Ърнест Хемингуей
Сбогом на оръжията (1)

Глава I

Към края на лятото живеехме в една къща, от която се виждаше реката и равнината, а зад нея и планините. Коритото на реката беше покрито с чакъл и пясъчни камъни, сухи и бели на слънцето, а водата беше бистра и течеше бърза и синя в бързеите. Войски минаваха покрай къщата и се отдалечаваха по пътя, а прахът, който вдигаха, посипваше листата на дърветата. Имаше прах и по дънерите; и тази година листата закапаха рано. Гледахме войските как минават, дигаше се прах, обрулените от вятъра листа капеха, войниците отминаваха, а после пътят пак ставаше пуст и бял под шумата.

Равнината беше покрита с посеви. Имаше и много овощни градини, а планините в дъното бяха кафяви и оголени. Сраженията се водеха в планините и вечер се виждаше святкането на оръдията. В тъмнината то ни се струваше като светкавици, обаче нощите бяха хладни и съвсем нямахме усещането, че иде буря.

Понякога нощем чувахме под прозорците ни да минават войскови части с оръдия, теглени от влекачи. Нощем движението се засилваше. По пътищата сновяха мулета, натоварени със сандъчета с муниции, по едно от всяка страна на самара им, сиви камиони, които превозваха войници, и други камиони, покрити с платнища, които се движеха по-бавно. Денем минаваше тежка артилерия, теглена от влекачи. Дългите дула на оръдията бяха покрити със зелени клони; лозови вейки и зелена шума покриваха и влекачите. На север в дъното на долината, имаше кестенова гора, а зад нея, на нашия бряг на реката, още една планина. Биеха се и за тази планина, но безуспешно, и есента, когато започнаха дъждовете, листата на кестените окапаха, клоните оголяха и дънерите останаха да стърчат, черни от дъжда. Лозята също оредяха и оголяха, цялото поле беше кафяво и мокро, полумъртво от есента. Над реката се носеха мъгли, над планината — облаци, камионите пръскаха кал по пътя, а пелерините на войниците бяха изкаляни чак до горе. Пушките им бяха мокри. Под пелерините си те носеха по две кожени паласки, окачени на коланите им, и тези калъпи от сива кожа, пълни с пачки дълги тънки куршуми от по шест милиметра и половина, така издуваха пелерините, че всички тия войници, които минаваха по пътя, изглеждаха като бременни в шестия месец.

Минаваха и малки сиви автомобили, които се движеха бързо. Обикновено един офицер седеше до шофьора, а неколцина други отзад. Тези автомобили пръскаха повече кал дори от камионите и ако единият от офицерите отзад беше много дребен и седеше между двама генерали, той самият толкова дребен, че не можеше да се види лицето му, а само върхът на шапката му и тесният му гръб, и ако автомобилът летеше особено бързо, тогава имаше голяма вероятност това да е кралят. Той квартируваше в Удине и обикаляше из тия места почти всеки ден, за да види как вървят работите. А работите вървяха много зле.

В началото на зимата започна упорит непрестанен дъжд, а дъждът докара холера. Но успяха да я ограничат и в последна сметка в цялата армия от нея умряха само седем хиляди души.