Виктория Лий
Нежната магьосница (8)

VII

— Ханк, искам да се любим. Сега, преди да излезем за вечеря — рече твърдо. — Имаш ли нещо против?

Извади бутилката бяло вино от фризера и я сложи в хладилника.

— Не, не така.

Затръшна вратата на хладилника. Многобройните пластове шифон се завъртяха около коленете й, когато се отправи към шкафа с кристалните чаши. Взе две и се подиря с гръб към мивката.

— Ханк, ако нямаш нищо против, искам да се любим, преди да излезем.

Смръщи вежди. Не, нещо липсваше в думите й.

Все нещо липсваше. Затова вече беше седем часът и още не бе решила как точно да му го каже. Той щеше да пристигне всеки момент и Сали започваше да нервничи.

Беше и казал, че й говори откровено за правене на любов, защото си мислел, че това я възбужда. Дали и обратното беше вярно? Дълги часове тази нощ тя остана будна и размишляваше, че наистина трябва да е откровена и пряма с него и… да бъде, каквато той пожелае. Съвсем ясно съзнаваше, че го желае повече от каквото и да било на света!

Просто искаше да бъде негова любовница.

Усмихна се на Разбъри, който вечеряше маруля и репички.

Нямаше защо да се притеснява, че взаимоотношенията им може да се задълбочат, защото Ханк търсеше във връзката им същото, което и тя. Желаеше я и беше й го казал още в самото начало. Като преодоля първоначалното си стъписване, Сали разбра, че всъщност целите им много добре си съвпадат.

Поради това, нещата вече изглеждаха съвсем в друга светлина. Никой от тях нямаше намерение да намесва чувства. Той беше достатъчно открит да си го каже, ако подобна идея му е минала през главата.

Ханк не желаеше нищо повече от физическа интимност. Сали бе доволна от изводите, до които стигна, след като внимателно обмисли ситуацията. Двамата нямаха намерения да се обвързват, защото ги свързваше само един от най-важните човешки инстинкти.

Щяха да са заедно, докато премине фаталното привличане. И толкова. Затова можеше да се допусне подобно продължение на познанството им.

„А в момента — призна си Сали, — по-скоро бих изяла крило от прилеп, отколкото да изтърпя цяла вечеря, без преди това да стана негова любовница. Може би, ако го направя брутално?“

Изкашля се и си представи сцената: Ханк звъни на вратата, тя отваря, хваща го за вратовръзката и…

Не можа да довърши „стратегическия“ си план, защото прокънтя гонгът на входа.

— О, Господи! Сали, решавай! — тръгна по коридора.

Вече беше късно. Нямаше за кога да мисли. В следващия момент забеляза, че навън има двама души, не един.

„Какво, по дяволите, търси на прага ми заедно с друга жена!“ На първата си среща с мъж в Оуквил, изглежда нямаше да е сама, а с партньорка. „Не е проява на добър вкус от негова страна!“

Внимателно остави кристалните чаши на масичката до вратата и изтри ръце в полата си.

Отвори.

Погледът на Ханк се плъзна по голите й рамене, спря се на талията й, стигна до сандалетите и едва тогава се вдигна към лицето й. Отново я изгледа от главата до петите, без да продума. В очите му прочете истинско възхищение.

„А как би прозвучало следното: «Ханк, какво ще кажеш, да влезеш и да се съблечеш, за да изпълним едно мероприятие от плана за вечерта? Може ли да ти помогна да си развържеш възела на вратовръзката?»“

Избликът на ревност за малко не я накара да изрече на глас дръзките си слова. Съвсем не й харесваше, че го вижда с друга жена.

За всеки случай, стисна зъби, да не би думите сами да се изплъзнат от устата й. Тримата стояха и се гледаха, докато очевидно единият от тях с по-голям опит в добрите маниери, заговори:

— Добър вечер, миз Майкълс. Аз съм Катрин Алтън, майката на Ханк.

Едва сега Сали забеляза, че тази жена беше няколко години по-възрастна от него. Много добре изглеждаше — без следа от сребро в красивите й кестеняви коси и лице, грижливо поддържано да не издава възрастта.

— Здравейте — отвърна й, като се усмихна.

„Слава Богу, че не произнесох на всеослушание «поканата си». Най-малкото, щеше да е неприлично, когато майка му стоеше до него.“

Катрин Алтън се обърна към сина си.

— Съжалявам, ако ви се струва, че е забравил на какво съм го учила. Знаете как е с възпитанието на децата в днешно време. През едното ухо влязло, през другото излязло. Мога да се закълна, че съм му обяснявала, кога се казва „здравей“ още когато носеше къси панталонки.

Сали се засмя и стисна ръката й. След това я покани да влезе, без да погледне мъжа, който стоеше на прага.

— Няма защо да се извинявате за държанието му. За мен това е приятна изненада, като знам как ми крещеше преди.

— Ти си й крещял? — Катрин беше шокирана.

— От време на време.

Сали се извърна и улови Ханк в момента, когато се мръщеше на майка си. После той се наведе и леко я целуна по бузата.

— Нямаше да си глътна езика, ако ти… не изглеждаше толкова… страхотно — обясни й с дрезгав глас.

Тя задържа дълго очите си на устните му и си пое дълбоко дъх. Искаше истинска целувка. Ханк се засмя и прошепна:

— По-късно — изкашля се и продължи. — Ще оставим Катрин на път за ресторанта край библиотеката. Реших, че няма да имаш нищо против.

„Защо просто не й дадеш ключовете от колата, а ние ще си поръчаме пица като огладнеем… ако огладнеем! Не! Сали, засрами се! Това са глупости. На Катрин Алтън сигурно няма да й се хареса твоят план. А, освен това, в Оуквил няма на кого да поръчаш да ти донесе пица у дома.“

— Сложила съм една бутилка вино да се изстудява… — поде.

— Не мисля да оставам — прекъсна я Катрин. — Дори нямах намерение да влизам, но Ханк ми каза, че вашият заек е по-голям от кокер шпаньол.

— Излъгал ви е — отвърна развеселена. — Колкото и да му е дълга козината, едва ли е по-едър от пудел.

— Голям пудел — вметна Ханк.

— Среден — поправи го Сали.

Извини се и изтича до кухнята. Както предполагаше, Разбъри си беше на мястото. Естествено, щом в чинията му имаше нещо за гризане. Той малко се опъна, когато го вдигна, но се остави да го занесат до всекидневната.

— О, Боже? — Катрин плахо вдигна ръка и го погали по ушите.

— Запознай се, Разбъри, това е мисис Алтън.

— Здравей, аз съм Катрин. Мислите ли, че няма да има против?

— След яденето, да го галят по ушите е най-приятното му занимание.

— Очарователно създание!

Сали го остави на земята, защото й натежа.

— Той в къщата ли спи? — попита мисис Алтън.

— Да, Разбъри е научен да живее при домашни условия. Спеше с мен, докато не стана толкова дебел, че не можеше да се качва сам в леглото.

— И сега?

— Има си една кошница. Не че ми коства кой знае какво усилие да го вдигам на леглото, но вече се страхува да скача от високо и, ако му се наложи да слезе… посред нощ.

— А ние имаме резервация за тази вечер — прекъсна я Ханк, преди разговорът да се е задълбочил още повече. — Какво ще кажеш да тръгваме?

Сали се съгласи с усмивка и тримата се отправиха към входната врата. По пътя тя грабна пелерината си от закачалката, без да обръща внимание на недоволството му.

— Не е чак толкова студено навън — измърмори той и с нежелание й помогна да се облече.

Тя се съгласи със забележката му, но реши, че за първата си вечер извън дома има нужда от нещо като талисман.

Като излязоха пред къщата видя един бял ягуар, паркиран на алеята.

— Къде ти е джипът?

— Уили реши, че колата ще ти отива повече — отговори й Ханк, докато й отваряше вратата, за да седне отпред.

— Уили има добра интуиция.

— Аз го възпитавам — вметна Катрин от задната седалка. — Къде ще вечеряте?

— В „Ла Каса ди Антоан“ — Ханк запали двигателя и се отправиха надолу по Блосъм Лейн към града. — Това е най-добрият ресторант в Оуквил. Имах голям късмет, че успях да резервирам маса.

Погали Сали по ръката.

— „Ла Каса ди Антоан“? Защо ми се струва, че това име се произнася на няколко езика едновременно?

Много й харесваше топлината на дланта му. Приятно й беше да я докосва, дори по този невинен начин. Дали си спомняше, че майка му седи на задната седалка?

— Храната, която приготвят там е доста сполучлива комбинация от френска, италианска и испанска кухня. Мисля, че ще ти хареса.

Вдигна ръката й и я сложи на лоста за скоростите, като постави своята отгоре.

— Не си ли чувала за това място? — попита Катрин.

— Не излизам много…

Думата „никога“, май, щеше да е по-точна. Това беше първата вечер на Лудата Сали в града.

Изведнъж осъзна, че съвсем не се притеснява от това — да бъде с Ханк, да се покаже сред хората — като че ли беше най-нормалното нещо на света.

— Наистина — каза Катрин замислено, — винаги съм се чудела защо толкова страните от всички.

— Така ми беше по-спокойно — тихо изрече Сали. „Беше?“ Да, имаше някаква логика в това, да говори за живота, си на отшелничка в минало време.

И какво щеше да стане сега? Щеше ли Оуквил да приеме Лудата Сали?

— Защо оставихте хората да говорят тези глупости за вас? — запита мисис Алтън.

— За вещицата или за лудата жена? — Сали се извърна и й се усмихна дяволито.

— И за двете. От това, което съм чувала, не сте направила нищо, за да ги предотвратите. Лудата Сали е наистина един страшен обитател на града. Защо оставихте нещата да стигнат дотам?

— Ами…

— Всъщност, как успяхте да запазите тази легенда толкова години?

— Какво ви кара да мислите, че това е само легенда?

— Не ме баламосвайте. Вие сте една съвсем нормална красива млада жена. Трябва ли да си правите изкуствени брадавици, само за да плашите децата от време на време?

Сали се чудеше как да обясни с прости изречения, че съвсем случайно, е разбрала до какви мащаби е стигнал митът за Лудата и то, едва когато се появи Ханк.

— Стига толкова, Катрин — каза той меко.

— Не, аз не се притеснявам — отвърна бързо Сали. Изгледа я с поглед, който я накара да си прехапе езика.

— Не мислиш ли, че отговорите на тези въпроси трябва да науча първо аз?

— Не говори на Сали с подобен тон, Ханк! — скара се майка му. — Ще я изнервиш още преди да сте стигнали до ресторанта… а като стигнете пък, ще бъде достатъчно неприятно. Всички ще искат да се запознаят с нея и какво ще им кажеш, като те попитат къде живее? Наистина, Ханк, как ще им обясниш, че Сали е от Оуквил, без да им споменеш за къщата в края на Блосъм Лейн? Този град е прекалено малък, за да я представиш само като Сали Майкълс и с това да ти се размине.

Ханк спря пред библиотеката. Помогна на Катрин да слезе, без да й отвори.

— Довиждане, Сали.

Ханк седна отново зад волана и хвана ръката на Сали.

— Притеснена ли си за вечерята? — запита я.

„Ла Каса ди Антоан“ беше единственият ресторант в града, без да се броят заведенията за бързи закуски. Съвсем беше забравил, че сигурно ще е пълно с познати и приятели, с любопитни познати и приятели.

Но съвсем не му се шофираше чак до Феървю или до Денвър. Искаше да прекара вечерта с нея, но не в колата.

Тя преглътна една буца в гърлото си. Разбира се, че беше нервна, но не заради вечерята в голям шумен ресторант. Често в Ню Йорк й се налагаше да попада на такива места. Измъчваше я друго. Дали постъпваше правилно? Как ще си замине от Ханк, без да обвързва сърцето си? Реши да не отговаря на въпросите му. На своите — също.

— Майка ти ми хареса — смени темата.

— Катрин те хареса също. Запитах те притесняваш ли се за вечерята?

„Дали се притеснявам да бъда сама с теб? Глупости!“ Съвсем не се стесняваше предната вечер, когато беше наистина сама. Беше възбудена и отвръщаше на целувките му със същата страст, както той на нейната.

— Как можеш да твърдиш, че ме харесва — изрече тихо.

— Каза ми, че ще прибере Уили от съседите на връщане.

— И това как се трансформира в симпатия към мен?

— Ако беше поискала, щеше да измисли причина аз да го взема — обърна ръката й и започна да я гали по дланта. — Така няма да има защо да бързаме…

Със задоволство забеляза, че думите му я накараха да потръпне.

— Сали?

— Да.

— Кажи ми какво искаш?

Тя гледаше пръстите му, които продължаваха да галят ръката й. „Толкова невинна ласка, би си помислил някой, ако ни гледа отстрани.“

Но не беше така. С всяко докосване дишането й ставаше по-бързо. Тънките стрелички на възбудата попадаха точно на най-чувствителните места. Усещаше зърната на гърдите си, които се опираха в тънката копринена блуза, твърди и настръхнали. Топлината в лоното на бедрата й растеше — бавна, влажна топлина, която не можеше по никакъв начин да спре.

— Погледни ме, Сали! — обърна лицето й към себе си, като я хвана за брадичката.

„Никога не съм срещал по-чувствена жена“ — мина през ума му, когато видя замъглените й очи.

— Да или не? Искаш ли да ходим в ресторанта? — тайничко се помоли отговорът й да е „не“. Оуквил можеше да почака до утре, за да види Лудата Сали. Тази нощ Ханк я искаше за себе си.

— Вече си резервирал масата.

— Ще се обадя да отменя резервацията.

— Не си вечерял…

— Ти също — прошепна й. Устните му бяха съвсем близо до нейните. — Кажи ми какво искаш.

„Бъди откровена — й беше казал. — Във всичко.“ Сали се бореше с думите, които напираха да излязат сами — провокиращи, шокиращи, директни. Накрая се предаде.

— Бих искала да се любим… Сега, преди вечеря. Имаш ли нещо против? — въпросът й прозвуча почти като молба.

Не, нямаше нищо против. Целуна я нежно, после освободи ръката й, за да смени скоростите. Направи завой и се насочи към Блосъм Лейн. Помисли си колко мека и топла беше… Можеше да се протегне и да я докосне, ако само се престраши…

„Не сега.“

— Ханк…

— Да?

— Първия и втория път, когато дойде при мен, аз ти казах да си вървиш.

— Така беше.

Ханк запази усмивката за себе си. Беше се питал неведнъж, колко ли време щеше да мине, докато Сали започне да си задава тези въпроси.

— Защо се върна отново? Не разбирам.

„Знам, че не разбираш“ — беше на устата му, но не й отговори. Нямаше да му повярва.

— Защото искаш да ме любиш ли?

— Не е толкова просто.

— Тогава защо?

Ханк поклати глава.

— Това трябва да си обясниш сама. Но първо се запитай защо ми позволи да се върна…

 

 

Взе ключа от Сали, защото ръцете й така трепереха, че не можеше да улучи ключалката. Той също не се справи кой знае колко по-добре. Не, наистина не бе очаквал, че ще бъде толкова откровена с него…

„Бих желала да се любим сега… Имаш ли нещо против?“ Беше като омагьосан от тези думи, произнесени като искрена молба.

Искаше му се да й каже, че я обича, защото беше изрекла словата, които знаеше, че ще му доставят удоволствие. Но това беше само една от причините да се влюби в нея. Тя вече бе пленила сърцето му с усмивката си, бе обсебила душата му със смеха си.

Най-после ключът се превъртя и влязоха в къщата. Свали пелерината от раменете й и я захвърли към закачалката, без да се интересува дали не е паднала на пода. Прегърна я и я целуна.

Цяла вечност беше изминала откакто не я бе целувал. Не можеше повече да чака.

Сали с готовност се остави в ръцете му. Езикът й последва неговия, за да усети прелъстителния вкус на устата му. Прехапа лекичко долната му устна, после горната. Дишането им стана неравно. Гърдите й се заповдигаха трескаво, когато Ханк се смили над нея и прокара устните си по бузата й, за да стигне до нежната кожа под ухото й.

— А какво ще стане със слуховите апаратчета? — гласът му беше мека ласка. — Може ли да не ги махаш за малко?

— Защо?

— Защото искам да ти нашепвам разни еротични неща, докато се любим — приглади косата й назад, за да види по-добре миниатюрния механизъм. — Ще е по-добре, ако можеш да ги чуеш.

Целуваше я зад ухото, докато чакаше търпеливо отговора.

— Е?

Усети я как потрепери.

— Може и да не ги махам…

Пръстите й се впиха в напрегнатите мускули на раменете му.

— Само не ги навлажнявай.

— Ще ги свалиш някой друг път — рече й, като внимаваше да не допира устните си до вътрешната страна на ухото й. — Ще видим как ти харесва повече — със или без апаратчетата…

Сали се засмя беззвучно и се зачуди защо никога не беше се замисляла, че недъг й понякога може дори да е забавен.

— Разбъри има ли нужда от разходка или нещо друго? — Ханк я целуна по устните.

— Не, всичко ще е наред — отвърна му с усмивка. — Други въпроси?

— Какви са шансовете да забременееш? — запита той, като чакаше притеснението й.

Наистина не можеше да прикрива емоциите си, особено когато ставаше дума за толкова интимни неща.

— Да забременея?

— Това понякога се случва, когато хората се любят. Нося си нещо, просто искам да знам дали има нужда да го ползвам.

Тя въобще не се бе замисляла за това.

— Нищо не вземам — отвърна мрачно и набързо изчисли дните на цикъла си. — Но моментът е подходящ. Овулацията ми трябва да е била преди повече от седмица.

— Сигурна ли си? — Ханк я целуна по слепоочието. Сали замълча за миг.

— Да, сигурна съм…

— Това е добре.

Вдигна едната й ръка към устните си и описа кръгче с език върху дланта й. Нямаше нищо против тя да забременее още първия път, когато правят любов, но тази мисъл беше прекалено егоистична. Искаше подобно решение от нейна страна да е съвсем съзнателно, а не случайност на съдбата.

Но най-вече държеше тя да знае, че я обича, преди събитията да се усложнят от една бременност. Придърпа я към себе си, притискайки мъжествеността си към корема й, а от устните му се изтръгна стон на блаженство.

Сали си помисли, че сърцето й ще спре. Усещаше го огромен и твърд в слабините си. Силата на възбудата му я влудяваше. Дъхът му изгаряше ръката и. Отново започна да прави абсолютно ненормални неща, които никога не си бе представяла, че могат да бъдат еротични.

А бяха.

Когато започна да смуче пръстите й един по един, за малко не падна от високите си токчета.

Вълни на възбуда минаваха по тялото й. Ханк я помоли да му посочи накъде е стаята, вдигна я на ръце и я целуна нежно.

Каза му, че много й харесва така да я целува. Той й благодари и я помоли да го хване през врата, за да не я изтърве.

Тя въобще не се страхуваше, но му се подчини. Чувстваше се крехка и малка като дете.

Караше я да се чувства по много особен начин. Жива!