Мерил Сойър
Ледената кралица (22)

22

Нощните воини? Думите продължаваха да отекват в главата на Дейна, докато тичаше през задния двор на Лилиан към къщата си. Дали приятелката й постепенно не губеше разсъдъка си? Или по някакъв начин усещаше опасността? Е, Лилиан наистина изглеждаше малко не на себе си, но…

Младата жена си призна, че се чувства неспокойна, изпълнена с лоши предчувствия. Имаше същото усещане и онзи ден на плажа. Обикновено не бе склонна да се отдава на подобни мисли, но когато я повлече течението, тя наистина повярва, че е чула нощните воини.

По-късно същия следобед, докато се изкачваше по хълма, отново ги бе чула. Може би е било някакво предчувствие. Или предупреждение.

Заобиколи палмата, която Лилиан бе посадила в началото на лятото, мина покрай шезлонга, където се бе любила с Роб, и нахлу през задната врата в кухнята.

Роб я чакаше.

— Нека оставим Колтрейн пръв да говори. По този начин ще разберем какво е намислил. Нагласих твоя телефонен секретар да записва всяка негова дума, но се съмнявам, че е толкова глупав да изтърве нещо уличаващо.

— Добра идея — кимна Дейна.

Големия татко бе тук. Най-сетне щеше да разбере дали той е изнудвачът. Звънецът иззвъня и кръвта запулсира в слепоочията й, докато вървеше след Роб към гостната.

Той се отпусна на дивана и Дейна забеляза, че е почистил стаята. Нямаше и следа от снощното сбиване. Освен сцепената му долна устна по нищо друго не личеше, че Роб се е бил. Той се бе избръснал и навярно бе използвал нейния фон дьо тен, за да прикрие синината на челюстта си.

Дейна прокара пръсти през косата си и отвори вратата. Искаше й се да посрещне Колтрейн с някоя язвителна забележка, но Роб я бе предупредил да се държи сдържано.

— Къде е Ванеса? — Големия татко мина покрай нея.

— Тя е на сигурно място, където никога няма да я намериш — твърдо отвърна Роб.

Колтрейн се закова на място и изгледа свирепо мъжа, който седеше на дивана, небрежно отпуснал ръка на облегалката. Позата му бе спокойна. Но Дейна никога не бе виждала подобно изражение на лицето му. То сякаш казваше: „Не се захващай с мен.“

Погледът на Големия татко се плъзна по стаята, сякаш преценяваше възможностите си. Накрая се извърна към Дейна:

— Хайде да се разберем.

Без да дочака покана, той се настани в най-близкото кресло, а Дейна седна до Роб. По-възрастният мъж впери очи в нея — бяха черни като на акула и изглеждаха още по-заплашително в контраст с бялата коса, която блестеше на утринната светлина.

— Ето как стоят нещата. Ти имаш това, което аз искам, а аз мога да ти дам това, което ти искаш.

„Започва се — напрегна се Дейна. — Той е изнудвачът.“

— Ще се кандидатираш за изборите следващата година. Мога да подпомогна кампанията ти. Мога да ти осигуря подкрепата на членовете на двата кен клуба в щата. Представи си как всичките тези хора ще размахват плакати с името ти и скандират възторжено.

Това бе последното, което бе очаквала да чуе. Тя наистина бе предложена за висш съдебен пост и трябваше през следващата година да участва в изборите, но все още не бе започнала да организира кампанията си. Хавайците презираха шумните медийни кампании, каквито се провеждаха на континента. По време на избори поддръжниците се трупаха по улиците, размахвайки плакати с имената на техните избраници.

Да събереш достатъчно поддръжници, готови да се пекат под палещите лъчи на тропическото слънце, бе страхотно предизвикателство, но подкрепата на членовете на кен-клубовете — асоциация на японски и американски бизнесмени, които бяха много влиятелни в Хаваите — бе като дар от Бога. Ако искаше да се изкачи по стълбицата на юридическата кариера, Дейна трябваше да се задоволи със сегашния си пост, докато не я предложат за върховния съд. А това означаваше да участва в следващите избори и да ги спечели. Големия татко отлично знаеше колко е изкусително предложението му.

— Ще ти осигуря подкрепата на кен-клубовете — обеща той. Замълча и лукаво се усмихна. — Мога да ги убедя, че ти си най-добрият съдия на островите. В замяна искам да накараш Ванеса и Джейсън да се върнат у дома.

Дейна очакваше да спомене смъртта на Ханк Ролинс, ала той не го стори.

— Решението е на Ванеса, не мое — рече накрая младата жена. — Няма да търгувам кариерата си за нейното щастие.

— Помисли си още веднъж — предупреди я Големия татко и се изправи. Прекоси стаята и дръпна кабела на телефонния секретар. — Мога да те унищожа.

— Не я заплашвай — гласът на Роб бе нисък, но твърд. — Помисли си как ще се отрази върху репутацията ти, ако хората разберат, че не си нищо повече от един презрян воайор, който шпионира гостите си.

— Не можеш да го докажеш. Ще бъде твоята дума срещу моята.

— Истина е, но ти много добре знаеш колко унищожителни могат да бъдат слуховете. А какво ще кажеш, ако историята се появи в клюкарската рубрика на Майра на „Уайкики Татлър“?

Ударът попадна право в целта. Гъстите му вежди се сключиха над хлътналите му очи. „Уайкики Татлър“, най-четеният таблоид на островите, се ровеше с охота в мръсното бельо на всички политици и с особено настървение отразяваше любовните истории — истински или измислени — на по-видните жители на островите. Всички заявяваха, че никога не го четат, но седмичникът се разпродаваше като топъл хляб.

— Блъфираш — процеди Големия татко, но гласът му не прозвуча много убедително. Отново се извърна към Дейна. — Имам свидетел, който ще се закълне, че Ванеса е лоша майка и е психически нестабилна. Съдията ще даде родителските права на Ерик. Уверявам те в това.

Дейна побесня и едва не се нахвърли отгоре му, но ръката на Роб върху нейното рамо й напомни, че трябва да се сдържа и да остави Колтрейн да говори. Докато се взираше в него, в изражението на лицето му, застинало в зловеща гримаса, тя осъзна, че заплахата е най-големият му коз.

В стаята надвисна неловка тишина. Дейна хвърли бърз поглед към Роб. Проблясването в очите му потвърди подозренията й. В главата й се завъртя калейдоскоп от образи. Големия татко с окървавени дрехи след лова. Надписът „Кари“.

 

 

Големия татко разказва сладкодумно историята за трите акули, които бе убил.

Този мъж може да беше всякакъв. Подлец, способен да използва услугите на пропаднали типове, за да постигне целите си. Перверзен тип. Отвратителен маниак. Но не той бе изнудвачът. Мисълта отекна в главата й. Тя едва не извика на глас, ала навреме се сдържа. Господи, през цялото време са били на погрешна следа.

„Големия татко не е изнудвачът“.

Това откритие би трябвало да я успокои, но не стана така. Имаше още някой на този остров, който я мразеше. Непознат враг. Тази мисъл беше още по-смразяваща. Разводът на Ванеса щеше да превърне Големия татко във враг. И така тя щеше да има двама врагове. Двойна заплаха.

„Съсредоточи се върху ситуацията“ — заповяда си младата жена. В момента не можеше да предприеме нищо срещу изнудвача, но можеше да помогне на сестра си да се отърве от семейство Колтрейн. Повдигаше й се от мисълта, че Големия татко е шпионирал сестра й. Какво щеше да стане с Джейсън, ако го отгледа и възпита подобно чудовище?

Дейна не можеше да позволи това да се случи. Обичаше Джейсън, обичаше и Ванеса. Сестра й винаги е била до нея, когато се е нуждаела от помощта й — като майка, като сестра, като най-добър приятел. Колтрейн щеше да се опита да я унищожи, но тя нямаше да се предаде без бой.

Големия татко се изправи, погледът му все още бе прикован в Дейна.

— Помисли си много внимателно. Не прави нищо, за което после ще съжаляваш.

— Като говорим за съжаление — контрира го Роб, — биячите, които снощи изпрати, ще си получат заслуженото така, както и ти.

 

 

Гарт се събуди от щастливите гласове на Джейсън и Пуни.

— Осъди копелетата! Осъди копелетата! Осъди тези задници!

Той се облече и подкара инвалидната количка към кухнята, развеселен от идиличната домашна сценка. Джейсън седеше зад масата за закуска, а Пуни се поклащаше на рамото му. Край печката Ванеса приготвяше кафето.

— Добро утро — промърмори Гарт, не знаейки какво да каже.

Миналата нощ те останаха да седят на терасата с преплетени ръце, докато първите отблясъци на тропическата зора се показаха на хоризонта и върху бледоморавото небе се появи пурпурното зарево на слънцето. Мелодичните песни на събудените птици, предвестници на новия ден, им напомниха, че е време да се разделят.

Пожелаха си лека нощ, но се съмняваха, че някой от тях ще заспи. Той със сигурност не можа; няколкото часа, прекарани в леглото, не му донесоха желаното успокоение. Но въпреки това се чувстваше някак странно освежен и бодър. Не можеше да спре да мисли за Ванеса.

Телефонът иззвъня и Ванеса изшътка на Джейсън и Пуни да млъкнат за малко, докато Гарт вдигаше слушалката.

— Обажда се Роб — кимна той към гостенката си, докато слушаше с нарастваща загриженост.

— Какво не е наред? — попита Ванеса, след като той затвори, но Гарт предупредително завъртя очи към Джейсън. Тя мигом схвана какво искаше да й каже. — Джейсън, защо не изведеш Пуни навън?

— Доообре. Пуни, хайде да излезем — Джейсън бавно се запъти към вратата, извеждаща към терасата с папратите.

Ванеса седна на дивана в нишата с изглед към терасата.

— Какво се е случило? — сините й очи издаваха безпокойството й.

Колкото можа по-деликатно Гарт й предаде исканията на Големия татко, както и историята за нападението в къщата на Дейна.

— Откраднали са видеокасетите — завърши той, неспособен да прикрие горчивината в гласа си. — Сега нямаме нито доказателство, нито средства за оказване на натиск срещу Колтрейн.

— Не можеш ли да направиш нещо? — умолително го погледна Ванеса.

Гарт сложи нежно ръка върху рамото й и впи поглед в очите й.

— Ще бъда напълно откровен с теб. Най-многото, на което можеш да се надяваш, е да си поделиш родителските права с Ерик, а това ще означава, че свекърът ти ще бъде с Джейсън през половината време. Ако Колтрейн изпълни заплахата си да те очерни и представи като лоша майка, може да изгубиш изцяло родителските права над сина си.

— Аз съм добра майка — настоя младата жена. — Те не могат…

— Колтрейн имат достатъчно пари и влияние, за да накарат по-голямата част от слугите в ранчото да излъжат.

Болката в очите й показваше, че думите са достигнали до съзнанието й, но тя не каза нищо. Погледът й се насочи към стъклените врати, зад които се виждаше Джейсън, увлечен в играта с Пуни.

— Може и да има начин — напрегнатият глас на Ванеса го сепна.

— Като например? — попита внимателно адвокатът, защото не искаше да й дава напразни надежди.

Тя сви рамене, после отпусна ръце върху загорелите си бедра. Дългите нокти се забиха в меката плът, а главата й остана извърната настрани.

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попита Гарт, уверен, че бе премълчала важна информация. Протегна се и отпусна длан върху нейната, а пръстите му се преплетоха с нейните и нежно ги повдигнаха. Върху бедрото й ясно се виждаха белезите, оставени от ноктите й. Той взе ръката й и я стисна между дланите си. — Кажи ми всичко. Трябва да знам истината, иначе няма да мога да ти помогна.

Ванеса се взря в него за миг, сякаш преценяваше дали да му се довери.

— Мисля, че има начин да се справим с Колтрейн и да спечеля родителските права над Джейсън — хвърли бърз поглед към терасата, където синът й си играеше с папагала. — Ерик Колтрейн няма да предяви претенции за Джейсън, ако той не му е баща, нали?

Ванеса се хваща за сламка, помисли си Гарт. Джейсън имаше красивите сини очи и русата коса на майка си, но бе наследил квадратната брадичка на Колтрейн, дори и характерната трапчинка.

— Това няма да свърши работа. Адвокатът на Колтрейн ще настоява за тест за бащинство.

— А тези тестове сигурни ли са?

— Ако се извършат в добре оборудвана лаборатория, тестовете за бащинство са напълно достоверни. Правил съм подобни тестове за няколко от случаите си.

Тя се усмихна, но с усмивка, която приличаше по-скоро на зловеща гримаса. Сърцето на Гарт болезнено се сви. Какво ставаше тук?

— Точно на това се надявах, Гарт. Тестът за бащинство ще докаже, че Ерик не е баща на Джейсън.