Линда Хауърд
Да спиш с врага (11)

Глава единадесета

Еви спа непробудно тази нощ, от девет до седем на следващата сутрин. Събуди се замаяна от дълбокия сън. Отиде в кухнята, като се молеше нищо да не се е развалило, най-вече кафеварката. Всичко изглеждаше изправно, така че си направи кафе и отиде в банята.

След петнадесет минути, полуоблечена и с мокра коса, тя доволно се изтегна в стола на верандата и отпи от първата си чаша кафе. Затвори очи, като почувства топлото, галещо слънце. Бе прекрасна сутрин, чиста, спокойна и пълна с ухания. Птичките пееха и температурата бе съвсем поносима.

Чу гумите по пътеката, със специфичния звук на джип четири по четири. Макар да не можеше да види пътя от верандата си и познаваше доста хора с подобни коли нямаше никакво съмнение кой е. Кръвта й започна да се движи по-бързо, кожата й настръхна и внезапната топлина, която се разля по тялото й нямаше нищо общо нито със слънцето, нито с кафето.

Колко ли жени го бяха обичали? Интуицията й подсказваше, че далеч не е първата. Горките те! И те, като нея, не бяха устояли на нежния, но безпощаден чар. Със същата сигурност знаеше, че той не бе обичал нито една от тях.

През отворената задна врата чу, че той почука на предната.

— Робърт! — извика тя. — На верандата съм.

Стъпките му по тревата бяха безшумни и след по-малко от петнадесет секунди той седеше пред нея. Спря и се вгледа в нея.

Изненадана, тя се сви в стола си.

— Какво съм направила този път?

Лицето му се отпусна, докато сядаше на стола до нея.

— Обърка се, това бе страст, а не гняв!

— Така ли? — тя повдигна чашата, за да скрие лицето си, и отпи. — Това трябва да ти говори нещо.

— Какво, например?

— Че виждам по-често гняв в очите ти, отколкото страст.

Сърцето й биеше по-бързо. Господи, тя флиртуваше. Откритието я порази. Никога през живота се не бе кокетничела пред мъж, камо ли да обсъжда страстта му. Струваше й се, че никога не бе флиртувала с Мат; нещата между тях винаги бяха уредени и не бяха преминали през наситената, главозамайваща фаза на ухажването, преди да се отдадат. Бяха родени отдадени един на друг.

— Пак сбърка — небрежно каза Робърт.

— Защо?

— Страстта е винаги там, Еванджелин.

Каза го тихо, почти небрежно и Еви усети, че дъхът й спря. Този път спасението бе в добрите обноски, стана и го попита:

— Искаш ли кафе?

— Аз ще си налея — отговори той, като сложи ръката си на рамото й. Докосването я прониза, усещаше гальовните му пръсти. — Изглеждаше толкова удобно седнала. Само ми кажи къде са чашите.

— В шкафа точно над кафеварката. Нямам сметана, само мляко…

— Няма значение, пия го чисто, като теб. Искаш ли да ти долея?

Еви мълчаливо му подаде чашата си и той влезе в къщата.

Докато вземаше чаша от шкафа, Робърт усети, че ръката му леко трепери. Бе едновременно стъписан и развеселен от силата, с която му въздействаше Еви, макар че вече започваше да свиква. Но когато я видя тази сутрин… Бе си пожелал да я види с пусната коса и днес желанието му бе изпълнено.

Просто не бе подготвен за силните емоции, които гледката предизвика у него — гъстата, тъмнозлатиста коса, която се спускаше свободно и блестеше, галена от слънцето. Сякаш завитите краища весело танцуваха, освободени от обичайната плитка. Един кичур се бе спуснал през рамото й и небрежно падаше над гърдите й, толкова съвършено като че някой нарочно го бе поставил така. Един поглед му бе достатъчен да разбере, че е без сутиен.

Би трябвало вече да е свикнал с блясъка на кожата й, но всеки път щом я видеше се удивяваше. Тази сутрин също не бе изключение. Бе се свила в стола като котка, още сънлива и изящните й крака блестяха на слънцето.

Искаше да я вземе в ръцете си и да я внесе в хладната спалня, където да се наслади докрай на перлената й кожа. Но си спомни, че това е къщата, в която Мат бе израснал. Не искаше да я има тук, където спомените за момчето бяха навсякъде.

— Робърт? — тонът й бе въпросителен.

— Разглеждам чашите ти — отговори той и чу смеха й.

Избра си чаша и каза:

— Сега съм четиридесет и девет процента сладък, останалите петдесет и един са за теб.

Сипа си кафе и след това напълни нейната чаша. Занесе ги и двете на верандата и внимателно й подаде нейната, тъй като не искаше да я разлее и да изгори голите й крака.

— Доста голяма колекция от чаши имаш.

— Нали? Джейсън и Пеги са виновниците. На всеки рожден ден и Коледа ми подаряват по една. Вече е традиция. Толкова време я избират, че разопаковането е цял празник. Никога не позволяват на Беки или Пол да я видят предварително, така че и за тях е изненада.

— Някои са доста двусмислени.

Еви се усмихна.

— Пеги ги избира.

Той повдигна вежди.

— Същото невинно, чувствително момиченце?

— Същото изобретателно момиче. Не позволявай стеснителността й да те измами.

— На мен не ми се стори стеснителна. Започна да си говори с мен най-спокойно, още първия път, когато се видяхме.

— За което е виновен единствено чара ти. Не е много открита пред непознати. Но като се има пред вид как бебето на Шери те прие, може да се предположи, че момичетата просто те харесват.

— Това е добре — каза той, като я наблюдаваше над ръба на чашата си. — А какво ще кажеш за порасналите?

— Ще ти подаря една пръчка утре, така че ще можеш да ги държиш на разстояние.

Съвсем спокойно Робърт остави чашата си, взе нейната от ръката й и я постави до неговата. Тя го погледна тревожно.

— Какво правиш?

— Това.

С едно бързо движение той я вдигна в ръцете си, седна на стола й и я постави в скута си. Върна чашата в ръцете й и се наклони така, че тя загуби равновесие и се долепи до него, за да не падне.

— Робърт! — каза тя в знак на протест.

— Еванджелин.

Не можа да каже нищо друго. Просто седеше в скута, обгърната от топлината, силата и уханието на тялото му. Можеше да усети ударите на сърцето му. Знаеше, че е висок, но дори сега, седнала в него, главата му бе над нейната. Чувстваше се физически поразена и безкрайно защитена. Не от него, а от останалия свят.

— Допий си кафето — каза той и тя послушно се подчини.

Седяха мълчаливо, докато жегата ставаше все по-силна и движението по реката се увеличи. Когато приключиха с кафето, той остави чашите настрана, обърна главата й към себе си и бавно я целуна.

Както цветята се обръщат към слънцето, така и тя се отдаде на удоволствието, като се притисна по-близо в него.

Устните им се сляха, тя потрепери и обви ръцете си около врата му. Не можеше да каже колко дълго са прекарали така; само ударите на сърцето, които се усещаха по цялото й тяло, отмерваха времето.

Робърт отмести косата й и прокара ръката си по гърдите й. Еви изтръпна и се впи в него, но той я успокои, като измърмори нещо, не точно дума, по-скоро неразбираем звук. Вече бе галил и целувал гърдите й, но усещаше, че тя още се колебае дали да допусне подобна близост. Продължаваше да я гали, с което искаше да я накара да се отпусне, но вместо това усети, че тя се възбужда все повече.

Умишлено разкопча първите три копчета от блузата й и плъзна ръката си вътре. Тя рязко си пое дъх и се сгуши във врата му, но не каза думата, която щеше да го спре. Галеше копринената кожа на гърдите й, като се спря на зърната и тя простена. Кожата й постепенно се стопли.

Еви седеше неподвижно, едва дишаща и със затворени очи, отдадена на невероятното удоволствие, което се разнесе из цялото й тяло. Знаеше, че си играе с огъня, но нямаше сили да се откаже. Ами ако решеше да я внесе вътре? Тогава вече трябваше да сложи край.

— Искаш ли да спра? — глухо попита той.

Тя преглътна.

— Мисля, че е най-добре — но не повдигна главата си, така че не прозвуча убедително. Той започна да целува гърдите й, при което тя извика от удоволствие.

След това изведнъж Робърт спря и я повдигна от скута си.

— Трябва да спрем — разочаровано каза. — Струва ми се, че още не си готова да ме допуснеш, а не мога прекалено дълго да разчитам на самоконтрола си.

Еви се изправи, като се бореше със смесицата от облекчение и разочарование и започна да закопчава блузата си. Беше прав, разбира се. Още не искаше нещата да отидат по-далеч, макар вече да се подготвяше.

Успя да му се усмихне, когато се наведе над чашите.

— Благодаря ти — каза тя и ги внесе вътре.

Робърт разтри очите си. Този път му бе по-трудно да спре. В края на краищата, щеше ли да му позволи да спи с нея? Не му се вярваше; все още усещаше, че не е готова. Само след няколко минути щеше да каже „не“ и тогава отдръпването щеше да е убийствено. Дори и да се бе съгласила, той не искаше да се люби с нея в тази къща, така че добре, че успя да се възпре.

Прекараха останалата част от сутринта заедно, но сцената на верандата повече не се повтори. Достатъчно трудно му бе да спре веднъж. Когато дойде време да тръгва за пристанището, той я целуна и си тръгна.

Вятърът вееше в лицето й, докато караше моторницата си през езерото. Какво ли ще прави Робърт през останалата част от деня, почуди се Еви. Бе казал, че е на почивка, но мъж като него не би могъл дълго да бездейства.

За нейно облекчение, Бърт почти бе приключил с поръчките, така че можеше да се залови с мотора й днес следобед. Мисълта, че утре щеше да се прибере с колата си я зарадва. Може би идваше краят на лошия й късмет.

Звъня на местните ресторанти за бърза закуска, за да търси работа, но тъй като през лятото учениците бяха във ваканция и се бяха заловили на работа, никъде не търсеха персонал. Казаха й да се обади, когато започне учебната година.

— Много хубаво — измърмори тя, когато затвори слушалката след поредното обаждане и реши, че явно лошият късмет още бе по петите й.

От друга страна, вече неведнъж й се бе налагало да живее максимално икономично. През следващите няколко дни Еви намали разходите си, колкото бе възможно. Ядеше овесени ядки на закуска и си позволяваше по един сандвич на обед и вечеря. Не си купуваше нищо друго през деня. Изключи климатика в дома си, като остана само на вентилаторите на тавана и пиене на много вода с лед. Бе достатъчно прагматична, за да не приема тези икономии като бедствие. Бяха просто нещо, което трябваше да стори, така че изобщо не му отделяше много внимание.

Едно бе сигурно, Робърт бе окупирал по-голямата част от мислите й. Ако не минаваше през дома й сутрин, винаги идваше следобед в пристанището. Често я целуваше, особено когато бяха сами, но изобщо не бе настоятелен за нещо повече. Колкото повече отстъпваше, толкова повече тя се колебаеше дали иска да спи с него или не. Никога досега не бе смятала, че липсата й на опит би могло да е проблем; сега обаче отчаяно се нуждаеше от помощ, за да се справи с чувствата си към него. С всеки изминал ден го желаеше все повече, но и предпазливостта й нарастваше — не биваше да допуска Робърт да стане толкова важен за нея. Обичаше го, но ако не спеше с него една малка част от сърцето й щеше да си остане само нейна. Ако той я имаше физически, щеше да поиска всичко от нея, и тя нямаше да намери сили, когато всичко свършеше.

И все пак, ясно усещаше как плавно и майсторски той бе преодолял всичките й прегради. С всеки изминал ден все повече свикваше с целувките му, с нежните, топли ръце и само като го погледнеше усещаше желание из тялото си.

Изплашена от възможните последствия започна да взема противозачатъчни таблетки, като се чудеше дали по този начин не улесняваше положението още повече. Като знаеше, че се предпазва по-трудно щеше да каже „не“. Бореше с дилемата дали да продължи да ги пие, или не. Разбира се, по-добре след време да се чудеше какво да прави със себе си, отколкото с някое безпомощно бебе.

Следващият уикенд Робърт отново я помоли да се смени с Крег, така че да могат да излязат. Спомни си удоволствието от първата им вечер и бързо се съгласи.

Когато дойде да я вземе на следващата вечер забеляза огнени пламъчета в очите му, докато я оглеждаше отгоре до долу. Еви почувства чисто женско удоволствие от възхитения му поглед. Знаеше, че изглежда перфектно — косата й бе прибрана в прическа и носеше деликатен грим, а роклята й бе изящна. Бе единствената вечерня рокля, която имаше. Купи я преди три години, когато Търговската Палата организира коктейл, на който местните бизнесмени можеха да преговарят с търговски представители от други райони.

Нищо не стана със сделките, но роклята й все още бе впечатляваща. Бе тъмнозелена, което подчертаваше цвета на кожата й. Състоеше се от къса пола, която падаше свободно над коленете й, с доста изрязано деколте, хванато на тънки презрамки и дълбоко изрязана на гърба. Бе вързала косата си в свободен кок, в който блестяха няколко шноли. Непретенциозните златни обици и сватбеният пръстен бяха единствените бижута, но тя по принцип не харесваше прекалената натруфеност.

Робърт бе облечен в безупречен черен костюм със снежнобяла риза. Жегата бе толкова непоносима, че Еви се учуди как издържаше в тези дрехи. Той обаче изобщо нямаше вид, че му е горещо; дори напротив, изглеждаше спокоен и невъзмутим, с изключение на пламъка в очите му.

— Красива си — каза й той, като я погали по лицето и наблюдаваше доволната й реакция.

— Благодаря — тя прие комплимента с непресторено достойнство, докато излизаше от къщата и Робърт заключи вратата след тях.

Помогна й да се качи в джипа и когато седна на другата седалка каза:

— Надявам се да ти хареса клуба, в който отиваме. Тихо е, храната е чудесна и има огромен дансинг.

— В Хънтсвил ли е?

— Не, тук е, но е частен клуб.

Тя не го попита как, след като бе частен, той бе успял да направи резервация. Робърт не парадираше с парите и влиянието си, но очевидно ги имаше, ако се съди по дрехите, които носеше и нещата, които бе купил. Всеки местен бизнесмен с готовност би го поканил да се присъедини към клуба му.

Разстоянията в Гънтърсвил бяха малки, така че малко след това Робърт отби от магистралата по частен път, успореден на реката и спря на паркинга. Клубът бе едноетажна постройка, покрита отвън с кедрово дърво и каменни плочи и приятна атмосфера. Бе го виждала от реката, която минаваше отпред. Бе едва седем и половина, още светло, но паркингът бе почти изцяло зает.

Робърт нежно бе поставил ръката си на гърба й, когато влязоха и бяха посрещнати от усмихнат келнер. Настаниха ги в малко сепаре, тапицирано в мека кожа.

Поръчаха си ордьоври и Робърт взе бутилка шампанско. Еви не разбираше от вина, но изборът му предизвика одобрение в келнера.

Единственият случай, когато бе пила шампанско, бе на сватбата й и то определено не бе скъпо. Бледозлатистата течност, която Робърт наля в чашата й нямаше нищо общо с онова. Вкусът му бе стипчив и приятен, усещаше ароматните мехурчетата в устата си. Пиеше на съвсем малки глътки, тъй като не знаеше как ще й се отрази.

Както и преди, вечерта бе толкова прекрасна, че почти накрая Еви си даде сметка за развръзката, към която я водеше Робърт. Бе нежен, внимателен, но и непреклонен. Можеше да го види в огнените му очи. Възнамеряваше да я има преди края на вечерта.

Бе очевидно в начина, по който постоянно я докосваше, уж случайно, а в действителност точно премерено. Бе съблазнителен, нежните му ласки от една страна я успокояваха, от друга я възбуждаха.

Докато танцуваха пръстите му се плъзгаха по голия й гръб, като я изгаряха и я караха да трепери. Тялото му се движеше в такт с музиката и ударите на нейното сърце, докато й се стори, че мелодията я бе изпълнила цялата. Когато се върнаха в сепарето, Робърт седна плътно до нея. Тя на няколко пъти се отместваше, но той отново се доближаваше, така че Еви усещаше топлината на тялото му, слабото ухание на одеколон и мускусния аромат на кожата му. Нежно погалваше ръката й, или прокарваше пръсти по лицето й и изящната извивка на врата й. Усещаше силния му крак до нейния, топлата ръка зад нея или на кръста си. С всяко негово движение все по-осезаемо чувстваше желанието му, като в същото време Робърт показваше на всички останали, че тя е негова.

Еви бе едновременно притеснена и развълнувана и не можеше да събере мислите си. Външно изглеждаше спокойна, но дълбоко в себе си бе на границата на паника. Робърт винаги правеше впечатление на градски, цивилизован мъж, но от самото начало бе видяла, че зад тази маска криеше необуздана, дива страст. Сега обаче тя й се стори дори по-силна. Възнамеряваше да я има същата тази вечер и тя не бе сигурна дали ще може да го спре.

Всъщност, не знаеше дали иска да го спре. Дали бе заради шампанското или заради трескавото желание, което пробуждаше в нея винаги щом я докоснеше? Обикновено ясните й мисли тази вечер се замъглиха от изгарящата сласт на собственото й тяло. Опита се да измисли защо трябваше да му каже „не“, защо той бе толкова опасен за нея, но всичко, което изникваше в съзнанието й бе устните му върху гърдите й и усещането, когато я докосваше.

Физически той бе разбил всичките й години на контрол и изолация. Не бе пожелава мъж след Мат — и преди Робърт, — но и никога не бе желала Мат с такава сила. Той бе загинал на границата на възмъжаването и тя го помнеше като прекрасно, усмихнато момче. Робърт бе мъж, в пълния смисъл на думата. Знаеше каква сила притежава тялото. Еви бе сигурна, че когато получи тялото й, той ще поиска да я притежава цялата. Опитът му бе далеч по-богат от нейния и щеше да получи всичко от нея. Нямаше да може да запази и малка част непокътната. Някъде дълбоко в себе си чу един изплашен глас и се опита да събере всичките си сили.

Той, обаче, изглежда също чуваше вътрешния й глас, усещаше всеки път, щом тя се изплашеше и с едно топло, нежно докосване или притискане в тялото й разпалваше пламъкът на желанието й, в който щеше да изгори гласът на разума. Бе прекалено добър в съблазняването и макар да си даваше сметка за това, тя пак не можеше да се спре. Имаше неприятното усещане, че Робърт можеше да я има, всеки път щом си пожелаеше, че волята й бе нищожна в сравнение с неговата сила. Бе й оставил време, само защото по някаква причина той бе решил така и вече смяташе, че то е изтекло.

Робърт отново я покани да танцуват и тя се оказа безпомощна в ръцете му. Чувстваше, че изгаря, кожата й бе свръхчувствителна. Всеки път щом я докоснеше, през тялото й минаваха тръпки. Движеха се по дансинга, той я държеше плътно до себе си, докато краката му се плъзгаха в нейните. В далечината се видя светкавица, която украси небето в златно и пурпурно. Чу се гръмотевица и въздухът бе изпълнен с миризмата на дъжд.

Чувстваше се физически слаба. Не бе знаела, че желанието може да изцеди силата на мускулите. Бе се отпуснала в ръцете му и й се струваше, че само те я държат права.

Той погали нежната кожа на челото й с устни и тя усети дъха му в косата си.

— Ще се прибираме ли?

Последните крехки останки на предпазливост извикаха „Не!“, но тя бе така оплетена в собствената си чувственост, че не го изрече на глас, а само кимна. Държеше го за ръка, когато тръгнаха към джипа.

И по време на пътуването им той не намали напрежението й. Превключи лоста за скоростите и плъзна ръката си под полата й, голата й кожа изгаряше от докосването и я накара да изстене. Дори не разбра къде я води, докато не спря пред дома му.

— Това не… — промълви тя.

— Не, не е — тихо отвърна той. — Влез.

Можеше да каже „не“. Още не бе прекалено късно. Можеше да поиска да я закара до нейната къща. Но дори и да го направеше, тя знаеше, че краят ще е един и същ. Просто щеше да се случи на различно място.

Робърт протегна ръката си и жестът бе достатъчно красноречив. Можеше да усети възбудата и желанието му. Тази вечер щеше да я има.

Тя постави ръката си в неговата.

Почувства яростното му удоволствие от мълчаливата й капитулация, но въпреки това продължи да се държи нежно. Ако не беше, може би разумът й щеше да победи. Но той бе прекалено опитен, за да допусне подобна грешка и тя се озова в обляната от лунна светлина спалня с огромно легло. През френския прозорец можеше да види езерото, което като черно огледало отразяваше бледата, далечна луна. Чу се още една гръмотевица, битката между жегата и дъждът продължаваше.

Робърт обгърна кръста й и я обърна към себе си. Сърцето й биеше в тялото му, когато той наведе глава и долепи устните си в нейните. Целувките му бяха бавни и изпълващи. Езикът му се плъзгаше по устните й, както ръцете му галеха цялото й тяло, докато я разсъбличаше. Роклята й увисна само на талията; той спря, погали изящната извивка на гърба; след това свали дрехата и я хвърли настрани.

Стоеше пред него само по бикини и обувки. Притисна я към себе си и продължи да я целува. Ръцете му галеха гърдите й и изящните пръсти й доставяха огромно удоволствие. Отчаяно, Еви се впи в широките, мускулести рамене, като се опитваше да намери опора от прекалено силните чувства. Копринената му риза погали зърната й и тя простена. Той промърмори нещо, докато я разкопчаваше и я хвърли на земята. Усети голите си гърди опрени в силното му тяло, при което се чу, че почти извика от желание.

— Спокойно, мила — прошепна той.

Събу обувките си и разкопча панталона си, при което той се свлече на земята. Тя се изви в ръцете му и се притисна към него. Той рязко си пое въздух и последните капки от контрол се изпариха. Стисна я силно в ръцете си, докато тя почти извика от болка.

Занесе я до леглото. Усещаше студените чаршафи под пламтящото си тяло. С бързо движение Робърт свали слиповете си. Еви погледна голото му тяло, силните мускули, стегнати от желание. Впечатлението, че е слаб, всъщност бе лъжовно — излъчваше грацията и мощта на пантерата. Той се наведе до нея, с едната си ръка галеше главата й, докато с другата свали обувките и бикините. Изведнъж Еви се стресна от голотата си; опита се да се прикрие, но опитът й бе възпрян, когато Робърт я хвана за китките и разпери ръцете й. След което се настани над нея.

Еви едва дишаше. Усещаше тежестта му върху себе си. Собствената й чувственост я стресна, но вълните от удоволствие прииждаха прекалено бързо. Усещаше мускулестите му бедра между нейните, стегнатият корем върху своя и силните му гърди се галеха в нейните.

Бе се навел над нея в тъмнината, много по-голям и силен, отколкото си го бе представяла. Лунната светлина бе достатъчна, за да види блясъка в очите му. На лицето му бе изписан чисто мъжки триумф.

Той пусна китките й и силната му, топла ръка повдигна лицето й. Този път целувката му бе настоятелна, почти яростна. Тя безпомощно се отдаде на лудата страст.

Робърт целуваше и галеше гърдите й, като я изтощаваше от желание.

Усещаше парещите му пръсти по тялото си.

— Робърт — промълви тя, името му бе изпълнено със страстта й.

Еви се стегна и дишането й се учести, когато той се намести върху нея. Удоволствието бе заменено от болка, истинска болка. Тя сви ръцете си в юмруци. Извъртя главата си и затвори очи при топлите сълзи, които се търкулнаха по лицето й.

Той замръзна, когато осъзна истината.

Обърна главата й, така че да я вижда. Тя бавно отвори очи; сълзите блестяха на сребърната лунна светлина и след това вече не можеше да отмести погледа си. Робърт дишаше толкова бързо, че звукът изпълваше тихата стая. Не бе останало нищо от изтънчения мъж, лицето му бе изкривено от желание. За части от секундата сякаш можеше да погледне в душата му, в яростната първичност на сърцевината. Държеше я силно и я караше да го гледа, докато проникваше в тялото й, като преодоля девствеността й. Тя се изви в ръцете му. Болката и стряскащото усещане на превземане бяха по-силни, отколкото си бе представяла.

Дълбок, дрезгав звук излезе от гърлото му.

Страстно проникваше в нея. Винаги бе повече от нежен с жените, но с Еви желанието му бе трескаво. Не можеше да е нежен, когато и главата, и сърцето му препускаха лудо, когато вулканичното удоволствие изригна. Тя бе топла, копринена, съблазнителна… и негова. На никой друг. Завинаги негова.

Той потрепери и тя почувства топлината, която се разля в тялото й. След това той бавно се отпусна, всеки негов мускул трепереше и той слепешком потърси опора.

Зашеметена, Еви лежеше под него. Имаше чувството, че се е разпиляла на парчета и не можеше да сглоби нито една мисъл.

След което откри, че това съвсем не бе краят.