когато стигна при стълба, той отвърза въжето от парапета от ковано желязо и се качи на коня си. Погледна мрачно към Най, сетне още по-мрачно към кръчмата, тръсна глава, сякаш бе взел някакво тежко решение, и пришпори коня си в галоп.