Карън Робърдс
Детето на Маги (43)

43

— О, мили боже! — думите на Маги прозвучаха едновременно като молитва и като въздишка.

Изражението на Ник беше неразгадаемо.

— Улучиха ме, докато бяхме още в къщата. Няма нищо сериозно.

— Нека да видя! — Маги се изправи.

— Не! — спря я рязко Ник със заблестели към нея в тъмнината очи. — Раната малко кърви, но не съм на умиране. Ти се концентрирай върху това, да ни измъкнеш от тук. Защото ако не го направиш…

Той замълча, явно не желаейки да довърши очевидното за всички заключение, когато Дейвид слушаше. Маги довърши мислено изречението му. Ако не успее, те положително щяха да загинат. Двамата с Ник. А може би и Дейвид.

Един внезапен звук, единичен, остър пукот откъм посока на небето, накара Маги да сбърчи чело.

— Виж, мамо — каза Дейвид и гласът му прозвуча отново изплашено, когато посочи нещо с ръка. — Погледни там горе!

На върха на скалата, от която току-що се бяха спуснали, се очертаваха две фигури. На сравнително по-светлия фон зад тях, те изглеждаха не по-големи от човешка длан. И несъмнено бяха част от преследвачите им, факт, подчертан дори излишно от блесналото на светлината, на заблудилия се лунен лъч дуло на пистолет. Но Маги се разтревожи повече от отсъствието на другите двама.

— Не се безпокой — каза Ник. — Извън обсега на обстрела сме им. Трябва да са луди, ако се опитват да стрелят от това разстояние. Въпреки че за нас ще е по-добре. Колкото повече шум се вдигне, толкова по-хубаво. Може някой да чуе и да извика ченгетата.

Речта му звучеше леко завалено и Маги загрижено го погледна. Доколко лошо беше ранен? Ако умираше, сигурно нямаше да й го каже, не сега.

— Заминаха си, мамо — каза Дейвид. Маги вдигна поглед към скалата. Фигурите наистина бяха изчезнали.

Нощта беше тиха, тъмна и изненадващо топла. Лекият плисък на вълните и боботенето на мотора, бяха единствените звуци. Над тях, небето беше гротескно красиво: плеяда от брилянтни звезди, посипани върху плащ от черно кадифе. Луната беше кръгла и жълта и изглеждаше така, сякаш бе поръчана от някой филмов продуцент, за да придаде на сцената нужната романтика. Реката се носеше палаво и тържествено надалеч пред тях.

Когато спря поглед във водите пред себе си, една неясна предупредителна мисъл, накара Маги неволно да потръпне.

Тя съсредоточи всичките си сили, за да ги изведе от залива и да излезе в откритата река, с възможно най-голяма скорост.

Вятърът им беше враг. Духаше от север, а курсът им бе точно в тази посока. „Лейди Дансър“ пуфтеше към реката, но се движеше едва ли не като в забавен филмов кадър.

Устието на залива беше най-уязвимата им точка. С ширина само десетина метра и дълбочина на канала, достатъчно добра за лодката единствено в средата, той беше както пътят им към спасението, така и ахилесовата им пета.

Ако там ги причакаше човек, на онова малко полуостровче земя точно при устието на реката…

Успяха да го преминат и излязоха в открити води. С въздишка на облекчение, Маги усети как реката подхвана лодката и я повлече плавно надолу по течението си. Това, от което се бе страхувала най-много, беше писано да се размине.

Тъй като Ривър роуд се виеше по цялото протежение на брега откъм Кентъки, Маги не искаше да рискува и да спре лодката откъм тази страна. Беше твърде вероятно Лайл, Хам и лакеите им, поединично или заедно, вече да обхождаха с колите си този път, надявайки се тя да постъпи именно така. Може би дори в този момент наблюдаваха придвижването на „Лейди Дансър“ по реката. Само че не можеха да направят нищо, за да ги спрат. С каквато и скорост да се движеха Лайл и съдружниците му, те в никакъв случай не можеха да успеят да изминат целия път до центъра на града, да прекосят моста и да стигнат до брега на Индиана преди Маги да достигне до плаващата сервизна база с „Лейди Дансър“, каквато бе непосредствената й цел. Самата база сега щеше да е затворена, но на нея имаше телефонен автомат. Никой от тях тримата нямаше монета за телефон в себе си, но и това не беше важно: извикването на 911 беше безплатно.

Вероятно бяха изминали половината път до там, когато тя внезапно различи в мрака сивия силует на голяма лодка, движеща се към тях по водата по курс, който в крайна сметка трябваше да пресече техния. От това разстояние, беше невъзможно да я идентифицира с положителност, както и да различи характерните й белези, но Маги внезапно осъзна — със сигурност, сякаш сам вятърът й бе нашепнал името — коя точно бе лодката.

— Това е „Айрис“ — безнадеждно каза тя, вперила поглед в тъмния корпус, приближаващ се застрашително бързо. Движеше се между тях и брега на Кентъки. Нямаше място за връщане назад. Изоставяйки окончателно идеята си за сервизната база и телефона, тя рязко извъртя руля към стар борда. Щеше да се наложи да пристигнат до най-близкото парче земя по брега на Индиана и оттам да се впуснат отново в бяг.

А Ник можеше ли да бяга? Трябваше. Това бе единствената им надежда.

Слава богу, че поне „Айрис“ имаше нужда от по-дълбока вода, за да пристане, отколкото „Лейди Дансър“, при което Маги се сети, че трябваше да потърси плитко място покрай брега. За да продължи преследването, тогава Лайл трябваше да пусне на вода спасителната си лодка, а това изискваше време.

Нито Ник, нито Дейвид казаха нещо. Маги не беше сигурна, дали бяха съвсем наясно с истинската опасност, в която се намираха. При едно пряко преследване, „Айрис“ щеше много лесно да настигне „Лейди Дансър“. Дали преднината, която имаха, щеше да се окаже достатъчна, за да се спасят?

Една вълна подхвана „Лейди Дансър“ и я плъзна бързо напред. За миг изглеждаше, като че ли летят над водата. Маги се наведе рязко напред, опитвайки се да увеличи скоростта на лодката, от тласъка на движението на тялото си. Тя отдавна беше превъзмогнала ужаса си, бе превъзмогнала всичко и я ръководеше само яростният й стремеж да спаси сина си и мъжа, когото обичаше.

Нямаше да позволи на Лайл да победи.

Непосредствено пред тях изплува силуетът на острова Сикс Майл. За миг я изкуши идеята да пристане на брега му, но един мъничък глас в съзнанието й, внезапно й прошепна — „не“. Ако направеше това, щяха да се окажат в капан като плъхове.

Но би могла да използва острова като прикритие, може би да се скрие зад него, докато се плъзнеше, поемайки курс към брега. Като изви рязко руля към бакборда, тя плъзна малката лодка покрай ръба на острова. Гъстата му растителност скри „Айрис“ от погледите им.

— Те не могат да ни хванат сега, мамо! — възкликна възбудено Дейвид. После, поглеждайки назад, главата му клюмна и той добави: — Нали?

От „Айрис“ бяха забелязали маневрата им и ги последваха на пълен ход. Маги нямаше сърце да отговори на въпроса на Дейвид. Той разбираше и без това — бе изписано на лицето му — както го разбираше и самата тя.

Ник и Дейвид загледаха мрачно през рамото на Маги, бързо приближаващата се яхта. Маги концентрира буквално всяка частица от себе си, да извлече от „Лейди Дансър“ най-голямата скорост, която бе възможна. Почти бяха стигнали… Оглеждайки скалистите брегове на Индиана, тя затърси къде да пристане. Зад себе си чуваше пулсирането на мощния двигател на „Айрис“. Още десет минути — и ще достигнат брега.

Само че нямаше да успеят. Маги го разбра още преди да види тъмния корпус на „Айрис“, изравняващ се с тях. Ужасът я накара да стисне зъби, накара дланите й да се изпотят. Дейвид, вперил също поглед в яхтата, беше с абсолютно бяло лице и тихо хлипаше. Ник беше блед, с мрачно стиснати челюсти, с тъмен и опасен блясък в очите. Но както беше ранен и с белезници, не можеше да направи нищо.

„Айрис“ излезе пред тях, пресичащ пътя им към брега. Маги изпсува и завъртя руля в пълен кръг: щяха да избягат в обратна посока, да бягат цяла нощ, ако се налагаше.

Върху „Лейди Дансър“ внезапно се насочи мощна светлина, улавяйки ги и тримата в яркия си лъч.

— Спри машината! Спри машината или ще застреляме момчето! — прогърмя към тях глас, усилен с мегафон.

Маги замръзна. „Лейди Дансър“ се носеше с пълен ход, но „Айрис“ оставаше до тях без проблеми, приковал ги в ослепителната светлина на прожектора. От звука на мотора, тя разбра, че Лайл бе намалил мощността — вече не беше нужно яхтата да се движи с пълна скорост, сега, когато играта на котка и мишка приключваше. Оглеждайки се диво наоколо, Маги разбра, че нямаха изход. „Айрис“ бе отрязал достъпа й към сушата, а при гонитба в открити води, те нямаха никакъв шанс.

Въпросът беше, Лайл наистина ли щеше да застреля Дейвид? Тя не мислеше така, но се замисли и за друго — от това, което беше всъщност казал Ник, следваше логиката, че не Лайл вече командваше всъщност. А Хам би застрелял Дейвид, ако това би послужило на целите му: тя не се съмняваше, че е така.

„Лейди Дансър“ продължи да пори разпенената вода, устремена към спасението, което никога нямаше да достигне.

— Давам ти последен шанс да спреш машината, преди да започнем да стреляме. Ако ме принудиш, аз ще убия детето, Маги. Предупреждавам сериозно — колкото и променено да звучеше гласът през мегафона, Маги го позна: Хам.

— Спри — мрачно каза Ник.

Маги се обърна към него и го изгледа безнадеждно и безпомощно. После изпълни желанието му.

— Добро момиче — гласът долетя до нея отново през мегафона. Ярката светлина ги обливаше безмилостно. Засенчвайки очи, тя вдигна поглед към извисилия се над тях корпус на „Айрис“, поклащащ се вече кротко във водата. И избухна гръм, който разтърси притихналата нощ. Маги подскочи, прикрила главата си с ръце, а Ник се хвърли на дъното на лодката, прикривайки с тялото си Дейвид.

В последвалата кънтяща тишина, Маги погледна изплашено към двете проснати тела пред себе си, очакваща да види най-ужасното. Мили Боже, беше ли прострелян някой от тях?

Преди дори да успее да извика имената им, Хам отново заговори по мегафона, с ужасно весел глас:

— Не се безпокой, ние просто простреляхме двигателя ви. Нямам време да си играя на гоненица по реката цяла нощ. Качвайте се на борда! Първо хлапето, после ти, Маги. Кинг последен.

Маги погледна отново към тъмната палуба над главата си и този път успя да различи смътни фигури, независимо от ослепителния прожектор, насочен в лицето й: Хам с мегафона, до него Лайл, после още един мъж — лакей, предположи Маги — застанал до Лайл. Но този не приличаше на нито един от двамата лакеи, които бяха в къщата. Този беше по-широкоплещест, по-едър.

Дейвид се опитваше да се измести до седнало положение на дъното на лодката. От очите му се стичаха сълзи. Устата му трепереше. Ник лежеше свит на кълбо около него, със затворени очи, неподвижен. Маги пропълзя до тях, въпреки че в „Лейди Дансър“ вече се спускаше стълба и след миг по нея заслиза едрият мъж.

Когато лодката се наклони под тежестта му, Маги прегърна силно сина си и трескаво му прошепна до ухото:

— Върви при татко. Остани при него. Той ще види, че с тебе всичко е наред.

— Мамо… — Дейвид обви ръце около талията, притисна се и заплака с глас. Лакеят се надвеси над тях.

— Обичам те! — прошепна тя. И не успя да се овладее: от очите й закачаха сълзи. Завладя я смъртен ужас, когато си помисли, че прегръщаше сина си за последен път на този свят.

— Хайде, хлапе! — мъжът издърпа сина й от ръцете й и го повдигна на стълбата. Дейвид се изкачи бавно, отгоре го поеха и го изтеглиха на борда на „Айрис“.

Маги затвори очи и каза кратка, страстна молитва за неговата безопасност. За тяхната безопасност, на тримата. Свети Джууд, свети Джууд…

— Г-жо Форест — лакеят й заговори с учудващо уважение, когато се наведе, хвана я за лакътя и я изправи на крака. Тя погледна към белязаното му от шарка, грозно лице. Очите му бяха по-тъмносини от тези на Лайл и не изглеждаха зли.

Той опря пистолета си до нея.

— Трябва да се изкачите по стълбата сега — каза той.

Маги сведе поглед към Ник. Той все още лежеше неподвижен на дъното на лодката, свит на топка, със затворени очи. В безсъзнание ли беше? Или…

— Той беше прострелян — обърна се тя към мъжа и изтри сълзите от бузите си с длани. — Не може да се качи по стълбата.

— Мръсна работа! — отвърна лакеят и погледна към Ник, а после приклекна до него и заопипва пулса му зад ухото. — Не е умрял.

Изправи се пак, разтворил широко крака, за да запази равновесие в разклатилата се лодка и насочи пистолета си към Маги.

— Качвай се по стълбата! — каза той.

С един последен поглед към Ник, Маги изпълни нареждането.

— Кинг е в безсъзнание — извика лакеят към Хам, когато някакви ръце хванаха Маги и я изтеглиха на палубата на „Айрис“.

— Пренеси го горе.

— Мръсна работа! — беше отговорът и Маги успя да зърне само за миг мъжа, опитващ се да вдигне Ник в пожарникарска хватка, преди Лайл да протегне ръка и да я издърпа към себе си.

С другата си ръка, Лайл бе притиснал до себе си Дейвид. Момчето вдигна поглед към майка си, после към баща си.

— Моля те, не убивай мама — проплака с треперещ глас той.

Сърцето на Маги се сви. То вече бе замръзнало от ужас, а патетичната молба на сина й сега го разби на хиляди малки парченца. Очите й отново се напълниха със сълзи, когато погледна първо към Дейвид, после към Лайл.

— Няма — каза той, отправяйки към Маги тази своя хищна и измамна усмивка, докато успокояваше Дейвид. — Слез долу в каютата, Дейвид. Аз ще дойда след малко.

— Мамо… — очите на Дейвид бяха притъмнели от ужас, когато срещнаха нейните. Явно обещанието на Лайл го беше убедило не повече, отколкото самата нея. Но той не можеше да я спаси. Въпросът беше, дали тя ще може да спаси него?

— Върви — каза строго тя, кимвайки по посока на каютата.

Със сведена глава и провлечени стъпки, Дейвид се подчини. Маги прехапа устната си, докато го наблюдаваше как се отдалечава. Каквото и да се случеше, беше по-добре Дейвид да не е наоколо. Да бъде извън обсега на стрелбата.

— Потопете малката лодка.

Ник беше стоварен безцеремонно на борда и остана да лежи неподвижен. Лакеят се върна обратно долу по стълбата, за да изпълни нареждането на Хам за „Лейди Дансър“, Лайл, който дърпаше след себе си Маги за ръката, се приближи до Ник, за да го срита с ботуша си.

— Надявам се да се свести навреме, за да му стане ясно кой на кого ще пръсне мозъка.

Лакеят се появи отново и стъпи на палубата. Хам го изгледа и той кимна. После Хам се обърна към Лайл.

— Изведи ни от това място.

— Да, да — каза Лайл, усмихнат тържествуващо. Той пусна ръката на Маги, отиде при контролното табло и само след секунди „Айрис“ потегли. Маги залитна напред от рязкото потегляне и инстинктивно се хвана за перилата до себе си. Хам беше насочил пистолета си към нея. Почти в краката й, лакеят бе приклекнал над Ник.

— Къде е хлапето? — попита, сбърчил вежди, Хам.

— Изпратих го долу в каютата — отговори му през рамо Лайл.

Той беше в стихията си: вятърът духаше косата му назад, чертите на лицето му бяха спокойни и отпуснати. Лайл се чувстваше най-добре, когато застанеше зад руля на яхтата си и сега очевидно изпитваше върховно удоволствие.

— Доведи го — кресна Хам на лакея и заповедта му резонира като изстрел. Маги се вцепени на мястото си, когато мъжът послушно тръгна към каютата, за да вземе Дейвид.

— Не искам момчето ми да гледа, докато пръскаме черепите на тези двамата — възпротиви се Лайл.

— Ти си най-тъпият… — каза през зъби Хам.

В този миг от врата на каютата се появи отново лакеят, който влачеше Дейвид след себе си, сграбчил го за яката на пижамата.

— Този малък идиот беше на радиото — Дейвид изглеждаше изплашен до смърт, но същевременно триумфиращ. Маги се смрази от ужас.

— Проклятие! — избухна Хам, ритна вбесено дървения парапет на палубата, а когато се обърна към Лайл, лицето му бе разкривено от нечовешка гримаса.

— Ти, тъп кучи сине! Ти си изпратил хлапето в каютата, където има радио?

— То е само на местни честоти. Аз не мога да повярвам… — Лайл изгледа Дейвид с поглед, който не му предвещаваше нищо добро. — Ти свърза ли се с някого, сине?

Тонът му бе измамно нежен. Все още в ръцете на лакея, Дейвид поклати глава.

— Видя ли? Не е станало нищо — каза Лайл на Хам, успокоил се отново.

— Не е станало нищо? — Хам беше видимо вбесен. — Не е станало нищо! Ти си си загубил ума, глупако. Загубил си си ума по едно проклето копеле, което дори не е твое и си готов да ни повлечеш всички на дъното заради това! Е, мен не. Не мен! Чуваш ли ме, кучи сине? Не и мен!

Хам сега беше отишъл до Лайл и практически му крещеше в лицето. Без предупреждение, ръката му се стрелна и се чу оглушителен трясък. Маги гледаше, изумена, когато Лайл бе вдигнат във въздуха и бе запратен някъде назад като че ли от невидима гигантска ръка. Той се стовари шумно на палубата и остана да лежи неподвижно на гръб с лице, бледо на лунната светлина, с широко отворени очи и с една малка черна дупка на челото, като единствен видим белег на нараняване. Под главата му започна да се разлива тъмно петно…

Кръв.

Хам беше прострелял Лайл в главата. Докато Маги все още осъзнаваше този факт, Дейвид се откъсна от лакея и се спусна към нея.

— Мамо!

— Не гледай, Дейвид — каза тя, обгърнала го с ръце и притисна лицето му в пуловера си.

Маги затаи дъх, когато Хам насочи пистолета си към тях…

Сепна я нечовешкият вик, с който Ник се изправи на крака от пода на палубата и се хвърли върху Хам. Самата устремена тежест на тялото му бе достатъчна, за да повали Хам долу. Пистолетът излетя от ръката му и се спря близо до краката на Маги.

Маги реагира светкавично. Когато лакеят се втурна да помогне на Хам, тя се отскубна от Дейвид и се наведе да грабне пистолета. Вдигна го от палубата, скочи напред, опря дулото до тила му и натисна спусъка.

Пистолетът отскочи в ръката й. Изстрелът я оглуши. Лакеят се свлече на палубата. Маги прекрачи тялото му и загуби няколко ценни секунди, докато оглеждаше трескаво борещите се на земята пред краката й фигури, за да прецени позициите им.

Хам беше отгоре и ръцете му бяха впити в гърлото на Ник. Ник, с вече посиняващо от липсата, на кислород лице, се опитваше да отхвърли тялото на Хам от себе си, извивайки се яростно под него. Маги натисна дулото в гърба на Хам.

— Хам — мрачно каза тя. — Пусни го, или ще те застрелям.

Хам замръзна. После, след един безкраен момент, ръцете му се отделиха от гърлото на Ник.

— Маги — започна неспокойно той, поглеждайки към нея през рамото си.

— Отдръпни се от него, Магдалена — Ник едва си поемаше дъх. — Отдръпни се от него, но го дръж на прицел. И забележиш ли нещо в погледа му, веднага го прати по дяволите.

Маги го послуша и отстъпи назад, но сега хвана здраво пистолета в двете си ръце, насочен към Хам. Спря, разтворила широко нозе, за да не губи равновесието си под леко олюляващата се яхта, която продължаваше да се носи напред, неуправлявана от никого.

Пръстът й остана присвит около спусъка. Очите й не изпускаха Хам нито за миг, когато той бавно се изправи и се обърна с лице към нея. Палубата под краката й беше станала хлъзгава от кръвта — тази на Лайл и на партньора му.

Всичко, което й оставаше да направи, беше да свие само още малко пръста си около спусъка и кръвта на Хам щеше също да облее палубата.

Вперила поглед в него, тя си припомни нощта на изнасилването, с най-подробните детайли. И прочете по лицето му, че той си спомни също. Той облиза пресъхналите си устни, а очите му се бяха разширили от страх.

Всичко, което оставаше да направи, беше само да свие пръста си още малко…

И неочаквано попадна в лъча на мощен прожектор.

— Брегова полиция! — чу се строг глас. — Никой да не мърда!

Маги се огледа и видя една голяма, бяла лодка, приближаваща се бързо към тях. Прожекторът я осветяваше право в лицето, защото „Айрис“ и лодката на корабчето на бреговата охрана бяха с почти еднаква височина.

— Магдалена! — прозвуча друг глас от високоговорителя. — Виждам теб и детето, но къде е Ники? — беше Линк.

— Спасителната кавалерия — сухо каза Ник, изправяйки се на крака. Хам, очевидно разбрал, че играта свърши, някак се смали.

— Йо-хо, братле! — гръмна поздравът на Линк.

След няколко секунди, един въоръжен, униформен полицай от бреговата охрана, скочи на палубата на „Айрис“.

Маги отпусна пистолета и се огледа за Дейвид. Той се затича към нея и се хвърли в прегръдките й. Бяха спасени.