Ан Б. Рос
Топлината на едно докосване (22)

22

Чувствах се отвратително, когато тръгвах за дежурството на следващата сутрин. Лий безброй пъти се появи в съня ми и всеки път ми даваше нещо, което не исках.

Не успях да пропъдя този сън от съзнанието си през цялата сутрин и той ми създаде усещането, че съм пропуснала да направя нещо важно.

Когато пристигнах в операционната, установих, че Пит Маркхам е задраскал трите случая, които му бяха определени за днес. В продължение на половин час преподреждах графика наново.

Следобед подготвих плана за дежурствата за събота и неделя и то така, че да не бъда ангажирана.

Докато размествах смените, телефонът иззвъня.

— Хирургията, Боланд — обадих се аз, надявайки се, че това не е някой нов пациент.

— Ейми! Радвам се, че попадам направо на шефката! — изгърмя гласът на Пит Маркхам в апарата.

Трепнах и отдалечих малко слушалката от ухото си.

— Постарайте се отново да включите моите операции в графика, колкото е възможно по-скоро — нареди той, вместо да помоли.

— Момент, доктор Маркхам, веднага ще видя какво може да се направи — отвърнах любезно, като много ми се искаше да го попитам за Лий. — Една операция можем да вмъкнем за утре, но другите две за съжаление трябва да почакат. Устройва ли ви това?

— Съгласен съм.

Изненадах се. Пит рядко беше толкова разбран. Но той продължи да ме учудва.

— Ейми, исках да ви питам и нещо друго. Рут и аз даваме утре вечер едно малко парти и бихме желали да ви поканим, с някой ваш приятел, разбира се.

— Парти? Рут иска ли да дойда?

— Разбира се. Тя също ще ви се обади, но аз реших да ви поканя, защото така и така говорим. Вижте, Ейми — продължи някак тайнствено той. — Естествено, че съжаляваме за онова, което се случи с Елен, но колкото по-бързо се върнем към ежедневието си, толкова по-добре ще бъде за всички ни. Всеки трябва да живее свой собствен живот, нали така?

— Да, разбирам — рекох замаяно. — Мога ли да ви помогна при подготовката?

— Само си обуйте обувките за танци и се постарайте всички да се забавляват — сърдечността му вече ми звучеше съвсем изкуствено. — И още нещо, Ейми. Не питайте за Лий утре вечер. Имахме доста вълнения тази сутрин и смятам, че сега тя се нуждае от малко спокойствие.

— Надявам се, че е добре — рекох неопределено.

— Разбира се. Но тъй като ми се стори изтощена, настоях да остане в болница за някои изследвания през следващите дни. Само за да сме по-спокойни, разбирате ли? Даже обмислям, но ви го казвам съвсем поверително, да помоля Дик Брайънт да я прегледа, докато е в болницата — той напрегнато замълча.

— Мисля, че идеята е добра, Пит — отвърнах въодушевено. Познавах Дик Брайънт от миналата година, когато той бе асистент лекар в психиатрията. Не бих имала нищо против той да ме лекува. — Не би могла да попадне в по-добри ръце, струва ми се. Правилно постъпвате, Пит. Историята с отвличането очевидно й навреди много повече, отколкото предполагахме — допълних дипломатично.

— Същото си мислех и аз — зарадва се той. — Казах го и на Рут. Но моля ви, не подхващайте темата, Ейми! Елате на партито и се забавлявайте.

Обещах и с облекчение затворих.

Когато се върнах вкъщи, Люк ме чакаше във фоайето на Комптън армс.

— Уморена ли си? — рече той вместо поздрав и обгърна раменете ми. Приятно ми бе, че някой се грижи за мен и се облегнах на ръката му, докато вървяхме към асансьора.

— Съсипана — отвърнах и натиснах копчето за четвъртия етаж.

— Мисля, че ти трябва една разходка по плажа.

— Трябва ми само едно легло — забелязах аз, докато отварях вратата.

— Това, разбира се, е още по-хубаво — намигна ми той.

— Уморена съм — опитах се вяло да протестирам.

Люк помилва лицето ми.

— Има една чудесна терапия за преодоляване на отпадналостта, меланхолията, сковаността и носталгията — заизрежда закачливо той.

Разсмях се и го целунах по бузата.

— Ще видим.

Люк учтиво отвори вратата и ме заведе до креслото.

— Ще приготвя нещо за пиене. Приятно ми бе да не се грижа за нищо.

— Какво искаш да кажеш с тази разходка по плажа? — попитах, когато той се върна.

— Ники Христофолус е при един братовчед край морето. Днес исках да отида дотам и мислех, че ще имаш желание да ме придружиш. Можеш да погазиш във водата, докато разговарям с Ники. После ще отидем някъде да ядем риба и вечерта ще се върнем тук. Как ти звучи?

— Чудесно. Водата ще е доста студена, но една вечеря с теб си струва всички неудобства.

— Не се притеснявай. После отново ще те стопля — погледна ме право в очите.

Отвърнах на погледа му. Може би не трябвате да го правя. Плашех се, че всичко беше както преди. Достатъчно бе Люк да ме погледне, за да се почувствам слаба. Извърнах се бързо.

— Трябва да се преоблека, щом ще вървим на плажа.

Люк се усмихна накриво, когато тръгнах към банята и я заключих зад себе си. Но приличието е една от моите добродетели.

Когато се върнах, той четеше някаква статия в „Таим“. Сложих ръце около врата му.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Хм — измърмори той, без да прекъсва четенето.

— Може ли утре вечер да бъдеш мой любовник?

— Веднага мога да бъда твой любовник — хвърли вестника със замах и стана. Разсмях се и се опитах да го спра.

— Не сега! Бъди сериозен.

— Съвсем сериозен съм — очите му бяха достатъчно красноречиви. От погледа му ми стана едновременно горещо и студено.

— Моля те — останала без сили, сложих ръце на гърдите му. — Пит Маркхам ме покани заедно с приятеля ми на едно парти, което дават утре вечер.

— Парти? — попита смаяно той.

— Точно така — използвах изумлението, за да увелича малко разстоянието между нас. Набързо му разказах за разговора си с Пит.

В продължение на една минута той не каза нищо. После ъглите на устните му се свиха в саркастична усмивка, която много рядко виждах у него и която не предвещаваше нищо добро.

— Знае ли той, че следователят, който разследва случая Хауърд, е твоят приятел?

— Едва ли.

— Утре ще го научи — обеща той и аз буквално усетих как бедата надвисва над нас.