Сандра Браун
Здравей, тъма (34)

Тридесет и трета глава

— Съжалявам, Тони. Толкова съжалявам. Дали ще можеш да ми простиш някога?

Доктор Брад Армстронг изглеждаше по-загрижен за мнението на жена си, отколкото за сериозните обвинения срещу него, които биха могли да костват живота му. Той й говореше жално и сърцераздирателно.

— Нека най-напред да изясним нещата, Брад. После ще имаме достатъчно време да разговаряме за прошката.

Тя говореше с твърд и спокоен глас, което бе удивително на фона на изпитанията, с които се сблъскваше. Вероятно се чувстваше така, сякаш всеки миг щеше да се разпадне на съставните си части, но засега се държеше. Когато тя излезе от стаята за разпити, с кимване на глава Дийн й подсказа „да се навърта наоколо“ и при съпруга й останаха само той, адвокатът и Къртис.

Къртис съобщи имената и служебното положение на присъстващите за протокола и информира Брадли Армстронг за всичко, което знаеха за него и за причините, поради които го считаха за заподозрян в отвличането и убийството на Джейни Кемп.

— Не съм отвличал момичето.

Къртис не се обърка от откровението му.

— Ще стигнем и до това. Най-напред да поговорим за времето, когато сте опипвали Парис Гибсън.

Армстронг направи гримаса.

— Виждам, че си го спомняте — забеляза Къртис. — Още ненавиждате мис Гибсън, нали?

— Заради нея ме уволниха от добре платената ми работа.

— Отричате ли, че сте я докосвали?

Той поклати наведената си глава.

— Моля, отговорете на глас, за да запишем отговора ви за протокола.

— Не, не отричам.

— Наскоро обаждали ли сте се в радиопрограмата й?

— Не.

— Обаждали ли сте се някога?

— Може и да съм се обаждал.

— Ако бях на ваше място, доктор Армстронг, нямаше да се държа толкова лекомислено — посъветва го Къртис. — Обаждахте ли й се в ефир? Да или не?

Зъболекарят вдигна глава и въздъхна:

— Да, обадих й се, нагрубих я и затворих.

— Кога беше това?

— Доста отдавна. Малко след като се преместихме в Остин. Тогава разбрах, че води радиопредаване.

— Един-единствен път? — попита Дийн.

— Кълна се.

— Знаехте ли, че между мис Гибсън, доктор Малой и Джак Донър има някаква връзка?

Дийн погледна към Къртис и тъкмо да попита откъде, по дяволите, му хрумна подобен въпрос, Армстронг отвърна:

— В Хюстън говореха за тях.

Дийн призна, че детективът е имал право да зададе въпроса. Валентино бе споменал, че смъртта на Джак ще тежи на съвестта им, което показваше, че е запознат с тяхната история.

— Когато се обадихте на мис Гибсън, къде бяхте?

— У дома. Използвах клетъчния си телефон. Доколкото си спомням, никога не съм й говорил за Джейни Кемп.

Къртис знаеше, че списъкът на номерата, които Армстронг бе набирал от клетъчния и домашния си телефон, не включват номера на радиостанцията, но това се отнасяше за телефонните обаждания само от последните няколко месеца. Възможно беше Армстронг да говори истината, но би могъл да използва и уличен телефон, за да се представи за Валентино; възможно бе да има клетъчен телефон, който да не може да бъде проследен.

Къртис се заинтересува дали е преправял гласа си, когато се е обадил.

— Не беше нужно. Никога нямаше да ме познае. Бяхме се срещали… само тогава.

— Представихте ли й се? — попита Къртис.

— Не. Казах: „Майната ти!“ или нещо подобно и затворих.

— Откъде ви хрумна да използвате името Валентино?

Той погледна адвоката си, после Дийн, сякаш чакаше обяснение.

— Какво?

— Валентино — повтори Къртис.

По новините съобщаваха, че главният елемент в разследването са телефонните предупреждения до Парис Гибсън, ала не споменаваха името на обадилия се слушател, за да не дадат възможност на някои особняци да започнат да твърдят, че те са търсеният от полицията престъпник и да подведат разследването.

— Взели сте името на известния актьор от нямото кино, нали? — питаше Къртис. — Но защо й дадохте седемдесети два часа? Откъде ви хрумна да определите такъв срок? Защо не четирийсет и осем часа, което се оказа по-близо до действителността, защо?

Армстронг се обърна към адвоката си:

— За какво говори той?

— Няма значение. По-късно отново ще се върнем на въпроса — отвърна Къртис. — Разкажете ни за Джейни Кемп. Къде се запознахте?

Адвокатът внимателно следеше всяка негова дума, докато Армстронг правеше признания за честите си посещения в уебстраницата на сексклуба и за присъствието си на специално определените за среща места.

— Измислях си причини да излизам от къщи.

— Лъгали сте жена си.

— Това не е престъпление — намеси се адвокатът.

— Но сексът с малолетни е престъпление — изстреля в отговор Къртис. — Кога за първи път се срещнахте с Джейни, доктор Армстронг?

— Не помня точната дата. Преди около два месеца.

— При какви обстоятелства?

— Вече знаех коя е. Бях я забелязал, поразпитах наоколо и научих, че в Интернет използва името „Котаракът в чизми“. Четях съобщенията, които оставяше и така разбрах, че е… — той засече на думата и оформи изречението си наново: — Знаех, че е сексуално активна и желае да опита всичко.

— С една дума, била е лесна плячка за хищник като вас.

Адвокатът му нареди да не отговаря.

С махане на ръка Къртис отхвърли последното твърдение.

— В нощта, когато срещнахте Джейни, правихте ли секс с нея?

— Да.

— Джейни Кемп бе на седемнайсет години — уточни адвокатът.

— Ненавършени — отвърна Къртис.

Армстронг тъжно каза:

— Трябва да разберете, че момичетата ходеха там заради секса. Търсеха секс. Нямаше нужда да ги скланям към това. Всъщност една от тях — не Джейни, а друга, — ми взе сто долара за пет минути и после отиде при друг клиент. Заяви ми, че заработва, за да си купи маркова чанта.

— Имате ли доказателства?

— Как пък не, даде ми разписка — отвърна саркастично Армстронг.

Къртис не видя нищо смешно в отговора и лицето му остана каменно. Дийн вярваше, че зъболекарят говори истината за проституирането на момичетата, защото твърденията му съвпадаха с казаното от Гавин. Къртис продължаваше с разпита:

— В нощта, когато срещнахте Джейни и правихте секс с нея, къде стана това?

— В един мотел.

— Където ви заловиха тази нощ?

Той кимна с глава.

— Имам запазен апартамент.

— Който сте наели за тази цел?

— Не отговаряй — посъветва го адвокатът.

— Правихте ли снимки на Джейни? — попита Къртис.

— Снимки ли?

— Фотографии. Но с много по-различен контекст от снимките, които сте правили по време на семейните ваканции — допълни сухо детективът.

— Може би. Не си спомням.

Къртис го изгледа с присвити очи.

— Докато разговаряме, полицията претърсва греховното ви гнезденце. Защо не ни кажете какво биха могли да открият и да ни спестите време?

— Имам няколко порнографски списания. Видеофилми. Правил съм снимки на… някои жени в действие, така че, да, възможно е да има снимки и на Джейни.

— Промивате филмите в собствената си тъмна стаичка, така ли?

Той изглеждаше истински удивен.

— Аз не мога да промивам филми.

— Тогава как сте промивали снимките на онези „жени“?

— Изпращах лентите във фотолаборатория извън града.

— В коя лаборатория?

— Няма име. Само номер на пощенска кутия. Мога да ви го дам.

— Нека отгатна. Това е ателие за промиване на филми на специални клиенти като вас, така ли?

Той засрамено кимна с глава.

— Не я използвам често, само понякога.

По този пункт отговорите му се разминаваха с онова, което Джейни бе споделила пред Гавин за страстта на приятеля си към фотографията. Или казваше истината, или ги лъжеше много убедително.

Сигурно и Къртис си бе помислил същото, защото изостави темата и го попита кога за последен път е видял Джейни.

— Преди три вечери. Предполагам, че е било в нощта, когато изчезна.

— Къде я видяхте?

— На брега на езерото Травис.

— Отидохте там с цел да се срещнете с нея, така ли?

Преди адвокатът да успее да го предупреди, Армстронг отвърна:

— Да.

Когато зърна вдигнатата ръка на адвоката си, беше твърде късно.

— Не е престъпление да си определиш среща с някого — намеси се той.

После се обърна към Къртис с думите:

— Съгласен съм клиентът ми да се спре на всички подробности по този пункт, тъй като твърдо отрече да е имал нещо общо с жертвата, освен да се е срещал с нея, а тя е била зряла жена, която е действала по собствена воля. Думите му няма да се считат като признание в извършване на отвличане или убийство.

Къртис кимна и направи знак на Армстронг да продължи.

— Джейни ме очакваше в колата си.

— Колко беше часът? — попита Дийн, като си спомни, че Гавин му бе казал, че и той бил в колата й и че тя сякаш очаквала някого.

— Не си спомням точно — отвърна Армстронг. — Вероятно около десет.

— Какво правихте в колата й? — попита Къртис.

— Правихме секс.

— Традиционен ли?

— Фелацио.

— Използвахте ли презерватив?

— Да.

— Какво стана после?

— Аз… исках да остана при нея още малко, но тя ми заяви, че трябва да свърши нещо. Мисля, че очакваше някого.

— Кого например?

— Друг мъж. Настояваше да си вървя, но обеща да се срещнем на другата вечер, на същото място и по същото време. Оставих я да седи в колата си и да слуша музика. Вечерта на другия ден дойдох отново, но тя не се появи. Не знаех, че е изчезнала, докато не видях снимката й във вестника.

— Защо тогава не ни се обадихте? — попита Къртис.

— Страхувах се. Вие нямаше ли да се изплашите?

— Не знам. Кажете ми, щях ли да се изплаша?

— Бях нарушил условията на присъдата. Момичето, с което бях правил секс няколко пъти, бе изчезнало — той безпомощно вдигна рамене: — Сам си направете сметката.

Къртис се изхили.

— Направил съм си я, доктор Армстронг. И тя показва, че онази нощ сте настоявали да получите от Джейни повече, отколкото е искала да ви даде. Играта загрубяла. А вие се вбесявате, когато жените ви отблъскват, прав ли съм?

— Понякога се ядосвам, но скоро ми минава.

— Не толкова скоро. Докато сте се усетили, гневът ви е надделял и вие сте я удушили. Вероятно е умряла още тогава, а може само да е припаднала и по-късно да е починала. Във всеки случай, вие сте се паникьосали. Откарали сте я в чудесната си стая в онзи миризлив мотел и сте се чудели какво да правите с нея, докато накрая сте изтърколили трупа й в езерото, промъкнали сте се обратно в дупката си и сте молили всичко да ви се размине.

— Не! Кълна се, че не съм я карал да прави нищо насила. И съм сигурен като в смъртта, че не съм я убивал.

Адвокатът разтриваше очните си ябълки, сякаш се чудеше, как, по дяволите, да съчини защитната си реч, при положение, че клиентът му налудничаво отрича всички факти.

Къртис изглеждаше суров и непоклатим като индиански вожд.

— Мисля, че не е било предумишлено — тихо се обади Дийн.

Армстронг отчаяно се обърна към него като удавник, който търси за какво да се улови. Ролята на доброто ченге му пасваше идеално и той я изпълняваше добре. Нека Къртис да играе лошия. През идните няколко минути Дийн щеше да бъде най-добрият приятел на Брад Армстронг и негова единствена надежда. Той скръсти ръце на масата и се облегна на тях.

— Харесваше ли Джейни, Брад? Мисля, че ще е по-добре да те наричам Брад.

— Разбира се.

— Харесваше ли я? Имам предвид като човек.

— Да си призная, не много. Не ме разбирайте погрешно, но тя беше различна.

Внезапно се сепна и погледна адвоката си.

— Сексуална и изпълнена с желания? — подсказа му Дийн. — Като момичетата, на които определяхме срещи в училище?

— Точно такава беше. Но не ми харесваше като личност.

— Защо?

— Като всички момичета с красива външност и тя бе надута и егоцентрична. Отнасяше се с хората като с боклуци. Ако не й играеш по гайдата, изобщо няма да те включи в играта.

— Отблъсквала ли те е?

— Само веднъж.

— Заради друг мъж ли?

— Заяви, че имала главоболие и не била в настроение — поклати глава той.

Дийн приятелски му се усмихна.

— На всички ни се е случвало.

Той изправи гръб и кръстоса ръце на гърдите си, престана да се усмихва и свъси вежди.

— Проблемът е, че повечето от нас не го вземат много навътре. Е, ще се поразстроим и ще ругаем, но накрая ще отидем да пийнем бира, ще гледаме някой мач, може дори да си намерим по-благоразположено към нас момиче. Но ти приемаш отказа твърде на сериозно. Не можеш да го понесеш. И в резултат й се нахвърляш, прав ли съм?

Той преглътна тежко и измърмори:

— Понякога и така става.

— Както стана тази вечер с Мелиса Хачър ли?

— Нямах време да говоря с клиента си за Мелиса Хачър — обади се адвокатът. — Ето защо не мога да му разреша да дава показания за нея.

— Не е нужно да казва каквото и да е. Аз ще му говоря — отвърна Дийн и без да чака разрешение от адвоката, продължи: — Момичето се саморекламира като стока. Пред мен, пред сержант Къртис и пред останалите детективи в отдела. Всеки мъж би взел начина, по който се облича като „Ела, вълчо, изяж ме“.

— Кой тогава ще ме обвини в…

— Не казвай нищо — възпря го адвокатът му.

Без да му обръща внимание, Дийн продължи, без да изпуска от поглед Армстронг.

— За жалост, Брад, щатът Тексас те обвинява. Всяко проникване в половия орган, в устата или ануса на дете се нарича тежко сексуално престъпление. Така ли е? — попита той, като се обърна към адвоката. Адвокатът рязко кимна с глава.

— На колко години е Мелиса? — попита Брад.

— Шестнайсет. Ще ги навърши идния февруари — осведоми го Дийн. — Тя твърди, че си извършил полов контакт с проникване.

— Ами ако… ами ако… съм го направил с нейно съгласие? — попита Армстронг, сякаш не беше чул инструкциите на адвоката си да не казва нищо.

— Няма значение — отговори Къртис. — Вие сте сексуален престъпник с присъда. Според шейсет и втора глава няма как да се защитите.

Армстронг зарови глава в дланите си.

— Последната ти присъда за неприлично държание с малолетна е провинение от трета степен — каза Дийн. — А сега, Брад, провинението ти е от първа степен. Разбираш ли?

— Без да споменаваме убийството като углавно престъпление — добави Къртис.

Дийн продължи, без да коментира твърдението на Къртис:

— Платил си скъпо и прескъпо за неприличното си и незаконно поведение. Уволнявали са те от работа, загубил си уважението на колегите си. Можеш да загубиш и семейството си.

Раменете на мъжа се тресяха.

— Но въпреки неблагоприятните обстоятелства, съпътстващи неприличното ти поведение, ти си продължил.

— Опитах се! — извика той. — Господ ми е свидетел, че се опитах. Попитайте Тони. Тя ще ви каже. Аз я обичам. Обичам и децата си. Но… не мога да престана.

Дийн отново се наведе над масата.

— Тъкмо това искам да кажа. Не можеш да спреш. Тази вечер Мелиса така те е ядосала, като е казала „не“, че си я ударил. Сграбчил си я, разтърсил си я и си пуснал юмруците си в действие. Не си искал, но не си могъл да се контролираш, макар да си знаел колко много ще съжаляваш след това. Желанието ти да доминираш сексуално момичето е пронизвало съзнанието ти, както и твоя разум. Чисто и просто е трябвало да я имаш. Нищо друго е нямало значение за теб — нито наказанието, което е трябвало да изтърпиш, когато те заловят. Дори любовта ти към Тони и децата не е била в състояние да те спре. Тласкал те е непреодолим импулс, който не си се научил да сдържаш. Той те е накарал да се държиш с Мелиса по този начин, той е бил причината да сториш онова на Джейни.

— Не отговаряй — обади се отново адвокатът му.

Дийн снижи гласа си още повече и заговори на Армстронг, сякаш в стаята бяха само те двамата:

— Ясно си представям какво се е случило онази нощ, Брад. Появява се едно привлекателно и хубаво момиче, за което си сигурен, че те желае толкова силно, колкото и ти. Редовно сте се срещали и ти си мислел, че си единственият за нея. Онази нощ двамата правите секс и тя го прави страхотно, но ти знаеш, че не е искрена с теб. Знаеш, че е лъжкиня и безмилостна кокетка. Знаеш, че очаква мъжа, с когото те е заменила. Когато я укоряваш за това, тя ти казва да си гледаш работата. Обхваща те луда ревност, но тя повече не може да понася хленченето ти. Наистина ли си мислиш, че ще оставя другите мъже заради теб? — пита те тя. Погледни се само какъв си мърляч! Ти се вбесяваш. Питаш се: „От къде на къде ще се отнася така с мен? На всичко отгоре се е обаждала на Парис Гибсън и е говорила за мен по радиото. За коя се мисли тая?“

Дийн хипнотизираше с поглед заподозрения.

— Когато онази нощ си влязъл в колата й, мисля, че не си планирал предварително да я отвлечеш и да я убиеш. Искал си само да й се скараш, да си изясниш нещата, да прочистиш атмосферата. И, може би, ако не ти се бе присмяла, щеше да стане тъкмо така. Но Джейни ти се е изхилила в очите. Вбесила те е с подигравките си и страшно те е обидила. Загубил си контрол. Искал си да я накажеш. И си го направил. Избрал си подходящия начин — сексуално насилие. Дни наред си я измъчвал, докато накрая си решил, че си отмъстил — по дяволите срока, който си дал на Парис, — и си я удушил.

Армстронг се бе вторачил в Дийн и го гледаше с тих ужас. Погледна към Къртис, който седеше с каменно лице и не помръдваше. После сложи ръце на масата и зарови лицето си в тях. Изпъшка и измъчено изстена:

— О, господи! О, господи!

Къртис и Дийн уважиха молбата на адвоката да остане няколко минути насаме с клиента си и излязоха от стаята. Къртис се усмихваше и доволно потриваше ръце, предвкусвайки смъртоносния удар върху Армстронг.

— Все още не е подписал признанията си — напомни му Дийн.

— Техническа подробност. Между другото, много си добър.

— Благодаря — разсеяно отвърна Дийн. Може би това бе един от най-дългите и изтощителни разпити, които Дийн беше водил, но имаше някои неща, които не му даваха мира.

— Не го попитах дали е чул Джейни да говори по радиото за ревнивия си любовник, когото е възнамерявала да разкара.

— Така е, но ти му го намекна и той не го отрече.

— Отрече, че се е обаждал на Парис във връзка с Джейни.

— Още преди да сме го попитали, което ми говори, че е виновен — отхвърли довода му детективът.

— Научил от новините за обажданията до Парис. Списъкът с телефонните номера, на които е звънял, противоречи на твърденията ни.

— Знам поне няколко начина, по които е могъл да позвъни, без номерата да бъдат записани.

— Подобни телефонни обаждания не фигурират в досието на Армстронг. Защо ще променя поведението си тъкмо сега?

— Вероятно е имал нужда от нови преживявания. Обажданията от името на Валентино са им придали нов привкус, като в същото време ги е използвал, за да си отмъсти на Парис. Искал е да има и едното, и другото. И го е постигнал с телефонните обаждания.

В думите му имаше смисъл, но само ако ги поставиш на правилните им места.

— Телефонните обаждания имат за Валентино особено значение, което не откривам у Армстронг. Той е болен, но не е зъл.

Къртис раздразнено свъси чело.

— Забрави за миг мотивацията и се съсредоточи върху някои от фактите.

— Като например?

— Професията му. Той е зъболекар.

— Прочистването на трупа с химикали — изрече мисълта си на глас Дийн. Медицинският експерт бе установил, че, също като при Мади Робинсън, тялото на Джейни е било обработено с химикал, който спира кървенето.

— Правилно, това е нещо, което един специалист в областта на медицината би могъл да направи.

— Нещо, което един психопат-педант също би могъл да направи. Болезнен чистофайник, който импулсивно се втурва да изтрие вината си.

— Армстронг попада и в двете категории.

Дийн погледна над рамото му към затворената врата на стаята за разпити и каза:

— Джейни е била изолирана. Била е измъчвана. По тялото й имаше следи от ухапвания, за бога.

— Ще вземем отпечатък от захапката му и ще го сравним със следите.

— Мисълта ми е, че в предишните си провинения Армстронг не е прибягвал до насилие, не е предразположен към това. Тихо е дебнел жертвите си, но не ги е насилвал.

— Какво става, Малой? — разсърди се Къртис. — Собствената му съпруга твърди, че напоследък е забелязала рязко покачване на тенденцията към насилие у него. Ти ми каза, че насилието е естествен резултат от болестта му. Сега пък говориш друго!

— Помня какво казах и бях прав.

— Добре. Ето например тази вечер той е ударил Мелиса Хачър.

— Между това да удариш жена и да я измъчваш дни наред, докато накрая я умориш, лежи цяла пропаст.

— Не мисля така. Вероятно и пострадалата жена не го мисли.

— Не ставай глупав, Къртис — ядоса се Дийн. — Никого не оневинявам, само казвам…

— Майната ти, знам какво казваш — изръмжа Къртис и дълбоко въздъхна, сякаш искаше да изхвърли безсилието от себе си. Помълча, за да охлади гнева си, после попита: — Други засечки?

— Фотографията.

— Армстронг призна, че е възможно да е правил някакви снимки на Джейни.

— „Някакви“, „възможно“… Говореше с безразличие за фотографията. А Джейни е казала друго. Преди да продължим с Армстронг, имаш ли нещо против да повикам Гавин и да му задам още въпроси?

— Съгласен съм с всичко, което би могло да закове този тип — вдигна рамене Къртис.

Дийн тръгна по коридора и направи знак на Гавин да дойде. Забеляза, че Мелиса остана на пейката заедно с двама непознати нему мъж и жена и се досети, че това трябва да са родителите й.

— Какво има, татко? — попита Гавин. — Той призна ли си?

— Още не. Междувременно, искам да разкажеш на мен и на сержант Къртис всичко, което Джейни ти е говорила за Валентино. До най-малката подробност, която помниш. Разбра ли ме?

— Разказвал съм ти го поне десет пъти.

— Разкажи го още веднъж. Моля те.

Откриха Къртис при кафе машината. Наливаше за себе си и предложи и на тях, но те отказаха. Сержантът сръбна глътка кафе от пластмасовата чаша и каза:

— Вероятно преливаме от пусто в празно, Гавин, но и най-незначителната забележка от страна на Джейни онази вечер, може да е незаменима в разследването.

— Бих искал да можех да си спомня още нещо, сър. Каза ми, че мъжът е по-възрастен. Имам предвид по-възрастен от нас. Че е страхотен и че знае как да се отнася с жените.

— Интересуваме се от въпроса с фотографията — насочи го Дийн.

— Каза, че бил луд по фотографирането — отвърна Гавин. — Осветление, лещи, сложна апаратура. Сам я нагласявал в различни пози, преди да я снима. Въртял я насам-натам, нали се сещате, ръцете — така, краката — иначе. Намествал главата й. Всичко.

— Възможно ли е да е преувеличила малко, за да ти направи впечатление? Да се прави на модел, като в Пентхаус?

— Възможно е — отвърна той. — Но ако е преувеличила, трябва добре да се е подготвила преди това, защото демонстрира доста познания по въпроса. Използваше специална терминология. Каза, че с часове си играел с апаратурата, за да постигне желания ефект и се вбесявал, ако тя не откликне на исканията му.

— Изглежда не се е задоволявал с обикновено фотографиране — каза Дийн на Къртис. — Ако внимателно разгледаш снимката, която Джейни е дала да Гавин, ще видиш, че е правена от любител, който се е стремил да й придаде художествена стойност.

— А според теб Армстронг няма такива претенции, така ли?

— Може и да има — отвърна Дийн. — Но ако лъжеш жена си, която те чака да се прибереш у дома, дали ще си хабиш времето с такъв тип фотография?

Докато размишляваше върху думите на Дийн, Къртис случайно погледна зад рамото му.

— Какво правиш тук?

Дийн се обърна да види, кой отвлича вниманието на Къртис и зърна полицай Григс да се приближава към тях. Усмивката на младока се стопи под въздействието на неодобрителния тон на детектива.

— Дадоха ми команда „Свободно“, сър. Наредиха ми да си тръгна. Но нямах търпение да разбера дали Армстронг е признал, затова…

— Оставил си Парис сама? — попита Дийн.

— Ами, сър, не…

— Кой ти нареди да си тръгнеш?

— Джон Рондо.

С крайчеца на окото си Дийн забеляза реакцията на Гавин, когато Григс спомена името на Рондо. Тя не беше просто израз на неприязън, а на истинска тревога.

— Гавин? Какво има?

Момчето го гледаше с пребледняло лице.

— Гавин?

— Татко… — тежко преглътна момчето. — Трябва да ти кажа нещо.