Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (14)

Епилог с песничка

И тъй, завършваме романа,

започнал с горската поляна,

със заекът добър Стоянчо

и неговото славно ранчо.

 

След приключения и случки

с глигани, вълци, пушки, внучки

спечелихме добра награда

на лятната балканиада.

 

Остана крайната поука,

но нека я избегнем тука

(поука ли е — има скука).

И после — времето напредна.

Я нека песента последна

отново с вас да си повторим

и текста й да преговорим:

Песничка — пролог

Здравей, приятелю чудесен.

И ти здравей, и ти здравей!

Не може на света без песен

и затова със нас запей.

 

Какво за песента е нужно:

да се запее, първо, дружно,

и второ — в песента да има

мелодия със стих и рима.

 

Тъй става песента любима

на двама, после и на трима,

със теб сме вече четирима,

със теб — петима, с теб — шестима.

 

Без песничка човек е беден —

ела при нас да станем седем.

А ти защо си тъй ядосан!

Ела при нас да станем осем.

 

Ела и ти с гласа си весел

да станем девет, после десет.

И да запеем тази песен,

която има припев лесен:

 

Здравей, приятелю чудесен!…