Джонатан Мабъри
Човекът вълк (21)

Двайсета глава

Създанието отметна глава назад и масивните мускули на гърдите му изпъкнаха, когато нададе рев, който беше толкова гръмък, че застрашаваше да разруши самите устои на здравия разум на Лорънс. Звукът беше твърде оглушителен. Той експлодира в главата му и макар да долавяше писъците на хората около него, воят на върколака ги заглуши почти напълно, свеждайки ги до безсмислен шум. Сетне настъпи всеобщ хаос и паника. Цигани и жители на Блекмор, мъже и жени, се разпиляха във всички посоки като листа по време на буря.

Змиеукротителят блъсна Лорънс настрани и се втурна да прибере две малки деца. Жени пищяха и тичаха, бебета плачеха в непонятен ужас. Коне се изправяха на задните си крака и ритаха с предните във въздуха.

Върколакът се хвърли напред, заби ноктите си в гърдите на един човек и Лорънс видя белите дробове и сърцето му да се изсипват през разбития гръден кош и да падат на земята, преди още мъжът да успее да се строполи. Сетне върколакът направи скок и влетя в една от каруците, преследвайки жена, която бе потърсила спасение в нея. Лорънс видя фигурата на създанието — силует от светлина и сенки, измислен в самия ад — да се нахвърля върху жената. Когато огромната му ръка се стовари върху нея, тя като че ли се разпадна на части като кукла и върху платнището от вътрешната страна на каруцата плисна вълна от тъмни капки. Един циганин изкрещя името на жена и се втурна натам, стискайки извита кама в ръката си, но върколакът изскочи с трясък през задната врата. Мъжът беше нанизан на стърчащите пръти от собствената си каруца, дори преди да опита да отмъсти за смъртта на жена си. Върколакът заблъска по него, като почти го закопа в пръстта, и после се хвърли към друг мъж, който се беше привел, опитвайки се да зареди револвера си. Чудовището стисна челюсти около врата му и откъсна всичко, с изключение на гръбнака му. Кръвта плисна в лицето на създанието и Лорънс можеше да се закълне, че за момент то завъртя очи нагоре като в екстаз.

Лорънс зърна Кърк — потресен и вцепенен също като него, насочил пушката си безполезно към земята. Видът му като че ли възпламени нещо в Лорънс, той тръгна напред, изваждайки пистолета от колана си и започна да стреля като обезумял. Един от куршумите му като че ли попадна в рамото на чудовището, но очевидно без да го нарани сериозно. То нито трепна, нито се олюля, а вместо това се извърна, забелязвайки Кърк, който стоеше наблизо с един от съгражданите си. Очите му се присвиха и устата му се разтегли в някаква пародия на усмивка, когато разсече въздуха с ноктите си.

Кърк се опита да каже нещо — може би молба, може би молитва — но лапата се стовари с такава ужасяваща сила върху него, че лицето му беше напълно откъснато. Очи, нос, зъби и челюст… всичко изчезна в един червен миг. Тялото на кръчмаря потръпна в конвулсии, които достигнаха до нервните му окончания и сетне се строполи на земята, умирайки, но по една жестока ирония все още жив. Чудовището стъпи върху тялото му и тръгна към неговия съгражданин, който не беше успял да изстреля дори и един изстрел по време на нападението.

Лорънс сграбчи за ръкава един циганин и му изкрещя:

— Отведи жените и децата на безопасно място!

Сетне блъсна мъжа към хората му, които, макар и ужасени, се подчиниха на заповедта му.

Лорънс вдигна оръжието си и се опита да стреля, но докато пристъпваше напред, търсейки най-добрата позиция за изстрел, се препъна в насипа от пръст и куршумът попадна в лагерния огън. Той се строполи тежко на земята и изпусна пистолета си, който падна в горещите въглени.

Чудовището тръгна бързо напред покрай мъжа от Блекмор и за момент Лорънс си помисли, че създанието по някаква причина е решило да не го закача, но в ума му отнякъде се появи неясния образ на замъглено движение и когато Лорънс и мъжа от Блекмор погледнаха надолу, те видяха истината. Вътрешностите на мъжа се изсипаха през огромна зееща рана и паднаха тежко на земята. Пръстът му дръпна конвулсивно спусъка на пушката, която гръмна, обсипвайки все още гърчещия се Кърк със сачми за едър дивеч. Изкорменият мъж се строполи върху Кърк и телата на двамата най-накрая притихнаха до пълна неподвижност.

Чудовището завъртя глава и дяволските му очи се спряха на Лорънс. То издаде глухо кръвожадно ръмжене.

Лорънс се изправи панически на крака и побягна в отчаян опит да спаси живота си, душата си и здравия си разум. Видя Най пред себе си, който тичаше към велосипеда си, подпрян на едно дърво близо до коня на Лорънс. Полицаят пищеше като момиче, докато се опитваше да извади пистолета си, но ремъкът на кобура му се беше заплел безнадеждно. Лорънс то настигна и го задмина. Ножът в джоба му беше безполезен, пистолетът му беше паднал в огъня, но в кобура на седлото беше пушката за лов на слонове на баща му, марка „Холанд & Холанд“. Чудовище или не, тежките куршуми на това оръжие щяха да отнесат главата му.

Последният от мъжете от Блекмор се изпречи на пътя му и грубо блъсна Лорънс настрани, след което зае позиция за стрелба, притисна тежкия приклад в рамото си и се прицели с професионална вещина. Лорънс погледна назад, за да проследи изстрела, но чудовището не беше там.

Озадачен, Лорънс забави ход и се огледа наоколо. Хората все още крещяха в ужас и тичаха, но откритото пространство беше празно, с изключение на мъртвите и мечката, която се беше вмъкнала обратно в клетката и се беше свила в ъгъла, треперейки като бито куче.

Мъжът от Блекмор извика на Лорънс:

— Къде, по дяволите, е проклетото…

Чудовището изскочи от сенките отляво. Движейки се с нечовешка скорост, то ги беше заобиколило и сега се стрелна в празното пространство между Лорънс и мъжа от Блекмор. Едно могъщо рамо докосна Лорънс едва-едва и го запрати, въртейки се, към храсталаците от прещип. Лорънс се приземи по гръб и докато се опитваше да стане, видя върколака да изтръгва с едната си лапа пушката от ръцете на мъжа и да я захвърля на стотина крачки в мрака. С другата му нанесе два бързи последователни удара, разсичайки нещастника от Блекмор като парцалена кукла.

След това захвърли тялото му към Лорънс и изчезна зад редицата от каруци. Най стоеше недалече от лагерния огън, пребледнял от ужас и опръскан с капки кръв. Лорънс го удари по рамото му, за да го извади от вцепенението.

— Скри се някъде отзад — рече той. — Ти заобиколи отдясно, а аз ще мина отляво. Можем да го хванем в кръстосан огън.

Полицаят близна устните си и едва се пребори с пристъпа на гадене, когато усети вкуса на кръв. Но после лицето му доби студен израз, той кимна и тръгна в указаната посока с пистолет в ръката. Лорънс го изгуби от поглед почти веднага.

Най се прокрадна дебнешком покрай редица от товарни каруци и погледът му беше привлечен от най-последната. Тя цялата се тресеше и люлееше настрани, заставайки за момент ту на десните си, ту на левите си колелета.

— Пипнах те, негоднико! — изръмжа Най и се завтече натам. Когато до каруцата оставаха десетина крачки, той видя фигура, която се беше свлякла в сенките. Мъж. Той нямаше гърло и главата се държеше гротескно за тялото от едно полуразкъсано сухожилие. Каруцата вече не се тресеше. Чудовището може би беше свършило кървавото си дело и беше избягало? Най прескочи трупа и дръпна завеската на вратата с дулото на пистолета си. Вътре в каруцата беше тъмно като в гроб и не се чуваше никакъв звук. Нещо се удари в ръката му и той го отблъсна.

Погледна надолу, без да разбира онова, което вижда. Ръкава на връхната му дреха беше там, както и маншета на ризата му — но ръката, която държеше пистолета, беше… изчезнала. Червена струя бликна от назъбеното му чу канче. Болката, обаче, не дойде преди да измине една пълна секунда. Но преди това една огромна рунтава ръка се протегна от сенките и сграбчи увисналата му долна челюст. Най бе вдигнат рязко във въздуха и дръпнат във вътрешността на каруцата. Той полетя напред по очи и след това дълго пада в мрака.

* * *

Лорънс не чу приглушения писък на Най. Вместо това вниманието му беше привлечено от виковете на едно малко момиче, което обикаляше сред касапницата, зовейки майка си на родния си език. Сетне отляво той чу — или се надяваше, че е чул — глас на жена, която викаше детето си. Обърна се и я видя в момента, в който тя зърна детето си и се затича към него.

После Лорънс забеляза последната каруца от редицата да се тресе силно, след което изведнъж спря. Миг по-късно главата на върколака надникна от нея, наблюдавайки бягащата жена. Подчинявайки се на дълбоко вкоренените си хищнически инстинкти, създанието изскочи от каруцата и я подгони.

Лорънс беше от другата страна на редицата от каруци и зърваше върколака за кратко в пролуките между тях. Проследявайки посоката му, скоро Лорънс разбра, че целта на чудовището не беше жената… а момичето.

Той пристъпи към действие, още преди да разбере това, тичайки с всичка сила покрай кръвта и огньовете към малкото дете. Майката извика, създанието го забеляза и изрева със свирепа омраза. То се хвърли напред, Лорънс напрегна сетните сили в мускулите си, протягайки ръка към момичето, и когато падна с нея на земята, почувства топлината и масата на върколака да прелита точно над него.

Майката изкрещя, малкото момиче изкрещя и същото направи и Лорънс. Но ревът на върколака беше много по-силен, вой на неудовлетворение и ярост, при който дузина шишарки паднаха от дърветата и не един червей беше смазан под въоръжените му с остри нокти крака.

Лорънс се претърколи с момичето, което беше замаяно, но невредимо, и когато майката дотича при тях, той тикна детето в отчаяните й ръце.

— Бягай! — извика й той, а циганката грабна детето си и се подчини.

Лорънс се наведе и взе нечий изгубен пистолет. Беше паднал лошо и болката бягаше по ставите му, но той я преглътна и я използва да подхрани собствената си омраза. Отправи изстрел, след това още един, който със сигурност попадна в целта, но създанието продължи да се движи. Не към него, а през лагера. Дръпна отново спусъка, но ударникът изщрака в празния патронник.

Лорънс се изправи с усилие на крака и тръгна, залитайки към коня, който, обезумял от ужас, се опитваше да се освободи от въжето. Сграбчи юздата, завъртя главата на коня настрани, за да може да стигне до пушката и я измъкна от кожения кобур. Обърна се и се устреми към края на сечището, мятайки пушката през рамо. Трябваше да убие това нещо, да го нарани. Заради Бен. Заради всички.

Но върколакът в действителност не бягаше. Той беше по-умен от животно и имаше коварен зъл план. От другата страна на лагерния огън, забравено от всички, на земята седеше друго дете. Момче, онемяло и стъписано от всичко, което се беше случило, твърде ужасено, за да помръдне, и объркано заради това, че е било изоставено. Върколакът тичаше към него и изведнъж момчето изплака пронизително. Чудовището погледна за миг през рамо към Лорънс и за момент му се стори, че пъкленото създание се хили насреща му, сякаш му казваше: Не можеш да спасиш всички!

— Не! — изкрещя Лорънс, втурвайки се натам, но не се осмели да стреля, защото детето беше прекалено близо.

В следващия момент чудовището се наведе, грабне детето от земята, пъхна го под мускулестата си ръка и прескочи огъня. Когато Лорънс дотича до огнището и го заобиколи, върколакът и момчето бяха изчезнали.

Лорънс се препъна и спря, дишайки тежко. Навсякъде около него имаше хора, които стенеха в агония или плачеха от ужас и мъка по изгубените си близки. Мъж с окървавено чуканче седеше с гръб до едно дърво и се взираше с нямо изумление в ръката, която лежеше между петите му. Жена държеше нещо в ръцете си, което може би е било бебе, но от него не беше останало достатъчно, за да се каже със сигурност. Едър циганин с разбит нос и белези от нож по ръцете и лицето си стоеше и се взираше във вътрешността на една каруца, докато по страните му се стичаха сълзи. Навсякъде тегнеше уханието на смърт. Всичко беше опръскано с ярка кръв.

Пушката увисна в отмалелите ръце на Лорънс, докато оглеждаше цялото това клане, извършено от едно-единствено създание за… колко време? Минута? По-малко? Секунди?

Чудовището си беше отишло. Листата и храстите все още се поклащаха там, където бе изчезнало. Касапницата беше свършила.

Но то беше взело момчето.

Лорънс знаеше, че преследването му означаваше сигурна смърт. Само луд човек би си помислил подобно нещо. Само глупак би го направил.

С вик, който започна дълбоко в гърдите му, Лорънс Толбът стисна пушката с две ръце и се гмурна в гората.

В преследване на нещо, което не можеше да съществува.

На лов за върколак.