Андрея Илиев
Епизод от войната (23)

23.

— Къде?

— В учебника по криминалистика — бързо отговори Марк и зарови в чекмеджето на бюрото.

— Че какво ще прави там? — разпери ръце Кънчо.

— Какво ли… Ето!

Всички скупчиха глави над отворената страница с гланцирана снимка. На нея цивилен полицай от френската криминална полиция вземаше данните по системата на Бертильон от широко усмихнат мъж във фрак и цилиндър. Под снимката имаше надпис: „Един от членовете на руската делегация — граф Дмитрий Шуйский, пожелал да изпита новата система за идентификация практически“.

— Приличат си — изсумтя господин Балкански.

— С-с-с… — засъска Васил.

— Същият? — стрелна го Кънчо. — Абе, ти да не си изкукуригал?

— 3-защо?

— Снимката е правена преди повече от сто и двадесет години! — яростно задърпа книгата той. — Айде стига! Господин Бач сега трябва да е поне на сто и петдесет години!

Шефът се почеса разочарован по главата. Но Васил се заинати.

— Аз н-не твърдя, че с-са един и същ чо-човек. Има теория…

— Знам — троснато го прекъсна Кънчо. — Природата била като конвейер — работила с матрици. И през стотина години, да речем, се появяват хора, които имат двойници в миналото… Или подтеорията на теорията за прераждането…

— Компютърът! — предложи Васил със светнали очи.

— Какво?

— Снимките!

— Това е идея — промърмори Марк.

— Не хабете тока за глупости — вяло се възпротиви шефът.

Васил натика двете фотографии в скенера и му даде задача за идентификация. Кънчо зяпаше към другата стая, където Сабине разхождаше късата си пола. Господин Балкански пишеше и пъшкаше. Марк мислеше.

„Те са отдавна тук“ — обичаше да казва мистър Снелинг за извънземните, преди да изсипе един или два коша доказателства — потопа, пирамидите, разни фрески от Сахара, барелефи от Андите, митологии на хети, египтяни, японци, индийци, гърци. Беше споменал и за безсмъртието и мотаенето на едни и същи хора из разни исторически епохи. Поточно… Трябва да провери. Както и за ония снощи. Имат ли връзка с мистър Бач? Естествено — „Ватерло“. Впрочем защо „Ватерло“? Вярно, дойдоха откъм оградата на фирмата, но това още не е доказателство. Желанието на „Ватерло“ да изкупи имота на госпожица Камалиева? Може. Може да се говори за връзка между Бач и роботите от градината. Кой може да произвежда роботи от такава класа? Супермозъците от ООН не можеха. Инак нямаше да си играят с обучението му, а щяха да си измайсторят каквото им е нужно. А щом те не могат, значи никой на Земята не може. Да, но роботите съществуваха. Снощните — без господари. И тия от острова. Вярно, имаше разлика в размерите и способностите им, но това е въпрос на конструкция и програма. Значи…

— С-с-с… — заопъва врат Васил.

Тримата по команда обърнаха глави към компютъра. На екрана грееше синкав надпис: „Фотографиите са на един и същ човек“.

— Невъзможно! — изписка Кънчо.

— Тоя компютър трябва да е полудял — поклати глава господин Балкански. — Василе, повтори задачата.

— Защо, шефе?

— Дори от лудостта на един компютър може да се изкара някой долар — философски формулира намерението си той. — Представяш ли си заглавията във всички вестници: „Компютър идентифицира мистър Бач с руски граф от края на деветнайсти век“? Сензация, нали?

— Ама това са глупости, шефе — опита се да го свали на земята Кънчо.

— Акъл не ща — сряза го господин Балкански. — Ами ако издоя и фирмата, която е произвела компютъра? Поне пет хиляди… Не, десет… Звучи добре, нали?

Пелтекът се обърна към монитора, прочете отговора и съкрушено рече:

— С-същото.

— Сабине! — изрева шефът. — Звъни до вестника!

— Чакай — намеси се Марк. — Първо да помислим.

— Какво да му мислим? Ама аз не съм те назначил още де… Може и да не те одобря.

— Нищо. Не бързай. Граф Шуйский и мистър Бач може наистина да са едно и също лице.

В стаята настана мъртва тишина. И тримата гледаха Марк с широко отворени очи. Пръв изскърца столът на господин Балкански.

— Ти си луд!

— Глупости — изстреля след него Кънчо.

— Ф-фантазии — допълни без закъснение Васил.

— Животът е винаги по-богат от всяка лудост, глупост или фантазия. Още повече че прецеденти от тоя род вече е имало.

— Имало? — не повярва шефът. — Добре, че те уволних.

— Дайте ми време. А докато аз правя някои справки, вие поразровете около мистър Бач — къде, кога е роден, как и къде е живял досега… Нещо за родителите му, близките… Доколкото знам, всичко, свързано с Бертильон, се пази в музея на криминалната полиция?

— Да — кимна шефът.

— А картотеката?

— И картотеката.

— Дали са записали данните на графа?

— Дявол знае — почеса се по врата шефът.

— Проверете — нареди Марк.

— Абе, ти какво си се разкомандвал пак? — нервира се господин Балкански.

— Мъча се да спечеля някой долар — въздъхна Марк.

Това бе по-разбираемо за него, отколкото някакво чувство за дълг, страх за тях или оправяне на стари сметки с някого, когото досега не си виждал…

— Тъй, тъй… — разколеба се дебелият.

— Кое струва повече — готовото изделие или полуфабрикатът? — плясна своя коз Марк.

— Готовото изделие.

— Е, защо тогава искате да дадете на вестникарите полуфабрикат?

— Прав си — неохотно кимна господин Балкански. — Василе!… Кънчо!…

— Шефе, нали се имаш с полицията? Помоли ги да не ме следят.

— Че те следят ли те?

— Опитват се.

— Няма проблеми!…