Андрея Илиев
Епизод от войната (2)

2.

Дълга прашна улица. С липи по тротоарите и разбити плочки. Къщите покрай нея бяха строени в далечното добро време на унификацията — едноетажни, с остри покриви, тераса отпред и тясно циментирано дворче.

Слънцето жулеше безумно и гонеше хората в сенките на кафенетата и къщите.

Затова когато от долния ъгъл на улицата излезе младия мъж, дори и лекият ветрец се слиса и затаи дъх.

Беше късо подстриган, с избелели дънки, напъхани във високи войнишки обувки и загубило цвета си яке, закопчано почти до брадата му. Вървеше лениво, отпуснато и изобщо не се интересуваше от това, което ставаше наоколо.

А вече ставаше.

От една къща пред него избухна врява, вратата рухна и в двора се изля отприщено шарено кълбо от хора. От него първо се отдели изпотен дебеланко по потник и полузакопчан панталон и се втурна към портата, развял в лявата си ръка победоносно морави женски бикини. Подире му с вой се спуснаха двама мъже с раздърпани дрехи, които едва ли заедно достигаха килограмите му. Дебелият опря задъхан гръб на оградата и трескаво натъпка плячката си в джоба.

Слаботелесните го обградиха настръхнали.

— Марийо! — извика единият към двора. — Донеси ножа!

— Марийо! — повтори другият като ехо. — Донеси градинарските ножици!

Дебелият надникна през оградата и ядосан изписка:

— Не ги слушай! Донеси ми обувките.

— Чу ли, ма? — ревнаха в хор и двамата.

— Слушайте, момчета — започна миролюбиво шишкото. — Пуснете ме да си вървя.

— А, не — категорично завъртя глава първият кандидат за бияч. — Що закачаш жена ми?

— Няма да ти се размине — потвърди вторият. — Какво правиш в спалнята на сестра ми?

— Какъв бой? Че аз само да се търколя върху вас и ще ви направя на станиол…

В този момент на портата се появи обекта на спора — безлично и плоско като талашит същество, в което само комбинезонът указваше пола. То хвърли в краката на шишкото черни контешки обувки, големи като платноходи, а към обсаждащите широк кухненски нож и дълги градинарски ножици и се прибра предвидливо обратно.

— Дай на жената гащите!

— Дай на кака гащите!

Дебелият се наведе и започна да се обува.

— Да го заколим — предложи съпругът и размаха ножа.

— Да го скопим — тракна с ножиците братът.

Обсаденият се изправи и подпети обувките си.

— Хей! — извика предупредително той.

— Няма хей — сваляй панталоните!

Дебелият се огледа обезпокоен и видя идващия отдолу младеж.

— Помощ! — изрева той окуражен и посегна да ритне разгневения съпруг, който се бе приближил твърде опасно. Оня отскочи, а недообутата обувка на нападателя отхвръкна чак на другия тротоар.

Единствената реакция на младия човек бе, че слезе на асфалта с намерение да заобиколи полесражението.

Дебелият успя да избегне ножицата на брата, която тракна почти под носа му, блъсна го назад и пак извика разтревожен:

— Няма ли да ми помогнеш?

Младежът се бе изравнил с тях. Обърна се към него и попита равнодушно:

— Защо?

— Как защо? Бият ме…

— Мен какво ме интересува?

Окуражените нападатели се юрнаха с рев. Ножът изсвистя страшно край ухото на дебелия.

— Десет долара, ако ми помогнеш! — изписка той.

Младежът спря на пет-шест крачки заинтересован.

Шишкото успя да събори брата на земята но забрави за другия и той му разпра потника.

— Ааа!… Двайсет долара!

Младият мъж се замисли.

— Хайде! Ще ме заколят тия животни.

— Търся работа.

— Наемам те. Само ми помогни!

Младежът се почеса по врата.

— Плюс двайсетте долара?

— Как? Това е грабеж!

Той сви рамене и се обърна.

Нападателите се втурнаха въодушевени напред и успяха да завладеят и другата обувка. Дебелият обиколи с поглед пустата улица и съвсем се обезкуражи.

— Добре, негоднико! Плюс двайсетачка!

Младежът се върна назад.

— Хей. Оставете го.

Съпругът скочи към него заплашително.

— Върви си по пътя.

Ножицата на брата тракна и сряза панталона на дебелия.

— Хайде! — изквича той. — Защо се бавиш?

Защитникът му делово разкопча ципа, съблече якето, закачи го на близката липа и връщайки ръцете си обратно, нанесе добре премерен удар в лицето на ножаря. Той моментално рухна и се изпъна с цял ръст на тротоара. Младежът го прекрачи и тръгна към кльощавия с ножиците.

— Далече стой — затрака той трескаво с оръжието си.

В този момент дебелият се прокрадна към него и го ритна на бос крак по седалищните части. Той политна напред, налетя на юмрука на младежа и тупна върху опитващия се да се изправи свой роднина.

— Ух… Къде ми са обувките?

— Двайсетте долара.

— Как двайсет? — зяпна шишкото. — А щетите?

— Щети ли?

— Които ми нанесе с туткането си! Панталона си сцепих… преживения страх от ножиците… обувките си подпетих…

— Добре. Петнайсет.

— Дръж — сърдито му подаде шишкото зелени банкноти. — И хайде, че работа ни чака.

— Какво ще работя?

— Частен детектив.

— Частен детектив ли? — не се учуди кой знае колко той. — Добре.

И вдигна безразлично рамене.