Виктория Лий
Нежната магьосница (9)

VIII

Ханк светна лампата в спалнята, без да я пуска, и набързо се огледа наоколо. Легло, стол, гардероб, камина. Всичко необходимо.

Целуна я леко по челото и затръшна с крак вратата.

— Да не влиза заекът.

— Разбъри не може да се качи на леглото — напомни му Сали, долепяйки устните си до врата му.

— Не ми се ще да рискувам. Освен това, съвсем не съм сигурен, че ще стигнем до леглото. Може да се наложи да използваме пода — целуна я отново. — Или стената. Не съм претенциозен.

Бавно я спусна, така че бедрата й да се притиснат към възбудения му член. Копринената рокля се събра на талията й.

Сали се опита да я дръпне надолу. Той хвана ръката й.

— Няма място за свян, мила.

— Може би, просто не искам да се измачка…

Тя се загледа във възела на вратовръзката му и се зачуди дали щеше да я махне, преди да легнат. Никога не беше го виждала без вратовръзка.

Надигна се на пръсти и го погъделичка с устни по ухото. Ханк мушна пръстите си под полата й и я свали заедно с подплатата. Фината материя се свлече по стройните й нозе и падна около глезените й. Ръцете му галеха голата кожа над чорапите, като се опитваха да ги откачат от жартиерите.

Сали съвсем забрави за роклята и всичко останало, щом устата му намери нейната, а дланите му се плъзнаха под дантелите, които пазеха женските й тайни.

Прошепна й няколко еротични похвали и се наведе към гърдите й. Тя простена от удоволствие, когато зъбите и устните му направиха зърната й под копринената блуза твърди и болезнено възбудени. Опита се да разкопчее ризата му, но той не й позволи.

Няколко минути след това — или, може би, бяха повече? — Сали лежеше гола на леглото. Гледаше мъжа, седнал до нея, който се опитваше да махне вратовръзката си с едната ръка, докато, с другата галеше гърдите й.

Някаква магия ли й беше направил?

— Да не би да съм си изгубила ума?

Съвсем не се шегуваше. Тялото й реагираше по невероятен начин на ласките му.

— Това ти хареса — отвърна Ханк, като й се усмихна със задоволство.

Сали се притесни, че е гола, докато той седеше напълно облечен.

— Аз се опитах…

Захвърли вратовръзката си на пода, после сакото и ризата.

— Какво се опита? — събу обувките и чорапите си.

— Да те съблека.

— Знам. Просто бях сигурен, че ако успееш, няма да мога дълго да устоя… на чара ти.

Изправи се и си свали панталона, после слиповете… Наблюдаваше лицето й. Очите й леко се разшириха. Не беше разочарована от това, което видя.

Но, като че ли беше малко нервна. Ханк осъзнаваше, че не е първият й мъж, но беше първият от много време насам.

Сали се усмихна.

— Кой е искал да устояваш?

Разтвори нозете й с коляно и застана над нея. Тя протегна ръце към него, но той ги хвана и внимателно скри дланите й под възглавницата.

— За да не ми пречиш — обясни й.

Пръстите му не спираха да галят гърдите й. Устните му описваха магически рисунки по нежната кожа на корема й.

Сали отново простена от удоволствие, когато едната му ръка се плъзна под бикините й. Ханк не откъсваше очи от лицето й и продължаваше да я възбужда. Искаше да я гледа, докато стигне до границата на екстаза.

Но нямаше да я остави да свърши сама. Не и първия път.

„Ще го направим заедно“ — реши той.

Бавно се наведе, докато зърната й докоснаха гърдите му. Сали извади ръцете си изпод възглавницата и прокара пръстите си по гръбначния му стълб. Беше истинско удоволствие да усети всеки мускул на красивото му тяло. Разтвори устни за целувка и долепи бедрата си до неговите.

Ханк отбягваше безмълвната й покана. Тя впи нокти в раменете му в желанието си да го привлече към себе си.

— Сали?! — целуна я по шията. Беше гореща и страстна. Прелестна! Всичко, което беше търсил в една жена.

— Да? — прошепна със затворени очи.

— Не мога повече да устоя…

Погледна го и изведнъж се уплаши. Обзе я непонятна, необяснима уплаха не от него, а за него.

Той усети страха й. До преди миг единственото му желание беше да потъне, да изчезне дълбоко в нея, а сега искаше само да може да я успокои.

— Какво има? Кажи ми — погали я по челото.

— Всички ли мислят, че съм луда… — промълви, като съзнаваше колко нелеп въпрос задава във възможно най-неподходящия момент.

Ханк въздъхна с облекчение.

— Не всички, любов моя. Някои те смятат за вещица.

— Добре, това не те ли притеснява?

— Не.

— А какво ще кажат хората, ако разберат, че… си имал връзка с Лудата Сали? Няма ли и теб да те помислят за побъркан?

Той се усмихна и докосна устните й с ръка.

— Лудата Сали не може да ме изплаши. Не и сега…

Повярва на тези думи, защото страшно искаше да му повярва. Разтапяше се от целувките му, които ставаха все по-страстни. Обгърна врата му с длани и се притисна в него.

Ханк се отдръпна малко, за да види очите й — за да се увери, че и двамата желаеха едно и също. Тогава я хвана за хълбоците и леко я повдигна към горещия си, пулсиращ пенис. Тя го пое жадно, с наслада.

Телата им бавно се залюляха в еротичен ритъм.

Целуна я безкрайно нежно.

— Любов моя, ако това е лудост, нека никога не свършва…

 

 

— Пържени картофи или салата? — попита жълтото пиле.

Сали не откъсваше очи от рошавия пернат костюм на момчето зад тезгяха. Никога досега не беше идвала в „На мама пиленцето, то“.

— И двете — отговори тя през смях.

— Нещо за пиене?

Ханк поръча айскафе и плати.

— Кого да извикаме, като стане готово?

— Лудата Сали.

Ханк се вбеси. Дръпна я за ръката, преди да се е доближил до тях следващият на опашката в заведението за бърза закуска.

Нищо не можа да й каже, защото тя се заливаше от смях. Момчето с пилешки костюм се опита да влезе в кухнята, а в същото време всички готвачи излязоха, за да видят Лудата Сали. Хвана Ханк под ръка, да не би да си тръгне сам.

Няколко клиенти също се обърнаха към нея. „Защо не си взех пелерината!“

Ханк бе настоял да не я облича.

Сали намираше за много очарователно притеснението и престореното му раздразнение. Взе три-четири салфетки от тезгяха и се зачуди колко ли време ще чакат за пилето. Беше страшно гладна.

Той се питаше, сега ли да я удуши или като останат насаме. Не можеше да повярва, че е способна на такава глупост — да обяви най-безцеремонно небезизвестния си прякор пред тези непознати.

Добре, че не бяха отишли в „Ла Каса ди Антоан“.

Как да убеди хората от Оуквил, че поне отчасти е нормална, след като тя не полагаше ни най-малко усилие да му помогне!

А трябваше да мисли и за собствената си репутация. От един адвокат се очакваше благоприлично държание, а не истерични изблици в компанията на вещици и луди жени.

Въздъхна тежко.

— Не те ли притеснява, че всички наоколо са се втрещили в тебе и се чудят наистина ли си Лудата Сали?

— Не — отвърна и оправи вратовръзката му. — Теб притеснява ли те да разговаряш с един тийнейджър, облечен като пиле?

Не можа да й отговори, защото откъм тезгяха извикаха:

— За Лудата Сади.

Тя го побутна да иде да вземе пакетите с храната и двамата излязоха навън. Тръгнаха към колата.

— Не искаше ли да се нахраним вътре? — попита го. Ханк включи двигателя.

— И да гледам как всички се блещят и се чудят дали да не извикат момчетата с белите престилки?

— Преиграваш, Ханк. Освен това психоаналитиците отдавна не се обличат в бели престилки, а носят кожени якета и спортни панталони.

Той отби в един страничен път и спря. „Откъде знае толкова за психоаналитиците? Кожени якета и спортни панталони?“ Подаде й три пакета, за себе си остави два. Беше казала, че е много гладна.

— Струва ми се… — подхвана Сали — ти, май, не се храниш често в колата си. Макар че кожените седалки са много подходящи за пикник…

Ханк изсумтя, докато преглъщаше вкусното пилешко.

— В кръчмето всички гледаха мен, а не тебе. Няма да се сетят дори за цвета на очите ти, когато разказват, че са ме видели.

Тя приключи с първия пакет и се захвана с втория.

— Може би, просто съм достатъчно дръпнат и не искам да ме виждат с една откачена.

Сали пропусна това изречение покрай ушите си.

— Защо не се опиташ да се обличаш малко по-различно. Тези вратовръзки сигурно много те потискат. Някога носил ли си анцуг?

Той скръцна със зъби и се запита, какво толкова го привличаше в тази жена. После тя се наведе към него и го целуна.

Да, сети се.

Беше просто любов. Как ли щеше да реагира, когато й каже, че трябва да погребат Лудата Сали по възможно най-бързия начин.

Изпрати я до вратата, но не пожела да влезе.

— Утре отново трябва да съм в съда — обясни й, докато се целуваха на прага. — Късно е вече.

Колкото и да й се искаше да остане с нея през нощта, Сали реши, че така е по-добре. Не бяха достатъчно близки, за да го срещне с „ужасната грозотия“, от която се бе изплашил Уили. Наистина, сутрин като се събудеше изглеждаше много зле.

Освен това, тя самата също трябваше да се захваща за работа. Толкова ръкописи имаше в кабинета й, които дори не беше поглеждала.

Заровила лице във врата му, изведнъж си помисли, че няма нищо против да прекара остатъка от нощта както беше прекарала вечерта.

Надигна се на пръсти и леко докосна с устни ухото му, после вкара езика си вътре. Но Ханк само я целуна за лека нощ и тръгна към колата си.

— Искаш ли утре да вечеряме отново заедно? — попита я, стигнал почти до оградата.

— Мислиш ли, че ще можеш да запазиш маса в „Ла Каса ди Антоан“? — отвърна му тя като си спомни, че пропуснаха да се обадят, за да отменят предишната резервация.

— Сигурно ще трябва да им падна на колене, но ще направя всичко по силите си. Заради тебе.

Беше се облегнал на малката портичка на оградата и замалко не я събори.

Сали се засмя и отвори входната врата. Преди да успее да влезе в къщата си, го чу да вика от ягуара:

— И да оставиш Лудата Сали у дома!