Уилям Текери
Панаир на суетата (1)

(роман без герой)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vanity Fair (A Novel without a Hero), –1848 (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 44 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
filthy (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2010)
Разпознаване
?

Издание:

Уилям Мейкпийс Текери. Панаир на суетата

Английска, четвърто издание

Редактор на трето издание: Жени Божилова

Редактор от издателството: София Василева

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректор: Виолета Славчева

Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985


Посвещавам с обич това повествование на Б. У. Проктър

Преди вдигането на завесата

Режисьорът на представлението седи пред завесата, гледа към панаира и дълбока тъга го обзема, когато обхваща с поглед това шумно място. Там ядат и пият, ухажват се и се зарязват, смеят се и плачат, пушат, мамят, боричкат се, танцуват и свирят; побойници се блъскат насам-натам, контета оглеждат жените, мошеници обират джобовете, полицаи бдят, пътуващи търговци (и те са мошеници, зло да ги порази!) реват пред сергиите си, а селяндурите-наивници зяпат по варакосаните танцувачки и клетите стари начервени клоуни, докато сръчните хитреци опипват отзад джобовете им. Да, това е Панаирът на суетата: място без нравственост и без веселие, макар и много шумно. Вгледайте се в лицата на актьорите и смешниците, когато са свършили работа. Погледнете клоуна Том, когато измива боята от страните си, преди да седне да вечеря с жена си и малките клоунчета зад кулисите. Скоро завесата ще се вдигне и той ще се запремята презглава и ще се провиква: „Здравейте!“

Уверен съм, че човекът склонен към размисъл не би се чувствувал потиснат от собственото си веселие или от веселието на другите, когато минава край подобно зрелище. Тук и там някоя смешна случка или благородна проява ще го трогне и зарадва: хубавко дете, загледало се в сергията със сладкишите; хубава девойка, застанала поруменяла до любимия си, докато той избира да й купи нещо; клетият Том Клоуна, ей там зад фургона, заглозгал кокала заедно с почтеното си семейство, което се препитава от палячовщината му. Но общото впечатление е по-скоро печално, отколкото весело. Когато се приберете вкъщи, обхванати от размисъл, вглъбеност и снизхождение, вие се залавяте с книгите си или с друга работа.

Освен тази поука няма друга, която да вложа в настоящата повест за „Панаира на суетата“. Някои хора считат панаирите за много неморални и ги избягват заедно със семействата и слугите си; твърде е възможно да са прави. Но ония, които мислят иначе и са благоразположени, доброжелателни или критични, може би ще пожелаят да влязат за около половин час и да видят какво става там. Спектаклите са най-разнообразни: безжалостни единоборства, елегантна и изискана езда, картинки от живота на хайлайфа и други — по-посредствени; любовни сцени за сантименталните, както и леки комични номера. И всичко това — в съответния декор, ярко осветено от свещите на самия автор.

Какво още да каже режисьорът? Да благодари за любезността, с която представлението бе посрещнато във всички по-главни градове на Англия и където бе отбелязано с похвали от уважаваните представители на печата и благородничеството. Той се гордее, задето марионетките му са доставили удоволствие на най-доброто общество на империята. За прочутата малка кукла Беки се произнесоха, че имала необикновено гъвкави стави и откликвала живо при всяко подръпване на конците. А куклата Амелия, макар и с по-ограничен кръг обожатели, бе изработена и нагласена извънредно грижливо от майстора. Куклата Добин, колкото и да е тромава, все пак играе много забавно и естествено; танцът на малкото момче се хареса на някои; моля да обърнете внимание на богато облечения благородник-злодей, за чийто образ е положено голямо старание и когото дяволът ще отнесе на края на това изключително представление.

С тези думи и с дълбок поклон към покровителите си режисьорът се оттегля и завесата се вдига.

 

Лондон, 28 юни 1848 г.