Оноре дьо Балзак
Сезар Бирото (9) (История на възхода и упадъка на Сезар Бирото, търговец-парфюмерист, помощник-кмет във Втори Парижки район, кавалер на ордена на „Почетния легион“ и пр.)

Девета глава
Мълнията

На ъгъла на една улица Сезар се сблъска с Александър Крота, като овца или като математик, погълнат от решението на някаква задача.

— А, господине — обърна се към него бъдещият нотариус, — точно исках да ви питам нещо! Роген даде ли вашите четиристотин хиляди франка на господин Клапарон?

— Нали ги даде пред вас… господин Клапарон не ми издаде разписка… моите полици трябваше да се пуснат на пазара… Роген сигурно му е предал… моите двеста и четиридесет хиляди франка в брой… казахме, че актовете за продажба ще бъдат окончателно реализирани… Господин Попино, съдията, мисли, че… Разписка?… Но… защо ми задавате този въпрос?

— Защо ви задавам такъв въпрос! За да разбера къде са вашите двеста и четиридесет хиляди франка: у Рагон или у Клапарон. Роген е ваш стар приятел, възможно е от добри чувства към вас да е предал тази сума на Клапарон и в такъв случай вие се отървавате евтино! Ама какво говоря!… Той ги е задигнал заедно с парите на господин Клапарон, който за щастие му е предал само сто хиляди франка. Роген е избягал, той получи от мене сто хиляди франка за кантората си и не ми даде никаква разписка, а аз му ги предадох, както бих поверил на вас кесията си. Вашите продавачи на места не са получили нито стотинка, преди малко бяха при мене. Парите от заема ви върху терените все едно, че не са съществували нито за вас, нито за заемодавците ви, Роген ги е изял, както и вашите сто хиляди франка… които от сума време… не бяха при него… И последните ви сто хиляди франка са взети, спомням си, че ходих да ги изтегля от банката.

Зениците на Сезар се разшириха, той виждаше само червени пламъци.

— Вашите сто хиляди франка, моите сто хиляди франка за нотариалната кантора, сто хиляди франка от господин Клапарон — ето ви триста хиляди франка задигнати, без да смятаме другите кражби, които тепърва ще се разкриват — продължи младият нотариус. — Всички се тревожат за госпожа Роген, господин дю Тийе е прекарал цялата нощ при нея. Виж, дю Тийе евтино се е отървал. Роген го е измъчвал цял месец да го вмъкне в сделката с местата, но за негово щастие всичките му капитали били вложени в някаква спекула с Нюсенжан. Роген написал на жена си ужасно писмо, току-що го прочетох. От пет години той злоупотребявал с парите на клиентите си и защо? За любовницата си Прекрасната холандка! Напуснал я и нея петнадесет дни преди тази история. А тази разсипница била без пукната пара и сега продавали мебелите й, подписала била сума полици. За да избегне преследванията, тя се скрила в един дом при Пале-Роял, където снощи била убита от някакъв капитан. Бързо я е постигнало божието наказание, защото сигурно тя е изяла имуществото на Роген. Има жени, за които не съществува нищо свято, да разсипе, моля ви се, цяла нотариална кантора! За госпожа Роген ще остане нещо само ако използва правата си над законната ипотека, защото дълговете на този мръсник надхвърлят имотното му състояние. Кантората му е продадена за триста хиляди франка! Аз мислех, че правя отлична сделка, а всъщност платих сто хиляди франка повече, за които нямам квитанция; сигурно ще има и други разноски за кантората и за митата и кредиторите ще сметнат, че съм му съучастник, ако заговоря за стоте хиляди франка; в началото на кариерата си човек трябва да внимава за доброто си име. Вие едва ли ще получите повече от тридесет на сто. Да ме натопи на моите години в такава каша! Мъж на петдесет и девет години да се разори за една жена! Стар развратник! Още преди двадесет дни ми каза да не се женя за Сезарин, защото скоро сте щели да останете без хляб! Чудовище такова!

Александър можеше да говори още дълго; Бирото стоеше като закован, вкаменен. Всяка дума бе като удар от чук по главата му. Той чуваше само звън на погребални камбани, както виждаше само пламъците на пожара, в който гореше. Александър Крота, който смяташе парфюмериста за умен и силен човек, се ужаси от бледността и неподвижността му. Приемникът на Роген не знаеше, че нотариусът бе отвлякъл нещо повече от парите на Бирото. Мисълта за самоубийство мина за миг през ума на този така дълбоко вярващ търговец. В такива случаи самоубийството е средство да се избягнат хиляди смъртни мъки и съвсем логично е да се приеме само една от тях. Александър Крота хвана Сезар под ръка, като че ли бе пиян.

— Какво ви е? — запита Крота. — Драги господин Сезар, овладейте се! Нали никой не е умрял! Впрочем вие сигурно ще си получите обратно четиридесет хиляди франка, тъй като заемодавецът нямаше в себе си тази сума и тя не ви е била предадена. Ще искате договорът да бъде обявен за недействителен.

— Балът, орденът, полици за двеста хиляди франка, пуснати вече на пазара, и нищо в касата!… Рагонови, Пийро… Ах, колко права беше жена ми!

Порой от несвързани думи, будещи стотици потискащи мисли и нечувани страдания, падаше като градушка и прекършваше всички цветя от градината на „Кралицата на розите“.

— Ще ми се някой да ми отреже главата — каза най-сетне Бирото, — толкова много ми тежи, пък и за нищо не ми служи…

— Ох, горкият човек! — каза Александър. — Значи, вас ви грози опасност?

— И каква опасност още!

— Смелост! Борете се!

— „Борете се“! — повтори парфюмеристът.

— Дю Тийе беше на работа при вас, на него умът му сече, той ще ви помогне.

— Дю Тийе ли?

— Хайде, елате с мене!

— Боже мой, не бих искал да се върна в къщи в такова състояние — каза Бирото. — Вие сте мой приятел, ако наистина още са ми останали приятели, обядвали сте у дома, а и аз винаги съм се интересувал от вас, Ксандро, в името на жена ми, моля ви, поразходете ме малко с кола, придружете ме…

Крота вкара доста трудно в един файтон безчувственото тяло, носещо име Сезар.

— Ксандро — каза парфюмеристът с глас, задавен от сълзи, защото в този миг сълзи рукнаха от очите му и отпуснаха малко железния обръч, който стягаше черепа му, — да отидем у дома и поговорете от мое име на Селестен. Кажете му, приятелю, че се касае за живота ми и за живота на жена ми. Нека никой не говори под какъвто и да било предлог за изчезването на Роген. Повикайте Сезарин и я помолете да гледа никой нищо да не говори за тази афера пред майка й. Трябва да се пазим от най-добрите си приятели, Пийро, Рагонови и останалите.

Промяната в гласа на Бирото порази дълбоко Крота, който разбра важността на това поръчение. Улица Сент-Оноре водеше към дома на съдията; той изпълни поръчката на парфюмериста. Селестен и Сезарин изпаднаха в ужас пред безмълвния, блед и вцепенен Сезар в колата.

— Пазете в тайна всичко! — повтори парфюмеристът.

„Ох! — каза си Ксандро. — Свестява се! Мислех, че е загубен!“

Съвещанието между Александър Крота и съдията трая дълго: изпратиха да повикат председателя на парижките нотариуси; Сезар го мъкнеха навсякъде като вързоп, защото той нито можеше да се движи, нито пък продумваше. Към седем часа вечерта Александър Крота заведе Сезар в дома му. Мисълта, че ще се появи пред Констанс посъживи Бирото. Младият нотариус има съобразителността да влезе пръв и да предупреди госпожа Бирото, че мъжът й е получил малък удар.

— Мислите му са объркани — поясни той, като с жест показа състоянието на Бирото, — може би трябва да му се пусне кръв или да му се сложат пиявици.

— Това не можеше да не се случи — каза Констанс, която бе на километри далеч от постигналото ги нещастие, — той не си е вземал лекарството още от началото на зимата, а от два месеца насам работи като каторжник, сякаш не си е спечелил вече хляба.

Жената и дъщерята на Сезар го положиха да си легне, а после пратиха да повикат стария доктор Одри, техния домашен лекар. Доктор Одри бе истински Молиеров герой, имаше голяма практика, обичаше някогашните аптекарски формули и тъпчеше болните си с лекарства, съвсем като шарлатанин, макар че даваше добри съвети. Той пристигна, прегледа лицето на Сезар и веднага предписа синапени бани за краката: откри признаци от прилив на кръв в мозъка.

— От какво може да му е станало това? — запита Констанс.

— От влажното време — отговори докторът, на когото Сезарин бе прошепнала нещо на ухото.

Лекарите често са принудени нарочно да говорят глупости, за да запазят честта или живота на близките на болния. Старият доктор бе видял толкова много неща през живота си, че разбра всичко от половин дума. Сезарин излезе с него на стълбата и го запита какво да правят за болния.

— Спокойствие и тишина, а след като се пооблекчи главата, ще опитаме нещо за засилване.

Два дни госпожа Бирото не се отдели от болния си мъж; струваше й се, че той често бълнува. Настанен в хубавата синя стая на жена си, той й говореше неразбираеми неща за завесите, за мебелите и за цялото това скъпо великолепие.

— Той е полудял — каза тя на Сезарин, когато, седнал в леглото, Сезар изричаше с тържествен глас откъси от търговския кодекс.

— … ако се сметне, че разходите надминават допустимото… Махнете завесите!

След три ужасни дни, през които имаше опасност за разсъдъка на Сезар, силният му селски организъм надделя; на главата му олекна; доктор Одри го накара да вземе лекарства, укрепващи сърцето, и силна храна; след чашка навреме предложено кафе търговецът се вдигна от легло. Тогава пък изтощената Констанс зае мястото на мъжа си.

— Горкичката! — каза Сезар, като видя, че е заспала.

— Хайде, татко! Смелост! Вие не сте като другите хора, вас няма да ви победят. Нищо лошо няма да стане. И господин Анселм ще ви помогне.

Това бяха общи приказки, но изречени нежно от Сезарин, те успокояваха поради вложената в тях обич, връщаха смелостта и на най-потиснатия човек, както майчината песен уталожва болката на измъчваното от първите зъбки дете.

— Да, детето ми: ще се боря; но никому нито дума, нито на Попино, който ни обича, нито на вуйчо ти Пийро. Най-напред ще пиша на брат си; мисля, че беше каноник, викарий в една катедрала; той едва ли харчи много и сигурно има пари. Ако е икономисвал по хиляда екю на година, за двадесет години трябва да е събрал сто хиляди франка. В провинцията свещениците се ползват с доверие.

Разбързала се да му донесе малката масичка заедно с всичко необходимо за писане, Сезарин му подаде и останалите покани за бала, отпечатани на розова хартия.

— Да изгориш всичко това! — викна парфюмеристът. — Сам дяволът ме накара да дам този бал! Ако претърпя неуспех, всички ще ме вземат за мошеник. Хайде, стига приказки!

Писмо на Сезар до Франсоа Бирото:

„Скъпи братко,

Изпаднал съм в тежки търговски затруднения, затова те моля горещо да ми изпратиш всичките пари, с които разполагаш. Ако трябва, вземи дори и назаем.

Твой предан

Сезар

 

П.П. Племенницата ти Сезарин, която е до мен, като ти пиша това писмо, докато горката ми жена спи, се присъединява, към молбата ми и ти изпраща нежни привети.“

Постскриптумът бе добавен по молба на Сезарин, която предаде писмото на Раге.

— Татко — каза тя, като се върна в стаята, — дошъл е господин Льоба, иска да говори с вас.

— Господин Льоба ли? — извика Сезар изплашено, като че ли нещастието му го правеше престъпник. — Съдията!

— Драги господин Бирото — каза богатият търговец на платове, като влезе, — вие знаете колко при сърце вземам вашите интереси, ние се познаваме толкова отдавна, заедно бяхме избрани за съдии първия път, ето защо не мога да не ви кажа, че някой си Бидо, наричан Жигоне, лихвар, притежава подписани от вас полици без поръчители, прехвърлени му от банката „Клапарон“. Горните две думи са не само оскърбление за вас, но просто нанасят смъртен удар на кредита ви.

— Господин Клапарон иска да говори с вас — каза в това време появилият се на вратата Селестен. — Да го поканя ли?

— Сега ще разберем причината за тази обида — каза Льоба.

— Господине — каза парфюмеристът на влизащия Клапарон, — да ви представя господин Льоба, съдия в Търговския съд и мой приятел…

— А! Вие ли сте господин Льоба? — каза Клапарон, като го прекъсна. — Много се радвам, значи, господин Льоба, член на Търговския съд, защото има толкова други със същото име…

— Той видял — продължи Бирото, прекъсвайки бъбривеца, — видял полиците, които ви дадох и които, както ме уверявахте, нямало да бъдат пуснати в обръщение — на тях било отбелязано: без поръчители.

— Добре де — отвърна Клапарон, — те наистина няма да бъдат пуснати в обръщение, те са в ръцете на един човек, Бидо, с когото имам доста сделки. Ето защо и поставих „без поръчители“. Ако трябваше тези полици да бъдат пуснати, вие щяхте да ги издадете направо на негова заповед. Господин съдията ще разбере в какво положение съм. Какво представляват тези полици? Цената на един недвижим имот, платим от кого? От Бирото. А защо трябва да поръчителствам на Бирото с подписа си? Всеки от нас трябва да плати поотделно частта си от цената на местата. Не е ли достатъчно, че носим солидарна отговорност по отношение на продавачите? За мене търговското правило е неотменимо: без нужда не давам гаранции, както не издавам разписка за сума, която още не съм получил. Всичко може да се случи. Който подписва, плаща. Не искам да се излагам да плащам три пъти.

— Три пъти! — възкликна Сезар.

— Да, господине — отвърна Клапарон. — Поръчителствах вече на Бирото пред продавачите, защо трябва да му гарантирам и пред банкерите? Обстоятелствата, в които се намираме, са много тежки; Роген вече ми задигна сто хиляди франка. Така че моята половина от местата ми струва досега петстотин вместо четиристотин хиляди франка. Роген завлича двеста и четиридесет хиляди франка от Бирото. Какво бихте направили на мое място вие, господин Льоба? Влезте в положението ми. Нямам честта да ме познавате, както и аз познавам малко господин Бирото. Следете мисълта ми. Сключваме общо една сделка наполовина. Вие внасяте цялата сума за вашата част, аз пък уреждам моята с ценни книжа; аз ви ги предлагам, вие от прекалена учтивост се нагърбвате да ги превърнете в пари. В това време научавате, че Клапарон, банкерът Клапарон, богат, честен и уважаван човек (нека приемем, че притежавам всички човешки добродетели) е изпаднал в несъстоятелност с шест милиона франка пасив: ще сложите ли в такъв именно момент подписа си, за да гарантирате моя подпис? Трябва да сте луд, за да направите такова нещо! Е, добре, господин Льоба, Бирото е в положението, в което теоретически поставихме Клапарон. Не виждате ли, че ако постъпя така, ще трябва да плащам на купувачите един път като солидарен длъжник и втори път като поръчител на Бирото за съответните му полици, без да…

— На кого да платите? — прекъсва го парфюмеристът.

— … без да притежавам неговата половина от местата — продължи Клапарон, без да обръща внимание на въпроса му, — защото няма да имам никакво предимство; значи, ще трябва да купувам и това предимство; ето защо може да се наложи да плащам три пъти.

— На кого да платите? — повтори въпроса си Бирото.

— На кого? На третото лице, носител на книжата, ако се наложи да ги джиросам, в случай че ви сполети нещастие.

— Аз ще устоя на задълженията си, господине — каза Бирото.

— Добре — отвърна Клапарон. — Били сте съдия, опитен търговец сте, знаете, че човек всичко трябва да предвиди, затова не се учудвайте, че и аз си върша работата.

— Господин Клапарон е прав — каза Льоба.

— Прав съм от търговска гледна точка — допълни Клапарон. — Но в случая се касае за празните места. Така че от какво се нуждая аз в момента? От пари, защото трябва да платим на хората, от които сме ги купили. Да оставим настрана двеста и четиридесетте хиляди франка, които съм сигурен, че господин Бирото ще намери — каза Клапарон, като гледаше Льоба. — Дошъл съм за една съвсем дребна сума, искам от вас двадесет и пет хиляди франка — обърна се той към Сезар.

— Двадесет и пет хиляди франка ли? — викна Сезар, който чувстваше как леденее кръвта в жилите му. — И на какво основание?

— Е, драги господине, трябва да заверим продажбите пред нотариуса. Ако е само за цената, все ще можем да се споразумеем помежду си: но с фиска — дума да не става! Държавата не обича да се шегува и да говори празни приказки, тя си събира парите и ние още тази седмица трябва да й наброим четиридесет и четири хиляди франка. Никак не очаквах, като идвах при вас, че ще ме посрещнете с укори, защото, смятайки, че може да сте притеснен за тези двадесет и пет хиляди франка, се канех да ви съобщя, че по една много голяма случайност ви отървах…

— Какво? — викна Бирото с отчаяние, което всекиго би покъртило.

— Дребна работа! Кредитирах ви полиците за двадесет и пет хиляди франка на разни заповеди, които ми бяха предадени от Роген за шконтиране; ще ви изпратя сметка за разноските. Като приспаднем разходите по шконтото, ще останете да ми дължите шест-седем хиляди франка.

— Всичко това ми се вижда напълно в реда на нещата — каза Льоба. — И аз на мястото на господина, който, виждам, добре си разбира от работата, бих постъпил по същия начин спрямо човек, когото не познавам.

— Господин Бирото няма да умре от това — продължи Клапарон, — стар вълк не се убива с един удар; виждал съм вълци да тичат с куршум в главата като… като истински вълци.

— Кой можеше да предвиди, че Роген е такъв мошеник! — каза Льоба, поразен не само от мълчанието на Бирото, но и от огромната спекула, която нямаше нищо общо с парфюмерията.

— Малко остана да дам квитанция за четиристотин хиляди франка на господин Бирото — каза Клапарон — и сега щях да съм вътре. Предния ден бях дал сто хиляди франка на Роген. Спаси ме взаимното ни доверие. И на двама ни беше все едно дали в деня на окончателното сключване на договорите парите ще останат в кантората му или у мене.

— Най-правилно е било всеки да държи парите си в банката до деня на плащането — възрази Льоба.

— За мене Роген бе банката — каза Сезар. — Но и той участва в сделката — добави той, като гледаше Клапарон.

— Да, но за една четвърт, и то по словесно задължение — отговори Клапарон.

— След глупостта, която направих, като се оставих да ме обере, втора, още по-голяма глупост щеше да е да му дам отгоре на това и други пари! Ако ми върне стоте хиляди франка и ако ми изпрати и още двеста хиляди за неговата част, тогава може да си помислим! Но той сигурно ще се въздържи да праща суми за сделка, която трябва да ври на огъня пет години, преди от нея да стане супа. А ако е задигнал, както казват, само триста хиляди франка, ще му трябват поне петнадесет хиляди рента, за да живее сносно в чужбина.

— Какъв мошеник!

— Е, боже мой, страстта докара Роген дотам — каза Клапарон. — Кой старец може да гарантира, че няма да позволи да го увлече и завладее последната му любовна прищявка? Никой от нас, колкото и да сме мъдри, не знае какъв ще бъде краят му. Дума да не става, последната любов е най-силна! Я погледнете кардовци, камюзовци, матифовци!… Всичките имат любовници! И няма ли да е наша грешка, ако попаднем в мрежите им? Как така не се усъмнихме в нотариус, който участва в спекулации? Всеки нотариус, всеки борсов агент, всеки посредник, който участва в сделка, буди подозрение. За тях фалитът е мошенически банкрут, затова, за да не бъдат изправени пред углавния съд, те предпочитат да се прехвърлят в чужбина. А, този урок ми стига. Така е, не сме достатъчно твърди, за да поискаме задочна присъда за хора, които са ни канили на вечеря, които са ни давали разкошни балове, с една дума, хора от висшето общество! Никой не се оплаква, там ни е грешката.

— Голяма грешка — потвърди Бирото. — Трябва да се измени законът за фалитите и за изпадането в несъстоятелност.

— Можете да разчитате напълно на услугите ми, ако имате нужда от мене — каза Льоба на Бирото.

— Господин Бирото не се нуждае от ничия помощ — продължи неуморимият бъбривец, у когото дю Тийе бе вдигнал шлюзовете на водата, която сам бе налял. (Клапарон само повтаряше ловко предадения му от дю Тийе урок.) — Положението му е ясно: както ми каза младият Крота, фалитът на Роген ще даде петдесет на сто дивиденти. Господин Бирото ще получи и четиридесет хиляди франка, които не са му били отпуснати от кредитора му; освен това ще може да сключи заем срещу имотите си. Имаме да плащаме двеста хиляди франка на собствениците на местата, но чак след четири месеца. Дотогава господин Бирото ще изплати полиците си, за което сигурно не е разчитал на задигнатите от Роген суми. Но дори и ако господин Бирото се озове малко натясно… е, все ще намери начин да се оправи.

Като слушаше Клапарон да анализира и да резюмира положението му, при което му бе начертал, така да се каже, дори план на действие, парфюмеристът се посъвзе. Той си създаде високо мнение за способностите на бившия търговски пътник, и в държането му проличаха твърдост и решителност. Сам дю Тийе бе сметнал за уместно да се представи пред Клапарон за жертва на Роген. Той бе заел сто хиляди франка на Клапарон, за да ги даде на Роген, който впоследствие му ги бе върнал. Така че Клапарон бе истински загрижен и играеше ролята си естествено, като казваше на всички, че Роген му струвал сто хиляди франка. Смятайки, че Клапарон не е съвсем обигран и че у него все още са се запазили принципи на честност и деликатност, дю Тийе не му се бе доверил напълно; от друга страна, той го считаше неспособен да отгатне намеренията му.

— Първият ни приятел трябва да стане и първата ни жертва, иначе няма да намерим друга — заяви той на Клапарон в деня, в който търговският „посредник“ му отправи известни упреци, и с това го преломи като ръждясал инструмент.

Господин Льоба и Клапарон си тръгнаха заедно.

„Ще съумея да се справя — каза си Бирото, — задълженията ми в полици възлизат на двеста тридесет и пет хиляди франка, тоест седемдесет и пет хиляди за къщата и сто седемдесет и пет хиляди за местата. За да ги посрещна, разполагам с дивидента на Роген, който може би ще възлезе на сто хиляди франка. Мога също да унищожа заема върху местата, стават всичко сто и четиридесет хиляди. Въпросът е сега да спечеля сто хиляди франка с «Кефалическото масло» и да изчакам с временни полици или чрез кредит от някой банкер момента, в който цената на местата ще се вдигне и ще мога да покрия загубите си.“

Успее ли изпадналият в беда да си изгради роман от надежди в резултат на редица сравнително верни разсъждения, с които сам прави пълнежа на възглавницата за уморената си глава — той често бива спасен. Мнозина са смятали вярата, породена от илюзиите, за признак на сила. Възможно е надеждата да съставлява половината от човешката смелост, затова и католическата религия я е провъзгласила за добродетел. Но нима надеждата не е крепила множество слабодушни хора, като им е помагала да изчакат превратностите на живота?