Ан Б. Рос
Топлината на едно докосване (20)

20

След като се прибрах вкъщи, запалих осветлението и заключих вратата, се ядосах на собствената си глупост. Не разбирах защо толкова се бях паникьосала от неволното признание на доктор Уилкис. И все пак бях изпитала остра потребност да избягам и да размисля какво би могло да означава.

„Значи, той е познавал Елен Хауърд“ — разсъждавах аз гласно. Лош навик, от който не можех да се откажа. — „Тя е от девет години в болницата, а може би и повече. Как можеше да не я познава? И все пак… все пак шефовете на отделенията в Медицинския факултет имат малко контакти със служителите на болницата, още по-малко, когато се касае за сестра като Елен Хауърд. Най-объркващото от всичко бе, че през нощта, когато бе намерен трупът й, той се държа така, сякаш не я познава.“

Известно време си блъсках главата, после се отказах. Избрах номера на Люк, защото той трябваше да знае, че в мистериозното обкръжение на Елен имаше още един човек, който очевидно я бе познавал твърде добре.

Нямаше го вкъщи. Постарах се да запазя спокойствие. Изядох един сандвич и пак набрах номера му. Още не си беше дошъл.

Изведнъж ми хрумна нещо. Стив Хендрикс вече завършваше петата си година като асистент хирург. Знаех, че е следвал в Медицинския факултет, а практиката си е карал в Каунти. Стив бе прекарал почти десет години тук и познаваше всичко достатъчно добре. Без съмнение бе държал анатомия при доктор Уилкис. Знаех също, че миналата година Стив прави някакви експерименти с кучета. А неотдавна бе правил дисекция на труп, за да го допуснат да се яви за хирург. Това означаваше, че скоро бе имал контакти с анатомията. Беше затворен човек. Дори и въпросите ми да му се видеха странни, нямаше да каже на никого.

Трябваше да изчакам няколко минути, докато от централата го открият в болницата. Най-сетне ни свързаха.

— Стив? Аз съм Ейми Боланд. Много ли сте зает?

— Не — в гласа му имаше умора. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Стив, току-що имах доста странна среща с доктор Уилкис. Искам да ви питам нещо.

— Адам Уилкис? Шефът на анатомията?

— Да, тази вечер той ме покани под предлог, че има нужда от помощта ми. Искаше да му съдействам да успокои ръководството след всичко, което се случи. Но разговорът бе… е, да речем малко странен. Първо, искам да знам дали винаги е такъв?

Стив се засмя:

— Винаги може да те учуди, нали? Но в своята област наистина е добър и всички му го признават.

— Разкажете ми нещо за него. Женен ли е?

— А, ето каква била работата, Ейми — закачи ме Стив. — Само не ми казвайте, че се интересувате от Адам Уилкис! Мислех, че имате по-добър вкус!

— Не — разсмях се и аз. — Нали ви казах, че ще ви задам няколко особени въпроса и ви моля да ми отговорите.

— Добре. Като начало — той наистина е женен. Но това е тъжна история. Доколкото знам, преди години, при раждането на последното им дете, жена му е получила кръвоизлив… След това е заболяла от синдрома на Шийхан.

— Какво е това?

— Едно от онези изключително редки неща, които не би трябвало да се случват, и все пак понякога се случват. Вследствие на тромб след кръвоизлива се е стигнало до некроза и с това до недостатъчност на предния дял на хипофизата. Пациентите страдат от обща слабост, бързо губят теглото си, както и всякакъв интерес към семейството. Постепенно деградират.

— О! — бях смаяна. — Тя още ли живее с него? Искам да кажа в дома му?

— Да. Той е много добър, търпелив и мил с нея. Но тя не би могла да му бъде истински партньор. Никой не я е виждал. Стои си вкъщи и си играе с някаква куклена къща. Поне така съм чувал.

— Не се учудвам, че е толкова странен — опитах се да си представя мъж, женен за дете. Уважението ми към доктор Уилкис нарасна неимоверно, и все пак исках да узная още някои неща.

— Стив, изяснихме семейното му положение. Но ако можете, отговорете ми на следното: имаше ли приятелки?

— Какво означава това, Ейми? — разсмя се той. — Как бих могъл да знам дали е имал „приятелки“, както прелестно се изразихте?

— Питам съвсем сериозно, Стив — казах аз, макар че се смеех заедно с него. — Тази вечер той загатна, че твърде добре е познавал Елен Хауърд, а в нощта, когато бе намерен трупът, нямаше вид да си спомня коя е тя.

— Смятате, че е била възможна някаква връзка между тях?

— Не знам нищо, освен че това е неговата анатомия и единствено той е знаел кога студентите ще пристигнат във вътрешния двор. Не искам да вярвам, че е имало връзка между тях. Не съм си го и помисляла до момента, когато той изтърва една забележка, като назова Елен с малкото й име. Даже повтори някаква нейна шега.

— О, не! — Стив тежко въздъхна на телефона. — Единственото, което знам, е, че по принцип не е женкар. Не се интересува особено от жени, всъщност не се интересува от никого. Казано другояче, той просто не възприема хората. Но от време на време някоя жена привлича вниманието му и той сякаш се събужда, жената може да е пациентка, колежка или студентка по медицина. Чувал съм тези неща от Гретхен Хайлдър, една моя състудентка. Тя беше на стаж в патологията. Тогава той бил полудял по нея. Месеци наред работела там, без изобщо да я забележи, докато един ден просто обезумял. Очевидно само едно нещо му е било в ума и го е преселвал с всичка сила. Превърнал живота й в ад, тъй че накрая тя се преместила при Дюк и там завършила стажа си.

— Стив, чувал ли сте за нещо подобно между него и Елен Хауърд?

— Не, не съм — каза той. — Но не съм имал и кой знае какви контакти с тях. Елен вече отдавна беше ангажирана, или се лъжа?

— Да, доколкото знам. Най-малкото всички вярвахме, че Пит Маркхам напълно я е обсебил. Малко вероятно е да сме се лъгали. Между другото, какво е мнението ви за него?

— Смятам, че има чудесна техника. Роден хирург е, но е неприятен човек. Но ако кажете на някого, ще отрека. Остават ми само още няколко месеца като асистент.

— Няма да кажа на никого, а и вие не ми съобщавате нищо ново. Но да се върнем на въпроса: интересува ме дали имало нещо между Елен и доктор Уилкис. И ако е така, защо той се престори, че не я познава? Почти всички в болницата я познават, нямаше причина той да се представя като някакво изключение.

Чух как Стив дълбоко си пое въздух. Бях успяла да го заинтригувам.

— Добре, ще се поослушам наоколо. Но срещу това ще получа ли и аз един честен отговор — защо толкова се интересувате от този случай? Подозирате ли някого или какво?

— Не — засмях се аз. — Но съм много близка с Люк Къмингс, служителят, който води разследването, и правя всичко възможно да му помогна, от позицията на нещо като таен агент. В края на краищата познавам всички тук.

На другия край на линията Стив сърдечно се разсмя.

— Таен агент! Интересно, много интересно!

— Вие не сте наред, Стив — опитах се да го отклоня аз. За щастие по телефона не можеше да види колко се бях изчервила. Не допусках, че Стив толкова точно ще схване двусмислеността на ситуацията.

— Да, да — продължаваше да се смее той. — С удоволствие бих си поговорил още малко с вас. Но трябва да тръгвам. Жалко.

— Благодаря, Стив. До утре.

Затворих телефона и го побутнах настрана, тъкмо когато някой почука на вратата.