Сандра Браун
Здравей, тъма (28)

Двадесет и седма глава

— Здрасти, мамо. Ланси е.

— Исусе! Кое време е?

— Наближава девет.

— Къде си?

Предишната вечер той се бе върнал на паркинга до къщите-фургони през задната врата и бе спрял колата си недалеч от алеята, където бе фургонът на майка му. За да избегне лая на кучетата и любопитните погледи на съседите, които биха се радвали на възможността най-напред да стрелят, а после да питат, той се бе промъкнал незабелязано покрай тесните дворове.

Тайнствеността му изглеждаше малко мелодраматична, но добре, че бе взел предпазни мерки. Тутакси забеляза полицейската кола без регистрационен номер. Беше паркирана на трийсетина метра от двора на майка му. От седана можеше безпрепятствено да се види кой влиза и кой излиза от входната врата. Добре, че бе бръкнал в тайното скривалище.

После се бе вмъкнал в колата си и се бе върнал отново в Остин, защото нямаше къде другаде да отиде. Обади се на съседа, на когото наистина можеше да се довери, както и на малцината си нови познати. Той потвърди подозренията на Ланси — полицията бе претърсила квартирата му.

— Видях ги да изнасят пълни кутии — осведоми го съседът.

В тях пазеше записите на предаванията на Парис Гибсън. По дяволите!

Той не отговори на въпроса на майка си, а попита:

— Да са идвали ченгетата?

— Един тип на име Къртис. От Остин.

— Какво му каза?

— Нищо — изсумтя тя, — 'щото нищо не знам.

— Обискира ли фургона?

— Поразрови се наоколо. Намери ти чорапите.

— Взе ли ги със себе си?

— Ама за какво му са мръсните ти чорапи.

— Иди до прозореца и погледни към южния край на улицата.

— В леглото съм — завайка се тя.

— Моля ти се, майко. Направи ми тази услуга. Виж дали в края на улицата е паркирана тъмна на цвят кола.

Тя измърмори и започна да ругае, но пусна слушалката, която издрънча на масичката до нея. Забави се неимоверно дълго. Когато най-после се върна, хриптеше като гайда.

— Видях я.

— Благодаря ти, майко. Ще ти се обадя по-късно.

— Не желая да ме замесваш в работите си, Ланси Рей. Разбра ли ме, момче?

— Не ме учудваш.

Той окачи мръсната слушалка на вилката в телефонната кабина. Пъхна ръце в джобовете си и с прегърбени рамене се отправи надолу към мотела. Очите му шареха изпод козирката на бейзболната шапка и гледаха за полицейски коли; всеки миг очакваше да чуе изскърцването на спирачките и виковете на полицаите да спре на място.

Като разбра, че не може да се скрие при майка си, той се върна да прекара нощта в тайното си жилище. Първия път го бе подминал с колата си. Сега по улицата не се виждаха полицейски коли.

Никой не го видя, като влизаше, но едва ли щеше да издържи дълго в квартирата си. Вътре вонеше. Беше мръсно. И той се почувства мръсен.

Нощта му се видя безконечно дълга, защото я прекара на крак.

— Този път няма измъкване, Ланси Рей — измърмори под носа си, отключи вратата и отново се промъкна в усойната и тъмна бърлога, за да се скрие от властите.

* * *

Къртис бе кръстосал крака, обути в излъскани до блясък каубойски ботуши, върху бюрото си. Беше забил поглед върху нарочно заострения връх на единия от тях, когато на сантиметри от крака му върху бюрото кацна жълт формуляр с напечатан текст върху него. Обърна глава и видя, че зад него е Парис Гибсън. Макар да носеше слънчевите си очила, Къртис разбра по позата й, че е бясна до немай-къде.

— Добро утро — поздрави я той.

— Смяташ да раболепничиш пред този егоманиакален глупак, така ли?

Той свали краката си от бюрото и с жест я покани да седне на другия стол. Тя отклони предложението му и остана права.

— Глупакът е влиятелен окръжен съдия — натърти той.

— Който върти полицейското управление на пръста си.

— Не аз реших да отстраня Малой. Не бих могъл, дори да исках. Той има по-висок чин от мен. Аз само го уведомих.

— Тогава нека кажем така: съдия Кемп върти безгръбначното полицейско управление на пръста си — повтори Парис.

Той се опита слабо да възрази:

— Съдията се оплака направо „горе“. Когато снощи двамата с мисис Кемп те чули да говориш по радиото за дъщеря им, той се задействал. Поне така ми казаха. Обадил се на шефа в дома му, изкарал го от леглото, настоял Малой да бъде уволнен за публично злословие по адрес на дъщеря му, за окалване на името му и за несправяне с деликатен случай, който би трябвало да се реши в рамките на семейството. Споменал и за конфликт на интереси поради факта, че Гавин Малой е бил разпитан в полицията.

— Откъде е разбрал?

— Има си къртици из цялото управление. Заплашил със съд всичко и всеки, ако Малой не бъде отстранен не само от случая, а от О.П.У. Не вярвам шефът да отиде толкова далеч, но той се съгласи, че е наложително временно да го отстрани. Докато нещата се уталожат.

— Само и само да укроти съдията.

Той вдигна рамене в знак на съгласие.

— Още преди да се съмне, получих заповед от шефа. Той ме помоли — всъщност ми нареди — да уведомя Малой, тъй като аз съм го бил привлякъл да работи по случая. Предполагам, че по този начин е искал да ме накаже.

— Снощи говорихме само хубави неща за Джейни — възропта Парис. — Всъщност, избягвах каквито и да е намеци за лошата й репутация, за клуба в Интернет и други подобни неща. Опитвахме се да убедим Валентино, че тя е човешко създание, да я опишем като невинна жертва, за която се тревожат както приятелите й, така и нейните родители.

— Забрави ли, че семейство Кемп искаха да избегнат медийния шум? Не желаеха никой да разбере, че Джейни е изчезнала. Тъй че използването на радиопредаването да говорите за нея и то под ръководството на психолога на полицейското управление звучи като предизвикателство към съдията и съпругата му.

— Дийн ми каза, че си одобрил идеята.

— Признах пред шефа, че е било така.

— Тогава защо съдията не настоява и ти да бъдеш уволнен?

— Защото не иска да настройва цялото управление срещу себе си. Знае, че имам много приятели. Малой е нов тук и още не е спечелил хората на своя страна. Освен това, съдията искаше и твоето наказание. Когато отидохме у дома му, двамата с Малой очевидно бяхте един отбор. Просто не му стиска да те критикува публично, защото си известна личност. Може да си направи лоша реклама пред избирателите, ако говори против Парис Гибсън.

— И превръща Дийн в жертвен агнец — заключи тя. — Медиите научиха ли за временното прекратяване на договора му с полицейското управление?

— Нямам представа… Ако това излезе наяве, бъди сигурна, че Кемп и него ще използва по предназначение.

Парис седна, но не защото се укроти. Той го разбра по решимостта й, когато се наведе към него и заговори право в лицето му:

— Ще отидеш при шефа си и ще му кажеш, че настоявам да оттегли заповедта си. Веднага. И друго: ако тази история се появи във вестниците днес, още тази вечер ще запозная слушателите със самозахранващата се политическа машина, която ръководи полицейското управление. Ще им кажа за подкупите, които полицаите получават, за да не арестуват провинилите се и за откритото фаворизиране, което управлението демонстрира към хората с богатство и власт. Само за четири часа мога да ви нанеса толкова вреди, колкото дори съдия Кемп не би могъл. Колкото и да се пъчи, съмнявам се, че хората са чували името му. Но аз имам много верни слушатели, с които разговарям всяка нощ. Сега какво мислите, сержант Къртис, кой има по-голямо влияние?

— Предаването ти не е политическо. Никога не си го използвала с тази цел.

— Е, довечера ще го направя.

— А утре Уилкинс Креншоу ще те уволни.

— С което ще спечеля още повече обществена подкрепа и симпатии. Предаването ми ще се превърне в медийна бомба, която ще ехти седмици наред. Полицейското управление в Остин ще трябва доста да се потруди, за да си възвърне общественото доверие.

Къртис едва забелязваше очите й през оцветените стъкла, но онова, което виждаше, му беше напълно достатъчно. Те не трепваха. Тя говореше съвсем сериозно.

— Ако зависеше от мен… — повдигна безпомощно ръце той. — Но шефът може да не се огъне.

— Ако откаже, ще свикам пресконференция. По обяд ще се появя по телевизията. „Парис Гибсън излиза на светло“. „За първи път на екран след седемгодишно изгнание“. „Непознатото лице зад известния глас“. Вече чувам отзивите.

И Къртис ги чуваше.

— Проблемът с Малой може вече да е разрешен.

— В такъв случай шефът ти ще пусне опровержение в пресата и ще заяви, че се е получило огромно недоразумение, вероятно дошло от не добре информиран източник и т.н. и т.н.

— Малой ли те изпрати да защитаваш каузата му?

Тя дори не си направи труда да му отговори и той не я обвини за това. Малой никога не би го направил.

— Добре — отстъпи Къртис, защото нямаше как да излезе против аргументите й, — ще видя, какво мога да направя.

— Не забравяй това — напомни му Парис и бутна жълтия лист хартия към него.

— Какво е?

— Плодът от снощния труд на Дийн. Цяла нощ не спа, за да изработи психологическия профил на престъпника и насилника, отвлякъл Джейни, докато съдията е правил интриги срещу него и е искал уволнението му. Сигурно представлява интересно четиво. Шефът ти ще разбере, че доктор Малой е истинско съкровище и че е допуснал нечувана глупост, като го с отстранил от разследването. Дийн, разбира се ще каже, всички вие да вървите по дяволите и аз не ще го обвинявам. Но ти можеш да го убедиш да се върне.

— Доста си сигурна, че ще отстъпим.

— Сигурна съм само в едно: човек става по-мъдър от всякога, когато трябва да спасява собствения си задник.

* * *

— Ще си помисля и ще дойда.

Дийн натисна копчето и прекъсна разговора.

— А междувременно — добави той под нос, — начукай си го. Като забеляза, че Гавин се слиса от израза, който използва, той се засмя под мустак.

— Да не мислиш, че вие сте изобретили тази фраза?

Двамата бяха седнали на късна закуска в едно кафене, когато самият шеф на полицията се обади да му каже, че е отменил заповедта за отстраняването му.

— Рано сутринта беше готов да ме уволни — каза на Гавин той и отново се задълбочи в омлета си. — А сега станах много ценен за управлението. Превъзходен психолог и високо ерудиран пазител на закона. Нещо средно между Зигмунд Фройд и Дик Трейси.

— Така ли ти каза?

— Думите му прозвучаха почти толкова абсурдно.

— Ако се върнеш в разследването, бащата на Джейни сигурно ще остане с пръст в устата.

— Не знам как ще се отнесе полицейското управление към съдията, пък и не ми пука.

— Иска ли ти се да продължиш да работиш там?

— А на теб?

— На мен ли?

— Харесва ли ти в Остин, Гавин?

— Има ли значение?

— Има.

Гавин бавно разбърка млякото в чашата си с пластмасовата лъжичка.

— Мисля, че е добре. Искам да кажа, не е толкова лошо.

Дийн разбра, че с тези си думи синът му казваше „да“.

— Не ми се ще да напусна полицейското управление, преди здраво да съм се потрудил — призна той. — Мисля, че мога да направя доста неща. Остин изобилства с интересни случки. Харесвам града и енергията, която блика от него. Страшна музика. Вкусна храна. Приятен климат. Но искам ти да останеш да живееш при мен. Да продължим да сме заедно. Бихме ли могли да сключим споразумение?

— Какво споразумение? — подозрително попита Гавин.

— Ако аз се опитам да се върна в полицейското управление, ти ще опиташ ли да влезеш в колежа? Но не само да присъстваш в часовете, Гавин. Имам предвид да се отнесеш сериозно, да се сприятелиш със съучениците си, да участваш в училищните дейности. Ще трябва да употребиш толкова усилия в учението, колкото аз — в моята работа. Ще сключим ли споразумението?

— Мога ли да си получа компютъра обратно?

— При положение, че ще имам непрекъснат достъп до него. От сега нататък ще наблюдавам колко време прекарваш пред компютъра си и за какво го използваш. Няма да спорим по това. Другото условие е да участваш в някоя училищна дейност или да спортуваш. Ако искаш, можеш и крикет да играеш, само да не се шляеш в свободното си време и да не седиш заключен в стаята си.

Гавин хвърли бърз поглед на баща си през масата и отново се съсредоточи в чинията си.

— Мислех си да се заловя с баскетбол.

Дийн се зарадва да го чуе, ала не искаше да го покаже, за да не се развали работата.

— В задния двор има отлични условия за това. Ако искаш, ще окачим един кош, за да тренираш.

— Съгласен съм. Ще бъде добре.

— Хубаво тогава. Виждам, че се разбираме. Искам да те осведомя, че скъсах с Лиз.

— Наистина ли? — вдигна глава Гавин.

— Рано тази сутрин.

— Не е ли малко внезапно?

— Всъщност, обмислях го от известно време.

Гавин започна да си играе със сламката в чашата си.

— Заради мен ли не вървеше? Защото живея при теб?

— Причината е, че не я обичам толкова, колкото би трябвало.

— Не си искал да повториш грешката си.

Макар че беше прав, заболя го, като чу, че синът му гледа на брака му с Пат като на грешка.

— Предполагам, че и така може да се каже.

Гавин се замисли и попита:

— Парис играе ли някаква роля?

— Огромна.

— Да, и аз си го мислех.

— Харесва ли ти?

— Да, страхотна е.

Гавин извади сламката от чашата си и я заогъва в ръцете си.

— Спа ли с нея, докато беше сгодена за Джак?

— Какво?

— Да го повторя ли?

— Въпросът е твърде личен.

— Това означава ли „да“?

— Това означава, че няма да го обсъждам с теб.

Гавин изправи глава и го погледна с презрение.

— Но можеш да си пъхаш носа в моя сексуален живот, нали? Трябваше да ти разказвам какво и с кого съм го правил.

— Аз съм ти баща и ти си малолетен.

— Все пак не е честно.

— Честно или не, ти… По дяволите! — изруга Дийн, когато клетъчния му телефон отново звънна.

Погледна екранчето и като видя изписан телефона на Къртис, реши да не отговаря. Но Гавин се бе свил в ъгъла на сепарето и намусено гледаше през прозореца. И без това оттук насетне разговорът им щеше да протече в монологична форма.

На четвъртото позвъняване Дийн се обади:

— Малой.

— Разговаря ли с шефа? — попита Къртис.

— Да.

— Оставаш ли?

Макар че вече беше взел решение, не виждаше защо да бърза да им го каже.

— Обмислям го.

— Независимо от това искам да дойдеш в управлението.

— В момента закусваме с Гавин.

— Вземи го със себе си.

Сърцето му подскочи.

— Защо? Какво се е случило?

— Колкото по-скоро пристигнеш, толкова по-добре. Току-що научих нещо лошо.

* * *

Къртис заговори без заобикалки:

— Вашият приятел Валентино пресече границата. Преди половин час откриха трупа на Джейни Кемп в езерото Травис.

Дийн инстинктивно се протегна към Парис и силно я стисна за ръката. Когато двамата с Гавин пристигнаха в управлението, той с изненада я видя да чака в кабината на Къртис. Каза му, че повикали и нея, без да й обяснят защо, както бе станало и с Дийн.

Няколко минути по-късно дойде и Къртис. Помоли Гавин да ги почака при един друг детектив в стаята за разпити. Когато отвеждаха сина му, Дийн имаше лошо предчувствие. И, както се оказа по-късно, с пълно право.

Джейни Кемп беше мъртва.

— Двама рибари открили голото й тяло, отчасти скрито под корените на група кипарисови дървета. Веднага ме повикаха и сега се връщам от там. Трупът все още не е официално идентифициран, но несъмнено е тя. Полицията претърсва района. Медицинският експерт оглежда трупа на място. Надява се да открие някаква следа. Тя е в доста окаяно състояние — уточни Къртис и тежко въздъхна. — Синини по лицето, врата, трупа и крайниците. Приличат на следи от ухапвания — погледна към Парис той. — На няколко места.

— Каква е причината за смъртта й? — попита Дийн.

— Ще трябва да изчакаме резултатите от аутопсията. Лекарят твърди, че трупът е бил във водата не повече от шест или седем часа. Вероятно е поставен там снощи.

— Предположението ти е…

— Че е била удушена като Мади Робинсън. Следите по врата на Джейни са като на Мади. От друга страна, може и да няма връзка между двата случая.

— Насилена ли е?

— Съдебният лекар ще установи и това. И все пак, ако имам право на предположение, много е възможно да е изнасилена.

Замълчаха за миг, после Парис тихо попита:

— Уведомихте ли семейство Кемп?

— Затова закъснях за срещата ни. Отидох при тях. Съдията още се ядосваше, че шефът е променил решението си и си помисли, че съм там по същия въпрос. Когато им казах за трупа, мисис Кемп припадна, но не му разреши да я утешава. Започнаха да се обвиняват взаимно. Крещяха си един на друг. Грозна картина. Оставих ги да се карат и си тръгнах. След час ще се видим в моргата, за да идентифицират трупа и, трябва да ти кажа, че не очаквам срещата с нетърпение.

Вторачи се в празното пространство пред себе си и добави:

— Не гледам с добро око на тях, но трябва да призная, че ги съжалих. Единствената им дъщеря е била насилена и жестоко убита. Един господ знае, какво е преживяла, преди да умре. В такива моменти мисля за собствената си дъщеря и как бих се почувствал, ако някой й стори нещо такова и после я захвърли във водата за храна на рибите.

С крайчеца на окото си Дийн видя, че Парис бе притиснала устните си с пръсти, сякаш да удържи чувствата, които напираха в гърдите й.

— А защо искаш да говориш с Гавин? — попита той.

— Дали ще се подложи на детектора на лъжата?

— Времето не е подходящо за шеги, сержанте.

— Не се шегувам. Вече не можем да си позволим да стреляме в мрака. Разполагаме с трупа на младо момиче. Трябва здраво да затегна примката.

— Около моя син?

— Той е един от последните, които са я видели жива.

— С изключение на онзи, който я е отвлякъл и после я е убил. Проверихте ли алибито на Гавин?

— Имаш предвид приятелите му? Да, разпитахме неколцина.

— И?

— Бяха единодушни, че Гавин е бил с тях. Но те са били пияни и със замотани глави, тъй че спомените им са мъгляви. Никой не можеше да уточни часа, в който е дошъл при тях, нито времето, когато си е тръгнал.

— Подлагаш Гавин на детектора, защото имаш само него под ръка — ядоса се Дийн.

— За съжаление си прав — тъжно призна детективът. — До сега няма и следа от Ланси Рей Фишър, въпреки че изтърбушихме неговия апартамент и жилището на майка му. Но в банковите му отчети открихме нещо интересно. Анулирал е няколко чека на името на Дорийн Джилиам, преподавателка по драма и артикулация в колежа.

Погледна ги многозначително и добави:

— Мис Джилиам е известна с това, че дава частни уроци извън дома си. Ланси, или така нареченият Марвин, е взимал уроци по артикулация и дикция.

— Уроци по артикулация ли? — възкликна Парис. — Та той рядко ще артикулира някоя фраза.

Къртис вдигна рамене.

— Може би, за да преправя гласа си? — попита Дийн.

— И аз си помислих същото — отвърна Къртис.

— Работел, е в телефонната компания и би могъл да знае, как да пренасочва разговорите — размишляваше на глас Дийн. — Очевидно е съсредоточил вниманието си върху Парис, иначе защо са му касетите?

— Това е едно от първите неща, които ще го попитам, когато го докарат — каза Къртис. — Намирането на трупа вдига летвата високо и ни отвежда до педофилите. Налага се да проверим всички. Тони Армстронг не ми се обади, затова поисках разрешение за обиск. Натоварих Рондо лично да отвори сайтовете в компютъра на Брад Армстронг. Сложил съм го на първо място в списъка на заподозрените. Собствената му съпруга свидетелства, че го е видял да качва малолетна в колата си. Отидох при шерифа, при тексаските щурмоваци и в пътната полиция. Всички полицаи в града и околностите следят за Армстронг и Ланси Рей Фишър. Във всеки случай не сме съсредоточили вниманието си единствено върху Гавин.

— Трябва ли да се почувствам по-добре от думите ти? — попита Дийн. — Защото поставяш сина ми на равна нога с един сексуален престъпник и с порнозвезда. И тъй като не можеш да ги откриеш, нареждаш Гавин да се подложи на детектора на лъжата.

— Не нареждам, а моля.

Парис го докосна по ръката.

— Може би е по-добре да се съгласиш, Дийн — посъветва го тя. — За да отпаднат подозренията от него.

Искаше му се да го вярва. Но Гавин криеше нещо. Инстинктивно го усещаше, но чувството му бе достатъчно силно, за да се страхува от тайната, която синът му пазеше.

Къртис намръщено се бе вторачил в папката върху бюрото си; Дийн подозираше, че в нея се намират полицейските снимки на трупа на Джейни Кемп.

— Доказателствата, с които разполагаме за вината на Гавин, са косвени. Нищо сигурно. Така че имаш пълното право да се откажеш от теста.

Къртис вдигна поглед към Дийн и Дийн видя, че детективът го предизвиква.

— Майната ти! Гавин ще се подложи на проклетия тест.