Мерил Сойър
Ледената кралица (20)

20

— Как разбра? — попита Дейна, надявайки се, че поне е повярвал на останалата част от историята й.

Роб се опита да свие рамене, но се намръщи от усилието.

— Във ФБР ме обучиха да правя психологически профили на криминалните престъпници, забрави ли? Докато бях в полицията, нямах възможност да приложа наученото, но то ми помогна в дейността ми в охранителната ми компания. Освен това те наблюдавах.

Невероятната нежност в погледа му я смая. Тази вечер той бе доказал, че държи на нея изключително много, бе рискувал живота си, за да я защити. А сега признаваше, че интересът му към нея не е от скоро. Навярно бе от месеци, а може би години.

— През последните няколко дни те изучавах много внимателно. Премислих отново историята ти за онзи тип, който паднал върху ножа, и парчетата от мозайката си дойдоха на мястото.

Тя не възрази. Какъв смисъл имаше да лъже сега?

— Никога не съм казвала, че съм била изнасилена, дори и на Ванеса.

— Понякога споделянето помага.

— Понякога — призна младата жена, — но понякога само събужда болката. Аз се съсредоточих върху бъдещето, а не върху миналото и това бе моето спасение.

Роб я изгледа за миг, сякаш се канеше да й възрази, но вместо това рече:

— Добре. Ще ми разкажеш, когато си готова.

Взе я нежно в прегръдките си, макар че движението сигурно му причини болка. Двамата се сгушиха един до друг, загледани в огрените от лунната светлина води на Коко Хед. Силният вятър бе стихнал, както обикновено през нощта, и само лек бриз шумолеше в листата на палмите.

— Моля те, позволи ми да те заведа на лекар.

— Знаеш ли какво ще ме накара да се чувствам много по-добре? — бавно и съблазнително погледът му се плъзна по прозрачната черна нощница, под която се очертаваха бедрата й.

— Вероятно няма да можеш. Не и в твоето състояние.

Роб се засмя — дълбок и чувствен звук, който отекна в душата й.

— Права си. Едва мога да помръдна, но би било страхотно, ако ме докосваш, както през онази нощ.

— Каква нощ? — после си спомни. — Аз мислех, че си заспал. Аз… аз… аз… — как можеше да обясни защо го бе милвала с такава нежност?

— Не можа да ми устоиш, нали? — усмивката му бе толкова чаровна, че тя също се усмихна в отговор.

— Не знам какво ми стана. Наистина не знам.

— Наслаждавах се на всяка секунда, но ти ме остави възбуден до полуда.

— Е, със сигурност не бих искала да утежнявам положението ти тази вечер.

— Защо не? Всичко останало ме боли.

Тя го целуна по бузата, нежно докосвайки с устни наболата му брада. Имаше намерение да спре, наистина имаше, но няколко секунди по-късно устните й вече бяха достигнали извивката на врата му. Лекият аромат на неговия одеколон за след бръснене се смесваше с миризмата на мъж и уханието на цъфналия жасмин, което изпълваше тихата нощ. Пулсът му затуптя под устните й. Дейна нежно погали загорелите му рамене, наслаждавайки се на силата им и вкусвайки леко солената му кожа.

— Вече се чувствам по-добре, скъпа — леко провлеченият му говор отново й напомни, че той бе израсъл в Тексас. Изглежда акцентът му се проявяваше най-силно, когато особено се вълнуваше.

Внезапно шеговитият им разговор й се стори нелеп, като се има предвид какво бяха преживели тази вечер. Той я бе спасил, а това не можеше да бъде отминато с лека ръка.

— Дали някога ще мога да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен тази вечер?

— Не бива да забравяш, че ние сме един отбор. Това засяга еднакво и двама ни.

Дейна затвори очи и се сгуши в него. Дали не четеше мислите й? Преди малко и на нея й бе хрумнало същото. Партньори. Вече нямаше да посреща проблемите сама.

Това бе най-успокояващата мисъл, която я бе спохождала от години. Имаше нужда да обича някого. През цялото това време тя бе смятала, че е достатъчно някой да я обича, но не и да му отвръща със същото. Ако бе честна, трябваше да признае, че всъщност се страхуваше да обикне някой мъж.

Плъзна ръка по широките му гърди. Роб бе свалил окървавената риза. Топлината на кожата му и лекото гъделичкане на косъмчетата по гърдите му й напомниха, че е щастливо сгушена до един едър и силен мъж. Мъж, който току-що бе доказал, че тя може да му повери живота си.

Ако нямаш доверие някому, не можеш и да го обичаш. „По-полека — напомни си тя. — Не си прави прибързани заключения, не се обвързвай дори и в мислите си. Просто се остави на течението и ще видиш къде ще те отведе.“

Не можеше да устои да го гали нежно, като внимаваше да не докосне някое натъртено място. Най-много я привличаха мускулестите му гърди. Той имаше як, подчертано мъжествен торс и тя не можеше да спре да го обсипва с целувки. Езикът й се плъзна по кожата му. Веднъж. Два пъти. От колко отдавна й се искаше да усети вкуса му? Винаги.

С бавно движение младата жена прокара език още по-надолу и откри едното зърно, скрито сред гъстите косъмчета. Духна ги леко. Роб простена, с нисък звук, излизащ от дълбочината на гърдите му, който накара пулса й да запрепуска.

— Признай си — настоя той с едва доловим шепот, — аз съм мъжът, единственият мъж за теб. Желаеш ме. Не се бой от чувствата си.

— Не се боя — сега изпитваше съвсем различен страх. Бе завладяна от толкова неконтролируем копнеж, че я плашеше повече, отколкото можеше да си представи. Но в същото време я вълнуваше.

— Не спирай сега — Роб погали главата й и зарови пръсти в косата й. — Докосни всеки сантиметър от тялото ми.

С нетърпелива въздишка тя наклони глава и отново го целуна. С горещите си устни, с върха на езика си обиколи очертанията на силните му гърди.

— Ох — изпъшка Роб и се усмихна.

Дейна се отдръпна.

— Извинявай. Не биваше да те целувам, когато те боли.

— Ти си по-добра от всякакво болкоуспокояващо лекарство. И в същото време възбуждаща — добави той с игрива нотка в гласа, а очите му закачливо блеснаха. — Освен това не искаш да спреш, нали?

— Не — прошепна тя и сведе глава. Дъхът й погали кожата му. Нямаше представа защо се държи толкова безсрамно, но жадуваше за него. От твърдите зърна на гърдите си до сладкото пулсиране между бедрата си… тя го желаеше. Само него.

Желанието да го докосва и целува бе животински първично. Тя не се противопостави на чувството, дори не се опита. Вместо това продължи да го изследва с ръце и с устни. От време на време спираше, за да го вкуси или да отпусне глава върху гърдите му, заслушана в ускорените удари на сърцето му.

— Ах, по дяволите — промърмори Роб с дрезгав от желание глас.

Дъхът му сякаш изгаряше косите й, караше тялото й да тръпне от възбуда. Погали чувствено гърдите му, леко дразнейки кожата му с върха на ноктите си.

Дланите му, топли и силни, лежаха върху бедрата й. Разтвори прозрачната й нощница и докосна голата й кожа. Вълнението избухна дълбоко в нея, заплашвайки да я погълне. Бавно, прекалено бавно ръцете му се придвижиха нагоре, към извивката на талията й, към нежния овал на гърдите й.

Там те спряха и обхванаха гладките им кълба. Палците му лениво започнаха да разтриват зърната, които мигом оживяха под тях.

— Свали си нощницата.

— Аз ли? — престорено невинно попита тя.

— Не, мъжът на Луната. Свали я. Искам да те видя.

Нищо не можеше да откаже на този мъж. Вдигна ръце и изхлузи нощницата през глава. Коприната прошумоля съблазнително. Дейна остана на колене, докато лунната светлина огряваше пълните й гърди. Потъмнелите ареоли издаваха възбудата й, но не я бе грижа. Прокара върха на езика по долната си устна и усети вкуса на одеколона на Роб.

— Господи… колко си красива — погледът му се плъзна от полуразтворените й устни към връхчетата на гърдите й и остана прикован там.

Младата жена потръпна под настойчивия му поглед, а гърдите й леко се полюшнаха като нежните главички на орхидеите, разлюлени от островния вятър. Възхитената усмивка на Роб разруши и последните прегради на благоприличието и тя усети как дълбоко в нея се заражда сладка болка. Засилваше се, превръщайки се в разтърсващи тръпки на очакване, докато погледът му се плъзгаше надолу.

Роб я галеше с поглед и Дейна усети нежната му милувка по бедрата си, а после надолу, там, където русите къдрици скриваха женствеността й. Обля я гореща вълна, а дишането й се учести, но тя не се извърна.

Ето, че бе напълно гола пред този мъж.

— Не мога да повярвам, че правя това.

— Престани да се заблуждаваш, Дейна. Ти си много страстна жена. Умираш от желание да изследваш това, което е в гащите ми.

Тя се усмихна, но не възрази. Припомни си съвсем ясно трепета, който бе изпитала, когато го срещна за пръв път. Сега вече знаеше, че онзи трепет е бил желание.

— Ето ме тук — Роб въздъхна драматично. — Съвсем безпомощен и ти можеш да правиш каквото си искаш с мен.

— Точно това възнамерявам.

Надвеси се над него и го възседна. В гърлото й се надигна тиха въздишка. Никога не си бе представяла, че тя ще бъде по-активната страна, но и никога досега не бе мислила, че толкова силно ще желае някой мъж. Беше грубо, примитивно, физическо удоволствие, зашеметяващо със своята сила.

Копнееше да почувства устните му до своите, но долната му устна бе разцепена. Задоволи се с извивката на врата му и чувствителната зона зад ухото му. Голите й гърди бяха толкова близо до неговите, че зърната им се втвърдиха още повече, откликвайки на топлината на телата им. Космите на гърдите му я гъделичкаха, засилвайки възбудата.

Подтиквана от някакъв скрит импулс, тя отърка гърди в неговите. О, Господи, никога дори не бе сънувала, че може да се чувства толкова прекрасно с един мъж. Бавно и много нежно набъбналите й зърна разрошиха космите на гърдите му.

— Виж какво правиш с мен — насочи ръката й към слабините си. Коравата му мъжественост пулсираше неспокойно под джинсите, едновременно обещаваща и плашеща.

Ръката му се плъзна между бедрата й, докосвайки я нежно. Дъхът заседна в гърлото й, тя затвори очи и се остави на опитните му пръсти, които галеха най-чувствените й зони.

— Погледни ме, скъпа — промълви той и Дейна разбра, че Роб едва се сдържа.

Тя го сграбчи за китката и отмести ръката му.

— Ти не си в състояние да даваш заповеди.

— Ти ли искаш да водиш? Страхотно. Ти си тъкмо моят тип.

— Всичко, което носи пола, е твой тип.

— Права сте… ваша чест.

Младата жена не обърна внимание на закачката и с треперещи пръсти посегна към колана му. След няколко несполучливи опита с катарамата тя успя да я откопчае и дръпна ципа надолу. Показаха се белите му боксерки с познатия надпис: „Само кажи ДА!“.

Горещият й дъх проникна през плата.

— Да — усмихна се на себе си тя. — Да.

Роб простена, ала тя не му обърна внимание, плъзна длан под ластика на боксерките и обхвана пулсиращия му член. Дебел и горещ, смайващо твърд, в същото време той бе с учудващо кадифена гладкост. Дейна го стисна силно, движейки ръката си нагоре и надолу. Стрелна с поглед Роб и видя, че лицето му е изкривено. Сякаш изпитваше много по-силна болка, отколкото от удара на онзи бандит. Тя спря, но не го пусна. Беше тъй прекрасно да го гали.

— За Бога, не спирай точно сега — простена младият мъж.

Тъкмо това искаше да чуе. Прокара устни по дължината му, все още удивена от атлазената му мекота, контрастираща с пулсиращата му мощ. Езикът й изследва всеки сантиметър от дължината му. Не разбра как смъкна дрехите до коленете му, водена от инстинктивните желания на тялото си. Топлата влага между краката й крещеше за освобождение — жажда, каквато никога досега не бе изпитвала.

Ръцете й насочиха заоблената глава на члена му към най-чувствителното място между бедрата й. Дейна бавно се нагласи над него, плъзгайки се надолу сантиметър по сантиметър, разтваряйки се, за да го поеме.

Роб изпъшка високо.

— Какво е това? Жестокост или необичайно наказание.

— Ти си прекалено голям — подразни го тя.

— Няма начин — ръцете му стиснаха бедрата й, за да я нанижат на изгарящата му мъжественост.

Той се изви нагоре, проникна дълбоко в нея, а след това продължи още по-навътре. Прониза я сладка болка и тя застина за миг, за да се наслади докрай на горчиво-сладкото усещане. Инстинктивно се люлееше леко, докато го яздеше, навела глава, за да може да го наблюдава. Внезапно двамата се сляха в едно, движейки се като танцьори в ритъма на страстно танго.

Очите му бяха стиснати. Въпреки раната Роб бе прехапал долната си устна, а гърдите му неравномерно се повдигаха и спускаха. Това, че можеше да му въздейства по този начин, я удивляваше. И в същото време я изпълваше с невероятно усещане за сила.

След секунди тялото й потръпна в конвулсиите на удоволствието толкова силно, че тя се изви назад, докато вълните на екстаза обливаха тялото й. Отвори уста, за да си поеме дъх, поклащайки глава наляво-надясно. Блестящите звезди сякаш й намигаха от черното небе.

Роб се напрегна и тя усети освобождението му. Нежно се смъкна надолу, като внимаваше да не го нарани. Приплъзна тялото си леко настрани, но без да се отделя от него.

Сините му очи изглеждаха почти черни, а той я гледаше с обожание.

— Ти беше напълно прав — прошепна младата жена. — Аз съм жената. Единствената жена за теб.