Вера Мутафчиева
Алкивиад Велики (36)

VIII

— Той, който още младеж, лъжеше олимпийските съдии, та изтръгна незаконна награда в състезанията; той, който измени на родината си, на жена си, на родствата си, на господарите си и пак на родината си; той, който ни изнуди да го снабдим с нашите последни кораби и злато; той, който подло (защото отнапред гласеше нова измяна!) закупи срещу камари крадено сребро три укрепления из Тракия; чудовището, откърмено от един богохулен софист, днес се радва на слънцето в Тракия!…

Най-после Клеофонт намери смелост да изприказва дълбоко укритите свои възражения срещу мъжа, когото атиняни насмалко не провъзгласиха за тиран на Атина. Демокрацията бе останала читава, но пак — досущ боса, незащитена, гладна. Едничкото, с което сега се хранеше, бяха граматически неиздържаните, риторически тромавите речи на разни демагози:

— Алкивиад, който… Сократ, който…