Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farewell to Arms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2011 г.)

Издание:

Ърнест Хемингуей

Сбогом на оръжията

 

Роман

 

Превод от английски: Живка Драгнева

Трето издание

 

„Народна култура“, София, 1968

 

Ernest Hemingway

A Farewell to Arms

Random House, New York, 1932

Bulgarian Translation — Jivka Dragneva

Edited by — Krassimira Todorova

Publishing House Narodna cultura

Sofia 1968

H 820–3

 

Редактор: Красимира Тодорова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лиляна Малякова, Евдокия Попова

Дадена за печат на 22.V.1968 г.

Печатни коли 171/2 Изд. коли 133

Формат 84×108/32 Издат. 85 (2401)

Поръчка на печатницата №1305

ЛГ IV

Цена 1.27 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, 1968

„Народна култура“ — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сбогом на оръжията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За филма вижте Сбогом на оръжията (филм).

„Сбогом на оръжията“
A Farewell to Arms
АвторЪрнест Хемингуей
Създаване1929 г.
САЩ
Първо издание1929 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрроман
Видантивоенна
НачалоIn the late summer of that year we lived in a house in a village that looked across the river and the plain to the mountains.
КрайAfter a while I went out and left the hospital and walked back to the hotel in the rain.
„Сбогом на оръжията“ в Общомедия

„Сбогом на оръжията“ (на английски: A Farewell to Arms) е роман на Ърнест Хемингуей, полу-автобиографична книга, издадена за първи път през 1929 година и посветена на италианската кампания по време на Първата световна война. Разказът е в първо лице от името на Фредерик Хенри, американски военнослужещ и шофьор на линейка в италианската армия. Заглавието е взето от стихотворение на английския драматург от XVI век Джордж Пийл. Романът, поставен на фона на Първата световна война, описва любовна връзка между американеца Хенри и английската медицинска сестра Катрин Баркли.

Смятан е за един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена[1]. Книгата става неговият първи бестселър.

Романът е адаптиран няколко пъти, първоначално за сцената през 1930 г., като филм през 1932 г. и отново през 1957 г. и като телевизионен минисериал от 1966 г. През 1996 г. филмът „В любов и война“ режисиран от Ричард Атънбъро и с участието на Крис О'Донъл и Сандра Бълок, показва живота на Хемингуей като шофьор на линейка в събитията преди да напише „Сбогом на оръжията“.

Източници

  1. A Farewell to Arms by Ernest Hemingway // the Guardian, 30 август 2002. (на английски)

Глава XXXII

Лежах на пода на открития товарен вагон до оръдията под платнището, мокър, премръзнал и страшно гладен. По едно време се обърнах по корем и опрях глава на ръцете си. Коляното ми беше вдървено, но, общо взето, не можех да се оплача от него. Валентини бе свършил добра работа. Бях изминал половината от отстъплението пеш и бях преплувал една част от Талиаменто с това коляно. То всъщност беше негово коляно. Другото беше мое. Докторите правят какви ли не работи с тялото ти и то после престава да бъде твое тяло. Главата във всеки случай беше моя, също и коремът ми, който крещеше, че умира от глад. Чувствувах го, че се преобръща. Главата беше моя, но не за да ми служи, не за да мисли, а само да си спомня, и то не много неща.

Можех да си спомням за Кетрин, но знаех, че ще полудея, ако започнех да мисля за нея, след като не бях сигурен дали ще я видя пак, мъчех се да не мисля, но все пак мислех по малко, съвсем малко, под бавното потракване на колелата, в светлината, проникваща през платнището, легнал с Кетрин върху пода на вагона. Жестока и груба като пода е и принудата да лежиш, без да мислиш, само да чувствуваш, след такава дълга раздяла, с мокри дрехи, върху този под, който се полюшва под теб, самотен вътрешно, самотен и в мокрите дрехи, с твърдия под вместо жена.

Не можеш да обичаш пода на товарен вагон или оръдия в платнени калъфи, или миризма на смазан метал, или платнище, през което се просмуква дъжд, макар че все пак си добре под такова платнище, а и съседството на оръдията не е чак толкова неприятно. А любовта ти е насочена към някого, за когото знаеш, че не бива изобщо да мислиш, и си даваш съвсем ясно и хладно сметка, не, не толкова хладно, колкото ясно и безполезно. Лежиш по корем и гледаш с празен поглед, след като си видял отстъплението на една армия и напредването на друга. След като си изгубил колите си и хората си, както продавачът от някой магазин изгубва стоките от своето отделение при пожар. Но имуществото не е било застраховано. Един път измъкнал се от кашата, никакви задължения. Ако след пожар разстрелват продавачите от големия магазин, понеже говорят с акцент, с който всъщност винаги са говорили, не може да се очаква, че тия продавачи ще се върнат на работа, когато магазинът отново почне да работи. Те ще си потърсят другаде работа, ако изобщо има работа другаде и ако полицията не ги пипне.

Реката беше отмила всичкия ми гняв заедно с чувството ми за дълг. Впрочем това чувство се бе заличило от минутата, когато карабинерите ме бяха хванали за яката. Исках да се отърва от униформата си, въпреки че отдавах малко значение на външните белези на нещата. Бях си откъснал звездите, но само за удобство. Не от накърнена чест. Не изпитвах злоба към никого. Просто бях приключил с всичко това. Желаех им успех. Някои го заслужаваха — добрите, смелите, кротките, интелигентните. Но аз нямах вече нищо общо с тази комедия и желаех само едно — проклетият влак да пристигне в Местре, за да мога да се наям и да престана да мисля. Да престана, на всяка цена.

Пиани щеше да им каже, че са ме застреляли. Те претърсваха джобовете и вземаха книжата на тези, които застрелваха. Но моите документи нямаше да получат. Може би щяха да ме доложат като удавен. Интересно какво ли щяха да съобщят в Щатите. Починал вследствие на раните си и други причини… Господи, колко бях гладен. Питах се какво ли е станало със свещеника от стола. И с Риналди. Той навярно е в Порденоне. Ако не са отстъпили още по-далеч. Да, няма вече никога да го видя. Няма вече да видя никого от тях. Този живот е свършен. Едва ли е имал сифилис. Пък и както казват, това не е сериозна болест, ако се лекува навреме. Но той се безпокоеше. И аз бих се безпокоил, ако я имах. Всеки би се безпокоил.

Не бях създаден да мисля. Създаден бях да ям. Господи боже! Да ям, да пия и да спя с Кетрин. Тази нощ може би… Не, не е възможно, но утре вечер, и една хубава вечеря, и чаршафи, и никакво заминаване вече, никога. Освен двамата заедно. Може би ще се наложи да замина веднага. Тя ще дойде. Знам, че ще дойде. Кога ще тръгнем? Трябва да се помисли върху това.

Почваше да се стъмва. Лежах и мислех къде бихме могли да отидем. Места не липсваха.