Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (2)

Глава първа

Тръгнал Зайо за награда

на балканиада

 

И тъй, започваме романа…

Това е горската поляна.

Това е заекът Стоянчо.

Това е неговото ранчо.

Стоянчо зеленчук отглежда

и на редици го нарежда:

сади, полива, прекопава

(професията му е такава).

Със плевелите той се бори

и сам на себе си говори:

 

— Ти си там, а аз съм тук.

Аз съм сам, а ти си с друг.

Праз, пипер, домати, лук —

идвайте за зеленчук!

Свеж през цялата година

(няма го на магазина,

даже никъде го няма).

Лев и двайсет килограма!

Лев и трийсет килограма —

няма никаква измама.

Зеленчук узрял и чист!

Я!

Какъв е този лист?

И какво ли тука пише?

Май на вносно ми мирише.

Духнал го е някой вятър?

Пуснал го е авиатор?

Авиатор! Но какъв?

Замирисва ми на лъв!

ЛЪВ и трийсет килограма!…

Интересно, никой няма.

Почеркът изглежда слонски.

Да не би да е шпионски

от съседната гора?!

Олеле!…

Ура! Ура!

Няма никакво съмнение,

че това е обявление.

 

Тъй Стоянчо го разгръща,

препрочита и обръща.

Там отгоре и обратно

е написано печатно:

 

ОБЯВЛЕНИЕ

БАЛКАНИАДА!

БАЛКАНИАДА!

ЗА ХВЪРКАТИ,

ЗЪБАТИ,

РОГАТИ,

КОСМАТИ.

БАЛКАНИАДА!

БАЛКАНИАДА!

СРЕД БАЛКАНСКАТА ЛИВАДА

ЗА ШАМПИОНИТЕ — НАГРАДА.

 

ОБИТАТЕЛИ ОТ ВСИЧКИ ГОРИ,

ЕЛАТЕ НА БАЛКАНСКИ ИГРИ!

 

Хубава перспектива!

И ужасно примамлива!

 

— Значи тъй — балканиада…

Пише — има и награда,

но каква е? Лимонада?

Или десет шоколада?!

Може би да е в пари

или в моркови дори,

щом от всичките гори

се събират на игри…

Значи трябва да замина

през гора и половина.

Ни бизона, нито слона —

аз ще бъда шампиона!

Кой от мен по-бързо бяга?

Тръгвам тутакси! Веднага!

Сбогом, сбогом, зеленчук!

Аз съм съвършено друг.

Сбогом, ряпо и салато!

Сбогом, чушко и домато!

Сбогом, диньо и пипон!

Аз ще бъда шампион.