Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (11)

Глава десета

Но да влезем в пещерата,

някъде във дън гората…

 

Вдън голямата гора

има тайна пещера.

Във скалите варовити

сталактити, сталагмити

като ножове висят.

Там героите стоят

здраво вързани в чувала

и се готвят за раздяла.

 

— В този час за нас съдбовен,

аз за всичко съм виновен,

че не те предупредих.

 

— Нищо. Вече ти простих.

Престани да се окайваш

и недей да се отчайваш.

Нивга не губи надежда!

Този вход къде извежда?

 

— Този вход го охраняват

двамата. А оня Ганчо

във гората разузнава.

 

— Хайде, не плачи, Стоянчо!

 

— Мислех, че си индианец,

а и ти си новобранец —

пипнаха те много лесно.

 

— Пипнаха ме, но нечестно.

Я опитай, ама бърже,

таз ръка да се развърже.

 

— Как?

 

— Със зъби.

 

— Не, не искам.

Ще боли!

 

— Аз ще се стискам.

 

— Ако викнеш?

 

— Дърпай!

 

— Ето…

 

— Поразхлаби се въжето.

Да измъкна аз ръката…

 

— Листът падна на земята!

 

— Я! Какъв е този лист?

 

— Аз съм местният спортист,

щях да взема и награда

на една балканиада.

 

— Ти?!

 

— Да! Аз!

 

— Нима?

 

— Уви!

Първо, вълк ме улови,

писа ми се за приятел,

тръгна с мен за състезател,

а след туй ме изостави

и в бедата ме забрави.

 

— Ти дотам ли я докара

на Вълкът да имаш вяра.

 

— В никого не вярвам вече,

щом от мен се той отрече.

 

— Дърпай здраво… Ха така…

Ще измъкна таз ръка…

Хайде пак! Със зъби дръж!

Ти си, Зайо, храбър мъж!

Смятам да ти стана кака.

 

— Како, примката е яка!

 

— Дърпай! Времето не чака.

 

— Ох, честта ми е на карта.

Скоро ще започне старта

на балканските игри.

 

— Май въжето се протри.

 

— Имам само седем часа.

 

— Седем часа! Но това са

седем, ако ходиш пеш.

Старта ще го изтървеш,

ако не побързаш… Ето —

поразхлаби се въжето

от едната ми ръка.

Стой сега… Така… Така…

Кака ти ще се отвърже…

Още малко… Бягай бърже!

Бягай, Зайо, презглава —

аз ще дойда след това.

 

— Не! Туй няма да допусна!

Няма аз да те напусна!

Не приемам тоя жест.

Ние нямаме ли чест?…

 

Но внезапно в тъмнината —

за ушите, за краката —

някой пъхва го в торбата.

 

— Олеле! Това е Ганчо!

 

— Накъде така, Стоянчо?

Пипнах ли те, всичко чух.

Имам много остър слух.

Ти ли, казваш, си спортист?

Я да видя този лист!

Балканиада… Интересно!

И награда!… Да! Чудесно!

Този възел се разхлабва —

ще го вържа както трябва.

Ха опитайте се пак!

Аз не съм такъв глупак

като тези тука двамата.

Аз си имам своя работа.

Тръгвам на балканиада!

Ще се върна със награда!

Вие ще стоите в клетката —

после ще ви видя сметката!…

 

Тръгна Ганчо за награда

на балканиада.

Сложи кецовете в сака,

скри се в гъсталака.

 

— Помогни ни, дядо мили —

вика от чувала Лили. —

Зайо, закъсняваш вече,

а пък стартът е далече.

Аз ти казвах!

 

— Няма нужда.

В името на нашта дружба!

 

— Трябваше да тръгнеш.

 

— Не.

Никога на колене!

 

— Нямаш никаква причина.

 

— С тебе искам да загина…

 

Недоспали и сърдити,

идват двамата бандити.

 

— Хули!

 

— Казвай, Хулиганчо.

 

— Де отиде тоя Ганчо?

 

— Разузнава.

 

— Разузнава?

Два-три часа оттогава.

Ах, мошеникът му нагъл,

да не би да е избягал.

 

— Вижда вълчите следи,

без да ни предупреди,

и си духва под опашката…

 

— Ние си стои-и-им глупашката.

 

— Хули!

 

— Казвай, Хулиганчо!

 

— Да попитаме Стоянчо.

 

— Нищо няма да ви кажа!

 

— Хули, де му е багажа?

 

— Знам ли.

Сакът му къде е?

 

— Взел го е.

 

— Само да посмее!

 

— Взел го е!

 

— А двата меца?

 

— Свил ги е от нас подлеца.

 

— Духнал е и не му пука!

 

— Гледай какво има тука!

„Балканиада! Балканиада…

За хвъркати, зъбати, рогати, космати…

На Балканската ливада…

За шампионите награда…“

 

— Хули! Тръгнал е без нас.

Да не губим нито час.

Няма време да се бавим!

 

— Ами тез?

 

— Ще ги оставим

да стоят във тази дупка.

Изпаряваме се! Чупка!

Щом се върнем шампиони,

ще накажем тез шпиони.

„Ний сме двамата глигани,

двама хитри хулигани,

ще отидем за награда

на една балканиада,

щом се върнем шампиони,

ще накажем тез шпиони.

Стоп!

Хоп!

Троп!

Хайде във галоп.“