Мария Барет
Интимни лъжи (26)

Двадесет и шеста глава

Изминаха шест часа, докато Холи се събуди от упойката. Когато дойде в съзнание, обърна глава, видя празната бяла болнична стена и по лицето й се затъркаляха сълзи.

— Холи?

Тя се извърна рязко и трепна от болка, но не успя да каже нищо. Устата й беше завързана, а главата й бе захваната със скоба.

— Точно както винаги съм те искал — рече той. — Мълчалива и в леглото.

Опита се да се усмихне, след това се приближи до нея, хвана й ръката и я притисна до устните си. Тя започна да хълца.

— Хей, шшшт, всичко е наред… — той я целуна по китката, погали пръстите й и ги преплете със своите. — Слава Богу, че си добре. Помислих си… — Кит млъкна и поднесе ръката й до лицето си, за да прикрие собствените си сълзи.

Дори когато спря да плаче, Холи все още не искаше да пусне ръката му. Стискаше я толкова силно, че пръстите й бяха побелели. С другата си ръка правеше движения, все едно че пишеше, и Кит отвори чекмеджето на шкафчето й, за да потърси химикалка и хартия.

— Ето.

Откри блокче листчета, очевидно оставено от предишния пациент, и потърси химикалка в джоба на якето си. Холи посегна и докосна кървавото петно на гърдите му. Без да отговори на въпроса в очите й, той й подаде хартията и писалката и зачака, докато тя пишеше. Холи вдигна листа и Кит прочете написаното. Последва мълчание.

— Сигурна ли си? Не искаш ли да изчакаме, докато станеш по-добре?

Тя поклати глава и написа с главни букви: „Не, искам да знам.“

Кит седеше, вперил поглед в ръката си, която стискаше пръстите й. По-скоро на него му се искаше да остави тази тема. Не желаеше да говори за това, искаше дори да забрави, че се е случвало.

— Тед Уелш загина — рече той. Отново преглътна сълзите си и извърна поглед, засрамен от тази проява на чувства. — Виж, съжалявам, но наистина мисля, че не си готова.

Холи надраска нещо върху листа и му го подаде. Кит го прочете.

— Добре — отговори той въпреки здравия си разум. — Ще го напиша, след като толкова искаш, но ще го дам на сестрата. Можеш да го прочетеш утре, когато се почувстваш по-укрепнала.

Кит взе химикалката. Не знаеше как да започне и няколко минути седя, вперил поглед в празния лист.

След това написа: „Двама мъже дойдоха за Ферейра. Застреляха го през покрива и откриха огън по всички ни. Уелш започна да стреля, беше улучен, строполи се върху теб и отнесе още два куршума. Бландфорд хукна към вратата и беше убит.“

Той спря. Холи чакаше. Няколко секунди по-късно Кит продължи да пише: „Изпълзях няколкото метра до Ферейра и се покрих с трупа му. Тръгнах към теб, но точно тогава вратата се отвори с гръм и трясък и залата се напълни с въоръжени полицаи.“

Той покри лицето си с ръце.

Когато най-сетне ги свали, видя, че Холи е прочела написаното и го гледа ужасено и недоверчиво.

— Наистина не знам как стана — рече Кит. — Един Господ знае как се измъкнахме живи…

Холи отново се наведе напред и го докосна по лицето.

Кит я погледна.

— Наистина смятам — продължи той, — че само Господ знае как не ни улучиха…

Холи остави ръката си на бузата му и Кит затвори очи. „Беше адска касапница — искаше му се да изкрещи. — Бях толкова уплашен, ти едва не загина, аз едва не загинах! Тед Уелш, каква смела постъпка, той ни спаси живота, той…“

Кит отвори отново очи.

— От полицията ще искат да ни разпитат — рече той. — Ще има много въпроси, ще разровят всичко. Съжалявам, но още не е свършило — той извърна очи. — Поне имаш галерията, към която да се върнеш. Ейдриън Уайт ще представлява огромен успех, все още разполагаш с това.

Тя кимна и Кит усети отговора й с всяка частица от тялото си. Все още имаше галерията си, само това имаше значение за нея.

— По-добре да вървя — рече той. — Ще те оставя да си починеш малко — и се изправи.

Холи написа нещо на листа и Кит го погледна.

— Колко мисля, че можеш да получиш за нея? — той се намръщи. — Галерията ли имаш предвид?

Холи отново кимна.

— Един Господ знае — промърмори Кит и се обърна към вратата. — Можеш да наемеш някой оценител и той ще ти каже.

След това отвори вратата и Холи нададе вик.

— За Бога — рече тъжно той. — Какво искаш сега? Да ти намеря агент, така ли?…

Обърна се, погледна я и гласът му секна. Холи беше вдигнала лист хартия и ръцете й трепереха, докато чакаше Кит да го прочете.

— Да, мисля, че от нея ще спечелиш достатъчно пари за еднопосочен билет до Ню Йорк.

Той се втренчи в пода, сякаш за цяла вечност, и Холи притаи дъх.

— Наистина ли го искаш? — попита я накрая. Не я поглеждаше, просто не можеше да събере сили.

Холи отново започна да пише. Кит чу драскането на химикалката по хартията и вдигна поглед.

— „Да, да, да, да, да, да, да!“ — прочете на листа и най-сетне се усмихна. — Типично за проклетницата Холи — рече той. — Искаш сама да си платиш пътя, така ли?