Оноре дьо Балзак
Сезар Бирото (16) (История на възхода и упадъка на Сезар Бирото, търговец-парфюмерист, помощник-кмет във Втори Парижки район, кавалер на ордена на „Почетния легион“ и пр.)

Шестнадесета глава
Неземна радост

Адвокатът Дервил се погрижи да бъде предявен иск за реабилитиране на Бирото пред главния прокурор на кралския съд в Париж; към него бяха приложени и всички необходими документи.

През месеца, докато траяха формалностите и след публичното обявяване на брака на Сезарин с Анселм, Бирото живееше като в треска. Той бе неспокоен и все се страхуваше, че няма да доживее до великия ден на реабилитацията си. Сърцето му туптяло без причина, казваше той. Той се оплакваше от тъпи болки в този орган, който бе не само изтощен от вълненията на скръбта, но и изморен от тази върховна радост. Съдебните решения за реабилитиране са толкова голяма рядкост, че кралският съд в Париж едва ли издава и едно за десет години. За онези, които гледат сериозно на обществото, в апарата на правосъдието се съдържа нещо голямо и важно. Обществените институции зависят изцяло от чувствата, които хората влагат в тях, и от величието, в което мислено ги обличат. Ето защо един народ се разлага, когато у него изчезне не религията, а вярата, и когато първоначалното възпитание разхлаби връзките, които го запазват като цяло, а младото поколение привиква да подлага всичко на безпощадна критика. Това, което остава да го свързва, са само недостойните подбуди на материалните интереси и, разбира се, повелите на култа към собствената личност. Подхранен с религиозни идеи, Бирото възприемаше правосъдието такова, каквото то трябва да бъде в очите на хората, тоест представител на обществото, върховен израз на доброволно приетия закон, независим от формата, под която се представя; колкото съдията е по-стар, прегърбен и побелял, толкова по-тържествено е и изпълнението на съдебния обред, който изисква извънредно дълбоко познаване на хората и на нещата и много пъти под въздействието на животрептящи интереси прави човека да загрубее, като принася в жертва сърцето му. Рядко се срещат вече хора, които да се изкачват развълнувани по стълбите на кралския съд в старата съдебна палата в Париж; бившият търговец обаче бе един от тях. Малцина са забелязали величествената тържественост на това стълбище, строено с цел да предизвика ефект; то се намира в горната част на външния перистил, който украсява двора на палатата; входната врата е сред една галерия, водеща в единия си край към огромната зала-чакалня, а в другия — към параклиса, два паметника, пред които всичко останало изглежда просташко. Църквата „Сен-Луи“ е една от най-внушителните сгради в Париж и входът към нея в дъното на галерията притежава нещо мрачно и романтично. Обратно, голямата зала-чакалня дава някаква перспектива, окъпана в светлина, и много трудно е да се забрави, че историята на Франция е свързана с нея^[1]. Прочее стълбището притежава само по себе си нещо величаво, което никак не се губи между двата великолепни паметника.

Сигурно всеки се чувства силно развълнуван, като види през богатата решетка на палатата мястото, където се издават присъдите. Стълбата води до чакалнята — огромна зала, през която се отива в друга, където именно заседава Първата инстанция на съда. Сами можете да прецените как се развълнува фалиралият Бирото пред тези великолепия, когато се качваше към съда заедно с приятелите си: Льоба, който по това време бе председател на Търговския съд, Камюзо — бившия му съдебен комисар, Рагон — някогашния му господар, и абат Лоро — негов изповедник. Духовникът подчерта това човешко великолепие чрез някои разсъждения, от които то се стори още по-внушително на Сезар. Пийро, този практично гледащ на живота човек — си бе намислил да засили предварително радостта на племенника си, за да го избави от опасностите, криещи се в ненадейните събития на този празник.

Бившият търговец още се обличаше, когато при него пристигнаха верните му приятели, които счетоха за чест да го придружат. Това шествие предизвика задоволство у добрия човек, което се превърна в екзалтираност, необходима в случая, тъй като той трябваше да издържи на внушителното зрелище на съда.

Сезар видя и други свои приятели, събрани в залата за тържествените заседания, където вече бяха насядали дванадесетина адвокати.

След като бяха припомнени обстоятелствата по това дело, адвокатът на Бирото изложи накратко просбата на своя клиент. По знак на първия председател главният прокурор стана, за да произнесе своите заключения. Това лице, което е натоварено да преследва престъпленията от името на обществото, щеше сега да поиска, от името на прокуратурата, да се възстанови честта на търговеца: случай без прецедент в съдебната практика, при който за осъдения се иска помилване. Чувствителните хора могат да си представят вълненията на Бирото при речта на господин дьо Гранвил, която предаваме накратко:

— Господа — каза знаменитият магистрат, — на 16 януари 1820 година Бирото бе обявен в несъстоятелност по решение на Търговския съд в департамента Сена. Депозирането на баланса не бе предизвикано нито от неблагоразумието на търговеца, нито от измамнически спекулации, нито изобщо от причина, която би могла да опетни честта му. Ние се чувстваме задължени да кажем високо истината: причината за това нещастие бе една от онези катастрофи, които отново започват да тревожат правосъдието на град Париж. Съдено било нашата епоха да види сред все още кипящата и недоброкачествена мая на буйните страсти и на революционните идеи как парижките нотариуси се отдалечават от славните традиции на миналото и предизвикват само за няколко години толкова фалити, колкото са станали в течение на цели два века при старата монархия. Бързо разпространилата се жажда за злато е обладала държавните служители — пазители на общественото благо, висши служебни лица!

Тук, верен на ролята си, господин дьо Гранвил намери повод да нападне чрез една дълга тирада либералите, бонапартистите и другите врагове на трона. Събитията доказаха, че той е имал право да изказва опасения.

— Бягството на един парижки нотариус, който задигна вложените у него от Бирото суми, предизвика разорението на просителя — продължи той. — По този повод съдът издаде решение, което доказва до каква степен и колко долно е било злоупотребено с доверието на клиентите на Роген. Бе сключена спогодба. За чест на просителя ние ще отбележим, че операциите са били извършени с почтеност, която не се среща при нито един от скандалните фалити, тровещи всекидневно търговията в Париж. На кредиторите на Бирото са били предоставени и най-дребните вещи, притежание на нещастния човек. Били са предоставени, господа, дрехите му, скъпоценностите му, нещата за лична употреба; и не само неговите, но и на жена му, която се отказа от всичките си права, само и само да увеличи актива. При тези обстоятелства Бирото се оказа достоен за уважението, благодарение на което е бил избран в общината; защото по онова време той бе помощник-кмет във втори район и току-що бе получил ордена на „Почетния легион“, с който бе удостоен както за предаността му на роялист, сражавал се през вандемиер по стъпалата на „Сен-Рок“, обагрени от неговата кръв, така и заради дейността му на уважаван заради знанията му и обичан заради помирителния му характер член на Търговския съд и още като скромен общински служител, който се бе отказал от почестите на кметското място в полза на човек, по-достоен от него, уважаемия барон дьо Ла Бийардиер, един от благородните вандейци, когото той бе оценил в други, по-тежки времена.

— Той по-хубаво се изрази от мене — пошепна Сезар на ухото на вуйчо си.

— Ето защо кредиторите, които получиха шестдесет на сто от вземанията си благодарение на това, че този честен търговец им предостави всичко, което притежаваха той, жена му и дъщеря му, изразиха уважението си към него в самата спогодба, по силата на която те му опрощаваха остатъка от дълга си. Моля съдът да обърне внимание на този факт, да вникне в смисъла, вложен в него.

Тук главният прокурор прочете мотивите на спогодбата.

— При такова доброжелателство, господа, много търговци биха се сметнали за освободени от задълженията си и биха вървели с гордо чело по улиците. Бирото не само че не постъпи така, но без да се отчайва, решен в себе си да стигне до славния ден, който днес изгрява за него. Нищо не бе в състояние да го обезкуражи. Нашият любим крал го настанява на служба, за да има раненият при „Сен-Рок“ какво да яде, той обаче пазеше заплатата си за кредиторите си и нищо не харчеше от нея за себе си; нека добавим, че и семейството му засвидетелства пълна преданост…

Разплакан, Бирото стисна ръката на вуйчо си.

— Възприели напълно благородната идея на Бирото, жена му и дъщеря му също внасяха в касата на спестяванията плодовете на техния труд. И двете слязоха с няколко стъпала от общественото положение, което заемаха. Тези жертви, господа, трябва да бъдат високо оценени, те са измежду най-трудните. Ето прочее каква задача си бе поставил Бирото.

Тук главният прокурор прочете накратко баланса, като посочи какви суми не са били издължени, както и имената на кредиторите.

— Всяка от тези суми е била изплатена, господа, и то заедно с лихвите, не срещу квитанции с частни подписи, които изискват строга анкета, а срещу нотариално заверени разписки, по които съдът не изразява съмнение, но и те все пак са били проверени съгласно закона. Вие ще върнете на Бирото не честта, а правата, от които е бил лишен, и само тогава ще извършите едно справедливо дело. Толкова рядко се случва на нашите заседания да разглеждаме такива случаи, че не можем да не засвидетелстваме на просителя нашите възхищения от неговото държане, което бе насърчено от най-високо място.

Той прочете след това формалното заключение, редактирано в съдебен стил.

Съдът се оттегли на съвещание, без да напуска залата, след което председателят стана и прочете решението.

— Съдът — каза той в заключение — ме натоварва да изразя на Бирото задоволството му, че издава подобно решение. Моля, следващото дело.

Наметнал вече одеждите на честта, поднесена му от думите на многоизвестния главен прокурор, Бирото бе поразен от щастие, като чу тържествената фраза, изречена от първия председател на първия кралски съд във Франция, която доказваше, че дори сърцата на безстрастните служители на закона трепнаха от вълнение. Той не можеше да се откъсне от мястото си и стоеше като закован, втренчил смаян поглед в съдиите, сякаш те бяха ангели, които отваряха отново пред него дверите на обществения живот; вуйчо му го хвана за ръка и го поведе в залата. Сезар, който не бе изпълнил дотогава волята на Луи XVIII, сложи машинално в петелката си лентичката на „Почетния легион“; начаса го заобиколиха приятелите и го заведоха триумфално чак до колата му.

— Накъде ме водите, приятели? — обърна се той към Жозеф Льоба, Пийро и Рагон.

— У вас.

— Не, часът е само три, искам да вляза в борсата и да използвам правата си.

— В борсата! — викна Пийро на кочияша и се спогледа с Льоба, защото забелязваше някакви особени признаци у реабилитирания и се страхуваше той да не полудее.

Бившият парфюмерист влезе в борсата под ръка с вуйчо си и с Льоба, и двамата многоуважавани търговци. Всички знаеха вече за реабилитацията му. Първият човек, който видя тримата търговци, зад които вървеше Рагон, бе дю Тийе.

— А, драги ми шефе, във възторг съм, че сте се оправили вече. Може би и аз съм допринесъл за благополучния край на вашите мъки, като се оставих така лесно да ме пооскубе малкият Попино. Радвам се на вашето щастие, като че ли то е мое.

— При вас не може и да бъде иначе — забеляза Пийро. — Друго щастие вие не познавате.

— Как да разбирам думите ви, господине? — запита дю Тийе.

— Естествено само откъм добрия им смисъл — отвърна Льоба, усмихвайки се на отмъстителното хитроумие на Пийро, който, без нищо да знае, гледаше на този човек като на престъпник.

Матифа дойде да поздрави Бирото. Веднага след него най-известните търговци заобиколиха бившия парфюмерист и му направиха овации в борсата; той получи най-ласкателните поздравления, които издаваха безброй зависти и възбудиха някое и друго угризение на съвестта, защото от стоте души, които се разхождаха там, повече от половината бяха претърпели ликвидация. Жигоне и Гобсек, които разговаряха в един ъгъл, разглеждаха добродетелния парфюмерист по начина, по който физиците сигурно са гледали първата изпускаща електричество змиорка, която им е била донесена. (Тази риба, притежаваща мощността на една лайденова стъкленица, е най-голямата рядкост на животинското царство). След като подиша тамяна на победата си, Сезар се качи пак в колата и тръгна за в къщи, където трябваше да бъде подписан брачният договор на неговата Сезарин с предания Попино. Той се смееше някак нервно, което разтревожи тримата му стари приятели.

Един от недостатъците на младите хора, който всъщност е качество, е да смятат, че всички имат тяхната издръжливост: вместо да гледат света и предметите през очила, те ги оцветяват с отблясъците на собствения си пламък, като пренасят прекалената си жизненост върху старите хора. Подобно на Сезар и Констанс, Попино също бе запазил в съзнанието си пищния образ на бала, даден от Бирото. През тези три години на тежки изпитания Констанс и Сезар често бяха слушали в спомените си, без нищо да си кажат, оркестъра на Колине, бяха виждали пъстроцветната картина на събралите се у тях хора и бяха изпитали радостта, за която така жестоко бяха наказани, както навярно Адам и Ева са си мислили за забранения плод — извор на живот и смърт за цялото им потомство. Попино обаче си спомняше за този празник не с угризение, а с опиянение: нали тогава Сезарин, още в пълната си слава, му бе дала дума на него, бедняка! През онази вечер той бе почувствал увереността, че е обичан заради него самия! Ето защо, когато откупи за Селестен новоподредения от Грендо апартамент, при условие всичко в него да остане както си е било, когато бе запазил с някакво религиозно томление и най-малките предмети, принадлежали на Констанс и на Сезар, мечтата му бе да даде там бал, сватбения си бал. Той бе подготвил това празненство с любов, но бе подражавал на бившия си господар само в разумните разходи, а не в лудостите му: с лудостите бе вече свършено. Така вечерята щеше да бъде поднесена от същия Шьове и поканените бяха горе-долу същите. Абат Лоро заместваше първия секретар на „Почетния легион“. Председателят на Търговския съд Льоба обаче бе тук. Попино покани господин Камюзо, за да му благодари за вниманието му към Бирото. На мястото на Роген и жена му бяха поканени господин дьо Ванденес и господин дьо Фонтен. Сезарин и Попино бяха съставили списъка на гостите много разумно. И двамата еднакво се страхуваха да дават гласност на сватбата си и бяха избягнали неудобството, което изпитват чистите и нежни сърца, като бяха решили да дадат бала в деня на брачния договор. Констанс бе намерила вишневата си рокля, в която само един ден бе блестяла с толкова мимолетен блясък! Сезарин си бе наумила да изненада Попино, като се покаже в оня бален тоалет, за който той й бе говорил толкова пъти. По този начин апартаментът трябваше да поднесе на Бирото чаровната гледка, на която той се бе наслаждавал през една-единствена вечер. Но нито Констанс, нито Сезарин, нито Анселм виждаха каква опасност за Сезар се крие в тази огромна изненада, така че те го чакаха да дойде в четири часа с радост, която ги караше да вършат детинщини.

След неизразимите вълнения, причинени току-що от отиването му в борсата, този герой на търговската почтеност щеше да получи ново сътресение от онова, което го очакваше на улица Сент-Оноре. Когато на влизане в стария си дом той видя долу пред новите още стълби жена си във вишневата рокля, Сезарин, граф дьо Фонтен, виконт дьо Ванденес, барон дьо ла Бийардиер и прочутия Воклен, пред очите му се разстла лек воал и вуйчо Пийро, който го държеше под ръка, усети как той вътрешно трепери.

— Много стана — каза философът на влюбения Анселм, — той няма да може да понесе всичкото вино, което му наливаш.

Радостта огря така силно всички сърца, че всеки отдаде вълнението на Сезар и залитането му на едно съвсем естествено опиянение, което обаче често бива смъртоносно. Като се озова отново в дома си, като видя пак салона си, гостите си, измежду които бяха и дамите, облечени в бални рокли, изведнъж героичният замах от финала на великата Бетховенова симфония прокънтя в главата и в сърцето му. Идеалната музика засия, заблестя във всички гами, тръбни звуци прокънтяха в уморения мозък, за който настъпваше тържественият край.

Смазан от проехтялото в него многозвучие, Сезар се хвана за ръката на жена си и й прошепна с глас, задавен от бликналата кръв:

— Не ми е добре!

Изплашена, Констанс заведе мъжа си в стаята, докъдето той едва можа да стигне, и като се отпусна в едно кресло, промълви:

— Господин Одри, господин Лоро!

Абат Лоро дойде, а след него влязоха и застанаха смаяни гостите и облечените в бални рокли дами. В присъствието на този пъстроцветен свят Сезар стисна ръката на изповедника си и склони глава на гърдите на коленичилата си жена. Някакъв кръвоносен съд се бе скъсал в дробовете му, а освен това аневризмата пречеше на дишането му.

— Ето смъртта на праведника — каза абат Лоро с проникновение, показвайки Сезар със същото движение, с каквото Рембранд е показал в прочутата си картина Христос, възкресяващ мъртвия Лазар.

Христос заповядва на земята да върне онова, което е заграбила, а духовникът сочеше страдалеца за търговска чест, когото небето трябваше да награди с вечен лавров венец.