Мерил Сойър
Ледената кралица (14)

14

Въпросът постигна желания ефект. Дейна никога не бе виждала някой толкова бързо да става сериозен.

— Не. Пробата от спермата, която дадох, не ме оневини. Очевидно Анджела бе правила секс с няколко мъже през последните двадесет и четири часа.

— Това е ужасно — прошепна Дейна. — Тестът би трябвало да докаже твоята невинност, но след като е имала няколко полови сношения…

— Беше моята дума срещу твърденията на Анджела — гласът му натежа от горчивина. — Това бе горещата новина на седмицата. Нямаше никакви обири, нито признаци за появата на НЛО, нито пък някой политик бе заловен с поредната тъпа блондинка. Медиите раздухаха историята както си знаеха. Шефовете се изплашиха, не искаха да се стига до съдебен процес. Трябваше сам да си помогна. Обадих се в главната квартира на ФБР в Куонтико и разговарях с офицера, отговарящ за обучението на специалистите по криминални профили. Бях негов студент и той с радост се зае да ми помогне. Предположихме, че Анджела Мортън има криминално досие.

— Добра идея — отбеляза Дейна, представяйки си колко отчаян е бил Роб.

— Бяхме улучили в десетката. Тя бе използвала същите номера в Лос Анджелис и в Сиатъл — обвинила е офицери от полицията в изнасилване, когато са я арестували за проституция. От полицейското управление в Лос Анджелис се съгласили на споразумение, когато тя подала съдебен иск. Последното още повече изнерви началството.

„И са решили да те пожертват“ — мислено добави Дейна.

— А какво стана с парите? Анджела със сигурност се е нуждаела от пари, иначе не би се осмелила да се опита да задигне дрога от склада на Чан.

Роб сви рамене. Бронзовата му кожа проблесна на следобедното слънце.

— Кой знае? Тя отричаше да се е докосвала до хероина.

— И какво стана с нея?

— А ти какво мислиш?

По онова време Дейна все още следваше в Юридическия факултет на Станфорд и не бе запозната със случая, но можеше да се досети.

— От прокуратурата са оттеглили обвиненията.

— Точно така — гласът му потрепери от гняв. — Анджела се качи на следващия самолет за континента — успя да изпревари преследвачите на Чан — и изчезна.

— Но ти беше оправдан, нали?

— Да, от „Вътрешни разследвания“ прекратиха случая — по тона му тя разбра, че нещо друго не е било наред. Но какво? — Върнаха ми значката, но нещата вече не бяха същите. Цялата история се отрази зле на съпругата ми Елън, както и на сина ми Зак.

Искаше й се да го попита за тях, но не събра смелост.

— Така и не се стигна до процес. Вътрешните разследвания са поверителни. След като на Анджела не бяха предявени никакви обвинения, всичко изглеждаше много подозрително — поне що се отнасяше до мен.

— Ами пресата? Не публикуваха ли разкрития за миналото на Анджела?

— Да — изрече го като проклятие. — Те публикуваха историята й на тридесет и седма страница. Надявах се, че статията ще изчисти името ми. Господи, колко съм грешил.

— Ами съпругата ти? — не можа да се сдържи Дейна.

— Имахме проблеми — призна Роб. — Елън бе приела предложението за гостуващ лектор в Калифорнийския технически университет в Лос Анджелис. Предполагаше се, че работата е временна — начин да предпази сина ни от нежеланата публичност, но след като от отдел „Вътрешни разследвания“ прекратиха случая, тя не се завърна у дома — тонът му бе равнодушен, но Дейна долови болката и гнева, които се опитваше да прикрие. — След това подаде молба за развод. Заяви, че кариерата й ще пострада, ако се върне при мен.

Как е могла да постъпи така, запита се Дейна. Жените често поставят на първо място кариерата си, но в случая имаше и дете. След това си припомни как Роб я бе обвинил, че не иска да излезе с него заради кариерата си. Очевидно все още не бе преживял предателството на съпругата си.

Отново настъпи неловка тишина.

— А какво стана със Зак? — осмели да запита тя накрая.

Роб се намръщи, вперил поглед в шарките на хавлията.

— Поисках родителските права. Дори се опитах да убедя съдията да задържи Елън в Хаваите. Тук тя имаше хубава работа. Можехме да си поделим попечителството. Но съдията отсъди в нейна полза. Даде пълни родителски права на Елън и й разреши да се премести в Калифорния.

Дейна отново не знаеше какво да каже. Разбираше решението на съдията. В повечето случаи родителските права се присъждаха на майката, но тя усещаше, че Роб истински обича сина си, а и за Зак щеше да бъде по-добре да живее с него.

— Виждаш ли се често с момчето? — попита тя.

— Не. Вече почти не го познавам. Щях да се преместя там, за да бъда близо до него, но Елън все обещаваше, че ще се върне тук. Вече имах нов успешен бизнес, когато осъзнах, че тя никога не е имала намерение да се връща.

— Не го ли посещаваш?

— Да, посещавам го, но дори тогава Елън прави всичко възможно, за да ни държи разделени — сега гневът в гласа му бе едва забележим.

Дейна не искаше да го разпитва повече за личния му живот, разбираше, че това е рана, която никога няма да зарасне, пък и не можеше да направи нищо, за да му помогне. Отново съжали, че не е от онези състрадателни жени, които винаги знаят как да утешат един мъж в подобни моменти.

— След като приключи вътрешното разследване, изпаднах в тежка депресия — призна Роб. — Непрекъснато се питах защо, по дяволите, си скъсвах задника от работа, когато всички наоколо се държаха с мен като с прокажен.

— Искаш да кажеш, че другите офицери от полицията са повярвали на Анджела?

— Да, поне някои от тях. Това бе класически пример за изпадане в немилост. В един момент бях златното момче на управлението, а в следващия — презрян негодяй — сви рамене, сякаш искаше да покаже, че не го е грижа, но Дейна бе сигурна, че случилото се все още го измъчва.

Сърцето й се сви и тя се засрами от себе си. Невинен до доказване на противното. Тя бе съдия, човек, който винаги трябваше, да се придържа към това правило. Но не го бе направила. Беше позволила на слуховете и инсинуациите да подхранват собствените й страхове. Бе повярвала, че в тези слухове има истина.

Що за човек бе тя? През цялата седмица Роб Тагет я бе карал да се вглежда в себе си и колкото повече го правеше, толкова по-малко харесваше това, което виждаше. Нима бе толкова безчувствена и студена — човек, който съди за другите въз основа на клюки, а не на факти?

— Не е нужно да ме съжаляваш — гласът на Роб прекъсна мислите й. — Справих се. Използвах опита си от полицията, за да основа охранителна фирма, която се оказа дойна крава. Купих си къща край брега, което никога не бих могъл да си позволя от полицейската заплата.

Гласът му се снижи.

— Единствената загуба бе синът ми. Да бъдеш баща, е нещо повече от биологична връзка. Това изисква да имаш специални отношения с детето си. Колкото повече време минава, толкова повече Зак ми липсва.

Тя изучаваше внимателно Роб, докато той й разказваше за раздялата със сина си. Очевидно обичаше момчето и това докосна най-тънките струни в сърцето й. Накара я да преоцени мнението си за него. Всеки път, когато споменеше името на сина си, гласът му потреперваше от силните чувства, а на нея й се искаше да протегне ръце и да го прегърне.

— Не че искам да се отклоня от вълнуващия разказ за моя живот, но нашите приятели в синята тойота се върнаха.

Дейна с усилие сподави с желанието си да хвърли поглед към върха на скалата. Премести се по-близо до Роб, чувстваше се малко неловко, но искаше да го утеши.

— Искам да знаеш, че ти вярвам. Съжалявам за това, което се е случило. Не разбирам как съпругата ти е могла да те изостави. Да обичаш някого, означава да му вярваш докрай.

— Елън смяташе, че скандалът ще се отрази зле и ще погуби шансовете й за успешна кариера. По-лесно бе да отлети за Лос Анджелис, отколкото да остане с мен.

— Аз никога не бих те изоставила, независимо от последствията — Дейна се дръпна рязко, смаяна и разтърсена. Нима нейните устни произнесоха тези думи? Как можа да каже нещо толкова лично?

Роб внезапно се усмихна. Искрена усмивка на одобрение и тя разбра, че за пръв път бе намерила правилните думи. На устните й затрептя неуверена усмивка. Погледите им се срещнаха и двамата се взираха един в друг, а тя продължаваше да се усмихва.

— Ти ме харесваш, Дейна, признай си! — нямаше намерение да признава нищо, ала не можеше да откъсне очи от него. Той се приближи и сведе глава над устните й. — Признай си — повтори с нисък и дрезгав глас.

— Добре — промълви младата жена, изумена от задъхания си глас. — Сега, след като те опознах, те харесвам много повече, много повече, отколкото някога съм си представяла.

Роб се засмя с плътен мъжествен смях, извиращ от вибриращата дълбочина на гръдта му. Топлото сияние внезапно избухна в ярък пламък. Устните му, толкова близо до нейните, изглеждаха дяволски изкусителни. Нямаше намерение да разтваря подканващо своите, ала го стори.

Той не направи опит да я целуне. Вместо това обгърна лицето й с голямата си длан и палецът му нежно погали долната й устна. Вълна на отмала заля тялото й, също като приспивния звук на морските вълни, плискащи се кротко в златистия пясък на брега.

Трябваше да се отдръпне, но не го направи. Трябваше да му напомни за синята кола на скалата, но не каза нищо. Трябваше да направи нещо — каквото и да е, за да разпръсне магията, ала не го стори.

Чадърът ги закриваше, успокои се тя. Мъжете в колата не можеха да видят нищо друго, освен краката им. Все пак се намираха на обществен плаж. Всъщност Роб не правеше нищо, но жестът му — нежната ласка на загрубялата кожа на палеца му по устните й — изглеждаше невероятно интимен.

Ръката му се плъзна по бузата й и се зарови в косата й. Пръстите му се промъкнаха през мокрите кичури и погалиха главата й. Беше просто масаж, каза си младата жена, ала изглеждаше нещо много повече.

Това навярно бе част от любовна увертюра. Той я съблазняваше, открито и просто с бавните, хипнотични движения на пръстите си. Тихият звук, който се изтръгна от разтворените й устни, не бе въздишка, нали?

— Аз съм мъжът, бебче — прошепна той. — Аз съм мъжът за теб, не го забравяй.

Трябваше да възрази, ала не можеше. Нужна бе цялата й воля, за да не го помоли да престане да я измъчва с умелите си пръсти и да я целуне. Истински да я целуне.

Той изглежда усети битката, която се водеше в нея. Обхвана косата й в юмрук и нежно дръпна главата й назад, докато я поваляше върху хавлията. Устните му погалиха крайчеца на ухото й. Когато заговори, горещият му дъх я милваше с всяка дума.

— Аз съм мъжът. Единственият мъж.

Можеше да накара всяка жена — дори и най-голямата светица — да направи всичко, помисли си Дейна, докато в корема й се разпростираше приятна топлина. Тя чакаше, задъхвайки се от вълнение, нетърпелива да види какво ще последва.

Той целуна ухото й, а топлият му език погали чувствителната й кожа с толкова нежни движения, сякаш бе крило на пеперуда. И много по-възбуждащ и от най-еротичния филм. Отблъсни го, заповядваше разумът й, ала тялото й не можеше да устои на изкушението.

Притегли я със свободната си ръка към себе си, докато тялото й се притисна към неговото. Наведе глава и целуна извивката на шията й, като държеше главата й назад.

Устните му оставиха влажна следа надолу по врата й и по чувствителното място в основата на шията. Този път от гърдите й се изтръгна истинска въздишка. О, Господи, защо не можеше да му каже да спре?

Не каза нищо дори когато разтвори краката й, нежно промушвайки коляно между бедрата й. Как би могла? Устните му я хипнотизираха, а усещането за силното му бедро върху голата й кожа бе толкова възбуждащо, че нямаше сили да говори. Ако го направеше, щеше да го умолява да я обладае веднага, там на пясъка.

Устните му внезапно се спуснаха към гърдите й, а дланта му обхвана едната. Затвореният й бански костюм, разбира се, ги покриваше изцяло, ала това нямаше значение. Мекото зърно се втвърди и оживя под ръката му. Заляха я болезнено сладки вълни на възбуда, а плисъкът на вълните запулсира в ушите й като еротичен тътен.

Изви се нагоре, когато той пое набъбналото й зърно в устата си, дразнейки го безмилостно през тънката материя на банския костюм. Ръцете й сами се заровиха в косите му, придръпвайки главата му и молейки за още.

Нямаше представа колко дълго останаха да лежат на пясъка, полускрити зад чадъра. В далечината вълните се разбиваха в брега под съпровода на пронизителните писъци на чайките. Роб вдигна глава и впи поглед в нея. Очите му бяха засенчени от гъстите черни мигли.

— Аз съм мъжът — повтори отново с натежал от желание глас.

Целуна я, езикът му затанцува с нейния диво страстно танго, което я караше да се извива под него, за да облекчи сладката болка в гърдите си. Целуваше я със страст, която бе усетила и в предишните му целувки, но в същото време бе примесена с нежност, каквото досега не бе показвал към нея.

Писъкът на чайките се извиси в кресчендо. Роб отдръпна устни от нейните. Не, този писък не бе на чайките. Откъм брега се носеше детски смях, последван от подвикванията на майките, които влачеха по пясъка играчките и хладилните чанти.

— Ето че се сдобихме със съседи — засмя се Роб. Той нагласи чадъра така, че да ги скрие напълно.

Извърна се към нея, погледът му се плъзна надолу по тялото й и се спря на гърдите. Зърната им бяха щръкнали под влажния бански, а развълнуваната й гръд бързо се издигаше и спускаше. Погледът му бавно продължи нагоре и се прикова върху устните й.

Тялото му покри нейното като течна лава, а силното му коляно се търкаше в чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Той се придвижи бавно нагоре, докато забулените му от страст очи се надвесиха точно над нейните.

— Виждаш ли? Какво ти казвах? Аз съм мъжът за теб.

Устните му се впиха в нейните преди тя да успее да отговори, езикът му нахлу във влажната мекота на устата й, докато коляното му я галеше с шокираща интимност.

Когато най-после вдигна глава, в очите му се четеше нещо повече от триумф.

— Съжалявам, че не можем да довършим започнатото. Не бива да даваме лош пример на децата, нали?

Дейна оправи косата си, леко смутена от това, което се бе случило. Е, все пак наоколо имаше и други хора, а шпионите на Големия татко бяха горе скалата. Без съмнение доста се бяха забавлявали, макар че не можеха да видят кой знае колко.

— Да се махаме оттук — младата жена се изправи, избягвайки да гледа Роб. Какво се бе опитал да й докаже?

Бе споделил с нея най-съкровените си преживявания, сякаш тя наистина означаваше нещо за него, но сега, докато мълчаливо събираше нещата им, изглеждаше напълно безразличен.

Какво всъщност искаше от нея? Сигурно имаше някаква причина за откровеността му. Мъжете не разкриват душите си, без да имат нещо наум, нали? Разбира се, че не. Всяка жена би била глупачка, ако се довери прекалено много на някой мъж, особено на такъв, който е свикнал умело да манипулира жените.

По-добре да се съсредоточи върху изнудвача, напомни си тя, докато следваше Роб по тясната и извита пътека, извеждаща нагоре към скалите. Внезапно чу бумтенето в ушите си. Беше от топлината, нали? Господи, нима ставаше суеверна? Ако не бе здравомислещ съдия, можеше да се закълне, че чува марша на нощните воини.